НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1348
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1348
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съработници на Бога
,
ООК
, София, 20.1.1937г.,
Това му казах преди известно време.
Вчера беше при мен един млад момък. Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса".
Това му казах преди известно време.
Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите.
към беседата >>
Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ.
Казвам: Че какъв по-хубав живот от този в затвора. Затворникът си има адютанти. Пазят го. Пущат го вечер или сутрин, един или два пъти на ден. Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града?
Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ.
Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода?
към беседата >>
Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха.
Вчера беше при мен един млад момък. Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса". Това му казах преди известно време.
Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха.
Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора?
Затворникът си има адютанти. Пазят го. Пущат го вечер или сутрин, един или два пъти на ден. Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града? Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ.
Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора?
Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво.
към беседата >>
Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си.
Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса". Това му казах преди известно време. Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха.
Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си.
Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея.
към беседата >>
Затворникът не може да отиде в църква когато иска.
Пазят го. Пущат го вечер или сутрин, един или два пъти на ден. Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града? Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ. Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора?
Затворникът не може да отиде в църква когато иска.
Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави.
към беседата >>
Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа".
Материално не му върви. Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса". Това му казах преди известно време. Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си.
Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа".
И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават.
към беседата >>
Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда.
Пущат го вечер или сутрин, един или два пъти на ден. Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града? Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ. Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска.
Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда.
А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво.
към беседата >>
И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене".
Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса". Това му казах преди известно време. Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа".
И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене".
И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза.
към беседата >>
А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква.
Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града? Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ. Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда.
А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква.
Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете?
към беседата >>
И се повдигнал човекът, вървяли му работите.
Това му казах преди известно време. Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене".
И се повдигнал човекът, вървяли му работите.
И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й.
към беседата >>
Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода?
Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ. Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква.
Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода?
Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен.
към беседата >>
И така си заминава за онзи свят.
Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите.
И така си заминава за онзи свят.
Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й.
към беседата >>
Треперенето и то е хубаво.
Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода?
Треперенето и то е хубаво.
И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен?
към беседата >>
Туй е една идея.
Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят.
Туй е една идея.
Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата.
към беседата >>
И двете неща са хубави.
Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво.
И двете неща са хубави.
Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот.
към беседата >>
Сегашните хора забогатяват и осиромашават.
Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея.
Сегашните хора забогатяват и осиромашават.
Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде.
към беседата >>
Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво.
Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави.
Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво.
Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата.
към беседата >>
Богатството на човека трябва да принесе полза.
И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават.
Богатството на човека трябва да принесе полза.
Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи.
към беседата >>
Кое ще изберете?
А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво.
Кое ще изберете?
Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр.
към беседата >>
Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й.
И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза.
Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й.
И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън!
към беседата >>
Затворникът е болен.
Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете?
Затворникът е болен.
Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го.
към беседата >>
И човек ще посее семената й.
И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й.
И човек ще посее семената й.
Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце.
към беседата >>
Кой е затворен?
Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен.
Кой е затворен?
Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли.
към беседата >>
Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата.
Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й.
Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата.
Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо.
към беседата >>
Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот.
И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен?
Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот.
А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри.
към беседата >>
Богатството трябва да върви някъде.
Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата.
Богатството трябва да върви някъде.
Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе.
към беседата >>
А пък има друг по-хубав затвор – болницата.
Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот.
А пък има друг по-хубав затвор – болницата.
Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън?
към беседата >>
Та вие сте богати с идеи.
Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде.
Та вие сте богати с идеи.
Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия.
към беседата >>
Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр.
Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата.
Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр.
Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра.
към беседата >>
Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън!
Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи.
Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън!
Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта.
към беседата >>
Поглеждат го мило, утешават го.
Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр.
Поглеждат го мило, утешават го.
Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги!
към беседата >>
Вие сте богати по сърце.
И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън!
Вие сте богати по сърце.
От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш.
към беседата >>
Той седи и разправя де го боли.
Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го.
Той седи и разправя де го боли.
А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги.
към беседата >>
От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо.
Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце.
От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо.
Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се!
към беседата >>
А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри.
Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли.
А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри.
Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги. Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе.
Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо.
Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе.
Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън?
А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри.
Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън?
Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги. Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Това е волята Божия.
Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе.
Това е волята Божия.
Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави!
към беседата >>
Ако си невежа, болницата е по-добра.
Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън?
Ако си невежа, болницата е по-добра.
Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги. Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта.
Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия.
Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта.
Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него.
към беседата >>
Ако си учен човек, отвън без слуги!
Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра.
Ако си учен човек, отвън без слуги!
На ученият не му трябват никакви слуги. Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Като дойдеш някъде, веднага да се спреш.
Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта.
Като дойдеш някъде, веднага да се спреш.
Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга.
към беседата >>
На ученият не му трябват никакви слуги.
Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги!
На ученият не му трябват никакви слуги.
Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се!
От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш.
Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се!
Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга. Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги.
Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.
към беседата >>
Видиш ли Бога, направи доброто.
Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се!
Видиш ли Бога, направи доброто.
Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга. Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво.
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво.
Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество. Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам! Пипам го и никаква горещина няма! Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина. Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Щом не Го виждаш, не прави!
Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто.
Щом не Го виждаш, не прави!
Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга. Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество.
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво.
Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество.
Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам! Пипам го и никаква горещина няма! Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина. Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него.
Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави!
Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него.
Щом е при главата ти, тя работата е друга. Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам!
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво. Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество.
Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам!
Пипам го и никаква горещина няма! Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина. Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Щом е при главата ти, тя работата е друга.
Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него.
Щом е при главата ти, тя работата е друга.
Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Пипам го и никаква горещина няма!
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво. Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество. Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам!
Пипам го и никаква горещина няма!
Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина. Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга.
Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.
към беседата >>
Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина.
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво. Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество. Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам! Пипам го и никаква горещина няма!
Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина.
Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Ще се изповядваш на Господа.
Ще се изповядваш на Господа.
Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете.
към беседата >>
Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво. Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество. Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам! Пипам го и никаква горещина няма! Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина.
Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.
към беседата >>
Вечерно време всичко трябва да изповядваме.
Ще се изповядваш на Господа.
Вечерно време всичко трябва да изповядваме.
Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар!
към беседата >>
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища?
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища?
" Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно.
към беседата >>
Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня.
Ще се изповядваш на Господа. Вечерно време всичко трябва да изповядваме.
Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня.
Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се!
към беседата >>
" Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов?
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища?
" Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов?
Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят.
към беседата >>
Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете.
Ще се изповядваш на Господа. Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня.
Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете.
Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал.
към беседата >>
Свободни ли сте?
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища? " Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов?
Свободни ли сте?
Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал.
Ще се изповядваш на Господа. Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете.
Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал.
Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той.
към беседата >>
Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг.
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища? " Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте?
Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг.
Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете.
Ще се изповядваш на Господа. Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал.
Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете.
Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр".
към беседата >>
Това е Божественото!
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища? " Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг.
Това е Божественото!
Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
Той й казал: "Вземи един долар!
Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете.
Той й казал: "Вземи един долар!
" И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко!
към беседата >>
Двама души за да се споразумеят, това е нужно.
Някой ще каже: "Какви са нашите въглища? " Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото!
Двама души за да се споразумеят, това е нужно.
Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
" И го хвърлил и казал: "Махни се!
Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар!
" И го хвърлил и казал: "Махни се!
" И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това?
към беседата >>
Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят.
" Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно.
Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят.
Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
" И си тръгнал.
Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се!
" И си тръгнал.
И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук!
към беседата >>
Доброто и Истината са основата!
Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят.
Доброто и Истината са основата!
към беседата >>
И умрял той.
Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал.
И умрял той.
Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих!
към беседата >>
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината.
А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва.
към беседата >>
Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр".
Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той.
Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр".
Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците?
към беседата >>
А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината.
А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече.
Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър.
към беседата >>
Те му казали: "Това е човешко!
Той й казал: "Вземи един долар! " И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр".
Те му казали: "Това е човешко!
Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата.
към беседата >>
Те заедно действуват.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече.
Те заедно действуват.
Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината.
към беседата >>
Писаха ли вестниците за това?
" И го хвърлил и казал: "Махни се! " И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко!
Писаха ли вестниците за това?
" – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това.
към беседата >>
Доброто е външната страна на Истината.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват.
Доброто е външната страна на Истината.
Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни.
към беседата >>
" – "Писаха." – "Това не върви тук!
" И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това?
" – "Писаха." – "Това не върви тук!
" – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята!
към беседата >>
Доброто може да се опитва.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината.
Доброто може да се опитва.
Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш.
към беседата >>
" – "Едно училище направих!
И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук!
" – "Едно училище направих!
"– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята! " Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно.
към беседата >>
Истината никога не може да се опитва.
В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва.
Истината никога не може да се опитва.
За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб".
към беседата >>
"– "Писаха ли вестниците?
Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих!
"– "Писаха ли вестниците?
" – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята! " Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно. Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър.
А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва.
За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър.
Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината.
към беседата >>
" – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата.
Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците?
" – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата.
Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята! " Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно. Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината.
Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър.
Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината.
Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе.
към беседата >>
Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това.
Писаха ли вестниците за това? " – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата.
Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това.
Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята! " Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно. Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни.
Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината.
Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни.
И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята!
" – "Писаха." – "Това не върви тук! " – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това.
Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята!
" Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно. Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
И ти ще се пожертвуваш.
Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни.
И ти ще се пожертвуваш.
Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
" Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно.
" – "Едно училище направих! "– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята!
" Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно.
Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
Христос казва: "Аз съм живият хляб".
Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш.
Христос казва: "Аз съм живият хляб".
То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
"– "Писаха ли вестниците? " – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята! " Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно.
Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.
към беседата >>
То е Доброто, то е Истината.
За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб".
То е Доброто, то е Истината.
Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
Вие сте ученици, нали?
Вие сте ученици, нали?
Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм.
към беседата >>
Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе.
Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината.
Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе.
Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
Вие сте свързани.
Вие сте ученици, нали?
Вие сте свързани.
Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм.
към беседата >>
Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе.
Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!
към беседата >>
Има телефони, които ви свързват с онзи свят.
Вие сте ученици, нали? Вие сте свързани.
Има телефони, които ви свързват с онзи свят.
Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно.
към беседата >>
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек.
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек.
Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят.
към беседата >>
Каквото правите, там го слушат.
Вие сте ученици, нали? Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят.
Каквото правите, там го слушат.
И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко.
към беседата >>
Но ето по какво се отличавам.
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек.
Но ето по какво се отличавам.
Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная.
към беседата >>
И фотографии има.
Вие сте ученици, нали? Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат.
И фотографии има.
Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе.
към беседата >>
Колко съм учен аз не знам.
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам.
Колко съм учен аз не знам.
Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят.
към беседата >>
Всичко това е там на филм.
Вие сте ученици, нали? Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има.
Всичко това е там на филм.
Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената.
към беседата >>
Хората знаят повече, че аз много зная!
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам.
Хората знаят повече, че аз много зная!
Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят.
към беседата >>
Каквото става тук, е на филм.
Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм.
Каквото става тук, е на филм.
На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там.
към беседата >>
Но аз не зная, не познавам невежеството на хората.
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная!
Но аз не зная, не познавам невежеството на хората.
Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
към беседата >>
На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно.
Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм.
На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно.
На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм.
към беседата >>
Зная кое хората не знаят.
Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората.
Зная кое хората не знаят.
Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят.
към беседата >>
На филм е всичко.
Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно.
На филм е всичко.
Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм. Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
Не се занимавам с това, което не зная.
Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят.
Не се занимавам с това, което не зная.
Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
към беседата >>
Най-първо светиите слушат горе.
И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко.
Най-първо светиите слушат горе.
Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм. Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
Това, което аз зная, и хората го знаят.
Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная.
Това, което аз зная, и хората го знаят.
А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! И кое хората не знаят.
към беседата >>
Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената.
Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе.
Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената.
Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм. Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят.
Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят.
А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят.
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! И кое хората не знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят.
към беседата >>
Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там.
Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената.
Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там.
В малко по-добра форма турени на филм. Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят.
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
А кое хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! И кое хората не знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
към беседата >>
В малко по-добра форма турени на филм.
На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там.
В малко по-добра форма турени на филм.
Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
А кое хората не знаят.
Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
А кое хората не знаят.
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! И кое хората не знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят?
към беседата >>
Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм.
Важното е другаде: Онова, което ние вършим.
към беседата >>
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят.
И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят!
И кое хората не знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят? То не знаят още какво нещо е Любовта!
към беседата >>
Някой път казва някой: "Какво мисли Учителят?
Някой път казва някой: "Какво мисли Учителят?
" Аз да ви кажа какво мисля. Аз седя и мисля: Отгоре като ме гледат, какво мислят за мене? Така както съм направил, какво мислят за мене? Щом дойдат при мене хората и ми казват: "Много хубаво говориш, отлично говориш." – Казвам си: То е писано вече във вестниците. Казвам си: То отиде вече!
към беседата >>
2.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е.
ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление.
Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли. Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли.
Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление.
Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли.
Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли.
Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили.
В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил.
към беседата >>
В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили.
В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи.
Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е.
към беседата >>
Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили. В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи.
Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай.
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва.
към беседата >>
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили. В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай.
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“.
към беседата >>
Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили. В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял.
После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
към беседата >>
После той разправял за знанието, което придобил.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили. В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял.
После той разправял за знанието, което придобил.
Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
към беседата >>
Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е.
В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил.
Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е.
там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй?
към беседата >>
там има знание, което няма да го ползва.
Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е.
там има знание, което няма да го ползва.
И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас.
към беседата >>
И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“.
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва.
И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“.
Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля?
към беседата >>
Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“.
Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава?
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре.
към беседата >>
Какво подразбира туй?
Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“.
Какво подразбира туй?
– Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към беседата >>
– Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас.
там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй?
– Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас.
Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава? Тогава...
към беседата >>
Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля?
И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас.
Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля?
Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава? Тогава...
към беседата >>
Какво трябва да правиш тогава?
Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля?
Какво трябва да правиш тогава?
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава? Тогава...
към беседата >>
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре.
Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава?
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре.
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава? Тогава...
към беседата >>
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре.
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
Тогава...
към беседата >>
Тогава...
– Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
Тогава...
към беседата >>
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата.
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата.
Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“.
към беседата >>
Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца.
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата.
Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца.
Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш?
към беседата >>
Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа?
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата. Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца.
Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа?
“ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън.
към беседата >>
“ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“.
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата. Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа?
“ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“.
Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата. Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“.
Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса.
към беседата >>
Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“.
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата. Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“.
Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
към беседата >>
Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш?
Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“.
Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии.
към беседата >>
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън.
Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа? “ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън.
Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички.
към беседата >>
Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават.
“ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън.
Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават.
Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши.
към беседата >>
Законът за ближния е този, който разрешава въпроса.
Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават.
Законът за ближния е този, който разрешава въпроса.
Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши. Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса.
Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши. Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии.
Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии.
Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши. Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Мъчнотиите не са само до него, те са до всички.
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии.
Мъчнотиите не са само до него, те са до всички.
Една велика задача има, която всеки трябва да разреши. Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Една велика задача има, която всеки трябва да разреши.
Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички.
Една велика задача има, която всеки трябва да разреши.
Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши.
Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят.
Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото.
към беседата >>
Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят.
Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“.
После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“.
към беседата >>
После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят. Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“.
После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета.
Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница.
към беседата >>
Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят. Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета.
Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“.
Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани.
към беседата >>
Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб?
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят. Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“.
Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб?
“ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“.
към беседата >>
“ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят. Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб?
“ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото.
Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“.
към беседата >>
Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“.
Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото.
Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“.
Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“.
към беседата >>
Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница.
После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“.
Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница.
Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!
към беседата >>
Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани.
Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница.
Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани.
Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя! “
към беседата >>
Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“.
Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб? “ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани.
Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“.
– „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя! “
към беседата >>
– „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“.
“ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“.
– „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“.
Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя! “
към беседата >>
Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“.
Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“.
Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“.
– „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя! “
към беседата >>
– „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!
Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“.
– „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!
“
към беседата >>
“
Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!
“
към беседата >>
Човек трябва да се научи да мисли.
Човек трябва да се научи да мисли.
Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават.
към беседата >>
Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш.
Човек трябва да се научи да мисли.
Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш.
Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
към беседата >>
Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
Човек трябва да се научи да мисли. Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш.
Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото.
към беседата >>
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш.
Човек трябва да се научи да мисли. Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш.
Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда.
към беседата >>
Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си.
Човек трябва да се научи да мисли. Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш.
Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си.
Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно.
към беседата >>
Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават.
Човек трябва да се научи да мисли. Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си.
Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават.
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате.
към беседата >>
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават.
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати.
към беседата >>
Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото.
Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото.
Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл?
към беседата >>
Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда.
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото.
Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда.
Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира.
към беседата >>
Сега, може да ви се стори малко обидно.
Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда.
Сега, може да ви се стори малко обидно.
Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта.
към беседата >>
Вие предполагате, че може да мислите каквото искате.
Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно.
Вие предполагате, че може да мислите каквото искате.
Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта. Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати.
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате.
Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати.
В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта. Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
В какво седи свободната мисъл?
Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати.
В какво седи свободната мисъл?
Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта. Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира.
Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл?
Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира.
Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта. Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта.
Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира.
Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта.
Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта.
Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
към беседата >>
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен.
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно.
към беседата >>
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен.
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате?
към беседата >>
Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени.
Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина.
към беседата >>
Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени.
Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение.
Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне.
към беседата >>
Представете си, че сте се изгорили някъде.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение.
Представете си, че сте се изгорили някъде.
Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма.
към беседата >>
Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде.
Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно.
А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак.
към беседата >>
А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате?
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно.
А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате?
Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек!
към беседата >>
Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина.
Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате?
Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина.
Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така!
към беседата >>
Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне.
Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина.
Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне.
Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“.
към беседата >>
Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма.
Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне.
Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма.
Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме!
към беседата >>
Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак.
Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма.
Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак.
А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме!
към беседата >>
А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек!
А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак.
А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек!
“ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло.
към беседата >>
“ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така!
Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек!
“ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така!
“ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме!
към беседата >>
“ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“.
Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така!
“ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“.
Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло!
към беседата >>
Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме!
Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“.
Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме!
“; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам.
към беседата >>
“; търговецът и той казва: „Изгори ме!
Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме!
“; търговецът и той казва: „Изгори ме!
“ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си.
към беседата >>
“ И на двамата трябва дървено масло.
А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек! “ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме!
“ И на двамата трябва дървено масло.
По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко.
към беседата >>
По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме!
“ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така! “ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло.
По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме!
“ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
към беседата >>
“ – Дървено масло!
“ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме!
“ – Дървено масло!
В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам.
Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме! “; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло!
В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам.
По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
По-добре е вие да бъдете лекар на себе си.
“; търговецът и той казва: „Изгори ме! “ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам.
По-добре е вие да бъдете лекар на себе си.
Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко.
“ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си.
Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко.
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме! “ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко.
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
Някои от вас ще имат много големи противоречия.
“ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
Някои от вас ще имат много големи противоречия.
към беседата >>
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е.
съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът?
към беседата >>
съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е.
съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание.
Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера.
към беседата >>
Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е. съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание.
Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете.
към беседата >>
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е. съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите.
Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете. Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е. съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите.
Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света.
Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете. Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
Казвате: „Тогава какъв е церът?
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е. съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света.
Казвате: „Тогава какъв е церът?
“ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете. Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
“ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера.
съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът?
“ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера.
Това са думи, които ще преведете. Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
Това са думи, които ще преведете.
Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера.
Това са думи, които ще преведете.
Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
Туй значи да се говори сладко.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът? “ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете.
Туй значи да се говори сладко.
към беседата >>
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл.
Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш.
към беседата >>
Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл.
Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия.
Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна?
към беседата >>
Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл. Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия.
Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път.
В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине.
към беседата >>
В пътя на човешкото развитие има един процес.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл. Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път.
В пътя на човешкото развитие има един процес.
Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл. Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес.
Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не.
Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън.
към беседата >>
Музикант за една година не можеш да станеш.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл. Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не.
Музикант за една година не можеш да станеш.
Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия!
към беседата >>
Казваш: „Че какво мога да постигна?
Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш.
Казваш: „Че какво мога да постигна?
“ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска.
към беседата >>
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“?
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“?
Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“.
към беседата >>
“ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине.
Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна?
“ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине.
Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек.
към беседата >>
Най-простото разбиране какво е?
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“?
Най-простото разбиране какво е?
Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
към беседата >>
Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година.
В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине.
Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година.
Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „чиста мисъл“?
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е?
Какво разбирате под думите „чиста мисъл“?
Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи?
към беседата >>
Това са изключителни условия, които стават само насън.
Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година.
Това са изключителни условия, които стават само насън.
Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало.
към беседата >>
Изхождайте от думата „чистота“.
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“?
Изхождайте от думата „чистота“.
В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород.
към беседата >>
Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия!
Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън.
Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия!
“ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ.
към беседата >>
В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате?
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“.
В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате?
Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста.
към беседата >>
“ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска.
Казваш: „Че какво мога да постигна? “ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия!
“ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска.
Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало.
към беседата >>
Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“.
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате?
Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“.
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
към беседата >>
Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек.
“ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска.
Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек.
Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб.
към беседата >>
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“.
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл?
към беседата >>
Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа.
Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек.
Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа.
Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ.
към беседата >>
От какво се състои водата, кои са нейните елементи?
Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
От какво се състои водата, кои са нейните елементи?
– Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
към беседата >>
Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало.
Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа.
Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало.
Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш.
към беседата >>
– Кислород и водород.
Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи?
– Кислород и водород.
Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали?
към беседата >>
Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ.
Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия! “ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало.
Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ.
Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен.
към беседата >>
Щом има други примеси, водата не е чиста.
В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород.
Щом има други примеси, водата не е чиста.
Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо?
към беседата >>
Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало.
“ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ.
Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало.
Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме.
към беседата >>
Така е за водата.
Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста.
Така е за водата.
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб.
Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало.
Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб.
Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите.
към беседата >>
Ами от какво се състои човешката мисъл?
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
Ами от какво се състои човешката мисъл?
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ.
Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб.
Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ.
Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте.
към беседата >>
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл?
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш.
Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ.
Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш.
Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар.
към беседата >>
Това е доста дълбок философски въпрос, нали?
– Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
Това е доста дълбок философски въпрос, нали?
Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Тогава казвам тъй: законът е верен.
Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш.
Тогава казвам тъй: законът е верен.
Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат.
към беседата >>
Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо?
Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали?
Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо?
Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме.
Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен.
Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме.
Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората.
към беседата >>
Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо?
Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
към беседата >>
Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите.
Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме.
Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите.
Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да се научи да мисли.
Най-първо човек трябва да се научи да мисли.
Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл изисква самообладание. Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
към беседата >>
Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте.
Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите.
Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте.
Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота!
към беседата >>
Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание.
Най-първо човек трябва да се научи да мисли.
Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание.
Правата мисъл изисква самообладание. Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
към беседата >>
Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар.
Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте.
Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар.
Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава.
към беседата >>
Правата мисъл изисква самообладание.
Най-първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание.
Правата мисъл изисква самообладание.
Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
към беседата >>
Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат.
Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар.
Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат.
Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
към беседата >>
Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
Най-първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл изисква самообладание.
Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
към беседата >>
Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората.
Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат.
Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората.
До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
към беседата >>
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия.
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия.
При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли?
към беседата >>
До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба.
Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората.
До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба.
Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата.
към беседата >>
При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах?
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия.
При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах?
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата.
към беседата >>
Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота!
Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба.
Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота!
“ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен?
към беседата >>
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах?
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“.
към беседата >>
“ В Ангелския свят не бил виждал такава.
Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота!
“ В Ангелския свят не бил виждал такава.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“.
към беседата >>
Парите са една подбудителна причина.
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
Парите са една подбудителна причина.
За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо?
към беседата >>
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет.
към беседата >>
За какво ще мисли богатият?
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина.
За какво ще мисли богатият?
Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите?
към беседата >>
По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет. Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли?
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият?
Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли?
Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли?
към беседата >>
Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата.
До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата.
След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет. Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата.
При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли?
Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата.
Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли?
към беседата >>
След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен?
Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота! “ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата.
След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен?
“ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет. Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Богатият казва: „Аз имам всички средства“.
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата.
Богатият казва: „Аз имам всички средства“.
Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си.
към беседата >>
“ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“.
“ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен?
“ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“.
Последният, който взел този пакет, станал поет. Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Той за какво ще помисли най-първо?
Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“.
Той за какво ще помисли най-първо?
Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
към беседата >>
Последният, който взел този пакет, станал поет.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“.
Последният, който взел този пакет, станал поет.
Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите?
За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо?
Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите?
Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението.
към беседата >>
Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен? “ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет.
Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
към беседата >>
Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли?
Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите?
Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли?
Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението.
към беседата >>
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас.
Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
към беседата >>
Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли?
Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли?
Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли?
Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление.
към беседата >>
Кои хора мислят за вас?
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас.
Кои хора мислят за вас?
Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
към беседата >>
Той трябва да хване една права нишка на мисълта си.
Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли?
Той трябва да хване една права нишка на мисълта си.
За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама.
към беседата >>
Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас. Кои хора мислят за вас?
Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат.
към беседата >>
За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си.
За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами.
към беседата >>
Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон.
Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни.
към беседата >>
Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението.
Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението.
След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли.
към беседата >>
Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон.
Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина.
към беседата >>
След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението.
Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението.
След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението.
На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли?
към беседата >>
Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил.
към беседата >>
На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление.
Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението.
На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление.
То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен.
към беседата >>
Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“.
към беседата >>
То е третата – мажорна гама.
Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление.
То е третата – мажорна гама.
След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат.
Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат.
Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат.
към беседата >>
След тази гама има други – миньорни гами.
За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама.
След тази гама има други – миньорни гами.
Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти.
към беседата >>
Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни.
Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат.
Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни.
Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят.
към беседата >>
Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли.
Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами.
Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли.
За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина.
Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни.
Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина.
Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри.
към беседата >>
За какво ще мисли?
След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли.
За какво ще мисли?
Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил.
Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина.
Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил.
Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
към беседата >>
Ще започне да мисли за най-хубавата песен.
На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли?
Ще започне да мисли за най-хубавата песен.
Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“.
Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил.
Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“.
Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб.
към беседата >>
Коя е най-хубавата песен в Живота?
То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен.
Коя е най-хубавата песен в Живота?
Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат.
Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“.
Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат.
И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри.
към беседата >>
Мнозина тук са музиканти.
След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота?
Мнозина тук са музиканти.
Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
И затова на теб работите не ти вървят.
Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат.
И затова на теб работите не ти вървят.
Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон.
към беседата >>
Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти.
Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
към беседата >>
Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри.
Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят.
Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри.
Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
към беседата >>
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят.
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят.
Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст.
към беседата >>
Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри.
Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб.
към беседата >>
Той за какво ще мисли?
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят.
Той за какво ще мисли?
Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане.
към беседата >>
Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб.
Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб.
Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът.
към беседата >>
Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят.
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли?
Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят.
Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“.
към беседата >>
Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри.
Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб.
Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри.
Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него.
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят.
Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него.
Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“.
към беседата >>
Това е Божествен закон.
И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри.
Това е Божествен закон.
Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“.
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него.
Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“.
Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето?
към беседата >>
Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон.
Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст.
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“.
Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст.
Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос?
към беседата >>
Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб.
Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб.
Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане.
Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст.
Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане.
Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли?
към беседата >>
Така работи законът.
Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб.
Така работи законът.
Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Падането трябва да разбера“.
Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане.
Падането трябва да разбера“.
Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“.
към беседата >>
Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът.
Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
към беседата >>
Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“.
Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“.
Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“.
Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!
към беседата >>
Та сега, погрешката е във вас – мнозина искат туй, което мислят, за тях да стане.
Та сега, погрешката е във вас – мнозина искат туй, което мислят, за тях да стане.
Не, то ще стане за другите. Бих ви привел много примери, за да ви покажа, че в Природата туй е вярно, но ще го оставим за друга лекция.
към беседата >>
Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето?
Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“.
Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето?
Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето.
към беседата >>
Не, то ще стане за другите.
Та сега, погрешката е във вас – мнозина искат туй, което мислят, за тях да стане.
Не, то ще стане за другите.
Бих ви привел много примери, за да ви покажа, че в Природата туй е вярно, но ще го оставим за друга лекция.
към беседата >>
Българинът как е разрешил този въпрос?
Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето?
Българинът как е разрешил този въпрос?
Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
към беседата >>
Бих ви привел много примери, за да ви покажа, че в Природата туй е вярно, но ще го оставим за друга лекция.
Та сега, погрешката е във вас – мнозина искат туй, което мислят, за тях да стане. Не, то ще стане за другите.
Бих ви привел много примери, за да ви покажа, че в Природата туй е вярно, но ще го оставим за друга лекция.
към беседата >>
Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли?
Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос?
Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли?
Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят! “...
към беседата >>
Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“.
Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли?
Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“.
Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят! “...
към беседата >>
Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!
Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“.
Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!
“ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят! “...
към беседата >>
“ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето.
Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!
“ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето.
Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят! “...
към беседата >>
Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето.
Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
“...
към беседата >>
“...
Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето! “ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
“...
към беседата >>
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите.
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите.
Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Нали има и млади, и стари хора, които се бесят.
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите.
Нали има и млади, и стари хора, които се бесят.
Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен.
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят.
Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен.
Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен.
Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Кога ще го обесят, ако направи престъпление?
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
Кога ще го обесят, ако направи престъпление?
Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление?
Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
към беседата >>
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива.
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива.
Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си.
към беседата >>
Но вие с вашата мисъл съдите ли право?
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива.
Но вие с вашата мисъл съдите ли право?
Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо.
към беседата >>
Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“.
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право?
Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“.
Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“.
към беседата >>
Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето.
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“.
Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето.
И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини.
към беседата >>
И той казал: „Втори път вече не се беся!
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето.
И той казал: „Втори път вече не се беся!
Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност.
към беседата >>
Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си.
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся!
Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си.
Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт.
към беседата >>
Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо.
Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си.
Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо.
Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
към беседата >>
Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“.
Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо.
Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“.
Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите.
към беседата >>
Сега, да оставим подбудителните психологически причини.
Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“.
Сега, да оставим подбудителните психологически причини.
Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи?
към беседата >>
Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност.
И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини.
Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност.
Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“.
към беседата >>
Това е един изходен пункт.
Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност.
Това е един изходен пункт.
Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите?
към беседата >>
Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт.
Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса.
към беседата >>
И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите.
Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите.
Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи.
към беседата >>
Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи?
Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите.
Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи?
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия.
към беседата >>
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“.
Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи?
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“.
Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш.
към беседата >>
Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите?
Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“.
Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите?
Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса.
Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите?
Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса.
При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи.
И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса.
При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи.
Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
Следователно, човешката мисъл започва при известни условия.
Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи.
Следователно, човешката мисъл започва при известни условия.
Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш.
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия.
Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш.
Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
Някакъв образ трябва да има.
Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш.
Някакъв образ трябва да има.
към беседата >>
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно.
към беседата >>
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте.
Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е.
към беседата >>
Например, имате отношението А : В; имате А и В.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте.
Например, имате отношението А : В; имате А и В.
Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили.
към беседата >>
Какво представлява „А“?
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В.
Какво представлява „А“?
Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу.
към беседата >>
Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“?
Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила.
„А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“.
към беседата >>
„А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила.
„А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно.
Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия.
към беседата >>
Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е.
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно.
Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е.
това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има.
към беседата >>
това е движение на две противоположни сили.
Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е.
това е движение на две противоположни сили.
При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи?
към беседата >>
При „А“ имате движение нагоре и надолу.
Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили.
При „А“ имате движение нагоре и надолу.
Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът.
към беседата >>
Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“.
Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу.
Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“.
Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи?
към беседата >>
Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия.
„А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“.
Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия.
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира.
към беседата >>
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има.
Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия.
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има.
Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха.
към беседата >>
Кой може да го освободи?
това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има.
Кой може да го освободи?
Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Един може да го освободи – сиромахът.
При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи?
Един може да го освободи – сиромахът.
Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Когато намери богатия, той какво трябва да направи?
Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът.
Когато намери богатия, той какво трябва да направи?
Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Трябва да го извади от положението, в което се намира.
Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи?
Трябва да го извади от положението, в което се намира.
Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха.
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира.
Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха.
Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха.
Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
към беседата >>
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение.
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение.
Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света! “ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот.
към беседата >>
Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света!
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение.
Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света!
“ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат.
към беседата >>
“ Прави сте, не се живее.
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света!
“ Прави сте, не се живее.
Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин.
към беседата >>
Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност.
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света! “ Прави сте, не се живее.
Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност.
Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса.
към беседата >>
Откъде ще го напълниш?
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света! “ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност.
Откъде ще го напълниш?
Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака.
към беседата >>
Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот.
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света! “ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш?
Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот.
Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил.
към беседата >>
Ще гледаш да намериш един замръзнал богат.
Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света! “ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот.
Ще гледаш да намериш един замръзнал богат.
Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него.
към беседата >>
Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин.
“ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат.
Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин.
Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал.
към беседата >>
Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса.
Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин.
Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса.
Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака.
към беседата >>
Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака.
Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса.
Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака.
Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре.
към беседата >>
Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил.
Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака.
Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил.
Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете?
към беседата >>
Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него.
Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил.
Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него.
Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е!
към беседата >>
Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал.
Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него.
Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал.
Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е! “ Това не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
Студентът използвал тази погрешка и наместил крака.
Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал.
Студентът използвал тази погрешка и наместил крака.
Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е! “ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре.
Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака.
Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре.
Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е! “ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
Вие, които не разбирате, какво ще кажете?
Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре.
Вие, които не разбирате, какво ще кажете?
– „Да пострада този професор, хак му е! “ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
– „Да пострада този професор, хак му е!
Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете?
– „Да пострада този професор, хак му е!
“ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
“ Това не е разрешение на въпроса.
Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е!
“ Това не е разрешение на въпроса.
Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
Случаят е една възможност за вас.
Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е! “ Това не е разрешение на въпроса.
Случаят е една възможност за вас.
към беседата >>
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила).
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила).
Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте?
към беседата >>
Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите?
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила).
Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите?
Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение.
към беседата >>
Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила.
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите?
Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила.
Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“.
към беседата >>
Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили.
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила.
Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили.
Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение.
към беседата >>
Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба.
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили.
Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба.
Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш!
към беседата >>
Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте?
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба.
Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте?
Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“.
към беседата >>
Забелязва се, че в лицето се явява известно движение.
Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте?
Забелязва се, че в лицето се явява известно движение.
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя.
към беседата >>
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“.
Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение.
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“.
У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите.
към беседата >>
У този, който има да взема, започва едно движение.
Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“.
У този, който има да взема, започва едно движение.
Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“.
към беседата >>
Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш!
Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение.
Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш!
“ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща.
към беседата >>
“ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“.
Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш!
“ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“.
Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах.
към беседата >>
Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя.
Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“.
Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя.
Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести.
към беседата >>
Ще ти платя всичко с лихвите.
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя.
Ще ти платя всичко с лихвите.
Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът.
към беседата >>
Само исках да те опитам какво ще си помислиш“.
У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите.
Само исках да те опитам какво ще си помислиш“.
Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща.
Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш! “ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“.
Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща.
Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах.
“ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща.
Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах.
Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести.
Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах.
Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести.
Такъв е законът. Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Такъв е законът.
Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести.
Такъв е законът.
Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът.
Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
към беседата >>
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения.
Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление.
към беседата >>
Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения.
Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода.
Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли.
към беседата >>
Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода.
Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас.
Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли. Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас.
Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система.
Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли. Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Те знаят, че тя отива към главния център, т. е.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система.
Те знаят, че тя отива към главния център, т. е.
ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли. Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
към беседата >>
Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите.
(втори вариант)
Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния.
Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите.
Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят? Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
Кои хора мислят за вас?
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас.
Кои хора мислят за вас?
За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
към втори вариант >>
Има млади и стари хора, които се бесят.
(втори вариант)
” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите.
Има млади и стари хора, които се бесят.
Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят? Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас. Кои хора мислят за вас?
За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
към втори вариант >>
Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен.
(втори вариант)
Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят.
Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен.
Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят? Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане.
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни.
Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане.
Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
към втори вариант >>
Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
(втори вариант)
Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен.
Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
Ако направи престъпление, кога ще го обесят? Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане.
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане.
Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане.
Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши.
към втори вариант >>
Ако направи престъпление, кога ще го обесят?
(втори вариант)
” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
Ако направи престъпление, кога ще го обесят?
Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
Това е един вътрешен закон.
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане.
Това е един вътрешен закон.
Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни.
към втори вариант >>
Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
(втори вариант)
Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят?
Когато мине 21 години може да го окачат на въжето.
към втори вариант >>
Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
(втори вариант)
Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон.
Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни.
към втори вариант >>
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна.
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна.
Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини.
към втори вариант >>
Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
(втори вариант)
За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас.
Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината.
към втори вариант >>
Вие във вашата мисъл съдите ли право?
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна.
Вие във вашата мисъл съдите ли право?
Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност.
към втори вариант >>
Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
(втори вариант)
Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри.
Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил.
към втори вариант >>
Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето.
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна. Вие във вашата мисъл съдите ли право?
Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето.
И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт.
към втори вариант >>
Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши.
(втори вариант)
Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете.
Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши.
Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става.
към втори вариант >>
И той казва:”Втори път не се беся.
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна. Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето.
И той казва:”Втори път не се беся.
Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
към втори вариант >>
Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни.
(втори вариант)
Това е един вътрешен закон. Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши.
Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни.
Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат.
към втори вариант >>
Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си.
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна. Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся.
Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си.
Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни.
(втори вариант)
Помнете хубаво: Мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни.
Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни.
От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят.
към втори вариант >>
Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини.
(втори вариант)
Често вие се възмущавате, че съдбата не е праведна. Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си.
Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини.
Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
От невидимия свят търсят причината.
(втори вариант)
Искате да имате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни.
От невидимия свят търсят причината.
Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри.
към втори вариант >>
Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност.
(втори вариант)
Вие във вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини.
Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност.
То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Ще намерят, че ти си мислил.
(втори вариант)
Като мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината.
Ще намерят, че ти си мислил.
Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам.
към втори вариант >>
То е изходен пункт.
(втори вариант)
Някой път казвате: “Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота.” Има един разказ за един, който се обесил, но неговият приятел отишъл навреме, снел го от въжето. И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност.
То е изходен пункт.
Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Казваш, че с добро не става, с лошо става.
(втори вариант)
Като мислите да станете лоши, вие няма да станете лоши, другите ще станат лоши. Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил.
Казваш, че с добро не става, с лошо става.
Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
към втори вариант >>
Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
(втори вариант)
И той казва:”Втори път не се беся. Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт.
Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат.
(втори вариант)
Затова за всяка ваша мисъл ви държат отговорни. Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става.
Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат.
Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе.
към втори вариант >>
Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
(втори вариант)
Нямах никаква опитност, но като минах през тази опитност, втори път не турям въжето на врата си. Това, което ме мъчеше беше лошо, но след като турих въжето, това което изпитах беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше.” Ще оставим сега подбудителните психически причини. Всяко престъпление, което човек върши върху себе си, прави го с оглед, че може да му донесе някаква опитност. То е изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса.
Мисълта е права, че при крайностите се разрешават въпросите.
към втори вариант >>
Затова на тебе работите не ти вървят.
(втори вариант)
Като хванат някъде престъпници, вас ви държат отговорни. От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат.
Затова на тебе работите не ти вървят.
Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри.
към втори вариант >>
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце.
Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”. Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори.
към втори вариант >>
Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри.
(втори вариант)
От невидимия свят търсят причината. Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят.
Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри.
Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон.
към втори вариант >>
Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце.
Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”.
Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори. Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
Това е закон, аз така го обяснявам.
(втори вариант)
Ще намерят, че ти си мислил. Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри.
Това е закон, аз така го обяснявам.
Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
към втори вариант >>
Как ще разрешите този въпрос?
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце. Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”.
Как ще разрешите този въпрос?
Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори. Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
Каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
(втори вариант)
Казваш, че с добро не става, с лошо става. Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам.
Каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе.
към втори вариант >>
Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите?
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце. Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”. Как ще разрешите този въпрос?
Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите?
Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори. Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
Те ще започнат да мислят за тебе.
(втори вариант)
Ти лош няма да станеш, но ти си причина за всички лоши да станат. Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне.
Те ще започнат да мислят за тебе.
Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът.
към втори вариант >>
Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце. Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”. Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите?
Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли.
Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори. Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
Тогава твоето положение ще се подобри.
(втори вариант)
Затова на тебе работите не ти вървят. Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе.
Тогава твоето положение ще се подобри.
То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас.
към втори вариант >>
Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце. Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”. Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли.
Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори.
Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
То е Божествен закон.
(втори вариант)
Човек всякога трябва да мисли хубаво, за да бъдат окръжаващите хора наоколо добри. Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри.
То е Божествен закон.
Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях.
към втори вариант >>
Вие ще излезете и ще се освободите.
(втори вариант)
Казвате: “От това яйце трябва да се излезе”. Как ще разрешите този въпрос? Ако излезете по обикновения начин от яйцето, какво ще разрешите? Ако сте излезли при нормално състояние, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде да ви стопли. Като ви стопли, на 21-я ден при туй напрежение яйцето ще се отвори.
Вие ще излезете и ще се освободите.
към втори вариант >>
Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
(втори вариант)
Това е закон, аз така го обяснявам. Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон.
Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите.
към втори вариант >>
И човешката мисъл започва при известни условия.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия.
Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте.
към втори вариант >>
Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе.
(втори вариант)
Каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си.
Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе.
Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно.
към втори вариант >>
Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия.
Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние.
Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В.
към втори вариант >>
Така работи законът.
(втори вариант)
Те ще започнат да мислят за тебе. Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе.
Така работи законът.
Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно. Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия. Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние.
Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш.
Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А?
към втори вариант >>
Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас.
(втори вариант)
Тогава твоето положение ще се подобри. То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът.
Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас.
Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно. Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия. Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш.
Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила.
към втори вариант >>
Мнозина искат това, което мислят да стане за тях.
(втори вариант)
То е Божествен закон. Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас.
Мнозина искат това, което мислят да стане за тях.
То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно. Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия. Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена.
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма.
Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила.
към втори вариант >>
То ще стане за другите.
(втори вариант)
Затова е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях.
То ще стане за другите.
Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно. Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Най-отвлечената мисъл ми дайте.
(втори вариант)
И човешката мисъл започва при известни условия. Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма.
Най-отвлечената мисъл ми дайте.
Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно.
към втори вариант >>
Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно.
(втори вариант)
Благото ще го пратиш на твоите ближни и те като опитат това благо, тогава ще го пратят и при тебе. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите.
Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно.
Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Имате отношение А : В, имате А и В.
(втори вариант)
Не може да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние. Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте.
Имате отношение А : В, имате А и В.
Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл.
към втори вариант >>
Но това оставям за друга лекция.
(втори вариант)
Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия: всяко нещо ще се върне там, отдето е излязло.Сега погрешката е във вас. Мнозина искат това, което мислят да стане за тях. То ще стане за другите. Бих ви привел много примери да ви покажа, че в природата това е вярно.
Но това оставям за друга лекция.
към втори вариант >>
Какво предствя А?
(втори вариант)
Някакъв образ трябва да има, някакъв обект, който трябва да ти даде повод да мислиш. Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В.
Какво предствя А?
А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили.
към втори вариант >>
А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила.
(втори вариант)
Казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А?
А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила.
А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу.
към втори вариант >>
А–то е натоварена камила.
(втори вариант)
Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма. Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила.
А–то е натоварена камила.
Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши.
към втори вариант >>
Това положение е временно.
(втори вариант)
Най-отвлечената мисъл ми дайте. Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила.
Това положение е временно.
Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония.
към втори вариант >>
Както се пише А–то се образува един ъгъл.
(втори вариант)
Имате отношение А : В, имате А и В. Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно.
Както се пише А–то се образува един ъгъл.
То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия.
към втори вариант >>
То е движение на две противоположни сили.
(втори вариант)
Какво предствя А? А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл.
То е движение на две противоположни сили.
Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал.
към втори вариант >>
Имате движение нагоре и надолу.
(втори вариант)
А–то като символ у египтяните минавал за натоварена камила. А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили.
Имате движение нагоре и надолу.
При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение.
към втори вариант >>
При обикновения живот казвате, че условията са лоши.
(втори вариант)
А–то е натоварена камила. Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу.
При обикновения живот казвате, че условията са лоши.
Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи?
към втори вариант >>
Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония.
(втори вариант)
Това положение е временно. Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши.
Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония.
Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи.
към втори вариант >>
Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия.
(втори вариант)
Както се пише А–то се образува един ъгъл. То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония.
Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия.
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал.
(втори вариант)
То е движение на две противоположни сили. Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия.
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал.
Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира.
към втори вариант >>
Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение.
(втори вариант)
Имате движение нагоре и надолу. При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал.
Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение.
Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха.
към втори вариант >>
Кой може да го освободи?
(втори вариант)
При обикновения живот казвате, че условията са лоши. Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение.
Кой може да го освободи?
Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
Сиромахът може да го освободи.
(втори вариант)
Представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония. Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи?
Сиромахът може да го освободи.
Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
Той като намери богатия човек, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Богатият и сиромахът не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи.
Той като намери богатия човек, какво трябва да направи?
Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира.
(втори вариант)
Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал. Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи?
Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира.
Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха.
(втори вариант)
Той е влязъл в затвореното яйце, има напрежение. Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира.
Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха.
Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
(втори вариант)
Кой може да го освободи? Сиромахът може да го освободи. Той като намери богатия човек, какво трябва да направи? Той трябва да изведе богатия от положението, в което се намира. Ако може да го размрази, може да се образува връзка между богатия и сиромаха.
Богатият ще каже на сиромаха: “Ти спаси живота ми, сърцето ми към теб е отворено, аз съм готов да направя, каквото поискаш от мене.”
към втори вариант >>
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение.
Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее. Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора.
към втори вариант >>
Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение.
Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее.
Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него.
към втори вариант >>
Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее.
Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса.
Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва.
към втори вариант >>
Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее. Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса.
Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака.
Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака.
към втори вариант >>
Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее. Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака.
Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено.
Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента.
към втори вариант >>
Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора.
(втори вариант)
На вас, младите ще ви кажа, как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее. Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено.
Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора.
От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента. И той свършва много добре.
към втори вариант >>
От там насетне професорът изменя своето отношение към него.
(втори вариант)
Вие сте закъсали като бедния човек и казвате: “Не се живее с тази сиромашия.” Прави сте, не се живее. Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора.
От там насетне професорът изменя своето отношение към него.
Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента. И той свършва много добре.
към втори вариант >>
Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва.
(втори вариант)
Някой е студент, свършва последен семестър, но професорът е неразположен, мисли да го скъса. Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него.
Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва.
Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента. И той свършва много добре.
към втори вариант >>
Студентът използвал тази погрешка и намества крака.
(втори вариант)
Един ден той се разхождал, подхлъзнал се някъде и си изкълчил крака. Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва.
Студентът използвал тази погрешка и намества крака.
От там насетне професорът е много разположен към студента. И той свършва много добре.
към втори вариант >>
От там насетне професорът е много разположен към студента.
(втори вариант)
Този студент бил наблизо, той следвал медицина и разбира от изкълчено. Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака.
От там насетне професорът е много разположен към студента.
И той свършва много добре.
към втори вариант >>
И той свършва много добре.
(втори вариант)
Приближава се при професора, хваща крака, поразтрива го, разпъва го и намества крака на професора. От там насетне професорът изменя своето отношение към него. Професорът направил една погрешка, стъпил както не трябва. Студентът използвал тази погрешка и намества крака. От там насетне професорът е много разположен към студента.
И той свършва много добре.
към втори вариант >>
Които не разбирате, какво ще кажете?
(втори вариант)
Които не разбирате, какво ще кажете?
– Да пострада този професор, хак му е. Не е разрешение на въпроса. Това е една възможност за вас.
към втори вариант >>
– Да пострада този професор, хак му е.
(втори вариант)
Които не разбирате, какво ще кажете?
– Да пострада този професор, хак му е.
Не е разрешение на въпроса. Това е една възможност за вас.
към втори вариант >>
Не е разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Които не разбирате, какво ще кажете? – Да пострада този професор, хак му е.
Не е разрешение на въпроса.
Това е една възможност за вас.
към втори вариант >>
Това е една възможност за вас.
(втори вариант)
Които не разбирате, какво ще кажете? – Да пострада този професор, хак му е. Не е разрешение на въпроса.
Това е една възможност за вас.
към втори вариант >>
Друго положение.
(втори вариант)
Друго положение.
Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена.
към втори вариант >>
Хвърлили бомба, която ще се разпръсне.
(втори вариант)
Друго положение.
Хвърлили бомба, която ще се разпръсне.
Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени.
към втори вариант >>
Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат.
(втори вариант)
Друго положение. Хвърлили бомба, която ще се разпръсне.
Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат.
Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата.
към втори вариант >>
Който знае, веднага отрязва фитила.
(втори вариант)
Друго положение. Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат.
Който знае, веднага отрязва фитила.
Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи.
към втори вариант >>
Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите?
(втори вариант)
Друго положение. Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила.
Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите?
Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне?
към втори вариант >>
Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена.
(втори вариант)
Друго положение. Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите?
Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена.
Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте?
към втори вариант >>
Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени.
(втори вариант)
Хвърлили бомба, която ще се разпръсне. Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена.
Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени.
Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне?
към втори вариант >>
Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата.
(втори вариант)
Сегашните бомби, като ги удариш, избухват, но старите бомби, след като се запали фитилът 10, 20, 30 секунди ще минат и тогава ще гръмнат. Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени.
Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата.
Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение.
към втори вариант >>
Запример, ще забележите, че някой се гневи.
(втори вариант)
Който знае, веднага отрязва фитила. Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата.
Запример, ще забележите, че някой се гневи.
Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия.
към втори вариант >>
Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне?
(втори вариант)
Когато видите запалена бомба, какво трябва да правите? Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи.
Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне?
Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение.
към втори вариант >>
Наблюдавали ли сте?
(втори вариант)
Или трябва да бягате, преди да се пръсне бомбата, или да отрежете фитила, с който е запалена. Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне?
Наблюдавали ли сте?
Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко.
към втори вариант >>
Как познавате, че някой ще избухне?
(втори вариант)
Сегашните бомби на хората, в умствения свят, са все запалени. Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте?
Как познавате, че някой ще избухне?
Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли?
към втори вариант >>
Забелязва се, че лицето му има известно движение.
(втори вариант)
Запален е фитилът, гледаш дими, дими, като дойде до края, избухне бомбата. Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне?
Забелязва се, че лицето му има известно движение.
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя.
към втори вариант >>
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия.
(втори вариант)
Запример, ще забележите, че някой се гневи. Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение.
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия.
Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите.
към втори вариант >>
Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение.
(втори вариант)
Какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне? Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия.
Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение.
Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл.
към втори вариант >>
Той е малко бабачко.
(втори вариант)
Наблюдавали ли сте? Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение.
Той е малко бабачко.
Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл. Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
Казва: “Няма да взема ли?
(втори вариант)
Как познавате, че някой ще избухне? Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко.
Казва: “Няма да взема ли?
Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл. Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя.
(втори вариант)
Забелязва се, че лицето му има известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли?
Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя.
Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл. Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
Ще ти платя всичко с лихвите.
(втори вариант)
Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия. Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя.
Ще ти платя всичко с лихвите.
Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл. Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл.
(втори вариант)
Бедният казва: “Няма да ти платя.” В този, който има да взима започва едно движение. Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите.
Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл.
Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
(втори вариант)
Той е малко бабачко. Казва: “Няма да взема ли? Аз ще те накарам да ми платиш.” Бедният, като го погледне и той разсъждава и казва: “Няма да ти платя по този начин.” Бедният, като вижда движението на лицето на богатия, приближава се и казва: “Аз за да те опитам ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Исках да те опитам, какво ще мислиш.” Забелязва много сериозна мисъл.
Богатият, който има да взема, сериозно мисли и при тази сериозна мисъл, сиромахът плаща.
към втори вариант >>
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах.
Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода.
към втори вариант >>
Професорът си изкълчи крака, студентът го намести.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах.
Професорът си изкълчи крака, студентът го намести.
Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах. Професорът си изкълчи крака, студентът го намести.
Такъв е законът.
Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система.
към втори вариант >>
Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах. Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът.
Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха.
Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение.
към втори вариант >>
Трябва да разбирате вътрешните отношения.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах. Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха.
Трябва да разбирате вътрешните отношения.
Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне.
към втори вариант >>
Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода.
(втори вариант)
В предния пример професорът беше богат, студентът сиромах. Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения.
Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода.
Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас.
(втори вариант)
Професорът си изкълчи крака, студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода.
Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас.
Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола. Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система.
(втори вариант)
Такъв е законът. Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас.
Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система.
Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола. Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение.
(втори вариант)
Понякога и богатият може да намести крака на сиромаха. Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система.
Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение.
Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола. Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне.
(втори вариант)
Трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение.
Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне.
Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола. Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола.
(втори вариант)
Да кажем, у вас има една неканена мисъл от някъде, не й знаете произхода. Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне.
Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола.
Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете отношението на тази мисъл, какво отношение има тя към вас. Мисъл, която е във вашия свят, трябва да знаете нейния път, тъй както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета е дошла в Слънчевата система. Те знаят, че отива към главния център, ще се завърти и след туй ще вземе друго положение. Те вземат предвид всички данни, от къде иде и след колко време ще се върне. Според ъгъла, който прави в този завой, виждат по елипса ли се движи, по парабола или хипербола.
Ако се движи по парабола или хипербола, много време ще й вземе, докато се завърти.
към втори вариант >>
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили.
Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има.
към втори вариант >>
Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили.
Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи.
Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял.
към втори вариант >>
Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили. Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи.
Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън.
Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил.
към втори вариант >>
Ако не можеш да излезеш, не влизай.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили. Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън.
Ако не можеш да излезеш, не влизай.
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял.
към втори вариант >>
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили. Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай.
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва.
към втори вариант >>
Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има.
(втори вариант)
Вие разрешавате много въпроси, но един главен въпрос не сте разрешили. Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани.
Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има.
Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера.
към втори вариант >>
Изваждат го примрял.
(втори вариант)
Най-главният въпрос в живота е, човек да знае как да се освободи. Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има.
Изваждат го примрял.
Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Той разправя за знанието, което придобил.
(втори вариант)
Първо като влизаш в една къща, спри се при вратата и помисли, ще можеш ли да излезеш навън. Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял.
Той разправя за знанието, което придобил.
Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате?
към втори вариант >>
Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял.
(втори вариант)
Ако не можеш да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил.
Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял.
Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера.
към втори вариант >>
Там има знание, което няма да го ползва.
(втори вариант)
Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял.
Там има знание, което няма да го ползва.
Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас.
към втори вариант >>
Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера.
(втори вариант)
Спущат го с едно телено въже в кратера да види какво има. Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва.
Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера.
Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля.
към втори вариант >>
Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
(втори вариант)
Изваждат го примрял. Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера.
Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате?
(втори вариант)
Той разправя за знанието, което придобил. Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш.
Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате?
Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки.
към втори вариант >>
Ти си спуснат в кратера.
(втори вариант)
Докато имал съзнание - помни, но откакто изгубил съзнание, от там насетне нищо не видял. Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате?
Ти си спуснат в кратера.
Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре.
към втори вариант >>
Въглената киселина играла роля за вас.
(втори вариант)
Там има знание, което няма да го ползва. Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера.
Въглената киселина играла роля за вас.
Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля.
(втори вариант)
Като изгубите съзнание, казвате: “Не искам да мисля.” Вие сте като учения, спуснат в кратера. Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас.
Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля.
Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Какво трябва да правиш тогава?
(втори вариант)
Като те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля.
Какво трябва да правиш тогава?
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки.
(втори вариант)
Казва: “Аз не искам да мисля.” Какво подразбирате? Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава?
Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки.
Онези, които те спущат да те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Онези, които те спущат да те извадят отвътре.
(втори вариант)
Ти си спуснат в кратера. Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки.
Онези, които те спущат да те извадят отвътре.
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
(втори вариант)
Въглената киселина играла роля за вас. Има две положения: ти доброволно ли влизаш в кратера или тебе те пущат не по твоя воля. Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки. Онези, които те спущат да те извадят отвътре.
Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава?
към втори вариант >>
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот.
Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа?
към втори вариант >>
Това било във Варненско.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот.
Това било във Варненско.
Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
към втори вариант >>
Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот. Това било във Варненско.
Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен.
Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен.
към втори вариант >>
Синът не слушал съветите на баща си.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот. Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен.
Синът не слушал съветите на баща си.
Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си.
към втори вариант >>
Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот. Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си.
Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца.
Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш?
към втори вариант >>
Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа?
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа един пример из българския живот. Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца.
Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа?
” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън.
към втори вариант >>
” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
(втори вариант)
Това било във Варненско. Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа?
” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца.
към втори вариант >>
Бащата разбрал, че синът е умен.
(втори вариант)
Един баща се разгневил на сина си, който бил 10 – 12 годишен. Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата.
Бащата разбрал, че синът е умен.
Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош.
към втори вариант >>
Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си.
(втори вариант)
Синът не слушал съветите на баща си. Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен.
Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си.
Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават.
към втори вариант >>
Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш?
(втори вариант)
Бащата го хваща, връзва го с едно въже и го спуска в кладенеца. Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си.
Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси.
към втори вариант >>
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън.
(втори вариант)
Синът казва: “Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и ти като умреш, кой ще ги гледа? ” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш?
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън.
Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
към втори вариант >>
Вие всички сте спуснати в кладенеца.
(втори вариант)
” Като чул това бащата, казва: “Хайде да го извадя.” Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън.
Вие всички сте спуснати в кладенеца.
Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии.
към втори вариант >>
Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош.
(втори вариант)
Бащата разбрал, че синът е умен. Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца.
Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош.
Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички.
към втори вариант >>
Въпросите не се разрешават.
(втори вариант)
Не мисли за себе си, но мисли за сестричетата си. Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош.
Въпросите не се разрешават.
Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш.
към втори вариант >>
Законът за ближния разрешава въпроси.
(втори вариант)
Бащата го изважда и казва: “От сега нататък ти ще станеш човек.” Питам: Ако баща ти те спуска в кладенеца, за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават.
Законът за ближния разрешава въпроси.
Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш.
към втори вариант >>
Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
(втори вариант)
Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те пусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестричета, ще те извади навън. Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси.
Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш. Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии.
(втори вариант)
Вие всички сте спуснати в кладенеца. Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона.
Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии.
Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш. Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Мъчнотиите не са до него, те са до всички.
(втори вариант)
Баща ви ви е спуснал и казвате, че светът е лош. Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии.
Мъчнотиите не са до него, те са до всички.
Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш. Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Има една велика задача, която трябва да разрешиш.
(втори вариант)
Въпросите не се разрешават. Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички.
Има една велика задача, която трябва да разрешиш.
Много лесна е тази задача, ако знаеш. Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Много лесна е тази задача, ако знаеш.
(втори вариант)
Законът за ближния разрешава въпроси. Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш.
Много лесна е тази задача, ако знаеш.
Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Ако не знаеш, работите не стават.
(втори вариант)
Спуснат си в кладенеца, ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Като започнеш да мислиш за ближните си, ще излезеш от всички мъчнотии. Мъчнотиите не са до него, те са до всички. Има една велика задача, която трябва да разрешиш. Много лесна е тази задача, ако знаеш.
Ако не знаеш, работите не стават.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат.
Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото.
към втори вариант >>
Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат.
Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи.
Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му.
към втори вариант >>
Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат. Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи.
Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета.
Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани.
към втори вариант >>
Казва: “Лесна работа.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат. Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета.
Казва: “Лесна работа.
Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре.
към втори вариант >>
Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат. Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа.
Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе?
Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре. – “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя!
към втори вариант >>
Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример.То е един анекдот и българите го привеждат. Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе?
Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото.
Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре. – “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя! ”
към втори вариант >>
Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му.
(втори вариант)
Някой млад българин тръгнал да търси занаят да научи. Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото.
Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му.
Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре. – “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя! ”
към втори вариант >>
Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани.
(втори вариант)
Минал покрай орачи, които орат нивите, покрай лозари, които режат лозето, казва: “Много мъчна е тази работа.” Минал покрай един грънчар, вижда едно колело, върти около него малко кал и прави стомни и гърнета. Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му.
Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани.
Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре. – “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя! ”
към втори вариант >>
Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре.
(втори вариант)
Казва: “Лесна работа. Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани.
Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре.
– “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя! ”
към втори вариант >>
– “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя!
(втори вариант)
Ето един хубав занаят.” Пита грънчаря: “Вземаш ли ме да се уча при тебе? Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре.
– “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя!
”
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
Искам да науча твоя занаят.” Майсторът започнал да го учи как се приготвя кал, как да се върти колелото. Три години се учил и като научил как да прави гърнета, как да ги пече, казал на майстора: “Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна.” Той го потупал по гърба, платил му. Младият майстор отваря работилница, започнал да прави стомни и гърнета, натурял ги в пещта, извадил ги и всички напукани. Отива при майстора си и казва: “Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха.” – “Ще дойдеш още три години да ми служиш, да те науча на тайната да не се пукат гърнетата.” Започнал пак да върти колелото, направил пещ, турил ги вътре и майсторът още като ги вади, духне вътре. – “Брей, казва, за едно “ху” трябваше три години да работя!
”
към втори вариант >>
Човек трябва да се научи да мисли.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли.
Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа.
към втори вариант >>
Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли.
Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш.
Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан.
към втори вариант >>
Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли. Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш.
Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава.
към втори вариант >>
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли. Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме.
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш.
Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават.
към втори вариант >>
Това се отнася до човешката мисъл.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли. Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш.
Това се отнася до човешката мисъл.
Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
към втори вариант >>
Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа.
(втори вариант)
Човек трябва да се научи да мисли. Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл.
Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа.
В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото.
към втори вариант >>
В Англия има стоки, които са произведени за продан.
(втори вариант)
Това “ху” е лесна работа - да духнеш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа.
В Англия има стоки, които са произведени за продан.
Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате.
към втори вариант >>
Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава.
(втори вариант)
Ако духаш, когато го туряш, или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан.
Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава.
Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда.
към втори вариант >>
Ако няма тази марка, не може да го продават.
(втори вариант)
Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш. Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава.
Ако няма тази марка, не може да го продават.
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно.
към втори вариант >>
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
(втори вариант)
Това се отнася до човешката мисъл. Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават.
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате.
към втори вариант >>
Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото.
(втори вариант)
Нещо, което се пече в тебе, като го извадиш от себе си да го туриш на работа. В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото.
Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото.
Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат.
към втори вариант >>
Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате.
(втори вариант)
В Англия има стоки, които са произведени за продан. Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото.
Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате.
Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл?
към втори вариант >>
Така ги изкарвате контрабанда.
(втори вариант)
Първо трябва да ги опитат и тогава държавата дава позволително, една марка туря, че е позволено да се продава. Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате.
Така ги изкарвате контрабанда.
Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира.
към втори вариант >>
Може да ви е малко обидно.
(втори вариант)
Ако няма тази марка, не може да го продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда.
Може да ви е малко обидно.
Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина.
към втори вариант >>
Вие мислите, че може да мислите, каквото искате.
(втори вариант)
Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно.
Вие мислите, че може да мислите, каквото искате.
Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира.
към втори вариант >>
Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат.
(втори вариант)
Значи всичко, което човек твори да има печата на Божественото. Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате.
Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат.
В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира.
към втори вариант >>
В какво се проявява свободната мисъл?
(втори вариант)
Ако вашите работи не ви вървят, държавен печат нямате. Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат.
В какво се проявява свободната мисъл?
Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира. Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира.
(втори вариант)
Така ги изкарвате контрабанда. Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл?
Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира.
Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира. Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина.
(втори вариант)
Може да ви е малко обидно. Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира.
Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина.
Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира. Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Такава мисъл може да се реализира.
(втори вариант)
Вие мислите, че може да мислите, каквото искате. Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина.
Такава мисъл може да се реализира.
Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира. Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира.
(втори вариант)
Вие може да мислите, каквото искате, но не може да продавате, каквото искате, ако нямате държавен печат. В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира.
Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира.
Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Тя ще остане чужда за вас.
(втори вариант)
В какво се проявява свободната мисъл? Мисъл, която няма любовта за подбудителна причина, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, които имат любовта за подбудителна причина. Такава мисъл може да се реализира. Всяка мисъл, на която любовта не е подбудителна причина, не може да се реализира.
Тя ще остане чужда за вас.
към втори вариант >>
Вие често разрешавате много странични въпроси.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси.
Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение.
към втори вариант >>
Има един въпрос, който е важен.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси.
Има един въпрос, който е важен.
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде.
към втори вариант >>
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси. Има един въпрос, който е важен.
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно.
към втори вариант >>
Имате едно състояние на неразположение.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси. Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния.
Имате едно състояние на неразположение.
Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие?
към втори вариант >>
Търсите начин туй неразположение да се смени.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси. Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение.
Търсите начин туй неразположение да се смени.
Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате?
към втори вариант >>
Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение.
(втори вариант)
Вие често разрешавате много странични въпроси. Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени.
Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение.
Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина.
към втори вариант >>
Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде.
(втори вариант)
Има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение.
Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде.
Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното?
към втори вариант >>
Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно.
(втори вариант)
В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде.
Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно.
При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар.
към втори вариант >>
При изгарянето какво правите вие?
(втори вариант)
Имате едно състояние на неразположение. Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно.
При изгарянето какво правите вие?
Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено.
към втори вариант >>
Как се лекувате?
(втори вариант)
Търсите начин туй неразположение да се смени. Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие?
Как се лекувате?
Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои.
към втори вариант >>
Някои от вас може да знаят, че има няколко начина.
(втори вариант)
Човек трябва да знае, как се сменя едно неразположение. Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате?
Някои от вас може да знаят, че има няколко начина.
С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко.
към втори вариант >>
С какво лекувате изгореното?
(втори вариант)
Представете си, че имате едно неразположение, защото се изгорите някъде. Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина.
С какво лекувате изгореното?
Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак.
към втори вариант >>
Не е лошо, че не знаете, не сте лекар.
(втори вариант)
Ако знаеш, ще намериш един лек да намалиш болката на изгарянето; ако не знаеш, ще оставиш нещата произволно. При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното?
Не е лошо, че не знаете, не сте лекар.
Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек!
към втори вариант >>
Лекарите знаят как се лекува изгорено.
(втори вариант)
При изгарянето какво правите вие? Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар.
Лекарите знаят как се лекува изгорено.
Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил!
към втори вариант >>
Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои.
(втори вариант)
Как се лекувате? Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено.
Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои.
Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко.
към втори вариант >>
Някой път турят дървено масло или кисело мляко.
(втори вариант)
Някои от вас може да знаят, че има няколко начина. С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои.
Някой път турят дървено масло или кисело мляко.
Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми.
към втори вариант >>
Българите някой път турят каймак.
(втори вариант)
С какво лекувате изгореното? Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко.
Българите някой път турят каймак.
В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло.
към втори вариант >>
В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек!
(втори вариант)
Не е лошо, че не знаете, не сте лекар. Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак.
В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек!
” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло.
към втори вариант >>
” Казват: “Колко души до сега той е изгорил!
(втори вариант)
Лекарите знаят как се лекува изгорено. Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек!
” Казват: “Колко души до сега той е изгорил!
” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”?
Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате?
към втори вариант >>
” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко.
(втори вариант)
Значи, трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина на организма и да го успокои. Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил!
” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко.
Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си.
към втори вариант >>
Най-простото разбиране какво е?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”?
Най-простото разбиране какво е?
Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице.
към втори вариант >>
Вървят две моми.
(втори вариант)
Някой път турят дървено масло или кисело мляко. Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко.
Вървят две моми.
Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си. Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “чиста мисъл”?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”? Най-простото разбиране какво е?
Какво разбирате под думата “чиста мисъл”?
Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
към втори вариант >>
Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло.
(втори вариант)
Българите някой път турят каймак. В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми.
Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло.
По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си. Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
Изхождате от думата “чистота”?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”?
Изхождате от думата “чистота”?
Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата?
към втори вариант >>
По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло.
(втори вариант)
В живота съм срещал някой да каже: “Изгори ме този човек! ” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло.
По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло.
Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си. Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата чистота?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”?
Какво разбирате под думата чистота?
В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород).
към втори вариант >>
Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам.
(втори вариант)
” Казват: “Колко души до сега той е изгорил! ” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло.
Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам.
Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си. Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чистота на човешката мисъл”? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота?
В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате?
Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста.
към втори вариант >>
Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си.
(втори вариант)
” В моя ум остава мисълта, че на този човек му трябва зехтин или кисело мляко. Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам.
Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си.
Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
Казвате: чиста дреха, чисто лице.
(втори вариант)
Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате?
Казвате: чиста дреха, чисто лице.
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
към втори вариант >>
Тези са странични въпроси.
(втори вариант)
Вървят две моми. Едната казва: “Изгори ме.” Търговецът и той казва: “Изгори ме.” И на двамата трябва дървено масло. По нататък гледам млад момък и той казва: “Изгори ме.” – Дървено масло. Този въпрос лесно го разрешавам, но не викат мене да ги лекувам. Тогава е по-добре вие да бъдете лекар на себе си.
Тези са странични въпроси.
към втори вариант >>
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “чиста мисъл”? Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице.
Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
към втори вариант >>
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко.
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание.
към втори вариант >>
От какво се състои водата, кои са елементите на водата?
(втори вариант)
Изхождате от думата “чистота”? Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси.
От какво се състои водата, кои са елементите на водата?
(кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
към втори вариант >>
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко.
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
към втори вариант >>
(кислород и водород).
(втори вариант)
Какво разбирате под думата чистота? В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата?
(кислород и водород).
Щом има и други примеси, водата не е чиста. Така е за водата.
към втори вариант >>
Някои от вас ще имате много големи противоречия.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия.
Някои от вас ще имате много големи противоречия.
Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите.
към втори вариант >>
Щом има и други примеси, водата не е чиста.
(втори вариант)
В най-простия смисъл на думата “чистота” какво разбирате? Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород).
Щом има и други примеси, водата не е чиста.
Така е за водата.
към втори вариант >>
Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия.
Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект.
Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите.
към втори вариант >>
Така е за водата.
(втори вариант)
Казвате: чиста дреха, чисто лице. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са елементите на водата? (кислород и водород). Щом има и други примеси, водата не е чиста.
Така е за водата.
към втори вариант >>
Венера не е в добър аспект, Сатурн – също.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект.
Венера не е в добър аспект, Сатурн – също.
Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате.
към втори вариант >>
Ами от какво се състои човешката мисъл?
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл?
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете.
към втори вариант >>
Едно неблагоприятно астрологическо съчетание.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко в живота ви ще върви гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също.
Едно неблагоприятно астрологическо съчетание.
Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света.
към втори вариант >>
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл?
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли.
към втори вариант >>
Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
(втори вариант)
Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание.
Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът?
към втори вариант >>
Кога започва човек да мисли?
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл?
Кога започва човек да мисли?
Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание.
към втори вариант >>
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите.
(втори вариант)
Някои от вас ще имате много големи противоречия. Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат.
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите.
Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко.
към втори вариант >>
Това е доста философски въпрос, нали?
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли?
Това е доста философски въпрос, нали?
Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание.
към втори вариант >>
Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите.
(втори вариант)
Да кажем, във вас Луната не е в добър аспект. Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите.
Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите.
Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак.
към втори вариант >>
Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо.
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали?
Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо.
Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права.
към втори вариант >>
Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате.
(втори вариант)
Венера не е в добър аспект, Сатурн – също. Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите.
Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате.
Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете.
към втори вариант >>
Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете.
(втори вариант)
Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо.
Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете.
Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права. Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света.
(втори вариант)
Едно неблагоприятно астрологическо съчетание. Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате.
Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света.
Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко.
към втори вариант >>
Първо човек трябва да се научи да мисли.
(втори вариант)
Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете.
Първо човек трябва да се научи да мисли.
Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права. Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Тогава казвате: “Какъв е цярът?
(втори вариант)
Луната ще ви даде едно разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света.
Тогава казвате: “Какъв е цярът?
” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл.
към втори вариант >>
Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание.
(втори вариант)
Кога започва човек да мисли? Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли.
Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание.
Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права. Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко.
(втори вариант)
Венера ще ви даде подбуждение, че всичко може да вкусите. Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът?
” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко.
Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия.
към втори вариант >>
Правата мисъл иска самообладание.
(втори вариант)
Това е доста философски въпрос, нали? Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание.
Правата мисъл иска самообладание.
Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права. Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Венера ще намажеш с каймак.
(втори вариант)
Да имате разположение за неща, които никога не може да вкусите. Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко.
Венера ще намажеш с каймак.
Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път.
към втори вариант >>
Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права.
(втори вариант)
Някой път не сте се спирали да мислите, какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо. Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание.
Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права.
Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Това са думи, които ще преведете.
(втори вариант)
Сатурн ще ви подбуди, когото видите, да го критикувате. Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак.
Това са думи, които ще преведете.
Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес.
към втори вариант >>
Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
(втори вариант)
Човешката мисъл слиза от много висока област, тъй както от високите планински върхове се образуват малки ручеи, когато започват да се топят снеговете. Първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли,докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл иска самообладание. Когато човек не се самообладава, страхува се от външните условия на живота, мисълта му не може да бъде права.
Или другояче казано, мисълта не може правилно да се развива.
към втори вариант >>
Туй се казва да се говори сладко.
(втори вариант)
Когото видите да мислите, че е измамник, крадец, разбойник и да мислите, че вие сте единствения човек, останал добър на света. Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете.
Туй се казва да се говори сладко.
Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не.
към втори вариант >>
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия.
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия.
При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли?
към втори вариант >>
Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какъв е цярът? ” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко.
Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл.
Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш.
към втори вариант >>
При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах?
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия.
При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах?
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата.
към втори вариант >>
Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия.
(втори вариант)
” Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко. Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл.
Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия.
Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна?
към втори вариант >>
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия. При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах?
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо.
към втори вариант >>
Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път.
(втори вариант)
Венера ще намажеш с каймак. Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия.
Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път.
В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става.
към втори вариант >>
Парите са подбудителна причина.
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия. При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства?
Парите са подбудителна причина.
За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите?
към втори вариант >>
В пътя на човешкото развитие има процес.
(втори вариант)
Това са думи, които ще преведете. Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път.
В пътя на човешкото развитие има процес.
Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине.
към втори вариант >>
За какво ще мисли богатият?
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия. При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина.
За какво ще мисли богатият?
Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли?
към втори вариант >>
Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не.
(втори вариант)
Туй се казва да се говори сладко. Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес.
Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не.
Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш.
към втори вариант >>
Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли?
(втори вариант)
Представете си един богат и един беден човек, поставени при различни условия. При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият?
Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли?
Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал.
към втори вариант >>
Ти музикант за една година не може да станеш.
(втори вариант)
Никога не допущайте в ума си една излишна мисъл. Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не.
Ти музикант за една година не може да станеш.
Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш.
към втори вариант >>
Имате богат в обикновения смисъл на думата.
(втори вариант)
При сегашните условия какво ще мисли един богат и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли?
Имате богат в обикновения смисъл на думата.
Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли?
към втори вариант >>
Казваш: “Какво може да постигна?
(втори вариант)
Всяка мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш.
Казваш: “Какво може да постигна?
” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш.
към втори вариант >>
Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо.
(втори вариант)
За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата.
Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо.
Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта.
към втори вариант >>
” Каквото помислиш, става.
(втори вариант)
Всичко в света има закон и всички неща имат последователен път. В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна?
” Каквото помислиш, става.
Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става.
към втори вариант >>
Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите?
(втори вариант)
Парите са подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо.
Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите?
Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
към втори вариант >>
Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине.
(втори вариант)
В пътя на човешкото развитие има процес. Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става.
Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине.
Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън.
към втори вариант >>
Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли?
(втори вариант)
За какво ще мисли богатият? Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите?
Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли?
Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш.
към втори вариант >>
Ти художник за една година не може да станеш.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва да знае, кое може да постигни и кое – не. Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине.
Ти художник за една година не може да станеш.
Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска.
към втори вариант >>
Преди това е мислил да спи и е спал.
(втори вариант)
Богатият би ли помислил да иде първо на църква, да се помоли? Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли?
Преди това е мислил да спи и е спал.
След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението.
към втори вариант >>
Философ за една година не може да станеш.
(втори вариант)
Ти музикант за една година не може да станеш. Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш.
Философ за една година не може да станеш.
Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек.
към втори вариант >>
След като се събуди за какво ще мисли?
(втори вариант)
Имате богат в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал.
След като се събуди за какво ще мисли?
Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението.
към втори вариант >>
Най-богат човек за една година не може да станеш.
(втори вариант)
Казваш: “Какво може да постигна? ” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш.
Най-богат човек за една година не може да станеш.
За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси.
към втори вариант >>
Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта.
(втори вариант)
Богатият казва: “Аз искам всички средства.” Той за какво ще помисли първо. Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли?
Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта.
За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано.
към втори вариант >>
За една година нищо не става.
(втори вариант)
” Каквото помислиш, става. Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш.
За една година нищо не става.
То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява.
към втори вариант >>
За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
(втори вариант)
Сутрин като се пробудите, първо за какво мислите? Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта.
За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене.
към втори вариант >>
То са изключителни условия, които стават само на сън.
(втори вариант)
Каквото помислиш, ще стане, но не знаеш колко време ще мине. Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става.
То са изключителни условия, които стават само на сън.
На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало.
към втори вариант >>
Като станеш, нямаш много време да избираш.
(втори вариант)
Като се събуди богатият човек, стане от леглото, за какво ще помисли? Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение.
Като станеш, нямаш много време да избираш.
Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама.
към втори вариант >>
На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска.
(втори вариант)
Ти художник за една година не може да станеш. Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън.
На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска.
Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става.
към втори вариант >>
Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението.
(втори вариант)
Преди това е мислил да спи и е спал. След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш.
Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението.
След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами.
към втори вариант >>
Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек.
(втори вариант)
Философ за една година не може да станеш. Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска.
Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек.
Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ.
към втори вариант >>
След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението.
(втори вариант)
След като се събуди за какво ще мисли? Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението.
След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението.
На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене.
към втори вариант >>
Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси.
(втори вариант)
Най-богат човек за една година не може да станеш. За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек.
Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси.
Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало.
към втори вариант >>
На музикален език казано.
(втори вариант)
Той трябва да хване една права линия, една права нишка на мисълта. За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението.
На музикален език казано.
Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли.
към втори вариант >>
Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява.
(втори вариант)
За една година нищо не става. То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси.
Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява.
Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе.
към втори вариант >>
Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене.
(втори вариант)
За да мисли, трябва да хване един път, аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано.
Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене.
То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли?
към втори вариант >>
Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало.
(втори вариант)
То са изключителни условия, които стават само на сън. На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява.
Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало.
Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ.
към втори вариант >>
То е третата гама, мажорна гама.
(втори вариант)
Като станеш, нямаш много време да избираш. Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене.
То е третата гама, мажорна гама.
След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен.
към втори вариант >>
Каквото ти мислиш, то става.
(втори вариант)
На сън работите лесно стават, но като се събудиш, казваш: “Това е илюзия.” Когато казвате, че каквото помислиш може да стане, тогава какво ти пречи да мислиш, че си цар, имаш голяма държава, имаш голяма войска. Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало.
Каквото ти мислиш, то става.
Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш.
към втори вариант >>
След тази гама има други гами, миньорни гами.
(втори вариант)
Ще избираш в коя посока да тръгнеш и затова ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама.
След тази гама има други гами, миньорни гами.
Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота?
към втори вариант >>
Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ.
(втори вариант)
Цар си, но в действителния живот не си цар, а обикновен човек. Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става.
Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ.
Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме.
към втори вариант >>
Напрежение, движение и музикално мислене.
(втори вариант)
След гамата на напрежението, ще се яви гамата на движението. На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами.
Напрежение, движение и музикално мислене.
Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота? Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало.
(втори вариант)
Или може да мислиш, че си философ, написал си няколко книги, разрешил си всички въпроси. Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ.
Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало.
Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите.
към втори вариант >>
Човек ще започне да мисли.
(втори вариант)
На музикален език казано. Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене.
Човек ще започне да мисли.
За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота? Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе.
(втори вариант)
Но дойдеш до обикновените въпроси на живота, виждаш, че тази философия не издържа, не устоява. Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало.
Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе.
Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво.
към втори вариант >>
За какво ще мисли?
(втори вариант)
Напрежение, движение и след движението идва музикалното мислене. То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли.
За какво ще мисли?
Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота? Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ.
(втори вариант)
Може да мислиш каквото искаш, но помнете: онова, което мислиш и искаш, то вече е станало. Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе.
Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ.
Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар.
към втори вариант >>
Ще мисли за най-хубавата песен.
(втори вариант)
То е третата гама, мажорна гама. След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли?
Ще мисли за най-хубавата песен.
Коя е най-хубавата песен в живота? Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш.
(втори вариант)
Каквото ти мислиш, то става. Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ.
Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш.
Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана.
към втори вариант >>
Коя е най-хубавата песен в живота?
(втори вариант)
След тази гама има други гами, миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен.
Коя е най-хубавата песен в живота?
Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме.
(втори вариант)
Ако мислиш, че си цар, някой е станал цар, че си философ, някой е вече философ. Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш.
Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме.
Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана. Той стане богат.
към втори вариант >>
Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
(втори вариант)
Напрежение, движение и музикално мислене. Човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в живота?
Мнозина тук сте музиканти, я ми кажете, коя е най-хубавата песен на живота?
към втори вариант >>
Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите.
(втори вариант)
Вярно е, че каквото мислиш става, но не за теб, а за другиго е станало. Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме.
Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите.
Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана. Той стане богат. Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден.
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден.
Ще го бесят. За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него.
към втори вариант >>
Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво.
(втори вариант)
Следователно, каквото ти мислиш, ще стане за другите; каквото другите помислят, то ще стане за тебе. Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите.
Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво.
Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана. Той стане богат. Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
Ще го бесят.
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден.
Ще го бесят.
За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина.
към втори вариант >>
Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар.
(втори вариант)
Бащата казва: “Моето дете философ ще стане.” Като каже бащата, че ще стане философ и той става философ. Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво.
Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар.
Аз помислих, богат да стана. Той стане богат. Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
За какво мисли той?
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден. Ще го бесят.
За какво мисли той?
Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него.
към втори вариант >>
Аз помислих, богат да стана.
(втори вариант)
Ако баща ти каже, че ти няма да станеш философ, няма да станеш. Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар.
Аз помислих, богат да стана.
Той стане богат. Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят?
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден. Ще го бесят. За какво мисли той?
Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят?
Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере.
към втори вариант >>
Той стане богат.
(втори вариант)
Казвам, законът е верен: Онова, което природата ще каже за нас, то ще стане, а не което ние казваме. Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана.
Той стане богат.
Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
Той има особено чувствуване, особена мисъл.
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден. Ще го бесят. За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят?
Той има особено чувствуване, особена мисъл.
Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие.
към втори вариант >>
Може да си праведен, може да си философ.
(втори вариант)
Което ние кажем да стане, то за нас няма да стане, но ще стане за другите. Каквото вие казвате, не се отказвайте, то е хубаво. Може да кажеш: “Аз помислих да стана цар.” И той стане цар. Аз помислих, богат да стана. Той стане богат.
Може да си праведен, може да си философ.
към втори вариант >>
Въпросът остана нерешен в него.
(втори вариант)
Представете си, човек, осъден на смърт и вече е последният му ден. Ще го бесят. За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл.
Въпросът остана нерешен в него.
Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето?
към втори вариант >>
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората.
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората.
Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
към втори вариант >>
Да ви представя друга картина.
(втори вариант)
Ще го бесят. За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него.
Да ви представя друга картина.
Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос.
към втори вариант >>
Той ги носил в една голяма торба до едно време.
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората.
Той ги носил в една голяма торба до едно време.
Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
към втори вариант >>
Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него.
(втори вариант)
За какво мисли той? Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина.
Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него.
Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли?
към втори вариант >>
Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро.
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората. Той ги носил в една голяма торба до едно време.
Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро.
Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата.
към втори вариант >>
Падането трябва да се разбере.
(втори вариант)
Вие нямате тази опитност, не искам да знаете, но за какво ще мисли човек, когото бесят? Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него.
Падането трябва да се разбере.
Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво.
към втори вариант >>
Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота!
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората. Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро.
Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота!
” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене?
към втори вариант >>
Помислете си, че идва помилване по някакво щастие.
(втори вариант)
Той има особено чувствуване, особена мисъл. Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере.
Помислете си, че идва помилване по някакво щастие.
Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето.
към втори вариант >>
” В ангелския свят не бил виждал такава красота.
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората. Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота!
” В ангелския свят не бил виждал такава красота.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене? ” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет.
към втори вариант >>
Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето?
(втори вариант)
Въпросът остана нерешен в него. Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие.
Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето?
Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека?
към втори вариант >>
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
(втори вариант)
Ще се намерите в голямото противоречие на онзи ангел, когото изпратили от невидимия свят да донесе на Земята всичките благословения на хората. Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота.
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене? ” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет. Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
Българинът, ето как е разрешил този въпрос.
(втори вариант)
Да ви представя друга картина. Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето?
Българинът, ето как е разрешил този въпрос.
Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния.
към втори вариант >>
По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
(втори вариант)
Той ги носил в една голяма торба до едно време. Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат.
По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене? ” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет. Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли?
(втори вариант)
Този, когото бесят казва: “Мене ще ме обесят, аз ще увисна като плод, като узрея, като се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мене, не зная.” Той знае, че ще увисне на въжето, но ако въжето не издържи, отдолу има пропаст, като падне там, не знае какво ще стане с него. Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос.
Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли?
” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите.
към втори вариант >>
Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата.
(втори вариант)
Като идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро. Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили.
Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата.
Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене? ” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет. Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво.
(втори вариант)
Падането трябва да се разбере. Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли?
” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво.
Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят.
към втори вариант >>
Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене?
(втори вариант)
Тя била много хубава и ангелът, като я видял, захласнал се още от далеч и казал: “Как е възможно на Земята да има такава красота! ” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата.
Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене?
” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет. Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето.
(втори вариант)
Помислете си, че идва помилване по някакво щастие. Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво.
Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето.
Казва: “Как тъй ще бесят човека? ” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен.
към втори вариант >>
” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет.
(втори вариант)
” В ангелския свят не бил виждал такава красота. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене?
” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет.
Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
Казва: “Как тъй ще бесят човека?
(втори вариант)
Този човек е осъден, но намират виновниците и му казват: “Пущаме те.” Като го пуснат, за какво ще мисли пуснатият от въжето? Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето.
Казва: “Как тъй ще бесят човека?
” Но някой път и вие имате такива психически състояния. Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят.
към втори вариант >>
Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
(втори вариант)
В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време дошло му на ум за благословенията и като погледнал, всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Поглежда в торбата останал един пакет само – на вярата. Като разграбили всички пакети, идва един беден човек и казва: “Няма ли едно пакетче за мене? ” – “Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за небето.” Последния пакет, който взел, станал поет.
Като няма какво да правиш на земята, ще станеш поет, ще започнеш да пишеш.
към втори вариант >>
” Но някой път и вие имате такива психически състояния.
(втори вариант)
Българинът, ето как е разрешил този въпрос. Той пита: “Какво ще правите, ще ме бесите ли? ” Казва: “Каквото ще правите, правете, но да изям мамалигата, която майка ми е приготвила.” Той мисли за един хубав обяд да се наяде хубаво. Ще каже: “Без малко щяха да ме лишат от яденето.” Един хубав обяд ще им даде, едно угощение, ще се освободи от въжето. Казва: “Как тъй ще бесят човека?
” Но някой път и вие имате такива психически състояния.
Понякога идва ви на ум да турите въжето на врата, да свършите. Има млади и стари хора, които се бесят. Не зная сегашният закон дали би осъдил един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е на 120 години няма да го обесят и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Ако направи престъпление, кога ще го обесят?
към втори вариант >>
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас.
(втори вариант)
Две мисли да останат: Всичко, което вие мислите, ще стане за другите, а другите каквото мислят, то ще стане за вас.
Кои хора мислят за вас? За това искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за тебе, то ще стане. Каквото и ти мислиш за другите и то ще стане. Това е един вътрешен закон.
към втори вариант >>
3.
Конкретното в Любовта
,
УС
, София, 24.1.1937г.,
Той посочва към тебе.
Гледаш хиляда лева в джоба си. Радваш се и благодариш на тоя човек, че бил толкова добър, помислил и за тебе. Не виждаш, обаче, че полицията преследва твоя благодетел. Хващат го, обискират го, нищо не намират в джобовете му. Кой открадна парите?
Той посочва към тебе.
Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари. Как ще се оправдаеш? Завеждат те в затвора, там да те изследват.
към беседата >>
Ти желаеш смъртта на някого.
Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш.
Ти желаеш смъртта на някого.
Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш.
към беседата >>
Да любите Бога – това е вашият път.
– За да не прогледнат хората. Следователно, ако някои ваши чувства са окаляни, не се отвращавайте от тях. Измийте ги, за да видите каква е любовта ви към Бога, към вашия ближен, към семейството ви, към народа ви, към цялото човечество. Каквито са отношенията на Бога към вас, такива трябва да бъдат и вашите отношения към Него. Бог гледа еднакво към всички същества.
Да любите Бога – това е вашият път.
към беседата >>
Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари.
Радваш се и благодариш на тоя човек, че бил толкова добър, помислил и за тебе. Не виждаш, обаче, че полицията преследва твоя благодетел. Хващат го, обискират го, нищо не намират в джобовете му. Кой открадна парите? Той посочва към тебе.
Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари.
Как ще се оправдаеш? Завеждат те в затвора, там да те изследват.
към беседата >>
Той може да не умре, но друг някой ще умре.
Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого.
Той може да не умре, но друг някой ще умре.
Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте.
към беседата >>
Как ще се оправдаеш?
Не виждаш, обаче, че полицията преследва твоя благодетел. Хващат го, обискират го, нищо не намират в джобовете му. Кой открадна парите? Той посочва към тебе. Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари.
Как ще се оправдаеш?
Завеждат те в затвора, там да те изследват.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства.
От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре.
Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства.
Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали.
към беседата >>
Завеждат те в затвора, там да те изследват.
Хващат го, обискират го, нищо не намират в джобовете му. Кой открадна парите? Той посочва към тебе. Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари. Как ще се оправдаеш?
Завеждат те в затвора, там да те изследват.
към беседата >>
Искаш да застреляш някого.
Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства.
Искаш да застреляш някого.
– Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си.
към беседата >>
Казвам: Доброто е вътрешен процес.
Казвам: Доброто е вътрешен процес.
Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение.
към беседата >>
– Защо ще го стреляш?
Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого.
– Защо ще го стреляш?
– „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле.
към беседата >>
Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро.
Казвам: Доброто е вътрешен процес.
Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро.
За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда.
към беседата >>
– „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш.
Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш?
– „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш.
Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея.
към беседата >>
За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави.
Казвам: Доброто е вътрешен процес. Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро.
За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави.
Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка.
към беседата >>
Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте.
Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш.
Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте.
Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено.
към беседата >>
Затова той вади криви заключения.
Казвам: Доброто е вътрешен процес. Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави.
Затова той вади криви заключения.
Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар?
към беседата >>
Та отива там, където не сте очаквали.
Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте.
Та отива там, където не сте очаквали.
Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума.
към беседата >>
Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви.
Казвам: Доброто е вътрешен процес. Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения.
Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви.
За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния.
към беседата >>
Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си.
Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали.
Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си.
Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата.
към беседата >>
За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение.
Казвам: Доброто е вътрешен процес. Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви.
За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение.
Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро.
към беседата >>
Пълната пушка има място само на бойното поле.
– Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си.
Пълната пушка има място само на бойното поле.
Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.
към беседата >>
Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда.
Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение.
Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда.
Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени.
към беседата >>
Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея.
– „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле.
Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея.
Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия.
към беседата >>
Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка.
За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда.
Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка.
Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото?
към беседата >>
Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено.
Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея.
Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено.
Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите.
към беседата >>
Лош ли е тоя лекар?
Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка.
Лош ли е тоя лекар?
Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения.
към беседата >>
Той отговаря за всяка празна дума.
Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено.
Той отговаря за всяка празна дума.
Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях.
към беседата >>
Той е добър човек, защото помага на болния.
Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар?
Той е добър човек, защото помага на болния.
Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния.
към беседата >>
Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата.
Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума.
Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата.
Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си.
към беседата >>
Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро.
За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния.
Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро.
Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“.
към беседата >>
Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.
Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата.
Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.
Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи.
към беседата >>
Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени.
Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро.
Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени.
Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука.
към беседата >>
Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия.
Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.
Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия.
Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен.
към беседата >>
Защо едните прилагат студеното, а други – топлото?
Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени.
Защо едните прилагат студеното, а други – топлото?
И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи?
към беседата >>
Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите.
Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия.
Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите.
Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
И едните, и другите си имат свои съображения.
Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото?
И едните, и другите си имат свои съображения.
Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище.
към беседата >>
Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях.
Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите.
Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях.
Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния.
Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения.
Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния.
Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му.
към беседата >>
Малцина държат себе си отговорни за делата си.
Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях.
Малцина държат себе си отговорни за делата си.
Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“.
Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния.
Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“.
Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение.
към беседата >>
Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи.
Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си.
Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи.
Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука.
Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“.
Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука.
Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката.
към беседата >>
Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен.
Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи.
Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен.
Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
Откъде трябва да започне детето, което иска да учи?
Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука.
Откъде трябва да започне детето, което иска да учи?
Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения.
към беседата >>
Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен.
Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
към беседата >>
Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище.
И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи?
Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище.
Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него.
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него.
Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл?
към беседата >>
Учителят поглежда детето и пита как е името му.
Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище.
Учителят поглежда детето и пита как е името му.
То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите.
към беседата >>
Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек.
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него.
Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек.
Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има.
към беседата >>
То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение.
Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му.
То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение.
След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите. Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
Следователно аз съм длъжен да го приема“.
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек.
Следователно аз съм длъжен да го приема“.
– „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност.
към беседата >>
След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката.
Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение.
След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката.
Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите. Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
– „Съществува ли Бог в света?
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“.
– „Съществува ли Бог в света?
“ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света.
към беседата >>
Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения.
Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката.
Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения.
Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите. Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
“ – Съществува.
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света?
“ – Съществува.
– „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката.
към беседата >>
Това е служене на учителя.
Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения.
Това е служене на учителя.
Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите. Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
– „Има ли Промисъл?
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува.
– „Има ли Промисъл?
“ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо.
към беседата >>
Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите.
Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя.
Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите.
Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
“ – Има.
Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл?
“ – Има.
– За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава.
към беседата >>
Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите.
Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.
към беседата >>
– За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност.
Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има.
– За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност.
В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто?
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто?
Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така.
към беседата >>
В тоя смисъл няма случайности в света.
– „Съществува ли Бог в света? “ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност.
В тоя смисъл няма случайности в света.
Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Можете ли да напишете първата буква на Любовта?
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто?
Можете ли да напишете първата буква на Любовта?
Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк.
към беседата >>
Не е случайно, че котката яде мишката.
“ – Съществува. – „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света.
Не е случайно, че котката яде мишката.
Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете.
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто? Можете ли да напишете първата буква на Любовта?
Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете.
Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека.
към беседата >>
Като я изяжда, тя ѝ предава нещо.
– „Има ли Промисъл? “ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката.
Като я изяжда, тя ѝ предава нещо.
Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите.
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто? Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете.
Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите.
Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав.
към беседата >>
Котката е хитра, умна, а мишката е глупава.
“ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо.
Котката е хитра, умна, а мишката е глупава.
Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Ще кажете, че това нищо не значи.
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто? Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите.
Ще кажете, че това нищо не значи.
Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?
към беседата >>
Тя възприема нещо от котката.
– За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава.
Тя възприема нещо от котката.
към беседата >>
Не е така.
Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто? Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи.
Не е така.
Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл.
Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената.
към беседата >>
Графологията определя характера на човека по неговия почерк.
Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така.
Графологията определя характера на човека по неговия почерк.
Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер.
към беседата >>
Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл.
Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка.
Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ.
към беседата >>
Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека.
Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк.
Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека.
Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област.
към беседата >>
Котката хвана мишката и започна да си играе с нея.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка.
Котката хвана мишката и започна да си играе с нея.
Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата.
към беседата >>
Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав.
Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека.
Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав.
– „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек.
към беседата >>
Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея.
Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде.
– Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън.
към беседата >>
– „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?
Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав.
– „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?
“ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка.
към беседата >>
– Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки?
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде.
– Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки?
– Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма.
към беседата >>
“ – Може.
Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?
“ – Може.
В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата.
към беседата >>
– Тая котка беше умна, разбираше хигиената.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки?
– Тая котка беше умна, разбираше хигиената.
Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък.
към беседата >>
В една буква се крият големи подробности за човешкия характер.
Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може.
В една буква се крият големи подробности за човешкия характер.
Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите.
към беседата >>
Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ.
Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената.
Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ.
Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката.
към беседата >>
Това вижда само оня, който работи в тая област.
Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер.
Това вижда само оня, който работи в тая област.
Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване.
към беседата >>
Котката не искаше да яде мишката с отровата.
Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ.
Котката не искаше да яде мишката с отровата.
Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони.
към беседата >>
Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек.
Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област.
Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек.
Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки.
към беседата >>
Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън.
Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата.
Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън.
Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа.
към беседата >>
Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка.
– „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? “ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек.
Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка.
Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.
към беседата >>
Щом реших да помогна на мишката, котката задряма.
– Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън.
Щом реших да помогна на мишката, котката задряма.
В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери.
към беседата >>
Той пише буквите и ги надебелява в основата.
“ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка.
Той пише буквите и ги надебелява в основата.
Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите.
към беседата >>
В това време мишката избяга и се скри зад един сандък.
– Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма.
В това време мишката избяга и се скри зад един сандък.
Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава?
към беседата >>
Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите.
В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата.
Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите.
Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея.
към беседата >>
Котката се събуди и започна да търси мишката.
Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък.
Котката се събуди и започна да търси мишката.
Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката?
към беседата >>
Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване.
Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите.
Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване.
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер.
към беседата >>
Намери я зад сандъка и пак започна да я гони.
Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката.
Намери я зад сандъка и пак започна да я гони.
Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни.
към беседата >>
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки.
Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване.
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки.
Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него.
към беседата >>
Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа.
Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони.
Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа.
Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери.
към беседата >>
Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.
Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки.
Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.
Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това!
към беседата >>
Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери.
Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа.
Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери.
Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене.
към беседата >>
Това е наука на образите.
Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.
Това е наука на образите.
Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства.
към беседата >>
Казвам на мишката: Защо си толкова глупава?
В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери.
Казвам на мишката: Защо си толкова глупава?
Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката.
към беседата >>
Малцина познават тая наука и си служат с нея.
Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите.
Малцина познават тая наука и си служат с нея.
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека.
към беседата >>
Защо не се скри другаде, да не те намери котката?
Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава?
Защо не се скри другаде, да не те намери котката?
В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга.
към беседата >>
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер.
Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея.
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер.
Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си.
към беседата >>
В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни.
Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката?
В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни.
Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?
към беседата >>
Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него.
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер.
Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него.
Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята.
към беседата >>
Котката я търси, но не можа да я намери.
Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни.
Котката я търси, но не можа да я намери.
В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя.
към беседата >>
Наука е това!
Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него.
Наука е това!
И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това.
към беседата >>
В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене.
Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери.
В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене.
И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен.
към беседата >>
И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства.
Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това!
И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства.
Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра.
към беседата >>
И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката.
Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене.
И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката.
Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви.
към беседата >>
Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека.
Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства.
Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека.
Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята?
към беседата >>
Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга.
Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката.
Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга.
Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така.
към беседата >>
Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си.
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека.
Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си.
По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз.
към беседата >>
Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?
В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга.
Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?
“ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“.
към беседата >>
По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята.
Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си.
По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята.
Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си.
към беседата >>
“ – Няма защо да го оправя.
Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?
“ – Няма защо да го оправя.
Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове.
към беседата >>
Според мнението на мнозина планинските духове правят това.
Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята.
Според мнението на мнозина планинските духове правят това.
Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“.
към беседата >>
Светът е оправен.
В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя.
Светът е оправен.
Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога.
към беседата >>
Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра.
И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това.
Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра.
Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква.
към беседата >>
Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви.
И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен.
Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви.
Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията.
към беседата >>
Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята?
Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра.
Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята?
“ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето.
към беседата >>
Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така.
Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви.
Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така.
Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик?
към беседата >>
“ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз.
Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята?
“ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз.
Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът?
към беседата >>
Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“.
Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света? “ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така.
Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“.
Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава.
към беседата >>
Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си.
По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз.
Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си.
Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка?
към беседата >>
Станете добри, разумни деца, да дадете плодове.
“ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“.
Станете добри, разумни деца, да дадете плодове.
С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава.
към беседата >>
Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“.
Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си.
Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“.
Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“.
към беседата >>
С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога.
Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове.
С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога.
Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“.
към беседата >>
Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква.
Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“.
Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква.
Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си.
към беседата >>
Човек трябва да бъде разумен, да използва условията.
Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога.
Човек трябва да бъде разумен, да използва условията.
Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади?
към беседата >>
Обаче вятърът настоява на своето.
Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква.
Обаче вятърът настоява на своето.
Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“.
към беседата >>
Какво иска учителят от своя ученик?
Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията.
Какво иска учителят от своя ученик?
Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят.
към беседата >>
Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът?
“ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето.
Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът?
Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен.
към беседата >>
Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава.
Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик?
Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава.
Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не?
към беседата >>
Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка?
Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът?
Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка?
Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната.
към беседата >>
Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава.
Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава.
Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава.
Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не?
към беседата >>
Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“.
Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка?
Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“.
Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка.
към беседата >>
Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“.
С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава.
Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“.
Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите.
към беседата >>
Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си.
Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“.
Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си.
Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш.
към беседата >>
Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади?
Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“.
Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади?
– Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане.
към беседата >>
Ще си направя вълнена шапка“.
Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си.
Ще си направя вълнена шапка“.
И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия.
към беседата >>
– Желанието им да се оженят.
Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади?
– Желанието им да се оженят.
Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли?
към беседата >>
И при това положение не си изправен.
Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“.
И при това положение не си изправен.
Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия.
към беседата >>
Ще го обича ли тя завинаги, или не?
Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят.
Ще го обича ли тя завинаги, или не?
Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин.
към беседата >>
Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната.
Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен.
Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната.
Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките.
към беседата >>
Ще я разбира ли той, или не?
Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не?
Ще я разбира ли той, или не?
Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми?
към беседата >>
Значи ти носиш неплатена шапка.
Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната.
Значи ти носиш неплатена шапка.
Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва.
към беседата >>
Това е конкретното в любовта на младите.
Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не?
Това е конкретното в любовта на младите.
Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят.
към беседата >>
Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш.
Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка.
Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш.
Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината.
към беседата >>
Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане.
Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите.
Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане.
Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе.
към беседата >>
Сега, аз не искам да ви създавам противоречия.
Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш.
Сега, аз не искам да ви създавам противоречия.
И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите.
към беседата >>
Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли?
– Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане.
Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли?
Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш.
към беседата >>
И без това имате достатъчно противоречия.
И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия.
И без това имате достатъчно противоречия.
Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават.
към беседата >>
Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин.
Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли?
Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин.
Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе?
към беседата >>
Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките.
Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия.
Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките.
Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина.
към беседата >>
Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми?
Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин.
Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми?
Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе?
към беседата >>
Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва.
Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките.
Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва.
Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина. Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Истината и Любовта сами ще те намерят.
Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми?
Истината и Любовта сами ще те намерят.
Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе.
към беседата >>
Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината.
Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва.
Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината.
Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина. Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе.
Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят.
Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе.
Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе.
към беседата >>
Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите.
Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината.
Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите.
Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина. Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Той няма да те чака да го търсиш.
Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе.
Той няма да те чака да го търсиш.
Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе.
към беседата >>
Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават.
И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите.
Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават.
Значи заблужденията се дължат на слабата светлина. Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе?
Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш.
Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе?
Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти.
към беседата >>
Значи заблужденията се дължат на слабата светлина.
Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават.
Значи заблужденията се дължат на слабата светлина.
Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе?
Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе?
Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе?
Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш.
към беседата >>
Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина.
Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Светлината трябва да дойде при тебе.
Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе?
Светлината трябва да дойде при тебе.
И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш. Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни.
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни.
– Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами.
към беседата >>
И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе.
Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе.
И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе.
Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш. Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
– Коя е причината за тях?
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни.
– Коя е причината за тях?
– Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят.
към беседата >>
Значи, който те обича, той сам иде при тебе.
Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе.
Значи, който те обича, той сам иде при тебе.
Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш. Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
– Неравният път, по който вървите.
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни. – Коя е причината за тях?
– Неравният път, по който вървите.
Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си.
към беседата >>
Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти.
Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе.
Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти.
Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш. Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва.
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни. – Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите.
Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва.
Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности.
към беседата >>
Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш.
Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти.
Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш.
Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести.
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни. – Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва.
Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести.
Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора.
към беседата >>
Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш.
Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.
към беседата >>
Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами.
Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни. – Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести.
Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами.
Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади.
към беседата >>
Питате: „Защо спорят хората?
Питате: „Защо спорят хората?
“ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш.
към беседата >>
Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят.
– Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами.
Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят.
Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си.
към беседата >>
“ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им.
Питате: „Защо спорят хората?
“ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им.
Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш.
към беседата >>
Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си.
– Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят.
Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си.
В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат.
към беседата >>
Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има.
Питате: „Защо спорят хората? “ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им.
Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има.
Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става.
към беседата >>
В това отношение туристите имат големи опитности.
Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си.
В това отношение туристите имат големи опитности.
Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне.
към беседата >>
Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си.
Питате: „Защо спорят хората? “ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има.
Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си.
Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става. Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора.
Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности.
Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора.
Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне. Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Това е закон.
Питате: „Защо спорят хората? “ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си.
Това е закон.
Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става. Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
Често човек е изложен на големи опасности и изненади.
Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора.
Често човек е изложен на големи опасности и изненади.
Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне. Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш.
Питате: „Защо спорят хората? “ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон.
Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш.
Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става. Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си.
Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади.
Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си.
В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне. Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш.
“ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш.
Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш.
Където е Любовта, там никакво зло не става. Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат.
Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си.
В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат.
Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне. Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Където е Любовта, там никакво зло не става.
Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш.
Където е Любовта, там никакво зло не става.
Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне.
В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат.
Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне.
Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става.
Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.
към беседата >>
Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне.
Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.
към беседата >>
Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане.
Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане.
Много естествено. При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие. Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи. Голям е огънят на Любовта. В тоя огън всички гранати се разтопяват и престават да действат.
към беседата >>
Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния.
Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния.
Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си. Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си. Щом оздравее, престава да говори за себе си. Той забравя болестта си и влиза в нормалния си живот. Казвам: Живейте така, че да ликвидирате с болестите.
към беседата >>
Много естествено.
Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане.
Много естествено.
При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие. Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи. Голям е огънят на Любовта. В тоя огън всички гранати се разтопяват и престават да действат. Който живее в огъня на Любовта, той е свободен от всякакво зло, от всякакво нещастие, от всички лоши мисли и чувства.
към беседата >>
Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си.
Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния.
Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си.
Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си. Щом оздравее, престава да говори за себе си. Той забравя болестта си и влиза в нормалния си живот. Казвам: Живейте така, че да ликвидирате с болестите. Време е вече да ликвидирате и със старото.
към беседата >>
При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие.
Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане. Много естествено.
При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие.
Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи. Голям е огънят на Любовта. В тоя огън всички гранати се разтопяват и престават да действат. Който живее в огъня на Любовта, той е свободен от всякакво зло, от всякакво нещастие, от всички лоши мисли и чувства. Не живее ли в тоя огън, всичко може да го засегне.
към беседата >>
Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си.
Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния. Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си.
Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си.
Щом оздравее, престава да говори за себе си. Той забравя болестта си и влиза в нормалния си живот. Казвам: Живейте така, че да ликвидирате с болестите. Време е вече да ликвидирате и със старото. Когато дойде на земята, Христос влезе в стълкновение с религиозните хора на тогавашното време.
към беседата >>
Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи.
Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане. Много естествено. При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие.
Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи.
Голям е огънят на Любовта. В тоя огън всички гранати се разтопяват и престават да действат. Който живее в огъня на Любовта, той е свободен от всякакво зло, от всякакво нещастие, от всички лоши мисли и чувства. Не живее ли в тоя огън, всичко може да го засегне. Аз гледам широко на Любовта.
към беседата >>
Щом оздравее, престава да говори за себе си.
Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния. Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си. Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си.
Щом оздравее, престава да говори за себе си.
Той забравя болестта си и влиза в нормалния си живот. Казвам: Живейте така, че да ликвидирате с болестите. Време е вече да ликвидирате и със старото. Когато дойде на земята, Христос влезе в стълкновение с религиозните хора на тогавашното време. Това беше естествено.
към беседата >>
НАГОРЕ