НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
162
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
162
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Радвайте се, когато Духът работи върху вас.
(втори вариант)
Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка.
Радвайте се, когато Духът работи върху вас.
Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
към втори вариант >>
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем.
(втори вариант)
Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме.
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем.
Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
към втори вариант >>
Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите.
(втори вариант)
Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас.
Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите.
Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
към втори вариант >>
Ще стане в 12 ч.
(втори вариант)
Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем.
Ще стане в 12 ч.
по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си.
към втори вариант >>
Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
(втори вариант)
Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите.
Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
към втори вариант >>
по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка.
(втори вариант)
Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч.
по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка.
Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите.
към втори вариант >>
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта?
към втори вариант >>
Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо.
(втори вариант)
Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка.
Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо.
Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година.
към втори вариант >>
Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят.
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят.
За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания?
към втори вариант >>
Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
(втори вариант)
Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо.
Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата.
към втори вариант >>
За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани.
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят.
За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани.
Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта.
към втори вариант >>
Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
(втори вариант)
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит.
към втори вариант >>
Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея.
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани.
Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея.
Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици.
към втори вариант >>
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си.
(втори вариант)
Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето.
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си.
Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени.
към втори вариант >>
Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта.
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея.
Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта.
Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте.
към втори вариант >>
Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите.
(втори вариант)
по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си.
Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите.
Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата.
към втори вариант >>
Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта?
(втори вариант)
Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта.
Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта?
Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка.
към втори вариант >>
Срокът за тази задача е голям, една година.
(втори вариант)
Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите.
Срокът за тази задача е голям, една година.
Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици.
към втори вариант >>
Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания?
(втори вариант)
Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта?
Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания?
Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран.
към втори вариант >>
Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата.
(втори вариант)
Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година.
Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата.
Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си.
към втори вариант >>
Малко са щастливците, които познават Любовта.
(втори вариант)
За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания?
Малко са щастливците, които познават Любовта.
Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество.
към втори вариант >>
Който не е готов, да не прави опит.
(втори вариант)
Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата.
Който не е готов, да не прави опит.
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов.
към втори вариант >>
Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици.
(втори вариант)
Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта.
Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици.
Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
към втори вариант >>
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени.
(втори вариант)
След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит.
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени.
Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
към втори вариант >>
Не се самоизлъгвайте.
(втори вариант)
Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици.
Не се самоизлъгвайте.
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
към втори вариант >>
Страхливите да не правят задачата.
(втори вариант)
Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени.
Страхливите да не правят задачата.
Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея.
към втори вариант >>
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка.
(втори вариант)
Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте.
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка.
Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици.
към втори вариант >>
Тя е само за герои, за безстрашните ученици.
(втори вариант)
Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата.
Тя е само за герои, за безстрашните ученици.
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите.
към втори вариант >>
Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран.
(втори вариант)
Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка.
Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран.
Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото.
към втори вариант >>
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си.
(втори вариант)
Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици.
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си.
Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
към втори вариант >>
Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество.
(втори вариант)
Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран.
Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество.
Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Това е задача, която се решава по свобода и любов.
(втори вариант)
Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си.
Това е задача, която се решава по свобода и любов.
Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили.
към втори вариант >>
Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
(втори вариант)
Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество.
Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
(втори вариант)
Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов.
Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно.
към втори вариант >>
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
(втори вариант)
Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея.
(втори вариант)
Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого.
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея.
Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна.
към втори вариант >>
Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици.
(втори вариант)
Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици.
Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Като я свършите, можете свободно да говорите.
(втори вариант)
Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея.
Като я свършите, можете свободно да говорите.
Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици.
към втори вариант >>
Затова казват, че вълкът не може да пази стадото.
(втори вариант)
Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици.
Затова казват, че вълкът не може да пази стадото.
Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
(втори вариант)
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите.
Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред.
към втори вариант >>
Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
(втори вариант)
Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото.
Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.
към втори вариант >>
Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили.
(втори вариант)
Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили.
Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте.
Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука.
към втори вариант >>
Колкото малко и да научите, все е ценно.
(втори вариант)
Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили.
Колкото малко и да научите, все е ценно.
Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте.
Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви.
Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти.
към втори вариант >>
Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна.
(втори вариант)
Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно.
Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна.
Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви.
Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място.
Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният.
към втори вариант >>
Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици.
(втори вариант)
Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна.
Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици.
Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място.
Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес.
Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод.
към втори вариант >>
Ученикът започва една работа и върви напред.
(втори вариант)
Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици.
Ученикът започва една работа и върви напред.
Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес.
Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява.
Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
(втори вариант)
Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред.
Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.
към втори вариант >>
Отлагането не е наука.
(втори вариант)
Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява.
Отлагането не е наука.
Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти.
(втори вариант)
Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука.
Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти.
В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният.
(втори вариант)
Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти.
В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният.
Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод.
(втори вариант)
Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният.
Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод.
Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
(втори вариант)
Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод.
Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
към втори вариант >>
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата.
Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират.
към втори вариант >>
Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата.
Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща.
Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си.
към втори вариант >>
Ако придобие тези качества, пръв той се ползва.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща.
Ако придобие тези качества, пръв той се ползва.
Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга.
към втори вариант >>
Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва.
Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето.
Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата?
към втори вариант >>
Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето.
Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите.
Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер.
към втори вариант >>
Способните ученици лесно се разбират.
(втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите.
Способните ученици лесно се разбират.
Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
към втори вариант >>
Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си.
(втори вариант)
Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират.
Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си.
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално.
към втори вариант >>
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга.
(втори вариант)
Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си.
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга.
Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
към втори вариант >>
Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата?
(втори вариант)
Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга.
Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата?
За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер.
към втори вариант >>
За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер.
(втори вариант)
Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата?
За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер.
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество.
към втори вариант >>
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
(втори вариант)
Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер.
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
към втори вариант >>
Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално.
(втори вариант)
Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално.
Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля.
към втори вариант >>
Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
(втори вариант)
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално.
Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма.
към втори вариант >>
Само по този начин човек може да създаде своя характер.
(втори вариант)
Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
Само по този начин човек може да създаде своя характер.
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва.
към втори вариант >>
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество.
(втори вариант)
За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер.
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество.
Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
към втори вариант >>
Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
(втори вариант)
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество.
Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
към втори вариант >>
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля.
(втори вариант)
Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля.
Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
към втори вариант >>
Изходен път от това положение няма.
(втори вариант)
Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля.
Изходен път от това положение няма.
Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци.
към втори вариант >>
Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва.
(втори вариант)
Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма.
Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва.
Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци.
към втори вариант >>
Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
(втори вариант)
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва.
Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
(втори вариант)
Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
(втори вариант)
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
без никакви недостатъци.
(втори вариант)
Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
без никакви недостатъци.
Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
Следователно и природата няма недостатъци.
(втори вариант)
Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци.
Следователно и природата няма недостатъци.
Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
(втори вариант)
Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци.
Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към втори вариант >>
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също.
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също.
Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо?
към втори вариант >>
Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви.
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също.
Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви.
Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото.
към втори вариант >>
Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда.
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви.
Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда.
Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено.
към втори вариант >>
Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се.
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда.
Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се.
Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено.
към втори вариант >>
Това е проява на Божественото, макар и в животното.
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се.
Това е проява на Божественото, макар и в животното.
Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората.
към втори вариант >>
Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо?
(втори вариант)
Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното.
Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо?
– Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво.
към втори вариант >>
– Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото.
(втори вариант)
Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо?
– Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото.
Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
към втори вариант >>
Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено.
(втори вариант)
Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото.
Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено.
Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
към втори вариант >>
Всичко друго вън от нея не е Божествено.
(втори вариант)
Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено.
Всичко друго вън от нея не е Божествено.
Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Този закон е верен, както за животните, така и за хората.
(втори вариант)
Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено.
Този закон е верен, както за животните, така и за хората.
Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво.
(втори вариант)
Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората.
Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво.
За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
(втори вариант)
– Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво.
За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
(втори вариант)
Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
(втори вариант)
Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока.
Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
към втори вариант >>
Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока.
Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин.
На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той.
към втори вариант >>
На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин.
На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата.
Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър.
към втори вариант >>
Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата.
Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи.
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто?
към втори вариант >>
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи.
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи.
Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят.
към втори вариант >>
Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
(втори вариант)
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи.
Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
към втори вариант >>
Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той.
(втори вариант)
Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той.
Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете?
към втори вариант >>
Някой иска да бъде добър.
(втори вариант)
На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той.
Някой иска да бъде добър.
Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си.
към втори вариант >>
Отде ще черпи материал за доброто?
(втори вариант)
Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър.
Отде ще черпи материал за доброто?
– От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха.
към втори вариант >>
– От обективния Божествен свят.
(втори вариант)
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто?
– От обективния Божествен свят.
Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
към втори вариант >>
Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
(втори вариант)
Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят.
Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили.
към втори вариант >>
Как ще му помогнете?
(втори вариант)
Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
Как ще му помогнете?
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е.
към втори вариант >>
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си.
(втори вариант)
Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете?
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си.
Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят.
към втори вариант >>
Имате само една дреха.
(втори вариант)
Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си.
Имате само една дреха.
Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е.
към втори вариант >>
Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
(втори вариант)
– От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха.
Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни.
към втори вариант >>
Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили.
(втори вариант)
Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили.
Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител.
към втори вариант >>
Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е.
(втори вариант)
Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили.
Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е.
от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно.
към втори вариант >>
от обективния Божествен свят.
(втори вариант)
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е.
от обективния Божествен свят.
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
към втори вариант >>
Бог си служи с нас като средство, т.е.
(втори вариант)
Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят.
Бог си служи с нас като средство, т.е.
като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
към втори вариант >>
като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни.
(втори вариант)
Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е.
като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни.
Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте.
към втори вариант >>
Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител.
(втори вариант)
Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни.
Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител.
Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата.
към втори вариант >>
Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно.
(втори вариант)
Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител.
Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно.
Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя.
към втори вариант >>
Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
(втори вариант)
от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно.
Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
(втори вариант)
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте.
(втори вариант)
като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте.
Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Разумният различава нещата.
(втори вариант)
Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте.
Разумният различава нещата.
Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя.
(втори вариант)
Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата.
Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя.
Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено.
(втори вариант)
Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя.
Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено.
Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
(втори вариант)
Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено.
Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към втори вариант >>
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека.
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека.
Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания.
към втори вариант >>
Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени.
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека.
Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени.
Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат.
към втори вариант >>
Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете.
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени.
Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете.
Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни.
към втори вариант >>
Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности.
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете.
Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности.
В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания.
към втори вариант >>
В какво се заключава тази изкуственост?
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности.
В какво се заключава тази изкуственост?
Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение.
към втори вариант >>
Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания.
(втори вариант)
Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост?
Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания.
Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат.
(втори вариант)
Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания.
Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат.
Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни.
(втори вариант)
Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат.
Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни.
Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания.
(втори вариант)
Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни.
Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания.
Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение.
(втори вариант)
В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания.
Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение.
Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
(втори вариант)
Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение.
Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.
към втори вариант >>
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те.
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те.
Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките.
към втори вариант >>
Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване?
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те.
Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване?
– Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме.
към втори вариант >>
– Нищо ново няма.
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване?
– Нищо ново няма.
Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва.
към втори вариант >>
Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят.
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма.
Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят.
И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света?
към втори вариант >>
И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред.
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят.
И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред.
Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало?
към втори вариант >>
Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките.
(втори вариант)
За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред.
Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките.
Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот?
към втори вариант >>
Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме.
(втори вариант)
Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките.
Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме.
Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните?
към втори вариант >>
Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва.
(втори вариант)
– Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме.
Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва.
На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят?
към втори вариант >>
На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света?
(втори вариант)
Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва.
На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света?
И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
И колко от говоренето се е сбъднало?
(втори вариант)
И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света?
И колко от говоренето се е сбъднало?
Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот?
(втори вариант)
Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало?
Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот?
Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните?
(втори вариант)
Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот?
Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните?
Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят?
(втори вариант)
Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните?
Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят?
Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
(втори вариант)
На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят?
Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.
към втори вариант >>
Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората.
(втори вариант)
Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората.
Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.
към втори вариант >>
Геройство ли е това?
(втори вариант)
Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората.
Геройство ли е това?
Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.
към втори вариант >>
Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.
(втори вариант)
Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората. Геройство ли е това?
Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.
към втори вариант >>
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява.
Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка.
към втори вариант >>
Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява.
Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага.
Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи.
към втори вариант >>
Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага.
Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот.
Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава.
към втори вариант >>
Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот.
Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
към втори вариант >>
Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него.
Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека.
към втори вариант >>
Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка.
(втори вариант)
Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него.
Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка.
Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш.
към втори вариант >>
Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи.
(втори вариант)
Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка.
Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи.
Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена.
към втори вариант >>
Той пак пише, тя заличава.
(втори вариант)
Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи.
Той пак пише, тя заличава.
Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне.
към втори вариант >>
Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
(втори вариант)
Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава.
Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
Морето побеждава човека.
(втори вариант)
Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
Морето побеждава човека.
Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
Не се бори с морето, но научи се да плаваш.
(втори вариант)
Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека.
Не се бори с морето, но научи се да плаваш.
Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена.
(втори вариант)
Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш.
Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена.
Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне.
(втори вариант)
Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена.
Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне.
Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
(втори вариант)
Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне.
Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.
към втори вариант >>
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е.
през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е.
към втори вариант >>
през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е.
през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното.
Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате.
към втори вариант >>
Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното.
Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна.
Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога.
към втори вариант >>
Това е символ, който трябва да държите в ума си.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна.
Това е символ, който трябва да държите в ума си.
Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни.
към втори вариант >>
Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си.
Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни.
Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм.
към втори вариант >>
Ако постъпите обратно, т.е.
(втори вариант)
С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни.
Ако постъпите обратно, т.е.
отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре.
към втори вариант >>
отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате.
(втори вариант)
през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е.
отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате.
Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват.
към втори вариант >>
Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога.
(втори вариант)
Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате.
Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога.
Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят.
към втори вариант >>
Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни.
(втори вариант)
Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога.
Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни.
Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н.
към втори вариант >>
Много енергия е складирана в човешкия организъм.
(втори вариант)
Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни.
Много енергия е складирана в човешкия организъм.
Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината.
към втори вариант >>
Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре.
(втори вариант)
Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм.
Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре.
Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината.
към втори вариант >>
Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват.
(втори вариант)
отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре.
Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват.
И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция.
към втори вариант >>
И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят.
(втори вариант)
Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват.
И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят.
Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка.
към втори вариант >>
Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н.
(втори вариант)
Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят.
Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н.
Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете.
към втори вариант >>
Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината.
(втори вариант)
Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н.
Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината.
Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване.
към втори вариант >>
Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината.
(втори вариант)
Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината.
Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината.
Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата.
към втори вариант >>
Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция.
(втори вариант)
Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината.
Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция.
Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш.
към втори вариант >>
Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка.
(втори вариант)
И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция.
Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка.
Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“.
към втори вариант >>
Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете.
(втори вариант)
Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка.
Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете.
В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването.
към втори вариант >>
В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване.
(втори вариант)
Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете.
В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване.
Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен.
към втори вариант >>
Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата.
(втори вариант)
Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване.
Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата.
Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски.
към втори вариант >>
Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш.
(втори вариант)
Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата.
Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш.
И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината.
към втори вариант >>
И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“.
(втори вариант)
Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш.
И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“.
За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави.
към втори вариант >>
За да не страдате, откажете се от изобличаването.
(втори вариант)
Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“.
За да не страдате, откажете се от изобличаването.
Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си.
към втори вариант >>
Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен.
(втори вариант)
В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването.
Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен.
Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си.
към втори вариант >>
Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски.
(втори вариант)
Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен.
Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски.
Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем.
към втори вариант >>
Това значи да му кажете Истината.
(втори вариант)
Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски.
Това значи да му кажете Истината.
Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“.
към втори вариант >>
Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави.
(втори вариант)
И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината.
Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави.
Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит.
към втори вариант >>
Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си.
(втори вариант)
За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави.
Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си.
Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“.
към втори вариант >>
Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си.
(втори вариант)
Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си.
Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си.
Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове.
към втори вариант >>
Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем.
(втори вариант)
Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си.
Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем.
Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце.
към втори вариант >>
Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“.
(втори вариант)
Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем.
Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“.
Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване.
към втори вариант >>
Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит.
(втори вариант)
Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“.
Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит.
Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“.
(втори вариант)
Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит.
Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“.
Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката.
към втори вариант >>
Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове.
(втори вариант)
Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“.
Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове.
По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право.
към втори вариант >>
По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце.
(втори вариант)
Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове.
По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце.
Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата?
към втори вариант >>
Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване.
(втори вариант)
Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце.
Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване.
Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод.
към втори вариант >>
Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре.
(втори вариант)
Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване.
Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре.
Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля.
към втори вариант >>
Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре.
Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката.
Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи.
към втори вариант >>
Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право.
(втори вариант)
Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката.
Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право.
Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа.
към втори вариант >>
Каква е задачата на човека в природата?
(втори вариант)
По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право.
Каква е задачата на човека в природата?
– Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч.
към втори вариант >>
– Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод.
(втори вариант)
Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата?
– Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод.
За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта.
към втори вариант >>
За да се прояви, той трябва да има воля.
(втори вариант)
Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод.
За да се прояви, той трябва да има воля.
Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки.
към втори вариант >>
Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи.
(втори вариант)
Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля.
Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи.
Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден.
към втори вариант >>
Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа.
(втори вариант)
Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи.
Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа.
Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба.
към втори вариант >>
Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч.
(втори вариант)
Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа.
Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч.
през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага?
към втори вариант >>
през нощта.
(втори вариант)
– Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч.
през нощта.
Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате.
към втори вариант >>
Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки.
(втори вариант)
За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта.
Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки.
Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие.
към втори вариант >>
Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден.
(втори вариант)
Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки.
Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден.
Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си.
към втори вариант >>
Ако отложите решението си, волята ви е слаба.
(втори вариант)
Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден.
Ако отложите решението си, волята ви е слаба.
Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи.
към втори вариант >>
Какъв ученик е този, който постоянно отлага?
(втори вариант)
Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба.
Какъв ученик е този, който постоянно отлага?
Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля.
към втори вариант >>
Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате.
(втори вариант)
през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага?
Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате.
И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“.
към втори вариант >>
И това е безволие.
(втори вариант)
Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате.
И това е безволие.
Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си.
(втори вариант)
Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие.
Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си.
Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи.
(втори вариант)
Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си.
Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи.
Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля.
(втори вариант)
Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи.
Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля.
Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“.
(втори вариант)
Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля.
Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“.
Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
(втори вариант)
И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“.
Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.
към втори вариант >>
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят.
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят.
Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод.
към втори вариант >>
Как ще им се поверят такива знания?
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят.
Как ще им се поверят такива знания?
Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно.
към втори вариант >>
Те не са готови още за тях.
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания?
Те не са готови още за тях.
Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише.
към втори вариант >>
Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват.
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях.
Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват.
Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях.
към втори вариант >>
Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния.
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват.
Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния.
Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия.
към втори вариант >>
Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод.
(втори вариант)
Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния.
Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод.
Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно.
(втори вариант)
Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод.
Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно.
Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
Например, някой има малка дарба да пише.
(втори вариант)
Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно.
Например, някой има малка дарба да пише.
Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях.
(втори вариант)
Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише.
Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях.
Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
Това е неразумно използвана енергия.
(втори вариант)
Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях.
Това е неразумно използвана енергия.
По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
(втори вариант)
Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия.
По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.
към втори вариант >>
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати.
Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите.
към втори вариант >>
Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати.
Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани.
Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости?
към втори вариант >>
Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани.
Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях.
Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост.
към втори вариант >>
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“.
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
към втори вариант >>
Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях.
Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него.
Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си.
към втори вариант >>
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“.
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас.
към втори вариант >>
Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него.
Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили.
Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си.
към втори вариант >>
Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
към втори вариант >>
Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили.
Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите.
Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания.
към втори вариант >>
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е.
вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
към втори вариант >>
Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости?
(втори вариант)
Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите.
Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости?
Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот?
към втори вариант >>
вътрешният човешки свят.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е.
вътрешният човешки свят.
От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае.
към втори вариант >>
Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост.
(втори вариант)
Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости?
Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост.
Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко.
към втори вариант >>
От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят.
От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
към втори вариант >>
Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си.
(втори вариант)
Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост.
Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си.
Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост.
към втори вариант >>
Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас.
(втори вариант)
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас.
Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си.
(втори вариант)
Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си.
Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си.
След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава.
към втори вариант >>
Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
(втори вариант)
Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас.
Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания.
(втори вариант)
Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си.
След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания.
Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не.
към втори вариант >>
Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
(втори вариант)
А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот?
(втори вариант)
Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания.
Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот?
Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не.
към втори вариант >>
Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае.
(втори вариант)
вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае.
Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да бъде готов на всичко.
(втори вариант)
Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот?
Ученикът трябва да бъде готов на всичко.
Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не.
към втори вариант >>
Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
(втори вариант)
От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае.
Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост.
(втори вариант)
Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко.
Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост.
Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него.
към втори вариант >>
Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
(втори вариант)
Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.
към втори вариант >>
Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава.
(втори вариант)
Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост.
Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава.
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
към втори вариант >>
Коя е причината за лошия характер на човека?
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека?
Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква.
към втори вариант >>
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не.
(втори вариант)
След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава.
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не.
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
към втори вариант >>
Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място.
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека?
Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място.
Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка?
към втори вариант >>
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не.
(втори вариант)
Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не.
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не.
Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат.
към втори вариант >>
Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им.
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място.
Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им.
Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място.
към втори вариант >>
Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не.
(втори вариант)
Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не.
Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не.
Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява.
към втори вариант >>
Каква ще бъде тази цигулка?
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им.
Каква ще бъде тази цигулка?
– Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени.
към втори вариант >>
Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него.
(втори вариант)
Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не.
Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него.
Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик?
към втори вариант >>
– Лоша.
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка?
– Лоша.
Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си.
към втори вариант >>
Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
(втори вариант)
Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него.
Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант?
към втори вариант >>
Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква.
(втори вариант)
Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша.
Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква.
Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си.
към втори вариант >>
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
(втори вариант)
Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика.
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
към втори вариант >>
Какво трябва да се направи с тази цигулка?
(втори вариант)
Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква.
Какво трябва да се направи с тази цигулка?
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
към втори вариант >>
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат.
(втори вариант)
Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири.
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат.
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
към втори вариант >>
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място.
(втори вариант)
Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка?
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място.
Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
към втори вариант >>
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява.
(втори вариант)
Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат.
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява.
Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство.
към втори вариант >>
Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени.
(втори вариант)
Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място.
Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени.
Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране.
към втори вариант >>
Свири ли добре този ученик?
(втори вариант)
Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява.
Свири ли добре този ученик?
Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си.
(втори вариант)
– Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени.
Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си.
Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно.
към втори вариант >>
Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант?
(втори вариант)
Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик?
Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант?
Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си.
(втори вариант)
Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си.
Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си.
Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме.
към втори вариант >>
Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
(втори вариант)
Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант?
Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
(втори вариант)
Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си.
Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор?
към втори вариант >>
Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
(втори вариант)
Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората.
Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
(втори вариант)
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът.
към втори вариант >>
Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство.
(втори вариант)
Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници.
Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство.
Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране.
(втори вариант)
Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране.
Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно.
към втори вариант >>
Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
(втори вариант)
Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство.
Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
към втори вариант >>
Това не става насила, но доброволно.
(втори вариант)
Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране.
Това не става насила, но доброволно.
Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено.
към втори вариант >>
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото.
Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи.
към втори вариант >>
Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме.
(втори вариант)
Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно.
Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме.
Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото.
Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях.
Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи.
към втори вариант >>
Кой е Великият майстор?
(втори вариант)
Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме.
Кой е Великият майстор?
– Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях.
Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината.
Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“.
към втори вариант >>
– Духът.
(втори вариант)
Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор?
– Духът.
Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината.
Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва.
Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата?
към втори вариант >>
Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно.
(втори вариант)
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът.
Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно.
Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва.
Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен.
Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме.
към втори вариант >>
Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено.
(втори вариант)
Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно.
Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено.
Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Само така той ще разбере духовните работи.
(втори вариант)
Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен.
Само така той ще разбере духовните работи.
Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време.
към втори вариант >>
Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
(втори вариант)
Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено.
Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
към втори вариант >>
Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи.
(втори вариант)
Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи.
Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи.
Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“.
към втори вариант >>
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
към втори вариант >>
Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“.
(втори вариант)
Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи.
Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“.
Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове.
към втори вариант >>
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката.
към втори вариант >>
Кога човек не одобрява нещата?
(втори вариант)
Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“.
Кога човек не одобрява нещата?
– Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
– Когато не е готов да ги приеме.
(втори вариант)
Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата?
– Когато не е готов да ги приеме.
Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време.
(втори вариант)
Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме.
Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време.
Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
Вашето посещение не е на място“.
(втори вариант)
Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време.
Вашето посещение не е на място“.
Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
Защо изгубил съзнание цигуларят?
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание цигуларят?
– Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове.
(втори вариант)
Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“.
Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове.
Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
– Защото двойникът му бил в цигулката.
(втори вариант)
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
– Защото двойникът му бил в цигулката.
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
(втори вариант)
Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове.
Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.
към втори вариант >>
2.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
И аз съм толкова прав като вас.
– Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика.
И аз съм толкова прав като вас.
Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може.
към беседата >>
Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици.
Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас.
Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици.
Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва.
към беседата >>
Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици.
Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици.
Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици.
Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем последователни.
Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици.
Ние трябва да бъдем последователни.
Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме.
към беседата >>
Но казват: „Нашето учение е право“.
Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни.
Но казват: „Нашето учение е право“.
Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати.
към беседата >>
Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може.
И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“.
Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може.
Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит?
към беседата >>
Аз поставям работата малко на по-друга почва.
Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може.
Аз поставям работата малко на по-друга почва.
Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи.
към беседата >>
Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа.
Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва.
Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа.
Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада?
към беседата >>
Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме.
Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа.
Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме.
В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът.
към беседата >>
В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати.
Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме.
В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати.
Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си.
към беседата >>
Не е ли това един добър опит?
Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати.
Не е ли това един добър опит?
– Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света.
към беседата >>
– Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи.
Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит?
– Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи.
Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен.
към беседата >>
Какво може да пострада?
Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи.
Какво може да пострада?
Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“.
към беседата >>
Този е опитът.
Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада?
Този е опитът.
Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат?
към беседата >>
Всяко учение трябва да се постави на нозете си.
В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът.
Всяко учение трябва да се постави на нозете си.
И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството.
към беседата >>
И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света.
Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си.
И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света.
Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело.
към беседата >>
Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен.
– Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света.
Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен.
Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим.
към беседата >>
Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“.
Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен.
Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“.
Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева.
към беседата >>
Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат?
Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“.
Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат?
Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение.
към беседата >>
Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството.
Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат?
Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството.
И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде.
към беседата >>
И моят повереник каза, да заведем дело.
И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството.
И моят повереник каза, да заведем дело.
Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо.
към беседата >>
Не, казвам, да платим.
Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело.
Не, казвам, да платим.
Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот.
към беседата >>
Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева.
Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим.
Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева.
Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота.
към беседата >>
Ще кажете, една случайност, съвпадение.
Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева.
Ще кажете, една случайност, съвпадение.
Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?
към беседата >>
Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде.
Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение.
Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде.
Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават.
към беседата >>
Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо.
И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде.
Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо.
Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение.
към беседата >>
Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот.
Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо.
Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот.
В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите.
към беседата >>
В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота.
Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот.
В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота.
„Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“.
към беседата >>
„Има ли Господ или не?
Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота.
„Има ли Господ или не?
“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота.
към беседата >>
“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават.
Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?
“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават.
Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път.
към беседата >>
Имаме ние и друг начин за разрешение.
Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават.
Имаме ние и друг начин за разрешение.
За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш.
към беседата >>
За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите.
Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение.
За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите.
Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват.
към беседата >>
Хората казват: „Да разсъждаваме логически“.
В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите.
Хората казват: „Да разсъждаваме логически“.
Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога.
към беседата >>
Туй аз го наричам слепота.
„Има ли Господ или не? “ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“.
Туй аз го наричам слепота.
Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“.
към беседата >>
Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път.
“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота.
Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път.
Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам.
към беседата >>
Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш.
Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път.
Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш.
И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори.
към беседата >>
И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват.
За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш.
И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват.
Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш?
към беседата >>
Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога.
Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват.
Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога.
Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя.
към беседата >>
Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“.
Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога.
Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“.
Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят.
към беседата >>
Да, не го оспорвам.
Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“.
Да, не го оспорвам.
„Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член.
към беседата >>
„Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори.
Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам.
„Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори.
Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй?
към беседата >>
Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш?
И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори.
Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш?
И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли.
към беседата >>
И почва човекът да ми разправя.
Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш?
И почва човекът да ми разправя.
А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“.
към беседата >>
А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят.
Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя.
А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят.
За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член?
към беседата >>
За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член.
Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят.
За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член.
Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“.
към беседата >>
Защо апостол Павел е казвал тъй?
„Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член.
Защо апостол Павел е казвал тъй?
Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа.
към беседата >>
Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли.
Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй?
Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли.
Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
към беседата >>
Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“.
И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли.
Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“.
Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“.
към беседата >>
Защо Павел туря неопределителния член?
А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“.
Защо Павел туря неопределителния член?
– Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение.
към беседата >>
– Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“.
За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член?
– Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“.
Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.
към беседата >>
Аз питам и Христа.
Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“.
Аз питам и Христа.
Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение.
към беседата >>
Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа.
Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“.
към беседата >>
Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“.
Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“.
И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал.
към беседата >>
И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение.
Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“.
И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение.
Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
към беседата >>
Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.
– Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение.
Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.
Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
към беседата >>
Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение.
Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.
Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение.
Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси.
към беседата >>
Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“.
Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение.
Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“.
Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините.
към беседата >>
Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал.
Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“.
Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото.
към беседата >>
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра.
към беседата >>
И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра.
към беседата >>
Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси.
Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме.
Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси.
Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо?
към беседата >>
Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините.
Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси.
Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините.
А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо? “ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото.
Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините.
А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото.
Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо? “ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото.
Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра.
И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо? “ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра.
И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра.
И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра.
„Едно ли е взел или две ребра, защо? “ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
„Едно ли е взел или две ребра, защо?
Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра.
„Едно ли е взел или две ребра, защо?
“ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
“ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо?
“ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение.
към беседата >>
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.
И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл.
към беседата >>
И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“.
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.
И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“.
Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване!
към беседата >>
Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя.
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“.
Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя.
А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“.
към беседата >>
А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него.
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя.
А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него.
Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот.
към беседата >>
Как пъплят някой път котките?
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него.
Как пъплят някой път котките?
Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“.
към беседата >>
Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл.
Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките?
Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл.
Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите.
към беседата >>
Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване!
И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл.
Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване!
Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне.
към беседата >>
Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“.
Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване!
Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“.
Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“.
към беседата >>
Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот.
А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“.
Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот.
Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа.
към беседата >>
Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“.
Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот.
Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“.
Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето.
към беседата >>
Тогава няма да пъплите.
Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“.
Тогава няма да пъплите.
Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме.
към беседата >>
Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне.
Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите.
Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне.
Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко.
към беседата >>
Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“.
Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне.
Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“.
Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега.
към беседата >>
Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа.
Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“.
Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа.
Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си.
към беседата >>
Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето.
Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа.
Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето.
Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана.
към беседата >>
Казвам: Такова пъплене ние не искаме.
Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето.
Казвам: Такова пъплене ние не искаме.
Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито.
към беседата >>
Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко.
Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме.
Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко.
Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо?
към беседата >>
Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега.
Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко.
Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега.
В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете.
към беседата >>
В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си.
Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега.
В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си.
Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо?
към беседата >>
Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана.
Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си.
Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана.
Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете.
към беседата >>
Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито.
Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана.
Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито.
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света.
към беседата >>
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо?
Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито.
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо?
– Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.
към беседата >>
– Нищо няма да чуете.
Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо?
– Нищо няма да чуете.
Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема.
към беседата >>
Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо?
В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете.
Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо?
– Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете.
към беседата >>
– Нищо няма да чуете.
Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо?
– Нищо няма да чуете.
Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон.
към беседата >>
Но под тези трептения има друга гама в света.
Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете.
Но под тези трептения има друга гама в света.
Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили.
към беседата >>
Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света.
Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.
Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“.
към беседата >>
Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема.
– Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето.
Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема.
И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното.
към беседата >>
И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете.
Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема.
И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете.
И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча.
към беседата >>
И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон.
– Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете.
И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон.
Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо?
към беседата >>
Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили.
Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон.
Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили.
Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас.
към беседата >>
Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“.
Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили.
Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“.
Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното.
Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“.
Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното.
Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
Ще се уча.
И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното.
Ще се уча.
Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо?
И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча.
Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо?
– В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
– В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас.
Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо?
– В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас.
Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас.
Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.
към беседата >>
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч.
към беседата >>
Не го турям туй за упрек.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“.
Не го турям туй за упрек.
Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя.
към беседата >>
Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек.
Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота.
„Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам.
към беседата >>
„Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как?
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота.
„Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как?
– Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре.
към беседата >>
– Тъй, както изисква истината, великата Любов в света.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как?
– Тъй, както изисква истината, великата Любов в света.
Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“.
към беседата >>
Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч.
И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света.
Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч.
Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов?
към беседата >>
Когато някой ме е обидил, аз се възбудя.
Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч.
Когато някой ме е обидил, аз се възбудя.
Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“.
към беседата >>
Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам.
Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя.
Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам.
Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“.
към беседата >>
Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре.
„Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам.
Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре.
Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“.
– Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре.
Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“.
– „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
– „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов?
Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“.
– „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов?
Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“.
Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов?
Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“.
Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
Потребен е смисъл в живота.
Потребен е смисъл в живота.
Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени.
към беседата >>
Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“.
Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“.
Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“.
Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане?
Потребен е смисъл в живота.
Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане?
Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени?
към беседата >>
Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“.
Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>
Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е.
Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане?
Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е.
когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“.
към беседата >>
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло.
И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?
към беседата >>
когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение.
Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е.
когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение.
Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род?
към беседата >>
И един ден той казал: „С честност не се живее“.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло.
И един ден той казал: „С честност не се живее“.
Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?
към беседата >>
Защо се облича момата?
Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение.
Защо се облича момата?
Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората?
към беседата >>
Най-после решил да извърши една кражба.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“.
Най-после решил да извърши една кражба.
Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.
към беседата >>
Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени.
Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата?
Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени.
Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога.
към беседата >>
Отива вечерта.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба.
Отива вечерта.
Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати.
към беседата >>
Но защо трябва да се ожени?
Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени.
Но защо трябва да се ожени?
– Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома.
към беседата >>
Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта.
Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака.
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава.
към беседата >>
– Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“.
Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени?
– Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“.
Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора.
към беседата >>
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака.
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?
“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл.
към беседата >>
Защо трябва да се поддържа човешкият род?
когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“.
Защо трябва да се поддържа човешкият род?
– „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората.
към беседата >>
“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?
И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?
“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?
“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон.
към беседата >>
– „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората?
Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род?
– „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората?
– „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша.
към беседата >>
“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.
Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?
“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.
Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се.
към беседата >>
– „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога.
Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората?
– „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога.
Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота?
към беседата >>
Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати.
Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати.
Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати.
И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали.
към беседата >>
Туй не е само до младата мома.
Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога.
Туй не е само до младата мома.
И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията.
към беседата >>
И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава.
Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати.
И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава.
Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват.
към беседата >>
И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора.
– Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома.
И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора.
Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим.
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл.
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа? “ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава.
Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл.
Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение.
към беседата >>
Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората.
Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора.
Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората.
Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота?
към беседата >>
Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон.
“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл.
Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон.
Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна.
към беседата >>
Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша.
– „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората.
Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша.
Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата.
към беседата >>
Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се.
“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон.
Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се.
Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива.
към беседата >>
Питам тогава: де е смисълът на живота?
– „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша.
Питам тогава: де е смисълът на живота?
Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат.
към беседата >>
Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали.
Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се.
Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали.
В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне.
към беседата >>
Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията.
Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота?
Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията.
Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо?
към беседата >>
В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват.
И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали.
В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват.
Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват.
към беседата >>
Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим.
И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията.
Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим.
Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“.
към беседата >>
Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение.
Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват.
Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение.
Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат.
към беседата >>
Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота?
Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим.
Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота?
Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй?
към беседата >>
Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна.
Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение.
Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна.
Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата?
към беседата >>
Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата.
Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота?
Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата.
На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея.
към беседата >>
Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива.
Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна.
Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива.
И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано.
към беседата >>
На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат.
Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата.
На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат.
Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява.
към беседата >>
И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне.
Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива.
И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне.
Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре.
към беседата >>
Питам, защо?
Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат.
Питам, защо?
Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак.
към беседата >>
Чудили са се хората къде изчезват.
В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне.
Чудили са се хората къде изчезват.
Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле.
към беседата >>
Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“.
Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо?
Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“.
Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета.
към беседата >>
Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат.
Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват.
Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат.
Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“.
към беседата >>
Как тъй?
Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“.
Как тъй?
Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Но какво става в края на краищата?
Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат.
Но какво става в края на краищата?
Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре.
към беседата >>
Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея.
Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй?
Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея.
Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано.
Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата?
Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано.
Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо?
към беседата >>
Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява.
На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея.
Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява.
Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре.
И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано.
Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре.
Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят.
към беседата >>
Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак.
Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява.
Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак.
Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле.
Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре.
Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле.
И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо.
към беседата >>
Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета.
Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак.
Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета.
Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“.
Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле.
И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“.
Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува.
към беседата >>
Е, какво трябва да се прави?
Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета.
Е, какво трябва да се прави?
– Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре.
Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“.
Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре.
А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори.
към беседата >>
– Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави?
– Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.
към беседата >>
А той станал черно осле, защо?
Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре.
А той станал черно осле, защо?
– Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство?
към беседата >>
Сега, нека дойдем до известни разсъждения.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения.
Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.
към беседата >>
– Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят.
Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо?
– Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят.
Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена.
към беседата >>
Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения.
Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват.
Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност.
към беседата >>
Те не знаели, че то е Аземфо.
Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят.
Те не знаели, че то е Аземфо.
А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?
към беседата >>
Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват.
Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово.
В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините!
към беседата >>
А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува.
И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо.
А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува.
Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате.
към беседата >>
В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово.
В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура.
Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
към беседата >>
Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори.
Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува.
Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори.
Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също.
към беседата >>
Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура.
Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи.
Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика?
към беседата >>
Ако питате защо служило това осле на туй братство?
А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори.
Ако питате защо служило това осле на туй братство?
– Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате?
към беседата >>
Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.
Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи.
Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг.
към беседата >>
– Да спаси своята възлюбена.
– Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство?
– Да спаси своята възлюбена.
Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете.
към беседата >>
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност.
Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност.
Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията.
към беседата >>
Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?
Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена.
Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?
“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря.
към беседата >>
Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините!
Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност.
Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините!
Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика.
към беседата >>
“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате.
А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?
“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате.
Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко.
към беседата >>
Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините!
Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е.
към беседата >>
Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също.
Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате.
Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също.
За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя.
към беседата >>
Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика?
Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика?
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл.
към беседата >>
За пример, вие какво схващате?
Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също.
За пример, вие какво схващате?
Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение.
към беседата >>
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг.
Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика?
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг.
Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
към беседата >>
Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете.
– Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате?
Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете.
Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво.
към беседата >>
Това са крайности в разсъжденията.
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг.
Това са крайности в разсъжденията.
Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.
към беседата >>
Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря.
Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле? “ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете.
Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря.
Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа.
към беседата >>
Това не е никаква логика.
Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията.
Това не е никаква логика.
Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?
към беседата >>
Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко.
“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря.
Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко.
Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“.
към беседата >>
Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е.
Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика.
Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е.
аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа.
към беседата >>
Това е един малък опит, който аз правя.
Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко.
Това е един малък опит, който аз правя.
Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве.
към беседата >>
аз наричам истина в прям смисъл.
Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е.
аз наричам истина в прям смисъл.
Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията?
към беседата >>
Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение.
За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя.
Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение.
Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?
към беседата >>
Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл.
Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога.
към беседата >>
Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво.
Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение.
Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво.
Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев?
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.
Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.
Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога.
към беседата >>
Не, не, аз гледам много скромно на тази работа.
Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво.
Не, не, аз гледам много скромно на тази работа.
Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев?
към беседата >>
Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?
Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.
Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?
“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин?
към беседата >>
Казват: „Той е отличен проповедник“.
Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа.
Казват: „Той е отличен проповедник“.
Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев?
към беседата >>
“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа.
Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?
“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа.
Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта.
към беседата >>
Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве.
Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“.
Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве.
Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена?
към беседата >>
Тогава каква е целта на религията?
аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа.
Тогава каква е целта на религията?
– Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?
Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве.
Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?
“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко!
към беседата >>
– Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога.
Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията?
– Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога.
Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев?
Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?
“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев?
Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава.
към беседата >>
Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога.
„Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога.
Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога.
По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев?
Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев?
Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев?
Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата.
към беседата >>
По кой начин?
Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога.
По кой начин?
– Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев?
Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев?
Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев?
Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“.
към беседата >>
– Чрез закона на Любовта.
“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин?
– Чрез закона на Любовта.
Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена?
Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев?
Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена?
Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам?
към беседата >>
Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта.
Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.
към беседата >>
Не, ни най-малко!
Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли? “ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена?
Не, ни най-малко!
Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“.
Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние.
към беседата >>
Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава.
“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко!
Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава.
Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“.
Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите.
Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва.
към беседата >>
Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата.
Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава.
Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата.
Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите.
Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия.
Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети.
към беседата >>
Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“.
Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата.
Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“.
Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Тя е дъщерята Бероза.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия.
Тя е дъщерята Бероза.
Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?
към беседата >>
Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам?
Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“.
Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам?
Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза.
Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин.
Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?
към беседата >>
Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това.
Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам?
Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това.
Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние.
Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин.
Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние.
Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора.
към беседата >>
Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това.
Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.
към беседата >>
Решава и свършва.
Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние.
Решава и свършва.
Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор.
към беседата >>
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“.
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“.
Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“.
към беседата >>
Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети.
Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва.
Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети.
Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
към беседата >>
Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“.
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“.
Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“.
Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас.
към беседата >>
Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?
Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети.
Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?
“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“.
към беседата >>
Какво ще каже общественото мнение за нас?
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“.
Какво ще каже общественото мнение за нас?
– Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“.
към беседата >>
“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?
Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?
“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?
“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“.
към беседата >>
– Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение.
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас?
– Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение.
Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне?
към беседата >>
“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора.
Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?
“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора.
След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо.
към беседата >>
Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество.
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение.
Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество.
Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше.
към беседата >>
След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор.
Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора.
След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор.
Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора.
към беседата >>
Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“.
Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество.
Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“.
Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно.
към беседата >>
Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор.
Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е?
към беседата >>
Туй иска сега Христос от нас.
Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“.
Туй иска сега Христос от нас.
И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци.
към беседата >>
Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“.
Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“.
Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е?
към беседата >>
И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“.
Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас.
И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“.
Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг.
към беседата >>
Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“.
“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“.
Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“.
Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“.
към беседата >>
Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне?
– Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“.
Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне?
– Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов.
към беседата >>
Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо.
“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“.
Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо.
Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“.
към беседата >>
– Щеше.
Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне?
– Щеше.
Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това?
към беседата >>
Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора.
След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо.
Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора.
Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква!
към беседата >>
Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно.
Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше.
Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно.
Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика.
към беседата >>
Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е?
Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора.
Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е?
Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия.
към беседата >>
Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци.
Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно.
Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци.
Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината.
към беседата >>
Църквата тяхна ли е?
Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е?
Църквата тяхна ли е?
Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре.
към беседата >>
Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг.
И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци.
Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг.
И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават.
към беседата >>
Те казват: „Нашата църква“.
Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е?
Те казват: „Нашата църква“.
И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение?
към беседата >>
И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов.
Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг.
И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов.
Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде.
към беседата >>
И Бероза казва: „Мои са тия пари“.
Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“.
И Бероза казва: „Мои са тия пари“.
„Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света?
към беседата >>
Ясно ли е това?
– Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов.
Ясно ли е това?
Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо?
към беседата >>
„Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква!
Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“.
„Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква!
„Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение.
към беседата >>
Това е великата логика, живата Божествена логика.
Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това?
Това е великата логика, живата Божествена логика.
И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат.
към беседата >>
„Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия.
Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква!
„Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия.
Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.
към беседата >>
И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината.
Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика.
И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината.
Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата.
към беседата >>
Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре.
Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия.
Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре.
Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз.
към беседата >>
Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават.
Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината.
Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават.
Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже.
към беседата >>
Питам ви: Каква логика има в такова учение?
Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре.
Питам ви: Каква логика има в такова учение?
И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза.
към беседата >>
Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде.
И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават.
Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде.
Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже.
към беседата >>
И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света?
И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение?
И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света?
То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
към беседата >>
Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо?
Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде.
Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо?
Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.
към беседата >>
То е едно заблуждение.
„Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света?
То е едно заблуждение.
Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого?
към беседата >>
Някои искат да ме лъжат.
Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо?
Някои искат да ме лъжат.
Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
към беседата >>
Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.
„Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение.
Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.
Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас.
към беседата >>
Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата.
И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат.
Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата.
В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас?
към беседата >>
Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз.
Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.
Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз.
Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас.
към беседата >>
В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже.
Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата.
В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже.
Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого.
към беседата >>
Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза.
Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз.
Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза.
„Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас.
към беседата >>
Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже.
Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже.
Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже.
Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде.
към беседата >>
„Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза.
„Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
За кого? – Заради вас.
към беседата >>
Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.
Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже.
Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината.
към беседата >>
За кого?
То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
За кого?
– Заради вас.
към беседата >>
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа!
към беседата >>
– Заради вас.
Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого?
– Заради вас.
към беседата >>
Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас?
Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас?
И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява.
към беседата >>
Питам: Де е „вашият“ Христос?
Питам: Де е „вашият“ Христос?
Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни.
към беседата >>
И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого.
В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас?
И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого.
Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас.
към беседата >>
Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го?
Питам: Де е „вашият“ Христос?
Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го?
Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега!
към беседата >>
Той поругаем не може да бъде.
Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого.
Той поругаем не може да бъде.
И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина.
към беседата >>
Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл.
Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го?
Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл.
Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света?
към беседата >>
И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината.
Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде.
И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината.
Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога.
към беседата >>
Този Христос сега жив ли е?
Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл.
Този Христос сега жив ли е?
Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“.
към беседата >>
Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа!
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината.
Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа!
Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“.
към беседата >>
Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос.
Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е?
Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос.
Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината.
към беседата >>
Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява.
Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа!
Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява.
Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки.
към беседата >>
Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни.
Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос.
Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни.
Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен.
към беседата >>
Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас.
И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява.
Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас.
Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е.
към беседата >>
Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега!
Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни.
Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега!
Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос.
към беседата >>
Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина.
Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас.
Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина.
Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов.
към беседата >>
Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света?
Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега!
Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света?
Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим.
към беседата >>
Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога.
И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина.
Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога.
Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде?
към беседата >>
Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“.
Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света?
Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“.
Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“.
към беседата >>
Казват: „Да се любим“.
Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога.
Казват: „Да се любим“.
Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може.
към беседата >>
Не, аз не осъждам, аз говоря истината.
Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“.
Не, аз не осъждам, аз говоря истината.
Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“.
към беседата >>
Аз не поддържам да се любим по човешки.
Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“.
Аз не поддържам да се любим по човешки.
Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа.
към беседата >>
Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен.
Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината.
Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен.
„Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле?
към беседата >>
Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е.
Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки.
Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е.
с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“.
към беседата >>
„Да не осъждаме“, казва Христос.
Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен.
„Да не осъждаме“, казва Христос.
Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно.
към беседата >>
с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов.
Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е.
с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов.
Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам.
към беседата >>
Съгласен съм с Него да не съдим.
Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос.
Съгласен съм с Него да не съдим.
Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа.
към беседата >>
Може ли това да бъде?
Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов.
Може ли това да бъде?
– Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва.
към беседата >>
Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“.
Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим.
Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“.
И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре.
към беседата >>
– Може.
Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде?
– Може.
Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не.
към беседата >>
И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“.
Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“.
И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“.
Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре.
към беседата >>
Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа.
Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може.
Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа.
Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза.
към беседата >>
Защо възседна Христос на осле?
Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“.
Защо възседна Христос на осле?
– Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
към беседата >>
Някой казва: „Може, но с малка любов“.
Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа.
Някой казва: „Може, но с малка любов“.
Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина.
към беседата >>
– Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно.
„Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле?
– Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно.
Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле.
към беседата >>
Аз от малка любов умирам.
с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“.
Аз от малка любов умирам.
Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда.
към беседата >>
Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа.
Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно.
Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа.
И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле.
към беседата >>
Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва.
Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам.
Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва.
Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?
към беседата >>
И възседна на туй муле отгоре.
Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа.
И възседна на туй муле отгоре.
Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие.
към беседата >>
Туй, по средата, не.
– Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва.
Туй, по средата, не.
Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов.
към беседата >>
Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре.
И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре.
Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре.
Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.
към беседата >>
Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза.
Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не.
Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза.
Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“.
към беседата >>
Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре.
Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина.
Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза.
Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина.
Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов.
към беседата >>
Затова станало осле.
– Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
Затова станало осле.
Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда.
Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина.
Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда.
Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“.
към беседата >>
Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле.
Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле.
Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле.
И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?
Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда.
Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?
“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората.
към беседата >>
И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие.
И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле.
И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие.
Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов.
Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?
“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов.
Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка.
към беседата >>
Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.
Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие.
Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.
Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“.
Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов.
Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“.
– Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ.
към беседата >>
Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.
Всички спорове в домовете стават все за такива работи.
към беседата >>
– Не че не мога да изразя моята любов.
Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“.
– Не че не мога да изразя моята любов.
– Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка.
към беседата >>
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“.
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“.
„Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят.
към беседата >>
– Други казват: „Студен е“.
Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов.
– Други казват: „Студен е“.
За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ.
към беседата >>
„Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим?
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“.
„Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим?
– Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие.
към беседата >>
За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората.
Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов? “ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“.
За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората.
За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е.
към беседата >>
– Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече.
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим?
– Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече.
Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота.
към беседата >>
За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка.
“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората.
За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка.
Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно.
към беседата >>
Защо е изгубила своята любов?
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече.
Защо е изгубила своята любов?
Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ.
Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка.
Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ.
Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов?
Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?
“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота.
към беседата >>
Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка.
– Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ.
Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка.
Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят.
И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?
“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят.
Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него.
към беседата >>
Оставил черно на лицето ѝ.
– Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка.
Оставил черно на лицето ѝ.
Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие.
„Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят.
Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие.
Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!
към беседата >>
Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е.
За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ.
Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е.
подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота.
– Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие.
Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота.
Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко?
към беседата >>
подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно.
За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е.
подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно.
Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави?
Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота.
Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави?
– Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“.
към беседата >>
Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно.
Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“.
към беседата >>
– Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота.
Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат? “ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави?
– Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота.
Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него?
към беседата >>
И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“.
И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“.
Защо да не се бои? – Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.
към беседата >>
Трябва да се замислим дълбоко върху него.
“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота.
Трябва да се замислим дълбоко върху него.
Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“.
към беседата >>
Защо да не се бои?
И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“.
Защо да не се бои?
– Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.
към беседата >>
Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!
Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него.
Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!
“ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение?
към беседата >>
– Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.
И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“. Защо да не се бои?
– Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.
към беседата >>
“ Какъв татко?
Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!
“ Какъв татко?
Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“.
към беседата >>
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“?
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“?
Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит.
към беседата >>
Взема този череп и казвам: „Баща ми“.
Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко?
Взема този череп и казвам: „Баща ми“.
Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости?
към беседата >>
Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо?
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“?
Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо?
Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината.
към беседата >>
Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него?
– Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“.
Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него?
Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“.
към беседата >>
Защото у вас имате толкова бащи!
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо?
Защото у вас имате толкова бащи!
За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“.
към беседата >>
Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“.
Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него?
Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“.
Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик?
към беседата >>
За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта.
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи!
За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта.
Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения.
към беседата >>
Това ли е Божественото учение?
Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“.
Това ли е Божественото учение?
И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата.
към беседата >>
Ясно ли е туй учение?
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта.
Ясно ли е туй учение?
Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие.
към беседата >>
И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“.
“ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение?
И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“.
Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го.
към беседата >>
Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит.
Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение?
Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит.
Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.
към беседата >>
Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости?
Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“.
Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости?
И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
към беседата >>
Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината.
Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит.
Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината.
Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана.
към беседата >>
И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“.
Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости?
И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“.
Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник?
към беседата >>
Ще кажете: „Господ е далеч някъде“.
Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината.
Ще кажете: „Господ е далеч някъде“.
Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
Какво нещо е еретик?
Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“.
Какво нещо е еретик?
– Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика.
към беседата >>
Това са философски разсъждения.
За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“.
Това са философски разсъждения.
Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
– Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата.
Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик?
– Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата.
Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас.
към беседата >>
Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие.
Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения.
Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие.
Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
Хубаво, приемам го.
И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата.
Хубаво, приемам го.
Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици.
към беседата >>
Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.
Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие.
Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.
И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го.
Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици.
към беседата >>
И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана.
Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение.
И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана.
Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник?
И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник?
Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни.
към беседата >>
Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана.
Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.
към беседата >>
Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика.
Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник?
Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика.
И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“.
към беседата >>
3.
Празното време
,
ИБ
, София, 16.5.1922г.,
Великият ум за какво служи, от там ще започнете.
Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате.
Великият ум за какво служи, от там ще започнете.
Кратко ще пишете.
към беседата >>
Кратко ще пишете.
Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате. Великият ум за какво служи, от там ще започнете.
Кратко ще пишете.
към беседата >>
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте.
Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма.
към беседата >>
Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте.
Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си.
То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
То е наказание.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си.
То е наказание.
Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание.
Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно.
Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно.
Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише.
Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише.
Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма.
Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма.
Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
към беседата >>
Сега, другото правило: как да изправите грешките си.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си.
Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко.
към беседата >>
Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си.
Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите.
Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите.
към беседата >>
Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите.
Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете.
Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене.
към беседата >>
Хлябът, това са вашите грешки.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете.
Хлябът, това са вашите грешки.
Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки.
Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките.
Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко.
Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките.
Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко.
Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите.
Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко.
Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите.
От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене.
Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите.
От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене.
Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
Това значи да изправяте грешките си.
Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене.
Това значи да изправяте грешките си.
към беседата >>
Сега едно положително правило трябва да има ученикът.
Сега едно положително правило трябва да има ученикът.
Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става.
към беседата >>
Той трябва да бъде жизнерадостен.
Сега едно положително правило трябва да има ученикът.
Той трябва да бъде жизнерадостен.
Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже.
към беседата >>
Какво значи "жизнерадостен да бъде"?
Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен.
Какво значи "жизнерадостен да бъде"?
Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже.
към беседата >>
Психическите закони са такива.
Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"?
Психическите закони са такива.
Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане.
към беседата >>
Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става.
Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива.
Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става.
Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр.
към беседата >>
Каквото помисли човек, това и става.
Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става.
Каквото помисли човек, това и става.
Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен.
към беседата >>
Ако помисли някой да излъже, той ще излъже.
Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става.
Ако помисли някой да излъже, той ще излъже.
Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение.
към беседата >>
Ако помисли, че ще каже право, ще го каже.
Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже.
Ако помисли, че ще каже право, ще го каже.
Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването.
към беседата >>
Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане.
Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже.
Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане.
Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр.
Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане.
Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр.
Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен.
Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр.
Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен.
Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение.
Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен.
Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение.
Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването.
Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение.
Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването.
Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването.
Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни.
към беседата >>
Вие знаете, че в музиката има правила.
Вие знаете, че в музиката има правила.
Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен.
към беседата >>
Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява.
Вие знаете, че в музиката има правила.
Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява.
Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж.
към беседата >>
Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните.
Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява.
Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните.
Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
Вие трябва последователно да се упражнявате.
Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните.
Вие трябва последователно да се упражнявате.
Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
Човешкият мозък е като музиката.
Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате.
Човешкият мозък е като музиката.
Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен.
Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката.
Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен.
В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
В природата нищо не става изведнъж.
Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен.
В природата нищо не става изведнъж.
Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
Всичко става медленно и последователно.
Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж.
Всичко става медленно и последователно.
към беседата >>
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си.
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си.
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата?
към беседата >>
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята.
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си.
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята.
Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!
към беседата >>
Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави.
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята.
Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави.
Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото.
към беседата >>
Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш!
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави.
Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш!
" Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата.
към беседата >>
" Значи, легенът и гърнето ще ти предават.
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш!
" Значи, легенът и гърнето ще ти предават.
Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа.
към беседата >>
Какво казва кърпата?
Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават.
Какво казва кърпата?
– "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя.
към беседата >>
– "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!
В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата?
– "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!
" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите.
към беседата >>
" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото.
Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!
" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото.
В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?
към беседата >>
В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата.
Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш! " Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото.
В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата.
За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва.
към беседата >>
За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа.
" Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата.
За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа.
Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите.
към беседата >>
Малкото се благославя.
Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа.
Малкото се благославя.
Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата.
към беседата >>
Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите.
– "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя.
Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите.
Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите.
към беседата >>
Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?
" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите.
Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?
" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили.
към беседата >>
" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва.
В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?
" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва.
Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите.
За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва.
Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите.
В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
В 5-10 минути свършвате за един ден работата.
Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите.
В 5-10 минути свършвате за един ден работата.
Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
Положителното правило е: в малко време много работа да свършите.
Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата.
Положителното правило е: в малко време много работа да свършите.
Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили.
Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите.
Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили.
Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили.
Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>
Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате.
Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате.
Великият ум за какво служи, от там ще започнете. Кратко ще пишете.
към беседата >>
4.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не.
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква.
към беседата >>
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не.
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение.
Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят.
към беседата >>
Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение.
Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава.
Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи?
към беседата >>
Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава.
Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките.
Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата.
към беседата >>
Когото любят и той си губи времето.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките.
Когото любят и той си губи времето.
Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте.
към беседата >>
Той чака, понеже го любят, очаква.
Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето.
Той чака, понеже го любят, очаква.
Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?
към беседата >>
Тъй щото едновременно и двамата любят.
Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква.
Тъй щото едновременно и двамата любят.
Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде? “ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?
към беседата >>
Тогава загубата как трябва да се поправи?
Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят.
Тогава загубата как трябва да се поправи?
Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде? “ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време? “. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата.
Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи?
Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата.
Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде? “ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време? “. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте.
Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата.
Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте.
Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде? “ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време? “. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?
Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте.
Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?
“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време? “. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?
Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?
“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?
“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде? “ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?
“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.
към беседата >>
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия.
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия.
Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите?
към беседата >>
Има друго едно разрешение, социално разрешение.
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия.
Има друго едно разрешение, социално разрешение.
Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е.
към беседата >>
Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите.
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение.
Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите.
Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание.
към беседата >>
Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен.
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите.
Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен.
Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат.
към беседата >>
Може някои да се изхабят.
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен.
Може някои да се изхабят.
Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате.
към беседата >>
Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите?
Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят.
Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите?
Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка.
към беседата >>
Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е.
Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите?
Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е.
да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки.
към беседата >>
да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание.
Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е.
да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание.
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.
към беседата >>
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат.
Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание.
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат.
Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
към беседата >>
Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате.
Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат.
Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате.
Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания.
към беседата >>
Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка.
Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате.
Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка.
А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация.
към беседата >>
А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки.
Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка.
А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки.
Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите.
към беседата >>
Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.
да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки.
Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.
За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си.
към беседата >>
За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.
За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост.
към беседата >>
Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания.
Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания.
Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло.
към беседата >>
Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация.
Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания.
Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация.
Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня.
към беседата >>
Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите.
А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация.
Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите.
За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система.
към беседата >>
За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си.
Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите.
За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си.
Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите.
към беседата >>
Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост.
За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си.
Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост.
Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи.
към беседата >>
Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло.
Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост.
Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло.
Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте.
към беседата >>
Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня.
Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло.
Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня.
Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?.
към беседата >>
Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система.
Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня.
Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система.
Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта?
към беседата >>
Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите.
За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система.
Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите.
При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса.
към беседата >>
При 400 градуса желязото се топи.
Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите.
При 400 градуса желязото се топи.
Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията.
към беседата >>
Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте.
Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи.
Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте.
Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите?
към беседата >>
Нали астрологически се определя силата?.
Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте.
Нали астрологически се определя силата?.
При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите?
към беседата >>
При колко се топи медта?
Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?.
При колко се топи медта?
Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене.
към беседата >>
Платината се топи при 1800, 2000 градуса.
Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта?
Платината се топи при 1800, 2000 градуса.
Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене.
към беседата >>
Добре, така ще дойдат знанията.
При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса.
Добре, така ще дойдат знанията.
Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
Но сега до колко може да издържите?
Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията.
Но сега до колко може да издържите?
При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
При каква температура може да се стопите, без да изгорите?
Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите?
При каква температура може да се стопите, без да изгорите?
В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
В алхимията се образува наистина горене.
При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите?
В алхимията се образува наистина горене.
При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
При алхимията искаме не горене, а топене.
Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене.
При алхимията искаме не горене, а топене.
Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене.
Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.
към беседата >>
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите.
По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило.
към беседата >>
По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите.
По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен.
Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“.
към беседата >>
Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен.
Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е.
И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието.
към беседата >>
И тъй, ще мислите.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е.
И тъй, ще мислите.
Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит.
към беседата >>
Първият въпрос: да любиш или да те любят.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите.
Първият въпрос: да любиш или да те любят.
И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият.
към беседата >>
И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило.
Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят.
И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило.
И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви.
към беседата >>
И кога се е явило в съзнанието „да те любят“.
По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило.
И кога се е явило в съзнанието „да те любят“.
Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша.
към беседата >>
Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието.
Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“.
Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието.
Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит.
към беседата >>
Направете един прост опит.
И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието.
Направете един прост опит.
Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите.
към беседата >>
Той е следующият.
Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит.
Той е следующият.
Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете.
към беседата >>
Да улесня съзнанието ви.
И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият.
Да улесня съзнанието ви.
Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието.
към беседата >>
Може да вземете една хубава череша.
И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви.
Може да вземете една хубава череша.
Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит.
към беседата >>
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение.
Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане.
към беседата >>
Най-първо направете опита, когато сте сит.
Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша.
Най-първо направете опита, когато сте сит.
Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит.
към беседата >>
Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение.
Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил.
Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян.
към беседата >>
Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите.
Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит.
Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите.
Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят.
към беседата >>
Случва се завалява дъжд, образува се кал.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил.
Случва се завалява дъжд, образува се кал.
Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил.
към беседата >>
Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете.
Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите.
Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете.
Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете.
към беседата >>
Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал.
Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло.
Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът.
към беседата >>
Забележете главните промени, които стават в съзнанието.
Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете.
Забележете главните промени, които стават в съзнанието.
Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят.
към беседата >>
Излиза навън, пада в калта.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло.
Излиза навън, пада в калта.
У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н.
към беседата >>
Даже до следующата сряда може да направите този опит.
Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието.
Даже до следующата сряда може да направите този опит.
Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“.
към беседата >>
У него се заражда желание да стане.
Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта.
У него се заражда желание да стане.
Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът.
към беседата >>
Череши има, направете този опит.
Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит.
Череши има, направете този опит.
Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат.
към беседата >>
Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян.
Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане.
Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян.
Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение.
към беседата >>
Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят.
Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит.
Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят.
Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите.
към беседата >>
Няма да се спирам върху причините защо се е напил.
Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян.
Няма да се спирам върху причините защо се е напил.
Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате?
към беседата >>
Вижте как ще дойде желанието да ги изядете.
Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят.
Вижте как ще дойде желанието да ги изядете.
Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света.
към беседата >>
Как може да си изчисти дрехите е въпросът.
Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил.
Как може да си изчисти дрехите е въпросът.
Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира.
към беседата >>
Значи сте минали в съзнанието да те любят.
Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете.
Значи сте минали в съзнанието да те любят.
Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото.
към беседата >>
Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н.
Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът.
Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н.
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание.
към беседата >>
Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“.
Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят.
Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“.
Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит.
към беседата >>
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът.
У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н.
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът.
Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
към беседата >>
Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат.
Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“.
Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат.
По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите.
към беседата >>
Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение.
Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът.
Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение.
Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост.
към беседата >>
По-малките изядат по-големите.
Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат.
По-малките изядат по-големите.
Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси.
към беседата >>
Тези два метода как ще ги познавате?
Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение.
Тези два метода как ще ги познавате?
Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява.
към беседата >>
Всякога е тъй в света.
Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите.
Всякога е тъй в света.
Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни.
към беседата >>
Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира.
Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате?
Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира.
Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън.
към беседата >>
Не голямото е силно, а малкото.
Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света.
Не голямото е силно, а малкото.
Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека.
към беседата >>
Да допуснем, че в тази вода има съзнание.
Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира.
Да допуснем, че в тази вода има съзнание.
При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване.
към беседата >>
Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит.
Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото.
Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит.
Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим.
към беседата >>
При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание.
При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле.
към беседата >>
Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите.
Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит.
Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите.
Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане.
към беседата >>
Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост.
Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост.
Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как?
към беседата >>
Ще бъдат интересни тия аналитически процеси.
По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите.
Ще бъдат интересни тия аналитически процеси.
Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва.
към беседата >>
Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява.
Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост.
Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява.
Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“.
към беседата >>
Гледайте да бъдете спокойни.
Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси.
Гледайте да бъдете спокойни.
И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива.
към беседата >>
Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън.
Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява.
Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън.
Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу.
към беседата >>
И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека.
Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни.
И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека.
А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване.
към беседата >>
Вторият метод е чрез изпаряване.
Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън.
Вторият метод е чрез изпаряване.
При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому.
към беседата >>
А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим.
Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека.
А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим.
Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне.
към беседата >>
При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле.
При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване.
При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле.
И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода.
към беседата >>
Има няколко начина за изглаждане.
Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим.
Има няколко начина за изглаждане.
Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим.
към беседата >>
И то как?
Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле.
И то как?
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле.
към беседата >>
Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва.
Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане.
Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва.
Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко.
към беседата >>
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“.
Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как?
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“.
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
към беседата >>
Някой като сгреши, с гума изтрива.
Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва.
Някой като сгреши, с гума изтрива.
Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането.
към беседата >>
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу.
Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“.
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу.
Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали?
към беседата >>
Но има начини и без изтриване.
И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива.
Но има начини и без изтриване.
Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.
към беседата >>
Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому.
Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу.
Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому.
Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
към беседата >>
Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне.
А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване.
Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне.
Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.
към беседата >>
Сега вие сте изложени на тия два метода.
При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому.
Сега вие сте изложени на тия два метода.
Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
към беседата >>
Той е най-трудният закон, който сега може да приложим.
Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне.
Той е най-трудният закон, който сега може да приложим.
В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.
към беседата >>
Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле.
И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода.
Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле.
Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
В човешкото съзнание е направено всичко.
Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим.
В човешкото съзнание е направено всичко.
От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.
към беседата >>
Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле.
Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
От там трябва да започнем трансформирането.
Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко.
От там трябва да започнем трансформирането.
Да оставим за втори път.
към беседата >>
Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали?
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали?
Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
Да оставим за втори път.
Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането.
Да оставим за втори път.
към беседата >>
Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали?
Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
Кой метод ще изберете?
Кой метод ще изберете?
– Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой.
към беседата >>
– Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви.
Кой метод ще изберете?
– Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви.
Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой?
към беседата >>
Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят.
Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви.
Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят.
Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност.
към беседата >>
Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране.
Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят.
Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране.
Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“.
към беседата >>
Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг.
Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране.
Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг.
Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи.
към беседата >>
Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой.
Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг.
Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой.
Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения.
към беседата >>
Знаете ли какъв застой?
– Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой.
Знаете ли какъв застой?
Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
към беседата >>
Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност.
Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой?
Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност.
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето.
към беседата >>
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“.
Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност.
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“.
Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
към беседата >>
Вие трябва да знаете какво ще се случи.
Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“.
Вие трябва да знаете какво ще се случи.
Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето.
към беседата >>
Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения.
Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи.
Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения.
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси.
към беседата >>
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения.
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните.
към беседата >>
Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето.
Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето.
Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате.
към беседата >>
Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето.
Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам.
към беседата >>
Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето.
Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето.
Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси.
Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето.
Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси.
В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
В този случай шишето трябва да го напълните.
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси.
В този случай шишето трябва да го напълните.
Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
Ако не го напълните, ще страдате.
Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните.
Ако не го напълните, ще страдате.
Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
Има други положения, други примери ще ви дам.
Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате.
Има други положения, други примери ще ви дам.
Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
Значи, празното шише трябва да се напълни.
Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам.
Значи, празното шише трябва да се напълни.
към беседата >>
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни.
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни.
Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето.
към беседата >>
Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете.
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни.
Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете.
Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания.
към беседата >>
Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне.
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете.
Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне.
Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб.
към беседата >>
Горко ти, ако не дадеш на децата!
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне.
Горко ти, ако не дадеш на децата!
Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи.
към беседата >>
Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели.
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата!
Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели.
В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.
към беседата >>
В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето.
Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели.
В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето.
Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа?
към беседата >>
Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания.
Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето.
Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания.
Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте.
към беседата >>
Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб.
Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания.
Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб.
И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата.
към беседата >>
И тогава ще бъдете доволни и щастливи.
Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб.
И тогава ще бъдете доволни и щастливи.
Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина.
към беседата >>
Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.
Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи.
Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.
Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“.
към беседата >>
Сега вие нали сте в класа?
В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.
Сега вие нали сте в класа?
Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото.
към беседата >>
Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте.
Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа?
Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте.
Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.
към беседата >>
Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата.
Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте.
Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата.
Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото.
към беседата >>
Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина.
И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата.
Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина.
Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото.
към беседата >>
Сега вие казвате: „причината на кармата“.
Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина.
Сега вие казвате: „причината на кармата“.
Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва.
към беседата >>
Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото.
Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“.
Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото.
Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда?
към беседата >>
Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.
Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото.
Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.
Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие.
към беседата >>
Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото.
Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.
Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото.
Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си.
към беседата >>
Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото.
Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото.
Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото.
И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва.
Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото.
И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва.
Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
Следователно, кармата от какво се ражда?
Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва.
Следователно, кармата от какво се ражда?
– Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
– Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие.
Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда?
– Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие.
Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си.
Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие.
Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си.
Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си.
Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.
към беседата >>
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат.
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан.
към беседата >>
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат.
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка.
Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете.
към беседата >>
Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка.
Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва.
„Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
към беседата >>
„Тази пастърмица може да ми причини добро“.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва.
„Тази пастърмица може да ми причини добро“.
Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба.
към беседата >>
Издебва, и хайде вътре.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“.
Издебва, и хайде вътре.
Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало.
към беседата >>
Затваря се този ум, който бил направил този капан.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре.
Затваря се този ум, който бил направил този капан.
Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии.
към беседата >>
Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете.
Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан.
Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете.
Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“.
към беседата >>
Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете.
Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите.
към беседата >>
Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба.
„Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака.
Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба.
Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение.
към беседата >>
Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало.
Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба.
Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало.
Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
към беседата >>
Не си правете илюзии.
Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало.
Не си правете илюзии.
Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия.
към беседата >>
Казват: „Няма повръщане в еволюцията“.
Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии.
Казват: „Няма повръщане в еволюцията“.
Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение.
към беседата >>
Има повръщане – то е за простите.
Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“.
Има повръщане – то е за простите.
И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад.
към беседата >>
И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение.
Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите.
И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение.
Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има.
към беседата >>
Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение.
Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците.
към беседата >>
Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия.
Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия.
Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен.
към беседата >>
Сега туй е едно философско разсъждение.
Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия.
Сега туй е едно философско разсъждение.
Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него.
към беседата >>
Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад.
Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение.
Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад.
Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея.
към беседата >>
Повръщане има.
И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад.
Повръщане има.
И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона.
към беседата >>
И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците.
Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има.
И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците.
Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта.
към беседата >>
Той не е изключен.
Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците.
Той не е изключен.
Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма.
към беседата >>
Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него.
Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен.
Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него.
Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може.
към беседата >>
Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея.
Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него.
Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея.
Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво.
към беседата >>
Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона.
Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея.
Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона.
Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение.
към беседата >>
Извиква се Любовта.
И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона.
Извиква се Любовта.
Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления.
към беседата >>
Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма.
Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта.
Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма.
Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение.
към беседата >>
Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може.
Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма.
Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може.
Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя.
към беседата >>
Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво.
Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може.
Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво.
Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя.
към беседата >>
Сега ще ви дам едно пояснение.
Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво.
Сега ще ви дам едно пояснение.
Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник?
към беседата >>
Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления.
Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение.
Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления.
За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош?
към беседата >>
За него обществото има най-лошото мнение.
Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления.
За него обществото има най-лошото мнение.
Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър.
към беседата >>
Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя.
Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение.
Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя.
Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление.
към беседата >>
Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя.
Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя.
Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя.
Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник?
Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя.
Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник?
Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Може ли светът да я убеди, че той е лош?
Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник?
Може ли светът да я убеди, че той е лош?
Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Не, за нея той ще бъде добър.
За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош?
Не, за нея той ще бъде добър.
Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление.
Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър.
Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление.
Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление.
Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.
към беседата >>
Сега какво разбрахте от двата примера?
Сега какво разбрахте от двата примера?
Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е?
към беседата >>
Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема?
Сега какво разбрахте от двата примера?
Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема?
Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби?
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат?
Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема?
Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат?
Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят?
Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат?
Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят?
/Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате.
към беседата >>
/Отговарят: да любиш/.
Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят?
/Отговарят: да любиш/.
Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш.
към беседата >>
Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е?
Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/.
Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е?
Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам.
към беседата >>
Ако и той те люби?
Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е?
Ако и той те люби?
Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно.
към беседата >>
Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате.
Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби?
Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате.
Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате.
Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате.
Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате.
Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш.
/Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате.
Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш.
Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Втория път само ще ви запитам.
Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш.
Втория път само ще ви запитам.
Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Няма да пишете конкретно.
Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам.
Няма да пишете конкретно.
Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно.
Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?
към беседата >>
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище.
Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“.
към беседата >>
Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище.
Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена.
Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“.
към беседата >>
Когато любиш, трябва да любиш без принуждение.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена.
Когато любиш, трябва да любиш без принуждение.
И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар.
към беседата >>
И когато те любят, да те любят без насилие.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение.
И когато те любят, да те любят без насилие.
Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб.
към беседата >>
Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие.
Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник.
И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“.
към беседата >>
И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“.
Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник.
И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“.
Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама.
към беседата >>
Това значи „аз любя“.
Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“.
Това значи „аз любя“.
Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош.
към беседата >>
Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар.
Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“.
Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар.
Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите.
към беседата >>
Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб.
И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар.
Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб.
А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“.
към беседата >>
А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“.
Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб.
А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“.
Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към окръжающите го.
към беседата >>
Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама.
И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“.
Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама.
Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към окръжающите го. Имате котка, която обичате, ще я вземете за главата, за опашката, ще я стискате, ще правите карамболи, после ще я гладите и пак ще се примирите.
към беседата >>
НАГОРЕ