НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1521
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1521
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отче наш
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1938г.,
При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим.
Това значи, постепенно да увеличавате светлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свещ, светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет.
При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим.
Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува.
към беседата >>
Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина.
Ако имате една свещ, светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим.
Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина.
Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона.
към беседата >>
Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява.
Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина.
Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява.
Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно.
към беседата >>
Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага.
При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява.
Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага.
Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка.
към беседата >>
Той знае, че тоновете do и mi образуват терца.
Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага.
Той знае, че тоновете do и mi образуват терца.
Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Когато заболее, с тази терца той може да се лекува.
При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца.
Когато заболее, с тази терца той може да се лекува.
Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона.
Умният вижда по-далеч, защото има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува.
Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона.
Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Засега това не е възможно.
Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона.
Засега това не е възможно.
Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка.
Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно.
Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка.
Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Това са постижения на бъдещето.
Той знае, че тоновете do и mi образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по два, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка.
Това са постижения на бъдещето.
към беседата >>
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях.
Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях.
Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците.
Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Всеки човек има възможност да греши.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците.
Всеки човек има възможност да греши.
Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши.
Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди.
Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди.
Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят.
Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят.
Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможност.
към беседата >>
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник.
Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв.
към беседата >>
Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник.
Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното.
– Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито.
към беседата >>
– Какво правите?
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното.
– Какво правите?
– Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно.
към беседата >>
– Пиша едно заявление.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите?
– Пиша едно заявление.
Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното.
към беседата >>
Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление.
Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок.
Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева.
към беседата >>
Той взе от проповедника 20 лв.
Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок.
Той взе от проповедника 20 лв.
на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него.
към беседата >>
на заем, срещу които обеща да му донесе жито.
Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види, какво ще излезе от написаното. – Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв.
на заем, срещу които обеща да му донесе жито.
От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника.
към беседата >>
От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно.
– Какво правите? – Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито.
От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно.
Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева.
към беседата >>
Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното.
– Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно.
Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното.
– Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо.
към беседата >>
– Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева.
Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното.
– Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева.
Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене.
към беседата >>
Ето, вземете 20 лева вместо него.
Той взе от проповедника 20 лв. на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева.
Ето, вземете 20 лева вместо него.
Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши.
към беседата >>
Давам 20 лева на проповедника.
на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него.
Давам 20 лева на проповедника.
После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен.
към беседата >>
После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева.
От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника.
После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева.
– Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш".
към беседата >>
– Не искам нищо.
Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. – Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева.
– Не искам нищо.
Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат.
към беседата >>
Нека мине от мене.
– Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо.
Нека мине от мене.
Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга?
към беседата >>
Той скъса заявлението, и въпросът се разреши.
Ето, вземете 20 лева вместо него. Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене.
Той скъса заявлението, и въпросът се разреши.
Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем.
към беседата >>
Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен.
Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши.
Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен.
Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си.
към беседата >>
Всички хора четат „Отче наш".
После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен.
Всички хора четат „Отче наш".
Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това?
към беседата >>
Значи, този човек е наш брат.
– Не искам нищо. Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш".
Значи, този човек е наш брат.
Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
Не трябва ли брат на брата си да плати дълга?
Нека мине от мене. Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат.
Не трябва ли брат на брата си да плати дълга?
Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем.
Той скъса заявлението, и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга?
Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем.
Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си.
Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем.
Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си.
Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
Какво показва това?
Всички хора четат „Отче наш". Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си.
Какво показва това?
– Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
– Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
Значи, този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това?
– Че като се жени, човек все ще направи погрешки.
към беседата >>
Следователно, в пътя на реализиране на желанията си, човек неизбежно греши.
Следователно, в пътя на реализиране на желанията си, човек неизбежно греши.
Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да й направи едно кюркче, с лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се с него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Те живели 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: С отворени очи ще отида на онзи свят за това кюркче. Най-после кюркчето дошло.
към беседата >>
Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да й направи едно кюркче, с лисича кожа на врата.
Следователно, в пътя на реализиране на желанията си, човек неизбежно греши.
Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да й направи едно кюркче, с лисича кожа на врата.
Тя му се сърдила, карала се с него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Те живели 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: С отворени очи ще отида на онзи свят за това кюркче. Най-после кюркчето дошло. Макар и късно, но желанието на жената се реализирало.
към беседата >>
2.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога.
Та вие трябва да минете в новата фаза. Да живеете не само за себе си. Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога?
Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога.
Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение.
към беседата >>
Втора велика идея е да живееш за своите ближни.
Та вие трябва да минете в новата фаза. Да живеете не само за себе си. Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога.
Втора велика идея е да живееш за своите ближни.
То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш.
към беседата >>
То е цял един свят.
Да живеете не само за себе си. Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни.
То е цял един свят.
В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните.
към беседата >>
В Бога значи има всичките условия да живееш.
Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят.
В Бога значи има всичките условия да живееш.
Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения.
към беседата >>
Той е първият източник.
Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш.
Той е първият източник.
Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен.
към беседата >>
Там са всичките условия за постижение.
Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник.
Там са всичките условия за постижение.
Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб.
към беседата >>
Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш.
Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение.
Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш.
Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат.
към беседата >>
Вторият светъл свят е да живееш за ближните.
То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш.
Вторият светъл свят е да живееш за ближните.
Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат. Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си.
към беседата >>
Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения.
В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните.
Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения.
Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат. Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си. Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Този свят за ближните е материалистичен.
Той е първият източник. Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения.
Този свят за ближните е материалистичен.
Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат. Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си. Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Не вземам материалистически, че е по-груб.
Там са всичките условия за постижение. Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен.
Не вземам материалистически, че е по-груб.
Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат. Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си. Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат.
Необятното, то е в Бога, туй, което може да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб.
Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат.
Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си. Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си.
Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат.
Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си.
Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
Ако ти живееш за своите ближни, тогава имаш други постижения. Този свят за ближните е материалистичен. Не вземам материалистически, че е по-груб. Един по-ограничен свят, дето има възможност за повече постижения да се постигнат. Най-после ще дойдеш до света, да живееш за себе си.
Аз бих определил така: Точката е за себе си, първият кръг за ближните и външният кръг е за Бога (Фиг. 2).
към беседата >>
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога.
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога.
Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник.
към беседата >>
Тогава за кого ще живеете?
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога.
Тогава за кого ще живеете?
Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа.
към беседата >>
Една картина за кого ще живеете.
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога. Тогава за кого ще живеете?
Една картина за кого ще живеете.
Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален.
към беседата >>
Да имате една ясна идея.
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога. Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живеете.
Да имате една ясна идея.
Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална.
към беседата >>
Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника?
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога. Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея.
Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника?
Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението.
към беседата >>
Чрез художника се проявява, отличен е този художник.
Може и обратно: Външният кръг да е за себе си, после вторият за ближните и най-после живеете за Бога. Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника?
Чрез художника се проявява, отличен е този художник.
Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме.
към беседата >>
Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа.
Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник.
Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа.
В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си.
към беседата >>
В тази картина художникът е гениален.
Една картина за кого ще живеете. Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа.
В тази картина художникът е гениален.
Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание.
към беседата >>
Картината не щеше да бъде гениална.
Да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален.
Картината не щеше да бъде гениална.
Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си.
към беседата >>
Тогава ще извадите заключението.
Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее или за художника? Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална.
Тогава ще извадите заключението.
Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре.
към беседата >>
Ние познаваме Бога по това, което ние сме.
Чрез художника се проявява, отличен е този художник. Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението.
Ние познаваме Бога по това, което ние сме.
Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта.
към беседата >>
Ние познаваме себе си.
Казвате, че картината е отлична, гениален човек, гениална работа. В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме.
Ние познаваме себе си.
Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си.
към беседата >>
Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание.
В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си.
Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание.
Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога.
към беседата >>
Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си.
Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание.
Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си.
Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем.
към беседата >>
Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре.
Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си.
Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре.
Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция.
към беседата >>
Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта.
Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре.
Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта.
Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога?
към беседата >>
Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си.
Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта.
Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си.
Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим.
към беседата >>
Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога.
Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си.
Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога.
Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят.
към беседата >>
Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем.
Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога.
Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем.
Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек.
към беседата >>
Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция.
Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем.
Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция.
Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек.
към беседата >>
Сега, каква е идеята за Бога?
Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция.
Сега, каква е идеята за Бога?
Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното.
към беседата >>
Много идеи има, които трябва да отхвърлим.
Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога?
Много идеи има, които трябва да отхвърлим.
Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога.
към беседата >>
Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят.
Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим.
Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят.
Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен.
към беседата >>
Ти мислиш, че Бог е като някой човек.
Вън от себе си ние Бога не можем да го схванем. Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят.
Ти мислиш, че Бог е като някой човек.
Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо?
към беседата >>
Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек.
Щом отричаш Бога от себе си, ти спъваш своята еволюция. Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек.
Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек.
Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място.
към беседата >>
Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното.
Сега, каква е идеята за Бога? Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек.
Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното.
Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място. Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога.
Много идеи има, които трябва да отхвърлим. Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното.
Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога.
Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място. Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен.
Но има някои идеи, които не може да се отхвърлят. Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога.
Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен.
В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място. Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо?
Ти мислиш, че Бог е като някой човек. Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен.
В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо?
Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място. Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място.
Ако мислиш, че Бог е човек, имаш право да мислиш, не е лошо да мислиш, че е човек. Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо?
Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място.
Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
Но тогава ще туриш всичките най-хубави качества, туй възвишеното, благородното. Не да си представяш човек със слабости и да го мислиш за Бога. Един човек, който е лаком и ненаситен с пари или който е тщеславен. В този смисъл, в какво отношение тщеславието е лошо? Ако тщеславието на човека е една подбудителна причина да учи, то е на място.
Ако тщеславието тебе те спъва да учиш, мислиш, че си много даровит, много силен, не ти трябва много знание.
към беседата >>
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече.
Поп няма да става.“ Трети клас свърши. След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си.
към беседата >>
Поп няма да става.“ Трети клас свърши.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече.
Поп няма да става.“ Трети клас свърши.
След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек.
към беседата >>
След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече. Поп няма да става.“ Трети клас свърши.
След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира.
Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре.
към беседата >>
Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече. Поп няма да става.“ Трети клас свърши. След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира.
Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега.
Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението.
към беседата >>
Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо?
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече. Поп няма да става.“ Трети клас свърши. След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега.
Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо?
Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават.
към беседата >>
Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече. Поп няма да става.“ Трети клас свърши. След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо?
Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си.
Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават.
към беседата >>
Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек.
Поп няма да става.“ Трети клас свърши. След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си.
Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек.
Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек.
към беседата >>
Това са елементи на доброто вътре.
След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек.
Това са елементи на доброто вътре.
В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър.
към беседата >>
В тази азбука ще видите закона на движението.
Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре.
В тази азбука ще видите закона на движението.
Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен.
към беседата >>
Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават.
Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението.
Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават.
Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто.
към беседата >>
Всичките работи в света постепенно стават.
Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават.
Всичките работи в света постепенно стават.
Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш.
към беседата >>
Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек.
Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек. Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават.
Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек.
Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко.
към беседата >>
Щом не ги съзнаваш, ти не си добър.
Това са елементи на доброто вътре. В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек.
Щом не ги съзнаваш, ти не си добър.
Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато.
към беседата >>
Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен.
В тази азбука ще видите закона на движението. Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър.
Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен.
Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато.
към беседата >>
Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто.
Тъй, както са написани, има повече еволюционен начин, по който нещата стават. Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен.
Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто.
Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш.
Всичките работи в света постепенно стават. Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто.
Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш.
В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб.
към беседата >>
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин.
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин.
Всички вървите по печатарски начин на разсъждение. Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината?
към беседата >>
В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко.
Ако вие мислите, като кажеш „добро“ да чувствуваш в себе си, да познаваш, че имаш всичките възможности и условия, тогава си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш.
В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко.
Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям.
към беседата >>
Всички вървите по печатарски начин на разсъждение.
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин.
Всички вървите по печатарски начин на разсъждение.
Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата?
към беседата >>
Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато.
Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко.
Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато.
Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб?
към беседата >>
Имате букви, нареждате, туряте.
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин. Всички вървите по печатарски начин на разсъждение.
Имате букви, нареждате, туряте.
Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата? Кой е по-смислен отговор?
към беседата >>
Един килограм желязо ще го превърне в злато.
Не че в този смисъл не си добър, но че предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато.
Един килограм желязо ще го превърне в злато.
Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб? Как правите хляба?
към беседата >>
Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето?
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин. Всички вървите по печатарски начин на разсъждение. Имате букви, нареждате, туряте.
Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето?
“, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата? Кой е по-смислен отговор? Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен.
Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато.
Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен.
Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб? Как правите хляба? Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
“, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината?
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин. Всички вървите по печатарски начин на разсъждение. Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето?
“, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината?
“ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата? Кой е по-смислен отговор? Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб.
Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен.
Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб.
Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб? Как правите хляба? Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
“ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината?
Сега всички вие вървите и разсъждавате по един установен начин. Всички вървите по печатарски начин на разсъждение. Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината?
“ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината?
“ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата? Кой е по-смислен отговор? Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Аз само си представям.
В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб.
Аз само си представям.
Като направите един самун, но как правите един хляб? Как правите хляба? Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
“ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата?
Всички вървите по печатарски начин на разсъждение. Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината?
“ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата?
Кой е по-смислен отговор? Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Като направите един самун, но как правите един хляб?
Разумният човек или добрият човек може да превърнат желязото в злато, ако му трябва злато. Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям.
Като направите един самун, но как правите един хляб?
Как правите хляба? Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
Кой е по-смислен отговор?
Имате букви, нареждате, туряте. Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата?
Кой е по-смислен отговор?
Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Как правите хляба?
Един килограм желязо ще го превърне в злато. Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб?
Как правите хляба?
Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
Вторият е по-смислен.
Ако ви попитат: „Защо ходиш по полето? “, вие може да отговорите: „Защото не ходя по планината.“ Ще ви попитат: „Защо ходиш по планината? “ Ще отговорите: „Защото не ходя по полето, защото работата ми е такава.“ – „Защо ходиш по планината? “ – „Работата ми е такава.“ Питам: В първия отговор и във втория отговор каква е разликата? Кой е по-смислен отговор?
Вторият е по-смислен.
към беседата >>
Нали сте правили хляб, как го правите?
Разумният човек може един прост камък да го превърне в скъпоценен. Разумният човек от житното зърно, ако има едно житено зърно, носи го в джоба си, магически каже нещо и направи един хляб. Аз само си представям. Като направите един самун, но как правите един хляб? Как правите хляба?
Нали сте правили хляб, как го правите?
към беседата >>
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли.
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли.
Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете? Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън?
към беседата >>
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате.
Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш. Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно.
към беседата >>
Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете?
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли.
Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете?
Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение.
към беседата >>
Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате.
Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш.
Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава?
към беседата >>
Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти.
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли. Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете?
Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти.
Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение.
към беседата >>
Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате. Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш.
Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката.
Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“?
към беседата >>
Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха?
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли. Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете? Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти.
Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха?
“ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате. Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш. Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката.
Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава.
Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“.
към беседата >>
“ Те се явиха в ума на артистите биологически.
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли. Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете? Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха?
“ Те се явиха в ума на артистите биологически.
Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски.
към беседата >>
Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате. Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш. Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава.
Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“.
Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен?
към беседата >>
Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън?
Може да се разгледа пеперудите как са произлезли. Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете? Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически.
Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън?
Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски. Какво говори природата с това?
към беседата >>
Вземала го свободно.
Та в сегашния живот вие често се обезсърчавате. Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш. Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“.
Вземала го свободно.
Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“?
към беседата >>
Всъщност може да попаднем в друго заблуждение.
Ако пеперудите са художествено изложение на артисти, тогава какво ще кажете? Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън?
Всъщност може да попаднем в друго заблуждение.
Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски. Какво говори природата с това? Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Казвам: Горно „ла“ в коя октава?
Вие имате право да се обезсърчавате, но щом се обезсърчиш, ще дойдеш до положението да признаеш, че много малко знаеш. Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно.
Казвам: Горно „ла“ в коя октава?
Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава?
към беседата >>
Може да ги считаме като едно изложение.
Може да ги разгледаме като художествено изложение на артисти. Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение.
Може да ги считаме като едно изложение.
Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски. Какво говори природата с това? Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“?
Ще кажеш: „Тия работи не съм учил.“ Вземете в музиката. Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава?
Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“?
Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности.
към беседата >>
Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство.
Влезете в един салон, дето има изложение на артисти, казвате: „Биологически как се родиха, как се явиха? “ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение.
Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство.
Пеперудите съдържат всичките краски. Какво говори природата с това? Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Достигнала до горно „ла“.
Някой път вие мислите, че можете да пеете в третата октава. Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“?
Достигнала до горно „ла“.
Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш.
към беседата >>
Пеперудите съдържат всичките краски.
“ Те се явиха в ума на артистите биологически. Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство.
Пеперудите съдържат всичките краски.
Какво говори природата с това? Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Мислиш ли, че въпросът е свършен?
Една сестра иде и ми казва, че взема горно „ла“. Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“.
Мислиш ли, че въпросът е свършен?
Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете?
към беседата >>
Какво говори природата с това?
Но в ума тази идея, както се явила в мозъка, така ли се развива навън? Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски.
Какво говори природата с това?
Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Ами горно „си“, ами горно „до“?
Вземала го свободно. Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен?
Ами горно „си“, ами горно „до“?
Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва?
към беседата >>
Друг философски въпрос се заражда.
Всъщност може да попаднем в друго заблуждение. Може да ги считаме като едно изложение. Защото не може да се обясни, защо толкоз много краски са турени на толкоз малко пространство. Пеперудите съдържат всичките краски. Какво говори природата с това?
Друг философски въпрос се заражда.
към беседата >>
Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава?
Казвам: Горно „ла“ в коя октава? Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“?
Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава?
То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя.
към беседата >>
Какво гони природата с внасянето на физическия живот?
Какво гони природата с внасянето на физическия живот?
Какво имала предвид като създала физическия свят? Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони?
към беседата >>
То са възможности.
Казва: „Вземам горно ла.“ Горно „си“ може ли да вземаш, ами горно „до“? Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава?
То са възможности.
Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо?
към беседата >>
Какво имала предвид като създала физическия свят?
Какво гони природата с внасянето на физическия живот?
Какво имала предвид като създала физическия свят?
Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват.
към беседата >>
Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш.
Достигнала до горно „ла“. Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности.
Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш.
Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен.
към беседата >>
Какво има природата предвид не знаем.
Какво гони природата с внасянето на физическия живот? Какво имала предвид като създала физическия свят?
Какво има природата предвид не знаем.
Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай.
към беседата >>
Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете?
Мислиш ли, че въпросът е свършен? Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш.
Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете?
/Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет.
към беседата >>
Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата?
Какво гони природата с внасянето на физическия живот? Какво имала предвид като създала физическия свят? Какво има природата предвид не знаем.
Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата?
Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно.
към беседата >>
/Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва?
Ами горно „си“, ами горно „до“? Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете?
/Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва?
Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно.
към беседата >>
Какво има предвид?
Какво гони природата с внасянето на физическия живот? Какво имала предвид като създала физическия свят? Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата?
Какво има предвид?
Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен.
към беседата >>
Че е в гъстата материя.
Вземаш горно „до“ във втората октава, ами горно „ла“ в третата октава, горно „си“ в третата октава, горно „до“ в третата октава? То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва?
Че е в гъстата материя.
/Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно.
към беседата >>
Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони?
Какво гони природата с внасянето на физическия живот? Какво имала предвид като създала физическия свят? Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид?
Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони?
Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота?
към беседата >>
/Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо?
То са възможности. Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя.
/Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо?
То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се.
към беседата >>
Сега тия въпроси вас не ви интересуват.
Какво имала предвид като създала физическия свят? Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони?
Сега тия въпроси вас не ви интересуват.
Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота? Човек живее.
към беседата >>
То плаче, тонът не е правилен.
Ти, ако вземеш един тон в третата октава, ти не може да го преведеш. Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо?
То плаче, тонът не е правилен.
Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост.
към беседата >>
Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай.
Какво има природата предвид не знаем. Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват.
Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай.
Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота? Човек живее. Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Правилно не е взет.
Ако вземеш „до“ /Учителят пее „до“/, какво ще разберете? /Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен.
Правилно не е взет.
Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност.
към беседата >>
Сега ние казваме, че знанието е потребно.
Като се проявяват чувствата, какво гони с чувствата? Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай.
Сега ние казваме, че знанието е потребно.
Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота? Човек живее. Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Детето не взема правилно.
/Учителят пее „олеле“ на ниско./ Този тон какво показва? Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет.
Детето не взема правилно.
Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни.
към беседата >>
Но казваме, че и животът е потребен.
Какво има предвид? Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно.
Но казваме, че и животът е потребен.
Какво е качеството на живота? Човек живее. Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно.
Че е в гъстата материя. /Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно.
Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно.
Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно.
към беседата >>
Какво е качеството на живота?
Или пък с появяването на човешките мисли, какво гони? Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен.
Какво е качеството на живота?
Човек живее. Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Като плаче туй дете, безпокои се.
/Учителят взема „олеле“ високо./ Питам: Защо старият взема „олеле“ ниско, а детето, младият взема „олеле“ високо? То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно.
Като плаче туй дете, безпокои се.
Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно.
към беседата >>
Човек живее.
Сега тия въпроси вас не ви интересуват. Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота?
Човек живее.
Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост.
То плаче, тонът не е правилен. Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се.
Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост.
Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб.
към беседата >>
Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
Понеже в даден случай човек се интересува от това, през което минава, което му прави впечатление или туй, от което той има нужда в даден случай. Сега ние казваме, че знанието е потребно. Но казваме, че и животът е потребен. Какво е качеството на живота? Човек живее.
Пеперудите са един начин за проявяване на живота.
към беседата >>
Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност.
Правилно не е взет. Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост.
Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност.
Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече.
към беседата >>
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)?
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)?
Тези думи еднакви ли са? В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4.
към беседата >>
Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни.
Детето не взема правилно. Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност.
Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни.
В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното.
към беседата >>
Тези думи еднакви ли са?
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)?
Тези думи еднакви ли са?
В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири?
към беседата >>
В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно.
Ако го вземе правилно, веднага ще дойде нещо приятно. Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни.
В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно.
Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо.
към беседата >>
В първата дума колко елемента имате?
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)? Тези думи еднакви ли са?
В първата дума колко елемента имате?
– 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега?
към беседата >>
Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно.
Като плаче туй дете, безпокои се. Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно.
Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно.
Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите.
към беседата >>
– 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)? Тези думи еднакви ли са? В първата дума колко елемента имате?
– 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен.
към беседата >>
Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб.
Ако вземе правилно този тон, чувствуваш една вътрешна радост. Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно.
Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб.
Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение.
към беседата >>
Във втората?
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)? Тези думи еднакви ли са? В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Във втората?
– 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист.
към беседата >>
Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече.
Ако ниският тон е взет правилно, пак ще има една приятност. Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб.
Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече.
Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем.
към беседата >>
– 1, 2, 3, 4.
Начинът, по който е написана тази дума, написана ли е по всичките правила на правописа (Фиг. 1)? Тези думи еднакви ли са? В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората?
– 1, 2, 3, 4.
Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има.
към беседата >>
Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното.
Казвам: Когато нещата във вас са неприятни от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота, не са верни. В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече.
Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното.
Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш.
към беседата >>
Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири?
Тези думи еднакви ли са? В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4.
Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири?
Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат.
към беседата >>
Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо.
В страданието имаме материал на нещата, но тоновете на живота в страданието не се вземат вярно. Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното.
Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо.
Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма.
към беседата >>
Какви са съображенията сега?
В първата дума колко елемента имате? – 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири?
Какви са съображенията сега?
В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат.
към беседата >>
Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите.
Радостта е радостна, понеже тоновете в живота се вземат вярно. Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо.
Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите.
Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма. Сега законът в природата е съвсем друг.
към беседата >>
В дадения случай българинът е по-разточителен.
– 1, 2, 3, 4, 5, 6. Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега?
В дадения случай българинът е по-разточителен.
Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви.
към беседата >>
Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение.
Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите.
Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение.
Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма. Сега законът в природата е съвсем друг. Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
Англичанинът е по-икономист.
Във втората? – 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен.
Англичанинът е по-икономист.
Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички.
към беседата >>
Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем.
Но там има друга опасност: В радостите харчи повече, в скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение.
Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем.
Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма. Сега законът в природата е съвсем друг. Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
Спестяване, икономия има.
– 1, 2, 3, 4. Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист.
Спестяване, икономия има.
В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави?
към беседата >>
Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш.
Сега, не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем.
Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш.
Щом си скърбен, никакви гости няма. Сега законът в природата е съвсем друг. Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат.
Защо в български имате 6 елемента, а в английски четири? Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има.
В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат.
Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши.
към беседата >>
Щом си скърбен, никакви гости няма.
Радостта е приятна, но ще изхарчиш нещо. Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш.
Щом си скърбен, никакви гости няма.
Сега законът в природата е съвсем друг. Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат.
Какви са съображенията сега? В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат.
Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат.
Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече.
към беседата >>
Сега законът в природата е съвсем друг.
Дойдат ви гости ваши приятели, вие ще ги угостите. Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма.
Сега законът в природата е съвсем друг.
Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви.
В дадения случай българинът е по-разточителен. Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат.
Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви.
Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро?
към беседата >>
Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
Разправяше ми един стар брат, че му дошъл някой познат на гости, но казва: „Много скъпо ми костува, 1500 лв.“ Цялата заплата отишла за едно угощение. Целият месец после има да опъваш, оттук, оттам има да вземаш назаем. Но в радостта 1500 ще идат, а в скръбта нищо не харчиш. Щом си скърбен, никакви гости няма. Сега законът в природата е съвсем друг.
Бог ни турил в природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.
към беседата >>
Някои пишат дребнички.
Англичанинът е по-икономист. Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви.
Някои пишат дребнички.
Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво.
към беседата >>
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил.
Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена. Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост.
към беседата >>
Казвам: Кои букви са хубави?
Спестяване, икономия има. В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички.
Казвам: Кои букви са хубави?
Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш.
към беседата >>
Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил.
Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена.
Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб.
към беседата >>
Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши.
В природата умните хора пестят, глупавите нашироко се държат. Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави?
Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши.
Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно.
към беседата >>
Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил. Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена.
Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек.
Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена.
към беседата >>
Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече.
Да не кажем глупави, но онези, които не оценяват, нашироко карат. Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши.
Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече.
В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно. Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло.
към беседата >>
Тогава ще почувстваш една радост.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил. Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена. Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек.
Тогава ще почувстваш една радост.
Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена.
към беседата >>
В даден случай кое писане е по-добро?
Някои хора, като пишат, са много щедри, пишат големи букви. Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече.
В даден случай кое писане е по-добро?
В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно. Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло. Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил. Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена. Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост.
Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост.
Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин.
към беседата >>
В дадения случай ситното писане е по-хубаво.
Някои пишат дребнички. Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро?
В дадения случай ситното писане е по-хубаво.
Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно. Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло. Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост.
Скръбта, това е една изоставена работа от някой, който не е свършил. Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена. Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост.
Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост.
Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил.
към беседата >>
Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш.
Казвам: Кои букви са хубави? Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво.
Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш.
Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно. Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло. Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб.
Колкото скръбта е по-голяма, показва, че тази работа не е довършена. Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост.
Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб.
Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил. Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост.
към беседата >>
Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно.
Ако имаш малка книга и имаш да пишеш на своя приятел много работи, ако пишеш с едри букви, ще напишеш два, три реда и ще се свърши. Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш.
Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно.
Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло. Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена.
Един започнал, не е довършил, втори, трети, най-после идеш ти, казва: „Я свърши тази работа.“ Ако свършиш тази работа, ако скръбта се прекрати като скръб, ти си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб.
Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена.
Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил. Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло.
Ти ще напишеш със ситни букви и ще напишеш повече. В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно.
Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло.
Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Всяка радост показва, че една работа е свършена.
Тогава ще почувстваш една радост. Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена.
Всяка радост показва, че една работа е свършена.
Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил. Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
В даден случай кое писане е по-добро? В дадения случай ситното писане е по-хубаво. Икономически е по-добре да пишеш ситно, всичко да му напишеш. Но като дойде до четене, знаеш колко е мъчно. Има ситно, микроскопическо писане, че трябва да го четеш с увеличително стъкло.
Ако очите ти са слаби, има опасност да прочетеш криво писаното.
към беседата >>
Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин.
Всяка една работа, която другите не са довършили и ти я свършиш, тя ще ти донесе една радост. Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена.
Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин.
Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил. Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Та природата някъде е писала много ситно.
Та природата някъде е писала много ситно.
Когато са създавали природата, ситно са писали. Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал.
към беседата >>
Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил.
Или всяка работа, която се дава в природата, тя съдържа една радост. Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин.
Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил.
Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Когато са създавали природата, ситно са писали.
Та природата някъде е писала много ситно.
Когато са създавали природата, ситно са писали.
Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно?
към беседата >>
Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост.
Всяка работа, (която) не свършиш, тя ще причини скръб. Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил.
Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост.
Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си.
Та природата някъде е писала много ситно. Когато са създавали природата, ситно са писали.
Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си.
Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите.
към беседата >>
Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
Ново определение: Всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че една работа е свършена. Тогава тъй, както започнете, мислете по нов начин. Скърбиш, казваш: „Не съм свършил работата.“ Или ближният не е свършил, или моят дядо, прадядо, или аз не съм свършил. Щом намериш една несвършена работа и свършиш, веднага скръбта ще се превърне на радост.
Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“
към беседата >>
Пеперудите, това са семейни писма писани.
Та природата някъде е писала много ситно. Когато са създавали природата, ситно са писали. Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си.
Пеперудите, това са семейни писма писани.
От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха?
към беседата >>
Сега разбрахте ли?
Сега разбрахте ли?
Какво разбрахте? За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли.
към беседата >>
От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл.
Та природата някъде е писала много ситно. Когато са създавали природата, ситно са писали. Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани.
От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл.
Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били.
към беседата >>
Какво разбрахте?
Сега разбрахте ли?
Какво разбрахте?
За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки.
към беседата >>
Кой какъвто е бил, така е писал.
Та природата някъде е писала много ситно. Когато са създавали природата, ситно са писали. Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл.
Кой какъвто е бил, така е писал.
Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха.
към беседата >>
За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то.
Сега разбрахте ли? Какво разбрахте?
За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то.
Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът.
към беседата >>
Сега туй как ще го обосновете научно?
Когато са създавали природата, ситно са писали. Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал.
Сега туй как ще го обосновете научно?
Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното.
Сега разбрахте ли? Какво разбрахте? За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то.
Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното.
Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце.
към беседата >>
Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите.
Когато са създадени пеперудите – така, за разнообразие, понеже аз считам, че това са семейни писма, писани до синовете, дъщерите, бащите, приятелите, слугите са писали на своите си. Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно?
Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите.
Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав.
към беседата >>
Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому.
Сега разбрахте ли? Какво разбрахте? За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното.
Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому.
Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство.
към беседата >>
Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха?
Пеперудите, това са семейни писма писани. От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите.
Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха?
Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора.
към беседата >>
Трябва да бъдеш господар на своите мисли.
Сега разбрахте ли? Какво разбрахте? За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому.
Трябва да бъдеш господар на своите мисли.
Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец.
към беседата >>
Не са били.
От тях се разбира всеки член до каква степен на развитие е дошъл. Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха?
Не са били.
Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли.
към беседата >>
Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки.
Какво разбрахте? За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли.
Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки.
Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то.
към беседата >>
Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха.
Кой какъвто е бил, така е писал. Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били.
Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха.
И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили.
към беседата >>
Това е юмрукът.
За да може да стегнеш тъй ръката си, това го считат за юмрук, то е Р-то. Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки.
Това е юмрукът.
Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата.
към беседата >>
И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха.
Сега туй как ще го обосновете научно? Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха.
И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха.
Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно?
към беседата >>
Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце.
Ти трябва да бъдеш благодарен, че можеш да си свиеш ръката, трябва да бъдеш благодарен, трябва да бъдеш справедлив, после да обичаш хубавото и красивото, изящното. Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът.
Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце.
Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост.
към беседата >>
Този метод донякъде е прав.
Да го обосновем научно, значи в еди-коя си епоха се родили пеперудите. Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха.
Този метод донякъде е прав.
Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно?
към беседата >>
Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство.
Може ти да бъдеш съобразителен, практичен, но в този смисъл за себе си толкоз практичен, че да не причиняваш вреда никому. Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце.
Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство.
На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб.
към беседата >>
Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора.
Но учените хора, които сега разискват, били ли са в тази епоха? Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав.
Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора.
Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече.
към беседата >>
На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец.
Трябва да бъдеш господар на своите мисли. Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство.
На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец.
Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб. Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Значи хората в тази епоха са живяли.
Не са били. Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора.
Значи хората в тази епоха са живяли.
Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти.
към беседата >>
Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то.
Палецът показва, че трябва да бъдеш господар на своите мисли, господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец.
Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то.
Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб. Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили.
Някога, запример, те искат да установят кога се явил човек, в коя епоха. И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли.
Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили.
Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата.
Това е юмрукът. Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то.
Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата.
Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб. Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Че са се явили някога е вярно, но кога точно?
И по останките на неговия череп някой път те искат да установят далечната епоха. Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили.
Че са се явили някога е вярно, но кога точно?
Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма.
към беседата >>
Добре свършените работи произвеждат радост.
Тогава спокойно трябва да свием нашите ръце. Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата.
Добре свършените работи произвеждат радост.
Зле свършените работи произвеждат скръб. Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно?
Този метод донякъде е прав. Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно?
Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно?
Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите?
към беседата >>
Зле свършените работи произвеждат скръб.
Да свиеш, значи да туриш в действие своето благородство. На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост.
Зле свършените работи произвеждат скръб.
Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Един човек с един далекоглед вижда по-далече.
Между останките на някои животни някой път се намират и черепи на хора. Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно?
Един човек с един далекоглед вижда по-далече.
Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени.
към беседата >>
Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
На първия пръст е чувството на благородството, на първия пръст да вложиш благородство, на средния пръст да вложиш благородство, на безимения пръст да вложиш благородство, да вложиш благородство и на своя палец. Като дойде мъчнотията, да кажеш: „Аз ще го направя.“ То е Р-то. Пък А, щом разрешиш Р-то и знаеш как да държиш ръката, А-то само по себе си идат нещата. Добре свършените работи произвеждат радост. Зле свършените работи произвеждат скръб.
Тогава недосвършените работи трябва да ги свършим.
към беседата >>
Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти.
Значи хората в тази епоха са живяли. Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече.
Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти.
Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите.
към беседата >>
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората.
Той свърши една велика работа. В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи. Вие имате много работи във вашия живот. Трябва да ги свършите. И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата?
Даже епохата на животните не е установена, кога са се явили. Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти.
Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата?
Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано.
към беседата >>
Той свърши една велика работа.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората.
Той свърши една велика работа.
В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи. Вие имате много работи във вашия живот. Трябва да ги свършите. И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Разликата е голяма.
Че са се явили някога е вярно, но кога точно? Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата?
Разликата е голяма.
Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали.
към беседата >>
В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората. Той свърши една велика работа.
В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи.
Вие имате много работи във вашия живот. Трябва да ги свършите. И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите?
Питам: Туй, което за нас не е известно, мислите ли, че за другите същества, които са по-напреднали, че за тях не е известно? Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма.
Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите?
Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре.
към беседата >>
Вие имате много работи във вашия живот.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората. Той свърши една велика работа. В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи.
Вие имате много работи във вашия живот.
Трябва да ги свършите. И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени.
Един човек с един далекоглед вижда по-далече. Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите?
Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени.
В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело.
към беседата >>
Трябва да ги свършите.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората. Той свърши една велика работа. В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи. Вие имате много работи във вашия живот.
Трябва да ги свършите.
И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите.
Да кажем, има един далекоглед, който увеличава 100, 150, 200 пъти или 500, или 1000 пъти. Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени.
В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите.
Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото.
към беседата >>
И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
Христос като дойде на земята, Той свърши всички недовършени работи на хората. Той свърши една велика работа. В туй е спасението на света, да се свършат всички недовършени работи. Вие имате много работи във вашия живот. Трябва да ги свършите.
И като свършите вашите работи, туй, което ви е дадено, вашият живот тогава ще се осмисли.
към беседата >>
Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано.
Друг гледа с обикновените си очи, каква ще бъде разликата? Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите.
Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано.
Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото. Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Известни авторитети са писали.
Разликата е голяма. Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано.
Известни авторитети са писали.
Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото. Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре.
Да кажем, сега ни интересува въпроса: Кога са създадени пеперудите? Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали.
Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре.
Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото. Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело.
Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре.
Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело.
Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото. Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото.
В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело.
Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото.
Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото.
Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват.
То е външното. Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували.
към беседата >>
То е външното.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват.
То е външното.
Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат.
към беседата >>
Нека да си послужим с една аналогия.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват. То е външното.
Нека да си послужим с една аналогия.
Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува.
към беседата >>
Може да изучавате една картина.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват. То е външното. Нека да си послужим с една аналогия.
Може да изучавате една картина.
Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван.
към беседата >>
Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват. То е външното. Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина.
Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа.
Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи.
към беседата >>
Някои считат, че са го нарисували.
Та казвам: Вие най-първо проучавайте пеперудите, както учените хора ги описват. То е външното. Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа.
Някои считат, че са го нарисували.
Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата.
към беседата >>
Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат.
То е външното. Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували.
Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат.
Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък?
към беседата >>
Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува.
Нека да си послужим с една аналогия. Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат.
Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува.
Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически.
към беседата >>
Ето и ние имаме един Христос нарисуван.
Може да изучавате една картина. Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува.
Ето и ние имаме един Христос нарисуван.
39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет.
към беседата >>
39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи.
Забележете, че художниците не са виждали Христа, не са били преди две хиляди години, но на някой художник му хрумнало на ума, иска да нарисува образа на Христа. Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван.
39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи.
Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери?
към беседата >>
Намирам един малък (недостатък) в брадата.
Някои считат, че са го нарисували. Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи.
Намирам един малък (недостатък) в брадата.
Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме?
към беседата >>
Колко голям е този недостатък?
Има едно предание, че Христос отрил лицето си на един плат и останал този образ на този плат. Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата.
Колко голям е този недостатък?
– Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е.
към беседата >>
– Много малък, микроскопически.
Един художник, след като разгледа няколко картини, започне той изведнъж и нарисува. Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък?
– Много малък, микроскопически.
Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме.
към беседата >>
Но има едно несъответствие на самия портрет.
Ето и ние имаме един Христос нарисуван. 39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически.
Но има едно несъответствие на самия портрет.
Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия.
към беседата >>
Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери?
39 знаменити художници са го рисували, този е един от най-хубавите от физиогномическо гледище, един от най-добрите образи. Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет.
Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери?
Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате.
към беседата >>
Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме?
Намирам един малък (недостатък) в брадата. Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери?
Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме?
Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол.
към беседата >>
Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е.
Колко голям е този недостатък? – Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме?
Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е.
Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед.
към беседата >>
Сега то е наше схващане, както ние го схващаме.
– Много малък, микроскопически. Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е.
Сега то е наше схващане, както ние го схващаме.
Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа?
към беседата >>
Послужете си тогава с една аналогия.
Но има едно несъответствие на самия портрет. Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме.
Послужете си тогава с една аналогия.
Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика.
към беседата >>
Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате.
Ако Христос би се появил да се погледне, каква разлика щеше да намери? Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия.
Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате.
Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено.
към беседата >>
Светлината вече играе известна рол.
Дали мяза на този Христос, който тогава е бил или този е Христос, който ние считаме? Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате.
Светлината вече играе известна рол.
Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко.
към беседата >>
Или го рисувате по обед.
Той е един модерен Христос, след две хиляди години до каква степен е. Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол.
Или го рисувате по обед.
Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата между тия трите образа?
Сега то е наше схващане, както ние го схващаме. Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед.
Каква ще бъде разликата между тия трите образа?
Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта?
към беседата >>
Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика.
Послужете си тогава с една аналогия. Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа?
Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика.
Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен.
към беседата >>
Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено.
Вие рисувате един човек сутрин или вечер го рисувате. Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика.
Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено.
Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен?
към беседата >>
Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко.
Светлината вече играе известна рол. Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено.
Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко.
Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече.
към беседата >>
Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо.
Или го рисувате по обед. Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко.
Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо.
В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае.
към беседата >>
В какво седи скръбта?
Каква ще бъде разликата между тия трите образа? Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо.
В какво седи скръбта?
Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма.
към беседата >>
Той е скърбен, недоволен, навъсен.
Ще има разлика в сенките и в израза ще има доста голяма разлика. Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта?
Той е скърбен, недоволен, навъсен.
Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма.
към беседата >>
Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен?
Или рисувате един човек, когато е ядосан или когато е скърбен, вие ще видите крайните ъгли на устата ще бъдат спуснати надолу, лицето му проточено. Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен.
Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен?
Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма.
към беседата >>
Биология на израза вече.
Ако го рисувате, когато е весел и радостен, очите му ще бъдат отворени малко. Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен?
Биология на израза вече.
Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък.
към беседата >>
Някой, който е любопитен, иска да знае.
Ако е скърбен, ще бъде замислен, с наведени вежди, замислен, недоволен от нещо. В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече.
Някой, който е любопитен, иска да знае.
Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш.
към беседата >>
Той като си върти очите, скръбта му не е голяма.
В какво седи скръбта? Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае.
Той като си върти очите, скръбта му не е голяма.
Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш.
към беседата >>
Докато си върти очите, скръбта не е голяма.
Той е скърбен, недоволен, навъсен. Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма.
Докато си върти очите, скръбта не е голяма.
Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол.
към беседата >>
Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма.
Питам: Какви са биологическите причини да бъдете така навъсен? Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма.
Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма.
Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш.
към беседата >>
Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък.
Биология на израза вече. Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма.
Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък.
Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение.
към беседата >>
Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш.
Някой, който е любопитен, иска да знае. Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък.
Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш.
Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете.
към беседата >>
Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш.
Той като си върти очите, скръбта му не е голяма. Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш.
Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш.
Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар.
към беседата >>
Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол.
Докато си върти очите, скръбта не е голяма. Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш.
Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол.
Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума.
към беседата >>
Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш.
Когато очите вземат да не се въртят, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол.
Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш.
Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично.
към беседата >>
Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение.
Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, товарът е малък. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш.
Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение.
Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой.
към беседата >>
Сега да кажем, вие искате да живеете.
Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение.
Сега да кажем, вие искате да живеете.
В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума?
към беседата >>
В сегашния живот всеки един от вас носи товар.
Умът ти ще бъде напрегнат, ти да контролираш товара, който носиш. Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете.
В сегашния живот всеки един от вас носи товар.
Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е.
към беседата >>
Вие понякой път не може да носите една дума.
Товарът става толкова важен, че всички други предмети не играят толкова важна рол. Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар.
Вие понякой път не може да носите една дума.
Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо?
към беседата >>
Това е наука, не го взимайте лично.
Щом товарът е лекичък, ти искаш да знаеш. Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума.
Това е наука, не го взимайте лично.
Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо?
към беседата >>
Например, думата „говедо“ ви каже някой.
Ако раницата е лека, ти седиш спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично.
Например, думата „говедо“ ви каже някой.
Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма.
към беседата >>
Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума?
Сега да кажем, вие искате да живеете. В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой.
Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума?
Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят.
към беседата >>
Много тежка дума е.
В сегашния живот всеки един от вас носи товар. Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума?
Много тежка дума е.
Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли?
към беседата >>
Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо?
Вие понякой път не може да носите една дума. Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е.
Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо?
“ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е.
към беседата >>
“ Колко тежи едно говедо?
Това е наука, не го взимайте лично. Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо?
“ Колко тежи едно говедо?
Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично.
към беседата >>
Най-малко 250–300 килограма.
Например, думата „говедо“ ви каже някой. Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо?
Най-малко 250–300 килограма.
Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате.
към беседата >>
Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят.
Мислите ли, че думата „говедо“ е лека дума? Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма.
Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят.
Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове.
към беседата >>
Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли?
Много тежка дума е. Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят.
Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли?
Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“.
към беседата >>
Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е.
Кажат ти думата „говедо“, веднага кажеш: „Защо? “ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли?
Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е.
Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи.
към беседата >>
Има нещо нехармонично.
“ Колко тежи едно говедо? Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е.
Има нещо нехармонично.
Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери.
към беседата >>
Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате.
Най-малко 250–300 килограма. Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично.
Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате.
Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне.
към беседата >>
Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове.
Ако ти каже някой „говедо“, значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате.
Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове.
Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже.
към беседата >>
Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“.
Сега, ако ти каже някой „пеперуда“ или „пеперудка“, ще се обидите ли? Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове.
Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“.
В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне.
към беседата >>
В народа има доста избрани думи.
Психологически защо като ти кажат „говедо“, тежка дума е. Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“.
В народа има доста избрани думи.
„Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи.
към беседата >>
„Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери.
Има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи.
„Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери.
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания.
към беседата >>
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне.
Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери.
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне.
Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото.
към беседата >>
Се иска да се покаже.
Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне.
Се иска да се покаже.
Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви.
към беседата >>
Удари с ръката водата и тя се пръсне.
Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже.
Удари с ръката водата и тя се пръсне.
Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи.
В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне.
Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи.
Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
Ние може да го губим в своите схващания.
„Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи.
Ние може да го губим в своите схващания.
Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото.
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания.
Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото.
На нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
На нея нашите погрешки са възможности да се прояви.
Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото.
На нея нашите погрешки са възможности да се прояви.
Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви.
Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи.
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи.
Какво трябва да правите? Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи.
Какво трябва да правите?
Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето.
към беседата >>
Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл?
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи. Какво трябва да правите?
Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл?
“ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето. На лицето се добиват някои неестествени черти.
към беседата >>
“ После трябва да се справите с неестествените движения.
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи. Какво трябва да правите? Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл?
“ После трябва да се справите с неестествените движения.
Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето. На лицето се добиват някои неестествени черти. Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката.
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи. Какво трябва да правите? Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения.
Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката.
Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето. На лицето се добиват някои неестествени черти. Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите.
Та казвам сега: Във вашия живот сега често ви задяват с думи. Какво трябва да правите? Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката.
Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите.
Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето. На лицето се добиват някои неестествени черти. Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето.
Какво трябва да правите? Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите.
Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето.
На лицето се добиват някои неестествени черти. Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
На лицето се добиват някои неестествени черти.
Вие питате: „Какво да се прави с човешката мисъл? “ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето.
На лицето се добиват някои неестествени черти.
Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
“ После трябва да се справите с неестествените движения. Имате, да кажем, често движения с ръката, вървите, махате ръката. Или други неестествени движения: свивате си веждите, свивате си устата, свивате си очите. Постепенно с тия постоянни движения, свивания, които човек прави, изопачава си лицето. На лицето се добиват някои неестествени черти.
Ти седиш и в себе си се безпокоиш.
към беседата >>
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М.
Р се отнася към А, към З. З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми.
към беседата >>
Р се отнася към А, към З.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М.
Р се отнася към А, към З.
З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически.
към беседата >>
З-то е написано както три.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М. Р се отнася към А, към З.
З-то е написано както три.
Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането.
към беседата >>
Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М. Р се отнася към А, към З. З-то е написано както три.
Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н.
То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си.
към беседата >>
То е математическо отношение.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М. Р се отнася към А, към З. З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н.
То е математическо отношение.
Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение.
към беседата >>
Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми.
Та казвам: Ако кажете сега: „Човек трябва да бъде разумен.“ Вие трябва да имате едно отношение. Р:А:З:У:М. Р се отнася към А, към З. З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение.
Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми.
Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго.
към беседата >>
Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически.
Р се отнася към А, към З. З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми.
Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически.
Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим.
към беседата >>
Цял един процес трябва да стане в превръщането.
З-то е написано както три. Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически.
Цял един процес трябва да стане в превръщането.
Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви.
към беседата >>
Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си.
Както З се отнася към У, както У се отнася към М и т.н. То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането.
Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си.
А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината.
към беседата >>
А-то означава закон на движение.
То е математическо отношение. Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си.
А-то означава закон на движение.
Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина.
към беседата >>
Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго.
Тия отношения трябва да ги превърнете в геометрически форми. Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение.
Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго.
З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е.
към беседата >>
З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим.
Геометрическите форми трябва да превърнете в биологически форми, биологическите трябва да ги превърнете в органически, органическите в психологически. Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго.
З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим.
Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина.
към беседата >>
Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви.
Цял един процес трябва да стане в превръщането. Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим.
Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви.
РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива.
към беседата >>
РА означава разумното, което носи светлината.
Защото Р-то в дадения случай означава нещо, което ти трябва да държиш в ума си. А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви.
РА означава разумното, което носи светлината.
Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли.
към беседата >>
Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина.
А-то означава закон на движение. Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината.
Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина.
Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж.
към беседата >>
Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е.
Туй богатство, което имаш в ума си, трябва да го пренесеш от едно място на друго. З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина.
Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е.
ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш.
към беседата >>
ние трябва да схванем тази светлина.
З-то е ония условия, с които ние можем да си послужим. Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е.
ние трябва да схванем тази светлина.
Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.
към беседата >>
Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива.
Като съедините РА, то означава тия условия, при които светлината може да се прояви. РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина.
Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива.
Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай.
към беседата >>
Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли.
РА означава разумното, което носи светлината. Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива.
Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли.
После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия.
към беседата >>
После носи синия цвят, който означава стремеж.
Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли.
После носи синия цвят, който означава стремеж.
Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш.
Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж.
Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш.
Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.
ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш.
Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.
Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай.
Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.
Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай.
Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия.
Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай.
Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия.
Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия.
Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
Та вие трябва да минете в новата фаза.
Та вие трябва да минете в новата фаза.
Да живеете не само за себе си. Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни.
към беседата >>
Да живеете не само за себе си.
Та вие трябва да минете в новата фаза.
Да живеете не само за себе си.
Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят.
към беседата >>
Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си.
Та вие трябва да минете в новата фаза. Да живеете не само за себе си.
Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си.
Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога?
Та вие трябва да минете в новата фаза. Да живеете не само за себе си. Засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си.
Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога?
Тя е една от най-великите идеи, да живееш за Бога. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога значи има всичките условия да живееш. Той е първият източник.
към беседата >>
3.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
“ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай!
Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай!
“ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай!
Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята.
към беседата >>
Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин.
Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи.
Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин.
И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин.
към беседата >>
Не пипай!
Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай!
Не пипай!
“ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш.
към беседата >>
И става една промяна.
Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи. Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин.
И става една промяна.
Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното.
към беседата >>
“ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята.
Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай!
“ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята.
Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога?
към беседата >>
Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил.
Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи. Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин. И става една промяна.
Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил.
Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно.
към беседата >>
Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш.
Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята.
Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш.
Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен.
към беседата >>
Не може да я намери, но си търси парите.
Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи. Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин. И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил.
Не може да я намери, но си търси парите.
Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма.
към беседата >>
Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие.
И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш.
Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие.
Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен. Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение.
Та казвам: Когато ние извиняваме нашите погрешки, тургаме касата на пътя, а пък когато обвиняваме някого, тургаме касата вътре вкъщи. Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин. И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите.
Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение.
И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода.
към беседата >>
Това е животът на земята.
“ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие.
Това е животът на земята.
Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен. Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
И ни най-малко не търсиш онзи банкерин.
Е, добре, представете си тази каса, този един банкерин. И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение.
И ни най-малко не търсиш онзи банкерин.
И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна?
към беседата >>
Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш.
Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята.
Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш.
Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен. Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното.
И става една промяна. Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин.
И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното.
Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици.
към беседата >>
Един плод ще го вкусиш кога?
“ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш.
Един плод ще го вкусиш кога?
Когато е узрял, а не когато е зелен. Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно.
Той взел, че я скрил в земята някъде, а после забравил де я заровил. Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното.
Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно.
Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни.
към беседата >>
Когато е узрял, а не когато е зелен.
Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш. Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога?
Когато е узрял, а не когато е зелен.
Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
Аз да ви представя тази истина в друга форма.
Не може да я намери, но си търси парите. Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно.
Аз да ви представя тази истина в друга форма.
Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни?
към беседата >>
Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
Пък ако трябва да бъдеш на земята, ти трябва да го пипаш, видиш, вкусиш, слушаш и прочие. Това е животът на земята. Но ти трябва да знаеш как да пипаш и кога да пипаш, как да вкусиш и как да гледаш. Един плод ще го вкусиш кога? Когато е узрял, а не когато е зелен.
Хлябът ще го вкусиш когато е опечен.
към беседата >>
Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода.
Ти намираш тази каса и се радваш, че е от Провидението и за тебе е едно благословение. И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма.
Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода.
Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари?
към беседата >>
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот.
И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта.
към беседата >>
Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна?
И ни най-малко не търсиш онзи банкерин. И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода.
Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна?
Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари? “
към беседата >>
И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот.
И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот.
Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно.
към беседата >>
Или представете си, че тия пари са само капици.
И за тази каса казваш: „Да си е отварял ума.“ Сега това е обикновеното разглеждане, сегашното. Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна?
Или представете си, че тия пари са само капици.
Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари? “
към беседата >>
Реалността на нещата е Божественият живот.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот.
Реалността на нещата е Божественият живот.
И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание.
към беседата >>
Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни.
Но представете си, че един човек е толкова богат, че той има преизобилно. Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици.
Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни.
Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари? “
към беседата >>
И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот.
И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот.
Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш.
към беседата >>
Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни?
Аз да ви представя тази истина в друга форма. Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни.
Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни?
Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари? “
към беседата >>
Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот.
Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират.
Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва?
към беседата >>
Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари?
Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни?
Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари?
“
към беседата >>
Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта.
Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни трябва, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират.
Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта.
Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение.
към беседата >>
“
Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? Или представете си, че тия пари са само капици. Или намерите едно шише, пълно със злато, и друго шише, пълно със скъпоценни камъни. Питам: В дадения случай на капиците ли ще се спрете, на златото ли, или на скъпоценните камъни? Ако го няма златото, на капиците ще се спрете, но ще си кажете: „Защо не беше това злато, а тези медните пари?
“
към беседата >>
Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно.
И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта.
Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно.
Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи.
към беседата >>
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората.
Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш.
към беседата >>
Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание.
Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно.
Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание.
И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората?
към беседата >>
Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората.
Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание.
Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство.
към беседата >>
И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш.
И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание.
И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш.
Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят.
към беседата >>
Това е на физическото поле.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората. Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание.
Това е на физическото поле.
Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя.
към беседата >>
Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва?
Но за да живеят хората добре на земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш.
Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва?
Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ?
към беседата >>
Страданията са резултат на физическия живот.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората. Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле.
Страданията са резултат на физическия живот.
Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят.
към беседата >>
Един закон определя това отношение.
Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва?
Един закон определя това отношение.
Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат.
към беседата >>
Неизбежни са те, щом си на земята.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората. Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот.
Неизбежни са те, щом си на земята.
На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят. И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи.
Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно. Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение.
Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи.
Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира.
към беседата >>
На физическия свят страдания ще имаш.
Та казвам: Вие се спирате на обикновените работи, на туй, което безпокои хората. Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята.
На физическия свят страдания ще имаш.
Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят. И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Кога ще покажеш свещта на хората?
Защото Любовта не може да се прояви в света без самопожертвувание. И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи.
Кога ще покажеш свещта на хората?
Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира. Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство.
Всяко нещо, което безпокои човека, му причинява страдание. Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш.
Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство.
Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят. И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят.
И не само да се пожертваш за едного – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората?
Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят.
Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира. Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя.
Това е на физическото поле. Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство.
Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя.
Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят. И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ?
Когато дойде Христос на земята, той само за едного ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят.
Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ?
Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира. Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят.
Страданията са резултат на физическия живот. Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя.
Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят.
И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Значи ние подразбираме, че те виждат.
Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ?
Значи ние подразбираме, че те виждат.
Значи като се говори, човек трябва да разбира. Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
Неизбежни са те, щом си на земята. На физическия свят страдания ще имаш. Щом си в духовния свят, там страдания няма да имаш, но ще имаш недоволство. Страданията по-лесно се изправят, а недоволството по-мъчно се поправя. Щом си недоволен, ти си вече в духовния свят.
И в духовния свят [не] страдаш, а страданието [е] на физическото поле.
към беседата >>
Значи като се говори, човек трябва да разбира.
Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат.
Значи като се говори, човек трябва да разбира.
Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо.
Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината.
към беседата >>
Щом не разбира нещата, той има слепота.
Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ? Значи ние подразбираме, че те виждат. Значи като се говори, човек трябва да разбира.
Щом не разбира нещата, той има слепота.
към беседата >>
Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо.
Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро.
От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието?
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието?
„Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание.
към беседата >>
От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро.
От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи.
Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
„Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието?
„Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.
И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос.
към беседата >>
Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи.
Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро.
Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно.
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието? „Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.
И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно.
И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро.
Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят.
Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл.
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието? „Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно.
И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл.
Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
Та тази е причината.
Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят.
Та тази е причината.
Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца?
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието? „Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл.
Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца?
Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината.
Всяко същество трябва да слезе на земята, за да си поправи погрешките.
към беседата >>
Които вярват, които имат съзнание.
Сега до кое място бяхме дошли в Евангелието? „Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца?
Които вярват, които имат съзнание.
Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос. „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери.
И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние.
към беседата >>
Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос.
„Истина ви казвам: Ако се не обърнете и [не] бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание.
Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос.
„А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери.
И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо.
Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно.
към беседата >>
„А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в Царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.“ (3, 4, 5 ст.) Значи ти не можеш да приемеш една малка мисъл, хубава Божествена мисъл. Щом като приемеш най-малкото благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, [мене приема].“ Кои деца? Които вярват, които имат съзнание. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за тях говори Христос.
„А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен и да потънеше в дълбините на морето.“ (6 ст.)
към беседата >>
Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо.
Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая.
Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна.
към беседата >>
След туй минава Христос в една нова мисъл.
След туй минава Христос в една нова мисъл.
Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого?
към беседата >>
Българите казват: „кай-кай-кай“.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая.
Българите казват: „кай-кай-кай“.
„Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде.
към беседата >>
Сега туй е временно.
След туй минава Христос в една нова мисъл.
Сега туй е временно.
Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче.
към беседата >>
„Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“.
„Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо.
Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка?
към беседата >>
Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил.
След туй минава Христос в една нова мисъл. Сега туй е временно.
Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил.
„Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи.
към беседата >>
Това е разкаяние.
Сега вие сте дошли на земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо.
Това е разкаяние.
Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва.
към беседата >>
„Горко на света от съблазните!
След туй минава Христос в една нова мисъл. Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил.
„Горко на света от съблазните!
“ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога.
към беседата >>
Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно.
И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо. Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние.
Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно.
Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу.
към беседата >>
“ (7 ст.) Това е за външния живот.
След туй минава Христос в една нова мисъл. Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните!
“ (7 ст.) Това е за външния живот.
Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост!
към беседата >>
Направиш две погрешки – две житни зърна.
Сега някои разбират, че човек трябва да се разкайва. Разкая. Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно.
Направиш две погрешки – две житни зърна.
Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост.
към беседата >>
Вие може да съблазните като богат човек кого?
След туй минава Христос в една нова мисъл. Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот.
Вие може да съблазните като богат човек кого?
Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо.
към беседата >>
Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде.
Българите казват: „кай-кай-кай“. „Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна.
Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде.
Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето.
към беседата >>
Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче.
Сега туй е временно. Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого?
Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче.
Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия.
към беседата >>
Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка?
„Раз-кай“ значи изведнъж да направиш нещо. Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде.
Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка?
“ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка.
към беседата >>
Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи.
Туй е една външна страна от някоя друга беседа, която е говорил. „Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче.
Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи.
Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа!
към беседата >>
“ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва.
Това е разкаяние. Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка?
“ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва.
Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах!
към беседата >>
Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога.
„Горко на света от съблазните! “ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи.
Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога.
Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват.
към беседата >>
Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу.
Направиш една погрешка – иди и посади едно житно зърно. Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва.
Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу.
И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“?
към беседата >>
Казва: „Виж каква несправедливост!
“ (7 ст.) Това е за външния живот. Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога.
Казва: „Виж каква несправедливост!
Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей!
към беседата >>
И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост.
Направиш две погрешки – две житни зърна. Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу.
И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост.
Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш.
към беседата >>
Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо.
Вие може да съблазните като богат човек кого? Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост!
Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо.
Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее.
към беседата >>
Това е поправянето.
Така за всяка погрешка посаждайте навсякъде. Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост.
Това е поправянето.
Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си.
към беседата >>
Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия.
Да кажем, някой е така опърпан, дрехите му стари и той e бос, а ти си хубаво облечен с някое самурено кюркче. Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо.
Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия.
Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш?
към беседата >>
Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка.
Вие казвате: „Как може да се поправи една погрешка? “ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето.
Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка.
Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш?
към беседата >>
Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа!
Та не зная, тази дума „самур“, може някои от вас да знаете тези самурени кожи, те са най-хубавите кожи. Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия.
Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа!
“ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората.
към беседата >>
Казал си му: „Съжалявам, че те обичах!
“ Погрешката седи в това, че ти се разкайваш, понеже си посадил семката по-дълбоко, отколкото трябва. Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка.
Казал си му: „Съжалявам, че те обичах!
“ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
към беседата >>
“ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват.
Имате хубаво палто, после шапката ви е хубава, дрехите са копринени, чепичетата – първокласни, а онзи човек, като ви гледа, той се съблазни в Бога. Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа!
“ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват.
Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка.
към беседата >>
“ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“?
Изрови семката, че я тури на два пръста отдолу. И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах!
“ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“?
Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича.
към беседата >>
Някой път на някого казвам: Пей!
Казва: „Виж каква несправедливост! Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват.
Някой път на някого казвам: Пей!
Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете?
към беседата >>
Значи, че не си в състояние пак да го обичаш.
И тури 2–3 пръста пръст отгоре и тогава ще усетиш в себе си една радост. Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“?
Значи, че не си в състояние пак да го обичаш.
Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
към беседата >>
Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее.
Как го е облякъл Господ този човек, а мен ме е оставил като някое сираче – нищо не ми е дал.“ И той почне да мисли в сърцето си нещо лошо. Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей!
Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее.
Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете.
към беседата >>
Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си.
Това е поправянето. Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш.
Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си.
Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам.
към беседата >>
Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш?
Или пък ученият човек в дадения случай може да съблазни невежия. Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее.
Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш?
Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене.
към беседата >>
Е, как ще я поправиш?
Ти си казал на някой приятел нещо – една погрешка. Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си.
Е, как ще я поправиш?
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш?
към беседата >>
Чудни са хората.
Невежият ще каже: „Виж колко учен го направил Господ, а мен ме е оставил невежа! “ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш?
Чудни са хората.
Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене. И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
Казал си му: „Съжалявам, че те обичах! “ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш?
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
“ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това?
към беседата >>
Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка.
“ И ние, като дойдем, турим всичките свои погрешки на Бога, като че Господ е виноват. Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората.
Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка.
Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене. И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
“ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича.
“ Е, какво разбирате под „съжалявам, че те обичах“? Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
“ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича.
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“.
към беседата >>
Можете ли да пеете като ядете?
Някой път на някого казвам: Пей! Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка.
Можете ли да пеете като ядете?
По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене. И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
Значи, че не си в състояние пак да го обичаш. Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича.
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
“ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи?
към беседата >>
По този начин, по който сега пеете, не можете.
Казва: „Не съм разположен.“ – А когато е разположен, пак не може да пее. Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете?
По този начин, по който сега пеете, не можете.
Но като мляскате, то е едно пеене. И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
“ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам.
Ти заминаваш, върни се и поправи погрешката си. Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам!
“ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам.
Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш.
към беседата >>
Но като мляскате, то е едно пеене.
Че ти, като ядеш и като си разположен, можеш ли да пееш? Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете.
Но като мляскате, то е едно пеене.
И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш?
Е, как ще я поправиш? Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам.
Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш?
“ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого.
към беседата >>
И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
Чудни са хората. Че като ти дам една кокошка, разбирайте „кокошка“ в много широк смисъл – като ви дам една паница с хубаво грозде – това е кокошка; като ви дам паница с хубави ябълки, круши, сливи или портокали и вие ядете – това е кокошка. Можете ли да пеете като ядете? По този начин, по който сега пеете, не можете. Но като мляскате, то е едно пеене.
И ако имахте по-хубави чувства – така да слушате, онзи човек, който яде, само като го гледаш, ще видиш, че от него излиза известна музика.
към беседата >>
“ Как ще изтълкувате това?
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш?
“ Как ще изтълкувате това?
И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече.
към беседата >>
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята.
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята.
Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“?
към беседата >>
И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“.
“ А ако кажеш „съжалявам, че те обичах“, тогава и Господ съжалява, че и Той те обича. Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това?
И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“.
„Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш.
към беседата >>
Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре.
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята.
Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре.
Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава.
към беседата >>
„Мразя“ знаеш ли какво значи?
Върни се и кажи му: „Радвам се, че те обичам! “ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“.
„Мразя“ знаеш ли какво значи?
Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат.
към беседата >>
Е, доколко туй е вярно сега?
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята. Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре.
Е, доколко туй е вярно сега?
Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто.
към беседата >>
Да мразиш, значи да смразяваш.
“ Тогава, понеже Бог те обича, и аз те обичам. Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи?
Да мразиш, значи да смразяваш.
Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием.
към беседата >>
Идеята е хубава.
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята. Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега?
Идеята е хубава.
Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него.
към беседата >>
Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого.
Тази ще бъде мярката: „Понеже Бог те обича, и аз ще те обичам.“ И после псалмопевецът казва: „Господи, не мразя ли онзи, когото ти мразиш? “ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш.
Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого.
Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат.
към беседата >>
Човек трябва да бъде чист.
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята. Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава.
Човек трябва да бъде чист.
Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника.
към беседата >>
Че тогава болест не го хваща вече.
“ Как ще изтълкувате това? И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого.
Че тогава болест не го хваща вече.
Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш?
към беседата >>
Но какво се подразбира под „чистота“?
Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на земята. Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист.
Но какво се подразбира под „чистота“?
Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил.
към беседата >>
Да мразиш двама души, значи да ги смразиш.
И „не обичам ли онзи, който ти обичаш“, но и „мразя ли онзи, който ти мразиш“. „Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече.
Да мразиш двама души, значи да ги смразиш.
Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво.
към беседата >>
Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава.
Запример хората живеят на земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“?
Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава.
Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога.
към беседата >>
Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат.
„Мразя“ знаеш ли какво значи? Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш.
Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат.
Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво. – Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто.
Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава.
Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто.
Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек.
към беседата >>
Туй трябва да придобием.
Да мразиш, значи да смразяваш. Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат.
Туй трябва да придобием.
Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво. – Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него.
Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто.
Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него.
А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни.
към беседата >>
Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат.
Защото като мразиш, в духовния свят смразяваш някого. Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием.
Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат.
И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво. – Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника.
Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него.
А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника.
Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш?
Че тогава болест не го хваща вече. Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат.
И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш?
– Да ги смразиш е по-хубаво. – Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
Той го счита, че е работил.
Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника.
Той го счита, че е работил.
Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
– Да ги смразиш е по-хубаво.
Да мразиш двама души, значи да ги смразиш. Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш?
– Да ги смразиш е по-хубаво.
– Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога.
Чистотата подразбира да няма нищо нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил.
Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога.
Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
– Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
Двама души, като се карат, че ти ги смразиш да не се карат. Туй трябва да придобием. Или с други думи казано, приспи ги двамата или ги напои с вино да не се карат. И питам: Кое е по-хубаво: да ги напоиш с вино и да се опият или да ги смразиш? – Да ги смразиш е по-хубаво.
– Ама вие не смразявате хората, вие ги карате да се карат – с мраз.
към беседата >>
Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек.
Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога.
Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек.
А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно.
Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние.
към беседата >>
А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни.
Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек.
А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни.
Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
Имате една нечиста вода.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно.
Имате една нечиста вода.
Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота.
към беседата >>
Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
А пък този святият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“ Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни.
Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.
към беседата >>
Вие имате желание да я изчистите.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно. Имате една нечиста вода.
Вие имате желание да я изчистите.
Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира.
към беседата >>
Та казвам: Сега в света има големи съблазни.
Та казвам: Сега в света има големи съблазни.
Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки.
към беседата >>
Трябва да знаете закона за филтриране.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно. Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите.
Трябва да знаете закона за филтриране.
Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене.
към беседата >>
Питате вие защо са съблазните в света.
Та казвам: Сега в света има големи съблазни.
Питате вие защо са съблазните в света.
Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това?
към беседата >>
Един филтър ви трябва.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно. Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране.
Един филтър ви трябва.
През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение.
към беседата >>
Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света.
Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света.
Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света.
Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се.
към беседата >>
През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние.
Та казвам: Аз ви извеждам тия неща, за да ги разгледате научно. Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва.
През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние.
Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист.
към беседата >>
Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното?
Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света.
Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното?
Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява?
към беседата >>
Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота.
Имате една нечиста вода. Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние.
Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота.
Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
Съблазнява те един хубав плод.
Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното?
Съблазнява те един хубав плод.
Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката.
към беседата >>
Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира.
Вие имате желание да я изчистите. Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота.
Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира.
И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки.
Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод.
Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки.
То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността.
към беседата >>
И само филтрираната вода е полезна за пиене.
Трябва да знаете закона за филтриране. Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира.
И само филтрираната вода е полезна за пиене.
Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това?
Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки.
То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това?
Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява.
към беседата >>
Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение.
Един филтър ви трябва. През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене.
Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение.
За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се.
Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това?
Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се.
Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго.
към беседата >>
За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист.
През десет филтъра ще ви прекарат, че в тази вода да няма никаква нечистотия, тя да си остане в своето естествено състояние. Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение.
За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист.
Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява?
Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се.
Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява?
Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго. Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
Та сега на земята сме дошли, за да филтрираме живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат аеропланите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще аеропланите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист.
Те няма да се вдигат с горене, нито с дим.
към беседата >>
Но има и такива, които се съблазняват от ябълката.
Съблазнява те един хубав плод. Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява?
Но има и такива, които се съблазняват от ябълката.
Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго. Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин.
Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно.
към беседата >>
Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността.
Децата често се съблазняват от хубавия плод, даже и възпитаните деца, на които майката е дала известно хубаво възпитание да не бутат чужди ябълки. То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката.
Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността.
Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго. Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин.
Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин.
Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния.
към беседата >>
Той се съблазнява.
То, като погледне някоя ябълка, насам-натам, съблазнява го тя и то си казва: „Какво има от това? Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността.
Той се съблазнява.
А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго. Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
Пушек да няма в мислите ви.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин. Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин.
Пушек да няма в мислите ви.
В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта.
към беседата >>
А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго.
Искам да се запозная с тях, да си взема.“ Съблазнява се. Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява.
А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго.
Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
В мисълта ви горенето трябва да става без пушек.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин. Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви.
В мисълта ви горенето трябва да става без пушек.
И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб.
към беседата >>
Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
Е, питам сега, кой е онзи от вас, който не се съблазнява? Но има и такива, които се съблазняват от ябълката. Понеже тя се е облякла хубаво и той се съблазнил от нея, иска да ѝ съблече дрехите, че да види каква е същността. Той се съблазнява. А щом дойде онзи господар на ябълката, той пък ще се съблазни от друго.
Детето може да се съблазни от ябълката, без да знае, а господарят се съблазнява от детето и ще каже: „Много лошо е това дете.“
към беседата >>
И в нас здравето седи в пълното горене.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин. Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек.
И в нас здравето седи в пълното горене.
Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб. Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е!
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е!
“ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие.
към беседата >>
Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно.
Та казвам сега: Карайте вашите аероплани с електричество, а не с бензин. Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене.
Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно.
Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб. Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
“ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод.
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е!
“ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод.
На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства.
към беседата >>
Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния.
Образувайте вашите машини с електричество, а не с бензин. Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно.
Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния.
И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб. Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи.
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е! “ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод.
На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи.
Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се?
към беседата >>
И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта.
Пушек да няма в мислите ви. В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния.
И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта.
Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб. Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
Адам роди Ева.
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е! “ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи.
Адам роди Ева.
Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче?
към беседата >>
Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб.
В мисълта ви горенето трябва да става без пушек. И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта.
Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб.
Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
Сега какво ще разберете от това?
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е! “ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева.
Сега какво ще разберете от това?
Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото.
към беседата >>
Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
И в нас здравето седи в пълното горене. Ние в този живот трябва да се научим горенето да става правилно. Всякога, когато горенето не е правилно, се раждат болезнени състояния. И когато в мисълта светлината не е в своята пълна степен – защото някой път и светлината има пушек, а пълно горене трябва да има в мисълта. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста, защото твоите мисли, чувства и постъпки трябва да отидат в духовния свят, и ако ги приемат там, ти ще се радваш, и ако не ги приемат, те ще ги върнат и ти ще почувстваш голяма скръб.
Ако е нечиста, скоро ще се върне твоята мисъл и ще ти кажат тъй: „Тази мисъл е недовършена.“
към беседата >>
Вие за раждането нямате вярно понятие.
Питам сега, когато Ева изяде плода, тя се съблазни, без да знае, изяде го и каза: „Много хубав е! “ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това?
Вие за раждането нямате вярно понятие.
Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е?
към беседата >>
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора.
Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор.
към беседата >>
Имате едно понятие, което донякъде съответства.
“ И не усещаше никак, и занесе на Адам, и той яде от този плод. На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие.
Имате едно понятие, което донякъде съответства.
Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда?
към беседата >>
Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора.
Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво.
Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи.
към беседата >>
Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се?
На Ева се позволяваше да направи погрешка – тя беше дете, а Адам беше баща, майка беше на тези работи. Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства.
Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се?
Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина.
към беседата >>
Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора. Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво.
Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките.
И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици.
към беседата >>
Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче?
Адам роди Ева. Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се?
Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче?
Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди?
към беседата >>
И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора. Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките.
И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа.
Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори.
към беседата >>
Онова, което създава плода, то не е на дървото.
Сега какво ще разберете от това? Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче?
Онова, което създава плода, то не е на дървото.
Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя?
към беседата >>
Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора. Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа.
Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив.
Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение.
към беседата >>
Онзи художник, който рисува картината, откъде е?
Вие за раждането нямате вярно понятие. Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото.
Онзи художник, който рисува картината, откъде е?
Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре.
към беседата >>
Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор.
Та сега ние се намираме в един свят, дето мислим, че сме много добри хора. Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив.
Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор.
Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение.
към беседата >>
Кой е онзи, който ражда?
Имате едно понятие, което донякъде съответства. Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е?
Кой е онзи, който ражда?
Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре. Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи.
Аз разбирам, като ми каже някой, че съм много добър цигулар, това значи, че зная да свиря много хубаво. Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор.
Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи.
И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате?
към беседата >>
Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина.
Когато водата излиза от един чучур, ражда ли се? Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда?
Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина.
Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре. Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
И сега нали всички вие сте критици.
Но аз, като свиря, сам си виждам погрешките. И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи.
И сега нали всички вие сте критици.
Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега.
към беседата >>
Казва: „Роди се.“ Откъде се роди?
Когато плодът се образува от някой цвят, ражда ли се от туй клонче? Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина.
Казва: „Роди се.“ Откъде се роди?
От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре. Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
Вие всички сте капелмайстори.
И ако остане други да ме поправят, тя е закъсала работа. Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици.
Вие всички сте капелмайстори.
Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират.
към беседата >>
От ръката ли се роди тя?
Онова, което създава плода, то не е на дървото. Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди?
От ръката ли се роди тя?
Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре. Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение.
Аз, като свиря фалшиво един тон, аз зная, че той е фалшив. Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори.
Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение.
Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!
към беседата >>
Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре.
Онзи художник, който рисува картината, откъде е? Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя?
Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре.
Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение.
Ще дойде някой музикант и ще каже: „Еди-кой си пасаж не го взе правилно.“ Той е капелмайстор. Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение.
Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение.
Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява.
към беседата >>
Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
Кой е онзи, който ражда? Художникът. Погледнеш днес една черта, утре – друга и направи се една картина. Казва: „Роди се.“ Откъде се роди? От ръката ли се роди тя? Не. Причината е дълбоко, дълбоко вътре.
Художникът е, който имаше един образ вътре и ръката стана само един проводник, за да се даде тази идея.
към беседата >>
Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате?
Зная, че не съм го взел правилно и самият музикант и капелмайстор знае това – всичките видни музиканти ги знаят тези работи. И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение.
Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате?
Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!
към беседата >>
Та сега някой път разисквате върху страданията.
Та сега някой път разисквате върху страданията.
Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание.
към беседата >>
Е, как трябва да кажете, кажете ми сега.
И сега нали всички вие сте критици. Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате?
Е, как трябва да кажете, кажете ми сега.
Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират.
към беседата >>
Някои от вас страдате.
Та сега някой път разисквате върху страданията.
Някои от вас страдате.
Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно.
към беседата >>
Двама артисти се коригират.
Вие всички сте капелмайстори. Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега.
Двама артисти се коригират.
Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!
към беседата >>
Та всичките хора през всичките векове са страдали.
Та сега някой път разисквате върху страданията. Някои от вас страдате.
Та всичките хора през всичките векове са страдали.
И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи.
към беседата >>
Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!
Вие казвате: „Той не живее добре.“ Че животът е едно музикално творение. Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират.
Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!
“ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети.
към беседата >>
И какво нещо са страданията?
Та сега някой път разисквате върху страданията. Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали.
И какво нещо са страданията?
Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда.
към беседата >>
“ И той го изпява.
Този, който живее, той изпълнява едно музикално произведение. Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!
“ И той го изпява.
Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно.
към беседата >>
Страданието е една недосвършена работа.
Та сега някой път разисквате върху страданията. Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията?
Страданието е една недосвършена работа.
Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена.
към беседата >>
Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!
Ти казваш: „Той не живее добре.“ Дойде друг и ви каже: „И ти не живееш добре.“ Какво разбирате? Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява.
Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!
“ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика.
към беседата >>
Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание.
Та сега някой път разисквате върху страданията. Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа.
Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание.
И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
“ И двамата се коригират.
Е, как трябва да кажете, кажете ми сега. Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!
“ И двамата се коригират.
Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти!
към беседата >>
И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно.
Някои от вас страдате. Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание.
И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно.
Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!
Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират.
Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!
“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява.
към беседата >>
Когато имат страдания, на това се дължи.
Та всичките хора през всичките векове са страдали. И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно.
Когато имат страдания, на това се дължи.
Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети.
Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава! “ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!
“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети.
Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее.
към беседата >>
Често има случаи, когато и цялото човечество страда.
И какво нещо са страданията? Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи.
Често има случаи, когато и цялото човечество страда.
Законът е все същ, когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно.
“ И той го изпява. Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети.
Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно.
Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
Законът е все същ, когато една работа не е досвършена.
Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда.
Законът е все същ, когато една работа не е досвършена.
Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
Той вижда, че ще влезе в критика.
Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно! “ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно.
Той вижда, че ще влезе в критика.
Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
Това може да засегне всичките хора.
Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ, когато една работа не е досвършена.
Това може да засегне всичките хора.
към беседата >>
Казва на първия: „Я го изпей ти!
“ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика.
Казва на първия: „Я го изпей ти!
“ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните!
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните!
Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! “ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея.
към беседата >>
“ И той го изпява.
Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти! “ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти!
“ И той го изпява.
„Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда!
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните!
Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда!
“ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка.
към беседата >>
„Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее.
“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“ Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява.
„Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее.
И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
“ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни.
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда!
“ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни.
Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб.
към беседата >>
И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти! “ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее.
И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш едного, ти трябва да знаеш как да го поправиш.
към беседата >>
Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш?
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! “ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни.
Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш?
Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче.
към беседата >>
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение.
Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали.
към беседата >>
Е, у детето има едно желание.
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! “ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш?
Е, у детето има едно желание.
Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат.
към беседата >>
Та един кръг има.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение.
Та един кръг има.
Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото.
към беседата >>
Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея.
Та казва сега Христос: „Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! “ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание.
Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея.
Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето.
към беседата >>
Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение. Та един кръг има.
Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали.
Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва.
към беседата >>
Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка.
Защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! “ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея.
Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка.
Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат.
към беседата >>
Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение. Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали.
Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява.
Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва.
към беседата >>
Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб.
“ (7 ст.) Та често обяснявам: „И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си.“ (8 ст.) Нали вие искате да бъдете правоверни. Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка.
Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб.
Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание.
към беседата >>
Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение. Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява.
Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали.
Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира.
към беседата >>
Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче.
Ако така схванете тази работа тъй буквално, тогава всяко нещо, което те съблазнява, как ще го отсечеш? Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб.
Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче.
То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример.
към беседата >>
Когато мисълта не е права, свещта не се пали.
Един българин намерил сега във вестниците – българите все обичат да изобретяват нещо – намерил нещо той по радиото, едно ново изобретение. Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали.
Когато мисълта не е права, свещта не се пали.
И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави.
към беседата >>
То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат.
Е, у детето има едно желание. Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче.
То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат.
Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки.
към беседата >>
И с чувствата е същото.
Та един кръг има. Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали.
И с чувствата е същото.
Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави.
към беседата >>
Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето.
Ако детето е умно, ще погледне ябълката и ще се откаже от нея. Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат.
Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето.
Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне.
към беседата >>
Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва.
Цялата земя представлява така, че като намериш една станция, има една светлина там, и веднага свещта ще се запали. Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото.
Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва.
Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права.
към беседата >>
Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат.
Ще каже: „Нека друг да яде тази ябълка. Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето.
Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат.
Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш!
към беседата >>
Когато чувството не е право, свещта не се запалва.
Ако не се запали свещта, криво е значи, станцията не се осветлява. Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва.
Когато чувството не е право, свещта не се запалва.
Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва.
към беседата >>
Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание.
Аз днес се отказвам да я ям.“ И след като се откаже детето, то ще почувства една малка скръб. Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат.
Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание.
Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче.
към беседата >>
Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира.
Значи, казвам: Когато една мисъл е права, свещта се пали. Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва.
Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира.
Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави.
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример.
Като повърви, детето казва: „Трябваше да си изям тази ябълка, не направих добре, че не я изядох.“ Но след туй разсъждение работата ще излезе другояче. То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание.
Аз съм привеждал онзи пример.
В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка.
към беседата >>
Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави.
Когато мисълта не е права, свещта не се пали. И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира.
Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави.
Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави.
към беседата >>
В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки.
То ще каже: „Добре стана, че не изядох тази ябълка.“ Има неща в света, които не се ядат. Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример.
В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки.
Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди.
към беседата >>
Когато чувствата се запалват, те са прави.
И с чувствата е същото. Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави.
Когато чувствата се запалват, те са прави.
И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави. Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне.
Трябва да ви дам едно изяснение, че не е лошото в яденето. Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки.
Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне.
Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема.
към беседата >>
И когато мисълта се запалва, и тя е права.
Когато едно чувство е право, огънят се пали, свещта се запалва. Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави.
И когато мисълта се запалва, и тя е права.
Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави. Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
Казва: „Не трябва да се разхождаш!
Има неща, които не се ядат, и ако ги изядеш, ще те изядат. Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне.
Казва: „Не трябва да се разхождаш!
“ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си.
към беседата >>
Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва.
Когато чувството не е право, свещта не се запалва. Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права.
Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва.
Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави. Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
“ И той чака, пак търси друго някое жабче.
Има неща, които, като ги направиш, ти роб ще станеш на тях, на туй желание. Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш!
“ И той чака, пак търси друго някое жабче.
Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си. Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави.
Когато едно нещо се реализира, то е право, а щом не е право, то не се реализира. Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва.
Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави.
А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави. Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка.
Аз съм привеждал онзи пример. В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче.
Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка.
А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си. Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави.
Та казвам сега да знаете: Когато нещата се реализират, те са прави. Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави.
А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави.
Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди.
В реката Нил казват, че има едни малки жабчета във вид на костенурки. Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка.
А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди.
И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си. Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
Когато чувствата се запалват, те са прави. И когато мисълта се запалва, и тя е права. Щом мисълта и чувствата не се запалват, и светлината не се запалва. Щом огънят не се запалва, щом постъпките не се реализират, нещата не са прави. А щом светлината се запалва, и мисълта, и чувствата, и постъпките са прави.
Ако няма светлина в нашите мисли и чувства, ние не сме на тази станция – не че ние сме криви, но ние не сме намерили станцията.
към беседата >>
И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема.
Върви си тя свободно и някой голям крокодил я гледа, отвори си устата и я глътне. Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди.
И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема.
Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си. Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните!
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните!
“ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това?
към беседата >>
Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си.
Казва: „Не трябва да се разхождаш! “ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема.
Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си.
Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
“ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас.
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните!
“ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас.
Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо?
към беседата >>
Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
“ И той чака, пак търси друго някое жабче. Но онова жабче, като влезе в стомаха на крокодила, разходи се вътре и почне да човърка, та му гложди стомаха – иска да излезе навънка. А крокодилът погледне, нагоре отиде – надолу слиза, а тя отвътре гложди. И няма да се минат 10, 15, 20 минути – прегризе му корема, водата нахлуе вътре и тя излезе навън, а крокодилът се обърне нагоре с корема. Значи ти можеш да възприемеш едно желание, но то ще ти прегризе стомаха и водата ще навлезе навътре и ти ще загубиш живота си.
Следователно турците имат една поговорка, казват: „Малките жабчета не ги изяждай, да минат.“
към беседата >>
Всички трябва да се учите.
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните! “ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас.
Всички трябва да се учите.
Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията?
към беседата >>
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата.
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата.
Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката.
към беседата >>
Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора.
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните! “ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите.
Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора.
Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор.
към беседата >>
Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде!
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата.
Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде!
“ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба.
към беседата >>
Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са.
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните! “ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора.
Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са.
Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе.
към беседата >>
“ Но той не го приема на гости у себе си.
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата. Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде!
“ Но той не го приема на гости у себе си.
Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре.
към беседата >>
Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това?
Та казва Христос: „Горко на света от съблазните! “ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са.
Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това?
Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна.
към беседата >>
Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш.
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата. Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си.
Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш.
На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема.
към беседата >>
Как го измислиха това нещо?
“ Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това?
Как го измислиха това нещо?
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум.
към беседата >>
На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане?
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата. Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш.
На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане?
Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“.
към беседата >>
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията?
Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо?
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията?
Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено.
към беседата >>
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал.
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал.
Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време. Кое е това?
към беседата >>
Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката.
Та казвам: Умните светии се занимават с жабчетата. Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане?
Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката.
Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
Интуицията на наш език е един трансформатор.
Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията?
Интуицията на наш език е един трансформатор.
Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум.
към беседата >>
Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата.
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал.
Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата.
Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време. Кое е това? И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба.
Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката.
Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба.
Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе.
Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор.
Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе.
Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция.
към беседата >>
Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени.
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал. Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата.
Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени.
Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време. Кое е това? И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре.
“ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба.
Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре.
Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна.
Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе.
Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна.
За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито.
към беседата >>
Започва с „в онова време“.
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал. Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени.
Започва с „в онова време“.
Интересно е било в онова време. Кое е това? И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема.
Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре.
Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема.
Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум.
Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна.
За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум.
Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях.
към беседата >>
Интересно е било в онова време.
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал. Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“.
Интересно е било в онова време.
Кое е това? И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“.
На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема.
Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“.
Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
Та интуицията е нещо Божествено.
Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията? Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум.
Та интуицията е нещо Божествено.
Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна.
към беседата >>
Кое е това?
Една глава, която е едно резюме, може би от беседи, от речи, които Христос е държал. Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време.
Кое е това?
И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“.
Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение.
към беседата >>
Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум.
Интуицията на наш език е един трансформатор. Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено.
Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум.
Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано.
към беседата >>
И какво е станало в онова време?
Тази глава е извлечение – само същественото, само ядката на нещата. Много работи, може би от преходен, временен характер са изоставени. Започва с „в онова време“. Интересно е било в онова време. Кое е това?
И какво е станало в онова време?
към беседата >>
Та казвам: Това е сега мистическото.
Та казвам: Това е сега мистическото.
Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека.
към беседата >>
Това е интуиция.
Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата, за да стават достъпни за тебе. Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум.
Това е интуиция.
У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?
към беседата >>
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно?
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно?
“ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно? “ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият?
към беседата >>
Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате.
Та казвам: Това е сега мистическото.
Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате.
Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот.
към беседата >>
У някои това чувство не е така силно развито.
Известна енергия, ако не се трансформира, тя е недостъпна. За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция.
У някои това чувство не е така силно развито.
Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди.
към беседата >>
“ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете.
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно?
“ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете.
Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно? “ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият? – Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
Някой път направите едно малко прегрешение.
Та казвам: Това е сега мистическото. Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате.
Някой път направите едно малко прегрешение.
Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем.
към беседата >>
Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях.
За нас трябва да стане трансформиране на нещата, за да бъдат достъпни за нашия ум. Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито.
Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях.
А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.
към беседата >>
Вие ще го зададете съвсем другояче.
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно? “ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете.
Вие ще го зададете съвсем другояче.
„Кой е най-голям в Царството небесно? “ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият? – Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник?
Та казвам: Това е сега мистическото. Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение.
Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник?
“ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка.
към беседата >>
А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна.
Та интуицията е нещо Божествено. Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях.
А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна.
А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция!
към беседата >>
„Кой е най-голям в Царството небесно?
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно? “ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче.
„Кой е най-голям в Царството небесно?
“ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият? – Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
“ Тук не е въпрос за грях.
Та казвам: Това е сега мистическото. Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник?
“ Тук не е въпрос за грях.
Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото.
към беседата >>
А кои вежди са тънки – за това така е общо казано.
Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна.
А кои вежди са тънки – за това така е общо казано.
Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция! Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
“ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение.
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно? “ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно?
“ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение.
Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият? – Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека.
Та казвам: Това е сега мистическото. Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях.
Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека.
Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята.
към беседата >>
Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?
Това е интуиция. У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано.
Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?
“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция! Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият?
Дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в Царството небесно? “ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно? “ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение.
Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият?
– Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот.
Ако вие не разбирате този мистически език, другояче ще се спирате. Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека.
Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот.
Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане?
към беседата >>
“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди.
У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са?
“ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди.
А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция! Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
– Най-голям по учение – който има повече учение.
“ Този въпрос са го задали не тъй, както вие ще го зададете. Вие ще го зададете съвсем другояче. „Кой е най-голям в Царството небесно? “ – Разбирали са го много материално – много конкретно разрешение. Вкъщи кой е най-големият син: който най-рано се е раждал или по ръст който е най-големият?
– Най-голям по учение – който има повече учение.
към беседата >>
Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем.
Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот.
Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем.
И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай?
към беседата >>
А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.
Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди.
А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.
Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция! Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици.
Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това.
към беседата >>
И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка.
Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник? “ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем.
И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка.
Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си.
към беседата >>
Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция!
А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна. А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите.
Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция!
Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
Тези ученици искаха големи да станат.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици.
Тези ученици искаха големи да станат.
Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ.
към беседата >>
Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото.
“ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка.
Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото.
След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш.
към беседата >>
Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
А кои вежди са тънки – за това така е общо казано. Някой казва: „Моите вежди дебели ли са? “ Аз разбирам дебели вежди – на Тарас Булба, тъй надвесени надолу, че той през веждите гледа – два сантиметра дебели вежди. А пък тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите. Като срещна някоя с такива тънки вежди, казвам: „Каква интуиция!
Колко се радвам като виждам тънки вежди.“ Казвам: „Бих желал и аз да имам такива тънки вежди.“
към беседата >>
Туй желание е у всичките хора.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици. Тези ученици искаха големи да станат.
Туй желание е у всичките хора.
И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш.
към беседата >>
След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята.
Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото.
След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята.
Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството.
към беседата >>
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били.
Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него.
към беседата >>
И няма някой човек, който да не иска да стане голям.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици. Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора.
И няма някой човек, който да не иска да стане голям.
Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка.
към беседата >>
Че знаете ли какво може да стане?
Запример ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята.
Че знаете ли какво може да стане?
Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността.
към беседата >>
Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били.
Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство.
Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това.
към беседата >>
Това е един Божествен подтик.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици. Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям.
Това е един Божествен подтик.
Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям.
към беседата >>
Какво трябва да направите в дадения случай?
Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане?
Какво трябва да направите в дадения случай?
Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас.
към беседата >>
Какво ще се хвали един, който е голям вол.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство.
Какво ще се хвали един, който е голям вол.
Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете.
към беседата >>
Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това.
„А Исус повика едно дете и го постави посред тях.“ (2 ст.) Значи иска да им покаже на тия ученици. Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик.
Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това.
Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят.
към беседата >>
Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си.
И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай?
Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си.
На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол.
Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила.
Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете?
към беседата >>
Той е Господ.
Тези ученици искаха големи да станат. Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това.
Той е Господ.
Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй.
към беседата >>
На земята няма да я хвърляш.
Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си.
На земята няма да я хвърляш.
Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
Че всичките волове се страхували от неговата сила.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила.
Че всичките волове се страхували от неговата сила.
И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях.
към беседата >>
Ти не можеш да го избегнеш.
Туй желание е у всичките хора. И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ.
Ти не можеш да го избегнеш.
Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен.
към беседата >>
Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството.
След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш.
Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството.
То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
И че всичките други волове се страхували от него.
Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила.
И че всичките други волове се страхували от него.
Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята.
към беседата >>
Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка.
И няма някой човек, който да не иска да стане голям. Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш.
Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка.
Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно.
към беседата >>
То е неразумността.
Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството.
То е неразумността.
Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
Няма какво да се хвалим с това.
Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него.
Няма какво да се хвалим с това.
Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята.
към беседата >>
Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям.
Това е един Божествен подтик. Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка.
Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям.
Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество.
към беседата >>
Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас.
Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността.
Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас.
Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
Или вие ще се хвалите, че много знаете.
Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това.
Или вие ще се хвалите, че много знаете.
Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата.
към беседата >>
Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят.
Понеже Бог съзнава, че е велик, и той го съзнава това. Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям.
Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят.
А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас.
Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.
към беседата >>
Че ако идете в невидимия свят, колко знаете?
Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете.
Че ако идете в невидимия свят, колко знаете?
Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете.
към беседата >>
А то не е тъй.
Той е Господ. Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят.
А то не е тъй.
И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво.
И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума.
към беседата >>
Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях.
Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете?
Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях.
Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето.
към беседата >>
И не е лесно да пееш една песен.
Ти не можеш да го избегнеш. Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй.
И не е лесно да пееш една песен.
Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
И знаете ли колко са неверни някои мисли.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво.
И знаете ли колко са неверни някои мисли.
Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен.
към беседата >>
Вие даже не знаете колко хора има на земята.
И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях.
Вие даже не знаете колко хора има на земята.
Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие.
към беседата >>
Не е лесно.
Но когато някое малко същество излезе от Великото, и в него има същият стремеж, а пък формата му е малка. Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен.
Не е лесно.
Но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли.
Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно.
Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата.
към беседата >>
Не знаете колко птици има на земята.
Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята.
Не знаете колко птици има на земята.
Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш.
към беседата >>
Но всяка една песен си има едно особено естество.
Когато човек мисли, че е голям, той е в едно заблуждение – той е малък, а се мисли, че е голям. Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно.
Но всяка една песен си има едно особено естество.
Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно.
Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност.
Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я.
към беседата >>
Не знаете колко риби има в моретата.
Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята.
Не знаете колко риби има в моретата.
Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
Запример има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят. А то не е тъй. И не е лесно да пееш една песен. Не е лесно. Но всяка една песен си има едно особено естество.
Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота.
към беседата >>
Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност.
Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение.
Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна.
към беседата >>
Колко плодни дървета има на земята не знаете.
Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата.
Колко плодни дървета има на земята не знаете.
И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика.
Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате.
към беседата >>
Взех тази сума.
Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение.
Взех тази сума.
Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?
към беседата >>
И не знаете колко килограма вода има в морето.
Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете.
И не знаете колко килограма вода има в морето.
От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
Но това е една малка област.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика.
Но това е една малка област.
Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те.
към беседата >>
Идва друг един приятел при мен.
И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума.
Идва друг един приятел при мен.
Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата.
към беседата >>
От това зависи вашето щастие.
Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето.
От това зависи вашето щастие.
Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
Самото Битие е започнало с една песен.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика. Но това е една малка област.
Самото Битие е започнало с една песен.
Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати.
към беседата >>
Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата.
Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно. Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен.
Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата.
Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата.
към беседата >>
Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш.
Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие.
Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш.
Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика. Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен.
Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен.
И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено.
към беседата >>
Търся после сумата, няма я.
Един мой познат ми разправя, казва: „Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата.
Търся после сумата, няма я.
Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил.
към беседата >>
Ако не знаеш – не можеш.
Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш.
Ако не знаеш – не можеш.
към беседата >>
И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика. Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен.
И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи.
Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи.
към беседата >>
Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна.
Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я.
Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна.
Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Възможностите тепърва идат.
Възможностите тепърва идат.
Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали?
към беседата >>
Вие сега по човешки схващате.
Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика. Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи.
Вие сега по човешки схващате.
Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи.
към беседата >>
Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?
Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна.
Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?
“ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Ние нямаме още възможности.
Възможностите тепърва идат.
Ние нямаме още възможности.
Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен.
към беседата >>
Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те.
Но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате.
Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те.
Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее.
към беседата >>
“ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата.
Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?
“ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата.
Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Сега имаме, но не сме работили.
Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности.
Сега имаме, но не сме работили.
Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете.
към беседата >>
Вие не може да схванете това, а има вече резултати.
Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те.
Вие не може да схванете това, а има вече резултати.
Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става?
към беседата >>
Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата.
Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата.
Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата.
Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Отсега нататък има да работим.
Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили.
Отсега нататък има да работим.
Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави.
към беседата >>
Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено.
Бог, когато е почнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата песен. И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати.
Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено.
И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен.
към беседата >>
Там съм я турил.
Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата.
Там съм я турил.
А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Ама вие по музика колко октави можете да вземете?
Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим.
Ама вие по музика колко октави можете да вземете?
Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави.
към беседата >>
И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи.
И всички онези, които са почнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е почнал да се строи. Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено.
И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи.
И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво.
към беседата >>
А мисля, че приятелят го е задигнал.“
Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя? “ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил.
А мисля, че приятелят го е задигнал.“
към беседата >>
Една октава, нали?
Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете?
Една октава, нали?
Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо.
към беседата >>
И ние, като пеем, създаваме много хубави работи.
Вие сега по човешки схващате. Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи.
И ние, като пеем, създаваме много хубави работи.
Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг.
към беседата >>
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е!
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е!
“ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите.
към беседата >>
Някой казва, че е много праведен.
Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали?
Някой казва, че е много праведен.
В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави.
към беседата >>
Едно дете, като почне да плаче – пее.
Но не можете да схванете онази велика идея как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи.
Едно дете, като почне да плаче – пее.
И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници.
към беседата >>
“ А пък той не е.
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е!
“ А пък той не е.
Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек.
към беседата >>
В небето той е още дете.
Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен.
В небето той е още дете.
В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват?
към беседата >>
И какво става?
Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее.
И какво става?
Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори.
към беседата >>
Че е той – ти си това, това „той“.
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е! “ А пък той не е.
Че е той – ти си това, това „той“.
Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение.
към беседата >>
В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави.
Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете.
В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави.
Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави.
към беседата >>
Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен.
Като погледнеш целия свят – небето и земята и прочее виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става?
Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен.
Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче.
към беседата >>
Кой „той“?
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е! “ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“.
Кой „той“?
Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет.
към беседата >>
Певци са те на четири октави.
Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави.
Певци са те на четири октави.
И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе.
към беседата >>
Майката го вземе, че го нашари хубаво.
И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен.
Майката го вземе, че го нашари хубаво.
И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават.
към беседата >>
Ти си човекът, който направи тази погрешка.
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е! “ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“?
Ти си човекът, който направи тази погрешка.
Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката.
към беседата >>
И това се счита, че още не е нищо.
Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави.
И това се счита, че още не е нищо.
Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава.
към беседата >>
И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг.
И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво.
И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг.
И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна.
към беседата >>
Че ти задигна парите.
И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е! “ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка.
Че ти задигна парите.
Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка.
към беседата >>
Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави.
Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо.
Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави.
А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности.
към беседата >>
И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници.
Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг.
И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници.
Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
към беседата >>
Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек.
“ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите.
Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек.
Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш.
към беседата >>
А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват?
В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави.
А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват?
Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим.
към беседата >>
Тогава стават капелмайстори.
И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници.
Тогава стават капелмайстори.
И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши.
към беседата >>
Пък най-после – не взимай пари на съхранение.
Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек.
Пък най-после – не взимай пари на съхранение.
Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш. Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави.
В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват?
Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави.
Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са.
към беседата >>
И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче.
Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори.
И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче.
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
към беседата >>
Аз да ви дам един съвет.
Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение.
Аз да ви дам един съвет.
Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш. Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Остава още „си“ да вземе.
Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави.
Остава още „си“ да вземе.
Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил.
към беседата >>
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават.
Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче.
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават.
Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
към беседата >>
Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката.
Ти си човекът, който направи тази погрешка. Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет.
Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката.
Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш. Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава.
И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе.
Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава.
Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото.
към беседата >>
Сега вие схващате външната страна.
И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг. И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават.
Сега вие схващате външната страна.
Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех!
към беседата >>
Аз не съм банка.
Че ти задигна парите. Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката.
Аз не съм банка.
Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш. Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности.
Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава.
Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности.
Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото.
към беседата >>
Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
И понеже толкова хубаво си говорят, единият удари две плесници на другия, после и другият му удари две плесници. Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна.
Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо?
към беседата >>
Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш.
Ти ги открадна, ти си – ти, не онзи външният човек. Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка.
Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш.
Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Ние сме хора, които не работим.
А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности.
Ние сме хора, които не работим.
Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита.
към беседата >>
Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши.
Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
към беседата >>
Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
Пък най-после – не взимай пари на съхранение. Аз да ви дам един съвет. Като дойде някой при теб, кажи му: „Иди в банката. Аз не съм банка. Моите касиери обичат да пипат – тоест ти забравяш и тогава ще се изложиш.
Пък аз не трябва да взимам пари на съхранение.“
към беседата >>
Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са.
Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим.
Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са.
И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва.
към беседата >>
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
към беседата >>
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката?
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката?
Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш.
към беседата >>
И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил.
Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са.
И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил.
Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия.
към беседата >>
“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто.
към беседата >>
Светията, той е една банка.
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката?
Светията, той е една банка.
И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш.
към беседата >>
Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото.
Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил.
Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото.
Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица.
към беседата >>
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех!
Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех!
“ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко.
към беседата >>
И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите.
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката? Светията, той е една банка.
И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите.
И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил!
към беседата >>
Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото.
Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото.
Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото.
На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита.
към беседата >>
“ Но хубав е защо?
Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех!
“ Но хубав е защо?
Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това.
към беседата >>
И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче.
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката? Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите.
И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче.
И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил.
към беседата >>
На някои от вас долната част на челото не е развита.
Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото.
На някои от вас долната част на челото не е развита.
На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото.
към беседата >>
Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо?
Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията.
към беседата >>
И стават толкова качулчета.
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката? Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче.
И стават толкова качулчета.
И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон.
към беседата >>
На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва.
Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита.
На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва.
Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво.
към беседата >>
Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
И после идеш, ще го съдиш.
Някой ще ти каже: „Слушай да ти кажа една тайна.“ Кой е банката? Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета.
И после идеш, ще го съдиш.
Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа.
към беседата >>
Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия.
И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва.
Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия.
Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
Тогава казват, че чукът е бил намясто.
“ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Тогава казват, че чукът е бил намясто.
Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш.
Светията, той е една банка. И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш.
Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш.
Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо.
към беседата >>
Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица.
Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия.
Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица.
А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко.
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто.
Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко.
Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
Та ти си ме изложил!
И аз разбирам – някой път вие турите вашите [...], намерите един глупав като вас и ще му разправите. И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш.
Та ти си ме изложил!
“ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа.
към беседата >>
А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита.
Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица.
А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита.
Че това е хубавото. В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
Та като бият някого, другият се ползва от това.
“ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко.
Та като бият някого, другият се ползва от това.
При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
“ Та ти сам си се изложил.
И той ще иде, и той ще разправи същата история с качулче. И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил!
“ Та ти сам си се изложил.
Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е.
към беседата >>
Че това е хубавото.
На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита.
Че това е хубавото.
В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
При биенето единият става проводник на енергията.
Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това.
При биенето единият става проводник на енергията.
Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон.
И стават толкова качулчета. И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил.
Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон.
И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли?
към беседата >>
В тях всичко е красиво.
На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото.
В тях всичко е красиво.
Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
Сега това са новите начини за разбиране.
Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията.
Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа.
И после идеш, ще го съдиш. Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон.
И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа.
Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие.
към беседата >>
Тогаз казвам: Работил е този човек!
Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво.
Тогаз казвам: Работил е този човек!
към беседата >>
Запример боли те коремът.
Запример боли те коремът.
Това е същото нещо. Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право.
към беседата >>
Кажи: „Господи, казаха ми нещо.
Казваш: „Нали казах тази работа да не разправяш. Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа.
Кажи: „Господи, казаха ми нещо.
Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да работим над челото си.
Та казвам: Трябва да работим над челото си.
Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите.
към беседата >>
Това е същото нещо.
Запример боли те коремът.
Това е същото нещо.
Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!
към беседата >>
Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа.
Та ти си ме изложил! “ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо.
Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа.
А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш.
към беседата >>
Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили.
Та казвам: Трябва да работим над челото си.
Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили.
Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат.
към беседата >>
Или имаш главоболие.
Запример боли те коремът. Това е същото нещо.
Или имаш главоболие.
Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш.
към беседата >>
А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е.
“ Та ти сам си се изложил. Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа.
А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е.
Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя.
към беседата >>
Защото в онзи свят вие ще идете с главата си.
Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили.
Защото в онзи свят вие ще идете с главата си.
Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш.
към беседата >>
Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата.
Запример боли те коремът. Това е същото нещо. Или имаш главоболие.
Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата.
Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е.
към беседата >>
Тогава питам, ще го изправиш ли?
Тази работа, след като ти я казах, ти нямаш право да оправяш чуждите работи, ако разбираш Божия закон. И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е.
Тогава питам, ще го изправиш ли?
Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!
към беседата >>
Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си.
Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си.
Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си.
И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде.
към беседата >>
Казва: „Защо ме боли главата?
Запример боли те коремът. Това е същото нещо. Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата.
Казва: „Защо ме боли главата?
“ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата.
към беседата >>
Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие.
И щом като чуеш нещо, ще идеш и ще го разправиш на Господа. Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли?
Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие.
Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“?
към беседата >>
И лицето си, и душата си ще носите със себе си.
Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си.
И лицето си, и душата си ще носите със себе си.
И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде.
към беседата >>
“ Казвам му: Не мислиш право.
Запример боли те коремът. Това е същото нещо. Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата?
“ Казвам му: Не мислиш право.
Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно!
към беседата >>
Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките.
Кажи: „Господи, казаха ми нещо. Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие.
Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките.
Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо!
към беседата >>
И духа ще носите, и вашите крака ще носите.
Та казвам: Трябва да работим над челото си. Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си.
И духа ще носите, и вашите крака ще носите.
В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!
Това е същото нещо. Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право.
Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!
“ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно!
към беседата >>
Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш.
Не го зная туй нещо какво е, изпратиха го по телефона, ти да се занимаваш, Господи, с това.“ Защото това е Негова работа. А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките.
Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш.
И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може.
към беседата >>
В онзи свят без крака не приемат.
Че като видят лицето ви от невидимия свят, да видят, че сте работили, и да бъдете доволни и вие, че сте работили. Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите.
В онзи свят без крака не приемат.
Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
“ Именно това показва, че не мислиш.
Или имаш главоболие. Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!
“ Именно това показва, че не мислиш.
Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание.
към беседата >>
И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя.
А пък ти, да се освободиш, ще го разправиш на този, на онзи, ще го представиш тъй, както не е. Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш.
И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя.
По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може.
към беседата >>
Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш.
Защото в онзи свят вие ще идете с главата си. Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат.
Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш.
В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е.
Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш.
Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е.
От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина.
към беседата >>
По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!
Тогава питам, ще го изправиш ли? Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя.
По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!
“ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер?
към беседата >>
В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде.
Физическите калъпи ще ги оставите тук, а оригиналът, който е направен – главата си ще вземете със себе си. И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш.
В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде.
Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
От много голяма мисъл никога не заболява главата.
Казва: „Защо ме боли главата? “ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е.
От много голяма мисъл никога не заболява главата.
То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение.
към беседата >>
“ Е, какво подразбирам под „много си добър“?
Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!
“ Е, какво подразбирам под „много си добър“?
Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро.
към беседата >>
Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде.
И лицето си, и душата си ще носите със себе си. И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде.
Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде.
Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
То е невъзможно!
“ Казвам му: Не мислиш право. Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата.
То е невъзможно!
Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие.
към беседата >>
Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо!
Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“?
Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо!
“ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай!
към беседата >>
Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
И духа ще носите, и вашите крака ще носите. В онзи свят без крака не приемат. Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде.
Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде.
към беседата >>
Това не е вярно!
Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл! “ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно!
Това не е вярно!
Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси.
към беседата >>
“ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може.
Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо!
“ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може.
Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля.
към беседата >>
Та дръжте се за Божественото.
Та дръжте се за Божественото.
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти.
към беседата >>
Всякога главата заболява от неправилно чувствание.
“ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно!
Всякога главата заболява от неправилно чувствание.
В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина.
към беседата >>
Не че не може, може.
И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може.
Не че не може, може.
Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него.
към беседата >>
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание.
Та дръжте се за Божественото.
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание.
Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто.
към беседата >>
В главата има може би повече топлина.
Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е. От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание.
В главата има може би повече топлина.
Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен.
към беседата >>
Е, де ще се прояви човешкият характер?
По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър! “ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може.
Е, де ще се прояви човешкият характер?
Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“?
към беседата >>
Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи.
Та дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание.
Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи.
Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме.
към беседата >>
Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение.
От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина.
Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение.
Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата.
към беседата >>
Има два начина да се направи едно добро.
“ Е, какво подразбирам под „много си добър“? Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер?
Има два начина да се направи едно добро.
Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление.
към беседата >>
Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо.
Та дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи.
Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо.
Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът.
към беседата >>
Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие.
То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение.
Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие.
Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни.
към беседата >>
Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай!
Ама вие ще кажете: „Не може така, има нещо! “ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро.
Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай!
И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето.
към беседата >>
Радвайте се за всичко онова, което сте придобили.
Та дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо.
Радвайте се за всичко онова, което сте придобили.
Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро.
към беседата >>
Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси.
Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие.
Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси.
Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието.
към беседата >>
И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля.
“ Аз съм съгласен с вас, има нещо, дето не може. Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай!
И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля.
Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд.
към беседата >>
Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти.
Та дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили.
Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти.
И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили.
към беседата >>
Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина.
Всякога главата заболява от неправилно чувствание. В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси.
Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина.
В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия.
към беседата >>
Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него.
Не че не може, може. Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля.
Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него.
Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд. Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто.
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро възпоменание. Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти.
И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто.
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки.
към беседата >>
В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен.
В главата има може би повече топлина. Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина.
В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен.
И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка.
към беседата >>
Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“?
Е, де ще се прояви човешкият характер? Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него.
Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“?
Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд. Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме.
Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто.
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме.
Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание.
към беседата >>
И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата.
Когато в стомаха се събере повече топлина, главата чувства напрежение. Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен.
И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата.
В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане.
към беседата >>
Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление.
Има два начина да се направи едно добро. Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“?
Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление.
Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд. Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
Това е животът.
Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме.
Това е животът.
А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен.
към беседата >>
В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни.
Когато в мозъка има повече топлина, в стомаха има коремоболие. Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата.
В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни.
Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето.
Гладен е човекът – дай му да яде; не е гладен – не му давай! И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление.
Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето.
И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд. Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро.
Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът.
А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро.
И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка.
към беседата >>
Например главоболието.
Сега, често, когато някой го заболи главата, тургат му студени компреси. Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни.
Например главоболието.
Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич.
към беседата >>
И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд.
И в двата случая ти можеш, защото и в двата случая ти ще проявиш твоята воля. Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето.
И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд.
Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили.
Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро.
И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили.
Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица.
към беседата >>
Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия.
Значи имате желание да отнемете от ненужната топлина. В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието.
Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия.
Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е?
към беседата >>
Тогава обядът ще бъде намясто.
Кажи му на този човек: „Аз няма да ти дам, защото не си гладен.“ Ама той иска да яде, не му давай на него. Е, как ще разрешите въпроса „не му давай“? Ама онзи, който е ял на физическото поле, заведи го на някое представление. Ще му кажеш: „Дават една драма, отлична, грандиозна драма в театъра, при най-хубавите артисти, и музика има.“ Заведи го ти на театъра и след като излезнете, заведи го тогава на една научна сказка – някой астроном говори за небето. И след като излезнете оттам, уморени от работа, като се върнете, дай му един обяд.
Тогава обядът ще бъде намясто.
към беседата >>
Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки.
И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто. Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили.
Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки.
Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо.
към беседата >>
Затуй може да направите една проверка.
В дадения случай съществува един процес, който ви е неприятен. И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия.
Затуй може да направите една проверка.
Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...].
към беседата >>
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме?
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме?
“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?
към беседата >>
Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание.
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки.
Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание.
Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица.
към беседата >>
Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане.
И сега трябва да се освободите от един процес, който съществува в природата. В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка.
Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане.
Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат.
към беседата >>
“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас.
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме?
“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас.
Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект.
към беседата >>
Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен.
Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание.
Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен.
Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна.
към беседата >>
Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално.
В дадения случай известни явления, които стават във вас, са ви неприятни. Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане.
Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално.
Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани.
към беседата >>
Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин.
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме? “ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас.
Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин.
Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още.
към беседата >>
Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка.
А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен.
Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка.
Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш.
към беседата >>
Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич.
Например главоболието. Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално.
Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич.
Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва.
към беседата >>
Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък.
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме? “ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин.
Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък.
Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира.
към беседата >>
Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица.
И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка.
Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица.
И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е?
Главоболието може да дойде у вас от температура, но има главоболие, което става по симпатия. Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич.
Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е?
Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете.
към беседата >>
Няма да му кажа нищо за този недостатък.
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме? “ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък.
Няма да му кажа нищо за този недостатък.
И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?
към беседата >>
И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо.
Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица.
И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо.
И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...].
Затуй може да направите една проверка. Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е?
Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...].
Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!
към беседата >>
И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?
Та казвам сега, вие питате: „Как трябва да постъпваме? “ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък.
И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?
“ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!
към беседата >>
И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица.
Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо.
И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица.
Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат.
Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...].
Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат.
Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича?
към беседата >>
“ И той веднага ще усети, че има един малък дефект.
“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и вие да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?
“ И той веднага ще усети, че има един малък дефект.
Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега?
към беседата >>
Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна.
Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица.
Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна.
Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Може да са двама неприятели, които са вързани.
Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат.
Може да са двама неприятели, които са вързани.
Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо.
към беседата >>
Казва: „Но не мога да го схвана още.
Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следующия начин. Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект.
Казва: „Но не мога да го схвана още.
Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача.
към беседата >>
Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш.
Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна.
Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш.
Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва.
Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани.
Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва.
Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания.
към беседата >>
Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира.
Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още.
Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира.
Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти?
към беседата >>
Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш.
Ти не можеш да подигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.
към беседата >>
Да кажем, някой път изстинали ти ръцете.
Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е? Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва.
Да кажем, някой път изстинали ти ръцете.
Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал.
към беседата >>
Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?
Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира.
Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?
“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца.
към беседата >>
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро!
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро!
Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте!
към беседата >>
Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!
Казвам: Всякога, щом разбирате Любовта по този материалистичен начин, трябва да знаете, че този, който е свързан с вас, [...]. Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете.
Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!
“ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство.
към беседата >>
“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!
И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас? “ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?
“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!
“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари.
към беседата >>
Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия.
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро!
Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия.
Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов.
към беседата >>
“ Защо ви обича?
Вие разбирате – двама хора, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!
“ Защо ви обича?
Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш.
към беседата >>
“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега?
“ И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!
“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега?
Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие.
към беседата >>
Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия.
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия.
Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия.
Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си.
към беседата >>
Понеже цели нещо.
Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича?
Понеже цели нещо.
А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика.
към беседата >>
Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача.
Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега?
Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача.
Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре.
към беседата >>
Съжаляваш, че си направил едно добро.
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия.
Съжаляваш, че си направил едно добро.
Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз.
към беседата >>
А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания.
Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва. Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо.
А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания.
Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното.
към беседата >>
Как би я разрешил ти?
Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача.
Как би я разрешил ти?
Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил?
към беседата >>
Че доброто е Волята Божия – поучил си някого.
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро.
Че доброто е Волята Божия – поучил си някого.
Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си.
към беседата >>
Защото радостите на живота не идат само по един канал.
Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания.
Защото радостите на живота не идат само по един канал.
Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно.
към беседата >>
Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца.
Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча? “ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти?
Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца.
Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре!
към беседата >>
Сега не критикувайте!
Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого.
Сега не критикувайте!
Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го.
към беседата >>
Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство.
Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“ Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам! “ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал.
Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство.
Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал.
към беседата >>
Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари.
“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря! “ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца.
Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари.
А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо?
към беседата >>
Критикувайте, но с любов.
Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте!
Критикувайте, но с любов.
Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо.
към беседата >>
Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш.
“ Защо ви обича? Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство.
Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш.
Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта.
към беседата >>
А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие.
“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“ Хубаво, казвам, ти как би направил тази работа сега? Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари.
А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие.
Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо? Ама твоето добре ли е?
към беседата >>
Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си.
Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов.
Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си.
Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите.
към беседата >>
Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика.
Понеже цели нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш.
Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика.
Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна.
към беседата >>
Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре.
Отива един и казва тъй, той не казва, че е направил погрешка, а казва: „Ти си умен човек, дойде ми на ум една задача. Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие.
Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре.
Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо? Ама твоето добре ли е? „Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя.
към беседата >>
Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз.
Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си.
Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз.
Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите. И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш!
към беседата >>
Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното.
А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания. Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика.
Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното.
Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно.
към беседата >>
Ти как би постъпил?
Как би я разрешил ти? Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре.
Ти как би постъпил?
“ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо? Ама твоето добре ли е? „Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя. Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.
към беседата >>
Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си.
Че доброто е Волята Божия – поучил си някого. Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз.
Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си.
Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите. И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш! И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.
към беседата >>
Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно.
Защото радостите на живота не идат само по един канал. Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното.
Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно.
Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай!
към беседата >>
“ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре!
Представи си, казва той, ти си човек женен и имаш 4–5 деца. Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил?
“ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре!
– Но защо? Ама твоето добре ли е? „Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя. Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.
към беседата >>
Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го.
Сега не критикувайте! Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си.
Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го.
Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите. И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш! И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.
към беседата >>
Значи не е само по един канал.
Ти можеш да се радваш на един предмет като го попипаш и той ти произведе известни впечатления – това е първото чувство. Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно.
Значи не е само по един канал.
Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай!
към беседата >>
– Но защо?
Децата ти способни, а ти нямаш нито пет пари. А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре!
– Но защо?
Ама твоето добре ли е? „Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя. Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.
към беседата >>
Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо.
Критикувайте, но с любов. Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го.
Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо.
Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите. И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш! И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.
към беседата >>
Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта.
Но приятното чувство може да дойде и чрез езика – като допреш езика си и го вкусиш. Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал.
Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта.
Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна. Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай!
към беседата >>
Ама твоето добре ли е?
А ти трябват пари за обуща, за ядене и прочие. Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо?
Ама твоето добре ли е?
„Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя. Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.
към беседата >>
Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите.
Аз, запример, ако искам да помогна някому, ще направя така: представете си, че имам един приятел, който има паразити на главата си. Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо.
Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите.
И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш! И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.
към беседата >>
Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна.
Един предмет може да ти стане приятен и чрез бутане на езика. Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта.
Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна.
Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно. И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята.
към беседата >>
„Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя.
Минаваш по пътя, там има една каса отворена, и пари има вътре. Ти как би постъпил? “ Ти казваш: „Ще бръкна и ще взема за децата си.“ И онзи казва: „И аз така направих.“ – Е, не си направил добре! – Но защо? Ама твоето добре ли е?
„Не си направил добре“ значи се предполага, че тази каса не е била на пътя.
Той я представя на пътя, но онази каса, дето той е бръкнал, не е била на пътя, а е била при някого значи.
към беседата >>
И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш!
Сега този пример аз го измислям, не че има такъв човек с паразити на главата си, но този пример съм го измислил аз. Този човек е честолюбив и горделив, не иска да му говориш, че има паразити в главата си. Аз ще му кажа така: Имам един гребен, много хубав, купил съм си го. Ама нещо особен е този гребен, като мине през космите, предава на космите нещо особено и човек придобива нещо. Ще ми бъде много приятно, ако ми дадеш да ти вчеша косите.
И тогава аз, като го чеша, отподире с другата ръка събирам въшките, ще ги туря в джоба си и казвам: Много добра коса имаш!
И каквито неща има в главата ти, в космите – много се радвам, че те вчесах.
към беседата >>
Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно.
Или в живота някой път един цвят, като го помиришеш, чрез мириса иде приятното. Или приятното може да дойде чрез очите – ти виждаш нещо и ти става приятно. Значи не е само по един канал. Ти казваш: „Много съм радостен.“ Но не знаеш по кой начин е дошла радостта. Тази радост е дошла чрез пипане, но тя е временна.
Пипнеш някой предмет, много ти е приятен, но пипнеш друг предмет, който е толкова горещ, че ти опари ръцете и добиеш неприятно чувство – стане ти неприятно.
И тогава казваш: „Не пипай! “ Но ти паднеш в друго заблуждение, понеже си в един свят, дето ти се казва „Не пипай! Не пипай! “ Но ако се схване Божествено това „не пипай“, тогава ти трябва да заминеш от земята. Ако никого не трябва да пипаш, никого не трябва да видиш, не трябва да го вкусиш, ти трябва да си заминеш.
към беседата >>
НАГОРЕ