НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1383
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1383
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Хич не го очаквайте.
Ще преведем тия неща в живота. Ако речеш този свят да се подобри и тогава да станем добри, тя отиде, че не се видя. Никога няма да го бъде. Ще бъде някога. Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя.
Хич не го очаквайте.
Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай!
към беседата >>
То е по човешки.
Та Божиите пътища не са много евтини. Като идеш там без пари не носят, ще си платиш тъй скъпо. Божите пътища определена цена имат. Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят. Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром.
То е по човешки.
Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се.
към беседата >>
Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя.
Ако речеш този свят да се подобри и тогава да станем добри, тя отиде, че не се видя. Никога няма да го бъде. Ще бъде някога. Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя. Хич не го очаквайте.
Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя.
Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?
към беседата >>
Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища.
Като идеш там без пари не носят, ще си платиш тъй скъпо. Божите пътища определена цена имат. Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят. Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки.
Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища.
Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“.
към беседата >>
Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо.
Никога няма да го бъде. Ще бъде някога. Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя. Хич не го очаквайте. Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя.
Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо.
Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа.
към беседата >>
Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“.
Божите пътища определена цена имат. Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят. Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища.
Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“.
Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И.
към беседата >>
Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини.
Ще бъде някога. Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя. Хич не го очаквайте. Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо.
Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини.
Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница.
към беседата >>
Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя.
Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят. Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“.
Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя.
Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.
към беседата >>
Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе.
Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя. Хич не го очаквайте. Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини.
Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе.
Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш.
към беседата >>
Дай половин кило вино“.
Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя.
Дай половин кило вино“.
Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца.
към беседата >>
Не, не очаквай!
Хич не го очаквайте. Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе.
Не, не очаквай!
Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш.
към беседата >>
Ти вземеш наздравица, чукнеш се.
То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“.
Ти вземеш наздравица, чукнеш се.
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш?
към беседата >>
Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?
Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай!
Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?
“ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие?
към беседата >>
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“.
Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се.
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“.
То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите?
към беседата >>
“ – Много лесна работа.
Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?
“ – Много лесна работа.
Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте.
към беседата >>
То е първата буква И.
Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“.
То е първата буква И.
Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска.
към беседата >>
Приготвил съм яденето и ви давам една паница.
Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа.
Приготвил съм яденето и ви давам една паница.
Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете.
към беседата >>
Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.
Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И.
Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва.
към беседата >>
Питаш ме, как да го ядеш.
Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница.
Питаш ме, как да го ядеш.
Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете.
към беседата >>
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца.
Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца.
Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
към беседата >>
Казвам: Яж го както знаеш.
Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш.
Казвам: Яж го както знаеш.
Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа.
към беседата >>
Научно как ще го обясниш?
Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца.
Научно как ще го обясниш?
Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила.
към беседата >>
Как ядете вие?
Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме? “ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш.
Как ядете вие?
Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш.
към беседата >>
Сега научно как ще го турите?
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш?
Сега научно как ще го турите?
Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш.
към беседата >>
Вие мен не гледайте.
“ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие?
Вие мен не гледайте.
Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа.
към беседата >>
Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска.
То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите?
Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска.
Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш.
към беседата >>
Аз съм приготвил вие да ядете.
Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте.
Аз съм приготвил вие да ядете.
Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае.
към беседата >>
Никой няма да ви заповядва.
Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска.
Никой няма да ви заповядва.
В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш. Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете.
Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете.
Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете.
Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това?
към беседата >>
В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва.
В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш. Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа.
Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете.
Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа.
Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма.
към беседата >>
Аз не съм и за мъчните правила.
Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
Аз не съм и за мъчните правила.
Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш. Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
Аз, който готвя няма какво да ми се месиш.
Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа.
Аз, който готвя няма какво да ми се месиш.
И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално.
към беседата >>
Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш.
Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила.
Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш.
Тогава е мъчно, когато не знаеш. Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
И аз не искам да ти се меся в твоята работа.
Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш.
И аз не искам да ти се меся в твоята работа.
Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“.
към беседата >>
Тогава е мъчно, когато не знаеш.
Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш.
Тогава е мъчно, когато не знаеш.
Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае.
Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа.
Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае.
Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен.
към беседата >>
Когато знаеш лесно стават.
Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш.
Когато знаеш лесно стават.
към беседата >>
Каква мъчнотия има в това?
Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае.
Каква мъчнотия има в това?
– Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек.
към беседата >>
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка.
Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз.
към беседата >>
– Никаква мъчнотия няма.
Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това?
– Никаква мъчнотия няма.
Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга.
към беседата >>
Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка.
Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата.
Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е.
към беседата >>
Сега този въпрос аз го засягам принципално.
Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма.
Сега този въпрос аз го засягам принципално.
Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я.
към беседата >>
Той не мисли как да си тури ръката.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка. Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата.
Той не мисли как да си тури ръката.
Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане.
към беседата >>
Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“.
И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално.
Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“.
Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си.
към беседата >>
Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка. Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката.
Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката.
Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“.
към беседата >>
Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен.
Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“.
Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен.
Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим.
към беседата >>
Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка. Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката.
Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо.
Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота.
към беседата >>
Ние не може да турим погрешката само на един човек.
Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен.
Ние не може да турим погрешката само на един човек.
Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга.
към беседата >>
Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка. Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо.
Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз.
„Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее.
към беседата >>
Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга.
– Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек.
Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга.
Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им.
към беседата >>
„Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е.
Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз.
„Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е.
Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“.
към беседата >>
Туриха една ябълка, излъгаха я.
Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга.
Туриха една ябълка, излъгаха я.
Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители.
към беседата >>
Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане.
Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е.
Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане.
Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите.
към беседата >>
Тя не измудри злото от себе си.
Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я.
Тя не измудри злото от себе си.
Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител.
към беседата >>
Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“.
Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане.
Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“.
Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост.
към беседата >>
Излъга се, не трябва да я съдим.
Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си.
Излъга се, не трябва да я съдим.
После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител?
към беседата >>
Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота.
Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“.
Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота.
Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза.
към беседата >>
После дойде Адам и той се излъга.
Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим.
После дойде Адам и той се излъга.
После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
Значи знае да свири, знае да живее.
Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота.
Значи знае да свири, знае да живее.
А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“.
към беседата >>
После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им.
Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга.
После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им.
Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
А пък някой казва: „Животът е бреме“.
„Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее.
А пък някой казва: „Животът е бреме“.
Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите.
към беседата >>
Господ ги прати да живеят при тия учители.
Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им.
Господ ги прати да живеят при тия учители.
Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите.
Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“.
Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите.
Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите. Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Сега хората търсят вината от вашия пръв учител.
Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители.
Сега хората търсят вината от вашия пръв учител.
Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
Не че прахът иска да ти направи пакост.
Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите.
Не че прахът иска да ти направи пакост.
Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите. Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Кой е първият учител?
Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител.
Кой е първият учител?
Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза.
Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост.
Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза.
Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите. Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Вие ще си помислите върху това.
После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител?
Вие ще си помислите върху това.
към беседата >>
Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“.
Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза.
Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“.
Като влезе вътре прахът, затваря очите. Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Казвам: Ново трябва.
Казвам: Ново трябва.
Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“.
към беседата >>
Като влезе вътре прахът, затваря очите.
А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“.
Като влезе вътре прахът, затваря очите.
Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Не че пътя, по който вървите е крив.
Казвам: Ново трябва.
Не че пътя, по който вървите е крив.
Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло.
към беседата >>
Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите.
Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.
към беседата >>
Има временни противоречия, които ние разрешаваме.
Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив.
Има временни противоречия, които ние разрешаваме.
Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време.
към беседата >>
Сега тъй както представям живота е смешен.
Сега тъй както представям живота е смешен.
Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава.
към беседата >>
Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път.
Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме.
Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път.
Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има.
към беседата >>
Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия.
Сега тъй както представям живота е смешен.
Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия.
Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел.
към беседата >>
Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи.
Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път.
Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи.
Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен.
към беседата >>
Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора.
Сега тъй както представям живота е смешен. Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия.
Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора.
Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира.
към беседата >>
Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“.
Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи.
Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“.
Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
Но законът на обичта е нещо неразбрано.
Сега тъй както представям живота е смешен. Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора.
Но законът на обичта е нещо неразбрано.
Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън.
към беседата >>
Скоро е валяло.
Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“.
Скоро е валяло.
Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат.
Сега тъй както представям живота е смешен. Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано.
Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат.
Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“.
към беседата >>
Ти не си избрал хубаво време.
Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло.
Ти не си избрал хубаво време.
Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава.
Сега тъй както представям живота е смешен. Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат.
Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава.
Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо.
към беседата >>
Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има.
Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време.
Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има.
Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
Показваш се, че си един голям благодетел.
Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава.
Показваш се, че си един голям благодетел.
Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо.
към беседата >>
Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен.
Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има.
Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен.
Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира.
Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел.
Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира.
След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати.
към беседата >>
Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен.
Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.
към беседата >>
След като купи покупките, не го пущаш навън.
Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира.
След като купи покупките, не го пущаш навън.
Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“.
към беседата >>
Сега виждам в очите ви седи една идея.
Сега виждам в очите ви седи една идея.
Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина.
към беседата >>
Казваш: „Сега плати“.
Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън.
Казваш: „Сега плати“.
Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех.
към беседата >>
Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там.
Сега виждам в очите ви седи една идея.
Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там.
Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина. Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Той се намира в чудо.
Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“.
Той се намира в чудо.
Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали.
към беседата >>
Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“.
Сега виждам в очите ви седи една идея. Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там.
Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“.
И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина. Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Ти виждаш, че е скъпо.
Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо.
Ти виждаш, че е скъпо.
Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки.
към беседата >>
И право е.
Сега виждам в очите ви седи една идея. Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“.
И право е.
Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина. Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати.
Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо.
Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати.
Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят.
към беседата >>
Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух.
Сега виждам в очите ви седи една идея. Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е.
Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух.
Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина. Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“.
След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати.
Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“.
Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво.
към беседата >>
Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина.
Сега виждам в очите ви седи една идея. Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух.
Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина.
Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех.
Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“.
Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех.
Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса.
към беседата >>
Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина.
Погледнат, казват: „Ще се простудим“.
към беседата >>
Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали.
Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех.
Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали.
Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка.
към беседата >>
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“.
Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова.
към беседата >>
Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки.
Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали.
Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки.
Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба.
към беседата >>
Питат, защо не ми е студено.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“.
Питат, защо не ми е студено.
Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е.
към беседата >>
Тогава вече тръгваме за духовния свят.
Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки.
Тогава вече тръгваме за духовния свят.
За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“.
към беседата >>
Казвам: Аз съм приятел на студа.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“. Питат, защо не ми е студено.
Казвам: Аз съм приятел на студа.
Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо.
към беседата >>
За духовния свят трябва да си облечен хубаво.
Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят.
За духовния свят трябва да си облечен хубаво.
Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега?
към беседата >>
Мен студът ми говори много хубаво.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“. Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа.
Мен студът ми говори много хубаво.
В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека.
към беседата >>
Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса.
Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво.
Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса.
Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре.
към беседата >>
В студа има топлина.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“. Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво.
В студа има топлина.
На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина.
към беседата >>
Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка.
Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса.
Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка.
Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти.
към беседата >>
На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова.
Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“. Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина.
На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова.
Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина.
към беседата >>
Тя не гледа дали има пари в джоба.
Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка.
Тя не гледа дали има пари в джоба.
Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени.
към беседата >>
Но много сприхав е.
Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова.
Но много сприхав е.
Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“.
Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба.
Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“.
Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек.
към беседата >>
Ако говориш сладко, ще кресне нещо.
Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е.
Ако говориш сладко, ще кресне нещо.
То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Кое е по-хубаво сега?
За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“.
Кое е по-хубаво сега?
Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава.
към беседата >>
То студът зависи от разположението на човека.
Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо.
То студът зависи от разположението на човека.
Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Дотук работата върви много добре.
Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега?
Дотук работата върви много добре.
Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем.
към беседата >>
Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина.
В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека.
Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина.
Щом си някак неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Има много анекдоти.
Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре.
Има много анекдоти.
Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен.
към беседата >>
Щом си някак неразположен, явява се студенина.
На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина.
Щом си някак неразположен, явява се студенина.
Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени.
Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти.
Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени.
Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи.
към беседата >>
Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина.
Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.
към беседата >>
Той минава за благороден, че е богат човек.
Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени.
Той минава за благороден, че е богат човек.
Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи.
към беседата >>
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство.
Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката.
към беседата >>
Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава.
Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек.
Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава.
В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“.
към беседата >>
Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство.
Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него.
Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него.
към беседата >>
В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем.
Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава.
В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем.
Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните.
към беседата >>
Вие ще се намерите в трудно положение.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него.
Вие ще се намерите в трудно положение.
Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне.
към беседата >>
Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен.
Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем.
Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен.
На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата.
към беседата >>
Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение.
Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител.
Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза.
към беседата >>
На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи.
Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен.
На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи.
Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел.
към беседата >>
Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител.
Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек.
Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му.
към беседата >>
Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи.
Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи.
Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи.
Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Разбираше музиката.
Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек.
Разбираше музиката.
Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали.
към беседата >>
Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“.
Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи.
Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“.
Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него.
Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката.
Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него.
Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото.
към беседата >>
Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните.
В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“.
Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните.
Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне.
Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него.
Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне.
Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха.
към беседата >>
Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата.
Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните.
Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата.
Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Някой път излиза, влиза.
Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне.
Някой път излиза, влиза.
Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко.
към беседата >>
Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел.
На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата.
Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел.
Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Аз мислех, че е такъв характерът му.
Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза.
Аз мислех, че е такъв характерът му.
Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех.
към беседата >>
Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел.
Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.
към беседата >>
Той не обичаше да хвали.
Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му.
Той не обичаше да хвали.
Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен.
към беседата >>
Сега приспособлението на този пример.
Сега приспособлението на този пример.
Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш.
към беседата >>
Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото.
Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали.
Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото.
На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири.
към беседата >>
Ние започваме една идея – чужди дрехи са то.
Сега приспособлението на този пример.
Ние започваме една идея – чужди дрехи са то.
После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува.
към беседата >>
На другите маха ръка, пък на мене не я маха.
Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото.
На другите маха ръка, пък на мене не я маха.
Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо.
към беседата >>
После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа.
Сега приспособлението на този пример. Ние започваме една идея – чужди дрехи са то.
После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа.
Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа.
към беседата >>
Слуша ме, поусмихне се малко.
Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха.
Слуша ме, поусмихне се малко.
Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката.
към беседата >>
Пък вече не върви.
Сега приспособлението на този пример. Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа.
Пък вече не върви.
Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт.
към беседата >>
Прости работи свирех.
Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко.
Прости работи свирех.
Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво.
към беседата >>
Ти туряш дрехите, не те приемат хората.
Сега приспособлението на този пример. Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви.
Ти туряш дрехите, не те приемат хората.
Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
към беседата >>
Той слуша тона колко е верен.
Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех.
Той слуша тона колко е верен.
Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката.
към беседата >>
Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш.
Сега приспособлението на този пример. Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората.
Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш.
Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят.
към беседата >>
Вземе цигулката и той свири.
Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен.
Вземе цигулката и той свири.
Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща.
към беседата >>
Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува.
Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш.
Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува.
Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде.
към беседата >>
Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо.
На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири.
Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо.
Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод.
към беседата >>
Ако знаеш да свириш, то е лесна работа.
После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува.
Ако знаеш да свириш, то е лесна работа.
Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш?
към беседата >>
Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката.
Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо.
Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката.
Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение.
към беседата >>
Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт.
Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа.
Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт.
Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“.
към беседата >>
Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво.
Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката.
Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво.
На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка.
към беседата >>
Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт.
Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало.
към беседата >>
На мен не маха ръката.
Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво.
На мен не маха ръката.
Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли.
към беседата >>
Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят.
Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят.
Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне.
към беседата >>
Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща.
Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката.
Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща.
Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод.
към беседата >>
Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде.
Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят.
Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде.
Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне.
към беседата >>
Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод.
Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща.
Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод.
Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа.
към беседата >>
Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш?
Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде.
Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш?
Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен.
към беседата >>
Втората струна, казвам: То е път на движение.
Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод.
Втората струна, казвам: То е път на движение.
Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина.
към беседата >>
Казва: „Вчера както преживях“.
Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш?
Казва: „Вчера както преживях“.
Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно.
към беседата >>
Третата струна е място на почивка.
Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение.
Третата струна е място на почивка.
Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля.
към беседата >>
Вчерашното е минало.
Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“.
Вчерашното е минало.
Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека.
към беседата >>
Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли.
На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка.
Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли.
Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод.
към беседата >>
Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне.
Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало.
Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне.
И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората.
към беседата >>
Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод.
Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли.
Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод.
Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то.
към беседата >>
И благодари, че няма да се върне.
Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне.
И благодари, че няма да се върне.
Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе.
към беседата >>
Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа.
Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод.
Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа.
Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света.
към беседата >>
Ако той се върне, за теб е непотребен.
Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне.
Ако той се върне, за теб е непотребен.
Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш.
към беседата >>
Като взема „ла“-то може ли да си почина.
Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа.
Като взема „ла“-то може ли да си почина.
Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.
към беседата >>
Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно.
Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен.
Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно.
Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме.
към беседата >>
Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля.
Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина.
Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля.
И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете.
към беседата >>
Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека.
Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно.
Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека.
Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа.
към беседата >>
И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод.
Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля.
И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод.
А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите.
към беседата >>
Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората.
Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека.
Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората.
Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи.
към беседата >>
А-то е то.
Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод.
А-то е то.
А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите.
към беседата >>
Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе.
И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората.
Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе.
Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи.
към беседата >>
А-то е първия узрял плод в света.
Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то.
А-то е първия узрял плод в света.
То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята.
към беседата >>
Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш.
Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе.
Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш.
В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж?
към беседата >>
То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.
Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света.
То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.
Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне.
към беседата >>
В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме.
Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш.
В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме.
Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават.
към беседата >>
Казвам: Да имате един плод да ядете.
Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.
Казвам: Да имате един плод да ядете.
Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни.
към беседата >>
Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа.
Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме.
Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа.
То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат.
към беседата >>
Да имате един път, по който да ходите.
И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете.
Да имате един път, по който да ходите.
Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи.
Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа.
То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи.
Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено.
към беседата >>
Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите.
А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите.
Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите.
Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
Ти не бързай, когато Господ работи.
Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи.
Ти не бързай, когато Господ работи.
Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я.
към беседата >>
Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята.
А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите.
Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята.
Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
Казваш: „Господи, не може ли изведнъж?
Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи.
Казваш: „Господи, не може ли изведнъж?
“ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става.
към беседата >>
Всеки може да постигне.
То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята.
Всеки може да постигне.
Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
“ Умните работи изведнъж не стават.
В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж?
“ Умните работи изведнъж не стават.
Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали.
към беседата >>
Имате четири струни.
Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне.
Имате четири струни.
Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
Умните работи векове се изискват, за да станат.
Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават.
Умните работи векове се изискват, за да станат.
Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали. Не е така лесна работа.
към беседата >>
Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни.
Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.
към беседата >>
Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено.
То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат.
Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено.
Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали. Не е така лесна работа.
към беседата >>
Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я.
Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено.
Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я.
Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали. Не е така лесна работа.
към беседата >>
Веднага става.
Казваш: „Господи, не може ли изведнъж? “ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я.
Веднага става.
Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали. Не е така лесна работа.
към беседата >>
Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали.
“ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става.
Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали.
Не е така лесна работа.
към беседата >>
Не е така лесна работа.
Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали.
Не е така лесна работа.
към беседата >>
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот.
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот.
Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има.
към беседата >>
Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа.
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот.
Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа.
Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната.
към беседата >>
Има много мъчни работи.
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа.
Има много мъчни работи.
Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха.
към беседата >>
Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание.
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи.
Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание.
На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл.
към беседата >>
На какво се дължи тази мъчнотия?
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание.
На какво се дължи тази мъчнотия?
Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си.
към беседата >>
Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има.
Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия?
Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има.
Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш.
към беседата >>
Ако е от стомаха, трябва да измените храната.
Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има.
Ако е от стомаха, трябва да измените храната.
Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си.
към беседата >>
Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха.
Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната.
Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха.
Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят.
към беседата >>
Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл.
Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха.
Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл.
И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян.
към беседата >>
И ако е от волята, трябва да измените постъпките си.
На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл.
И ако е от волята, трябва да измените постъпките си.
За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща.
към беседата >>
За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш.
Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си.
За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш.
Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща.
към беседата >>
Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си.
Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш.
Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си.
Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне.
към беседата >>
Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят.
Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си.
Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят.
Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността.
към беседата >>
Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян.
Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят.
Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян.
За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща.
И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян.
За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща.
Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
Животът на земята изисква да не мислим за две неща.
За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща.
Животът на земята изисква да не мислим за две неща.
Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне.
Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща.
Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне.
Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
Природата не обича разточителността.
Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне.
Природата не обича разточителността.
Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността.
Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.
към беседата >>
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра.
Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа.
към беседата >>
Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра.
Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се.
Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини.
към беседата >>
Пък няма да умреш.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра. Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се.
Пък няма да умреш.
Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“.
към беседата >>
Ти хабиш енергията си напразно.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра. Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш.
Ти хабиш енергията си напразно.
Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник.
към беседата >>
Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра. Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно.
Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“.
Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят.
към беседата >>
Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа.
Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра. Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“.
Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа.
То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво.
към беседата >>
То са четири причини.
Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа.
То са четири причини.
Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно.
към беседата >>
Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“.
Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини.
Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“.
Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите.
към беседата >>
Остави дали ти си най-големият грешник.
Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“.
Остави дали ти си най-големият грешник.
Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“.
към беседата >>
Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят.
Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник.
Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят.
Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“.
към беседата >>
Свириш хубаво, за да ти платят хубаво.
Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят.
Свириш хубаво, за да ти платят хубаво.
Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът.
към беседата >>
Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно.
То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво.
Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно.
Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене.
към беседата >>
Изяде ни парите.
Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно.
Изяде ни парите.
Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете.
към беседата >>
Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“.
Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите.
Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“.
Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете.
към беседата >>
Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“.
Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“.
Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“.
Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас.
към беседата >>
Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът.
Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“.
Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът.
Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво.
към беседата >>
Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене.
Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът.
Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене.
Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш.
към беседата >>
Той вече си играе, извлича тоновете.
Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене.
Той вече си играе, извлича тоновете.
Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон.
към беседата >>
Другите свирят, но не може да извличат тоновете.
Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете.
Другите свирят, но не може да извличат тоновете.
Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян.
към беседата >>
Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас.
Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете.
Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас.
Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш.
към беседата >>
Пияното е хубаво.
Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас.
Пияното е хубаво.
Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш.
към беседата >>
Пияно значи, И-то, ще заповядаш.
Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво.
Пияно значи, И-то, ще заповядаш.
И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил.
към беседата >>
И-то, то е най-високият тон.
Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш.
И-то, то е най-високият тон.
ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори.
към беседата >>
ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян.
Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон.
ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян.
Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова.
към беседата >>
Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш.
Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян.
Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш.
Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа.
към беседата >>
Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш.
Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш.
Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш.
Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат.
към беседата >>
Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил.
Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш.
Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил.
Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи.
към беседата >>
Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори.
И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил.
Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори.
Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е.
към беседата >>
Но езикът може да носи и отрова.
ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори.
Но езикът може да носи и отрова.
Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко.
към беседата >>
Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа.
Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова.
Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа.
Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко.
към беседата >>
Хората едно разковниче имат.
Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа.
Хората едно разковниче имат.
Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума.
към беседата >>
Който го намери той навсякъде всичко може да направи.
Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат.
Който го намери той навсякъде всичко може да направи.
А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата.
към беседата >>
А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е.
Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи.
А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е.
Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти.
към беседата >>
Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко.
Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е.
Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко.
Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш.
към беседата >>
Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко.
Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко.
Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко.
Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш.
към беседата >>
Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума.
Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко.
Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума.
Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли.
към беседата >>
Направи опит, какво впечатление ще направи думата.
Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума.
Направи опит, какво впечатление ще направи думата.
Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито.
към беседата >>
Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти.
А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата.
Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти.
Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да говориш.
Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти.
Трябва да знаеш как да говориш.
Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор.
към беседата >>
Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш.
Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш.
Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш.
Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане.
към беседата >>
Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли.
Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш.
Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли.
Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки.
към беседата >>
Сега има неща дето няма скрито покрито.
Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли.
Сега има неща дето няма скрито покрито.
Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора.
към беседата >>
Има един свят, който не е доволен от нашите мисли.
Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито.
Има един свят, който не е доволен от нашите мисли.
Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави?
към беседата >>
Има един свят, който не е доволен от нашия говор.
Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли.
Има един свят, който не е доволен от нашия говор.
Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко.
към беседата >>
Има един свят, който не е доволен от нашето писане.
Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор.
Има един свят, който не е доволен от нашето писане.
Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор?
към беседата >>
Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки.
Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане.
Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки.
Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума.
към беседата >>
Навсякъде не са доволни от тия хора.
Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки.
Навсякъде не са доволни от тия хора.
Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят.
към беседата >>
Тогава какво трябва да се прави?
Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора.
Тогава какво трябва да се прави?
Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено.
към беседата >>
Ще се научиш да говориш сладко.
Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави?
Ще се научиш да говориш сладко.
Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“.
към беседата >>
Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор?
Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко.
Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор?
Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието.
към беседата >>
Виж аз коя наричам сладка дума.
Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор?
Виж аз коя наричам сладка дума.
Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума.
към беседата >>
Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят.
Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума.
Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят.
Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно.
към беседата >>
Всичко е свършено.
Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят.
Всичко е свършено.
Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“.
към беседата >>
Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“.
Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено.
Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“.
Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го!
към беседата >>
Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието.
Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“.
Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието.
Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го!
към беседата >>
Тази е сладка дума.
Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието.
Тази е сладка дума.
Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно.
към беседата >>
Като чуеш, тебе ти стане приятно.
Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума.
Като чуеш, тебе ти стане приятно.
Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание.
към беседата >>
Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“.
Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно.
Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“.
Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го!
към беседата >>
Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го!
Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“.
Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го!
“ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го.
към беседата >>
“ Той като каже: „Пуснете го!
Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го!
“ Той като каже: „Пуснете го!
“, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума.
към беседата >>
“, на осъдения стане приятно.
Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го!
“, на осъдения стане приятно.
Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума.
към беседата >>
Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание.
Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно.
Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание.
Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко.
към беседата >>
Той казва: „Пуснете го!
Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание.
Той казва: „Пуснете го!
“ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав.
към беседата >>
“ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го.
Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го! “ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го!
“ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го.
Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав. Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Тя е една сладка дума.
“ Той като каже: „Пуснете го! “, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го.
Тя е една сладка дума.
Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав. Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума.
“, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума.
Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума.
Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав. Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Онова, което внася сила в човека е сладко.
Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума.
Онова, което внася сила в човека е сладко.
Ти си болен, почувствуваш, че си здрав. Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Ти си болен, почувствуваш, че си здрав.
Той казва: „Пуснете го! “ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко.
Ти си болен, почувствуваш, че си здрав.
Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Имаш един живот, който е сладък.
“ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав.
Имаш един живот, който е сладък.
към беседата >>
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи.
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи.
Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида .
към беседата >>
Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“.
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи.
Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“.
Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина.
към беседата >>
Вие живеете в миналото.
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи. Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“.
Вие живеете в миналото.
Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето.
към беседата >>
Хубаво е то.
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи. Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото.
Хубаво е то.
Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето.
към беседата >>
Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас.
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи. Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото. Хубаво е то.
Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас.
Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе.
към беседата >>
Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида .
Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи. Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас.
Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида .
И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.
към беседата >>
И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина.
Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида .
И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина.
Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
към беседата >>
Огънят е един резултат.
Огънят е един резултат.
Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло.
към беседата >>
Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето.
Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина.
Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето.
Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете.
към беседата >>
Него тепърва ще учим.
Огънят е един резултат.
Него тепърва ще учим.
Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това.
към беседата >>
Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето.
Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето.
Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето.
Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши.
към беседата >>
Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън.
Огънят е един резултат. Него тепърва ще учим.
Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън.
Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието.
към беседата >>
Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе.
Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето.
Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе.
Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас.
към беседата >>
Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня.
Огънят е един резултат. Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън.
Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня.
И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне.
към беседата >>
Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.
Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида . И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе.
Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек.
към беседата >>
И всичките нещастия все от огъня идат.
Огънят е един резултат. Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня.
И всичките нещастия все от огъня идат.
Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята.
към беседата >>
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята.
към беседата >>
Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло.
Огънят е един резултат. Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат.
Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло.
От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката.
към беседата >>
Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете.
Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете.
Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения.
към беседата >>
От нашето незнание произтича това.
Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло.
От нашето незнание произтича това.
Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение.
към беседата >>
Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши.
Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете.
Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши.
Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница.
към беседата >>
Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието.
Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това.
Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието.
В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек.
към беседата >>
Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас.
Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши.
Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас.
Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди.
към беседата >>
В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне.
Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието.
В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне.
Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ.
към беседата >>
Каква детска вяра трябва да има човек.
Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас.
Каква детска вяра трябва да има човек.
Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни.
към беседата >>
Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята.
И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне.
Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята.
Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието.
към беседата >>
Най-първо трябва да се отучите от сръднята.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек.
Най-първо трябва да се отучите от сръднята.
Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства.
към беседата >>
Често ние хващаме огъня за опашката.
Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята.
Често ние хващаме огъня за опашката.
Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит.
към беседата >>
Запример, вие като ученици имате недоразумения.
Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята.
Запример, вие като ученици имате недоразумения.
Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре.
към беседата >>
Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение.
От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката.
Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение.
Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата.
към беседата >>
Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница.
Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения.
Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница.
Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви.
към беседата >>
Трябва знание, трябва да се учи човек.
Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение.
Трябва знание, трябва да се учи човек.
Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О.
към беседата >>
Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди.
Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница.
Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди.
Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон.
към беседата >>
Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ.
В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек.
Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ.
Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият.
към беседата >>
Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни.
Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди.
Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни.
Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света.
към беседата >>
Цялата философия на знанието.
Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ.
Цялата философия на знанието.
Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода.
към беседата >>
Не трябва да има влизане и в нашите чувства.
Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни.
Не трябва да има влизане и в нашите чувства.
Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни.
към беседата >>
Много работи в света за да се разбират, трябва един опит.
Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието.
Много работи в света за да се разбират, трябва един опит.
Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха.
към беседата >>
Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре.
Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства.
Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре.
Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване.
към беседата >>
Учителят по педагогика започва той да запитва децата.
Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит.
Учителят по педагогика започва той да запитва децата.
Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е!
към беседата >>
Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви.
Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре.
Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви.
То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен.
към беседата >>
Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О.
Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата.
Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О.
О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега.
към беседата >>
То е Божий закон.
Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви.
То е Божий закон.
Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят.
към беседата >>
О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият.
Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О.
О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият.
О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия?
към беседата >>
Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света.
Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон.
Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света.
Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“.
към беседата >>
О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода.
Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият.
О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода.
О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то.
към беседата >>
Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни.
Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света.
Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни.
Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева.
към беседата >>
О-то е един плод, който е турен като една дреха.
Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода.
О-то е един плод, който е турен като една дреха.
Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“.
към беседата >>
Един други в света се измъчване.
Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни.
Един други в света се измъчване.
Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“.
към беседата >>
Знаете ли колко хубава ябълка е!
Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха.
Знаете ли колко хубава ябълка е!
Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“. Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие.
към беседата >>
Човек трябва да бъде последователен.
Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване.
Човек трябва да бъде последователен.
Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“. Оттатъка съди другия.
към беседата >>
Децата разбират сега.
Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е!
Децата разбират сега.
Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“. Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие. Човек е едно условие.
към беседата >>
Двама души се разговарят.
То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен.
Двама души се разговарят.
Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“. Оттатъка съди другия. Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи.
към беседата >>
Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия?
О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега.
Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия?
Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“. Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие. Човек е едно условие. О-то – това значи.
към беседата >>
Казва: „Много жесток човек е този“.
Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят.
Казва: „Много жесток човек е този“.
Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“. Оттатъка съди другия. Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи. Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“.
към беседата >>
Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то.
О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия?
Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то.
Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“. Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие. Човек е едно условие. О-то – това значи. Научно ще обясните.
към беседата >>
Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева.
Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“.
Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева.
Ще ми извади душата, пък богат човек е“. Оттатъка съди другия. Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи. Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“. Друг казва: „Сто лева ми дал на заем, три години стана ме мъчи за сто лева.
към беседата >>
Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“.
О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то.
Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“.
Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие. Човек е едно условие. О-то – това значи. Научно ще обясните. Религиозно как ще обясните О-то?
към беседата >>
Ще ми извади душата, пък богат човек е“.
Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева.
Ще ми извади душата, пък богат човек е“.
Оттатъка съди другия. Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи. Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“. Друг казва: „Сто лева ми дал на заем, три години стана ме мъчи за сто лева. Пък богат човекът“.
към беседата >>
Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие.
Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“.
Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие.
Човек е едно условие. О-то – това значи. Научно ще обясните. Религиозно как ще обясните О-то? Той ще каже: „Деца, всичко от Господа става.
към беседата >>
Оттатъка съди другия.
Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“.
Оттатъка съди другия.
Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи. Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“. Друг казва: „Сто лева ми дал на заем, три години стана ме мъчи за сто лева. Пък богат човекът“. Този, който има да ми дава хиляда лева, казвам му: „Не си искам парите, които съм ти дал.
към беседата >>
2.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост.
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила.
Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост.
Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста.
към беседата >>
Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане?
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост.
Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане?
Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота?
към беседата >>
Ще счупите лоста.
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане?
Ще счупите лоста.
И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл.
към беседата >>
И ръката, например, е един лост.
Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста.
И ръката, например, е един лост.
Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят.
към беседата >>
Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите.
Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост.
Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите.
Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек?
към беседата >>
Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста.
Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите.
Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста.
Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва.
към беседата >>
Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота?
Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста.
Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота?
Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а).
към беседата >>
Слабите - на тях им трябва мисъл.
Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота?
Слабите - на тях им трябва мисъл.
Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат.
към беседата >>
Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят.
И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл.
Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят.
Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват.
към беседата >>
Вие казвате: "Аз съм един слаб човек?
Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят.
Вие казвате: "Аз съм един слаб човек?
" - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки.
към беседата >>
" - ами теб сила не ти трябва.
Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек?
" - ами теб сила не ти трябва.
- "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа.
към беседата >>
- "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а).
Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва.
- "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а).
Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш.
към беседата >>
Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат.
Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а).
Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат.
Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват.
Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат.
Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват.
Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки.
Вие казвате: "Аз съм един слаб човек? " - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват.
Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки.
Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа.
" - ами теб сила не ти трябва. - "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки.
Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа.
Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш.
- "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а). Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа.
Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш.
Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Пътят ти е определен - това е мисъл.
Важно е мисълта да дойде в теб, а другите работи сами по себе си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш.
Пътят ти е определен - това е мисъл.
към беседата >>
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила.
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила.
Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите?
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила.
Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите?
Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо?
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите?
Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо?
Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни.
към беседата >>
Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи.
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо?
Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи.
Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш.
към беседата >>
Ти не си започнал да мислиш.
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи.
Ти не си започнал да мислиш.
Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво.
към беседата >>
Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса.
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш.
Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса.
- "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.
към беседата >>
- "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса.
Например, казвате: "Трябва да набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса.
- "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса.
Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства.
към беседата >>
Тези неща са относителни.
Мислите ли, че като кажете: "Аз съм невежа, нищо не разбирам", с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса.
Тези неща са относителни.
Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш?
към беседата >>
Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш.
Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни.
Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш.
Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух.
към беседата >>
Човек, който мисли, гледа трезво.
Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш.
Човек, който мисли, гледа трезво.
Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е.
към беседата >>
Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.
Същото е, когато кажеш: "Аз съм много лош човек." Това не разрешава въпроса. - "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво.
Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.
Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш.
към беседата >>
Функционират и всички други чувства.
- "Аз съм много добър човек." - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.
Функционират и всички други чувства.
Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие.
към беседата >>
Какво ти трябва, за да вървиш?
Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства.
Какво ти трябва, за да вървиш?
За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
За да учиш музика и поезия, трябва ти слух.
Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш?
За да учиш музика и поезия, трябва ти слух.
За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е.
Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух.
За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е.
трябва да дишаш. Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
трябва да дишаш.
Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието. Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е.
трябва да дишаш.
Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие.
Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш.
Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие.
Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива Живота, чрез ухото се добива Знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа Животът се туря в действие.
Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.
към беседата >>
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете?
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете?
Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните.
към беседата >>
Какво е предназначението на терцата в музиката?
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете?
Какво е предназначението на терцата в музиката?
Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва.
към беседата >>
Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до.
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката?
Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до.
Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата?
към беседата >>
Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е.
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до.
Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е.
основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта.
към беседата >>
основата на Живота.
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е.
основата на Живота.
Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.
към беседата >>
Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните.
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота.
Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните.
Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.
към беседата >>
Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва.
Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните.
Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва.
Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.
към беседата >>
Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата?
Основният тон, с който Животът вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва.
Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата?
В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.
към беседата >>
В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта.
Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата?
В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта.
Те всички са съединени.
към беседата >>
Те всички са съединени.
основата на Живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по себе си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон до - това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта.
Те всички са съединени.
към беседата >>
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата.
Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>
Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата.
Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле.
Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>
Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле.
Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете.
Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>
Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете.
Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли.
И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>
И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли.
И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа.
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа.
Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. Мисълта дава разрешение. Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
към беседата >>
Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени.
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа.
Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени.
Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. Мисълта дава разрешение. Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
към беседата >>
Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила.
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени.
Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила.
Мисълта дава разрешение. Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
към беседата >>
Мисълта дава разрешение.
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила.
Мисълта дава разрешение.
Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
към беседата >>
Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. Ако взема до-ре-ми или ако взема до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. Мисълта дава разрешение.
Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.
към беседата >>
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания.
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания.
Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим.
към беседата >>
Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни.
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания.
Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни.
Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният?
към беседата >>
Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа.
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни.
Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа.
Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се.
към беседата >>
Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани?
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа.
Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани?
Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен.
към беседата >>
Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли.
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани?
Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли.
А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси.
към беседата >>
А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим.
Сега, ние казваме: "Тази е философска работа." Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли.
А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим.
Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва.
към беседата >>
Според вас кой мисли - ситият или гладният?
Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим.
Според вас кой мисли - ситият или гладният?
- Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно.
към беседата >>
- Гладният, разбира се.
Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният?
- Гладният, разбира се.
Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира.
към беседата >>
Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен.
Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се.
Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен.
А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там.
към беседата >>
А гладният търси.
Има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен.
А гладният търси.
И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва.
А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси.
И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва.
Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно.
Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва.
Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно.
И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира.
- Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно.
И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира.
После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
После, взема предвид има или няма кучета там.
Ситият въобще не мисли, той чувства в себе си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира.
После, взема предвид има или няма кучета там.
Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там.
Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
към беседата >>
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие.
Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.
към беседата >>
Аз не бих желал да мислите като вълка.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие.
Аз не бих желал да мислите като вълка.
Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка.
Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма.
Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма.
Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях.
Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях.
Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.
Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.
Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.
към беседата >>
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им.
Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. На желанието не му трябват ботуши.
към беседата >>
Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им.
Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие.
Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. На желанието не му трябват ботуши.
към беседата >>
Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие.
Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши.
Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. На желанието не му трябват ботуши.
към беседата >>
Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши.
Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят.
На желанието не му трябват ботуши.
към беседата >>
По какво се отличава лесният път?
По какво се отличава лесният път?
Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота.
към беседата >>
На желанието не му трябват ботуши.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят.
На желанието не му трябват ботуши.
към беседата >>
Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя.
По какво се отличава лесният път?
Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя.
Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна?
към беседата >>
Сега, можете да вземете всичко това и обратно.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно.
Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек.
към беседата >>
Кое определя сладчината?
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя.
Кое определя сладчината?
Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите.
към беседата >>
Едно желание и една мисъл са ти достатъчни.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно.
Едно желание и една мисъл са ти достатъчни.
Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение.
към беседата >>
Кое определя топлината, кое определя студенината?
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината?
Кое определя топлината, кое определя студенината?
Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията.
към беседата >>
Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни.
Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл.
Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог.
към беседата >>
Топлината разширява телата и дава живот, т. е.
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината?
Топлината разширява телата и дава живот, т. е.
тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите.
към беседата >>
Другите работи сами по себе си ще дойдат.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл.
Другите работи сами по себе си ще дойдат.
Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог?
към беседата >>
тя спомага на живота.
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е.
тя спомага на живота.
Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия.
към беседата >>
Ние, хората, сме желания.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат.
Ние, хората, сме желания.
А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя.
към беседата >>
Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна?
Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота.
Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна?
От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
А когато започнем да мислим, това вече не е човек.
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания.
А когато започнем да мислим, това вече не е човек.
Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог.
към беседата >>
От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите.
Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна?
От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите.
Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение.
Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек.
Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение.
Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам.
към беседата >>
Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията.
Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите.
Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията.
Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
Запомнете: за мен първата мисъл е Бог.
Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение.
Запомнете: за мен първата мисъл е Бог.
Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават.
към беседата >>
Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите.
Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията.
Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите.
Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Другите работи сами по себе си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог.
Какво нещо е Бог?
- първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава.
към беседата >>
Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия.
тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите.
Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия.
Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
- първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя.
Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог?
- първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя.
Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог.
към беседата >>
Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия.
Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.
към беседата >>
Започна ли да мисля, това е Бог.
А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя.
Започна ли да мисля, това е Бог.
Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога.
към беседата >>
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път.
Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл.
към беседата >>
Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам.
Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог.
Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам.
Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл.
към беседата >>
Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път.
Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни.
Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието.
към беседата >>
Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават.
Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам.
Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават.
Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата!
към беседата >>
Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни.
Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта.
- Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл.
към беседата >>
Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава.
Какво нещо е Бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават.
Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава.
Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други.
към беседата >>
- Ами че Любовта е мисъл.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта.
- Ами че Любовта е мисъл.
Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл.
към беседата >>
Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог.
- първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава.
Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог.
Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
Ще кажеш, че е Истината.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл.
Ще кажеш, че е Истината.
- Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта.
към беседата >>
Най-лесният път е мисълта за Бога.
Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог.
Най-лесният път е мисълта за Бога.
Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
- Това е мисъл.
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината.
- Това е мисъл.
Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл.
към беседата >>
Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл.
Аз мога да мисля с Бога, а със себе си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога.
Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл.
Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
Ще кажеш, че е Знанието.
Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл.
Ще кажеш, че е Знанието.
-Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии.
към беседата >>
Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата!
Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл.
Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата!
Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
-Това е мисъл.
Ще кажеш, че най-лесният път е Любовта. - Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието.
-Това е мисъл.
Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега.
към беседата >>
Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други.
Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата!
Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други.
Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
Думата път означава мисъл.
- Ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл.
Думата път означава мисъл.
Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: "Аз ще ти го докажа." Оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди да ми излагат други.
Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.
към беседата >>
Реалното е мисълта.
Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл.
Реалното е мисълта.
Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате.
Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили. Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди. Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
към беседата >>
Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл.
- Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта.
Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл.
Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате.
Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили.
Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди. Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
към беседата >>
Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии.
Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл.
Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии.
Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили.
Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите.
И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди. Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
към беседата >>
Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега.
-Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии.
Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега.
Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили. Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите.
И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди.
Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
към беседата >>
Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: "Аз съм пътят." - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: "Да мислим." Това е приложение сега.
Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.
към беседата >>
Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. Вие седите и чувствате за себе си, а за Бога още не сте мислили. Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. И целият ви живот става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди.
Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.
към беседата >>
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате.
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате.
Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.
към беседата >>
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за себе си.
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за себе си.
Някой може да каже: "Тогава какво сме правили досега? " - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. Чувството е човекът, мисълта е Бог.
към беседата >>
Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване.
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате.
Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване.
Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.
към беседата >>
Някой може да каже: "Тогава какво сме правили досега?
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за себе си.
Някой може да каже: "Тогава какво сме правили досега?
" - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. Чувството е човекът, мисълта е Бог.
към беседата >>
Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване.
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване.
Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване.
Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.
към беседата >>
" - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл.
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за себе си. Някой може да каже: "Тогава какво сме правили досега?
" - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл.
Чувството е човекът, мисълта е Бог.
към беседата >>
Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл.
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване.
Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл.
Именно в мисълта има процес.
към беседата >>
Чувството е човекът, мисълта е Бог.
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за себе си. Някой може да каже: "Тогава какво сме правили досега? " - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл.
Чувството е човекът, мисълта е Бог.
към беседата >>
Именно в мисълта има процес.
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл.
Именно в мисълта има процес.
към беседата >>
Следователно, трябва да имате една ясна представа за себе си.
Следователно, трябва да имате една ясна представа за себе си.
Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. От много глава не боли.
към беседата >>
Кой е органът на човешката мисъл?
Кой е органът на човешката мисъл?
Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело.
към беседата >>
Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си.
Следователно, трябва да имате една ясна представа за себе си.
Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си.
От много глава не боли.
към беседата >>
Можеш ли да говориш, ако нямаш език?
Кой е органът на човешката мисъл?
Можеш ли да говориш, ако нямаш език?
Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил.
към беседата >>
От много глава не боли.
Следователно, трябва да имате една ясна представа за себе си. Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си.
От много глава не боли.
към беседата >>
Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване.
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език?
Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване.
Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества.
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване.
Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества.
Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
Казвам: трябва да упражнявате ухото си.
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества.
Казвам: трябва да упражнявате ухото си.
Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело.
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си.
Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело.
А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
А пък носът определя това, което умът вече е извършил.
Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело.
А пък носът определя това, което умът вече е извършил.
Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил.
Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.
към беседата >>
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат.
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат.
С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се облече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.
към беседата >>
С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате.
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат.
С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате.
Всяка една мисъл трябва да се облече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.
към беседата >>
Всяка една мисъл трябва да се облече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате.
Всяка една мисъл трябва да се облече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.
към беседата >>
Най-лесният път е пътят на мисълта.
Най-лесният път е пътят на мисълта.
Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път.
към беседата >>
Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният?
Най-лесният път е пътят на мисълта.
Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният?
Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният.
към беседата >>
Можем ли ние да ходим по неговия път?
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният?
Можем ли ние да ходим по неговия път?
Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва.
към беседата >>
Невъзможно е.
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път?
Невъзможно е.
Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите.
към беседата >>
Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният?
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е.
Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният?
Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора.
към беседата >>
Невъзможно е да вървим по този път.
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният?
Невъзможно е да вървим по този път.
Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта.
към беседата >>
Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният.
Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път.
Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният.
И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва.
Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният.
И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва.
Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
Пътят на Любовта е пътят на мъдрите.
Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва.
Пътят на Любовта е пътят на мъдрите.
Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора.
Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите.
Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора.
Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта.
Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора.
Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта.
Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта.
Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
към беседата >>
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие.
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие.
Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
към беседата >>
Когато мисълта е права, няма противоречие.
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие.
Когато мисълта е права, няма противоречие.
Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
към беседата >>
Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо.
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие.
Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо.
Мисли, право мисли! Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
към беседата >>
Мисли, право мисли!
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо.
Мисли, право мисли!
Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
към беседата >>
Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли!
Нали сте пели песента "мисли, право мисли."
към беседата >>
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши.
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши.
Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил.
към беседата >>
Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега?
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши.
Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега?
Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли?
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега?
Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли?
Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване.
към беседата >>
Кое от кое произтича?
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли?
Кое от кое произтича?
Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта.
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича?
Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта.
Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил.
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта.
Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил.
Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил.
Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил.
Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил.
Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване.
Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил.
Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване.
Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Ето къде е самоизмамата.
Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: "Не мога да седя." Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване.
Ето къде е самоизмамата.
към беседата >>
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин.
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин.
Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода.
към беседата >>
Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато.
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин.
Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато.
Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея!
към беседата >>
Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите!
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато.
Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите!
" В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея! ", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него.
към беседата >>
" В това време се явява една крава и започва да се върти около него.
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите!
" В това време се явява една крава и започва да се върти около него.
Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея! ", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него.
Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!
" Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея! ", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
" Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода.
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!
" Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода.
И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея! ", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея!
Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода.
И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея!
", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него.
Той я хваща и си казва: "Оправих си вече работите! " В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея!
", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него.
А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
" В това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: "Откъде се взе тази крава да се върти около мен и да не ми дава да изляза! " Понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... Всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: "Отървах се от нея! ", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него.
А "торбата", която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.
към беседата >>
Та казвам: същественото е мисълта.
Та казвам: същественото е мисълта.
Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея.
към беседата >>
Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта.
Та казвам: същественото е мисълта.
Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта.
Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти?
към беседата >>
Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса.
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта.
Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса.
По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение.
към беседата >>
По някой път и вие ритате вашите крави.
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса.
По някой път и вие ритате вашите крави.
Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш?
към беседата >>
Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе.
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави.
Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе.
Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?
към беседата >>
Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея.
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе.
Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея.
Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него.
към беседата >>
Защо кравата се върти?
Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея.
Защо кравата се върти?
- мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът.
към беседата >>
- мисълта образува движение.
Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти?
- мисълта образува движение.
Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън.
към беседата >>
Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш?
По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение.
Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш?
Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея.
към беседата >>
Какво ще правиш с тия пари?
Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш?
Какво ще правиш с тия пари?
" щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
" щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него.
Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?
" щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него.
Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
Тази крава е Животът.
Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него.
Тази крава е Животът.
Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
Виждате ли колко интересен е този сън.
- мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът.
Виждате ли колко интересен е този сън.
Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея.
Кравата иска да му каже: "Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън.
Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея.
Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
Какво ще правиш с тия пари? " щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е Животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около теб и ти се чудиш какво да правиш с нея.
Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.
към беседата >>
Сега, нали купихте лотариен билет, колко спечелихте?
Сега, нали купихте лотариен билет, колко спечелихте?
-Четиристотин лева...
към беседата >>
-Четиристотин лева...
Сега, нали купихте лотариен билет, колко спечелихте?
-Четиристотин лева...
към беседата >>
Мисълта е потребна в живота.
Мисълта е потребна в живота.
При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура.
към беседата >>
При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година.
Мисълта е потребна в живота.
При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година.
Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет.
към беседата >>
Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура.
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година.
Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура.
Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили.
към беседата >>
Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура.
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура.
Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура.
Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
Сега се чудите какво ще стане с вас?
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура.
Сега се чудите какво ще стане с вас?
- Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
- Ще държите матура.
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас?
- Ще държите матура.
Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет.
При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура.
Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет.
Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
Зависи от това как сте учили.
Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет.
Зависи от това как сте учили.
Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
Сега имате да държите изпит в университета.
Учебният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - Ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили.
Сега имате да държите изпит в университета.
към беседата >>
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2].
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2].
Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи.
към беседата >>
Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е.
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2].
Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е.
имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия.
към беседата >>
имате вече една фигура.
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2]. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е.
имате вече една фигура.
Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно?
към беседата >>
Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет.
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2]. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура.
Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет.
Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят.
към беседата >>
Каква геометрична фигура представлява [4'2]?
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2]. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет.
Каква геометрична фигура представлява [4'2]?
Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата.
към беседата >>
Това е фигура, която не може да се представи.
Представете си, че имате [2'2 3'2, 4'2]. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]?
Това е фигура, която не може да се представи.
Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения.
към беседата >>
Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия.
Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи.
Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия.
Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост.
към беседата >>
Правата може ли да се продължи безконечно?
имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия.
Правата може ли да се продължи безконечно?
Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло.
към беседата >>
Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят.
Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно?
Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят.
Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
Едно същество може да обиколи квадрата.
Каква геометрична фигура представлява [4'2]? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят.
Едно същество може да обиколи квадрата.
По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
По-нататък имаме по-висши измерения.
Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата.
По-нататък имаме по-висши измерения.
Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост.
Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения.
Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост.
Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло.
Правата може ли да се продължи безконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост.
Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло.
Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
Едно тяло може да е граница на друго нещо...
Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло.
Едно тяло може да е граница на друго нещо...
към беседата >>
Сега вие чувствате нещата.
Сега вие чувствате нещата.
Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: "Не зная." Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.
към беседата >>
Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: "Не зная." Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш.
Сега вие чувствате нещата.
Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: "Не зная." Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш.
Щом мислиш, ти вече ще знаеш.
към беседата >>
Щом мислиш, ти вече ще знаеш.
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: "Не зная." Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш.
Щом мислиш, ти вече ще знаеш.
към беседата >>
Например, имате една идея за Доброто.
Например, имате една идея за Доброто.
Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш.
към беседата >>
Какво нещо е то?
Например, имате една идея за Доброто.
Какво нещо е то?
Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме.
към беседата >>
Казваме, че един човек е добър, а друг е лош.
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то?
Казваме, че един човек е добър, а друг е лош.
По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността.
към беседата >>
По какво се отличава добрият от лошия човек?
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош.
По какво се отличава добрият от лошия човек?
Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш?
към беседата >>
Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване.
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек?
Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване.
Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.
към беседата >>
Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш.
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване.
Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш.
Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели.
към беседата >>
Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме.
Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш.
Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме.
Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш.
към беседата >>
Мисълта пък е активността.
Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме.
Мисълта пък е активността.
Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията.
към беседата >>
Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш?
По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността.
Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш?
Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите.
към беседата >>
Той сам си подразделя мярката.
Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: "Може да направя една погрешка." Това е чувстване. Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш?
Той сам си подразделя мярката.
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл.
към беседата >>
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели.
Щом си раздвоен в себе си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели.
При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви.
към беседата >>
При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш.
Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели.
При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш.
Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията.
Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш.
Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията.
А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите.
Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията.
А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите.
Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
Следователно тук вече има мисъл.
Той сам си подразделя мярката. Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите.
Следователно тук вече има мисъл.
Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви.
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл.
Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви.
Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да бъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви.
Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.
към беседата >>
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване.
Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни.
към беседата >>
Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване.
Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота.
Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата.
към беседата >>
Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота.
Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят.
Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача.
към беседата >>
Например, вие искате да обичате някого.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят.
Например, вие искате да обичате някого.
Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл.
към беседата >>
Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого.
Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане.
Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита.
към беседата >>
Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни.
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане.
Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни.
Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш.
към беседата >>
Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата.
Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни.
Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата.
Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече.
към беседата >>
Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача.
Наскоро един познат ми каза: "Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата.
Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача.
В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!
към беседата >>
В такава любов няма смисъл.
Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача.
В такава любов няма смисъл.
Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве! "
към беседата >>
Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита.
Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл.
Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита.
Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве! "
към беседата >>
Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш.
Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита.
Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш.
Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве! "
към беседата >>
Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече.
Някой казва: "Да се обичаме." Това значи да си туриш беля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш.
Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече.
Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве! "
към беседата >>
Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!
Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече.
Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!
"
към беседата >>
"
В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не си струва човек да обича." Оплел си се вече - само чувствуваш, въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене", да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!
"
към беседата >>
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо.
Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш.
към беседата >>
Вие чувствате, затова не помните.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо.
Вие чувствате, затова не помните.
Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва.
към беседата >>
Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните.
Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата.
Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш.
към беседата >>
Разбира се и чувстването спомага за паметта.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата.
Разбира се и чувстването спомага за паметта.
Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата?
към беседата >>
Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта.
Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е.
щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я.
към беседата >>
щом чувствуваш, не можеш да помниш.
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е.
щом чувствуваш, не можеш да помниш.
А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
А щом започнеш да мислиш, паметта идва.
Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш.
А щом започнеш да мислиш, паметта идва.
Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш.
Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва.
Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш.
Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
Например, имаш един усет, но каква му е формата?
Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш.
Например, имаш един усет, но каква му е формата?
- Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
- Няма я.
Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата?
- Няма я.
Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
Само мисълта дава определена форма на Живота.
щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я.
Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви!
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви!
" - Защото не мислиш. - "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш.
към беседата >>
" - Защото не мислиш.
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви!
" - Защото не мислиш.
- "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път.
към беседата >>
- "Не зная да работя." - Не мислиш добре.
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви! " - Защото не мислиш.
- "Не зная да работя." - Не мислиш добре.
- "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път.
към беседата >>
- "Приятели нямам." - Не мислиш.
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви! " - Защото не мислиш. - "Не зная да работя." - Не мислиш добре.
- "Приятели нямам." - Не мислиш.
- "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
- "Не съм добър човек." - Не мислиш.
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви! " - Защото не мислиш. - "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш.
- "Не съм добър човек." - Не мислиш.
- "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
- "Не зная какво да правя." - Не мислиш.
Има и други положения, когато казвате: "Не ми върви! " - Защото не мислиш. - "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш.
- "Не зная какво да правя." - Не мислиш.
Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път.
" - Защото не мислиш. - "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш.
Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път.
Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път.
- "Не зная да работя." - Не мислиш добре. - "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път.
Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път.
Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
- "Приятели нямам." - Не мислиш. - "Не съм добър човек." - Не мислиш. - "Не зная какво да правя." - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път.
Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
към беседата >>
Нека сега да решим една задача.
Нека сега да решим една задача.
Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста.
към беседата >>
Нали сте учили физика и доста добре я разбирате.
Нека сега да решим една задача.
Нали сте учили физика и доста добре я разбирате.
Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост.
към беседата >>
Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила.
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате.
Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила.
Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите.
към беседата >>
3.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Това показва, че хората не разбират смъртта.
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим да турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи. Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън.
Това показва, че хората не разбират смъртта.
Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи.
към беседата >>
Изпразва стомната.
“ – Ще я напълниш с вода. – „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата.
Изпразва стомната.
– „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде. Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне.
Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние си създаваме ред неприятности. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта.
Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне.
И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности.
към беседата >>
– „Ами сега?
– „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга да отидеш до извора. Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната.
– „Ами сега?
“ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде. Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
И може да умре само живият, умрелият не може да умре.
Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне.
И може да умре само живият, умрелият не може да умре.
Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта?
към беседата >>
“ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде.
Нека бабата се разговаря със стомната. Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната. – „Ами сега?
“ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде.
Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее.
Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре.
Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее.
Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново.
към беседата >>
Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
Като се върне от вода, нека пита стомната какво да прави с тази вода. Стомната ще ѝ каже да я излее в кацата. Изпразва стомната. – „Ами сега? “ – „Пак ще отидеш на извора да ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може да ви даде.
Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва да ходя на извора да пълня и да празня стомните.“
към беседата >>
Две възможности има за него.
Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее.
Две възможности има за него.
А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът?
към беседата >>
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало.
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало.
Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
към беседата >>
А живият може да умре и може да се разложи.
Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него.
А живият може да умре и може да се разложи.
Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново.
към беседата >>
Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам.
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало.
Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам.
Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
към беседата >>
Това са две възможности.
Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи.
Това са две възможности.
Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее.
към беседата >>
Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти.
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало. Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам.
Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти.
Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
към беседата >>
Защо е смъртта?
И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности.
Защо е смъртта?
– За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи.
към беседата >>
Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало. Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти.
Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
към беседата >>
– За да се родиш изново.
Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта?
– За да се родиш изново.
Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш.
към беседата >>
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години.
Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години. Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им.
към беседата >>
Защо е животът?
Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново.
Защо е животът?
– За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи.
към беседата >>
Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години.
Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години.
Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна.
към беседата >>
– За да оживееш изново.
А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът?
– За да оживееш изново.
Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта.
към беседата >>
Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години. Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години.
Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите.
На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади.
към беседата >>
Човек се ражда, за да оживее.
Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново.
Човек се ражда, за да оживее.
И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. Това са антитези.
към беседата >>
На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години. Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години. Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите.
На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини.
И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари!
към беседата >>
И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи.
Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее.
И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи.
И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. Това са антитези.
към беседата >>
И най-после те трябва да държат навсякъде речи.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години. Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години. Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини.
И най-после те трябва да държат навсякъде речи.
Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре.
към беседата >>
И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш.
– За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи.
И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш.
Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. Това са антитези.
към беседата >>
Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им.
За да изправиш сърцето си, ти трябва да бъдеш на 90 години. Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години. Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи.
Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им.
Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре. Всички останали са кандидати само за високите служби.
към беседата >>
Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи.
Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш.
Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи.
Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. Това са антитези.
към беседата >>
Считам, че тази програма за старите е достатъчна.
Хайде, да не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години. Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им.
Считам, че тази програма за старите е достатъчна.
Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре. Всички останали са кандидати само за високите служби. Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта.
– За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи.
Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта.
Това са антитези.
към беседата >>
Ако сте на 50 години, вие сте още млади.
Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите. На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна.
Ако сте на 50 години, вие сте още млади.
Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре. Всички останали са кандидати само за високите служби. Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Това са антитези.
Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта.
Това са антитези.
към беседата >>
Колко души от вас са стари!
На тези, които са на 60 години, казвам: Да свирят на пиано, да пеят на сцената, да вземат четки в ръка и да рисуват, да изнесат на изложение своите художествени картини. И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади.
Колко души от вас са стари!
Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре. Всички останали са кандидати само за високите служби. Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Смъртта е ограничение.
Смъртта е ограничение.
Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира.
към беседата >>
Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре.
И най-после те трябва да държат навсякъде речи. Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари!
Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре.
Всички останали са кандидати само за високите служби. Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Човек постепенно умира.
Смъртта е ограничение.
Човек постепенно умира.
Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си.
към беседата >>
Всички останали са кандидати само за високите служби.
Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре.
Всички останали са кандидати само за високите служби.
Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта.
Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира.
Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта.
Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост.
към беседата >>
Те в бъдеще могат да ги заемат.
Считам, че тази програма за старите е достатъчна. Ако сте на 50 години, вие сте още млади. Колко души от вас са стари! Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре. Всички останали са кандидати само за високите служби.
Те в бъдеще могат да ги заемат.
към беседата >>
Смъртта иде от неразбиране на виделината.
Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта.
Смъртта иде от неразбиране на виделината.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.
към беседата >>
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината.
Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
към беседата >>
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи.
Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи.
Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине.
към беседата >>
Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината.
Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано.
За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат.
към беседата >>
Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира.
Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи.
Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира.
Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
към беседата >>
За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината. Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано.
За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща.
Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават.
към беседата >>
Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си.
Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира.
Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си.
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината. Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща.
Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава.
Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме.
към беседата >>
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост.
Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си.
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Това, което е разбрано, трябва да се прилага.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината. Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава.
Това, което е разбрано, трябва да се прилага.
Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим.
към беседата >>
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.
Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.
Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината. Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага.
Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага.
към беседата >>
Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.
Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине.
Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Щом нещата се разберат, ще се приложат.
Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
Щом нещата се разберат, ще се приложат.
Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага. И онова, което не знае, не го проучава.
към беседата >>
Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине.
Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Щом не се разбират, ще се проучават.
За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат.
Щом не се разбират, ще се проучават.
Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага. И онова, което не знае, не го проучава. Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към беседата >>
Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме.
Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават.
Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме.
А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага. И онова, което не знае, не го проучава. Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи.
Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието?
към беседата >>
А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим.
Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме.
А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим.
Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага. И онова, което не знае, не го проучава. Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
Никой не може да направи себе си щастлив.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи.
Никой не може да направи себе си щастлив.
Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта?
към беседата >>
Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага.
Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим.
Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага.
И онова, което не знае, не го проучава. Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
Това не е в тяхната възможност.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив.
Това не е в тяхната възможност.
Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно.
към беседата >>
И онова, което не знае, не го проучава.
Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага.
И онова, което не знае, не го проучава.
Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
Това не е в човешката власт.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност.
Това не е в човешката власт.
Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта.
към беседата >>
Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим. Младият се познава по това, че това, което знае, не го прилага. И онова, което не знае, не го проучава.
Той чака нещата да му капнат отгоре някъде, наготово.
към беседата >>
Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт.
Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив.
Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас – природата заради нас не може да яде, природата заради нас не може да диша, природата заради нас не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива.
Едно трябва да знаете: Природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас – природата заради нас не може да яде, природата заради нас не може да диша, природата заради нас не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива.
Това са работи, които ние сами трябва да извършим.
към беседата >>
Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието?
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив.
Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието?
Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде.
към беседата >>
Това са работи, които ние сами трябва да извършим.
Едно трябва да знаете: Природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас – природата заради нас не може да яде, природата заради нас не може да диша, природата заради нас не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива.
Това са работи, които ние сами трябва да извършим.
към беседата >>
Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта?
Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието?
Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта?
Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас.
към беседата >>
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо.
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо.
Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов. Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат? И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе.
към беседата >>
Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно.
Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта?
Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно.
Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух.
към беседата >>
Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив.
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо.
Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив.
И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов. Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат? И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта.
Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно.
Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта.
И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
към беседата >>
И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни.
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив.
И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни.
Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов. Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат? И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде.
Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта.
И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде.
Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
към беседата >>
Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов.
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни.
Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов.
Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат? И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде.
Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде.
Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде.
Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия.
към беседата >>
Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат?
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов.
Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат?
И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас.
Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде.
Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас.
За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе.
Всякога недоволството в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов. Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат?
И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе.
Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух.
Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас.
За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух.
Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Той е недоволен и користолюбив от това, че не го уважават и почитат, или че няма любов. Че какво по-голямо уважение можеш да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат? И след всичкото това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе.
Щом мислиш така, ти си един беден човек, който не говори истината.
към беседата >>
Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух.
Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става.
Аз имам два възгледа за живота. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него.
към беседата >>
В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
Аз имам два възгледа за живота.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става.
Аз имам два възгледа за живота.
Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите.
към беседата >>
Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия.
Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде. Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия.
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота.
Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща.
Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие.
към беседата >>
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
Когато ви говоря за виделината и тъмнината, вие ги считате вън от вас. За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние да издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия.
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видяла, че не може да я ограничи.
към беседата >>
Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща.
Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося.
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами.
към беседата >>
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи.
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи.
За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме? “ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци.
към беседата >>
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося.
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него.
И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни.
към беседата >>
За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме?
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи.
За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме?
“ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
към беседата >>
И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него.
Сега аз бих могъл да изнеса много още факти, но не искам, защото могат да се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него.
И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него.
Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
“ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба.
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме?
“ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба.
Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше?
към беседата >>
Това е правилното разрешение на въпросите.
Аз имам два възгледа за живота. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него.
Това е правилното разрешение на въпросите.
Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо?
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме? “ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба.
Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо?
– Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления.
към беседата >>
Така трябва да мислите и вие.
Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите.
Така трябва да мислите и вие.
Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
– Всяко постигнато желание е израз на смъртта.
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме? “ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо?
– Всяко постигнато желание е израз на смъртта.
Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления. Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво.
към беседата >>
Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами.
Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие.
Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами.
А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
Това стана и с първите човеци.
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме? “ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта.
Това стана и с първите човеци.
Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления. Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни.
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами.
А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни.
Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме? “ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци.
Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления. Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни.
Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите.
към беседата >>
Какво им липсваше?
“ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
Какво им липсваше?
Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления. Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
Хората са преплетени едни с други.
Хората са преплетени едни с други.
Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл. Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин.
към беседата >>
Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления.
Щом кажете, че го обичате, у вас, както и у него, ще настане една реакция. Защо? – Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше?
Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления.
Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво. Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл.
Хората са преплетени едни с други.
Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл.
Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се.
към беседата >>
Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво.
– Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления.
Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво.
Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам.
Хората са преплетени едни с други. Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл.
Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам.
Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет?
към беседата >>
Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
Това стана и с първите човеци. Те бяха недоволни от това, което Бог им даде. Какво им липсваше? Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами си сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления. Но един ден у тях се яви желание да вкусят от плодовете на забраненото дърво.
Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
към беседата >>
Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н.
Хората са преплетени едни с други. Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл. Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам.
Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н.
Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си.
към беседата >>
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина.
Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате.
към беседата >>
Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н.
Хората са преплетени едни с други. Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл. Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н.
Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н.
Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам.
към беседата >>
Питате някой човек дали е честен.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина.
Питате някой човек дали е честен.
Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате.
към беседата >>
Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин.
Хората са преплетени едни с други. Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл. Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н.
Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин.
Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира?
към беседата >>
Няма защо да питате.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина. Питате някой човек дали е честен.
Няма защо да питате.
То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата.
към беседата >>
Като разбера отде иде, успокоявам се.
Когато седя спокойно в стаята си, изведнъж възприемам една мисъл. Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин.
Като разбера отде иде, успокоявам се.
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се.
към беседата >>
То е написано на неговото лице.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина. Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате.
То е написано на неговото лице.
Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие.
към беседата >>
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет?
Аз не оставям тази мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се.
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет?
“ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето.
към беседата >>
Вие трябва да знаете да четете.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина. Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице.
Вие трябва да знаете да четете.
Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява.
към беседата >>
“ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си.
Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н. Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет?
“ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си.
След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето. То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява.
към беседата >>
Сами ще четете, без да го питате.
Следователно, щом искате да знаете дали някой ви обича, трябва да знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина. Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете.
Сами ще четете, без да го питате.
Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е.
към беседата >>
След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам.
Веднага си записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н. Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си.
След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам.
Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето. То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява. Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате.
Питате някой човек дали е честен. Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате.
Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате.
Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него.
към беседата >>
Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира?
Веднага ми отговарят, че тази мисъл е дошла от Лондон или от Берлин. Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам.
Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира?
“ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето. То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява. Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
Аз съм за свободата.
Няма защо да питате. То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате.
Аз съм за свободата.
Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие.
към беседата >>
“ – „Не бой се.
Като разбера отде иде, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира?
“ – „Не бой се.
Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето. То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява. Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие.
То е написано на неговото лице. Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата.
Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие.
Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора.
към беседата >>
Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето.
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам да се самоубия, да се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет? “ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се.
Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето.
То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява. Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
Никакво насилие не се позволява.
Вие трябва да знаете да четете. Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие.
Никакво насилие не се позволява.
– „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек?
към беседата >>
То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява.
“ – „Почакай, ти още не си дошъл до щастието си. След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето.
То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява.
Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
– „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е.
Сами ще четете, без да го питате. Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява.
– „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е.
Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай да се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма да се убивам, ще чакам.“ Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: „Какво да правя, детето ми умира? “ – „Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне на детето. То ще оздравее и като порасне, ще стане виден писател.“ Майката се зарадва и успокоява.
Така се провикват едни след други, не мога да се занимавам.
към беседата >>
Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него.
Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие да го питате. Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е.
Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него.
В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви.
Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение.
към беседата >>
В тебе няма никакво доверие.
Аз съм за свободата. Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него.
В тебе няма никакво доверие.
Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Сега пътуваме през океана с един голям параход.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви.
Сега пътуваме през океана с един голям параход.
Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение. Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора.
Когато искате някой да се изповяда пред вас, това е насилие. Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие.
Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора.
Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход.
Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува.
Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение. Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек?
Никакво насилие не се позволява. – „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора.
Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек?
Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува.
Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички.
Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение. Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
– „Ама аз искам да зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е. Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него. В тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш на другите хора. Къде остава тогава уважението и почитанието ти към този човек?
Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот.
към беседата >>
Няма да се плашите.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички.
Няма да се плашите.
Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение. Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка.
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка.
Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види.
към беседата >>
Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение.
Сега и на вас казвам: Ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите.
Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение.
Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Те изнасят погрешките на другите хора.
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка.
Те изнасят погрешките на другите хора.
Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали.
към беседата >>
Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2–3 години най-много ще ни сполети една голяма буря, от която параходът ще се пука, ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне, но ще имате само едно малко неразположение.
Обаче вие не искате да имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
към беседата >>
Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде.
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора.
Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде.
Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове.
към беседата >>
Нещастията не са само заради вас.
Нещастията не са само заради вас.
Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията.
към беседата >>
Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си?
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде.
Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си?
Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
към беседата >>
Земята е виновна за всичко.
Нещастията не са само заради вас.
Земята е виновна за всичко.
Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.
към беседата >>
Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят.
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си?
Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят.
Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи.
към беседата >>
Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите.
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко.
Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите.
Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям.
към беседата >>
Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види.
Съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка. Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят.
Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види.
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години?
към беседата >>
Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим.
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите.
Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим.
Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча.
към беседата >>
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали.
Те изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види.
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали.
Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън.
към беседата >>
Какво ще кажете за това?
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим.
Какво ще кажете за това?
Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
към беседата >>
Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове.
Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи някъде. Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали.
Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове.
Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това?
към беседата >>
Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията.
Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това?
Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията.
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия.
към беседата >>
Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома си? Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове.
Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това? – Защото по пръта минава енергията на топлината.
към беседата >>
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.
Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията.
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.
Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?
към беседата >>
Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи.
Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого да не се видят. Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи.
Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това? – Защото по пръта минава енергията на топлината. Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям.
Тя има да изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.
Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям.
Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия.
към беседата >>
Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години?
Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой да не ги види. Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи.
Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години?
“ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това? – Защото по пръта минава енергията на топлината. Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча.
Следователно не наказват нас, но Земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям.
Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча.
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
към беседата >>
“ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън.
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали. Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години?
“ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън.
Отде знаете това? – Защото по пръта минава енергията на топлината. Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Какво ще кажете за това? Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча.
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
към беседата >>
Отде знаете това?
Ако посадите една круша върху някой лош човек, от тази круша излизат безвкусни, лоши плодове. Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън.
Отде знаете това?
– Защото по пръта минава енергията на топлината. Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия.
Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия.
Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня.
към беседата >>
– Защото по пръта минава енергията на топлината.
Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека. Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това?
– Защото по пръта минава енергията на топлината.
Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия.
Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?
Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня. Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
Като слушате да се говори така, вие казвате: „Това са особени работи. Как е възможно отпреди толкова хиляди години да се роди върху [земята] някаква круша, която да показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години? “ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън. Отде знаете това? – Защото по пръта минава енергията на топлината.
Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може да усети топлината на този прът.
към беседата >>
Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия.
Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо?
Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия.
Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня. Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие.
Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния.
към беседата >>
Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
Знам какви са греховете ѝ, но трябва да мълча. На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия.
Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня. Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Този закон съществува и във всеки човек.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие.
Този закон съществува и във всеки човек.
Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път?
към беседата >>
И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
В бъдеще Земята ще бъде княгиня. Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек.
Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
към беседата >>
В бъдеще Земята ще бъде княгиня.
Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
В бъдеще Земята ще бъде княгиня.
Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени.
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
към беседата >>
Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня.
Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
към беседата >>
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени.
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени.
Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
към беседата >>
Сега пожелавам доброто на вашата майка!
Сега пожелавам доброто на вашата майка!
към беседата >>
Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени.
Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния.
– Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение.
към беседата >>
– Какъв е тогава изходният път?
Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния.
– Какъв е тогава изходният път?
– Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете.
към беседата >>
– Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път?
– Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината.
към беседата >>
Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината.
към беседата >>
Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
Това е естественото положение.
Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
Това е естественото положение.
По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете.
– Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение.
По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете.
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината.
– Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете.
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината.
Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината.
Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината.
Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината.
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
Вие трябва да дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. Това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на тъмнината. Но трябва да се стараете да придобиете три четвърти от нишките на виделината.
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към беседата >>
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате.
И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате.
И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината.
към беседата >>
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават.
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината.
към беседата >>
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават.
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината.
Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си.
към беседата >>
Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината.
Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината.
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
Та казвам: Според този закон вие не трябва да се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината.
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината.
И в единия, и в другия случай невидимият свят е поставил живота върху една оптимистическа база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината.
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва да се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината.
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината.
Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си.
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината.
Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си.
По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си.
По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.
към беседата >>
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината.
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината.
Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота.
към беседата >>
Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината.
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината.
Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината.
Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота. А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
„Виделина“ и „тъмнина“.
„Виделина“ и „тъмнина“.
Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете.
към беседата >>
Защо имаше толкова много нишки на тъмнината?
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината. Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината.
Защо имаше толкова много нишки на тъмнината?
Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота. А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот.
„Виделина“ и „тъмнина“.
Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот.
Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
към беседата >>
Защото Той понесе греховете на хората.
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината. Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината?
Защото Той понесе греховете на хората.
Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота. А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание.
„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот.
Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание.
Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.).
към беседата >>
Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората.
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината. Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората.
Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората.
Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота. А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“.
„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание.
Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“.
А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота.
Христос носеше в Себе си три четвърти от нишките на тъмнината. Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората.
Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота.
А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“.
А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
„Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
Той се бореше само с една четвърт от нишките на виделината срещу три четвърти от нишките на тъмнината. Защо имаше толкова много нишки на тъмнината? Защото Той понесе греховете на хората. Вие не знаете какво значи да носите греховете на хората. Вие не знаете какво нещо е да се бориш с лошите условия на живота.
А Христос имаше да се бори именно с лошите условия.
към беседата >>
„Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете.
„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
„Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете.
Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
Сега да оставим този въпрос настрана.
Сега да оставим този въпрос настрана.
Ако речем да говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие. Сега аз не искам да кажа нито една дума, която да хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи. И от едната, и от другата страна тия работи са преувеличени.
към беседата >>
Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете.
Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
Ако речем да говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.
Сега да оставим този въпрос настрана.
Ако речем да говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.
Сега аз не искам да кажа нито една дума, която да хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи. И от едната, и от другата страна тия работи са преувеличени.
към беседата >>
Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.).
Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.).
Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
Сега аз не искам да кажа нито една дума, която да хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи.
Сега да оставим този въпрос настрана. Ако речем да говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.
Сега аз не искам да кажа нито една дума, която да хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи.
И от едната, и от другата страна тия работи са преувеличени.
към беседата >>
Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.).
Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш.
към беседата >>
И от едната, и от другата страна тия работи са преувеличени.
Сега да оставим този въпрос настрана. Ако речем да говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие. Сега аз не искам да кажа нито една дума, която да хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи.
И от едната, и от другата страна тия работи са преувеличени.
към беседата >>
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота.
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота.
Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия.
към беседата >>
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ?
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ?
Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося. Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал. При това, не зная как ще го мина. Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно. Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер.
към беседата >>
Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш.
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота.
Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш.
Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите.
към беседата >>
Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося.
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ?
Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося.
Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал. При това, не зная как ще го мина. Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно. Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер. Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш.
Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище.
към беседата >>
Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал.
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося.
Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал.
При това, не зная как ще го мина. Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно. Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер. Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“].
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“].
Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
При това, не зная как ще го мина.
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося. Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал.
При това, не зная как ще го мина.
Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно. Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер. Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината.
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“].
Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината.
Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно.
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося. Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал. При това, не зная как ще го мина.
Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно.
Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер. Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Това са филологически работи, в които има доста голяма философия.
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината.
Това са филологически работи, в които има доста голяма философия.
Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер.
Когато един се обърна към Христа с думите „Учителю благи“, Христос му каза: „Защо Ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося. Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал. При това, не зная как ще го мина. Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно.
Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер.
Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Това е един особен род филологически разбор на думите.
Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия.
Това е един особен род филологически разбор на думите.
Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
Благ е само един Бог.“ С това Той искаше да каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот да нося. Аз не мога да мина за благ, защото имам един изпит, който трябва да мина на Земята, а още не съм го минал. При това, не зная как ще го мина. Сега Ми предстои да мина едно кръщение, да свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите Си много лесно. Историческите факти обаче показват, че работите са взели съвсем друг характер.
Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
към беседата >>
Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище.
Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите.
Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище.
Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас.
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас.
Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам. Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години?
към беседата >>
Те се занимават с произхода на езиците.
Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище.
Те се занимават с произхода на езиците.
към беседата >>
Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам.
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас.
Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам.
Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали.
към беседата >>
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
към беседата >>
Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много.
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас. Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам.
Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много.
Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят?
към беседата >>
Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна.
Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят.
към беседата >>
Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години?
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас. Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам. Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много.
Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години?
След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко.
към беседата >>
Светлината е това, което се е проявило.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна.
Светлината е това, което се е проявило.
То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън.
към беседата >>
След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали.
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас. Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам. Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години?
След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали.
Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа?
към беседата >>
То съдържа друго нещо в себе си.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило.
То съдържа друго нещо в себе си.
И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
към беседата >>
Как ще Го познаете вие след 2000 години?
Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас. Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам. Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали.
Как ще Го познаете вие след 2000 години?
Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н.
към беседата >>
И думата „светлина“ е сложна.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си.
И думата „светлина“ е сложна.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали.
Вие живеете с идеята за Христа такъв, какъвто се е проявил отпреди 2000 години насам. Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години?
Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали.
Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи.
към беседата >>
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят?
Не, вие трябва да знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много. Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали.
Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят?
Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
към беседата >>
Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят.
Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят.
То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Те няма да Го познаят ни най-малко.
Мислите ли, че Христос е останал такъв, какъвто е бил преди 2000 години? След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят?
Те няма да Го познаят ни най-малко.
Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа?
към беседата >>
То е изкуството, което може да се научи отвън.
Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят.
То е изкуството, което може да се научи отвън.
Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа?
След смъртта Си Той се явил на учениците Си, но те не Го познали. Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко.
Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа?
Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори.
към беседата >>
Виделината пък се добива чрез знанието.
То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън.
Виделината пък се добива чрез знанието.
За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н.
Как ще Го познаете вие след 2000 години? Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа?
Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н.
Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа?
към беседата >>
За да стане учен, човек трябва да има виделина.
И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
За да стане учен, човек трябва да има виделина.
към беседата >>
Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи.
Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците Си, но те не Го познали. Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н.
Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи.
Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа? Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
Сега аз мога да развия много философски работи.
Сега аз мога да развия много философски работи.
Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай.
към беседата >>
Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи.
Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа? Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори.
Сега аз мога да развия много философски работи.
Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори.
Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл.
към беседата >>
Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа?
Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа?
Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа? Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
Защото, ако говори много, не струва.
Сега аз мога да развия много философски работи. Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори.
Защото, ако говори много, не струва.
И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук?
към беседата >>
Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори.
Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа?
Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори.
Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа? Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
И ако говори малко, пак не струва.
Сега аз мога да развия много философски работи. Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва.
И ако говори малко, пак не струва.
Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная?
към беседата >>
Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа?
Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори.
Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа?
Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
Това е наука.
Сега аз мога да развия много философски работи. Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва.
Това е наука.
Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная?
към беседата >>
Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа?
Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>
Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай.
Сега аз мога да развия много философски работи. Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука.
Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай.
Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна?
към беседата >>
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън.
Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат. Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол.
към беседата >>
Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл.
Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай.
Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл.
Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея.
към беседата >>
Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън.
Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат.
Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му.
към беседата >>
Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук?
Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл.
Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук?
Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот.
към беседата >>
Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън. Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат.
Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо.
Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек.
към беседата >>
Знаете ли колко много работи зная?
И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук?
Знаете ли колко много работи зная?
Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот.
към беседата >>
Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън. Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат. Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо.
Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари.
Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил.
към беседата >>
Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная?
Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная?
Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная?
“ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот.
към беседата >>
Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън. Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат. Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари.
Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество.
По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място?
към беседата >>
“ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна?
Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная?
“ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна?
“ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека.
към беседата >>
По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън. Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат. Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество.
По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол.
Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек?
към беседата >>
“ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея.
Когато казвам, че някой знае много, аз разбирам това в един смисъл, а вие – в друг смисъл. Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна?
“ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея.
Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха.
към беседата >>
Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му.
Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора да го слушат. Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол.
Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му.
И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи.
към беседата >>
Водата е условие за живота, но тя не е самият живот.
Представете си, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук? Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея.
Водата е условие за живота, но тя не е самият живот.
Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха.
към беседата >>
И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек.
Столовете в тази църква били постлани с плюш и всеки стол струвал много скъпо. Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му.
И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек.
Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата.
към беседата >>
Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот.
Знаете ли колко много работи зная? Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот.
Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот.
Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха.
към беседата >>
Каква била изненадата му, когато не го намерил.
Имало столове, които стрували по 100 долара, които правят 8000 лева наши пари. Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек.
Каква била изненадата му, когато не го намерил.
Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата. Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара.
към беседата >>
Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот.
Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная? “ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот.
Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот.
Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина.
към беседата >>
Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място?
Една вечер този проповедник сънувал, че държал някаква проповед за Христа и църквата била пълна с хора, все отбрани, от аристократическото общество. По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил.
Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място?
“ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата. Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара. По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека.
“ Който не знае, казва: „Какви ли работи ще знае тази курна? “ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот.
Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека.
Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
“ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек?
По едно време той видял един беден, скромен човек в църквата, който седял на последно място, но прав, нямало за него стол. Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място?
“ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек?
“ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата. Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара. По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха.
“ Да, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея. Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека.
Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха.
Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
“ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи.
Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му. И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек?
“ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи.
От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата. Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара. По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха.
Водата е условие за живота, но тя не е самият живот. Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха.
Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха.
Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата.
И затова той си помислил: „Като свърша проповедта си, ще отида при този човек да се запозная с него.“ Щом свършил проповедта си, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек. Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи.
От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата.
Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара. По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Значи тъмнината е хубава топла дреха.
Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха.
Значи тъмнината е хубава топла дреха.
Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара.
Каква била изненадата му, когато не го намерил. Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата.
Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара.
По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина.
Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха.
Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина.
Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
По този начин човек може да си създаде една служба.
Попитал един от членовете на църквата: „Къде остана този господин, който седеше на последното място? “ – „Той си отиде.“ – „Кой беше този човек? “ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и си казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време да седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил да ходят да помагат на бедни, на страдащи. От този момент той се разпоредил да се плаща на ония, които свирят в църквата. Ако на всяко пение и свирене се плаща по 10 долара, то на месец ще се събере около 32 долара.
По този начин човек може да си създаде една служба.
към беседата >>
Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина.
Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.
към беседата >>
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност.
Не си представяйте живота толкова ограничен. После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто.
към беседата >>
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка.
И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките.
към беседата >>
Не си представяйте живота толкова ограничен.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност.
Не си представяйте живота толкова ограничен.
После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто. Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят.
към беседата >>
И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка.
И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат.
Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките. Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност. Не си представяйте живота толкова ограничен.
После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н.
Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто. Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят. Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
Сенките дават ефект на образите.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат.
Сенките дават ефект на образите.
При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките. Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
Хубави работи са и тези, но това е атавизъм.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност. Не си представяйте живота толкова ограничен. После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н.
Хубави работи са и тези, но това е атавизъм.
Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто. Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят. Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
При сенките добре изпъкват чертите на човека.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите.
При сенките добре изпъкват чертите на човека.
За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките. Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
Вие искате да знаете какво представя другият свят.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност. Не си представяйте живота толкова ограничен. После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм.
Вие искате да знаете какво представя другият свят.
Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто. Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят. Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека.
За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки.
Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките. Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие си го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност. Не си представяйте живота толкова ограничен. После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят.
Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто.
Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят. Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките.
Казвам: Аз обръщам вниманието ви върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки.
Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките.
Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят.
Не си представяйте живота толкова ограничен. После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто.
Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят.
Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките.
Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.
към беседата >>
Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
После, като дойде до другия свят, до небето, започвате да питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н. Хубави работи са и тези, но това е атавизъм. Вие искате да знаете какво представя другият свят. Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто. Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото си и ще отидете в другия свят.
Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
към беседата >>
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди.
Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки. Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят.
към беседата >>
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар.
Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва.
към беседата >>
Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди.
Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки.
Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди.
към беседата >>
Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар.
Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения.
Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва.
към беседата >>
Големите герои имат дебели, а не тънки вежди.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди. Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки.
Големите герои имат дебели, а не тънки вежди.
Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав.
към беседата >>
Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар. Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения.
Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада.
Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал.
към беседата >>
Погледнете какви са веждите на Толстоя.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди. Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки. Големите герои имат дебели, а не тънки вежди.
Погледнете какви са веждите на Толстоя.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав.
към беседата >>
Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар. Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада.
Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората.
Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал.
към беседата >>
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди. Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки. Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди.
Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво.
към беседата >>
Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар. Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората.
Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата.
Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота.
към беседата >>
Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят.
Когато художникът иска да нарисува човек наблюдателен, умен, той няма да му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди. Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки. Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди.
Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят.
В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко.
към беседата >>
Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва.
Вие имате един пример от Свещената книга, дето се казва как е умрял бедният Лазар и как – богатият, при вратата на когото живял бедният Лазар. Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата.
Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва.
Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо?
към беседата >>
В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди.
Така е нарисуван като тип Тарас Булба с дебели вежди, а не с тънки. Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят.
В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди.
На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва.
към беседата >>
Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва.
Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения. Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва.
Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва.
Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав.
Големите герои имат дебели, а не тънки вежди. Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди.
На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав.
В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа.
към беседата >>
Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал.
Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада. Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва.
Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал.
Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав.
Погледнете какви са веждите на Толстоя. Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав.
В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав.
Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее.
към беседата >>
Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал.
Вие трябва да се освободите от ограничените възгледи на хората. Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал.
Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал.
Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав.
Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво.
Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Обаче това са частични положения в живота.
Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за да бъде православен, той трябва да вярва в догмите на православната църква, да почита иконите и църквата. Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал.
Обаче това са частични положения в живота.
Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко.
Това се отнася до умните хора на Земята, но не и в духовния свят. В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво.
Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко.
Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва. За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо?
Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за да бъде добър католик, той трябва да вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва. Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота.
Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо?
Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва.
В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди. На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко.
Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва.
За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа. Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за да бъде добър евангелист, той трябва да изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва. Ако някой будист ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че той трябва да изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал. Ако мохамеданин ме пита какво трябва да прави, за да бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва да изпълни всичко онова, което Мохамед на времето си е казал. Обаче това са частични положения в живота. Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: Ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо?
Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
към беседата >>
За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа.
На Земята, който има дебели вежди, е умен човек, а който има тънки вежди, е глупав. В духовния свят е точно обратно: който има тънки вежди, е умен, а който има дебели вежди, е глупав. Като казвам глупав човек, да не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво. Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко. Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва.
За такъв човек казват че е глупав, понеже не разбира нито кога е беден, нито кога е богат, нито кога е учен, нито кога е невежа.
Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи да се облече, и в здрави дрехи да се облече, все се смее. За такъв човек казвам: Този е човек, който има особени разбирания за нещата.
към беседата >>
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение.
Вие можете да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение.
Ако една жена ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа си, децата си, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома си. Ако една слугиня ме пита какво трябва да прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите си, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им. Ако един търговец ме пита какво трябва да прави, ще му кажа, че ще продава, за да задоволи своите клиенти. Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма да правиш нищо от това, което казах на другите.
към беседата >>
НАГОРЕ