НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1073
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1073
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Трябва голяма съобразителност.
Този, слепият, като свири, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Де ги намира, слепият тия клавиши? Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек.
Трябва голяма съобразителност.
И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото.
към беседата >>
Ще ги подбуди към нещо хубаво.
Едно постижение е това. Всички, като излезат вън, [в]се са замислени. Ако беше един музикант с очи, щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората.
Ще ги подбуди към нещо хубаво.
Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение.
към беседата >>
И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира.
Защо слепият свири хубаво? Де ги намира, слепият тия клавиши? Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност.
И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира.
Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото. И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Слушат и не му завиждат.
Всички, като излезат вън, [в]се са замислени. Ако беше един музикант с очи, щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво.
Слушат и не му завиждат.
Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба.
към беседата >>
Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват.
Де ги намира, слепият тия клавиши? Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира.
Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват.
При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото. И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така.
Ако беше един музикант с очи, щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат.
Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така.
Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп.
към беседата >>
При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш.
Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват.
При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш.
И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото. И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него.
Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така.
Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него.
Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите.
към беседата >>
И докато са слепи пръстите, не може да свири.
Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш.
И докато са слепи пръстите, не може да свири.
И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото. И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Няма да го пожелае.
Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него.
Няма да го пожелае.
Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят.
към беседата >>
И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото.
Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири.
И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото.
И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение.
Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае.
Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение.
Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят.
към беседата >>
И пръстът стане музикален, точно бара на место.
И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото.
И пръстът стане музикален, точно бара на место.
към беседата >>
Зрението струва повече от тази дарба.
Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение.
Зрението струва повече от тази дарба.
Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват.
В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири.
към беседата >>
Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп.
Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба.
Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп.
Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
В човека има странни работи.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват.
В човека има странни работи.
По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко.
към беседата >>
Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите.
Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп.
Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите.
Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват. В човека има странни работи.
По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят.
Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше.
към беседата >>
Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят.
Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите.
Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят.
Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
Как се научил този, слепият човек?
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват. В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят.
Как се научил този, слепият човек?
Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен.
към беседата >>
Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят.
Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят.
Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят.
Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
Казват: Някои работи са невъзможни.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват. В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек?
Казват: Някои работи са невъзможни.
Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата.
към беседата >>
Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят.
Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
към беседата >>
Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват. В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни.
Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири.
И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена.
към беседата >>
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил.
Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея.
към беседата >>
И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко.
В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири.
И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко.
И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш.
към беседата >>
Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил.
Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този.
Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика.
към беседата >>
И наблюдавах публиката, която слушаше.
По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко.
И наблюдавах публиката, която слушаше.
Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен.
към беседата >>
Има много методи, но най-хубавия метод е любовта.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този.
Има много методи, но най-хубавия метод е любовта.
Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш.
към беседата >>
Той свири Бетховен, свири и Шопен.
Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше.
Той свири Бетховен, свири и Шопен.
И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен.
към беседата >>
Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта.
Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта.
Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете.
към беседата >>
И двамата.
Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен.
И двамата.
Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието.
към беседата >>
Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта.
Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение.
Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат.
към беседата >>
Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена.
Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата.
Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена.
В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това.
към беседата >>
Вие копнеете за нея.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение.
Вие копнеете за нея.
Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
В музикално отношение много мъчно може да ги различиш.
И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена.
В музикално отношение много мъчно може да ги различиш.
Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен.
към беседата >>
Искате да учите 10–15 езика.
Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея.
Искате да учите 10–15 езика.
Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен.
И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш.
Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен.
(При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове.
към беседата >>
Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш.
Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика.
Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш.
Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
(При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен.
Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен.
(При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен.
И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт.
към беседата >>
Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете.
Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш.
Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете.
Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
И ти донякъде може да доловиш различието.
И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен.
И ти донякъде може да доловиш различието.
Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука.
към беседата >>
Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат.
Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете.
Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат.
Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
Трябва човек да е с много тънко чувство за това.
Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието.
Трябва човек да е с много тънко чувство за това.
Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние.
към беседата >>
Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат.
Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
към беседата >>
Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен.
В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това.
Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен.
Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това?
към беседата >>
Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове.
Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен.
Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове.
Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е?
към беседата >>
Има известни звукове в музиката, които означават смърт.
(При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове.
Има известни звукове в музиката, които означават смърт.
Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа.
към беседата >>
Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука.
И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт.
Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука.
Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува.
към беседата >>
Някои означават едно болезнено състояние.
Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука.
Някои означават едно болезнено състояние.
Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това.
към беседата >>
Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това?
Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние.
Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това?
Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора.
към беседата >>
Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е?
Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това?
Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е?
Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват.
към беседата >>
Това е една лечебница, това е една лекарска работа.
Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е?
Това е една лечебница, това е една лекарска работа.
Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват. Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Това е един лекар, който лекува.
Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа.
Това е един лекар, който лекува.
Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват. Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Лечебни условия са това.
Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува.
Лечебни условия са това.
Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват. Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Това не е музика за здравите хора.
Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това.
Това не е музика за здравите хора.
Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват. Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват.
Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора.
Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват.
Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват.
Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
към беседата >>
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението.
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така.
към беседата >>
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението.
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение.
По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво.
към беседата >>
По френски ще го произнесеш „хаш“.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението. Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение.
По френски ще го произнесеш „хаш“.
На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“.
към беседата >>
На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш?
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението. Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“.
На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш?
На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
към беседата >>
На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението. Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш?
На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин.
Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира.
към беседата >>
Но на английски не се произнася така.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението. Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин.
Но на английски не се произнася така.
Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира.
към беседата >>
Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво.
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така.
Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво.
Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“?
към беседата >>
Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“.
По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво.
Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“.
Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
към беседата >>
Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“.
Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“. Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
Това, което французинът разбира, българинът не го разбира.
На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
Това, което французинът разбира, българинът не го разбира.
Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“. Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира.
Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира.
Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира.
Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“. Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“?
Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира.
Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“?
Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“. Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“?
Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
към беседата >>
До мене седеше един и все пишеше.
До мене седеше един и все пишеше.
Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири.
към беседата >>
Той беше музикален критик.
До мене седеше един и все пишеше.
Той беше музикален критик.
Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири. Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката.
До мене седеше един и все пишеше. Той беше музикален критик.
Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката.
Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири. Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Каква е била интонацията, какво искал да каже.
До мене седеше един и все пишеше. Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката.
Каква е била интонацията, какво искал да каже.
Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири. Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Нищо не иска на каже.
До мене седеше един и все пишеше. Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже.
Нищо не иска на каже.
Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири. Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири.
До мене седеше един и все пишеше. Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже.
Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири.
Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири.
Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
към беседата >>
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил?
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил?
Тук доброто е в негативно отношение. Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос. А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
към беседата >>
Тук доброто е в негативно отношение.
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил?
Тук доброто е в негативно отношение.
Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос. А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
към беседата >>
Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос.
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил? Тук доброто е в негативно отношение.
Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос.
А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
към беседата >>
А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил? Тук доброто е в негативно отношение. Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос.
А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
към беседата >>
В класическата музика има една лечебна страна.
В класическата музика има една лечебна страна.
Трябва да слушате класическата музика. Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш. Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е.
към беседата >>
Трябва да слушате класическата музика.
В класическата музика има една лечебна страна.
Трябва да слушате класическата музика.
Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш. Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е. И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е.
към беседата >>
Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш.
В класическата музика има една лечебна страна. Трябва да слушате класическата музика.
Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш.
Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е. И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам една класическа музика.
към беседата >>
Като пие едно лекарство няма какво да го разбира.
В класическата музика има една лечебна страна. Трябва да слушате класическата музика. Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш.
Като пие едно лекарство няма какво да го разбира.
Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е. И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам една класическа музика. Най-първо съм песимист и неразположен и слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири.
към беседата >>
2.
Обичай Божественото
,
УС
, София, 4.3.1934г.,
Даже не може с пръст да се приближиш до нея.
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш.
Даже не може с пръст да се приближиш до нея.
Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете?
към беседата >>
Как ще съгрешиш?
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея.
Как ще съгрешиш?
Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили?
към беседата >>
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни.
Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него. То е същото, както при обикновеното хранене. Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя.
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш?
Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя.
Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни.
Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него.
То е същото, както при обикновеното хранене. Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
Какво ще правиш, кажи ми?
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя.
Какво ще правиш, кажи ми?
То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
То е същото, както при обикновеното хранене.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни. Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него.
То е същото, както при обикновеното хранене.
Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
То е нещо непостижимо.
В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми?
То е нещо непостижимо.
Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни. Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него. То е същото, както при обикновеното хранене.
Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни.
Някои обичат обикновените храни, други – солените. Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете?
Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо.
Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете?
Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
Някои обичат обикновените храни, други – солените.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни. Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него. То е същото, както при обикновеното хранене. Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни.
Някои обичат обикновените храни, други – солените.
Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили?
Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете?
Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили?
Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
Някои пък ядат каквото им дадат.
Има няколко положения в прочетената глава, които са интересни. Когато се чете Словото, разните хора имат отделни вкусове и харесват различни стихове от него. То е същото, както при обикновеното хранене. Едни обичат киселите храни, други обичат сладките храни. Някои обичат обикновените храни, други – солените.
Някои пък ядат каквото им дадат.
към беседата >>
Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Онези, които сте обичани, кажете, какво сте придобили?
Бих желал да зная нещо от вашата опитност.
към беседата >>
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате.
Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват.
към беседата >>
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става.
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става.
Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде.
към беседата >>
Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате.
Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото.
Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя.
към беседата >>
Да кажем, че ти си богат.
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става.
Да кажем, че ти си богат.
Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти.
към беседата >>
Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото.
Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето.
Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения.
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат.
Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения.
И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го.
към беседата >>
Не всичко, което се сее, изниква.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето.
Не всичко, което се сее, изниква.
Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
И след като загубиш богатството, вече любовта я няма.
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения.
И след като загубиш богатството, вече любовта я няма.
Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш.
към беседата >>
Има известни семена, които се губят.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква.
Има известни семена, които се губят.
Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
Какво остава?
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма.
Какво остава?
Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали?
към беседата >>
Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват.
Интересно е желанието ви да ходите на село да проповядвате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят.
Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват.
А друго пада на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
Тези, които са те обичали, няма ги никъде.
По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава?
Тези, които са те обичали, няма ги никъде.
Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава?
към беседата >>
А друго пада на камениста земя.
Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Словото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват.
А друго пада на камениста земя.
Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
Остават илюзии, картини в ума ти.
Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде.
Остават илюзии, картини в ума ти.
Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали.
към беседата >>
Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има известни семена, които се губят. Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго пада на камениста земя.
Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
към беседата >>
Този, който те е обичал, няма го.
Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти.
Този, който те е обичал, няма го.
Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея.
към беседата >>
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните.
Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат.
към беседата >>
Измрели всичките и къде са, не ги знаеш.
И след като загубиш богатството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го.
Измрели всичките и къде са, не ги знаеш.
Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал.
към беседата >>
Има различни състояния, през които всеки верующ минава.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните.
Има различни състояния, през които всеки верующ минава.
Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани.
към беседата >>
Как са те обичали?
Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш.
Как са те обичали?
От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е.
към беседата >>
Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните. Има различни състояния, през които всеки верующ минава.
Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя.
Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там.
към беседата >>
От любовта какво остава?
Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали?
От любовта какво остава?
От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете.
към беседата >>
Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните. Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя.
Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне.
Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш.
към беседата >>
От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали.
Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава?
От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали.
Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните. Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне.
Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие.
Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това.
към беседата >>
Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея.
Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали.
Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея.
Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Някой седне и мисли как да стане богат.
Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните. Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие.
Някой седне и мисли как да стане богат.
Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят?
към беседата >>
Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал.
Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея.
Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал.
Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани.
Има различни състояния, през които всеки верующ минава. Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат.
Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани.
Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш?
към беседата >>
Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е.
Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал.
Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е.
Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там.
Някога състоянието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани.
Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там.
Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш?
към беседата >>
Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете.
От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е.
Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете.
Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Без смисъл остава животът, където и да ходиш.
Всичко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска да се развесели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там.
Без смисъл остава животът, където и да ходиш.
Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света?
към беседата >>
Туй е понятието за любовта.
От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рокля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която остава, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали лекетата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целувал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете.
Туй е понятието за любовта.
към беседата >>
Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това.
Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш.
Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това.
Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол.
към беседата >>
Онзи, който те е обичал, той не може да умре.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре.
Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят?
Някой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това.
Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят?
Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода.
към беседата >>
Той всякога е пред очите ти.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре.
Той всякога е пред очите ти.
И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш?
към беседата >>
Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш?
Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разходки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят?
Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш?
„Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
И той всякога ви вижда.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всякога е пред очите ти.
И той всякога ви вижда.
На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
„Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш?
Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш?
„Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш?
Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда.
На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето.
Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света?
Без смисъл остава животът, където и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш?
Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света?
Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето.
Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб.
Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол.
Някой почва да се моли, да чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това. Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света?
Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол.
Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
Слънцето досега никъде на гости не е ходило.
Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб.
Слънцето досега никъде на гости не е ходило.
И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода.
Някой казва: „Аз искам да видя света.“ Хубаво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол.
Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода.
Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
И да ти дойде, де ще го събереш?
Той всякога е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило.
И да ти дойде, де ще го събереш?
Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
Друг казва: „Да ида на концерт, да послушам нещо.“ Ако си глух, какво ще чуеш? „Да ида да помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода.
Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.
към беседата >>
Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
И той всякога ви вижда. На 92 милиона километра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога няма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш?
Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.
към беседата >>
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно.
Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго.
към беседата >>
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане.
Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно.
Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото.
Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят.
към беседата >>
Бог не може да живее в тебе.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане.
Бог не може да живее в тебе.
Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото.
Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100.
Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света.
към беседата >>
Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе.
Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това.
Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
Стоте, то е най-доброто положение.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100.
Стоте, то е най-доброто положение.
Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията.
към беседата >>
Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това.
Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде.
Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение.
Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света.
Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани.
към беседата >>
Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде.
Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости.
Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго.
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света.
Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго.
В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена.
към беседата >>
Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
По някой път казваш: „Искам Бог да живее в мене.“ То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, никога не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светлината, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости.
Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.
към беседата >>
В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят.
Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго.
В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят.
В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари.
към беседата >>
Аз говоря за преходните неща, които имате.
Аз говоря за преходните неща, които имате.
Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето.
към беседата >>
В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света.
Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят.
В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света.
Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите.
към беседата >>
Те ще дойдат.
Аз говоря за преходните неща, които имате.
Те ще дойдат.
Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов.
към беседата >>
Ти не си роб на условията.
Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света.
Ти не си роб на условията.
Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска.
към беседата >>
Сянката е признак на любовта.
Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат.
Сянката е признак на любовта.
Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани.
Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш света. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията.
Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани.
Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна.
Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта.
Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна.
Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Неговата прехрана е осигурена.
Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани.
Неговата прехрана е осигурена.
Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място.
Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна.
Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място.
Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Не му трябват пари.
В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена.
Не му трябват пари.
Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето.
Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място.
Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето.
Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Той знае, че силата му не седи в парите.
В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари.
Той знае, че силата му не седи в парите.
Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов.
Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето.
Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов.
Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска.
Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите.
Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска.
Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпредметна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сянка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов.
Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може да съществуват, ако не се образува една връзка.
към беседата >>
Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата прехрана е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките богати хора и да изважда пари, колкото иска.
Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.
към беседата >>
В главата, която четохме, се изискват няколко неща.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща.
Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам.
към беседата >>
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани?
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани?
Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш?
към беседата >>
Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща.
Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение.
Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото.
към беседата >>
Един хляб му трябва.
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани?
Един хляб му трябва.
Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение.
Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън.
Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно.
към беседата >>
Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш?
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва.
Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш?
Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън.
Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят.
Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко.
към беседата >>
Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи.
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш?
Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи.
Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят.
Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш.
Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език.
към беседата >>
Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба.
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи.
Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба.
Какво ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам.
В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш.
Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам.
Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш.
към беседата >>
Какво ще ги правиш?
Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба.
Какво ще ги правиш?
Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
Пък може да боледува и тялото.
Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на своето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам.
Пък може да боледува и тялото.
И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те – какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия – още по-сухи. Всеки ден като донасят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Какво ще ги правиш?
Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги превърнал на сухари.
към беседата >>
И това е възможно.
Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да изпрати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото.
И това е възможно.
Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Много пъти мислите на хората са като сухари.
Много пъти мислите на хората са като сухари.
Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус.
към беседата >>
Ще благодариш на Бога за всичко.
Те ще идват, но не трябва да ги пуща да размътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно.
Ще благодариш на Бога за всичко.
След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари.
Много пъти мислите на хората са като сухари.
Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари.
Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си?
към беседата >>
След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език.
Един ден ти изгубиш имането си – да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко.
След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език.
Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват.
Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари.
Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват.
Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си.
към беседата >>
Ще можеш да понесеш.
Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език.
Ще можеш да понесеш.
Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има.
Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват.
Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има.
Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи?
към беседата >>
Това са външните страни, които ще дойдат.
Пък може да боледува и тялото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш.
Това са външните страни, които ще дойдат.
към беседата >>
Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе?
Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има.
Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе?
Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата.
За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат.
към беседата >>
Това са понятия на човешкия вкус.
Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе?
Това са понятия на човешкия вкус.
Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата.
За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов.
Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш.
към беседата >>
Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си?
Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус.
Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си?
Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов.
Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение.
Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш.
към беседата >>
Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си.
Много мисли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си?
Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си.
Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение.
Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе.
Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете.
към беседата >>
Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи?
Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло трябвало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си.
Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи?
Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе.
Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си.
Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите.
към беседата >>
Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
Хубаво, ако има повече каймак, ако има повече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на човешкия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: „Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко пари може да носи със себе си. Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли да носи?
Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
към беседата >>
Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат.
Човек, който иска да има уважението и почитанието на хората, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре нещата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си.
Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат.
Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали.
към беседата >>
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота.
Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш.
За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Божията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат.
Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш.
За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното.
към беседата >>
Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота.
Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално.
То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!
към беседата >>
За всяка обич трябва да платиш.
Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш.
За всяка обич трябва да платиш.
Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално.
То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота.
Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник! “ Той това, той онова.
към беседата >>
Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете.
Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш.
Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете.
Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота.
Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не.
Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник! “ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
Ще платите.
Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете.
Ще платите.
Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не.
Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина.
Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник! “ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали.
Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите.
Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали.
Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива.
Туй състояние, през което минават хората, туй е неестествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина.
Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива.
Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник! “ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното.
Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали.
Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното.
Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!
Всички трябва да знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално. То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива.
Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!
“ Той това, той онова. После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъжете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали. Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното.
Това са понятия, другояче, не може да се разбере.
към беседата >>
“ Той това, той онова.
То минава през една от най-лошите области, които съществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!
“ Той това, той онова.
После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем.
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем.
Как трябва да се живее? Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото. Сега процесът е обратен. Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
към беседата >>
После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник! “ Той това, той онова.
После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.
към беседата >>
Как трябва да се живее?
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем.
Как трябва да се живее?
Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото. Сега процесът е обратен. Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
към беседата >>
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи.
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи.
Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото.
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем. Как трябва да се живее?
Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото.
Сега процесът е обратен. Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
към беседата >>
Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде.
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи.
Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде.
Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
Сега процесът е обратен.
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем. Как трябва да се живее? Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото.
Сега процесът е обратен.
Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
към беседата >>
Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо.
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде.
Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо.
Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как да живеем. Как трябва да се живее? Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото. Сега процесът е обратен.
Ние обичаме човешкото, а се пазим от Божественото.
към беседата >>
Дрехите ви ще бъдат кални.
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо.
Дрехите ви ще бъдат кални.
Трябва да се преоблечете. Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
Пазете се да проповядвате.
Пазете се да проповядвате.
На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото.
към беседата >>
Трябва да се преоблечете.
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални.
Трябва да се преоблечете.
Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш.
Пазете се да проповядвате.
На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш.
За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън.
към беседата >>
Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уредите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дрехите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете.
Вие казвате: „Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съвсем.“
към беседата >>
За Господа да не говориш.
Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш.
За Господа да не говориш.
Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите.
към беседата >>
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк?
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк?
Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено.
към беседата >>
Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал.
Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш.
Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал.
Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване.
към беседата >>
Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите.
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк?
Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите.
Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е.
към беседата >>
Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога.
Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал.
Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога.
Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото.
към беседата >>
Не е ли това голям мочурлак?
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите.
Не е ли това голям мочурлак?
Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?
към беседата >>
Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото.
Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога.
Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото.
Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото.
към беседата >>
Седиш, спиш, събудиш се.
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак?
Седиш, спиш, събудиш се.
Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение? “ И това е мочурлак.
към беседата >>
Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън.
На някой мъж започнете да учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото.
Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън.
Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка.
към беседата >>
Къщата, автомобилът – няма нищо.
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се.
Къщата, автомобилът – няма нищо.
Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение? “ И това е мочурлак.
към беседата >>
Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите.
За Господа да не говориш. Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън.
Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите.
Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
Всичко изядено.
Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш последен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо.
Всичко изядено.
Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение? “ И това е мочурлак.
към беседата >>
Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване.
Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите.
Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване.
Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
Мочурлак е.
Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-простите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено.
Мочурлак е.
Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение? “ И това е мочурлак.
към беседата >>
Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото.
Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате да прогресирате – любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване.
Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото.
Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?
Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е.
Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?
“ И това е мочурлак.
към беседата >>
Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото.
Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото.
Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото.
Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
“ И това е мочурлак.
Седиш, спиш, събудиш се. Къщата, автомобилът – няма нищо. Всичко изядено. Мочурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?
“ И това е мочурлак.
към беседата >>
Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка.
Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото.
Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка.
Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
Можем да бъдем богати.
Можем да бъдем богати.
Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно различаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка.
Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.
към беседата >>
Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си.
Можем да бъдем богати.
Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си.
Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка.
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка.
Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа. Който има Божественото в света, всичко може да постигне. И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно. И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
към беседата >>
Това е богатството.
Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си.
Това е богатството.
Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа.
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка.
Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа.
Който има Божественото в света, всичко може да постигне. И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно. И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
към беседата >>
Толкова е важно.
Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството.
Толкова е важно.
Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
Който има Божественото в света, всичко може да постигне.
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка. Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа.
Който има Божественото в света, всичко може да постигне.
И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно. И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
към беседата >>
Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено.
Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно.
Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено.
Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно.
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка. Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа. Който има Божественото в света, всичко може да постигне.
И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно.
И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
към беседата >>
Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено.
Ти искаш да станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
към беседата >>
И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спънка. Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа. Който има Божественото в света, всичко може да постигне. И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно.
И казва Христос: „Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
към беседата >>
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън.
Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое.
към беседата >>
Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън.
Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята.
Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща.
към беседата >>
Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята.
Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е.
Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него.
към беседата >>
Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е.
Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е.
Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници.
към беседата >>
Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е.
Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета.
Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници.
към беседата >>
Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое.
Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета.
Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое.
Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание.
към беседата >>
Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща.
Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое.
Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща.
Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
Ти сам можеш да си вземеш от него.
Аз 20 пъти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написаното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща.
Ти сам можеш да си вземеш от него.
В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
В този случай [няма] нужда от проводници.
Това състояние аз го уподобявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него.
В този случай [няма] нужда от проводници.
Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници.
Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва да ти дава по една златна монета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници.
Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници.
Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание.
Ти благодариш, а си глупав да разбереш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници.
Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание.
Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание.
Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.
към беседата >>
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи.
Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко.
към беседата >>
Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи.
Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние.
Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу.
към беседата >>
Не може да се поберете в кожата си.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние.
Не може да се поберете в кожата си.
Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота.
към беседата >>
Хората ви стават противни, криви, измъчвате се.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си.
Хората ви стават противни, криви, измъчвате се.
Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън.
към беседата >>
Виждате само злото в хората.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се.
Виждате само злото в хората.
Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове.
към беседата >>
Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората.
Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко.
Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата.
към беседата >>
Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу.
Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко.
Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу.
При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден.
към беседата >>
При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота.
Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу.
При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота.
Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън.
Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота.
Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън.
Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове.
Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън.
Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове.
Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата.
Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове.
Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата.
Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден.
Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата.
Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден.
И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
И след туй се образува лошото състояние.
При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден.
И след туй се образува лошото състояние.
към беседата >>
Какъв е церът на това?
Какъв е церът на това?
Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях.
към беседата >>
Чистата кръв.
Какъв е церът на това?
Чистата кръв.
Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят.
Какъв е церът на това? Чистата кръв.
Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят.
Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях.
Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят.
Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях.
Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях.
Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях.
Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях.
Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях.
Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях.
Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях.
Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях.
Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.
към беседата >>
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си.
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си.
Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш?
към беседата >>
Бащата обича да пие.
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си.
Бащата обича да пие.
Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят.
към беседата >>
Синът, като види баща си пиян, върже баща си.
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си. Бащата обича да пие.
Синът, като види баща си пиян, върже баща си.
Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим.
към беседата >>
Бащата казва: „Защо ме мъчи синът?
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си. Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си.
Бащата казва: „Защо ме мъчи синът?
“ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само.
към беседата >>
“ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва.
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си. Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът?
“ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва.
Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
Казва синът: „Защо ме мъчиш?
И казва този беснуем: „Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите си. Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва.
Казва синът: „Защо ме мъчиш?
“ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
“ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят.
Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш?
“ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят.
Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим.
Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят.
Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим.
До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
До известна степен само.
Бащата казва: „Защо ме мъчи синът? “ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим.
До известна степен само.
В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
“ Синът казва: „Не искам да пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: „Защо ме мъчиш? “ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме да направим. До известна степен само.
В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.
към беседата >>
Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи.
Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи.
Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа. Той не го прие, защото не му било дошло времето. Господ не е определил още за него да бъде ученик.
към беседата >>
Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа.
Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи.
Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа.
Той не го прие, защото не му било дошло времето. Господ не е определил още за него да бъде ученик.
към беседата >>
Той не го прие, защото не му било дошло времето.
Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи. Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа.
Той не го прие, защото не му било дошло времето.
Господ не е определил още за него да бъде ученик.
към беседата >>
Господ не е определил още за него да бъде ученик.
Христос след като изпъди тия духове да си вървят, човекът се освободи. Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа. Той не го прие, защото не му било дошло времето.
Господ не е определил още за него да бъде ученик.
към беседата >>
Най-после идва и жената с кръвотечението.
Най-после идва и жената с кръвотечението.
Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение.
към беседата >>
Какво е туй кръвотечение?
Най-после идва и жената с кръвотечението.
Какво е туй кръвотечение?
Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек.
към беседата >>
Всеки има кръвотечение.
Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение?
Всеки има кръвотечение.
Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти.
към беседата >>
Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение.
Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение.
Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение.
Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство.
към беседата >>
Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение.
Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение.
Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение.
Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението.
към беседата >>
Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение.
Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение.
Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение.
Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън.
към беседата >>
Желаеш да бъдеш най-силния човек.
Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение.
Желаеш да бъдеш най-силния човек.
Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън.
към беседата >>
Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти.
Всеки има кръвотечение. Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек.
Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти.
Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва?
към беседата >>
Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство.
Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти.
Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство.
Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва? “, това е кръвотечение.
към беседата >>
Трябва да престане кръвотечението.
Имаш желание да станеш милионер – то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство.
Трябва да престане кръвотечението.
Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва? “, това е кръвотечение.
към беседата >>
Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън.
Желаеш да станеш най-видният поет – то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението.
Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън.
Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва? “, това е кръвотечение.
към беседата >>
Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън.
Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън.
Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън.
Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва? “, това е кръвотечение.
към беседата >>
Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва?
Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън.
Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва?
“, това е кръвотечение.
към беседата >>
“, това е кръвотечение.
Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотечението. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън. Казвате: „Това да имам, онова да имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: „И без молитва може сега.“ Умните хора в молитвата живеят, а който казва: „Що ми трябва молитва?
“, това е кръвотечение.
към беседата >>
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране.
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране.
„Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло. „Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“
към беседата >>
„Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло.
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране.
„Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло.
„Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“
към беседата >>
„Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране. „Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло.
„Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“
към беседата >>
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си.
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си.
Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това?
към беседата >>
Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния.
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си.
Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния.
Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли?
към беседата >>
Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала.
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния.
Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала.
Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето?
към беседата >>
Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла.
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала.
Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла.
Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси.
към беседата >>
Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее.
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла.
Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее.
Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси?
към беседата >>
Какво ще придобие от това?
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее.
Какво ще придобие от това?
Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите.
към беседата >>
Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли?
Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това?
Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли?
Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси?
към беседата >>
Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето?
Понякога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли?
Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето?
Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване?
към беседата >>
Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси.
Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова книга не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето?
Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси.
Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни.
към беседата >>
Защо иска да се обеси?
Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси.
Защо иска да се обеси?
Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл?
към беседата >>
Изгубил парите.
Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси?
Изгубил парите.
Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
Изгубил – изгубил, защо ще се беси?
Откъде тази глупава мисъл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите.
Изгубил – изгубил, защо ще се беси?
Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
Какво иска да каже на света със своето обесване?
Какво отношение има между неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси?
Какво иска да каже на света със своето обесване?
Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
Хората са интересни.
Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване?
Хората са интересни.
Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл?
Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни.
Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл?
Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
Те са вътрешни настроения.
Изгубил парите. Изгубил – изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хората са интересни. Казват: „Иде ми да се обеся.“ Друг казва: „Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл?
Те са вътрешни настроения.
към беседата >>
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния.
Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката.
към беседата >>
Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния.
Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне.
Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне.
Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш.
Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш.
Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си.
Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си.
Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се.
А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката.
По някой път може да ви нападнат и вас такива състояния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се.
А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката.
Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Когато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въжето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш нагоре с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката.
Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва.
към беседата >>
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва.
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва.
Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете.
към беседата >>
Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас.
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва.
Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас.
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се.
към беседата >>
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас.
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш.
към беседата >>
Втората. Тази храна е много по-хубава.
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Втората. Тази храна е много по-хубава.
Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава.
към беседата >>
Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна.
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава.
Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна.
Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна.
към беседата >>
Вие една баница не може да сеете.
Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна.
Вие една баница не може да сеете.
Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се.
Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете.
Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се.
Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш.
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се.
Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш.
И тази храна се увеличава. Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
И тази храна се увеличава.
Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш.
И тази храна се увеличава.
Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
Това е естествената храна.
Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава.
Това е естествената храна.
Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна.
Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.
към беседата >>
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете.
Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана.
към беседата >>
Кое слово е вярно?
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете.
Кое слово е вярно?
Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него.
към беседата >>
Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно?
Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко.
И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко.
И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото.
Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото.
Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея.
Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
Оставете я настрана.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея.
Оставете я настрана.
Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него.
Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана.
Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него.
Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Божествено; всяко слово, което не се увеличава, то е човешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, пазете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него.
Ако имате една постъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.
към беседата >>
Сега, не мислете, че като сте тръгнали по този път, ще имате много повече.
Сега, не мислете, че като сте тръгнали по този път, ще имате много повече.
Ще имате не друго, а по-големи изкушения.
към беседата >>
Ще имате не друго, а по-големи изкушения.
Сега, не мислете, че като сте тръгнали по този път, ще имате много повече.
Ще имате не друго, а по-големи изкушения.
към беседата >>
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават.
Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила.
към беседата >>
Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават.
Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение.
То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ.
към беседата >>
То седи в следното.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение.
То седи в следното.
Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение.
към беседата >>
Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното.
Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън.
Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра.
към беседата >>
Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън.
Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма.
Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание.
към беседата >>
Аз виждам, че тя се е докачила.
Ще ви дам един пример как хората могат да се изкушават. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма.
Аз виждам, че тя се е докачила.
Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ.
Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изкушение. То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила.
Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ.
Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение.
То седи в следното. Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ.
Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение.
На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
На едно изпитание е тази сестра.
Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение.
На едно изпитание е тази сестра.
Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание.
Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра.
Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание.
Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
Че съм я пренебрегнал.
Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избрала един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпитание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание.
Че съм я пренебрегнал.
към беседата >>
Да ви приведа още един случай.
Да ви приведа още един случай.
Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения.
към беседата >>
Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам.
Да ви приведа още един случай.
Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам.
Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш.
към беседата >>
Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш.
Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам.
Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш.
Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло.
към беседата >>
Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде.
Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш.
Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде.
Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне.
към беседата >>
Ти не виждаш.
Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде.
Ти не виждаш.
Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея.
към беседата >>
Ти ще попаднеш в известни изкушения.
Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш.
Ти ще попаднеш в известни изкушения.
Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез!
към беседата >>
Духовно ще се спънеш.
Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам да ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения.
Духовно ще се спънеш.
Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже?
към беседата >>
Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло.
Това, което правиш, не е хубаво за тебе.“ Тя казва: „Туй не правя.“ Аз продължавам: „Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш.
Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло.
Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са?
към беседата >>
Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне.
Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти някъде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло.
Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне.
Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка?
към беседата >>
Ето как дяволът се мъчи у нея.
Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне.
Ето как дяволът се мъчи у нея.
Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй.
към беседата >>
Казвам му: „Излез!
Ти ще попаднеш в известни изкушения. Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея.
Казвам му: „Излез!
“ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш.
към беседата >>
“ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже?
Духовно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез!
“ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже?
Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш.
към беседата >>
Другите сестри по-добри ли са?
Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло. Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже?
Другите сестри по-добри ли са?
Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения.
към беседата >>
Та само аз ли правя тази погрешка?
Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са?
Та само аз ли правя тази погрешка?
“ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп.
към беседата >>
“ Че туй, онуй.
Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка?
“ Че туй, онуй.
Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път.
към беседата >>
Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш.
Казвам му: „Излез! “ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй.
Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш.
Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш.
към беседата >>
Ти може да ме обичаш колкото искаш.
“ Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш.
Ти може да ме обичаш колкото искаш.
Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе.
към беседата >>
Твоята любов покрива много прегрешения.
Другите сестри по-добри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш.
Твоята любов покрива много прегрешения.
Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш?
към беседата >>
Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп.
Та само аз ли правя тази погрешка? “ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения.
Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп.
Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава?
към беседата >>
Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път.
“ Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп.
Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път.
Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш.
Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път.
Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш.
Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
Ти си в Бога и Бог е в тебе.
Ти може да ме обичаш колкото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш.
Ти си в Бога и Бог е в тебе.
Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
Какво повече искаш?
Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе.
Какво повече искаш?
Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава?
Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те туря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш?
Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава?
Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
Отляво и отдясно, то е външна страна.
Ако ти с любовта си искаш да седиш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава?
Отляво и отдясно, то е външна страна.
към беседата >>
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл.
В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл.
В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа.
Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа.
Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си.
Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си.
Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът.
И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът.
И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна.
И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
„Отляво“ и „отдясно“ има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш тежката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната страна на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна.
И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият да седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
към беседата >>
Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората.
Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората.
Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма. Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам. Правото е на Бога.“
към беседата >>
Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма.
Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората.
Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма.
Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам. Правото е на Бога.“
към беседата >>
Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам.
Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората. Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма.
Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам.
Правото е на Бога.“
към беседата >>
Правото е на Бога.“
Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората. Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята, да го няма. Когато двамата ученици искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам.
Правото е на Бога.“
към беседата >>
Това са наши разбирания.
Това са наши разбирания.
„Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение. Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
„Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение.
Това са наши разбирания.
„Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение.
Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи.
Това са наши разбирания. „Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение.
Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи.
Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов.
Това са наши разбирания. „Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение. Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи.
Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов.
Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш?
Това са наши разбирания. „Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение. Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов.
Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш?
И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
Това са наши разбирания. „Отляво и отдясно“ има съвсем друго значение. Да си от дясната страна, това подразбира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш?
И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на любовта...
към беседата >>
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича.
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича.
В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми?
към беседата >>
В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш.
Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича.
В природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш.
Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и тази душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо.
към беседата >>
3.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко.
В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски.
Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
към беседата >>
Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде.
Какво ще направиш? Сега, ако река аз да ви дам някои методи, всичките онези да сте направили опит с тия методи. Никога не предавай на другите един метод, който не си опитал. Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути.
Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде.
Пет-шест пъти ще направиш това. Вечерно време отдолу ще започнеш. Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
към беседата >>
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко.
В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски. Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко.
Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
към беседата >>
Пет-шест пъти ще направиш това.
Сега, ако река аз да ви дам някои методи, всичките онези да сте направили опит с тия методи. Никога не предавай на другите един метод, който не си опитал. Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути. Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде.
Пет-шест пъти ще направиш това.
Вечерно време отдолу ще започнеш. Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
към беседата >>
Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща.
В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски. Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко. Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко.
Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща.
Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Вечерно време отдолу ще започнеш.
Никога не предавай на другите един метод, който не си опитал. Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути. Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде. Пет-шест пъти ще направиш това.
Вечерно време отдолу ще започнеш.
Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
към беседата >>
Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език.
В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски. Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко. Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща.
Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език.
Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути. Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде. Пет-шест пъти ще направиш това. Вечерно време отдолу ще започнеш.
Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
към беседата >>
Природата има един език.
В Севастополската война един французки войник минава през едно българско село и казва, че иска мляко, но говори на френски. Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко. Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език.
Природата има един език.
Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин.
Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите.
към беседата >>
Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко. Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език.
Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Един адепт, един светия, като станат, и те правят така.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин.
Един адепт, един светия, като станат, и те правят така.
Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения.
към беседата >>
Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин. Един адепт, един светия, като станат, и те правят така.
Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите.
Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза.
към беседата >>
Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
Един французин има специфичност в боя, но те са редки.
към беседата >>
Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин. Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите.
Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата.
Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче.
към беседата >>
Човек трябва да приготви сърцето си.
Човек трябва да приготви сърцето си.
В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен?
към беседата >>
Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин. Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата.
Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли.
Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа.
към беседата >>
В приготовлението човек не трябва да се терзае в света.
Човек трябва да приготви сърцето си.
В приготовлението човек не трябва да се терзае в света.
Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен.
към беседата >>
Няма да ви кажа как се молят светиите.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин. Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли.
Няма да ви кажа как се молят светиите.
Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща.
към беседата >>
Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени.
Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света.
Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени.
Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече.
към беседата >>
Вечерно време правят много редовно упражнения.
Един адепт, един светия, като станат, и те правят така. Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите.
Вечерно време правят много редовно упражнения.
Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения.
към беседата >>
Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот.
Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени.
Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот.
След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб.
към беседата >>
Светията, като седне да яде, не бърза.
Вие сте чудни, у вас има смешни понятия за светиите. Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения.
Светията, като седне да яде, не бърза.
Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ.
към беседата >>
След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот.
Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот.
След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот.
„Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат.
към беседата >>
Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче.
Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място да си направи молитвата. Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза.
Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче.
Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения.
към беседата >>
„Че как е определен?
Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот.
„Че как е определен?
“ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат.
към беседата >>
Светийска работа.
Вие мислите, че той седи на високото място, дига си ръцете и се моли. Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче.
Светийска работа.
Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят.
към беседата >>
“ Ами че ти си роден, твоят живот е определен.
В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен?
“ Ами че ти си роден, твоят живот е определен.
Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия.
към беседата >>
Яденето има смисъл, болест не го хваща.
Няма да ви кажа как се молят светиите. Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа.
Яденето има смисъл, болест не го хваща.
Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места.
към беседата >>
Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече.
Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен.
Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече.
Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е.
към беседата >>
Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения.
Вечерно време правят много редовно упражнения. Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща.
Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения.
Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас.
към беседата >>
Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб.
Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот. След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече.
Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб.
Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него.
към беседата >>
Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ.
Светията, като седне да яде, не бърза. Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения.
Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ.
Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения.
към беседата >>
Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат.
След 20 години е точно определен какъв ще бъде твоят живот. „Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб.
Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат.
Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане.
към беседата >>
Три пъти прави упражнения.
Най-малко 3/4 часа ще му вземе, яде полека, мисли и дъвче. Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ.
Три пъти прави упражнения.
Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Ти си чиновник, ще те повишат.
„Че как е определен? “ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат.
Ти си чиновник, ще те повишат.
Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола.
към беседата >>
Най-важни са упражненията по обед които правят.
Светийска работа. Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения.
Най-важни са упражненията по обед които правят.
Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Следваш химия, ти станеш учител по химия.
“ Ами че ти си роден, твоят живот е определен. Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат.
Следваш химия, ти станеш учител по химия.
Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика.
към беседата >>
Те имат специфични места.
Яденето има смисъл, болест не го хваща. Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят.
Те имат специфични места.
Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Определено е.
Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече. Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия.
Определено е.
Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане?
към беседата >>
Те не са за вас.
Дъвче човекът, 3 пъти прави упражнения. Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места.
Те не са за вас.
За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Следваш архитектура, определено е какво да стане с него.
Ти си мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб. Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е.
Следваш архитектура, определено е какво да стане с него.
Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане.
към беседата >>
За вас сега са сутрешните упражнения.
Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като си ляга и посред нощ. Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас.
За вас сега са сутрешните упражнения.
Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане.
Ще те викат на бойното поле, ще те ранят, ще те повишат. Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него.
Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане.
Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол.
към беседата >>
Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
Три пъти прави упражнения. Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения.
Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.
към беседата >>
Какво ще стане от вола, не е определено от вола.
Ти си чиновник, ще те повишат. Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане.
Какво ще стане от вола, не е определено от вола.
Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол. И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
Казвате: „Конкретно как да го разбираме?
Казвате: „Конкретно как да го разбираме?
“ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека.
към беседата >>
Този вол може да има желание да стане един владика.
Следваш химия, ти станеш учител по химия. Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола.
Този вол може да има желание да стане един владика.
Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол. И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
“ Ами какво разбирате.
Казвате: „Конкретно как да го разбираме?
“ Ами какво разбирате.
Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде.
към беседата >>
Може ли да стане?
Определено е. Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика.
Може ли да стане?
Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол. И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава.
Казвате: „Конкретно как да го разбираме? “ Ами какво разбирате.
Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава.
„Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш.
към беседата >>
Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане.
Следваш архитектура, определено е какво да стане с него. Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане?
Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане.
Той може да стане един първокачествен вол. И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
„Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето?
Казвате: „Конкретно как да го разбираме? “ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава.
„Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето?
“ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам.
към беседата >>
Той може да стане един първокачествен вол.
Всеки един в тази форма е определено в живота какво ще стане. Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане.
Той може да стане един първокачествен вол.
И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
“ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия?
Казвате: „Конкретно как да го разбираме? “ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето?
“ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия?
“ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема.
към беседата >>
И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
Какво ще стане от вола, не е определено от вола. Този вол може да има желание да стане един владика. Може ли да стане? Хиляди поколения може да минат, но той владика не може да стане. Той може да стане един първокачествен вол.
И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може да стане.
към беседата >>
“ Енергията няма да я привлека.
Казвате: „Конкретно как да го разбираме? “ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия?
“ Енергията няма да я привлека.
Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде.
към беседата >>
Следователно не желай онова, което не можеш да станеш.
Следователно не желай онова, което не можеш да станеш.
Може да приготвиш известни условия за бъдеще, но другата страна на стиха казва: „Но от Господа е.“ Може да искаш да станеш професор някъде, може да си способен, но друг трябва да реши този въпрос, да те назначи.
към беседата >>
Тази енергия иде.
“ Ами какво разбирате. Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека.
Тази енергия иде.
И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията.
към беседата >>
Може да приготвиш известни условия за бъдеще, но другата страна на стиха казва: „Но от Господа е.“ Може да искаш да станеш професор някъде, може да си способен, но друг трябва да реши този въпрос, да те назначи.
Следователно не желай онова, което не можеш да станеш.
Може да приготвиш известни условия за бъдеще, но другата страна на стиха казва: „Но от Господа е.“ Може да искаш да станеш професор някъде, може да си способен, но друг трябва да реши този въпрос, да те назначи.
към беседата >>
И ти трябва да я възприемеш.
Ще дигнете ръцете си нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете си нагоре, тази енергия минава. „Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде.
И ти трябва да я възприемеш.
Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно.
към беседата >>
Казвам: Има две крайности на живота.
Казвам: Има две крайности на живота.
Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете.
към беседата >>
Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам.
„Че аз, като дигна ръцете си, как ще привлека енергията на Слънцето? “ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш.
Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам.
Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема.
към беседата >>
Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне.
Казвам: Има две крайности на живота.
Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне.
Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота.
към беседата >>
Зависи от онова разположение как ще я приема.
“ Чудни сте, като казвате „Как ще привлека тази енергия? “ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам.
Зависи от онова разположение как ще я приема.
От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш.
към беседата >>
Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре.
Казвам: Има две крайности на живота. Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне.
Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре.
Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш.
към беседата >>
От мене [не] зависи, тя сама иде.
“ Енергията няма да я привлека. Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема.
От мене [не] зависи, тя сама иде.
Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема.
към беседата >>
Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро.
Казвам: Има две крайности на живота. Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре.
Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро.
Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може.
към беседата >>
Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията.
Тази енергия иде. И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде.
Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията.
Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме.
към беседата >>
Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе.
Казвам: Има две крайности на живота. Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро.
Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе.
При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат.
към беседата >>
Защото ръцете дават и възприемат едновременно.
И ти трябва да я възприемеш. Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията.
Защото ръцете дават и възприемат едновременно.
Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е.
към беседата >>
При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете.
Казвам: Има две крайности на живота. Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе.
При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете.
По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза.
към беседата >>
Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема.
Аз викам на светлината като отворя очите си, тя минава и аз я възприемам. Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно.
Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема.
С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността.
към беседата >>
По закона на Любовта ти ще разбираш живота.
Механическо определяне е едното, но има и разумно определяне. Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете.
По закона на Любовта ти ще разбираш живота.
Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност.
към беседата >>
С двете ръце не може да възприемаш.
Зависи от онова разположение как ще я приема. От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема.
С двете ръце не може да възприемаш.
От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо?
към беседата >>
Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш.
Ако вървите по закона на Любовта, вашият живот ще мине добре. Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота.
Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш.
Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност. Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
От дясната изобщо се дава, от лявата се взема.
От мене [не] зависи, тя сама иде. Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш.
От дясната изобщо се дава, от лявата се взема.
Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим?
към беседата >>
Без страдания не може.
Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш.
Без страдания не може.
При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност. Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме.
Аз като туря ръцете си горе, ще ги направя в едно положение да възприемат енергията. Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема.
Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме.
Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите?
към беседата >>
При сегашните условия страданията ще дойдат.
Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма да излезе. При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може.
При сегашните условия страданията ще дойдат.
Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност. Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
Правилно е.
Защото ръцете дават и възприемат едновременно. Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме.
Правилно е.
Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш?
към беседата >>
Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза.
При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете. По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат.
Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза.
Тя е, която създава тази разумност. Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
Ето анормалността.
Щом поставя ръцете си встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема. С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е.
Ето анормалността.
Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка.
към беседата >>
Тя е, която създава тази разумност.
По закона на Любовта ти ще разбираш живота. Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза.
Тя е, която създава тази разумност.
Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
Ще кажеш: „Защо?
С двете ръце не може да възприемаш. От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността.
Ще кажеш: „Защо?
Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка.
към беседата >>
Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
Ни най-малко няма да те освободят от страданията, ще ги минеш. Без страдания не може. При сегашните условия страданията ще дойдат. Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза. Тя е, която създава тази разумност.
Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
към беседата >>
Защо ние ще го правим?
От дясната изобщо се дава, от лявата се взема. Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо?
Защо ние ще го правим?
“ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне.
към беседата >>
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите.
Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си.
към беседата >>
“ Какви са резултатите?
Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме. Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим?
“ Какви са резултатите?
Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени.
към беседата >>
Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите.
Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави.
Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим.
към беседата >>
Как ще ядеш?
Правилно е. Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите?
Как ще ядеш?
Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви.
към беседата >>
Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите. Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави.
Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате.
И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство?
към беседата >>
Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка.
Ето анормалността. Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш?
Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка.
Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема.
към беседата >>
И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите. Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате.
И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво.
Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек?
към беседата >>
Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка.
Ще кажеш: „Защо? Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка.
Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка.
Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен.
към беседата >>
Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите. Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво.
Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова.
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия.
към беседата >>
Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне.
Защо ние ще го правим? “ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка.
Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне.
Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен.
към беседата >>
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш, да ти пукат ушите. Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова.
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си.
Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле.
към беседата >>
Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени.
“ Какви са резултатите? Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне.
Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени.
Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го.
към беседата >>
Ние всеки ден се тровим.
Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата си да бързат, да ядат бързо, да им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави. Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си.
Ние всеки ден се тровим.
Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога.
към беседата >>
Ние го караме, не върви.
Как ще ядеш? Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени.
Ние го караме, не върви.
Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го. Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство?
Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това да не пият – ако искате здрави деца да имате. И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим.
Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство?
Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата.
към беседата >>
Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема.
Като сготвиш яденето, като го туриш в тенджерата, ще употребиш дясната ръка. Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви.
Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема.
Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го. Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Защо трябва да се трови човек?
И при това, майката, която подува детето, няма да се тревожи за нищо и никакво. Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство?
Защо трябва да се трови човек?
Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят.
към беседата >>
Много е внимателен.
Като дойдеш да ядеш, ще употребиш лявата ръка. Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема.
Много е внимателен.
Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го. Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия.
Всяка майка, която се тревожи и подува своето дете, всяка отрова внася отрова. С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек?
Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия.
Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде.
към беседата >>
Той е много точен.
Ние ядем с дясната – току вземе лъжицата и започне. Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен.
Той е много точен.
Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го. Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Тревоженето е навик, който е добит отпосле.
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в себе си. Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия.
Тревоженето е навик, който е добит отпосле.
Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят.
към беседата >>
Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го.
Англосаксонците употребяват лявата ръка и работите им са повече оправени. Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен.
Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го.
Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Отначало не е имало тревога.
Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле.
Отначало не е имало тревога.
Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди?
към беседата >>
Като дойде дясната ръка, тя взема.
Ние го караме, не върви. Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема. Много е внимателен. Той е много точен. Каквото има да даде, дава го и каквото има да взема, взема го.
Като дойде дясната ръка, тя взема.
към беседата >>
Туй е един навик, добит тъй, както у децата.
Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога.
Туй е един навик, добит тъй, както у децата.
Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Та, в природата закони има.
Та, в природата закони има.
Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само.
към беседата >>
Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят.
Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата.
Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят.
Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Ние трябва да знаем как да възприемаме.
Та, в природата закони има.
Ние трябва да знаем как да възприемаме.
Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето.
към беседата >>
Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде.
Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят.
Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде.
Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце.
Та, в природата закони има. Ние трябва да знаем как да възприемаме.
Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце.
Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка.
към беседата >>
Туй богатите правят.
Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде.
Туй богатите правят.
Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш.
Та, в природата закони има. Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце.
Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш.
Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка.
към беседата >>
Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди?
Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят.
Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди?
То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Любовта не се възприема чрез ума.
Та, в природата закони има. Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш.
Любовта не се възприема чрез ума.
Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта?
към беседата >>
То, горкото, очаква да го извикат някъде.
Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди?
То, горкото, очаква да го извикат някъде.
към беседата >>
Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само.
Та, в природата закони има. Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума.
Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само.
Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден.
към беседата >>
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца.
Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон.
към беседата >>
Туй, което възприема, то е сърцето.
Ние трябва да знаем как да възприемаме. Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само.
Туй, което възприема, то е сърцето.
Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш?
към беседата >>
Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца.
Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили.
Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля.
към беседата >>
Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка.
Ние нещата трябва да ги възприемем със своето сърце. Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето.
Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка.
Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека.
към беседата >>
Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е?
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили.
Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е?
Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка.
Ако ти чрез своето сърце не може да възприемеш Божията любов, ще загазиш. Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка.
Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка.
Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам.
към беседата >>
Тревога с тревога се лекува.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е?
Тревога с тревога се лекува.
Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
Защото в какво седи любовта?
Любовта не се възприема чрез ума. Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка.
Защото в какво седи любовта?
Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам.
към беседата >>
Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува.
Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен.
Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
Някой път аз гледам един човек, който е беден.
Ти може да мислиш за любовта и да я идеализираш, но умът дава само. Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта?
Някой път аз гледам един човек, който е беден.
„Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам.
към беседата >>
Във време на война аз гледам същия психологически закон.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен.
Във време на война аз гледам същия психологически закон.
Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
„Този човек не го ли съжаляваш?
Туй, което възприема, то е сърцето. Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден.
„Този човек не го ли съжаляваш?
“ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление.
към беседата >>
Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля.
Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон.
Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля.
Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
“ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека.
Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка. Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш?
“ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека.
Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа.
към беседата >>
Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля.
Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
към беседата >>
Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам.
Когато искаш да покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка. Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека.
Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам.
Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление.
към беседата >>
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици.
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици.
Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе].
към беседата >>
Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам.
Защото в какво седи любовта? Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам.
Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам.
„Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
към беседата >>
Тя ни прекарва през опитности и страдания.
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици.
Тя ни прекарва през опитности и страдания.
Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо.
към беседата >>
„Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам.
Някой път аз гледам един човек, който е беден. „Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам.
„Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам.
Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари.
към беседата >>
Сърдим се.
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици. Тя ни прекарва през опитности и страдания.
Сърдим се.
На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл.
към беседата >>
Това е съжаление.
„Този човек не го ли съжаляваш? “ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам.
Това е съжаление.
А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари. Никакво съжаление не е.
към беседата >>
На кого се сърдим?
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици. Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се.
На кого се сърдим?
На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори.
към беседата >>
А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа.
“ За мене думата „съжаление“… Аз не съжалявам човека. Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление.
А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа.
Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари. Никакво съжаление не е.
към беседата >>
На Господа.
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици. Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се. На кого се сърдим?
На Господа.
Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш.
към беседата >>
Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление.
Ето какво разбирам да го съжаля: трябва да извадя да му дам. Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа.
Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление.
Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари. Никакво съжаление не е.
към беседата >>
Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе].
Природата иска да ни отучи от много навици, от много лоши навици. Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа.
Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе].
Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите.
към беседата >>
Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам. „Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление.
Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари. Никакво съжаление не е.
към беседата >>
Вие мислите, че Господ е много близо.
Тя ни прекарва през опитности и страдания. Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе].
Вие мислите, че Господ е много близо.
Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите.
към беседата >>
А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари.
„Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам. Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари.
Никакво съжаление не е.
към беседата >>
Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл.
Сърдим се. На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо.
Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл.
Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора.
към беседата >>
Никакво съжаление не е.
Това е съжаление. А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление. Гладен си, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление. А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари.
Никакво съжаление не е.
към беседата >>
Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори.
На кого се сърдим? На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл.
Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори.
През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика.
към беседата >>
Природата обича един положителен език.
Природата обича един положителен език.
Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи.
към беседата >>
През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш.
На Господа. Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори.
През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш.
Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш.
към беседата >>
Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо.
Природата обича един положителен език.
Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо.
Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа!
към беседата >>
Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите.
Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе]. Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш.
Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите.
Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш. Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини.
Природата обича един положителен език. Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо.
Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини.
Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!
към беседата >>
Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите.
Вие мислите, че Господ е много близо. Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите.
Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите.
Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш. Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си.
Природата обича един положителен език. Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини.
Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си.
Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли?
към беседата >>
Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора.
Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл. Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите.
Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора.
Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш. Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
Мине някой обезсърчен, може да му дадеш.
Природата обича един положителен език. Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си.
Мине някой обезсърчен, може да му дадеш.
Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане!
към беседата >>
Сръдливите деца Господ никога не вика.
Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори. През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора.
Сръдливите деца Господ никога не вика.
Той ще те остави да гладуваш. Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
Кажи му няколко думи.
Природата обича един положителен език. Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш.
Кажи му няколко думи.
Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!
към беседата >>
Той ще те остави да гладуваш.
През това време, 3–4 деня, ти ще гладуваш. Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика.
Той ще те остави да гладуваш.
Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
Кажи: „Ще се оправи тази работа!
Ние не можем да идем при Бога и да Му говорим нещо. Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи.
Кажи: „Ще се оправи тази работа!
“ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане?
към беседата >>
Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
Ние сега за Бога имаме едно понятие, че като се сърдим, че ще уреди веднага работите. Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите. Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора. Сръдливите деца Господ никога не вика. Той ще те остави да гладуваш.
Най-после ще ти остави яденето и всички ще си заминат и ти сам ще идеш да го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
към беседата >>
“ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!
Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа!
“ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!
“ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го!
към беседата >>
След това иде другият навик.
След това иде другият навик.
Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик. Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде. Политика е то. Безверието, политика е то.
към беседата >>
“ – „Ама като кажа, ще стане ли?
Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!
“ – „Ама като кажа, ще стане ли?
“ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го! Това са давания.
към беседата >>
Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик.
След това иде другият навик.
Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик.
Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде. Политика е то. Безверието, политика е то.
към беседата >>
“ Ще стане!
Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли?
“ Ще стане!
Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го! Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар.
към беседата >>
Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде.
След това иде другият навик. Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик.
Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде.
Политика е то. Безверието, политика е то.
към беседата >>
Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!
Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане!
Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!
“ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го! Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар. Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
Политика е то.
След това иде другият навик. Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик. Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде.
Политика е то.
Безверието, политика е то.
към беседата >>
“ – „Ама дали ще стане?
Кажи: „Ще се оправи тази работа! “ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!
“ – „Ама дали ще стане?
“ Кажи го! Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар. Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
Безверието, политика е то.
След това иде другият навик. Някой казва: „Аз трябва да стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик. Той иска да не вярва в Бога, за да Го накара да му даде. Политика е то.
Безверието, политика е то.
към беседата >>
“ Кажи го!
“ Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш! “ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане?
“ Кажи го!
Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар. Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
После, друг един лош навик.
После, друг един лош навик.
Казва: „Аз не Го обичам.“ То е друг навик. Ти ще кажеш [така], за да Го застави да го обича.
към беседата >>
Това са давания.
“ – „Ама като кажа, ще стане ли? “ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го!
Това са давания.
Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар. Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
Казва: „Аз не Го обичам.“ То е друг навик.
После, друг един лош навик.
Казва: „Аз не Го обичам.“ То е друг навик.
Ти ще кажеш [така], за да Го застави да го обича.
към беседата >>
Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар.
“ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го! Това са давания.
Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар.
Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
Ти ще кажеш [така], за да Го застави да го обича.
После, друг един лош навик. Казва: „Аз не Го обичам.“ То е друг навик.
Ти ще кажеш [така], за да Го застави да го обича.
към беседата >>
Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш! “ – „Ама дали ще стане? “ Кажи го! Това са давания. Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар.
Хубаво, като извикаш лекаря, извадиш и му платиш, то е пак съчувствие.
към беседата >>
Това са навици, които са придобити.
Това са навици, които са придобити.
Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим.
към беседата >>
Казвам: Положителни трябва да бъдем.
Казвам: Положителни трябва да бъдем.
То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед.
към беседата >>
Има една правилна философия в света.
Има една правилна философия в света.
В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам? “ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я.
към беседата >>
Естественото положение, това е любовта.
Това са навици, които са придобити.
Естественото положение, това е любовта.
Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас.
към беседата >>
То е Божественият език.
Казвам: Положителни трябва да бъдем.
То е Божественият език.
Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него.
към беседата >>
В какво седи правилната философия?
Има една правилна философия в света.
В какво седи правилната философия?
Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам? “ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Естественото положение, това е мъдростта.
Това са навици, които са придобити. Естественото положение, това е любовта.
Естественото положение, това е мъдростта.
Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това.
към беседата >>
Всякога дръж положителното.
Казвам: Положителни трябва да бъдем. То е Божественият език.
Всякога дръж положителното.
Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва.
към беседата >>
Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква.
Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия?
Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква.
Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам? “ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Естественото положение, това е гладът.
Това са навици, които са придобити. Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта.
Естественото положение, това е гладът.
Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана.
към беседата >>
Кажи една дума, която е положителна.
Казвам: Положителни трябва да бъдем. То е Божественият език. Всякога дръж положителното.
Кажи една дума, която е положителна.
Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе.
към беседата >>
Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права.
Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква.
Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права.
Казват: „Коя философия да следвам? “ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Естественото положение при всички работи естествено вървят.
Това са навици, които са придобити. Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът.
Естественото положение при всички работи естествено вървят.
Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере.
към беседата >>
Вземи нещо от джоба си.
Казвам: Положителни трябва да бъдем. То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна.
Вземи нещо от джоба си.
Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи.
към беседата >>
Казват: „Коя философия да следвам?
Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права.
Казват: „Коя философия да следвам?
“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим.
Това са навици, които са придобити. Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят.
Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим.
Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата.
към беседата >>
Дай му един обед.
Казвам: Положителни трябва да бъдем. То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си.
Дай му един обед.
Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи.
към беседата >>
“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я.
Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам?
“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я.
А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас.
Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим.
Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас.
Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече.
към беседата >>
Разходи се с него.
То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед.
Разходи се с него.
Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви.
към беседата >>
А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам? “ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я.
А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.
към беседата >>
Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това.
Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас.
Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това.
Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито.
към беседата >>
Направи жертва.
Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него.
Направи жертва.
Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно.
към беседата >>
[В] думата „сърце“ имаме символ.
[В] думата „сърце“ имаме символ.
Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие.
към беседата >>
Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана.
Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това.
Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана.
Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва.
към беседата >>
Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе.
Кажи една дума, която е положителна. Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва.
Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе.
Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение.
към беседата >>
Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв.
[В] думата „сърце“ имаме символ.
Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв.
Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца.
към беседата >>
Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере.
Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана.
Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере.
Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец.
към беседата >>
Тъй и Господ ще направи.
Вземи нещо от джоба си. Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе.
Тъй и Господ ще направи.
Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение. Хората мечат.
към беседата >>
Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана.
[В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв.
Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана.
Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават.
към беседата >>
Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата.
Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере.
Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата.
Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност.
към беседата >>
Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи.
Дай му един обед. Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи.
Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи.
Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение. Хората мечат.
към беседата >>
Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава.
[В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана.
Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава.
И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат.
към беседата >>
Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече.
Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата.
Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече.
Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата.
към беседата >>
Господ като каже, веднага любовта върви.
Разходи се с него. Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи.
Господ като каже, веднага любовта върви.
Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение. Хората мечат.
към беседата >>
И човек умира.
[В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава.
И човек умира.
В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето.
към беседата >>
Че това е едно чувство чрезмерно развито.
Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече.
Че това е едно чувство чрезмерно развито.
Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш.
към беседата >>
Едновременно и любовта ще върви досега заедно.
Направи жертва. Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви.
Едновременно и любовта ще върви досега заедно.
Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение. Хората мечат.
към беседата >>
В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие.
[В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира.
В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие.
В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3.
към беседата >>
Крадецът иска повече отколкото му трябва.
Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана. Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито.
Крадецът иска повече отколкото му трябва.
Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш. Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение.
Тогава туй, което правиш за другите, и другите ще направят за тебе. Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно.
Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение.
Хората мечат.
към беседата >>
В туй отношение човек има 3 сърца.
Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие.
В туй отношение човек има 3 сърца.
Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас.
към беседата >>
Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец.
Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш, да не те обере. Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва.
Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец.
А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш. Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
Хората мечат.
Тъй и Господ ще направи. Ти както постъпиш, така и Господ ще постъпи. Господ като каже, веднага любовта върви. Едновременно и любовта ще върви досега заедно. Сега не искам да остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение.
Хората мечат.
към беседата >>
Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават.
Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца.
Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават.
Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност.
Онзи човек, който ще те обере, той си носи белег на главата. Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец.
А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност.
Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш. Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност.
За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва.
към беседата >>
Трите сърца не може да ви ги откраднат.
Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават.
Трите сърца не може да ви ги откраднат.
Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата.
Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече. Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност.
Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата.
Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш. Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност.
За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност.
Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва?
към беседата >>
Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето.
И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат.
Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето.
Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш.
Че това е едно чувство чрезмерно развито. Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата.
Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш.
Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност. За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност.
Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила.
Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание.
към беседата >>
Благодарете, че са 3.
В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето.
Благодарете, че са 3.
Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
Известни малки запаси ще имаш.
Крадецът иска повече отколкото му трябва. Всеки човек, който иска повече, отколкото му трябва, той е крадец. А пък всеки човек, който не иска това, което му трябва, той е в другата крайност. Когато вземеш толкова, колкото ти трябва, това е естественият ред на нещата. Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може да се откажеш.
Известни малки запаси ще имаш.
към беседата >>
Възрастният да се радва на своите придобивки.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност. За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила.
Възрастният да се радва на своите придобивки.
Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство.
към беседата >>
Господ е предвидял работата и турил в запас.
В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3.
Господ е предвидял работата и турил в запас.
И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа.
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа.
Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен.
към беседата >>
Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност. За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки.
Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания.
Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство.
към беседата >>
И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас.
И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
към беседата >>
Мислим защо светът така е създаден?
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа.
Мислим защо светът така е създаден?
Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже.
към беседата >>
Всеки да има на какво да се радва.
Сега да ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност. За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания.
Всеки да има на какво да се радва.
Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба.
към беседата >>
Човек трябва да започне да изучава себе си.
Човек трябва да започне да изучава себе си.
Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал.
към беседата >>
Този свят трябва да се проучава.
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа. Мислим защо светът така е създаден?
Този свят трябва да се проучава.
Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя.
към беседата >>
Старият на какво ще се радва?
За младите има възможност, за възрастните има възможност, за старите има възможност. Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва.
Старият на какво ще се радва?
На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла.
към беседата >>
Най-правилната философия е да изучава първо себе си.
Човек трябва да започне да изучава себе си.
Най-правилната философия е да изучава първо себе си.
Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал.
към беседата >>
Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение.
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа. Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава.
Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение.
Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни.
към беседата >>
На своето знание.
Младият да добие смисъла на живота, да усети сила, да се радва на своята сила. Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва?
На своето знание.
Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла.
към беседата >>
Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си.
Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си.
Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си.
Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал.
към беседата >>
Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен.
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа. Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение.
Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен.
Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода.
към беседата >>
Старият има голямо богатство.
Възрастният да се радва на своите придобивки. Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание.
Старият има голямо богатство.
Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие.
към беседата >>
Там е една от погрешките.
Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си.
Там е една от погрешките.
Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ.
към беседата >>
Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен.
Казвам: В сегашния живот ние имаме една крива представа. Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен.
Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен.
Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода. Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
Че ти побеляла главата не е богатство.
Остарелият да се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания. Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство.
Че ти побеляла главата не е богатство.
То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие. Дали е волята Божия?
към беседата >>
Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал.
Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките.
Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал.
Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже.
Мислим защо светът така е създаден? Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен.
Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже.
Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода. Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
То е загуба.
Всеки да има на какво да се радва. Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство.
То е загуба.
Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие. Дали е волята Божия?
към беседата >>
Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал.
Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал.
Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал.
Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя.
Този свят трябва да се проучава. Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже.
Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя.
И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода. Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла.
Старият на какво ще се радва? На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба.
Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла.
Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие. Дали е волята Божия?
към беседата >>
Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал.
Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал.
Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал.
Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
И той е бил на тръни.
Известният учен Ломброзо, той започва да изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение. Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя.
И той е бил на тръни.
Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода. Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
Но, ако имаш в банката, на място е побеляла.
На своето знание. Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла.
Но, ако имаш в банката, на място е побеляла.
И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие. Дали е волята Божия?
към беседата >>
Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал.
Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал.
Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал.
Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода.
Отиде в Русия да изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен. Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни.
Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода.
Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие.
Старият има голямо богатство. Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла.
И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие.
Дали е волята Божия?
към беседата >>
Всичко това трябва да го опиташ.
Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал.
Всичко това трябва да го опиташ.
То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
Ломброзо търси опакото.
Когато Ломброзо отишъл на гости, Толстой се усещал неразположен. Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже. Като рече да се храни, Ломброзо, според своята теория, иска да види какво ще намери в Толстоя. И той е бил на тръни. Показва всичката си любов, а Ломброзо иска да види дали няма някаква анормалност във всичката обхода.
Ломброзо търси опакото.
към беседата >>
Дали е волята Божия?
Че ти побеляла главата не е богатство. То е загуба. Ако главата ти е побеляла и в банката нямаш нищо, тогава тази глава напразно е побеляла. Но, ако имаш в банката, на място е побеляла. И тогава, според сегашното възпитание, ние се намираме в противоречие.
Дали е волята Божия?
към беседата >>
То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ.
То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.
към беседата >>
Това не е наука.
Това не е наука.
Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора.
към беседата >>
Казвате: „Така е решено, да страдаме!
Казвате: „Така е решено, да страдаме!
“ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието.
към беседата >>
Сега всички хора казват, имат едно твърдение.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение.
Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка.
към беседата >>
Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм.
Това не е наука.
Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм.
Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението.
към беседата >>
“ Не е решено.
Казвате: „Така е решено, да страдаме!
“ Не е решено.
Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли.
към беседата >>
Има едно твърдение, което е право.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение.
Има едно твърдение, което е право.
То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може.
към беседата >>
Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението.
Това не е наука. Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм.
Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението.
Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум.
към беседата >>
Решено е да страдаш, за да станеш щастлив.
Казвате: „Така е решено, да страдаме! “ Не е решено.
Решено е да страдаш, за да станеш щастлив.
Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш.
към беседата >>
То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение. Има едно твърдение, което е право.
То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе.
Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът.
към беседата >>
Болестта е отклонение от нормалния тип.
Това не е наука. Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението.
Болестта е отклонение от нормалния тип.
Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават.
към беседата >>
Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо.
Казвате: „Така е решено, да страдаме! “ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив.
Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо.
Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно.
към беседата >>
Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение. Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе.
Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш.
Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът. Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв.
Това не е наука. Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип.
Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв.
След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш.
към беседата >>
Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат.
Казвате: „Така е решено, да страдаме! “ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо.
Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат.
Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш.
към беседата >>
Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение. Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш.
Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам.
Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът. Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора.
Това не е наука. Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв.
След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора.
Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието.
към беседата >>
Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието.
Казвате: „Така е решено, да страдаме! “ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат.
Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието.
Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш.
към беседата >>
Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка.
Сега всички хора казват, имат едно твърдение. Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам.
Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка.
Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът. Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението.
Наука според мен е да се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм. Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора.
Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението.
И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието. От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Така трябва да се мисли.
“ Не е решено. Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието.
Така трябва да се мисли.
Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата.
към беседата >>
Ще ми каже: „И без него може.“ Не може.
Има едно твърдение, което е право. То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка.
Ще ми каже: „И без него може.“ Не може.
Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът. Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум.
Първо да се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението. Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението.
И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум.
Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието. От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш.
Решено е да страдаш, за да станеш щастлив. Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли.
Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш.
Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства?
към беседата >>
Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът.
То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е заради тебе. Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може.
Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът.
Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават.
Болестта е отклонение от нормалния тип. Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум.
Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават.
Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието. От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Понеже не знаеш, затова е невъзможно.
Страда се с оглед туй страдание като платиш, да придобиеш нещо. Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш.
Понеже не знаеш, затова е невъзможно.
Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата.
към беседата >>
Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
Аз подразбирам под думата „Бог“ туй, без което ти не можеш. Казвам на един човек: Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка. Ще ми каже: „И без него може.“ Не може. Има един свят на мисъл и чувствувания, който е така необходим, както въздухът.
Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може да има разбирателство помежду ни.
към беседата >>
Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш.
Най-първо ще изучаваш качествата на здравата кръв, качествата и света на здравата кръв. След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават.
Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш.
Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието. От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш.
Решено е да бъдеш сиромах, но сиромашията да бъде един път да бъдеш богат. Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно.
Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш.
Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си.
към беседата >>
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето.
То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се.
към беседата >>
Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието.
След това ще изучаваш отклонението и качествата на болните хора. Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш.
Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието.
От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Аз може да ти кажа как можеш да влезеш.
Решено е да бъдеш невежа, но туй невежество да бъде един път да влезеш в знанието. Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш.
Аз може да ти кажа как можеш да влезеш.
Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание.
към беседата >>
То е орган.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето.
То е орган.
Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината.
към беседата >>
От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
Щом вземеш здравата кръв, ще видиш какво е отклонението. И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум. Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават. Може да имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш. Тогава трябва да вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието.
От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
към беседата >>
Завъртам ключа, отваря се вратата.
Така трябва да се мисли. Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш.
Завъртам ключа, отваря се вратата.
Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът.
към беседата >>
Едно вътрешно приготовление трябва на човека.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган.
Едно вътрешно приготовление трябва на човека.
Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам.
към беседата >>
Запример мнозина от вас не може да дишате.
Запример мнозина от вас не може да дишате.
Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва.
към беседата >>
Какво ти коства?
Казва: „Аз нищо не може да направя.“ Туй, че ти нищо не може да направиш, то е път за онова, което можеш да направиш. Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата.
Какво ти коства?
Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата.
към беседата >>
Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека.
Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него.
У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат.
към беседата >>
Вие дишате бързо.
Запример мнозина от вас не може да дишате.
Вие дишате бързо.
Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано.
към беседата >>
Другояче, трябва да счупиш вратата.
Понеже не знаеш, затова е невъзможно. Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства?
Другояче, трябва да счупиш вратата.
Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата.
към беседата >>
У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него.
У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека.
Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените.
към беседата >>
Дигате рамената и дишате бързо.
Запример мнозина от вас не може да дишате. Вие дишате бързо.
Дигате рамената и дишате бързо.
Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане.
към беседата >>
Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си.
Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш да влезеш. Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата.
Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си.
То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази.
към беседата >>
Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се.
Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека.
Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се.
Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата.
към беседата >>
Това е опъване.
Запример мнозина от вас не може да дишате. Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо.
Това е опъване.
Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се.
към беседата >>
То е знание.
Аз може да ти кажа как можеш да влезеш. Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си.
То е знание.
Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин.
към беседата >>
Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината.
То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се.
Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината.
Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите.
към беседата >>
Природата не обича опъване.
Запример мнозина от вас не може да дишате. Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване.
Природата не обича опъване.
Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат.
към беседата >>
Малък е ключът.
Завъртам ключа, отваря се вратата. Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание.
Малък е ключът.
Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете.
към беседата >>
Не искам да го доказвам.
Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината.
Не искам да го доказвам.
Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва.
Запример мнозина от вас не може да дишате. Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване.
Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва.
И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност.
към беседата >>
Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата.
Какво ти коства? Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът.
Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата.
Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете.
към беседата >>
Вашите жени ще го докажат.
Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам.
Вашите жени ще го докажат.
Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано.
Вие дишате бързо. Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва.
И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано.
Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика.
към беседата >>
Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата.
Другояче, трябва да счупиш вратата. Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата.
Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата.
Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете. Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените.
У човека и най-доброто, и най-лошото складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат.
Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените.
Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
Когато хората умират, дишат с пресичане.
Дигате рамената и дишате бързо. Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано.
Когато хората умират, дишат с пресичане.
Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш.
към беседата >>
Опасна работа е тази.
Отвориш вратата, пак затвориш, свободен си. То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата.
Опасна работа е тази.
Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете. Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
Децата на родителите и родителите на децата.
Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените.
Децата на родителите и родителите на децата.
Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се.
Това е опъване. Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане.
Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се.
Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално.
към беседата >>
Много наши винтове са развъртени по този начин.
То е знание. Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази.
Много наши винтове са развъртени по този начин.
Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете. Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
Учениците на учителите.
Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата.
Учениците на учителите.
Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат.
Природата не обича опъване. Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се.
Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат.
В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш.
към беседата >>
Не развъртайте винтовете.
Малък е ключът. Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин.
Не развъртайте винтовете.
Не правете опит да развъртате винтовете. Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
Навсякъде може да ви го докажат.
Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите.
Навсякъде може да ви го докажат.
към беседата >>
В дишането трябва пластичност.
Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва да следва. И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат.
В дишането трябва пластичност.
И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш.
към беседата >>
Не правете опит да развъртате винтовете.
Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как да се пъхнем през тази врата. Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете.
Не правете опит да развъртате винтовете.
Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
Казвате: „Защо е туй зло в света?
Казвате: „Защо е туй зло в света?
“ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека.
към беседата >>
И после, като ядеш, и там трябва да има музика.
И чувствата да следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано. Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност.
И после, като ядеш, и там трябва да има музика.
Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето.
към беседата >>
Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
Мислим да извадим винтовете, да се освободим от тази врата. Опасна работа е тази. Много наши винтове са развъртени по този начин. Не развъртайте винтовете. Не правете опит да развъртате винтовете.
Нито пък допущайте някой да ви поправя там.
към беседата >>
“ Защото човек съдържа две големи противоположности.
Казвате: „Защо е туй зло в света?
“ Защото човек съдържа две големи противоположности.
Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите.
към беседата >>
Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш.
Когато хората умират, дишат с пресичане. Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика.
Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш.
Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат.
към беседата >>
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция.
Вие какво ще ми кажете? “ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си.
към беседата >>
Защо е така, не го зная.
Казвате: „Защо е туй зло в света? “ Защото човек съдържа две големи противоположности.
Защо е така, не го зная.
Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто.
към беседата >>
Майсторски, много хубаво ядат, музикално.
Това показва, че този човек върви по един връх нагоре, издига се. Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш.
Майсторски, много хубаво ядат, музикално.
Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата.
към беседата >>
Вие какво ще ми кажете?
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция.
Вие какво ще ми кажете?
“ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си.
към беседата >>
Не че не го зная, аз го зная.
Казвате: „Защо е туй зло в света? “ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная.
Не че не го зная, аз го зная.
Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината.
към беседата >>
Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш.
Като вървят, пънкат се, а като вървят на равно, пъшкат. В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално.
Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш.
Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат.
към беседата >>
“ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция. Вие какво ще ми кажете?
“ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа.
Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай.
към беседата >>
Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете.
Казвате: „Защо е туй зло в света? “ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная.
Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете.
Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек.
към беседата >>
Не бързай, като седнеш да ядеш.
В дишането трябва пластичност. И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш.
Не бързай, като седнеш да ядеш.
Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш.
към беседата >>
Но ако не, остави на природата.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция. Вие какво ще ми кажете? “ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа.
Но ако не, остави на природата.
Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция.
към беседата >>
Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека.
Казвате: „Защо е туй зло в света? “ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете.
Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека.
Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо.
към беседата >>
Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето.
И после, като ядеш, и там трябва да има музика. Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш.
Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето.
Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете?
към беседата >>
Тя ще те излекува по-добре.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция. Вие какво ще ми кажете? “ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата.
Тя ще те излекува по-добре.
Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината!
към беседата >>
Умният човек може да се ползува от противоположностите.
“ Защото човек съдържа две големи противоположности. Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека.
Умният човек може да се ползува от противоположностите.
И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам.
към беседата >>
Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат.
Някои хора, като ядат, приятно е да ги гледаш. Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето.
Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат.
Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит.
към беседата >>
Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам да направя операция. Вие какво ще ми кажете? “ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре.
Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си.
После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш.
към беседата >>
И туй е доброто.
Защо е така, не го зная. Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите.
И туй е доброто.
Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота.
към беседата >>
Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата.
Майсторски, много хубаво ядат, музикално. Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат.
Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата.
Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни.
към беседата >>
После, ти мислиш как да уредиш живота си.
Вие какво ще ми кажете? “ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си.
После, ти мислиш как да уредиш живота си.
Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад.
към беседата >>
Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината.
Не че не го зная, аз го зная. Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто.
Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината.
Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия.
към беседата >>
Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат.
Някои дъвчат тъй, че не искаш да го гледаш. Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата.
Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат.
Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата.
към беседата >>
Половината богатство раздай.
“ Ако намериш най-добрите инструменти, най-учения лекар в Европа. Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си.
Половината богатство раздай.
Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе.
към беседата >>
Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек.
Аз го зная, но и да ви го разправя, и вие го знаете. Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината.
Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек.
Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят.
към беседата >>
Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш.
Не бързай, като седнеш да ядеш. Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат.
Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш.
Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте?
към беседата >>
Не ти трябва операция.
Но ако не, остави на природата. Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай.
Не ти трябва операция.
Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе?
към беседата >>
Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо.
Обаче тия две противоположности, това са две възможности в човека. Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек.
Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо.
Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят.
към беседата >>
Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете?
Като седнеш да ядеш, представи си, че държиш изпит по яденето. Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш.
Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете?
Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли?
към беседата >>
Раздай половината!
Тя ще те излекува по-добре. Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция.
Раздай половината!
Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш.
към беседата >>
Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам.
Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо.
Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам.
Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде.
към беседата >>
Някой път направете един опит.
Представи си, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат. Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете?
Някой път направете един опит.
Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците.
към беседата >>
Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш.
Ти много се тревожиш, много мислиш за себе си. После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината!
Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш.
Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш.
към беседата >>
Те се дължат на хората, които не разбират живота.
И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам.
Те се дължат на хората, които не разбират живота.
Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде. Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни.
Ако ядеш както тука, ще ти покажат вратата. Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит.
Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни.
Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците. Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад.
После, ти мислиш как да уредиш живота си. Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш.
Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад.
Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане.
към беседата >>
Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия.
Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота.
Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия.
Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде. Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата.
Няма да те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма да ти дадат. Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни.
Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата.
Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците. Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе.
Половината богатство раздай. Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад.
Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе.
Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята.
към беседата >>
Ти никога не може да оправиш един неразумен свят.
Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия.
Ти никога не може да оправиш един неразумен свят.
Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде. Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте?
Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш. Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата.
Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте?
От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците. Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Какво ще стане с тебе?
Не ти трябва операция. Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе.
Какво ще стане с тебе?
Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място.
към беседата >>
Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят.
Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо. Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят.
Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят.
Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде. Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
От бялото месо ли?
Ако вземете една диня, откъде ще я срежете, я ми кажете? Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте?
От бялото месо ли?
На свинята най-сладкото месо са рибиците. Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Ще умреш.
Раздай половината! Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе?
Ще умреш.
Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш.
към беседата >>
Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде.
Има известни неща, които няма нужда да ги доказвам. Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят.
Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде.
Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
На свинята най-сладкото месо са рибиците.
Някой път направете един опит. Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли?
На свинята най-сладкото месо са рибиците.
Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Ако не разбираш Божия закон, ще умреш.
Онова ще ти вземат и тогава ще оздравееш. Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш.
Ако не разбираш Божия закон, ще умреш.
Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме.
към беседата >>
Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
Те се дължат на хората, които не разбират живота. Ние ще оставим тия неща настрана, те са големи противоречия. Ти никога не може да оправиш един неразумен свят. Най-първо трябва да научиш тия хора да мислят. Ти никога не може да накараш един човек да живее, ако не го накараш да яде.
Ако не можеш да го убедиш да яде и да диша, всичко може да направиш, но ако се откаже да яде и да диша, работата е свършена.
към беседата >>
Че законът на яденето е през устата.
Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни. Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате да бутнете – отзад, от дръжката или от средата. Едно време, като ядяхте кокошки, откъде започвахте? От бялото месо ли? На свинята най-сладкото месо са рибиците.
Че законът на яденето е през устата.
към беседата >>
Нищо няма да стане.
Ако не оздравееш, тогава ще ти върнат парите назад. Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш.
Нищо няма да стане.
Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот.
към беседата >>
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи.
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи.
Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!
към беседата >>
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях.
Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен.
към беседата >>
Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята.
Ти седиш, безпокоиш се, мислиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане.
Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята.
Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот. Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
Тя го убеждава на философия на яденето.
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи.
Тя го убеждава на философия на яденето.
Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище! “
към беседата >>
Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях.
Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето.
Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота.
към беседата >>
Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място.
Какво ще стане с тебе? Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята.
Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място.
Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот. Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
Тя го храни.
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи. Тя го убеждава на философия на яденето.
Тя го храни.
И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище! “
към беседата >>
Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето.
Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно.
Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат.
към беседата >>
Ще възкръснеш.
Ще умреш. Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място.
Ще възкръснеш.
Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот. Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
И тя го храни с една малка лъжица.
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи. Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни.
И тя го храни с една малка лъжица.
Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище! “
към беседата >>
Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно.
Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен.
Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето.
към беседата >>
Не туй възкресение, както ние го разбираме.
Ако не разбираш Божия закон, ще умреш. Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш.
Не туй възкресение, както ние го разбираме.
Има възкресение, което не носи живот. Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
Учи го на закона на дишането.
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи. Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица.
Учи го на закона на дишането.
Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище! “
към беседата >>
Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен.
Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си.
Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Има възкресение, което не носи живот.
Нищо няма да стане. Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме.
Има възкресение, което не носи живот.
Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!
Когато човек се зачева в утробата на майка си, 9 месеца майката е професор, който го учи. Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането.
Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!
“
към беседата >>
Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен.
Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си.
Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен.
Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
Ако разбираш, ще бъдеш едно семе, посято в земята. Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място. Ще възкръснеш. Не туй възкресение, както ние го разбираме. Има възкресение, което не носи живот.
Затуй сега се научете да владате вашата мисъл.
към беседата >>
“
Тя го убеждава на философия на яденето. Тя го храни. И тя го храни с една малка лъжица. Учи го на закона на дишането. Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!
“
към беседата >>
Те са противоположни полюси в живота.
Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен.
Те са противоположни полюси в живота.
Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Че не се разбираме, не се обвинявайте.
Че не се разбираме, не се обвинявайте.
Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът.
към беседата >>
Вие туй го наричате раждане.
Вие туй го наричате раждане.
Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето.
към беседата >>
Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат.
Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота.
Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат.
Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Хората себе си не разбират, как ще разберат другите?
Че не се разбираме, не се обвинявайте.
Хората себе си не разбират, как ще разберат другите?
Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората?
към беседата >>
Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа.
Вие туй го наричате раждане.
Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа.
Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето.
Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат.
Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето.
После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек?
Че не се разбираме, не се обвинявайте. Хората себе си не разбират, как ще разберат другите?
Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек?
Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание.
към беседата >>
Ние си представяме Бога като материално същество, като човек.
Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа.
Ние си представяме Бога като материално същество, като човек.
Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко.
към беседата >>
После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето.
После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
към беседата >>
Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите.
Че не се разбираме, не се обвинявайте. Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек?
Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите.
Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете.
към беседата >>
Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима.
Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек.
Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима.
Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите.
към беседата >>
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие.
Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма.
към беседата >>
Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде.
Че не се разбираме, не се обвинявайте. Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите.
Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде.
Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете.
към беседата >>
Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него.
Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима.
Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него.
Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана.
към беседата >>
Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие.
Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи.
Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден.
към беседата >>
Да съм работил, да е пълен джобът.
Че не се разбираме, не се обвинявайте. Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде.
Да съм работил, да е пълен джобът.
Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате.
към беседата >>
Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето.
Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него.
Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето.
Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана. Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Кожата става суха, няма влага.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи.
Кожата става суха, няма влага.
Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма.
към беседата >>
Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората?
Хората себе си не разбират, как ще разберат другите? Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът.
Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората?
Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде.
към беседата >>
Умният човек трябва да изучава това.
Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето.
Умният човек трябва да изучава това.
Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана. Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Трябва веднага да измените състоянието.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага.
Трябва веднага да измените състоянието.
Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има знание.
Ние себе си не разбираме, ние как ще разберем един човек? Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората?
Всеки един от вас трябва да има знание.
Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава.
към беседата >>
Той трябва да се интересува от всичко.
Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това.
Той трябва да се интересува от всичко.
Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана. Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието.
Какво трябва да правите?
Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Не казвайте, че не може да дадете.
Най-първо трябва да разберем себе си, своите нужди и тогава трябва да разберем другите. Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание.
Не казвайте, че не може да дадете.
Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават.
към беседата >>
Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите.
Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко.
Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите.
Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана. Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите?
Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма.
Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Никога не казвайте, че не може да дадете.
Аз трябва да имам нещо, за да дам някъде. Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете.
Никога не казвайте, че не може да дадете.
Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно.
към беседата >>
Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана.
Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите.
Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана.
Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден.
Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма.
Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден.
Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате.
Да съм работил, да е пълен джобът. Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете.
Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате.
Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме.
към беседата >>
Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко. Когато обичате някого, вие знаете, че се интересувате от него, всяка резчица, която той е написал, подписа му, вие го вземате и го пазите. Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана.
Онзи, който иска да се запознае с онова, което Бог е създал.
към беседата >>
Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма.
Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден.
Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма.
Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Давайте, за да ви се даде.
Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората? Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате.
Давайте, за да ви се даде.
Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате.
към беседата >>
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога.
Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества.
към беседата >>
Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма.
Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава.
Всеки един от вас трябва да има знание. Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде.
Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава.
Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно.
към беседата >>
Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога.
Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието.
Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред.
към беседата >>
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи.
Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено.
към беседата >>
Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават.
Не казвайте, че не може да дадете. Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава.
Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават.
Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон.
към беседата >>
Без Любовта Бог е едно същество неразбрано.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога. Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието.
Без Любовта Бог е едно същество неразбрано.
Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека.
към беседата >>
Или може да ги знаят, че не ги прилагат.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи.
Или може да ги знаят, че не ги прилагат.
Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят!
към беседата >>
Давай както извора, който дава по малко, но постоянно.
Никога не казвайте, че не може да дадете. Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават.
Давай както извора, който дава по малко, но постоянно.
Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия.
към беседата >>
Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога. Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано.
Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта.
Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта.
към беседата >>
Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи. Или може да ги знаят, че не ги прилагат.
Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът.
И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта.
към беседата >>
Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме.
Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума си да давате. Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно.
Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме.
„Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди.
към беседата >>
Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога. Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта.
Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност.
Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее.
към беседата >>
И най-учените хора засяга този закон.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи. Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът.
И най-учените хора засяга този закон.
Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите.
към беседата >>
„Тежък е животът“ – казвате.
Давайте, за да ви се даде. Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме.
„Тежък е животът“ – казвате.
Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете.
към беседата >>
Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества.
Сега да внеса у вас една нова идея за Бога. Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност.
Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества.
Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта.
към беседата >>
Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи. Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон.
Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично.
Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат.
към беседата >>
Ще даваш и ще вземаш разумно.
Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава. Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате.
Ще даваш и ще вземаш разумно.
Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете. И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред.
Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието. Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества.
Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред.
Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш!
към беседата >>
Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено.
Много религиозни и учени хора и професори има, които не знаят тия работи. Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично.
Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено.
Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите?
към беседата >>
Това е закон.
Ти трябва да даваш на всички, но и другите да дават. Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно.
Това е закон.
Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете. И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека.
Без Любовта Бог е едно същество неразбрано. Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред.
Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека.
Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади.
към беседата >>
Че, при тази температура зъбите се развалят!
Или може да ги знаят, че не ги прилагат. Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено.
Че, при тази температура зъбите се развалят!
След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите? “
към беседата >>
Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия.
Давай както извора, който дава по малко, но постоянно. Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон.
Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия.
Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете. И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта.
Като дойде Бог в ума ви, трябва да дойде и Любовта. Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека.
Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта.
Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години.
към беседата >>
След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта.
Те мислят, че като са учени, тях няма да ги засегне законът. И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят!
След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта.
И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите? “
към беседата >>
Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди.
Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само да вземаме. „Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия.
Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди.
Тя е турила тия противоречия, за да разберете. И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее.
Ако не дойде в ума лошата любов на хората, да ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност. Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта.
Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее.
Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години. Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
И това е станало причина да се развалят зъбите.
И най-учените хора засяга този закон. Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта.
И това е станало причина да се развалят зъбите.
Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите? “
към беседата >>
Тя е турила тия противоречия, за да разберете.
„Тежък е животът“ – казвате. Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди.
Тя е турила тия противоречия, за да разберете.
И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта.
Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества. Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее.
Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта.
Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години. Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
Аз казах на американците, че много месо ядат.
Американците, които минават за културен народ, постъпват много нехигиенично. Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите.
Аз казах на американците, че много месо ядат.
Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите? “
към беседата >>
И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
Ще даваш и ще вземаш разумно. Това е закон. Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия. Всичките противоречия природата ги е турила, за да разберете своите нужди. Тя е турила тия противоречия, за да разберете.
И щом разберем, ние тогава ще можем да поправим живота си.
към беседата >>
Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш!
Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред. Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта.
Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш!
Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години. Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите?
Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо да пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено. Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат.
Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите?
“
към беседата >>
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници.
Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране.
към беседата >>
Който разбира, за 24 часа може да се подмлади.
Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека. Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш!
Който разбира, за 24 часа може да се подмлади.
А който не разбира, му трябват тамън 100 години. Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
“
Че, при тази температура зъбите се развалят! След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта. И това е станало причина да се развалят зъбите. Аз казах на американците, че много месо ядат. Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма да ви окапят зъбите?
“
към беседата >>
Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници.
Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща.
Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам.
към беседата >>
А който не разбира, му трябват тамън 100 години.
Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта. Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади.
А който не разбира, му трябват тамън 100 години.
Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
Казвам: Природата не търпи резките промени.
Казвам: Природата не търпи резките промени.
Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране.
към беседата >>
Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща.
Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят.
Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш?
към беседата >>
Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава да живее. Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта. Щом дойде Любовта, веднага ще се подмладиш - в 24 часа отгоре ще се подмладиш! Който разбира, за 24 часа може да се подмлади. А който не разбира, му трябват тамън 100 години.
Сто години ти ще отидеш в онзи свят, ще те подмладят и ще те върнат назад.
към беседата >>
Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите.
Казвам: Природата не търпи резките промени.
Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите.
Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота.
към беседата >>
Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят.
Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава.
Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как?
към беседата >>
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека.
То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека.
към беседата >>
Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект.
Казвам: Природата не търпи резките промени. Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите.
Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект.
Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота. Нищо не допринасяме.
към беседата >>
Нищо не му казвам.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава.
Нищо не му казвам.
Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля?
към беседата >>
То подразбира човека.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека.
То подразбира човека.
Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш.
към беседата >>
Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък.
Казвам: Природата не търпи резките промени. Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект.
Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък.
Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота. Нищо не допринасяме.
към беседата >>
Един ден го хвана една болест на умиране.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам.
Един ден го хвана една болест на умиране.
Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя.
към беседата >>
Без сърце човек няма никакъв смисъл.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека. То подразбира човека.
Без сърце човек няма никакъв смисъл.
Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе.
към беседата >>
Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава.
Казвам: Природата не търпи резките промени. Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък.
Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава.
Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота. Нищо не допринасяме.
към беседата >>
Викат ме да го изповядам.
Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране.
Викат ме да го изповядам.
Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа!
към беседата >>
Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека. То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл.
Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден.
Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа.
към беседата >>
Влошава се от външните условия, от неразбиране.
Казвам: Природата не търпи резките промени. Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава.
Влошава се от външните условия, от неразбиране.
Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота. Нищо не допринасяме.
към беседата >>
Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш?
Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам.
Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш?
“ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе?
към беседата >>
Това е Божественото.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека. То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден.
Това е Божественото.
Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде.
към беседата >>
Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота.
Майката трябва да научи децата си, така да ги възпита, че да им бъдат здрави зъбите. Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране.
Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота.
Нищо не допринасяме.
към беседата >>
“ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как?
Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш?
“ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как?
За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ!
към беседата >>
Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека. То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото.
Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека.
От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде. От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Нищо не допринасяме.
Щом като започнат да се рушат зъбите… Аз не искам да засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект. Рушенето на зъбите е свързано с малкия мозък. Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите да се рушат и с туй работата се влошава. Влошава се от външните условия, от неразбиране. Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота.
Нищо не допринасяме.
към беседата >>
За тебе да се моля?
Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как?
За тебе да се моля?
Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее.
към беседата >>
От тебе зависи да дишаш.
То подразбира човека. Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека.
От тебе зависи да дишаш.
Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде. От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин.
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин.
Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора.
към беседата >>
Никога няма да го направя.
Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля?
Никога няма да го направя.
Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли?
към беседата >>
Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе.
Без сърце човек няма никакъв смисъл. Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш.
Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе.
От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде. От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Какво са допринесли?
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин.
Какво са допринесли?
Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме?
към беседата >>
Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа!
Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя.
Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа!
Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?
към беседата >>
От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа.
Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден. Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе.
От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа.
Тя ще дойде отнякъде. От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Земята е олята с човешка кръв.
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин. Какво са допринесли?
Земята е олята с човешка кръв.
Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели?
към беседата >>
Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе?
Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа!
Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе?
Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля.
към беседата >>
Тя ще дойде отнякъде.
Това е Божественото. Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа.
Тя ще дойде отнякъде.
От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Земята е пълна с гробища.
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин. Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв.
Земята е пълна с гробища.
Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
Пазил Господ!
“ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе?
Пазил Господ!
Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш.
към беседата >>
От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
Ония начертания на външния свят, на Божествения свят, те не зависят от човека. От тебе зависи да дишаш. Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе. От тебе зависи да възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа. Тя ще дойде отнякъде.
От тебе зависи да възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
към беседата >>
Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове.
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин. Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища.
Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове.
Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее.
За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ!
Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее.
– „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш. Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
Не търсете корените на знанието.
Не търсете корените на знанието.
Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ.
към беседата >>
Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора.
Толкоз хиляди години хората живеят по същия начин. Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове.
Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора.
Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
– „По-малко не може ли?
Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее.
– „По-малко не може ли?
“ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш. Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия.
Не търсете корените на знанието.
Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия.
Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата.
към беседата >>
Какво очакваме?
Какво са допринесли? Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора.
Какво очакваме?
Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
“ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?
Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа! Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли?
“ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?
“ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш. Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
Никой философ не е създал философия, това са наши предположения.
Не търсете корените на знанието. Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия.
Никой философ не е създал философия, това са наши предположения.
Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред.
към беседата >>
Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели?
Земята е олята с човешка кръв. Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме?
Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели?
Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
“ – „Ако туриш половината, ще се моля.
Че какво ще туря под колената си да се моля за тебе? Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?
“ – „Ако туриш половината, ще се моля.
Тогава вярвам, че ще оздравееш. Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия.
Не търсете корените на знанието. Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения.
Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия.
Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва.
към беседата >>
Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
Земята е пълна с гробища. Накъдето и да стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове. Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора. Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели?
Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
към беседата >>
Тогава вярвам, че ще оздравееш.
Пазил Господ! Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля.
Тогава вярвам, че ще оздравееш.
Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
Но няма философ, да е създал някаква философия за живота.
Не търсете корените на знанието. Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия.
Но няма философ, да е създал някаква философия за живота.
В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил?
към беседата >>
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света.
В сегашната епоха вие се намирате на студено. Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си. Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек.
към беседата >>
Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво да се моля.“ Той се смее. – „По-малко не може ли? “ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство? “ – „Ако туриш половината, ще се моля. Тогава вярвам, че ще оздравееш.
Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
към беседата >>
В света нямаме такъв философ.
Не търсете корените на знанието. Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота.
В света нямаме такъв философ.
Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил? философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото.
към беседата >>
В сегашната епоха вие се намирате на студено.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света.
В сегашната епоха вие се намирате на студено.
Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си. Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек. Ще ги намериш.
към беседата >>
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство!
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство!
“ Това е философията. Здрава философия. Ще видим, както Господ даде. То е така. Ще трябва да изпълним Волята.
към беседата >>
Единственият философ, който е създал, това е природата.
Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой си философ създал някаква философия. Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ.
Единственият философ, който е създал, това е природата.
Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил? философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото. Едни са на едната страна, други са на другата страна.
към беседата >>
Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено.
Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си.
Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек. Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума.
към беседата >>
“ Това е философията.
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство!
“ Това е философията.
Здрава философия. Ще видим, както Господ даде. То е така. Ще трябва да изпълним Волята. Онази Воля, в която живеете.
към беседата >>
Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред.
Никой философ не е създал философия, това са наши предположения. Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата.
Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред.
Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил? философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото. Едни са на едната страна, други са на другата страна. Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят?
към беседата >>
Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено. Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си.
Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства.
Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек. Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума. То ще бъде един склад, то ще бъдат дървата, материалът, то ще бъде храната.
към беседата >>
Здрава философия.
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство! “ Това е философията.
Здрава философия.
Ще видим, както Господ даде. То е така. Ще трябва да изпълним Волята. Онази Воля, в която живеете. То е Божественото.
към беседата >>
Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва.
Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия. Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред.
Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва.
Най-първо кой свят се е явил? философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото. Едни са на едната страна, други са на другата страна. Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят? И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни от малките към големите или от големите е слязъл надолу към малките.
към беседата >>
Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено. Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си. Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства.
Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства.
Това е силен човек. Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума. То ще бъде един склад, то ще бъдат дървата, материалът, то ще бъде храната. Тази храна трябва да имаш.
към беседата >>
Ще видим, както Господ даде.
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство! “ Това е философията. Здрава философия.
Ще видим, както Господ даде.
То е така. Ще трябва да изпълним Волята. Онази Воля, в която живеете. То е Божественото. То ще създаде хора, които здраво мислят във физическото поле, в духовното и в Божественото.
към беседата >>
Най-първо кой свят се е явил?
Но няма философ, да е създал някаква философия за живота. В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва.
Най-първо кой свят се е явил?
философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото. Едни са на едната страна, други са на другата страна. Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят? И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни от малките към големите или от големите е слязъл надолу към малките. Този въпрос остава неразрешен.
към беседата >>
Това е силен човек.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено. Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава супа и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си. Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства.
Това е силен човек.
Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума. То ще бъде един склад, то ще бъдат дървата, материалът, то ще бъде храната. Тази храна трябва да имаш. То е първото нещо.
към беседата >>
То е така.
И на вас казвам: Когато ви викат да се молите за някого, кажете: „Половината богатство! “ Това е философията. Здрава философия. Ще видим, както Господ даде.
То е така.
Ще трябва да изпълним Волята. Онази Воля, в която живеете. То е Божественото. То ще създаде хора, които здраво мислят във физическото поле, в духовното и в Божественото. Ще се разберем и няма да имаме противоречията, които ги сега имаме.
към беседата >>
философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото.
В света нямаме такъв философ. Единственият философ, който е създал, това е природата. Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред. Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва. Най-първо кой свят се е явил?
философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал да гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото.
Едни са на едната страна, други са на другата страна. Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят? И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни от малките към големите или от големите е слязъл надолу към малките. Този въпрос остава неразрешен. Според еволюцията човек е произлязъл от низшите същества, а другите турят, че Господ изведнъж го е направил и направо от Бога е излязъл.
към беседата >>
НАГОРЕ