НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1508
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1508
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светлина, топлина, доброта
,
ООК
, София, 6.7.1938г.,
Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си.
Понякой път вие седите, гладите си челото и казвате, че някой иска да пее. За да пее, той трябва да знае как да постъпва. Ако искаш да бъдеш математик, трябва да знаеш как да постъпиш. Ако не знаеш къде да буташ челото си, ти математик не може да станеш. Ако не знаеш къде да се буташ, ти певец не може да станеш.
Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си.
Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца. Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате.
към беседата >>
Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца.
За да пее, той трябва да знае как да постъпва. Ако искаш да бъдеш математик, трябва да знаеш как да постъпиш. Ако не знаеш къде да буташ челото си, ти математик не може да станеш. Ако не знаеш къде да се буташ, ти певец не може да станеш. Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си.
Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца.
Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване.
към беседата >>
Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото.
Ако искаш да бъдеш математик, трябва да знаеш как да постъпиш. Ако не знаеш къде да буташ челото си, ти математик не може да станеш. Ако не знаеш къде да се буташ, ти певец не може да станеш. Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си. Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца.
Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото.
Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига.
към беседата >>
Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса.
Ако не знаеш къде да буташ челото си, ти математик не може да станеш. Ако не знаеш къде да се буташ, ти певец не може да станеш. Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си. Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца. Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото.
Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса.
Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне.
към беседата >>
Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане.
Ако не знаеш къде да се буташ, ти певец не може да станеш. Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си. Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца. Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса.
Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане.
Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне.
към беседата >>
Много разочарования ще имате.
Онзи, който иска да стане певец да знаеш как да буташ гърлото си. Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца. Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане.
Много разочарования ще имате.
Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър.
към беседата >>
Пазете се от раздвояване.
Запример, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си (с) показалеца. Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате.
Пазете се от раздвояване.
Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“.
към беседата >>
Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига.
Ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото. Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване.
Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига.
Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се.
към беседата >>
Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне.
Ако искаш да предадеш всичките тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипам ларингса. Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига.
Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне.
„Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене?
към беседата >>
„Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне.
Сега вие като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне.
„Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне.
Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“.
към беседата >>
Мислиш, че си добър.
Много разочарования ще имате. Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне.
Мислиш, че си добър.
Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се.
към беседата >>
Казваш: „Добър съм, ама не съм“.
Пазете се от раздвояване. Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър.
Казваш: „Добър съм, ама не съм“.
– Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана.
към беседата >>
– Раздвояваш се.
Щом има раздвояване в чувствата, нищо не се постига. Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“.
– Раздвояваш се.
– „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми.
към беседата >>
– „Дали ще стане нещо от мене?
Всяко раздвояване в съзнанието на човека, в науката или в изкуството, или в светлината, за постижението, раздвояването трябва да изчезне. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се.
– „Дали ще стане нещо от мене?
“ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“.
към беседата >>
“ Казваш си: „Я стане, я не“.
„Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Туй раздвояване на съзнанието трябва да изчезне. Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене?
“ Казваш си: „Я стане, я не“.
– Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб.
към беседата >>
– Раздвояваш се.
Мислиш, че си добър. Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“.
– Раздвояваш се.
Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш.
към беседата >>
Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана.
Казваш: „Добър съм, ама не съм“. – Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се.
Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана.
Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“.
към беседата >>
Ако аз не стана, горко ми.
– Раздвояваш се. – „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана.
Ако аз не стана, горко ми.
Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“.
към беседата >>
Причината е в мене, не в Бога“.
– „Дали ще стане нещо от мене? “ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми.
Причината е в мене, не в Бога“.
Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри.
към беседата >>
Слънцето изгрява за теб.
“ Казваш си: „Я стане, я не“. – Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“.
Слънцето изгрява за теб.
Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното.
към беседата >>
Като изгрее слънцето, трябва да мислиш.
– Раздвояваш се. Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб.
Като изгрее слънцето, трябва да мислиш.
А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад?
към беседата >>
А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“.
Ще кажеш: „От мене човек ще стане, понеже Бог ме е направил човек да стана. Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш.
А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“.
Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното.
към беседата >>
Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“.
Ако аз не стана, горко ми. Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“.
Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“.
Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“.
към беседата >>
Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри.
Причината е в мене, не в Бога“. Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“.
Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри.
Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели.
към беседата >>
Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното.
Слънцето изгрява за теб. Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри.
Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа.
към беседата >>
Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад?
Като изгрее слънцето, трябва да мислиш. А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад?
“ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа.
към беседата >>
“ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното.
А на обед като напече, казва: „Работете върху чувствата си“. Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад?
“ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното.
Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария.
към беседата >>
Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“.
Като изгладнееш, казва: „Бъдете добри“. Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното.
Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“.
Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири.
към беседата >>
Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели.
Като дойдат гладните години, гладът идва, за да накара хората да бъдат добри. Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“.
Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели.
Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет.
към беседата >>
Без много работа.
Когато гладува и жадува, тогава човек може да придобие онова възвишеното и благородното. Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели.
Без много работа.
Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува.
към беседата >>
Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този глад? “ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа.
Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа.
Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува. Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро.
към беседата >>
Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария.
“ Гладът е онази мощната сила, която те кара да придобиваш благородното и възвишеното. Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа.
Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария.
Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува. Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро. Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири.
Вие се спирате и казвате: „Толкоз години вярваме“. Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария.
Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири.
Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува. Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро. Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет.
Вие седите и вярвате, чакате този билет, който сте взели от лотарията да спечели. Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири.
Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет.
Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува. Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро. Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува.
Без много работа. Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет.
Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува.
Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро. Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро.
Хубави са лотариите, но лотарията е за хора, които нямат работа. Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува.
Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро.
Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
Лотарията е за безработните хора, а онези, които може да работят не им трябва лотария. Цигуларят, който знае да свири хубаво, той не трябва да взима лотарийни билети, но да вземе цигулката и да свири. Певецът, който има хубав глас – да пее, не му трябва лотариен билет. Художникът, който има отлична ръка – да рисува, не му трябва лотариен билет, но да вземе да рисува. Човек, който е добър, не му трябва лотариен билет, но да иде да прави добро.
Да иде да намери някоя богата нива, да направи добро и тази богата нива ще ти даде всичката мазнина, която ти трябва.
към беседата >>
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е.
Много топло е“. Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър.
към беседата >>
Много топло е“.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е.
Много топло е“.
Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него.
към беседата >>
Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е. Много топло е“.
Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“.
Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец.
към беседата >>
Вие още не сте дошли до крайния предел.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е. Много топло е“. Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“.
Вие още не сте дошли до крайния предел.
Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го.
към беседата >>
Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е. Много топло е“. Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел.
Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си.
В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти?
към беседата >>
В Китай имало един китаец – много добър.
Та казвам: Вие живеете в светлината и казвате – „Много светло е. Много топло е“. Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си.
В Китай имало един китаец – много добър.
Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи.
към беседата >>
Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него.
Много топло е“. Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър.
Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него.
Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“.
към беседата >>
Един ден се намерил един шегобиец.
Казвате после: „Не си струва човек да бъде много добър“. Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него.
Един ден се намерил един шегобиец.
Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти.
към беседата >>
Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го.
Вие още не сте дошли до крайния предел. Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец.
Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го.
Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката.
към беседата >>
Веднъж, два пъти, но 5 пъти?
Трябва да имате един термометър, да определите степента на добротата си. В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го.
Веднъж, два пъти, но 5 пъти?
“ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта.
към беседата >>
“ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи.
В Китай имало един китаец – много добър. Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти?
“ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи.
При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай.
към беседата >>
При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“.
Той имал един противник, и той искал да бъде добър като него. Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи.
При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“.
Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания.
към беседата >>
Казвам: Вие искате да бъдете музиканти.
Един ден се намерил един шегобиец. Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“.
Казвам: Вие искате да бъдете музиканти.
Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв.
към беседата >>
Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката.
Той ходил при добрия човек 19 пъти и той все му услужвал, а онзи, който искал да му подражава, и той да бъде добър като него, като отишъл при него 5 пъти, той му казал: „Прекали го. Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти.
Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката.
Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина.
към беседата >>
Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта.
Веднъж, два пъти, но 5 пъти? “ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката.
Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта.
Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина.
към беседата >>
Никога не се обезсърчавай.
“ Той му казал: „Не може да достигнеш онзи. При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта.
Никога не се обезсърчавай.
Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта.
към беседата >>
Мнозина от вас носите старите аристократически схващания.
При него аз 19 пъти ходих и той не е показал ни най-малко недоволство“. Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай.
Мнозина от вас носите старите аристократически схващания.
Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв.
към беседата >>
Например, схващането, че има аристократическа кръв.
Казвам: Вие искате да бъдете музиканти. Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания.
Например, схващането, че има аристократическа кръв.
Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си.
към беседата >>
Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина.
Ако на 5-ия път вие се обезсърчите, слаба ви е музиката. Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв.
Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина.
Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко.
към беседата >>
Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина.
Ако говорите и на 5-я път вие се обезсърдчите слаба ви е Любовта. Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина.
Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина.
За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко. Новото учение иде да оформи вашите носове.
към беседата >>
За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта.
Никога не се обезсърчавай. Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина.
За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта.
Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко. Новото учение иде да оформи вашите носове. Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
Тя е аристократическа кръв.
Мнозина от вас носите старите аристократически схващания. Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта.
Тя е аристократическа кръв.
И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко. Новото учение иде да оформи вашите носове. Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си.
Например, схващането, че има аристократическа кръв. Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв.
И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си.
Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко. Новото учение иде да оформи вашите носове. Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко.
Аристократическа кръв е, която има изобилно светлина. Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си.
Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко.
Новото учение иде да оформи вашите носове. Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
Новото учение иде да оформи вашите носове.
Аристократическа кръв е, която има изобилно топлина. За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко.
Новото учение иде да оформи вашите носове.
Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
За мене аристократическа кръв е, която съдържа сгъстена светлина, сгъстена топлина и сгъстена доброта. Тя е аристократическа кръв. И тогава желая да имате всички сгъстена светлина в себе си. Та сега новото учение най-първо иде да разшири челата ви, да ги оформи малко. Новото учение иде да оформи вашите носове.
Ако се оформи добре носа ви, ако се оформи добре лицето ви и ако се оформи добре вашата ръка, ще се прояви доброто във вас.
към беседата >>
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е.
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е.
Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“. Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“.
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е.
Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“.
Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“.
към беседата >>
Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода!
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е. Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“.
Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода!
Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст.
към беседата >>
Полей някое цвете, ти си направил едно добро.
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е. Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“. Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода!
Полей някое цвете, ти си направил едно добро.
Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли.
към беседата >>
Ако усетиш желание, полей друго цвете.
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е. Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“. Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро.
Ако усетиш желание, полей друго цвете.
Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин.
към беседата >>
Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво.
Та казвам: Не отказвайте да направите едно добро на когото и да е. Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“. Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете.
Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво.
Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва.
към беседата >>
Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“.
Някой казва: „Аз не зная как да направя едно добро“. Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво.
Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“.
Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“.
към беседата >>
Може да направиш добро на малкия си пръст.
Ако вечерно време легнеш, че ти дойде на ум да направиш добро, да донесеш вода някому – стани, иди, донеси една стомна вода! Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“.
Може да направиш добро на малкия си пръст.
Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро.
към беседата >>
Малкият пръст те боли.
Полей някое цвете, ти си направил едно добро. Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст.
Малкият пръст те боли.
Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст!
към беседата >>
Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин.
Ако усетиш желание, полей друго цвете. Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли.
Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин.
Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате.
към беседата >>
Понякой път има еднообразие в стремежите.
Понякой път има еднообразие в стремежите.
Всичките хора имат един стремеж – да бъдат богати. Да бъдеш богат не е лошо, но когато богатството еднообразно иде в живота, тогава има разочарование.
към беседата >>
Прочети му една молитва.
Вечерно време в тъмното иди, полей и легни спокойно, че си направил добро на някое растение, на някое плодно дърво. Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин.
Прочети му една молитва.
Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим.
към беседата >>
Всичките хора имат един стремеж – да бъдат богати.
Понякой път има еднообразие в стремежите.
Всичките хора имат един стремеж – да бъдат богати.
Да бъдеш богат не е лошо, но когато богатството еднообразно иде в живота, тогава има разочарование.
към беседата >>
Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“.
Ще кажеш: „Не намерих нито един добър човек, комуто да направя добро“. Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва.
Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“.
Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли.
към беседата >>
Да бъдеш богат не е лошо, но когато богатството еднообразно иде в живота, тогава има разочарование.
Понякой път има еднообразие в стремежите. Всичките хора имат един стремеж – да бъдат богати.
Да бъдеш богат не е лошо, но когато богатството еднообразно иде в живота, тогава има разочарование.
към беседата >>
Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро.
Може да направиш добро на малкия си пръст. Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“.
Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро.
Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос.
към беседата >>
Имате думите:
Имате думите:
към беседата >>
Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст!
Малкият пръст те боли. Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро.
Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст!
“ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен.
към беседата >>
СВЕТЛИНА
СВЕТЛИНА
към беседата >>
“ Вие не разбирате.
Господ казва: Направи нещо, вземи, поглади го, понамажи го със зехтин. Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст!
“ Вие не разбирате.
За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека?
към беседата >>
ТОПЛИНА
ТОПЛИНА
към беседата >>
За малките работи се молим.
Прочети му една молитва. Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате.
За малките работи се молим.
Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош.
към беседата >>
ДОБРОТА
ДОБРОТА
към беседата >>
Човек, който има големи работи, той не се моли.
Кажи: „Господи, помогни на малкото ми пръстче, което ме боли“. Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим.
Човек, който има големи работи, той не се моли.
Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете.
към беседата >>
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта?
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта?
Светлината произвежда трептения в етера. Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени.
към беседата >>
Имайте във вас желание да измените вашия нос.
Като си легнеш, да знаеш, че си направил едно добро. Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли.
Имайте във вас желание да измените вашия нос.
Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия.
към беседата >>
Светлината произвежда трептения в етера.
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта?
Светлината произвежда трептения в етера.
Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан.
към беседата >>
Да кажем, вие сте станали гневен.
Ти сега ще кажеш: „Е, ще се моля за малкия си пръст! “ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос.
Да кажем, вие сте станали гневен.
Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се.
към беседата >>
Топлината в твърдите тела образува разширение.
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта? Светлината произвежда трептения в етера.
Топлината в твърдите тела образува разширение.
А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски.
към беседата >>
Какво показва гневът в човека?
“ Вие не разбирате. За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен.
Какво показва гневът в човека?
Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби.
към беседата >>
А добротата какво образува?
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта? Светлината произвежда трептения в етера. Топлината в твърдите тела образува разширение.
А добротата какво образува?
Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят.
към беседата >>
Гневът не е лош.
За малките работи се молим. Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека?
Гневът не е лош.
Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого.
към беседата >>
Тя не се отнася до физическия свят.
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта? Светлината произвежда трептения в етера. Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува?
Тя не се отнася до физическия свят.
Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки.
към беседата >>
Имате излишен капитал, трябва да го превърнете.
Човек, който има големи работи, той не се моли. Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош.
Имате излишен капитал, трябва да го превърнете.
Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“.
към беседата >>
Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени.
Какво отношение има между светлина, топлина и доброта? Светлината произвежда трептения в етера. Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят.
Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени.
Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината.
към беседата >>
Гневът да го превърнете в енергия.
Имайте във вас желание да измените вашия нос. Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете.
Гневът да го превърнете в енергия.
Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки.
към беседата >>
Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан.
Светлината произвежда трептения в етера. Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени.
Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан.
Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията.
към беседата >>
Като си гневен, влюби се.
Да кажем, вие сте станали гневен. Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия.
Като си гневен, влюби се.
Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите.
към беседата >>
Този човек има добри обноски.
Топлината в твърдите тела образува разширение. А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан.
Този човек има добри обноски.
Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина.
към беседата >>
Който се гневи, да се влюби.
Какво показва гневът в човека? Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се.
Който се гневи, да се влюби.
Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина.
към беседата >>
Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят.
А добротата какво образува? Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски.
Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят.
Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество.
към беседата >>
Щом се разгневиш, влюби се в някого.
Гневът не е лош. Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби.
Щом се разгневиш, влюби се в някого.
Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“.
към беседата >>
Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки.
Тя не се отнася до физическия свят. Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят.
Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки.
Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина.
към беседата >>
Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“.
Имате излишен капитал, трябва да го превърнете. Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого.
Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“.
Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той.
към беседата >>
Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината.
Там, дето хората са добри, може да ги познаеш по това, че градините са добре обработени. Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки.
Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината.
Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта.
към беседата >>
Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки.
Гневът да го превърнете в енергия. Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“.
Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки.
Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент.
към беседата >>
Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията.
Човек, който е добър е добре облечен, добре вчесан. Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината.
Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията.
Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта.
към беседата >>
Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите.
Като си гневен, влюби се. Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки.
Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите.
Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете.
към беседата >>
Мекотата в живота не може да се внесе без топлина.
Този човек има добри обноски. Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията.
Мекотата в живота не може да се внесе без топлина.
Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата.
към беседата >>
Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина.
Който се гневи, да се влюби. Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите.
Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина.
Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система.
към беседата >>
Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество.
Светлината се отнася до челото на човека, до неговия умствен свят. Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина.
Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество.
Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе.
към беседата >>
Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“.
Щом се разгневиш, влюби се в някого. Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина.
Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“.
Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила.
към беседата >>
Трябва ти топлина.
Топлината се отнася до неговото сърце, добротата се отнася до неговите постъпки. Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество.
Трябва ти топлина.
Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата.
към беседата >>
Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той.
Или щом се разгневиш, ще ви дам един метод какво да правите, да разберете какво разбирам „влюбване“. Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“.
Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той.
Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси.
към беседата >>
Добротата е път, да ви доведе до Любовта.
Следователно, ако вие разбирате светлината и не знаете как да я турите на работа, да ви помага на вашия ум, тогава вие не сте разбрали вътрешния смисъл на светлината. Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина.
Добротата е път, да ви доведе до Любовта.
Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“.
към беседата >>
Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент.
Ако е лятно време, имате хубави череши, круши, ябълки. Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той.
Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент.
Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди.
към беседата >>
Добродетелта е среда на Любовта.
Ако вие си греете ръцете на топлината и не знаете да впрегнете на работа, вие ще изгубите едно от условията. Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта.
Добродетелта е среда на Любовта.
Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър.
към беседата >>
Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете.
Щом се разгневиш, нападни черешите, нападни крушите. Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент.
Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете.
Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични.
към беседата >>
Любовта не може да дойде без добротата.
Мекотата в живота не може да се внесе без топлина. Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта.
Любовта не може да дойде без добротата.
Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките.
към беседата >>
Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система.
Щом крушата влезе в тебе, щом ябълката влезе в тебе, веднага гневът ще се превърне в една светлина. Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете.
Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система.
Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични.
към беседата >>
Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе.
Да образуваш един мек характер, мекотата е едно качество. Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата.
Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе.
Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта.
към беседата >>
Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила.
Някой път казваш: „Такъв ми е темперамента“. Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система.
Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила.
Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични.
към беседата >>
Вие сега разбирате добротата.
Трябва ти топлина. Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе.
Вие сега разбирате добротата.
Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога.
към беседата >>
Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси.
Темпераментът е едно състояние на човека за да се прояви той. Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила.
Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси.
Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са.
към беседата >>
Казвате: „Аз да стана добър“.
Добротата е път, да ви доведе до Любовта. Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата.
Казвате: „Аз да стана добър“.
Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш.
към беседата >>
Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди.
Да кажем, вие сте сангвиничен темперамент. Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси.
Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди.
Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди.
към беседата >>
Ти не може да станеш добър.
Добродетелта е среда на Любовта. Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“.
Ти не може да станеш добър.
Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта.
към беседата >>
Казвате, че англичаните са флегматични.
Сангвиничният темперамент има предвид да развива дробовете. Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди.
Казвате, че англичаните са флегматични.
Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас.
към беседата >>
Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките.
Любовта не може да дойде без добротата. Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър.
Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките.
Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта.
към беседата >>
Не са флегматични.
Умственият темперамент има за задача да урегулира нервната система. Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични.
Не са флегматични.
Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете.
към беседата >>
Добротата е едно условие за да се прояви Любовта.
Ако си добър, Любовта ще се прояви в тебе. Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките.
Добротата е едно условие за да се прояви Любовта.
Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта.
към беседата >>
Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични.
Холеричният темперамент има за задача да урегулира вътрешната сила у човека, динамическата сила. Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични.
Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични.
Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели.
към беседата >>
Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога.
Вие сега разбирате добротата. Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта.
Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога.
А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта.
към беседата >>
Те са горделив, честолюбив народ са.
Флегматичният темперамент има за задача да уравновеси. Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични.
Те са горделив, честолюбив народ са.
Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“.
към беседата >>
А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш.
Казвате: „Аз да стана добър“. Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога.
А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш.
И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори.
към беседата >>
Той няма да се възбуди.
Ти като се безпокоиш, казвам: Тури малко ще се уреди. Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са.
Той няма да се възбуди.
Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се.
към беседата >>
И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта.
Ти не може да станеш добър. Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш.
И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта.
Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери.
към беседата >>
Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас.
Казвате, че англичаните са флегматични. Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди.
Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас.
Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се.
към беседата >>
Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта.
Ако речеш ти да станеш добър, въпросът е за постъпките. Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта.
Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта.
Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла.
към беседата >>
Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете.
Не са флегматични. Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас.
Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете.
На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш.
към беседата >>
Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта.
Добротата е едно условие за да се прояви Любовта. Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта.
Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта.
Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери.
към беседата >>
На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели.
Англичанинът при дадени условия е флегматичен, но са много енергични. Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете.
На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели.
Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат.
към беседата >>
Най-голямото благо е като намериш Любовта.
Любовта, това е връзката, която ще ви свърже с Бога. А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта.
Най-голямото благо е като намериш Любовта.
Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви.
към беседата >>
Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“.
Те са горделив, честолюбив народ са. Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели.
Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“.
Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
към беседата >>
Но сега така се говори.
А пък по-голямо благо от Любовта ти не може да намериш. И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта.
Но сега така се говори.
Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен.
към беседата >>
Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се.
Той няма да се възбуди. Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“.
Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се.
Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро.
към беседата >>
Любовта не може да се намери.
И по-голямо нещастие не може да те сполети в света, ако изгубиш Любовта. Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори.
Любовта не може да се намери.
Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух?
към беседата >>
Ръкувайте се.
Ако го обидиш, той ще се дуелира с вас. Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се.
Ръкувайте се.
Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина.
към беседата >>
Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла.
Най-голямото нещастие е да изгубиш Любовта. Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери.
Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла.
Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата.
към беседата >>
Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш.
Започнат двамата, ще се набият, след туй си хванат ръцете. На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се.
Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш.
Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина.
към беседата >>
Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери.
Като изгубиш Любовта, ти ще намериш смъртта. Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла.
Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери.
Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело.
към беседата >>
Две сестри се карат.
На единият – шапката смачкана, на другия главата сплескана и след туй станат приятели. Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш.
Две сестри се карат.
Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви.
Най-голямото благо е като намериш Любовта. Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери.
Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви.
Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце.
към беседата >>
Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат.
Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен.
Но сега така се говори. Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви.
Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен.
Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви.
към беседата >>
Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух?
Любовта не може да се намери. Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен.
Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух?
Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“.
към беседата >>
Удари я в челото – да има светлина.
Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Удари я в челото – да има светлина.
Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата.
Като че тя е нещо много малко, трябва да го търсиш някъде като игла. Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух?
Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата.
Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака.
към беседата >>
Удари я в носа, да има топлина.
Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина.
Удари я в носа, да има топлина.
Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело.
Но ти трябва да се поставиш в такова положение, че Любовта да те намери. Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата.
Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело.
Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени.
към беседата >>
Удари я по брадата, да има добро.
Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина.
Удари я по брадата, да има добро.
към беседата >>
Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце.
Ако ти не се поставиш, значи Любовта не може да те намери, не може да се прояви. Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело.
Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце.
Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита.
към беседата >>
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски.
Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим.
към беседата >>
Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви.
Ти не може да живееш в Любовта и да си нещастен. Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце.
Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви.
Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня.
към беседата >>
Първото нещо, турете в ума си.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски.
Първото нещо, турете в ума си.
Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят.
към беседата >>
Казва: „С каквито и да е ръце“.
Запример, сега вие живеете във въздуха, но ако вас ви стегнат врата, тогава какво ще ви ползува този външен въздух? Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви.
Казва: „С каквито и да е ръце“.
Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две.
към беседата >>
Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си.
Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“.
Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат.
към беседата >>
Ти иди при коня, че го бутни за задните крака.
Отношението е такова: когато въздухът постоянно влиза и излиза из дробовете, се образува такова правилно отношение, тогава и Любовта, която влиза, постоянно функционира в душата. Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“.
Ти иди при коня, че го бутни за задните крака.
На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде.
към беседата >>
Остарели сте!
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“.
Остарели сте!
Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят.
към беседата >>
На него ръцете ни най-малко не са оформени.
Сега светлината не може да се прояви, ако той няма едно добре оформено чело. Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака.
На него ръцете ни най-малко не са оформени.
Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена.
към беседата >>
Тамън сте хора.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте!
Тамън сте хора.
Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат.
към беседата >>
Щом го бутнеш по задницата, рита.
Любовта не може добре да се прояви, ако човек няма добре оформени уста и постъпките на човека не могат да бъдат добри, ако той няма добре оформени ръце. Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени.
Щом го бутнеш по задницата, рита.
Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена. Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език.
към беседата >>
Стари хора търсим.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора.
Стари хора търсим.
Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат.
към беседата >>
Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня.
Ръцете трябва да са добре оформени, за да може да се прояви. Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита.
Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня.
Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена. Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език. Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Младите да пъплят.
Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим.
Младите да пъплят.
Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква.
към беседата >>
Неговото копито е разделено на две.
Казва: „С каквито и да е ръце“. Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня.
Неговото копито е разделено на две.
Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена. Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език. Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Възрастните да работят, а старите да учат.
Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят.
Възрастните да работят, а старите да учат.
Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи.
към беседата >>
Той със задницата не рита, но той боде.
Ти иди при коня, че го бутни за задните крака. На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две.
Той със задницата не рита, но той боде.
А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена. Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език. Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Онези от вас, които сте млади, да пъплят.
Остарели сте! Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат.
Онези от вас, които сте млади, да пъплят.
Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате.
към беседата >>
А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена.
На него ръцете ни най-малко не са оформени. Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде.
А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена.
Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език. Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат.
Тамън сте хора. Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят.
Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат.
Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят.
към беседата >>
Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език.
Щом го бутнеш по задницата, рита. Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена.
Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език.
Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Всичките стари хора буквари да имат.
Стари хора търсим. Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат.
Всичките стари хора буквари да имат.
Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е.
към беседата >>
Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
Иди при вола, волът в туй отношение (е) по-добър от коня. Неговото копито е разделено на две. Той със задницата не рита, но той боде. А пък човек, който има повече раздвояване, ръката показва, не е завършена. Значи човек само като си дигне ръката, ще знаеш какво ще говори неговият език.
Или пък щом почнат да мърдат малко мускулите на устните, накрая ти вече може да знаеш какво ще каже.
към беседата >>
Учение от тях се изисква.
Младите да пъплят. Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат.
Учение от тях се изисква.
За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа.
към беседата >>
Фиг. 1
Фиг. 1
към беседата >>
За старите, за вас са тия работи.
Възрастните да работят, а старите да учат. Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква.
За старите, за вас са тия работи.
Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време.
към беседата >>
Сега да дойдем до научната страна.
Сега да дойдем до научната страна.
Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело. Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта.
към беседата >>
Вие като учите, ще разсъждавате.
Онези от вас, които сте млади, да пъплят. Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи.
Вие като учите, ще разсъждавате.
Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи.
към беседата >>
Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело.
Сега да дойдем до научната страна.
Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело.
Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира.
към беседата >>
Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят.
Онези, които са възмъжали, да работят, а старите да се учат. Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате.
Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят.
Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош.
към беседата >>
Сега вие помислете. /Фиг.
Сега да дойдем до научната страна. Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело.
Сега вие помислете. /Фиг.
1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е.
към беседата >>
Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е.
Всичките стари хора буквари да имат. Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят.
Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е.
Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора.
към беседата >>
1/ За ученият човек това много значи.
Сега да дойдем до научната страна. Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело. Сега вие помислете. /Фиг.
1/ За ученият човек това много значи.
За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото.
към беседата >>
Ангелите са заети с една свещена работа.
Учение от тях се изисква. За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е.
Ангелите са заети с една свещена работа.
Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора.
към беседата >>
За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи.
Сега да дойдем до научната страна. Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело. Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи.
За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи.
Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека.
към беседата >>
Всеки ангел е занят, няма време.
За старите, за вас са тия работи. Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа.
Всеки ангел е занят, няма време.
Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност.
към беседата >>
Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта.
Сега да дойдем до научната страна. Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело. Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи.
Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта.
И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества.
към беседата >>
Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи.
Вие като учите, ще разсъждавате. Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време.
Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи.
Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях.
към беседата >>
И Божественият свят малко разбира.
Светлината не може да се прояви, ако нямаш едно добре оформено чело. Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта.
И Божественият свят малко разбира.
Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления.
към беседата >>
Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош.
Другояче, вие очаквате да умрете, да идете в оня свят. Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи.
Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош.
Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“.
към беседата >>
Почти безсъвестен човек е.
Сега вие помислете. /Фиг. 1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира.
Почти безсъвестен човек е.
Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи.
към беседата >>
Лошите хора са по-добри хора.
Вие си представяте оня свят такъв, какъвто не е. Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош.
Лошите хора са по-добри хора.
Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува.
към беседата >>
Малко нещо възприема от Божественото.
1/ За ученият човек това много значи. За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е.
Малко нещо възприема от Божественото.
/3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има.
към беседата >>
Добрите хора са по-лоши хора.
Ангелите са заети с една свещена работа. Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора.
Добрите хора са по-лоши хора.
Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер.
към беседата >>
/3/ – Това показва голям егоизъм у човека.
За онзи, който нищо не знае, не разбира, нищо не значи. Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото.
/3/ – Това показва голям егоизъм у човека.
3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина.
към беседата >>
Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност.
Всеки ангел е занят, няма време. Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора.
Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност.
Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той.
към беседата >>
3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества.
Ако тия места на една глава са вглъбнати, този човек не знае какво нещо е справедливост, не знае какво нещо е доброта. И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека.
3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества.
И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина.
към беседата >>
Другите хора искат да станат като тях.
Неговото съзнание е заето, не може да се занимава с маловажни работи. Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност.
Другите хора искат да станат като тях.
Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора?
към беседата >>
И положителните качества може да го тикнат в много престъпления.
И Божественият свят малко разбира. Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества.
И положителните качества може да го тикнат в много престъпления.
Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина.
към беседата >>
Казва: „Преструва се“.
Казвам: И вие не се занимавайте с маловажни работи, че този е лош, онзи е лош. Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях.
Казва: „Преструва се“.
И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те.
към беседата >>
Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи.
Почти безсъвестен човек е. Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления.
Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи.
Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост.
към беседата >>
И те критикува.
Лошите хора са по-добри хора. Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“.
И те критикува.
Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение.
към беседата >>
Малко светлина има.
Малко нещо възприема от Божественото. /3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи.
Малко светлина има.
Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите.
към беседата >>
Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер.
Добрите хора са по-лоши хора. Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува.
Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер.
А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“.
към беседата >>
Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина.
/3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има.
Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина.
За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено.
към беседата >>
А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той.
Лошите хора са по-добри, понеже създават условие за доброто, а пък много добрите хора създават една ревност. Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер.
А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той.
Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича.
към беседата >>
За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина.
3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина.
За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина.
За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете.
към беседата >>
Казвате: „Защо са лошите хора?
Другите хора искат да станат като тях. Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той.
Казвате: „Защо са лошите хора?
“ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“.
към беседата >>
За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина.
И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина.
За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина.
За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви.
към беседата >>
“ Учители са те.
Казва: „Преструва се“. И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора?
“ Учители са те.
В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото.
към беседата >>
За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост.
Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина.
За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост.
Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип.
към беседата >>
В думата „лош“ вие имате едно значение.
И те критикува. Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те.
В думата „лош“ вие имате едно значение.
Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи.
към беседата >>
Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите.
Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост.
Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите.
Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част.
към беседата >>
Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“.
Като види, че е много добър, казва: „Не е много добър този човек“ – значи в неговия ум ще влезе една лоша мисъл, че е лъжец, че е лицемер. А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение.
Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“.
Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене.
към беседата >>
Много неестествено.
Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите.
Много неестествено.
Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе.
към беседата >>
Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича.
А като види един лош човек, започва да се предпазва, да не би да ти каже нещо, да не би да те набие, ставаш внимателен, учител е той. Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“.
Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича.
Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш.
към беседата >>
Човек някой път, и вие пипате ръцете.
За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено.
Човек някой път, и вие пипате ръцете.
Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла.
към беседата >>
Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“.
Казвате: „Защо са лошите хора? “ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича.
Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“.
Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея.
към беседата >>
Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви.
За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете.
Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви.
Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено.
към беседата >>
Пресече ѝ гърлото.
“ Учители са те. В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“.
Пресече ѝ гърлото.
След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте.
към беседата >>
Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип.
За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви.
Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип.
Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си.
към беседата >>
След туй се чува вика на свинята, която квичи.
В думата „лош“ вие имате едно значение. Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото.
След туй се чува вика на свинята, която квичи.
Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат.
към беседата >>
Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част.
Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип.
Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част.
Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни.
към беседата >>
Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене.
Лошото в тая дума се крие в буквата „ш“. Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи.
Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене.
Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне.
към беседата >>
Възбуден е женският принцип в тебе.
Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част.
Възбуден е женският принцип в тебе.
Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна.
към беседата >>
Толкоз време са те хранили, ще платиш.
Лошият човек ще те храни по 4–5 пъти, ще те облича. Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене.
Толкоз време са те хранили, ще платиш.
Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети.
към беседата >>
Чувствата, жената дошла.
Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе.
Чувствата, жената дошла.
Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне?
към беседата >>
Насила се взема платата от нея.
Българският селянин по 4–5 пъти храни свинята, но като дойде Коледа изведе свинята из кочината, казва: „Стига толкоз“. Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш.
Насила се взема платата от нея.
Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе.
към беседата >>
Сърцето ти е възбудено.
Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла.
Сърцето ти е възбудено.
За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето?
към беседата >>
Та сега живота другояче разглеждайте.
Пресече ѝ гърлото. След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея.
Та сега живота другояче разглеждайте.
Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже.
към беседата >>
За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си.
Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип. Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено.
За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си.
Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане.
към беседата >>
Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат.
След туй се чува вика на свинята, която квичи. Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте.
Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат.
Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда.
към беседата >>
Сърцето има две страни.
Някой път, когато жената е възбудена, ще гладиш долната част. Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си.
Сърцето има две страни.
Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват.
към беседата >>
Светът никога няма да ви посрещне.
Казвам: Всеки, който яде по 5 пъти на ден, той ще плати за това ядене. Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат.
Светът никога няма да ви посрещне.
Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се.
към беседата >>
Лявата страна на сърцето и дясната страна.
Възбуден е женският принцип в тебе. Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни.
Лявата страна на сърцето и дясната страна.
Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно.
към беседата >>
Всичките хора са заети.
Толкоз време са те хранили, ще платиш. Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне.
Всичките хора са заети.
Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете?
към беседата >>
Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне?
Чувствата, жената дошла. Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна.
Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне?
“ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори.
към беседата >>
Онази, красивата мома не е заета с тебе.
Насила се взема платата от нея. Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети.
Онази, красивата мома не е заета с тебе.
Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно.
към беседата >>
“ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето?
Сърцето ти е възбудено. За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне?
“ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето?
Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика.
към беседата >>
Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже.
Та сега живота другояче разглеждайте. Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе.
Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже.
Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора.
към беседата >>
Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане.
За да укротиш сърцето, от долната страна ще гладиш ръката си. Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето?
Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане.
Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си.
към беседата >>
Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда.
Вие не очаквайте да влезете в света и да ви посрещнат. Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже.
Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда.
Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се.
към беседата >>
Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват.
Сърцето има две страни. Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане.
Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват.
Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“.
към беседата >>
Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се.
Светът никога няма да ви посрещне. Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда.
Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се.
Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно.
към беседата >>
Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно.
Лявата страна на сърцето и дясната страна. Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват.
Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно.
Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва.
към беседата >>
Какъв превод ще дадете?
Всичките хора са заети. Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се.
Какъв превод ще дадете?
Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен.
към беседата >>
Цяло изкуство е човек да говори.
Казвате: „Като се глади, какво ще се постигне? “ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно.
Цяло изкуство е човек да говори.
Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож.
към беседата >>
Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно.
Онази, красивата мома не е заета с тебе. Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете?
Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно.
Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи.
към беседата >>
Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика.
“ Като говориш, какво ще се постигне с говоренето? Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори.
Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика.
Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“.
към беседата >>
Красивите хора обичат да виждат грозните хора.
Тя е заета със своята красота, с прическата, с роклите си, иска да излезе, да се покаже. Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно.
Красивите хора обичат да виждат грозните хора.
Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“.
към беседата >>
Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си.
Ако говориш и не знаеш какво говориш и как да говориш, може да ти пукнат главата, може да ти счупят и краката, всичко може да стане. Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика.
Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си.
Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен?
към беседата >>
Той като го погледне, радва се.
Тя ще иде пред огледалото, ще се оглежда. Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора.
Той като го погледне, радва се.
Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм строг човек“.
Ако говориш добре, хората ще те посрещнат, ще те обичат, ще те целуват. Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си.
Някой казва: „Аз съм строг човек“.
Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош.
към беседата >>
Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно.
Ако ти очакваш нещо от красивата мома, лъжеш се. Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се.
Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно.
Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете.
към беседата >>
Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва.
Каквото и да правиш, ти трябва да знаеш как да огъваш езика си наляво и надясно. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“.
Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва.
Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта.
към беседата >>
Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен.
Какъв превод ще дадете? Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно.
Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен.
Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви?
към беседата >>
Някой път дебел станал езика ти, реже като нож.
Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва.
Някой път дебел станал езика ти, реже като нож.
– „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата.
към беседата >>
Затуй грешният при добрият се мъчи.
Грозният, ако иде при красивият, на нему ще му стане приятно. Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен.
Затуй грешният при добрият се мъчи.
Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце.
към беседата >>
– „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“.
Ако вие знаехте науката за говоренето, пък то зависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож.
– „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“.
Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата.
към беседата >>
Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“.
Красивите хора обичат да виждат грозните хора. Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи.
Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“.
Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си.
към беседата >>
Какво значи праволинеен?
Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“.
Какво значи праволинеен?
Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди.
към беседата >>
Туй е разумното в света.
Той като го погледне, радва се. Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“.
Туй е разумното в света.
Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото.
към беседата >>
Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош.
Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен?
Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош.
Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате?
към беседата >>
Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете.
Грозният ще започне да се измъчва, да се пържи, а красивият ще му стане приятно. Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света.
Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете.
Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го.
към беседата >>
Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта.
Не че си строг човек, но езика ти не може да се огъва. Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош.
Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта.
Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон.
към беседата >>
Ако сте добри, де седи добрината ви?
Тогава добрият човек е красив, а грешният е грозен. Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете.
Ако сте добри, де седи добрината ви?
Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства.
към беседата >>
Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата.
Някой път дебел станал езика ти, реже като нож. – „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта.
Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата.
Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо.
към беседата >>
Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце.
Затуй грешният при добрият се мъчи. Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви?
Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце.
Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума.
към беседата >>
Точно противното на обидата.
– „Аз, казваш, аз съм много праволинеен“. Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата.
Точно противното на обидата.
Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите.
към беседата >>
Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си.
Добрият като гледа, казва: „Той е един грешник“. Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце.
Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си.
Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа?
към беседата >>
Той сам ще се съди.
Какво значи праволинеен? Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата.
Той сам ще се съди.
Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека.
към беседата >>
Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото.
Туй е разумното в света. Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си.
Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото.
Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа? Начертайте го.
към беседата >>
Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате?
Ти, за да накажеш един човек, ще му кажеш че е лош. Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди.
Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате?
Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека. Ум на постоянни промени.
към беседата >>
Уредете го.
Сега на вас, които сте грозни, вашата грозота е или в челото, или в носа, или в ръцете. Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото.
Уредете го.
Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа? Начертайте го. Желай да имаш такъв нос.
към беседата >>
Той е един път кон, ти си два пъти кон.
Ти, за да го накажеш, покажи своята най-голяма доброта. Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате?
Той е един път кон, ти си два пъти кон.
Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека. Ум на постоянни промени. Той мяза на месечината.
към беседата >>
Всичките усилия турете на вашите чувства.
Ако сте добри, де седи добрината ви? Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го.
Всичките усилия турете на вашите чувства.
Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа? Начертайте го. Желай да имаш такъв нос. Може да имаш такъв нос, какъвто искаш.
към беседата >>
Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо.
Когато той кръвно ти е обиден, покажи му добротата. Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон.
Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо.
Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека. Ум на постоянни промени. Той мяза на месечината. Месечовите хора, всеки месец по 4 пъти се менят.
към беседата >>
Всеки ден турете си един идеал в ума.
Във вашето чело, във вашия нос, във вашите ръце. Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства.
Всеки ден турете си един идеал в ума.
Какъв трябва да бъде носа? Начертайте го. Желай да имаш такъв нос. Може да имаш такъв нос, какъвто искаш. Трябва най-малко 4–5 години да мислиш да имаш прав нос; 4–5 години – да имаш хубав нос.
към беседата >>
Малко изменение на буквите.
Точно противното на обидата. Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо.
Малко изменение на буквите.
Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека. Ум на постоянни промени. Той мяза на месечината. Месечовите хора, всеки месец по 4 пъти се менят. Гледаш го малък станал, след туй, голям станал.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде носа?
Ако имате хубаво чело, благодарете на Бога за челото си, благодарете на Бога за носа си, благодарете на Бога за ръцете си. Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума.
Какъв трябва да бъде носа?
Начертайте го. Желай да имаш такъв нос. Може да имаш такъв нос, какъвто искаш. Трябва най-малко 4–5 години да мислиш да имаш прав нос; 4–5 години – да имаш хубав нос. Нарисувай го.
към беседата >>
Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека.
Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите.
Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека.
Ум на постоянни промени. Той мяза на месечината. Месечовите хора, всеки месец по 4 пъти се менят. Гледаш го малък станал, след туй, голям станал. После започва пак да се смалява, малък става.
към беседата >>
Начертайте го.
Ако челото ви не е добро, заемете се да работите за челото. Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа?
Начертайте го.
Желай да имаш такъв нос. Може да имаш такъв нос, какъвто искаш. Трябва най-малко 4–5 години да мислиш да имаш прав нос; 4–5 години – да имаш хубав нос. Нарисувай го. Ако не го нарисуваш, носът ви ще стане такъв, какъвто не трябва.
към беседата >>
Ум на постоянни промени.
Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека.
Ум на постоянни промени.
Той мяза на месечината. Месечовите хора, всеки месец по 4 пъти се менят. Гледаш го малък станал, след туй, голям станал. После започва пак да се смалява, малък става. Хора, които мязат на месечината, не може да разчиташ на тях.
към беседата >>
Желай да имаш такъв нос.
Уредете го. Всичките усилия турете на вашите чувства. Всеки ден турете си един идеал в ума. Какъв трябва да бъде носа? Начертайте го.
Желай да имаш такъв нос.
Може да имаш такъв нос, какъвто искаш. Трябва най-малко 4–5 години да мислиш да имаш прав нос; 4–5 години – да имаш хубав нос. Нарисувай го. Ако не го нарисуваш, носът ви ще стане такъв, какъвто не трябва.
към беседата >>
2.
Освобождаване
,
МОК
, София, 8.7.1938г.,
Или да кажем имате грозота.
Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота.
Или да кажем имате грозота.
Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
към беседата >>
Как ще изпееш „грозота“?
Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота.
Как ще изпееш „грозота“?
Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее.
към беседата >>
Можеш ли в грозотата да туриш мекота?
Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“?
Можеш ли в грозотата да туриш мекота?
В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста.
към беседата >>
В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата?
Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота?
В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата?
По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава.
към беседата >>
По-мъчно се туря.
Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата?
По-мъчно се туря.
В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“.
към беседата >>
В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря.
В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“.
към беседата >>
Затова не може да се пее.
Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно.
Затова не може да се пее.
Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“.
към беседата >>
Материята е гъста.
Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее.
Материята е гъста.
А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“. „Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
А в красотата „р“-то се увеличава.
В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста.
А в красотата „р“-то се увеличава.
„Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“. „Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
„Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“.
По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава.
„Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“.
В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“. „Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
В „кра“, след „р“-то имате „а“.
В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“.
В „кра“, след „р“-то имате „а“.
„Грозо“, след „з“-то имате пак „о“. „Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
„Грозо“, след „з“-то имате пак „о“.
Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“.
„Грозо“, след „з“-то имате пак „о“.
„Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
„Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“.
„Красо“, след „с“-то имате пак „о“.
към беседата >>
Сега това е закон на съзнанието.
Сега това е закон на съзнанието.
Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления.
към беседата >>
Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления.
Сега това е закон на съзнанието.
Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления.
Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява.
към беседата >>
Не събирайте лоши впечатления.
Сега това е закон на съзнанието. Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления.
Не събирайте лоши впечатления.
Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване.
към беседата >>
Тогава, как се ражда светлината в една свещ?
Тогава, как се ражда светлината в една свещ?
Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад.
към беседата >>
Всякога изправяйте нещата.
Сега това е закон на съзнанието. Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления.
Всякога изправяйте нещата.
Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват.
към беседата >>
Дали от старото застояло масло, от стария фитил?
Тогава, как се ражда светлината в една свещ?
Дали от старото застояло масло, от стария фитил?
Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад.
към беседата >>
Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“.
Сега това е закон на съзнанието. Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата.
Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“.
То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото.
към беседата >>
Тогава как ще определите малко реалистично?
Тогава, как се ражда светлината в една свещ? Дали от старото застояло масло, от стария фитил?
Тогава как ще определите малко реалистично?
Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар.
към беседата >>
То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления.
Сега това е закон на съзнанието. Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“.
То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления.
Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани.
към беседата >>
Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка.
Тогава, как се ражда светлината в една свещ? Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично?
Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка.
Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро.
към беседата >>
Запример, след всяко боледуване човек се подмладява.
Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления.
Запример, след всяко боледуване човек се подмладява.
Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани.
към беседата >>
Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение.
Тогава, как се ражда светлината в една свещ? Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка.
Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение.
Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад.
към беседата >>
Болестта е един метод за подмладяване.
Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява.
Болестта е един метод за подмладяване.
Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани. Те не са потребни.
към беседата >>
Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад.
Тогава, как се ражда светлината в една свещ? Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение.
Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад.
Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта.
към беседата >>
Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват.
Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване.
Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват.
Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани. Те не са потребни.
към беседата >>
Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад.
Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад.
Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад.
Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта.
към беседата >>
Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото.
Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват.
Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото.
Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани. Те не са потребни.
към беседата >>
Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар.
Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад.
Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар.
Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария.
към беседата >>
Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани.
То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото.
Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани.
Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани. Те не са потребни.
към беседата >>
Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро.
Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар.
Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро.
В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта.
към беседата >>
Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани.
Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани.
Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани.
Те не са потребни.
към беседата >>
В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад.
Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро.
В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад.
Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта.
към беседата >>
Те не са потребни.
Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани.
Те не са потребни.
към беседата >>
Недоволството в човека е старостта.
Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад.
Недоволството в човека е старостта.
Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад.
към беседата >>
Каква е разликата?
Каква е разликата?
Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята.
към беседата >>
Доволството в човека е младостта.
Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта.
Доволството в човека е младостта.
Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
Графологията се основава на този закон.
Каква е разликата?
Графологията се основава на този закон.
Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш?
към беседата >>
Радостта е младия, скръбта е стария.
Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта.
Радостта е младия, скръбта е стария.
Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
Как би се произнесъл един графолог?
Каква е разликата? Графологията се основава на този закон.
Как би се произнесъл един графолог?
Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“.
към беседата >>
Здравето това е младостта, болестта това е старостта.
Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария.
Здравето това е младостта, болестта това е старостта.
Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии.
Каква е разликата? Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог?
Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии.
/Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/.
към беседата >>
Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта.
В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта.
Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта.
Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
/Учителят показва вертикални линии/.
Каква е разликата? Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии.
/Учителят показва вертикални линии/.
Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата.
към беседата >>
Ленивият е стар, прилежния е млад.
Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта.
Ленивият е стар, прилежния е млад.
Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята.
Каква е разликата? Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/.
Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята.
Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата. Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Прилежанието е младост, леността е старост.
Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад.
Прилежанието е младост, леността е старост.
към беседата >>
Като я забиваш какво ще кажеш?
Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята.
Като я забиваш какво ще кажеш?
– „До“. /Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата. Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари.
Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си.
към беседата >>
– „До“.
Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш?
– „До“.
/Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата. Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари.
Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад.
Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет.
към беседата >>
/Учителят пее/.
Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“.
/Учителят пее/.
Пееш „до“ и дигаш лопатата. Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Ако не може правилно да пееш, пак си стар.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад.
Ако не може правилно да пееш, пак си стар.
Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“.
към беседата >>
Пееш „до“ и дигаш лопатата.
/Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/.
Пееш „до“ и дигаш лопатата.
Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Ако хубаво пееш, млад си.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар.
Ако хубаво пееш, млад си.
Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш?
към беседата >>
Забиваш лопатата, това е „до“.
Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата.
Забиваш лопатата, това е „до“.
към беседата >>
Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си.
Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб.
Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш.
към беседата >>
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци.
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци.
Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели.
към беседата >>
Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си.
Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб.
Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си.
Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат.
към беседата >>
Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете.
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци.
Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете.
После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това.
към беседата >>
Допусни сега, че не разбираш един предмет.
Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си.
Допусни сега, че не разбираш един предмет.
Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш.
към беседата >>
После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде.
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци. Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете.
После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде.
Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа.
към беседата >>
Казваш: „Не разбирам“.
Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет.
Казваш: „Не разбирам“.
Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш.
към беседата >>
Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали?
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци. Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде.
Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали?
Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това?
към беседата >>
Какво трябва да направиш, когато не разбираш?
Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“.
Какво трябва да направиш, когато не разбираш?
Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш.
към беседата >>
Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото.
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци. Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали?
Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото.
Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек.
към беседата >>
Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш.
Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш?
Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш.
Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво.
към беседата >>
Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели.
Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци. Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото.
Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели.
Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа.
към беседата >>
Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат.
Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш.
Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат.
Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво. Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
Вие искате за в бъдеще да проектирате това.
Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели.
Вие искате за в бъдеще да проектирате това.
То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот.
към беседата >>
Най-първо съзнаваш, че не разбираш.
Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат.
Най-първо съзнаваш, че не разбираш.
Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво. Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
То е стара работа.
После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това.
То е стара работа.
Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано.
към беседата >>
Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш.
Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш.
Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш.
Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво. Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това?
Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа.
Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това?
После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото.
към беседата >>
Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш.
Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш.
Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш.
Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво. Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек.
Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това?
После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек.
То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път.
към беседата >>
Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво.
Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш.
Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво.
Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
То е стара работа.
Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек.
То е стара работа.
Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото.
към беседата >>
Туй е желанието на младостта.
Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво.
Туй е желанието на младостта.
към беседата >>
Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот.
Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа.
Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот.
Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност.
към беседата >>
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“.
Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето.
към беседата >>
Има едно знание, което е консервирано.
То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот.
Има едно знание, което е консервирано.
Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее.
към беседата >>
Всеки да си вземе тона без камертон.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“.
Всеки да си вземе тона без камертон.
Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане.
към беседата >>
Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото.
Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано.
Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото.
Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии.
към беседата >>
Кой откъде го вземе, другите ще поддържат.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“. Всеки да си вземе тона без камертон.
Кой откъде го вземе, другите ще поддържат.
Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш.
към беседата >>
Това бяха консерви за пръв път.
После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото.
Това бяха консерви за пръв път.
То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат.
към беседата >>
Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“. Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат.
Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу.
След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение.
към беседата >>
То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото.
То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път.
То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото.
Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане.
към беседата >>
След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“. Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу.
След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока.
Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата.
към беседата >>
Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност.
Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото.
Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност.
Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели.
към беседата >>
Имате три положения в пеенето.
Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“. Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока.
Имате три положения в пеенето.
„Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си.
към беседата >>
Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее.
Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност.
Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее.
Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример.
към беседата >>
„Махар“ е слизане.
Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето.
„Махар“ е слизане.
В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш.
към беседата >>
Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии.
Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее.
Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии.
Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик.
към беседата >>
В „а“-то ти се товариш.
Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане.
В „а“-то ти се товариш.
То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш.
към беседата >>
Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат.
Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии.
Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат.
Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“.
към беседата >>
То е хоризонтално положение.
Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш.
То е хоризонтално положение.
Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш.
към беседата >>
Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане.
То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат.
Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане.
Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“.
към беседата >>
Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата.
След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение.
Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата.
Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака.
към беседата >>
Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели.
Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане.
Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели.
За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“.
към беседата >>
Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си.
Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата.
Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си.
„Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу.
към беседата >>
За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример.
Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели.
За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример.
Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча?
към беседата >>
„Махар“, значи трябва да слезеш.
„Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си.
„Махар“, значи трябва да слезеш.
Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре.
към беседата >>
Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик.
Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример.
Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик.
Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее.
към беседата >>
Като слезеш трябва да се натовариш.
В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш.
Като слезеш трябва да се натовариш.
След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение.
към беседата >>
Сега ми иде да се самоубия“.
Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик.
Сега ми иде да се самоубия“.
Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“.
към беседата >>
След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш.
То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш.
След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш.
Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш?
към беседата >>
Иде един и му казва: „Не се самоубивай“.
Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“.
Иде един и му казва: „Не се самоубивай“.
Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее.
към беседата >>
Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака.
Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш.
Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака.
Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен.
към беседата >>
Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“.
Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“.
Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“.
Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее. Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу.
Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака.
Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу.
Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“.
към беседата >>
Казва: „Защо ще живея, да се мъча?
За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“.
Казва: „Защо ще живея, да се мъча?
“ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее. Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре.
„Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу.
Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре.
Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“?
към беседата >>
“ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее.
Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча?
“ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее.
Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее. Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Ти не може да направиш едно движение.
Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре.
Ти не може да направиш едно движение.
Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш.
към беседата >>
Като вижда парите казва: „Ще живея“.
Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее.
Като вижда парите казва: „Ще живея“.
Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее. Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Тогава как ще слезеш?
След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение.
Тогава как ще слезеш?
Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“?
към беседата >>
Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее.
Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“.
Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее.
Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен.
Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш?
Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен.
Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш.
към беседата >>
Вземете на човека онова, което той има, той умира.
Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча? “ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее.
Вземете на човека онова, което той има, той умира.
към беседата >>
Ти казваш „Махар“.
Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен.
Ти казваш „Махар“.
Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре.
към беседата >>
Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото.
Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото.
Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме. Божественото е туй, което ни дава живот в себе си. Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.
към беседата >>
Какво значи „Махар“?
Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“.
Какво значи „Махар“?
„Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея.
към беседата >>
Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме.
Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото.
Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме.
Божественото е туй, което ни дава живот в себе си. Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.
към беседата >>
„Махар“ значи да се наведеш.
Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“?
„Махар“ значи да се наведеш.
Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/.
към беседата >>
Божественото е туй, което ни дава живот в себе си.
Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото. Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме.
Божественото е туй, което ни дава живот в себе си.
Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.
към беседата >>
Тогава как ще изпееш с движение „Махар“?
Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш.
Тогава как ще изпееш с движение „Махар“?
/Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.
Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото. Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме. Божественото е туй, което ни дава живот в себе си.
Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.
към беседата >>
/Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш.
Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“?
/Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш.
Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е?
към беседата >>
Станете!
Станете!
към беседата >>
Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре.
Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш.
Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре.
Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина.
към беседата >>
Музикална идея.
Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре.
Музикална идея.
Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност.
към беседата >>
Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/.
„Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея.
Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/.
Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност. Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
Туй пеене вече няма никакъв смисъл.
Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/.
Туй пеене вече няма никакъв смисъл.
Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност. Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
Защото законът на „Бену“ какъв е?
/Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл.
Защото законът на „Бену“ какъв е?
То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност. Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина.
Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е?
То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина.
На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност. Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност.
Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина.
На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност.
Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
Във „в“-то имате дигане на гласа.
Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност.
Във „в“-то имате дигане на гласа.
към беседата >>
Да вземем българската дума „милост“.
Да вземем българската дума „милост“.
По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари.
към беседата >>
По какво се отличава милостта?
Да вземем българската дума „милост“.
По какво се отличава милостта?
Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“.
към беседата >>
Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него.
Да вземем българската дума „милост“. По какво се отличава милостта?
Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него.
Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави?
към беседата >>
Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество.
Да вземем българската дума „милост“. По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него.
Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество.
Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво?
към беседата >>
Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята.
Да вземем българската дума „милост“. По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество.
Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята.
Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя.
към беседата >>
Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари.
Да вземем българската дума „милост“. По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята.
Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари.
Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе?
към беседата >>
Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“.
По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари.
Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“.
Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон.
към беседата >>
Ако някой те попита: „Какво прави?
Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“.
Ако някой те попита: „Какво прави?
“ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението?
към беседата >>
“ – Занимавах се с мравята. „Какво?
Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави?
“ – Занимавах се с мравята. „Какво?
“ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи.
към беседата >>
“ – Спасих една мравя.
Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво?
“ – Спасих една мравя.
Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи.
към беседата >>
Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе?
Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя.
Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе?
Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи. Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон.
Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе?
Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон.
Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи. Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението?
Ако някой те попита: „Какво прави? “ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон.
Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението?
Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи. Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Ти на мравята даваш възможност да се учи.
“ – Занимавах се с мравята. „Какво? “ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението?
Ти на мравята даваш възможност да се учи.
Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи. Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи.
“ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи.
Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи.
Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи.
Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.
към беседата >>
Сега приложение има на закона.
Сега приложение има на закона.
Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Дойде във вас една мисъл.
Сега приложение има на закона.
Дойде във вас една мисъл.
Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета?
към беседата >>
Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя.
Сега приложение има на закона. Дойде във вас една мисъл.
Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя.
Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете?
към беседата >>
Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта.
Сега приложение има на закона. Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя.
Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта.
Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете?
към беседата >>
Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си.
Сега приложение има на закона. Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта.
Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си.
Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете?
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Сега приложение има на закона. Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си.
Какво трябва да направите?
Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен.
към беседата >>
Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета?
Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите?
Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета?
Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен. Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
Ако си обувате обущата, каква песен пеете?
Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета?
Ако си обувате обущата, каква песен пеете?
При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен. Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете?
Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете?
При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете?
Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен. Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
Или при яденето, каква песен пеете?
Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете?
Или при яденето, каква песен пеете?
Аз мисля, че вие ядете без песен. Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
Аз мисля, че вие ядете без песен.
Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете?
Аз мисля, че вие ядете без песен.
Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
Тези песни още не са заучени.
Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен.
Тези песни още не са заучени.
към беседата >>
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания.
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания.
Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна.
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“.
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания.
Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“.
Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/.
към беседата >>
Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече.
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания. Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“.
Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече.
Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи.
към беседата >>
Как ще ги пееш едновременно?
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания. Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече.
Как ще ги пееш едновременно?
Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш.
към беседата >>
Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават.
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания. Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно?
Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават.
Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока.
към беседата >>
Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна.
Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания. Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават.
Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна.
/Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“.
към беседата >>
/Учителят пее „сила“/.
Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна.
/Учителят пее „сила“/.
Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите.
към беседата >>
Бързо се движи.
Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/.
Бързо се движи.
При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите. Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш.
Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи.
При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш.
„Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите. Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
„Сила жива“ е движение в хоризонтална посока.
Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш.
„Сила жива“ е движение в хоризонтална посока.
При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите. Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“.
Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока.
При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“.
Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите. Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите.
/Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“.
Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите.
Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите.
Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?
към беседата >>
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето?
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето?
Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука.
към беседата >>
Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си.
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето?
Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си.
Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки.
към беседата >>
Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си.
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето? Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си.
Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си.
Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука.
към беседата >>
Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето?
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето? Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си.
Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето?
Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука?
към беседата >>
Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето.
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето? Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето?
Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето.
Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли?
към беседата >>
Или ви говори някой за някоя своя несполука.
Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето? Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето.
Или ви говори някой за някоя своя несполука.
И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си.
към беседата >>
И вие сте имали несполуки.
Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука.
И вие сте имали несполуки.
Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня.
към беседата >>
Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука.
Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки.
Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука.
Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша.
към беседата >>
Трябва ли човек всякога да има несполука?
Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука.
Трябва ли човек всякога да има несполука?
Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма.
към беседата >>
Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли?
Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука?
Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли?
“ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате?
към беседата >>
“ Една череша имате в ума си.
Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли?
“ Една череша имате в ума си.
Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко?
към беседата >>
Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня.
И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си.
Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня.
Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко.
към беседата >>
Аз ви казвам една череша.
Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня.
Аз ви казвам една череша.
Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно.
към беседата >>
Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма.
Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша.
Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма.
Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат.
към беседата >>
Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате?
Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли? “ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма.
Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате?
Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него.
към беседата >>
Мислите ли, че житеното зърно е малко?
“ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате?
Мислите ли, че житеното зърно е малко?
Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно.
към беседата >>
Когато то се увеличава, не е малко.
Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко?
Когато то се увеличава, не е малко.
Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна.
към беседата >>
Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно.
Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко.
Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно.
Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна. Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат.
Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно.
Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат.
Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна. Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него.
Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат.
Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него.
Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна. Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Да бъде достъпно.
Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него.
Да бъде достъпно.
Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна. Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна.
Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно.
Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна.
Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна.
Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.
към беседата >>
Сега за приложението.
Сега за приложението.
Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е.
към беседата >>
Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас?
Сега за приложението.
Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас?
В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък.
към беседата >>
В големия човек всякога има желание да се смали.
Сега за приложението. Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас?
В големия човек всякога има желание да се смали.
Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил.
към беседата >>
Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш.
Сега за приложението. Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали.
Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш.
Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте.
към беседата >>
Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш.
Сега за приложението. Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш.
Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш.
Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал.
към беседата >>
Старият човек е голям, увеличил се е.
Сега за приложението. Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш.
Старият човек е голям, увеличил се е.
Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал. А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
Старият има желание да стане малък.
Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е.
Старият има желание да стане малък.
В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал. А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
В младини, той се движил.
В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък.
В младини, той се движил.
Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал. А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
Младият човек има желание да стане голям, да расте.
Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил.
Младият човек има желание да стане голям, да расте.
Старият е банкерин, той разполага с голям капитал. А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
Старият е банкерин, той разполага с голям капитал.
Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте.
Старият е банкерин, той разполага с голям капитал.
А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал.
А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.
към беседата >>
Сега приложението на земята на всичките тия теории.
Сега приложението на земята на всичките тия теории.
Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки.
към беседата >>
Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар.
Сега приложението на земята на всичките тия теории.
Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар.
Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне.
към беседата >>
Какво представя безверието?
Сега приложението на земята на всичките тия теории. Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар.
Какво представя безверието?
Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото.
към беседата >>
Кога хората се обезверяват в света?
Сега приложението на земята на всичките тия теории. Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието?
Кога хората се обезверяват в света?
– От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат.
към беседата >>
– От своите несполуки.
Сега приложението на земята на всичките тия теории. Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света?
– От своите несполуки.
Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце.
към беседата >>
Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки.
Сега приложението на земята на всичките тия теории. Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки.
Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки.
Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете.
към беседата >>
Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне.
Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки.
Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне.
Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки.
към беседата >>
Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото.
Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне.
Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото.
Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки. Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат.
Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото.
Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат.
Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки. Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце.
– От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат.
Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце.
Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки. Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете.
Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце.
Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете.
Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки. Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки.
Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете.
Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки.
Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки.
Хванете се с двете ръце и после се люлеете.
към беседата >>
„Махар“ значи да слезеш при бедните.
„Махар“ значи да слезеш при бедните.
Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи.
към беседата >>
Големият трябва да слезе при бедните.
„Махар“ значи да слезеш при бедните.
Големият трябва да слезе при бедните.
„Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи.
към беседата >>
„Бену“ значи да им даде условия да учат.
„Махар“ значи да слезеш при бедните. Големият трябва да слезе при бедните.
„Бену“ значи да им даде условия да учат.
„Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш.
към беседата >>
„Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш.
„Махар“ значи да слезеш при бедните. Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат.
„Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш.
Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш. „Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
Туй значи идеята на песента.
„Махар“ значи да слезеш при бедните. Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш.
Туй значи идеята на песента.
Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш. „Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
Да му дадеш условия да се учи, да работи.
„Махар“ значи да слезеш при бедните. Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента.
Да му дадеш условия да се учи, да работи.
Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш. „Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи.
Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи.
Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи.
Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш. „Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш.
„Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи.
Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш.
„Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
„Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
„Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш.
„Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.
към беседата >>
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви.
То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки.
към беседата >>
То е „Махар Бену“.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви.
То е „Махар Бену“.
Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук?
към беседата >>
Вие имате едно желание да пеете.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви. То е „Махар Бену“.
Вие имате едно желание да пеете.
Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен.
към беседата >>
Представете си, че вие искате да пеете.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви. То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете.
Представете си, че вие искате да пеете.
Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение.
към беседата >>
Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви. То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете.
Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам.
Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш.
към беседата >>
Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки.
Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви. То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам.
Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки.
Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място.
към беседата >>
Какъв ще излезе вашият звук?
То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки.
Какъв ще излезе вашият звук?
Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай.
към беседата >>
Доста съдържателен.
Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук?
Доста съдържателен.
В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо.
към беседата >>
В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение.
Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен.
В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение.
Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията.
към беседата >>
Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш.
Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение.
Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш.
Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни.
към беседата >>
Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място.
Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш.
Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място.
Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни.
към беседата >>
Пак фотографирай.
Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място.
Пак фотографирай.
Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие.
към беседата >>
Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо.
Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай.
Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо.
Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие.
към беседата >>
Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията.
В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо.
Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията.
Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие.
към беседата >>
Идеите не трябва да бъдат разнообразни.
Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията.
Идеите не трябва да бъдат разнообразни.
Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин.
към беседата >>
Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни.
Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни.
Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни.
Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши.
към беседата >>
Не трябва да има еднообразие.
Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни.
Не трябва да има еднообразие.
Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям.
към беседата >>
Всичките страдания идат от едно еднообразие.
Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие.
Всичките страдания идат от едно еднообразие.
Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно.
към беседата >>
Защото и в страданията има разнообразие.
Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие.
Защото и в страданията има разнообразие.
Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам.
към беседата >>
Ти никога не може да страдаш по един и същи начин.
Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие.
Ти никога не може да страдаш по един и същи начин.
Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго.
към беседата >>
Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши.
Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин.
Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши.
Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо?
към беседата >>
Покажа ти една череша, аз взема, че я изям.
Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши.
Покажа ти една череша, аз взема, че я изям.
Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност.
към беседата >>
Тебе ти стане неприятно.
Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям.
Тебе ти стане неприятно.
Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност. При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
Или покажа ти една бучка захар и не ти дам.
Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно.
Или покажа ти една бучка захар и не ти дам.
Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност. При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго.
Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам.
Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго.
Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност. При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
Де ще бъде страданието по-голямо?
Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго.
Де ще бъде страданието по-голямо?
Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност. При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност.
Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо?
Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност.
При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност.
При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.
към беседата >>
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/.
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/.
Това пеене е на бивола. Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/.
към беседата >>
Това пеене е на бивола.
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/.
Това пеене е на бивола.
Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му.
към беседата >>
Как започват яретата?
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/. Това пеене е на бивола.
Как започват яретата?
Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
към беседата >>
Гласът им е креслив.
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/. Това пеене е на бивола. Как започват яретата?
Гласът им е креслив.
Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат.
към беседата >>
Как е гласът на едно яре?
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/. Това пеене е на бивола. Как започват яретата? Гласът им е креслив.
Как е гласът на едно яре?
/Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел.
към беседата >>
/Учителят подражава гласът на ярето/.
/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/. Това пеене е на бивола. Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре?
/Учителят подражава гласът на ярето/.
Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му.
към беседата >>
Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му.
Това пеене е на бивола. Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/.
Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му.
Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай!
към беседата >>
Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му.
Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
към беседата >>
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат.
Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво.
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат.
Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда.
към беседата >>
Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел.
Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат.
Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел.
Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко.
към беседата >>
Ти оглождаш кожата му.
/Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел.
Ти оглождаш кожата му.
Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост.
към беседата >>
Не го критикувай!
Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му.
Не го критикувай!
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така?
към беседата >>
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай!
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост?
към беседата >>
В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда.
Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза.
В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда.
Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост.
към беседата >>
Здраво е козето мляко.
Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда.
Здраво е козето мляко.
Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
Но козата може да направи пакост.
Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко.
Но козата може да направи пакост.
Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно.
към беседата >>
Защо е така?
Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост.
Защо е така?
То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост.
към беседата >>
То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост?
Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така?
То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост?
Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска.
към беседата >>
Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост.
В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост?
Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост.
Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне.
към беседата >>
Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно.
Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост.
Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно.
Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне.
към беседата >>
Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно.
Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно.
Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно.
Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска.
към беседата >>
Като иска и без да иска може да ти направи пакост.
Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно.
Като иска и без да иска може да ти направи пакост.
Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска.
към беседата >>
Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска.
То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост.
Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска.
Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне.
Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска.
Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне.
Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи.
към беседата >>
Никого не може да блъсне.
Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне.
Никого не може да блъсне.
А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може.
към беседата >>
А пък здравия не иска и пак блъска.
Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне.
А пък здравия не иска и пак блъска.
Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението.
към беседата >>
Здравият и като не иска пак блъска.
Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска.
Здравият и като не иска пак блъска.
Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така?
към беседата >>
Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така?
Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска.
Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така?
“ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа.
към беседата >>
“ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи.
Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така?
“ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи.
И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне.
към беседата >>
И да иска не може.
Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи.
И да иска не може.
Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав.
към беседата >>
Туй е положението.
А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може.
Туй е положението.
Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане.
към беседата >>
Сега онези, които философствуват казват, защо е така?
Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението.
Сега онези, които философствуват казват, защо е така?
Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш.
към беседата >>
Че то е много проста работа.
Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така? “ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така?
Че то е много проста работа.
Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик.
към беседата >>
Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне.
“ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа.
Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне.
Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа.
към беседата >>
Ако болният иска да блъска, нека стане здрав.
И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне.
Ако болният иска да блъска, нека стане здрав.
Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва.
към беседата >>
Сега има степени на блъскане.
Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав.
Сега има степени на блъскане.
Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има.
към беседата >>
Да знаеш как да блъскаш.
Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане.
Да знаеш как да блъскаш.
Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш.
към беседата >>
Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик.
Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш.
Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик.
Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш. Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Майката като милва детето си едва го пипа.
Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик.
Майката като милва детето си едва го пипа.
И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш. Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
И то е блъскане, да го помилва.
Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа.
И то е блъскане, да го помилва.
Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш. Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Значи степени има.
Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва.
Значи степени има.
Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш. Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш.
Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има.
Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш.
Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш.
Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина.
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина.
Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота.
към беседата >>
Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина.
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина.
Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина.
Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота.
към беседата >>
Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си.
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина. Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина.
Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си.
Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“?
към беседата >>
Да кажем вие пеете „мило дете“.
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина. Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си.
Да кажем вие пеете „мило дете“.
Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота?
към беседата >>
Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“?
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина. Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“.
Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“?
Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата?
към беседата >>
Тогава ще приложиш повече мекота.
Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина. Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“?
Тогава ще приложиш повече мекота.
Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря.
към беседата >>
3.
Двигатели в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1938г.,
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане.
Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето.
към беседата >>
Обличането представя първата стъпка в човешкия живот.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане.
Обличането представя първата стъпка в човешкия живот.
Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание.
към беседата >>
Да се облeче човек, това значи, да се въплъти.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стъпка в човешкия живот.
Да се облeче човек, това значи, да се въплъти.
Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота.
към беседата >>
Въплътяването пък представя външна страна на живота.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти.
Въплътяването пък представя външна страна на живота.
Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота.
Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма.
Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
Втората стъпка в човешкия живот е храненето.
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма.
Втората стъпка в човешкия живот е храненето.
Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание.
Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето.
Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание.
Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
Следователно, храненето представя съдържанието на живота.
Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание.
Следователно, храненето представя съдържанието на живота.
Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота.
Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
към беседата >>
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот.
Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни.
към беседата >>
Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот.
Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат.
В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват.
към беседата >>
В обличането те са дошли до висока степен на развитие.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот. Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат.
В обличането те са дошли до висока степен на развитие.
В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават.
към беседата >>
В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот. Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие.
В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени.
Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот. Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени.
Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство.
Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна.
към беседата >>
Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот. Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство.
Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни.
В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват.
Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни.
В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват.
Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече.
към беседата >>
Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават.
В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват.
Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават.
Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му.
към беседата >>
Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята.
В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават.
Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята.
Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие.
към беседата >>
Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна.
Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята.
Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна.
След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува.
към беседата >>
След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки.
Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна.
След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки.
Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта.
към беседата >>
Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече.
В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки.
Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече.
Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш.
към беседата >>
Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му.
Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече.
Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му.
Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува.
към беседата >>
Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие.
Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му.
Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие.
Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува. Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува.
Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие.
Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува.
Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува. Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта.
След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува.
Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта.
Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува. Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Да любиш, това значи, да прилагаш.
Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта.
Да любиш, това значи, да прилагаш.
Без любов никакво приложение не съществува. Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Без любов никакво приложение не съществува.
Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш.
Без любов никакво приложение не съществува.
Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува.
Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
към беседата >>
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането.
Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди.
към беседата >>
Между тези процеси съществува пълна зависимост.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането.
Между тези процеси съществува пълна зависимост.
Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата.
към беседата >>
Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането. Между тези процеси съществува пълна зависимост.
Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага.
Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете.
към беседата >>
Торбите на всички съвременни хора са вече пълни.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането. Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага.
Торбите на всички съвременни хора са вече пълни.
Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането. Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни.
Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб.
Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането. Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб.
Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди.
Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата.
Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди.
Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата.
Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете.
Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата.
Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете.
Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете.
Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
към беседата >>
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото.
Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота.
към беседата >>
Сега сте на брой около 72 души.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото.
Сега сте на брой около 72 души.
Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата.
към беседата >>
Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души.
Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят.
Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота.
към беседата >>
Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят.
Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си.
Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка.
към беседата >>
Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си.
Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света.
Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава?
към беседата >>
Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света.
Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота.
Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава? Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата.
Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота.
Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата.
Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава? Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота.
Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата.
Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота.
Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава? Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка.
Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота.
Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка.
Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава? Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава?
Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка.
Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава?
Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава?
Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
към беседата >>
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога.
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога.
Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави".
към беседата >>
Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух.
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога.
Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух.
Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва.
към беседата >>
Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място.
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога. Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух.
Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място.
Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях.
към беседата >>
Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат.
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога. Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място.
Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат.
Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му.
към беседата >>
Само Бог е в сила да повдига хората.
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога. Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат.
Само Бог е в сила да повдига хората.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави".
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога. Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави".
Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека.
към беседата >>
Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва.
Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави".
Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва.
Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него.
към беседата >>
Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях.
Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва.
Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях.
Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня.
към беседата >>
Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му.
Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях.
Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му.
Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля.
към беседата >>
Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда.
Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му.
Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда.
Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно.
към беседата >>
Вътрешните противоречия спъват човека.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда.
Вътрешните противоречия спъват човека.
Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него.
Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека.
Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него.
Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение. Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня.
Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него.
Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня.
Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение. Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля.
Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня.
Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля.
И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение. Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
И конят тегли кола, но не доброволно.
Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля.
И конят тегли кола, но не доброволно.
Той отива на война с господаря си, но по принуждение. Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
Той отива на война с господаря си, но по принуждение.
Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно.
Той отива на война с господаря си, но по принуждение.
Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение.
Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
към беседата >>
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия.
Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно.
към беседата >>
Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия.
Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат.
– Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа.
към беседата >>
– Не, животът на хората произтича от Божия Дух.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат.
– Не, животът на хората произтича от Божия Дух.
Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух.
Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата.
Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата.
Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава.
Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно.
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава.
Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно.
Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа.
Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно.
Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа.
Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
– Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа.
Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
към беседата >>
Какво представят погрешките на хората?
Какво представят погрешките на хората?
Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан.
към беседата >>
Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват.
Какво представят погрешките на хората?
Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват.
Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва.
към беседата >>
Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани.
Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват.
Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани.
Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца.
към беседата >>
Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце.
Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани.
Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце.
Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си.
към беседата >>
Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления.
Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце.
Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления.
Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца.
към беседата >>
Той е цял вмирисан.
Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления.
Той е цял вмирисан.
Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви.
към беседата >>
Дето и да ходи, тази миризма го преследва.
Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан.
Дето и да ходи, тази миризма го преследва.
Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците.
към беседата >>
Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца.
Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва.
Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца.
Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие.
към беседата >>
Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си.
Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца.
Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си.
Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви.
към беседата >>
Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца.
Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си.
Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца.
Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят.
към беседата >>
Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви.
Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца.
Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви.
Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца.
към беседата >>
Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците.
Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви.
Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците.
Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
към беседата >>
Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие.
Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците.
Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие.
Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си. И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви.
Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие.
Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви.
Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си. И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят.
Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви.
Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят.
Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си. И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца.
Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят.
Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца.
От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си. И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца.
От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
към беседата >>
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат.
Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча.
към беседата >>
Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат.
Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята.
Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати.
към беседата >>
Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята.
Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума.
Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде.
към беседата >>
Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума.
Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване.
За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите.
към беседата >>
За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване.
За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни.
Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания.
към беседата >>
Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни.
Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча.
В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта.
към беседата >>
В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати.
Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча.
В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати.
Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения.
към беседата >>
Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде.
Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати.
Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде.
И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро.
към беседата >>
И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите.
Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде.
И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите.
Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро.
към беседата >>
Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания.
За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите.
Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания.
Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта.
Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания.
Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта.
Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал.
към беседата >>
Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения.
В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта.
Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения.
Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал. Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро.
Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения.
Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро.
Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал. Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Разумният използва всички сили на природата за добро.
И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро.
Разумният използва всички сили на природата за добро.
Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал. Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н.
Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро.
Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н.
Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал. Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал.
Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н.
Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал.
Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал.
Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
към беседата >>
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали.
За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
към беседата >>
За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали.
За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя.
Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.
към беседата >>
Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя.
Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление.
Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали.
към беседата >>
Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление.
Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението.
Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога.
към беседата >>
Всяко постижение подразбира изявяване на Бога.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението.
Всяко постижение подразбира изявяване на Бога.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му.
към беседата >>
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека.
към беседата >>
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.
За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.
Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си.
към беседата >>
Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали.
Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.
Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали.
Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога.
Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали.
Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога.
Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения.
към беседата >>
Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му.
Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога.
Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му.
Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи.
към беседата >>
Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му.
Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека.
Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи.
към беседата >>
Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си.
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека.
Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си.
Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи.
към беседата >>
Който не се приготвя, той нищо не може да постигне.
Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си.
Който не се приготвя, той нищо не може да постигне.
Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи. Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения.
Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне.
Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения.
Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи. Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
Докато се приготвя, човек не може още да се учи.
Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения.
Докато се приготвя, човек не може още да се учи.
Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи. Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи.
Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи.
Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи.
Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи. Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи.
Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи.
Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи.
Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи.
Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
към беседата >>
4.
Видове храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1938г.,
Човек неизбежно ще мине и през горчивото.
Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си.
Човек неизбежно ще мине и през горчивото.
Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове. Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви?
Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото.
Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви?
Болният се лекува с горчиви церове. Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
Болният се лекува с горчиви церове.
Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви?
Болният се лекува с горчиви церове.
Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин.
Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове.
Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин.
В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото.
Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове. Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин.
В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото.
Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове. Треската, запример, се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представя стар, учен човек, който разумно използва горчивото.
Като се нахрани достатъчно, треската си заминава.
към беседата >>
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите.
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите.
С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите. Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта. Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
към беседата >>
С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите.
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите.
С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите.
Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта. Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
към беседата >>
Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта.
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите. С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите.
Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта.
Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта. Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
към беседата >>
Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта.
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите. С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите. Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта.
Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта.
Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
към беседата >>
Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите. С други думи казано: любовта е за децата, мъдростта – за възрастните, а истината – за старите. Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече мъдростта.
Който е разбрал горчивия вкус, той познава истината в живота.
към беседата >>
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят.
Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда.
към беседата >>
Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят.
Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици.
Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек.
към беседата >>
Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици.
Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия.
Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия.
към беседата >>
Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия.
Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда.
Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека.
към беседата >>
Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда.
Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава.
Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си.
към беседата >>
Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда.
Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава.
Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда.
Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност.
към беседата >>
Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек.
Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда.
Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек.
Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен.
към беседата >>
Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия.
Когато минава от сладка в кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек.
Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия.
Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания.
към беседата >>
Киселата храна усилва волята на човека.
Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия.
Киселата храна усилва волята на човека.
Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят.
към беседата >>
Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си.
Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека.
Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си.
После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност.
Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си.
После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност.
Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен.
Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност.
Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен.
Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания.
Сладката храна придава мекота на характера, киселата – придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен.
Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания.
Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят.
Киселата храна усилва волята на човека. Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания.
Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят.
Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
Значи, човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят.
Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.
към беседата >>
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат.
Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат.
Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива.
В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива.
В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл.
Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл.
Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна.
Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна.
Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна.
Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представят символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок, вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна.
Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив.
към беседата >>
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив.
Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: Горчив е животът. Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив.
Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си.
Когото срещне, той казва: Горчив е животът. Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Когото срещне, той казва: Горчив е животът.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си.
Когото срещне, той казва: Горчив е животът.
Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: Горчив е животът.
Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота.
Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: Горчив е животът. Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота.
Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство.
Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла въз-раст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: Горчив е животът. Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство.
Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.
към беседата >>
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи.
Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие.
към беседата >>
Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи.
Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости.
Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание.
към беседата >>
Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости.
Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия.
Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие".
към беседата >>
Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия.
Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове.
Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая.
към беседата >>
Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове.
Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото.
Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни.
към беседата >>
Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие.
Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото.
Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие.
Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка.
към беседата >>
Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание.
Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие.
Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание.
Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие".
Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание.
Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие".
Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората.
към беседата >>
Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая.
Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие".
Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая.
Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар.
към беседата >>
Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни.
Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая.
Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни.
Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят.
към беседата >>
Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка.
Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни.
Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка.
Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца.
към беседата >>
Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина.
Понеже не го запазили, те излезли вън, да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка.
Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина.
Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца.
към беседата >>
Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората.
Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина.
Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората.
Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна.
към беседата >>
Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар.
Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората.
Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар.
Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни?
към беседата >>
Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят.
Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар.
Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят.
Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено.
към беседата >>
Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца.
Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят.
Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца.
Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна.
към беседата >>
Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца.
Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца.
Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца.
Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания.
към беседата >>
Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна.
Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца.
Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна.
Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия.
към беседата >>
Колко години трябва да се храни човек със сладки храни?
Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна.
Колко години трябва да се храни човек със сладки храни?
– Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.
към беседата >>
– Колкото иска, не е точно определено.
Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни?
– Колкото иска, не е точно определено.
Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее.
към беседата >>
Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна.
Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено.
Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна.
Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е.
към беседата >>
Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания.
Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна.
Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания.
Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога.
към беседата >>
Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия.
Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания.
Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия.
Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е.
към беседата >>
Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.
Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия.
Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.
Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство.
към беседата >>
Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее.
– Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.
Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее.
Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол.
към беседата >>
Когато Адам яде от забранения плод, т. е.
Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее.
Когато Адам яде от забранения плод, т. е.
от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога.
Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е.
от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога.
Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен.
към беседата >>
Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е.
Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога.
Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е.
преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н.
към беседата >>
преждевременно е напуснал фазата на своето детинство.
Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е.
преждевременно е напуснал фазата на своето детинство.
Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си.
към беседата >>
Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол.
Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство.
Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол.
Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни.
към беседата >>
Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот.
Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол.
Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот.
Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен.
от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот.
Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен.
Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н.
Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен.
Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н.
Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си.
преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н.
Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си.
Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни.
Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си.
Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни.
Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Всяка храна изисква съответна възраст.
Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света и т. н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни.
Всяка храна изисква съответна възраст.
към беседата >>
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате.
Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога.
към беседата >>
Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате.
Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици.
Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш.
към беседата >>
Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици.
Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик.
Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек.
към беседата >>
Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик.
Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки.
Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си.
към беседата >>
Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки.
Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки.
Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото.
към беседата >>
Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки.
Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога.
Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате.
към беседата >>
Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш.
Да се самовъзпитава човек, това значи, да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога.
Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш.
Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си.
към беседата >>
Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек.
Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш.
Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек.
Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си.
Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек.
Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си.
Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва.
към беседата >>
Човек е минал и през доброто, и през злото.
Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си.
Човек е минал и през доброто, и през злото.
Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате.
Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото.
Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате.
Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот.
към беседата >>
Когато съди другите хора, човек съди себе си.
Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате.
Когато съди другите хора, човек съди себе си.
Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи.
към беседата >>
Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него.
Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си.
Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него.
Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове.
към беседата >>
Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва.
Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него.
Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва.
– Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош.
към беседата >>
– Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове.
Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва.
– Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове.
Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите.
към беседата >>
Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот.
Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове.
Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот.
Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират.
към беседата >>
Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи.
Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот.
Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи.
Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо.
към беседата >>
Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове.
Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи.
Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове.
Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън.
към беседата >>
Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош.
Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. – Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове.
Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош.
Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко.
към беседата >>
Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите.
– Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош.
Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите.
Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си.
към беседата >>
Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират.
Раят е бил пълен със зрели, сладки плодове, създадени, именно, за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите.
Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират.
Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях.
към беседата >>
Ангелът не се съблазнява от нищо.
Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират.
Ангелът не се съблазнява от нищо.
За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив.
към беседата >>
За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън.
Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо.
За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън.
Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея.
към беседата >>
Човек, обаче, се съблазнява от всичко.
Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън.
Човек, обаче, се съблазнява от всичко.
Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие.
към беседата >>
Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си.
Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко.
Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си.
Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях.
Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си.
Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях.
Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив.
Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях.
Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив.
Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея.
За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив.
Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея.
Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие.
Човек, обаче, се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея.
Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие.
Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо, човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие.
Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.
към беседата >>
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро.
И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него.
към беседата >>
И обратно: всичко, което човек е създал, е зло.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро.
И обратно: всичко, което човек е създал, е зло.
Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо.
към беседата >>
Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло.
Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки.
Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му.
към беседата >>
Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки.
Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи.
Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка.
към беседата >>
Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи.
Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи.
Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека.
към беседата >>
Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него.
За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положение да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи.
Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него.
Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си.
към беседата >>
Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо.
И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него.
Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо.
Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си.
към беседата >>
Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му.
Следователно, всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо.
Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му.
От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости.
към беседата >>
От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка.
Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му.
От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка.
Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него.
към беседата >>
Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека.
Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка.
Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека.
Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него.
към беседата >>
Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си.
Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека.
Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си.
Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират.
към беседата >>
Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си.
Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си.
Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си.
Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство?
към беседата >>
Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости.
Запример, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си.
Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости.
Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство?
към беседата >>
Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него.
От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости.
Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него.
В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания.
към беседата >>
В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него.
Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причини голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него.
В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него.
Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче.
към беседата >>
Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират.
Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него.
Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират.
Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче. Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Това не е ли пак многоженство?
Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират.
Това не е ли пак многоженство?
Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче. Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство?
Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство?
Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство?
Многото деца представят много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче. Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Многото деца представят много желания.
Запример, желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство?
Многото деца представят много желания.
Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче. Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче.
В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания.
Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче.
Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представят много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче.
Правилно е също, две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.
към беседата >>
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва.
– Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове.
към беседата >>
– Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва.
– Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък.
Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове.
към беседата >>
Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък.
Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата.
За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария.
към беседата >>
За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата.
За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове.
Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове.
Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят.
От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове.
Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. – Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят.
От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове.
Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове.
– Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове.
Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове.
Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария.
Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове.
Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария.
Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат учението на любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете, човек ще се облича с дрехи от червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно, ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария.
Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота.
Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината.
към беседата >>
Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота.
Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл.
Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта.
към беседата >>
Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл.
Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво.
Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта.
към беседата >>
Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво.
Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта.
Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта.
Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината.
Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината.
Като ученици, вие трябва да изучавате природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината.
Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината.
Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта.
Като изучавате законите на природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината.
Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта.
Сладкото е граница за минаване в царството на любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Сладкото е граница за минаване в царството на любовта.
Запример, зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта.
Сладкото е граница за минаване в царството на любовта.
Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
Зад горчивото се крие истината, зад киселото – мъдростта, а зад сладкото – любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на истината. Киселото е граница за минаване в царството на мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на любовта.
Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мъдростта и до любовта.
към беседата >>
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот.
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот.
Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време.
към беседата >>
Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин.
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот.
Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин.
Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар.
към беседата >>
Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той.
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин.
Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той.
Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна.
към беседата >>
Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек.
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той.
Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек.
Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна.
към беседата >>
Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо?
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек.
Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо?
Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е.
към беседата >>
Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време.
Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо?
Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време.
Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.
към беседата >>
Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар.
Въпреки желанието на хората, да приложат новото знание, те и до сега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време.
Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар.
Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате.
към беседата >>
Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна.
Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: Глупав е този човек, цяло дете е той. Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар.
Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна.
Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка.
към беседата >>
Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна.
Като видят някой възрастен, те казват: Насилник, грубиян е този човек. Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна.
Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна.
За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец.
към беседата >>
За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е.
Като видят някой стар, те казват: Изветрял е този човек, главата му е празна – Питам: Как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна.
За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е.
да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва.
към беседата >>
да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.
Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е.
да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.
Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар.
към беседата >>
Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате.
Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.
Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате.
Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар.
към беседата >>
Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка.
Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае, как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате.
Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка.
Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят.
към беседата >>
Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец.
Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка.
Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец.
Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил.
към беседата >>
Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва.
За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т. е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец.
Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва.
Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас.
към беседата >>
Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар.
да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва.
Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар.
Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори.
към беседата >>
Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар.
Сега ще ви дам задача, да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар.
Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар.
Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас.
към беседата >>
Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят.
Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар.
Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят.
Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте.
към беседата >>
Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил.
Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят.
Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил.
Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота.
към беседата >>
Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас.
Със своя добър живот, вие ще му покажете, как трябва да постъпва. Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил.
Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас.
На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши.
към беседата >>
На главата на този човек огън гори.
Старият, обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас.
На главата на този човек огън гори.
Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи.
към беседата >>
Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас.
Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия, как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори.
Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас.
– Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората?
към беседата >>
– Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте.
Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас.
– Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте.
Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън.
към беседата >>
Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота.
Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте.
Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота.
Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота.
към беседата >>
Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши.
Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човек не е указал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота.
Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши.
Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни.
към беседата >>
Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи.
На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши.
Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи.
Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния.
към беседата >>
Какво представят кривите възгледи на хората?
Очите му са се зачервили от дим, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. – Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи.
Какво представят кривите възгледи на хората?
Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца.
към беседата >>
Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън.
– Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората?
Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън.
Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение.
към беседата >>
Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота.
Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън.
Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота.
Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини.
към беседата >>
Засега хората разбират най-добре сладките храни.
Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му, как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота.
Засега хората разбират най-добре сладките храни.
Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния.
Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите от своите криви възгледи. Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни.
Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния.
Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца.
Какво представят кривите възгледи на хората? Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния.
Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца.
Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение.
Те представят тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца.
Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение.
Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини.
Като се освободи от своите стари, криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение.
Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини.
Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, кисели и горчиви храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини.
Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин, как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира.
към беседата >>
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни.
Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи. Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
Те не са дошли още до горчивите храни.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни.
Те не са дошли още до горчивите храни.
Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи. Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни.
Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще.
С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи. Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще.
С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи.
Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи.
Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще.
Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи. Жълтият цвят, обаче, остава за бъдеще.
Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.
към беседата >>
Сега вие сте дошли на планината да се учите.
Сега вие сте дошли на планината да се учите.
Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните.
към беседата >>
Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите.
Сега вие сте дошли на планината да се учите.
Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите.
Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели.
към беседата >>
Ако ви накарат да носите 40–50 кг.
Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите.
Ако ви накарат да носите 40–50 кг.
камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен.
към беседата >>
камъни на гърба си, вие ще се вкиснете.
Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг.
камъни на гърба си, вие ще се вкиснете.
Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните.
към беседата >>
Вкисването е резултат на недоволството.
Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете.
Вкисването е резултат на недоволството.
Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни.
към беседата >>
Това вкисване се предизвиква от камъните.
Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството.
Това вкисване се предизвиква от камъните.
Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
Значи, камъните са кисели.
Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните.
Значи, камъните са кисели.
За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен.
Ако ви накарат да носите 40–50 кг. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели.
За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен.
Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
Недоволството е храна за възрастните.
камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен.
Недоволството е храна за възрастните.
Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни.
Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните.
Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни.
За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи, камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни.
За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.
към беседата >>
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото.
Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите.
към беседата >>
Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото.
Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина.
Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание.
към беседата >>
Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина.
Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна.
Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна.
Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност.
Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност.
Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си.
Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото.
Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност.
към беседата >>
Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите.
И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си.
Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите.
За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Той е форма, необходима за развитието на човека.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото.
Той е форма, необходима за развитието на човека.
Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден.
към беседата >>
За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание.
Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите.
За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание.
Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека.
Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов.
Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение.
към беседата >>
Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи, да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи, да вложите любовта, мъдростта и знанието, като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага любовта и мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание.
Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.
към беседата >>
Да, старите форми трябва да се заместят с нови.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов.
Да, старите форми трябва да се заместят с нови.
Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето.
към беседата >>
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота.
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота.
Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа.
към беседата >>
Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови.
Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета.
Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта.
към беседата >>
Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен.
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота.
Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен.
Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека?
към беседата >>
Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета.
Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност.
Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана.
към беседата >>
Силата внася киселина в човека.
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота. Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен.
Силата внася киселина в човека.
За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади.
към беседата >>
Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден.
Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност.
Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден.
Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето.
към беседата >>
За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание.
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота. Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека.
За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание.
– Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен.
към беседата >>
Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение.
Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден.
Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение.
Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
– Колко знание е нужно на човека?
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота. Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание.
– Колко знание е нужно на човека?
– Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето.
Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение.
Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето.
От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
– Колкото да послужи за храна на неговата душа.
Сега, като говоря за любовта, аз имам предвид онази любов, която осмисля живота. Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека?
– Колкото да послужи за храна на неговата душа.
– Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта.
Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето.
От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта.
Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
– Колко любов е нужна на човека?
Като говоря за мъдростта, аз имам предвид онази мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа.
– Колко любов е нужна на човека?
– Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана.
Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта.
Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана.
Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
– Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади.
Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека?
– Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади.
Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето.
Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана.
Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето.
Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен.
За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. – Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади.
Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен.
Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето.
Между смените в природата и времето има пълна зависимост.
към беседата >>
Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
– Колко знание е нужно на човека? – Колкото да послужи за храна на неговата душа. – Колко любов е нужна на човека? – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен.
Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва.
към беседата >>
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят.
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят.
От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека?
към беседата >>
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца. – Който не е познал любовта и мъдростта, той не може да познае Бога. Който е познал любовта и мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме".
към беседата >>
От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората.
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят.
От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората.
Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят.
към беседата >>
Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца.
– Който не е познал любовта и мъдростта, той не може да познае Бога. Който е познал любовта и мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме".
към беседата >>
Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие.
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората.
Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие.
Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му?
към беседата >>
– Който не е познал любовта и мъдростта, той не може да познае Бога.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца.
– Който не е познал любовта и мъдростта, той не може да познае Бога.
Който е познал любовта и мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме".
към беседата >>
Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия.
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие.
Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия.
Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят.
към беседата >>
Който е познал любовта и мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме".
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". Учениците казваха на Христа: Покажи ни Отца. – Който не е познал любовта и мъдростта, той не може да познае Бога.
Който е познал любовта и мъдростта, той е познал Бога и разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме".
към беседата >>
Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив.
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия.
Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив.
– В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината?
към беседата >>
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика.
Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание.
към беседата >>
– В какво седи сладчината на човека?
Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив.
– В какво седи сладчината на човека?
– В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят.
към беседата >>
Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика.
Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва.
Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
– В червения цвят.
От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека?
– В червения цвят.
– Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества.
към беседата >>
Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва.
Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен.
Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
– Киселостта му?
Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят.
– Киселостта му?
– В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък.
към беседата >>
Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен.
Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни.
Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
– В синия цвят.
Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му?
– В синия цвят.
– А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни.
Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват.
Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
– А горчевината?
Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят.
– А горчевината?
– В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание.
Желая ви сега да започнете с любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват.
Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание.
Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
– В жълтия цвят.
– В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината?
– В жълтия цвят.
Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни, това значи, да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание.
Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.
към беседата >>
Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества.
– В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят.
Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества.
Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък.
– Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества.
Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък.
– Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
– Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
– В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък.
– Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.
към беседата >>
Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее – сладък.
Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее – сладък.
Тук се явява едно противоречие, което трябва да се обясни.
към беседата >>
Тук се явява едно противоречие, което трябва да се обясни.
Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после кисел, а когато напълно узрее – сладък.
Тук се явява едно противоречие, което трябва да се обясни.
към беседата >>
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус?
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус?
Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко.
към беседата >>
Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите.
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус?
Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите.
Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци.
към беседата >>
Старите хора обичат горчивия вкус.
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите.
Старите хора обичат горчивия вкус.
Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък.
към беседата >>
Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи.
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус.
Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи.
– Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва.
към беседата >>
– Защо?
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи.
– Защо?
– Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него.
към беседата >>
– Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко.
Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо?
– Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко.
Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото.
към беседата >>
Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци.
Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко.
Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци.
Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмъжее, той трябва да носи синия цвят в себе си и да разбира и обича киселото.
към беседата >>
Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък.
Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. – Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят, обаче, не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци.
Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък.
Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмъжее, той трябва да носи синия цвят в себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи жълтия цвят в себе си и да разбира и обича горчивото.
към беседата >>
НАГОРЕ