НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1092
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1092
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
По някой път, той, за да докаже, че я обича, той като я целуне, че я стисне със зъбите си малко.
И той ги хващаше, жертвите си, с краката си. И като ги хване, изяде ги. А сега казва: „Никакъв орел не съм аз, и вълк не съм, а човек. Не мога да те изям, да те обсебя не мога и затова те целувам.“ Не е хубаво това нещо, но като вземем неговия минал живот и сегашния, казвам: Това е най-голямото добро, което може да направи. Но той не трябва да се спира и там, защото устата му може да е нечиста и да остави едно малко петно на нея.
По някой път, той, за да докаже, че я обича, той като я целуне, че я стисне със зъбите си малко.
И аз съм гледал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна. Много ме стисна.“
към беседата >>
И аз съм гледал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна.
И като ги хване, изяде ги. А сега казва: „Никакъв орел не съм аз, и вълк не съм, а човек. Не мога да те изям, да те обсебя не мога и затова те целувам.“ Не е хубаво това нещо, но като вземем неговия минал живот и сегашния, казвам: Това е най-голямото добро, което може да направи. Но той не трябва да се спира и там, защото устата му може да е нечиста и да остави едно малко петно на нея. По някой път, той, за да докаже, че я обича, той като я целуне, че я стисне със зъбите си малко.
И аз съм гледал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна.
Много ме стисна.“
към беседата >>
Много ме стисна.“
А сега казва: „Никакъв орел не съм аз, и вълк не съм, а човек. Не мога да те изям, да те обсебя не мога и затова те целувам.“ Не е хубаво това нещо, но като вземем неговия минал живот и сегашния, казвам: Това е най-голямото добро, което може да направи. Но той не трябва да се спира и там, защото устата му може да е нечиста и да остави едно малко петно на нея. По някой път, той, за да докаже, че я обича, той като я целуне, че я стисне със зъбите си малко. И аз съм гледал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна.
Много ме стисна.“
към беседата >>
Има целувки не само физически, има и духовни целувки.
Има целувки не само физически, има и духовни целувки.
Сега, хората някой път много често се целуват. И даже някой така те целуне, че дълго го помниш.
към беседата >>
Сега, хората някой път много често се целуват.
Има целувки не само физически, има и духовни целувки.
Сега, хората някой път много често се целуват.
И даже някой така те целуне, че дълго го помниш.
към беседата >>
И даже някой така те целуне, че дълго го помниш.
Има целувки не само физически, има и духовни целувки. Сега, хората някой път много често се целуват.
И даже някой така те целуне, че дълго го помниш.
към беседата >>
Сега, това е външната страна.
Сега, това е външната страна.
Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава.
към беседата >>
Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава.
Сега, това е външната страна.
Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава.
Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение?
към беседата >>
Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе.
Сега, това е външната страна. Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава.
Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе.
Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса.
към беседата >>
Какви са подбудителните причини, и той сам не знае.
Сега, това е външната страна. Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе.
Какви са подбудителните причини, и той сам не знае.
Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината?
към беседата >>
Тя се възмущава от неговата постъпка.
Сега, това е външната страна. Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае.
Тя се възмущава от неговата постъпка.
И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал.
към беседата >>
И тя не знае защо се възмущава.
Сега, това е външната страна. Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка.
И тя не знае защо се възмущава.
Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини за нейното възмущение?
Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава.
Кои са подбудителните причини за нейното възмущение?
Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление.
към беседата >>
Аз обяснявам другояче въпроса.
Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение?
Аз обяснявам другояче въпроса.
Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си.
към беседата >>
Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината?
Какви са подбудителните причини, и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса.
Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината?
Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече!
към беседата >>
Не че е хванал писмото, не че го е зацапал.
Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината?
Не че е хванал писмото, не че го е зацапал.
Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е.
към беседата >>
Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете.
И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал.
Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете.
Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е. Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление.
Кои са подбудителните причини за нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете.
Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление.
Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е. Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си.
Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление.
Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си.
Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е. Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Нищо повече!
Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега, в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си.
Нищо повече!
Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е. Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е.
Не че е хванал писмото, не че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече!
Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е.
Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Ако се зацапа писмото, не е на място.
Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е.
Ако се зацапа писмото, не е на място.
към беседата >>
Христос казва на учениците Си външният свят да не ги занимава.
Христос казва на учениците Си външният свят да не ги занимава.
Всичко туй ще мине, ще дойдат нови промени, ще дойде нов ред и порядък, ще дойде едно ново разбиране, в съзнанието на човека ще стане цял преврат. Всеки един от вас ще опита своята сила.
към беседата >>
Всичко туй ще мине, ще дойдат нови промени, ще дойде нов ред и порядък, ще дойде едно ново разбиране, в съзнанието на човека ще стане цял преврат.
Христос казва на учениците Си външният свят да не ги занимава.
Всичко туй ще мине, ще дойдат нови промени, ще дойде нов ред и порядък, ще дойде едно ново разбиране, в съзнанието на човека ще стане цял преврат.
Всеки един от вас ще опита своята сила.
към беседата >>
Всеки един от вас ще опита своята сила.
Христос казва на учениците Си външният свят да не ги занимава. Всичко туй ще мине, ще дойдат нови промени, ще дойде нов ред и порядък, ще дойде едно ново разбиране, в съзнанието на човека ще стане цял преврат.
Всеки един от вас ще опита своята сила.
към беседата >>
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи.
Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре!
към беседата >>
Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи.
Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома.
Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде?
към беседата >>
Той като я поглежда, разбутва му се сърцето.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи. Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома.
Той като я поглежда, разбутва му се сърцето.
На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво!
към беседата >>
На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи. Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето.
На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише.
Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати?
към беседата >>
Пък тази мома се явила.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи. Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише.
Пък тази мома се явила.
Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише.
към беседата >>
Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре!
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи. Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила.
Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре!
Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му.
към беседата >>
Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде?
Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре!
Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде?
“ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението?
към беседата >>
“ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво!
Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде?
“ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво!
Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата.
към беседата >>
Ама кой те изпрати?
На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво!
Ама кой те изпрати?
“ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш?
към беседата >>
“ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише.
Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати?
“ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише.
(Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише.
към беседата >>
(Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му.
Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише.
(Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му.
„Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана.
към беседата >>
„Ама, какво ти е намерението?
Той пише, пише, после се обърнал, казал: „Отгде дойде? “ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му.
„Ама, какво ти е намерението?
“ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо?
към беседата >>
“ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата.
“ – „Оттам, отдето и ти си дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво! Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението?
“ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата.
– „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение?
към беседата >>
– „Ама кога мислиш да си отиваш?
Ама кой те изпрати? “ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата.
– „Ама кога мислиш да си отиваш?
“ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то?
към беседата >>
“ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише.
“ – „Онзи, който изпрати и тебе.“ Той пише. (Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш?
“ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише.
И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то?
към беседата >>
И останала темата ненаписана.
(Учителят пише на масата с ръката си.) Но не върви темата му. „Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише.
И останала темата ненаписана.
На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене.
към беседата >>
На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо?
„Ама, какво ти е намерението? “ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана.
На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо?
“ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене. Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл.
към беседата >>
“ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение?
“ Тя казва: „Каквото е и твоето.“ Той пак седи и пише, но не върви темата. – „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо?
“ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение?
“ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене. Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл. И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
“ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то?
– „Ама кога мислиш да си отиваш? “ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение?
“ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то?
“ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене. Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл. И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
“ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то?
“ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може да пише. И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то?
“ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то?
“ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене. Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл. И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
“ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене.
И останала темата ненаписана. На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то?
“ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене.
Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл. И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл.
На другия ден казва на учителя си: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо? “ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене.
Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл.
И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
И не написах темата си.“ За двете ребра.
“ – „Бях малко неразположен.“ Пита го учителят: „В какво седи твоето неразположение? “ – Казва: „Влезе нещо в стаята ми особено.“ – „Че, какво беше то? “ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то? “ – „Е, Учителю, не зная, двете ребра, които Господ извадил от човека, дойдоха снощи при мене. Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах да разбера техния смисъл.
И не написах темата си.“ За двете ребра.
към беседата >>
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение.
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение.
Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш? Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва.
към беседата >>
Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш?
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение.
Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш?
Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек.
към беседата >>
Намеренията какви са?
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение. Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш?
Намеренията какви са?
“ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си.
към беседата >>
“ Тук има вече нещо неразбираемо.
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение. Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш? Намеренията какви са?
“ Тук има вече нещо неразбираемо.
Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава.
към беседата >>
Хората как мислят?
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение. Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш? Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо.
Хората как мислят?
В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде.
към беседата >>
В съзнанието си има нещо, което му липсва.
И вие, като този светия, сега на 50 години сте дошли до това положение. Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш? Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят?
В съзнанието си има нещо, което му липсва.
Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как?
към беседата >>
Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек.
Когато дойде една душа, питате: „Откъде идеш? Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва.
Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек.
Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение.
към беседата >>
Искаш да имаш този камък на пръстена си.
Намеренията какви са? “ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек.
Искаш да имаш този камък на пръстена си.
То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал.
към беседата >>
То е вече една мисъл, която те смущава.
“ Тук има вече нещо неразбираемо. Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си.
То е вече една мисъл, която те смущава.
Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал.
към беседата >>
Ти виждаш една къща някъде.
Хората как мислят? В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава.
Ти виждаш една къща някъде.
Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем.
към беседата >>
Искаш и ти да имаш като тази къща. Как?
В съзнанието си има нещо, което му липсва. Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде.
Искаш и ти да имаш като тази къща. Как?
Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал.
към беседата >>
Къщата е едно творение.
Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек. Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как?
Къщата е едно творение.
Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно.
към беседата >>
Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал.
Искаш да имаш този камък на пръстена си. То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение.
Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал.
Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира.
към беседата >>
Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал.
То е вече една мисъл, която те смущава. Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал.
Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал.
И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира. То е мястото, дето царува Любовта.
към беседата >>
И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем.
Ти виждаш една къща някъде. Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал.
И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем.
Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира. То е мястото, дето царува Любовта. Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал.
Искаш и ти да имаш като тази къща. Как? Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем.
Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал.
Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира. То е мястото, дето царува Любовта. Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно.
Къщата е едно творение. Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал.
Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно.
Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира. То е мястото, дето царува Любовта. Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира.
Утре ще се разруши, тя не може да бъде един идеал. Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно.
Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира.
То е мястото, дето царува Любовта. Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
То е мястото, дето царува Любовта.
Даже един царски палат, и той не може да бъде идеал. И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира.
То е мястото, дето царува Любовта.
Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може да бъде един идеал за нас, за който да живеем. Даже и Слънцето, и то не може да бъде идеал. Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може да представлява един идеал, дето можем да живеем временно. Има нещо по-велико, което човек трябва да разбира. То е мястото, дето царува Любовта.
Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може да се подготви за онзи живот, който той търси.
към беседата >>
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие.
Вие сте живели много пъти на Земята. Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни.
към беседата >>
Вие сте живели много пъти на Земята.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие.
Вие сте живели много пъти на Земята.
Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни.
към беседата >>
Мнозина от вас сте млади.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие. Вие сте живели много пъти на Земята.
Мнозина от вас сте млади.
То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен.
към беседата >>
То е привидно, че сте млади.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие. Вие сте живели много пъти на Земята. Мнозина от вас сте млади.
То е привидно, че сте млади.
И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен. Всеки млад, който няма сила, и той е болен.
към беседата >>
И привидно е, че сте стари.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие. Вие сте живели много пъти на Земята. Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади.
И привидно е, че сте стари.
Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен. Всеки млад, който няма сила, и той е болен. Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни.
Сега, аз искам вие да не влизате в противоречие. Вие сте живели много пъти на Земята. Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари.
Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни.
В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен. Всеки млад, който няма сила, и той е болен. Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
В този случай аз вземам младите болни и старите болни.
Вие сте живели много пъти на Земята. Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни.
В този случай аз вземам младите болни и старите болни.
Защото всеки един човек, който няма знание, е болен. Всеки млад, който няма сила, и той е болен. Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
Защото всеки един човек, който няма знание, е болен.
Мнозина от вас сте млади. То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни.
Защото всеки един човек, който няма знание, е болен.
Всеки млад, който няма сила, и той е болен. Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
Всеки млад, който няма сила, и той е болен.
То е привидно, че сте млади. И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен.
Всеки млад, който няма сила, и той е болен.
Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
И привидно е, че сте стари. Вие сте стари, без да сте и умни; и вие сте млади, без да сте силни. В този случай аз вземам младите болни и старите болни. Защото всеки един човек, който няма знание, е болен. Всеки млад, който няма сила, и той е болен.
Силният човек, младият човек трябва да бъде доволен!
към беседата >>
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе?
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе?
“ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък.
към беседата >>
“ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген.
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе?
“ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген.
Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък. В състоянието на едно животно.
към беседата >>
Защо живееше той в бъчва?
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе? “ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген.
Защо живееше той в бъчва?
И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък. В състоянието на едно животно.
към беседата >>
И вие го вземате това за пример.
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе? “ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва?
И вие го вземате това за пример.
Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък. В състоянието на едно животно.
към беседата >>
Диоген не беше се освободил от своята бъчва.
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе? “ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример.
Диоген не беше се освободил от своята бъчва.
Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък. В състоянието на едно животно.
към беседата >>
Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък.
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш да направя заради тебе? “ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва.
Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък.
В състоянието на едно животно.
към беседата >>
В състоянието на едно животно.
“ Диоген му отговорил: „Малко да се отдалечиш от светлината, да не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген. Защо живееше той в бъчва? И вие го вземате това за пример. Диоген не беше се освободил от своята бъчва. Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той да си седи на рахатлък.
В състоянието на едно животно.
към беседата >>
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл.
Човек все има по една бъчва. И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили. Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас. Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света. Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
Човек все има по една бъчва.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл.
Човек все има по една бъчва.
И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили. Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас. Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света. Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл. Човек все има по една бъчва.
И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили.
Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас. Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света. Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл. Човек все има по една бъчва. И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили.
Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас.
Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света. Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл. Човек все има по една бъчва. И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили. Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас.
Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света.
Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения.
Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране. Има обаче начини за разбиране. Реалното много мъчно се разбира. Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека. Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
Но аз го вземам този пример в обратен смисъл. Човек все има по една бъчва. И у вас е останала по една бъчва, от която не сте се освободили. Че, представете си, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате да направи Той заради вас. Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога да се удоволствувам в света.
Защото в Твоето присъствие аз не мога да направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген да види хубавите работи.
към беседата >>
Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения.
Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране.
Има обаче начини за разбиране. Реалното много мъчно се разбира. Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека. Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си.
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си.
Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики? Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Има обаче начини за разбиране.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения. Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране.
Има обаче начини за разбиране.
Реалното много мъчно се разбира. Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека. Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики?
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си.
Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики?
Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Реалното много мъчно се разбира.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения. Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране. Има обаче начини за разбиране.
Реалното много мъчно се разбира.
Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека. Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
Не го позна.
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си. Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики?
Не го позна.
Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения. Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране. Има обаче начини за разбиране. Реалното много мъчно се разбира.
Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека.
Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики.
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си. Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики? Не го позна.
Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики.
И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате. А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
В прочетената глава може да се имат предвид няколко положения. Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране. Има обаче начини за разбиране. Реалното много мъчно се разбира. Туй, което хората наричат „реално“, мъчно е достъпно до сегашния ум на човека.
Има много неща, които отвличат човешкия ум и които човек мисли, че са реални.
към беседата >>
И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате.
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си. Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики? Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики.
И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате.
А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Човек е обвит в три обвивки.
Човек е обвит в три обвивки.
Една обвивка има, за която аз няма да говоря. Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре.
към беседата >>
А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
Ти си един Диоген, който живееш в бъчвата си. Казваш: „Да познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики? Не го позна. Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях да говоря на Александър Велики. И ако той ме попиташе: „Какво мога да направя за тебе“, щях да му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва, да опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате.
А Вие поживейте в тия ограничителни условия, в които аз се намирам.“
към беседата >>
Една обвивка има, за която аз няма да говоря.
Човек е обвит в три обвивки.
Една обвивка има, за която аз няма да говоря.
Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът.
към беседата >>
Аз ви навеждам на една права мисъл.
Аз ви навеждам на една права мисъл.
Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи. Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран.
към беседата >>
Има една обвивка, в която са обвити всичките животни.
Човек е обвит в три обвивки. Една обвивка има, за която аз няма да говоря.
Има една обвивка, в която са обвити всичките животни.
Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене.
към беседата >>
Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи.
Аз ви навеждам на една права мисъл.
Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи.
Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран. Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
Това е съзнанието на животните.
Човек е обвит в три обвивки. Една обвивка има, за която аз няма да говоря. Има една обвивка, в която са обвити всичките животни.
Това е съзнанието на животните.
В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“.
към беседата >>
Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват.
Аз ви навеждам на една права мисъл. Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи.
Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват.
Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран. Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
В него влизат само простите чувствувания.
Човек е обвит в три обвивки. Една обвивка има, за която аз няма да говоря. Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните.
В него влизат само простите чувствувания.
И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо!
към беседата >>
Те са едно условие.
Аз ви навеждам на една права мисъл. Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи. Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват.
Те са едно условие.
Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран. Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре.
Човек е обвит в три обвивки. Една обвивка има, за която аз няма да говоря. Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания.
И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре.
Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота.
към беседата >>
Трябва да дойде едно разбиране!
Аз ви навеждам на една права мисъл. Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи. Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие.
Трябва да дойде едно разбиране!
Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран. Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
Същото, кажи-речи, прави и човекът.
Една обвивка има, за която аз няма да говоря. Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре.
Същото, кажи-речи, прави и човекът.
С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота. Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран.
Аз ви навеждам на една права мисъл. Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи. Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране!
Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран.
Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
С години той мисли само за ядене и пиене.
Има една обвивка, в която са обвити всичките животни. Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът.
С години той мисли само за ядене и пиене.
Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота. Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
Без любов към Бога животът не може да се разбере.
Обичам човек да дойде до онази пълна свобода, не чрез закон да се ограничи. Ти човек можеш да го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват. Те са едно условие. Трябва да дойде едно разбиране! Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по себе си остава неразбран.
Без любов към Бога животът не може да се разбере.
към беседата >>
Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“.
Това е съзнанието на животните. В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене.
Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“.
Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота. Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога!
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога!
Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка. И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си. И вследствие на това се раждат всичките противоречия. Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Не е лошо!
В него влизат само простите чувствувания. И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“.
Не е лошо!
Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота. Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си.
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога!
Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си.
Тогава само ще имаме една истинска мярка. И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си. И вследствие на това се раждат всичките противоречия. Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота.
И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само да мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре. Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо!
Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота.
Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
Тогава само ще имаме една истинска мярка.
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога! Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си.
Тогава само ще имаме една истинска мярка.
И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си. И вследствие на това се раждат всичките противоречия. Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Това са страни само на туй съзнание.
Същото, кажи-речи, прави и човекът. С години той мисли само за ядене и пиене. Това е животинското естество на човека, което наричат „човек-животно“. Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота.
Това са страни само на туй съзнание.
към беседата >>
И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си.
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога! Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка.
И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си.
И вследствие на това се раждат всичките противоречия. Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание.
В него влизат скърбите, настроенията, страданията. Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство.
към беседата >>
И вследствие на това се раждат всичките противоречия.
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога! Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка. И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си.
И вследствие на това се раждат всичките противоречия.
Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
В него влизат скърбите, настроенията, страданията.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание.
В него влизат скърбите, настроенията, страданията.
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията.
към беседата >>
Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
Мисълта, която искам да ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога! Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как да обичаме ближния си и как да обичаме и себе си. Тогава само ще имаме една истинска мярка. И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния си, и към себе си. И вследствие на това се раждат всичките противоречия.
Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме да се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание. В него влизат скърбите, настроенията, страданията.
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости.
Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив.
към беседата >>
Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов.
Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов.
Да може да разрешите контраста в нея. Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва. Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете?
към беседата >>
Той иска да му е приятно.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание. В него влизат скърбите, настроенията, страданията. Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости.
Той иска да му е приятно.
Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив. А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
Да може да разрешите контраста в нея.
Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов.
Да може да разрешите контраста в нея.
Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва. Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете?
към беседата >>
Той търси хубавото, приятното на живота.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание. В него влизат скърбите, настроенията, страданията. Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно.
Той търси хубавото, приятното на живота.
Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив. А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва.
Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов. Да може да разрешите контраста в нея.
Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва.
Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете?
към беседата >>
Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство.
Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание. В него влизат скърбите, настроенията, страданията. Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота.
Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство.
Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив. А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете?
Стремете се да имате едно правилно разбиране на Божията Любов. Да може да разрешите контраста в нея. Да разрешите въпроса на Диогеновата бъчва.
Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва да Му кажете?
към беседата >>
Следователно той пак търси да се освободи от страданията.
В него влизат скърбите, настроенията, страданията. Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство.
Следователно той пак търси да се освободи от страданията.
Той не иска да страда, иска да бъде щастлив. А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
Той не иска да страда, иска да бъде щастлив.
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и радости. Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията.
Той не иска да страда, иска да бъде щастлив.
А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив.
А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
към беседата >>
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията.
Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите.
към беседата >>
Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията.
Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото.
Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото.
към беседата >>
Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията. Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото.
Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек.
Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото.
към беседата >>
Когато само ядете, вие сте животно.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията. Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек.
Когато само ядете, вие сте животно.
Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните.
към беседата >>
Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията. Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно.
Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи.
Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение.
към беседата >>
Нито пък в радостите и скърбите.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията. Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи.
Нито пък в радостите и скърбите.
Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Това са само външни условия за Божественото.
Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите.
Това са само външни условия за Божественото.
Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите.
към беседата >>
Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото.
Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото.
Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото.
Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят.
към беседата >>
Има неща, които трябва да си обясните.
Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото.
Има неща, които трябва да си обясните.
И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери.
към беседата >>
И много начини има за обяснение.
Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните.
И много начини има за обяснение.
Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир.
към беседата >>
Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
Нито пък в радостите и скърбите. Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение.
Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси.
към беседата >>
Така отделяха се хората в манастирите.
Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
Така отделяха се хората в манастирите.
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
към беседата >>
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят.
Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите.
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят.
Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Отделяха се калугери.
Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят.
Отделяха се калугери.
Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир.
И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери.
Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир.
Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Но калугерството не ги спаси.
Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята. Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир.
Но калугерството не ги спаси.
Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде. Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
Така отделяха се хората в манастирите. Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси.
Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Нито Царството Божие дойде на Земята.
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам да живеят. Отделяха се калугери. Във време на християнската епоха, когато по 80–90, по 100 хиляди калугери-мъже и жени-калугерки се отделяха в един манастир. Но калугерството не ги спаси. Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
Нито Царството Божие дойде на Земята.
към беседата >>
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното.
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното.
Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават. Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато? Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни? Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне. После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават.
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното.
Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават.
Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато? Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни? Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне. После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато?
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното. Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават.
Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато?
Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни? Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне. После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни?
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното. Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават. Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато?
Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни?
Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне. После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне.
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното. Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават. Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато? Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни?
Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне.
После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
Човек трябва да мине от обикновеното към онова, необикновеното. Все някой път може да ви се виждат странни някои промени, които стават. Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато? Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни? Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва да падне.
После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва да изкапят, всичко трябва да изсъхне и отново на другата пролет пак да започнат да изникват, да се появят.
към беседата >>
Сега, в човешката душа има едно желание да задържа старото – то е свързано с много възпоминания.
Сега, в човешката душа има едно желание да задържа старото – то е свързано с много възпоминания.
Например вие имате една дреха от дядо си, от баба си, държите я. Понеже баба ви я няма, вие държите дрехата като едно възпоминание. Вие може да държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
към беседата >>
Например вие имате една дреха от дядо си, от баба си, държите я.
Сега, в човешката душа има едно желание да задържа старото – то е свързано с много възпоминания.
Например вие имате една дреха от дядо си, от баба си, държите я.
Понеже баба ви я няма, вие държите дрехата като едно възпоминание. Вие може да държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
към беседата >>
Понеже баба ви я няма, вие държите дрехата като едно възпоминание.
Сега, в човешката душа има едно желание да задържа старото – то е свързано с много възпоминания. Например вие имате една дреха от дядо си, от баба си, държите я.
Понеже баба ви я няма, вие държите дрехата като едно възпоминание.
Вие може да държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
към беседата >>
Вие може да държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
Сега, в човешката душа има едно желание да задържа старото – то е свързано с много възпоминания. Например вие имате една дреха от дядо си, от баба си, държите я. Понеже баба ви я няма, вие държите дрехата като едно възпоминание.
Вие може да държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
към беседата >>
Често у вас има стари вярвания.
Често у вас има стари вярвания.
Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем? “ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят.
към беседата >>
Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем?
Често у вас има стари вярвания.
Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем?
“ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването.
към беседата >>
“ Аз питам: Хората на този свят познават ли се?
Често у вас има стари вярвания. Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем?
“ Аз питам: Хората на този свят познават ли се?
Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот.
към беседата >>
Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли.
Често у вас има стари вярвания. Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем? “ Аз питам: Хората на този свят познават ли се?
Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли.
Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога.
към беседата >>
Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате.
Често у вас има стари вярвания. Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем? “ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли.
Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате.
Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява.
към беседата >>
Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят.
Често у вас има стари вярвания. Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем? “ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате.
Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят.
Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество.
към беседата >>
Христос е дал дълбокия смисъл на познаването.
Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем? “ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят.
Христос е дал дълбокия смисъл на познаването.
Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено.
към беседата >>
Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот.
“ Аз питам: Хората на този свят познават ли се? Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването.
Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот.
Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа.
към беседата >>
Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога.
Временно. Те на този свят още не се познават, а питат на онзи свят ще се познаят ли. Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот.
Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога.
Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа. Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени.
към беседата >>
Не в неговата целокупност, която той изразява.
Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате. Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога.
Не в неговата целокупност, която той изразява.
Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа. Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени. Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество.
Трябва да се познавате тук, за да се познавате и на другия свят. Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява.
Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество.
Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа. Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени. Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
Всеки носи нещо Божествено.
Христос е дал дълбокия смисъл на познаването. Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество.
Всеки носи нещо Божествено.
И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа. Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени. Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа.
Той казва: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот. Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено.
И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа.
Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени. Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени.
Ти да познаеш един човек, трябва да познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога. Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа.
Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени.
Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
Не в неговата целокупност, която той изразява. Всяка душа представлява един особен аспект на Божественото естество. Всеки носи нещо Божествено. И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може да си дадете една ясна представа. Казвате, по образ и подобие на Бога сте направени.
Но мъчно можете да си представите какъв е образът и какво е подобието.
към беседата >>
В енергията на светлината има две неща, които я отличават.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават.
Именно, че тя представлява едно непреривно разширение. А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас.
към беседата >>
Именно, че тя представлява едно непреривно разширение.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават.
Именно, че тя представлява едно непреривно разширение.
А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота.
към беседата >>
А разширението е свързано с истинското освобождаване.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават. Именно, че тя представлява едно непреривно разширение.
А разширението е свързано с истинското освобождаване.
А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината.
към беседата >>
А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават. Именно, че тя представлява едно непреривно разширение. А разширението е свързано с истинското освобождаване.
А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина.
Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината.
към беседата >>
Топлината е израз, влизането на живота.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават. Именно, че тя представлява едно непреривно разширение. А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина.
Топлината е израз, влизането на живота.
Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината. И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието.
към беседата >>
Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас.
В енергията на светлината има две неща, които я отличават. Именно, че тя представлява едно непреривно разширение. А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота.
Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас.
Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината. И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието. Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
Най-малкото познаване на живота.
Именно, че тя представлява едно непреривно разширение. А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас.
Най-малкото познаване на живота.
Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината. И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието. Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
Най-малкото количество на живота, това е топлината.
А разширението е свързано с истинското освобождаване. А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота.
Най-малкото количество на живота, това е топлината.
А най-малкото познаване на живота, това е светлината. И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието. Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
А най-малкото познаване на живота, това е светлината.
А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина. Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината.
А най-малкото познаване на живота, това е светлината.
И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието. Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието.
Топлината е израз, влизането на живота. Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината.
И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието.
Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
Топлина – това е най-малкият живот, който влиза във вас. Най-малкото познаване на живота. Най-малкото количество на живота, това е топлината. А най-малкото познаване на живота, това е светлината. И тъй, светлината е една мярка за онова, отдето започва знанието.
Защото без светлина и без топлина животът сам по себе си не може да се изяви.
към беседата >>
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им.
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им.
Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало!
към беседата >>
Сегашните връзки между хората не издържат.
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им.
Сегашните връзки между хората не издържат.
Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало! “ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството.
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им. Сегашните връзки между хората не издържат.
Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството.
Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало! “ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
Тия хора стават чужди.
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им. Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството.
Тия хора стават чужди.
Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало! “ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете!
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им. Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди.
Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете!
Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало! “ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало!
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им. Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете!
Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало!
“ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
“ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало!
“ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът?
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът?
Засега ние познаваме човека като същество, което страда. Кое е животното? Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата.
към беседата >>
Засега ние познаваме човека като същество, което страда.
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът?
Засега ние познаваме човека като същество, което страда.
Кое е животното? Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек.
към беседата >>
Кое е животното?
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът? Засега ние познаваме човека като същество, което страда.
Кое е животното?
Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда.
към беседата >>
Което яде и пие.
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът? Засега ние познаваме човека като същество, което страда. Кое е животното?
Което яде и пие.
Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане.
към беседата >>
Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното.
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът? Засега ние познаваме човека като същество, което страда. Кое е животното? Което яде и пие.
Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното.
Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли.
към беседата >>
Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата.
Когато човек изгуби онази хубост на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, казват: „Той започна с философията на Земята.“ Питам: Къде е човекът? Засега ние познаваме човека като същество, което страда. Кое е животното? Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното.
Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата.
Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
към беседата >>
Именно животното прави това, за да се научи да стане човек.
Засега ние познаваме човека като същество, което страда. Кое е животното? Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата.
Именно животното прави това, за да се научи да стане човек.
Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде.
към беседата >>
Да почне да страда.
Кое е животното? Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек.
Да почне да страда.
Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят.
към беседата >>
Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане.
Което яде и пие. Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда.
Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане.
И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш.
към беседата >>
И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли.
Което спи у нас, което яде и пие и само почива, това е животното. Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане.
И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли.
И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
към беседата >>
И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа да оре нивата. Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли.
И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
към беседата >>
Страданието ще дойде и радостта ще дойде.
Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
Страданието ще дойде и радостта ще дойде.
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания?
към беседата >>
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят.
Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде.
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят.
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш?
към беседата >>
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш.
Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят.
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш.
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две?
към беседата >>
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш.
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една?
към беседата >>
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
„Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли?
към беседата >>
„Не може ли без страдания?
Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
„Не може ли без страдания?
“ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога.
към беседата >>
“ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш?
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания?
“ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш?
“ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил.
към беседата >>
“ – „Мога.“ – „На две?
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш?
“ – „Мога.“ – „На две?
На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате.
към беседата >>
На една?
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две?
На една?
“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите.
към беседата >>
“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли?
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една?
“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли?
“ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна?
към беседата >>
“ – Мога.
„Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли?
“ – Мога.
– Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна.
към беседата >>
– Но когато е имал концерт без струни, той не се явил.
“ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога.
– Но когато е имал концерт без струни, той не се явил.
Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
Вие искате нещата да станат както вие искате.
“ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил.
Вие искате нещата да станат както вие искате.
Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
Щом няма страдания, остава една струна на радостите.
На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате.
Щом няма страдания, остава една струна на радостите.
Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
Но свирили ли сте на една струна?
“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите.
Но свирили ли сте на една струна?
Много мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
Много мъчно е да се свири на една струна.
“ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна?
Много мъчно е да се свири на една струна.
Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
– Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате. Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна.
Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна.
към беседата >>
По някой път във вашето съзнание има посторонни работи, които ви отвличат от същественото.
По някой път във вашето съзнание има посторонни работи, които ви отвличат от същественото.
Запример, тебе те отвлича едно животинско състояние. Зароди се в тебе една идея, която може би преди милиони години, е била в тебе, когато си бил животно, голямо, грамадно предпотопно животно, което е имало 100 метра дължина и 30 метра височина. Този спомен, тази идея, като влезе в ума ти и казваш: „Защо аз да не мога да бъда голям човек? Защо да не владея целия свят? Защо да не съм свободен и дето минавам, да тъпча всичко.“ Какво ще ти допринесе тази идея?
към беседата >>
Запример, тебе те отвлича едно животинско състояние.
По някой път във вашето съзнание има посторонни работи, които ви отвличат от същественото.
Запример, тебе те отвлича едно животинско състояние.
Зароди се в тебе една идея, която може би преди милиони години, е била в тебе, когато си бил животно, голямо, грамадно предпотопно животно, което е имало 100 метра дължина и 30 метра височина. Този спомен, тази идея, като влезе в ума ти и казваш: „Защо аз да не мога да бъда голям човек? Защо да не владея целия свят? Защо да не съм свободен и дето минавам, да тъпча всичко.“ Какво ще ти допринесе тази идея? Казвате: „Той има една грандиозна идея!
към беседата >>
2.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
За какво се е отчаял апостол Павел?
Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си.
За какво се е отчаял апостол Павел?
Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете. Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете.
Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел?
Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете.
Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел? Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете.
Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му.
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил. Това може да вземете като един пример. Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство. Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени.
към беседата >>
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му.
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат.
Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил. Това може да вземете като един пример. Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство. Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени. Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му. Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат.
Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.
Това може да вземете като един пример. Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство. Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени. Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Това може да вземете като един пример.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му. Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.
Това може да вземете като един пример.
Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство. Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени. Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му. Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил. Това може да вземете като един пример.
Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство.
Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени. Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени.
Или някой може да се отчае, че богатството му няма да е достатъчно за постигане на целите му. Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил. Това може да вземете като един пример. Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство.
Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени.
Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Съвременната психология не ги е изяснила.
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма да му стигнат. Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма да му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил. Това може да вземете като един пример. Има много пъти учени хора, които са прибегвали до самоубийство. Това са само прояви на живота, явления, които не са изяснени.
Съвременната психология не ги е изяснила.
към беседата >>
Аз вземам пример из живота.
Аз вземам пример из живота.
Вземете младия и стария човек. Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша.
към беседата >>
Вземете младия и стария човек.
Аз вземам пример из живота.
Вземете младия и стария човек.
Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората.
към беседата >>
Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее.
Аз вземам пример из живота. Вземете младия и стария човек.
Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее.
Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние.
към беседата >>
Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили.
Аз вземам пример из живота. Вземете младия и стария човек. Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее.
Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили.
И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло?
към беседата >>
И този старият човек вече се отчайва.
Аз вземам пример из живота. Вземете младия и стария човек. Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили.
И този старият човек вече се отчайва.
Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост?
към беседата >>
Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша.
Аз вземам пример из живота. Вземете младия и стария човек. Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва.
Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша.
Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост? Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората.
Вземете младия и стария човек. Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша.
Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората.
Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост? Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние.
Най-първо младият е весел, понеже има идеята, че ще живее. Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората.
Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние.
Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост? Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Кое го е отчаяло?
Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили. И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние.
Кое го е отчаяло?
Как е изгубил той своята младост? Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Как е изгубил той своята младост?
И този старият човек вече се отчайва. Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло?
Как е изгубил той своята младост?
Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше да влизам в тази каша. Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите си, в лицето си, в кожата си, вижда, че се прегърбил и си казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората. Никой не ми обръща внимание.“ Седи си той в къщи и идва до отчаяние. Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост?
Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините?
към беседата >>
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме.
Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта.
към беседата >>
Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме.
Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче.
В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна.
към беседата >>
В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче.
В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта.
Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
към беседата >>
Това са двата полюса.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта.
Това са двата полюса.
Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък.
към беседата >>
Младият започва с радостта, но започва като слаб.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса.
Младият започва с радостта, но започва като слаб.
Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал.
към беседата >>
Животът започва със слабостта и свършва със слабостта.
Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб.
Животът започва със слабостта и свършва със слабостта.
Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава.
към беседата >>
Представете си една млада мома, 21 годишна.
Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта.
Представете си една млада мома, 21 годишна.
Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години.
към беседата >>
Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна.
Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл.
към беседата >>
Един ден завъртява се около нея един момък.
Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
Един ден завъртява се около нея един момък.
Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар?
към беседата >>
Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал.
Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък.
Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал.
Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея.
към беседата >>
Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава.
Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал.
Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава.
Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда.
към беседата >>
Така се минават ден, два, година, две години, три години.
Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава.
Така се минават ден, два, година, две години, три години.
Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда. По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие.
към беседата >>
Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл.
Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години.
Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл.
Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда. По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие. По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
Какъв е този малък бръмбар?
Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл.
Какъв е този малък бръмбар?
Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда. По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие. По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея.
Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал. Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар?
Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея.
Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда. По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие. По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда.
Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога да живея.“ Тя се насърчава. Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея.
Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда.
По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие. По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие.
Така се минават ден, два, година, две години, три години. Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда.
По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие.
По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
Един ден проникне един малък бръмбар вътре в нея, една малка мисъл. Какъв е този малък бръмбар? Аз да ви го кажа, че този момък обича и друга като нея. Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда. По-рано тя е била като свещ, права, обаче, обаче щом влезе мисълта, че онзи обича и друга, образува се буквата „к“ – образува се противоречие.
По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и си клати главата.)
към беседата >>
Сега къде е философията?
Сега къде е философията?
Аз ще ви я приведа. Другата мома се е качила на гърба ѝ. Този момък я е турил на нейния гръб. Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега? Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае.
към беседата >>
Аз ще ви я приведа.
Сега къде е философията?
Аз ще ви я приведа.
Другата мома се е качила на гърба ѝ. Този момък я е турил на нейния гръб. Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега? Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае. Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Другата мома се е качила на гърба ѝ.
Сега къде е философията? Аз ще ви я приведа.
Другата мома се е качила на гърба ѝ.
Този момък я е турил на нейния гръб. Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега? Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае. Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Този момък я е турил на нейния гръб.
Сега къде е философията? Аз ще ви я приведа. Другата мома се е качила на гърба ѝ.
Този момък я е турил на нейния гръб.
Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега? Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае. Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега?
Сега къде е философията? Аз ще ви я приведа. Другата мома се е качила на гърба ѝ. Този момък я е турил на нейния гръб.
Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега?
Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае. Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае.
Сега къде е философията? Аз ще ви я приведа. Другата мома се е качила на гърба ѝ. Този момък я е турил на нейния гръб. Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега?
Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае.
Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Другата се е качила на гърба ѝ.
Аз ще ви я приведа. Другата мома се е качила на гърба ѝ. Този момък я е турил на нейния гръб. Тя казва: „Много тежи тази мома, как ще я нося сега? Аз мислех, че той няма да тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма да се отчае.
Другата се е качила на гърба ѝ.
към беседата >>
Това са само символи.
Това са само символи.
Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход. Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома.
към беседата >>
Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход.
Това са само символи.
Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход.
Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога.
към беседата >>
Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки.
Това са само символи. Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход.
Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки.
Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога.
към беседата >>
Какво лошо има сега?
Това са само символи. Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход. Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки.
Какво лошо има сега?
Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото?
към беседата >>
Бог е създал и двете моми.
Това са само символи. Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход. Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега?
Бог е създал и двете моми.
Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала?
към беседата >>
Този момък обича едната мома, обича и другата мома.
Това са само символи. Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход. Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми.
Този момък обича едната мома, обича и другата мома.
Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане?
към беседата >>
Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога.
Една идея, като се постави в ума ти, тя може да те огъне и да измени целия ти ход. Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома.
Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога.
И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе.
към беседата >>
И момъкът е създаден от Бога.
Може да се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки. Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога.
И момъкът е създаден от Бога.
Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти.
към беседата >>
Где е сега злото?
Какво лошо има сега? Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога.
Где е сега злото?
Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти. Моите крака са добри, аз ще си ходя.
към беседата >>
Защо тази, първата мома се е огънала?
Бог е създал и двете моми. Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото?
Защо тази, първата мома се е огънала?
Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти. Моите крака са добри, аз ще си ходя. Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Сега как може да стане?
Този момък обича едната мома, обича и другата мома. Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала?
Сега как може да стане?
Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти. Моите крака са добри, аз ще си ходя. Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе.
Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога. И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане?
Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе.
Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти. Моите крака са добри, аз ще си ходя. Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти.
И момъкът е създаден от Бога. Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе.
Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти.
Моите крака са добри, аз ще си ходя. Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Моите крака са добри, аз ще си ходя.
Где е сега злото? Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти.
Моите крака са добри, аз ще си ходя.
Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
Защо тази, първата мома се е огънала? Сега как може да стане? Втората мома трябва да дойде при първата мома, да я потупа по рамото и да ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и да ми го харижиш, той е вечно за тебе. Ти си бъди спокойна, аз ни най-малко не искам да се качвам на гърба ти. Моите крака са добри, аз ще си ходя.
Този момък е за тебе.“ И тогава онази мома, пак ще се изправи.
към беседата >>
Къде е тогава нещастието в света?
Къде е тогава нещастието в света?
Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие. И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът? Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай!
към беседата >>
Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие.
Къде е тогава нещастието в света?
Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие.
И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът? Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай! “ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече.
към беседата >>
И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят.
Къде е тогава нещастието в света? Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие.
И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят.
Какъв е церът? Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай! “ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
Какъв е церът?
Къде е тогава нещастието в света? Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие. И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят.
Какъв е церът?
Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай! “ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
Не го желай.
Къде е тогава нещастието в света? Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие. И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът?
Не го желай.
И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай! “ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай!
Къде е тогава нещастието в света? Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие. И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът? Не го желай.
И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай!
“ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
“ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече.
Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще си създадат едно нещастие. И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът? Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай!
“ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече.
Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
И когато имате едно голямо противоречие, то е защото сте пожелали едно нещо, което и други хора желаят. Какъв е церът? Не го желай. И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай! “ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да си свободен, нищо повече.
Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение.
към беседата >>
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон.
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон.
Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение. Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат.
към беседата >>
Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение.
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон.
Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение.
Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се!
към беседата >>
Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония.
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон. Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение.
Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония.
Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат?
към беседата >>
Как ще ги примириш?
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон. Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение. Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония.
Как ще ги примириш?
Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта.
към беседата >>
Вие им казвате: „Не се карайте!
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон. Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение. Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш?
Вие им казвате: „Не се карайте!
“ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили?
към беседата >>
“ С какво ще ги убедиш да не се карат.
Когато Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, то е същият закон. Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение. Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте!
“ С какво ще ги убедиш да не се карат.
Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали.
към беседата >>
Вие ще им кажете: „Обичайте се!
Щом почнеш да съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение. Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат.
Вие ще им кажете: „Обичайте се!
“ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо.
към беседата >>
“ Как ще ги убедиш да се обичат?
Да допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония. Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се!
“ Как ще ги убедиш да се обичат?
Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен.
към беседата >>
Аз толкова години съм ви говорил за любовта.
Как ще ги примириш? Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат?
Аз толкова години съм ви говорил за любовта.
Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил.
към беседата >>
Но какво сте разбрали, какво сте приложили?
Вие им казвате: „Не се карайте! “ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта.
Но какво сте разбрали, какво сте приложили?
По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
към беседата >>
По някой път, толкова криво сте разбрали.
“ С какво ще ги убедиш да не се карат. Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили?
По някой път, толкова криво сте разбрали.
Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
към беседата >>
Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо.
Вие ще им кажете: „Обичайте се! “ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали.
Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо.
Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право.
към беседата >>
Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен.
“ Как ще ги убедиш да се обичат? Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо.
Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен.
Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право. Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил.
Аз толкова години съм ви говорил за любовта. Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен.
Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил.
Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право. Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
Но какво сте разбрали, какво сте приложили? По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил.
Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право. Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
По някой път, толкова криво сте разбрали. Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право. Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право.
Някой път аз говоря едно нещо, а пък вие ще разберете друго нещо. Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право.
Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
Аз говоря за семейството, за любовта, за мъжа и жената и някой от вас е вече докачен. Аз говоря за някоя мома, говоря за душата ѝ, а някой разбира физиката ѝ, нейният физически автомобил. Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали. Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това? Една жена няма право да люби другите мъже.“ То е право.
Добре, но и мъжът няма право да люби друга жена.
към беседата >>
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега?
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега?
Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас.
към беседата >>
Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне.
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега?
Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне.
Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас. Но това е ваше частично отношение.
към беседата >>
Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне.
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега? Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне.
Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне.
Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас. Но това е ваше частично отношение. Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Тогава, какви отношения ще се образуват?
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега? Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне.
Тогава, какви отношения ще се образуват?
Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас. Но това е ваше частично отношение. Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Прави сте.
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега? Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват?
Прави сте.
Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас. Но това е ваше частично отношение. Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас.
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва да се прави сега? Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте.
Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас.
Но това е ваше частично отношение. Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Но това е ваше частично отношение.
Мъжът не трябва да се докосва до никоя друга жена, ни да се докосва, нито да я погледне. Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас.
Но това е ваше частично отношение.
Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
Също така и жената не трябва да се докосне до друг мъж, нито да го погледне. Тогава, какви отношения ще се образуват? Прави сте. Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право да го вземе от вас. Но това е ваше частично отношение.
Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума си.
към беседата >>
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите.
Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си. На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж.
към беседата >>
Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите.
Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си.
На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска.
към беседата >>
На кое основание отгоре?
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите. Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си.
На кое основание отгоре?
В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки.
към беседата >>
В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите. Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си. На кое основание отгоре?
В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело.
Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват.
към беседата >>
Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите. Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си. На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело.
Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело.
Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва.
към беседата >>
Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила, да тури ценз на мъжа си, да не обича другите. Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си. На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело.
Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж.
И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак.
към беседата >>
И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска.
Или, кое е онова, което дава на мъжа право да контролира жена си. На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж.
И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска.
Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело.
към беседата >>
Левият крак е женски, а десният крак е мъжки.
На кое основание отгоре? В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска.
Левият крак е женски, а десният крак е мъжки.
И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава?
към беседата >>
И те се съединяват.
В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело. Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки.
И те се съединяват.
Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването.
към беседата >>
Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва.
Противоречие не могло да има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело. Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват.
Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва.
А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието?
към беседата >>
А жената заповядва, когато крачиш с левия крак.
Лявата страна е жената, дясната страна е вашия мъж. И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва.
А жената заповядва, когато крачиш с левия крак.
Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина!
към беседата >>
Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело.
И сега е така – дясната ръка е мъжка, а лявата е женска. Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак.
Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело.
Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина! “ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже.
към беседата >>
Как ще ги примирите тогава?
Левият крак е женски, а десният крак е мъжки. И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело.
Как ще ги примирите тогава?
Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина! “ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже. Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
Това е, което е станало сега – раздвояването.
И те се съединяват. Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава?
Това е, което е станало сега – раздвояването.
Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина! “ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже. Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
Как ще примирите противоречието?
Като крачиш с десния крак, мъжът има думата, той заповядва. А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването.
Как ще примирите противоречието?
Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина! “ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже. Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина!
А жената заповядва, когато крачиш с левия крак. Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието?
Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина!
“ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже. Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
“ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже.
Но, извадите жената в едно тело и мъжът в друго тело. Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина!
“ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже.
Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
Малко жени има, които искат да бъдат жени.
Как ще ги примирите тогава? Това е, което е станало сега – раздвояването. Как ще примирите противоречието? Мъжът казва на жената: „Ти си моята половина! “ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам да бъда вече жена, искам да бъда мъж.“ Всички жени желаят да бъдат мъже.
Малко жени има, които искат да бъдат жени.
към беседата >>
Само Бог е, Който разрешава въпросите.
Само Бог е, Който разрешава въпросите.
Ние ще ги оставим, Той да ги разреши, когато му дойде времето. Ще оставим всички задачи неразрешени. Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение.
към беседата >>
Ние ще ги оставим, Той да ги разреши, когато му дойде времето.
Само Бог е, Който разрешава въпросите.
Ние ще ги оставим, Той да ги разреши, когато му дойде времето.
Ще оставим всички задачи неразрешени. Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение.
към беседата >>
Ще оставим всички задачи неразрешени.
Само Бог е, Който разрешава въпросите. Ние ще ги оставим, Той да ги разреши, когато му дойде времето.
Ще оставим всички задачи неразрешени.
Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение.
към беседата >>
Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение.
Само Бог е, Който разрешава въпросите. Ние ще ги оставим, Той да ги разреши, когато му дойде времето. Ще оставим всички задачи неразрешени.
Понеже всяка една задача си има своето време за разрешение.
към беседата >>
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко.
Ще ви свиря за неразрешените задачи. Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем. Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос. В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
към беседата >>
Ще ви свиря за неразрешените задачи.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко.
Ще ви свиря за неразрешените задачи.
Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем. Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос. В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
към беседата >>
Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко. Ще ви свиря за неразрешените задачи.
Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем.
Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос. В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
към беседата >>
Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко. Ще ви свиря за неразрешените задачи. Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем.
Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос.
В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
към беседата >>
В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко. Ще ви свиря за неразрешените задачи. Понеже въпросите не могат да се разрешат, ще пеем. Човек трябва да пее и да свири, когато не може да разреши един въпрос.
В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
към беседата >>
Мъчнотията на всички цигулари е, че не могат да нагласят цигулките.
Мъчнотията на всички цигулари е, че не могат да нагласят цигулките.
Не, че не могат да ги нагласят, но времето ги разгласява. (Учителят свири на цигулка.) Това са неразрешените въпроси в света, ще ги оставиш Бог да ги разреши.
към беседата >>
Не, че не могат да ги нагласят, но времето ги разгласява.
Мъчнотията на всички цигулари е, че не могат да нагласят цигулките.
Не, че не могат да ги нагласят, но времето ги разгласява.
(Учителят свири на цигулка.) Това са неразрешените въпроси в света, ще ги оставиш Бог да ги разреши.
към беседата >>
(Учителят свири на цигулка.) Това са неразрешените въпроси в света, ще ги оставиш Бог да ги разреши.
Мъчнотията на всички цигулари е, че не могат да нагласят цигулките. Не, че не могат да ги нагласят, но времето ги разгласява.
(Учителят свири на цигулка.) Това са неразрешените въпроси в света, ще ги оставиш Бог да ги разреши.
към беседата >>
Кои са били причините, поради които апостол Павел казва, че се е отчаял.
Кои са били причините, поради които апостол Павел казва, че се е отчаял.
Той допуснал мисълта, че тая работа няма да я бъде.
към беседата >>
Той допуснал мисълта, че тая работа няма да я бъде.
Кои са били причините, поради които апостол Павел казва, че се е отчаял.
Той допуснал мисълта, че тая работа няма да я бъде.
към беседата >>
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята.
Това е една от причините на големите страдания. Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае?
към беседата >>
Това е една от причините на големите страдания.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята.
Това е една от причините на големите страдания.
Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае? – Той може да се отчае, че не върви тази работа.
към беседата >>
Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята. Това е една от причините на големите страдания.
Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията.
Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае? – Той може да се отчае, че не върви тази работа. Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
Ние говорим за един духовен човек.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята. Това е една от причините на големите страдания. Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията.
Ние говорим за един духовен човек.
Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае? – Той може да се отчае, че не върви тази работа. Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята. Това е една от причините на големите страдания. Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек.
Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н.
А пък духовният човек за какво може да се отчае? – Той може да се отчае, че не върви тази работа. Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
А пък духовният човек за какво може да се отчае?
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме да имаме всички блага на земята. Това е една от причините на големите страдания. Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н.
А пък духовният човек за какво може да се отчае?
– Той може да се отчае, че не върви тази работа. Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
– Той може да се отчае, че не върви тази работа.
Това е една от причините на големите страдания. Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае?
– Той може да се отчае, че не върви тази работа.
Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
Всеки един, все си има някои желания, които иска да постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и да са желанията. Ние говорим за един духовен човек. Един светски човек може да се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може да се отчае за децата си и т.н. А пък духовният човек за какво може да се отчае? – Той може да се отчае, че не върви тази работа.
Може да се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне себе си и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „Да бях си живял както по-напред.“
към беседата >>
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите.
Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
към беседата >>
Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите.
Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много.
Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата!
към беседата >>
Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите. Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много.
Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия.
Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела.
към беседата >>
Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите. Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия.
Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата.
Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
Не мога да излеза вън на спокойствие.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите. Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата.
Не мога да излеза вън на спокойствие.
Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите. Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие.
Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
Жабата си казала: „Отървахме се от водата!
Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
Жабата си казала: „Отървахме се от водата!
“ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
“ Но не е една бела.
Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата!
“ Но не е една бела.
Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела.
Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
към беседата >>
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса.
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса.
Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса. Не, няма да го разреши ни най-малко. Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ. Заякът страда повече от жабата.
към беседата >>
Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса.
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса.
Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса.
Не, няма да го разреши ни най-малко. Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ. Заякът страда повече от жабата.
към беседата >>
Не, няма да го разреши ни най-малко.
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса. Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса.
Не, няма да го разреши ни най-малко.
Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ. Заякът страда повече от жабата.
към беседата >>
Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ.
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса. Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса. Не, няма да го разреши ни най-малко.
Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ.
Заякът страда повече от жабата.
към беседата >>
Заякът страда повече от жабата.
Нито локвата, нито гората разрешават въпроса. Погрешката на жабата е била в това, че тя мислила, като стане заяк, ще разреши въпроса. Не, няма да го разреши ни най-малко. Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ.
Заякът страда повече от жабата.
към беседата >>
Светският живот е живот на жабата.
Светският живот е живот на жабата.
А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората.
към беседата >>
А пък духовният живот е живот на зайците.
Светският живот е живот на жабата.
А пък духовният живот е живот на зайците.
Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там.
към беседата >>
Отношенията, които съществуват, са същите.
Светският живот е живот на жабата. А пък духовният живот е живот на зайците.
Отношенията, които съществуват, са същите.
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява.
към беседата >>
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност.
Светският живот е живот на жабата. А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите.
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека.
към беседата >>
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност.
Светският живот е живот на жабата. А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека.
към беседата >>
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората.
Светският живот е живот на жабата. А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората.
Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк.
към беседата >>
Има много опасности там.
А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората.
Има много опасности там.
Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли.
към беседата >>
Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява.
Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там.
Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява.
Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Човек трябва да напусне живота на жабата и заека.
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява.
Човек трябва да напусне живота на жабата и заека.
Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека.
Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека.
Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Но заякът, не може да остане в положението на заяк.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека.
Но заякът, не може да остане в положението на заяк.
Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли.
Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк.
Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли.
Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли.
Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите.
към беседата >>
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си.
Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога. “ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее.
към беседата >>
Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си.
Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса.
към беседата >>
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си. Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта.
А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги.
към беседата >>
А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си. Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога. “ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта.
А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне.
Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие.
към беседата >>
Възкресението е новият живот.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си. Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога. “ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне.
Възкресението е новият живот.
Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито.
към беседата >>
Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите си и се отчаяхме за живота си. Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога. “ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот.
Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее.
И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват.
към беседата >>
И заякът не разрешава въпроса.
Ние се заехме да не уповаваме на себе си, а на Бога. “ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее.
И заякът не разрешава въпроса.
Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали?
към беседата >>
Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса.
Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги.
Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие.
А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги.
Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие.
Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито.
Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие.
Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито.
Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Някои от вас, понякога се отчайват.
Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито.
Някои от вас, понякога се отчайват.
Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали?
И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват.
Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали?
Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали?
Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе?
към беседата >>
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат.
Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи. То да е само за вас. Другите да се радват на това благо. Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат. Даже и аз няма да ви го разправя.
към беседата >>
Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат.
Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи.
То да е само за вас. Другите да се радват на това благо. Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат. Даже и аз няма да ви го разправя. Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
То да е само за вас.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат. Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи.
То да е само за вас.
Другите да се радват на това благо. Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат. Даже и аз няма да ви го разправя. Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
Другите да се радват на това благо.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат. Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи. То да е само за вас.
Другите да се радват на това благо.
Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат. Даже и аз няма да ви го разправя. Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат. Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи. То да е само за вас. Другите да се радват на това благо.
Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат.
Даже и аз няма да ви го разправя. Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
Даже и аз няма да ви го разправя.
Да имате едно благо в себе си, което хората да не искат. Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи. То да е само за вас. Другите да се радват на това благо. Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат.
Даже и аз няма да ви го разправя.
Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
Можете да помислите малко, кое е това благо.
Кажете ми сега едно благо, което хората да не искат, за да бъдете щастливи. То да е само за вас. Другите да се радват на това благо. Кажете ми, кое е това благо, което хората няма да искат. Даже и аз няма да ви го разправя.
Можете да помислите малко, кое е това благо.
към беседата >>
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство.
Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш. Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство.
Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш.
Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца.
към беседата >>
Че искаш да живееш, не е лошо.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство. Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш.
Че искаш да живееш, не е лошо.
Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел.
към беседата >>
Хубаво, ти искаш да живееш.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство. Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш. Че искаш да живееш, не е лошо.
Хубаво, ти искаш да живееш.
Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел. Потребен е живота на заяка за тях.
към беседата >>
Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство. Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш. Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш.
Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот.
Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел. Потребен е живота на заяка за тях. Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва да си дадем отчет за нашето недоволство. Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш. Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот.
Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка.
Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел. Потребен е живота на заяка за тях. Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Животът на заяка е една необходимост за ловеца.
Някой казва: „Аз съм недоволен, искам да умра.“ Че искаш да умреш е много добре, не е лошо да умреш. Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка.
Животът на заяка е една необходимост за ловеца.
Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел. Потребен е живота на заяка за тях. Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел.
Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца.
Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел.
Потребен е живота на заяка за тях. Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Потребен е живота на заяка за тях.
Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел.
Потребен е живота на заяка за тях.
Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца. Или една лисица може да преследва заяка или пък някой орел. Потребен е живота на заяка за тях.
Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
към беседата >>
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта.
Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране.
към беседата >>
Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта.
Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота.
Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват.
към беседата >>
Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота.
Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят.
Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта.
към беседата >>
Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят.
Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива.
Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста.
към беседата >>
Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива.
Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка.
Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста.
към беседата >>
Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка.
Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране.
Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста.
към беседата >>
Някои ги смесват.
Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране.
Някои ги смесват.
Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста.
към беседата >>
Има силен контраст между живота и смъртта.
Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват.
Има силен контраст между живота и смъртта.
Те са два контраста.
към беседата >>
Те са два контраста.
Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта.
Те са два контраста.
към беседата >>
Сега въпросът не е доразрешен.
Сега въпросът не е доразрешен.
От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта. Само Бог е, който може да ни избави от смъртта.
към беседата >>
От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта.
Сега въпросът не е доразрешен.
От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта.
Само Бог е, който може да ни избави от смъртта.
към беседата >>
Само Бог е, който може да ни избави от смъртта.
Сега въпросът не е доразрешен. От смъртта само Бог може да ни възкреси, да ни избави от това положение на смъртта.
Само Бог е, който може да ни избави от смъртта.
към беседата >>
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена.
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена.
Кой може да извади жабата от локвата? Да допуснем, че локвата изсъхне. Къде ще се скрие жабата? Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу. Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Кой може да извади жабата от локвата?
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена.
Кой може да извади жабата от локвата?
Да допуснем, че локвата изсъхне. Къде ще се скрие жабата? Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу. Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Да допуснем, че локвата изсъхне.
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена. Кой може да извади жабата от локвата?
Да допуснем, че локвата изсъхне.
Къде ще се скрие жабата? Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу. Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Къде ще се скрие жабата?
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена. Кой може да извади жабата от локвата? Да допуснем, че локвата изсъхне.
Къде ще се скрие жабата?
Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу. Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу.
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена. Кой може да извади жабата от локвата? Да допуснем, че локвата изсъхне. Къде ще се скрие жабата?
Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу.
Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
Ние говорим за жабата, която седи в локвата, това са условията, в които, тя е поставена. Кой може да извади жабата от локвата? Да допуснем, че локвата изсъхне. Къде ще се скрие жабата? Ще се скрие под някой камък по навик, ще се сгуши отдолу.
Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
към беседата >>
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила.
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила.
Това са условия, които донякъде можеш да имаш. Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно.
към беседата >>
Това са условия, които донякъде можеш да имаш.
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила.
Това са условия, които донякъде можеш да имаш.
Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне.
към беседата >>
Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат.
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила. Това са условия, които донякъде можеш да имаш.
Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат.
Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква.
към беседата >>
Нима нашето знание може да ни избави от смъртта?
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила. Това са условия, които донякъде можеш да имаш. Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат.
Нима нашето знание може да ни избави от смъртта?
Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си.
към беседата >>
Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия?
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила. Това са условия, които донякъде можеш да имаш. Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта?
Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия?
Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел?
към беседата >>
Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно.
Да кажем, че ти искаш да избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила. Това са условия, които донякъде можеш да имаш. Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия?
Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно.
Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел? Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете.
към беседата >>
Знанието може донякъде да ни помогне.
Това са условия, които донякъде можеш да имаш. Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно.
Знанието може донякъде да ни помогне.
Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква. Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел? Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете. Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква.
Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат да ги разрешат. Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне.
Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква.
Например, някой от вас се е отчаял от живота си. За какво се е отчаял апостол Павел? Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете. Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
Например, някой от вас се е отчаял от живота си.
Нима нашето знание може да ни избави от смъртта? Нима нашето знание, което сега имаме, може да ни избави от страданията, от вътрешните противоречия? Не трябва да дойдем пък до другото положение – да помислим, че това знание, понеже не може да ни избави, то не е потребно. Знанието може донякъде да ни помогне. Но сегашното ни знание, не може да ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква.
Например, някой от вас се е отчаял от живота си.
За какво се е отчаял апостол Павел? Някой ученик може да се отчае, че той няма да свърши училище, някоя майка може да се отчае, че няма да роди дете. Някой пътешественик може да се отчае, че няма да може да има достатъчно сили да изходи целия път на своето пътешествие.
към беседата >>
3.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
И някой, като не може да се моли, той заспива.
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите? Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава.
И някой, като не може да се моли, той заспива.
Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
Слабите хора спят и се изкушават.
Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива.
Слабите хора спят и се изкушават.
Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават.
Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо.
В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици.
към беседата >>
В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо.
В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години.
Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника.
към беседата >>
Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години.
Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя.
Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш.
към беседата >>
Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя.
Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо.
И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб.
към беседата >>
И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе?
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо.
И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе?
Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си.
към беседата >>
Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата да превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо. В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе?
Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици.
Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва.
към беседата >>
Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника.
В прочетената глава събитията са станали преди 2000 години. Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици.
Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника.
Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш.
Сега ние, като четем тази глава, можем да кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз да го направя. Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника.
Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш.
Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
Остави тази работа, не е за теб.
Христос превърна най-голямото противоречие в едно бъдещо благо. И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш.
Остави тази работа, не е за теб.
Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
Тури ножа в ножницата си.
И аз в живота си моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе? Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб.
Тури ножа в ножницата си.
Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва.
Той най-първо разчиташе на малко от Своите ученици. Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си.
Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва.
По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
По този начин ние ще загазим съвсем.“
Да вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа си и отряза ухото на един от робите на първосвещеника. Казва му Христос: „Ти не знаеш как да воюваш. Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва.
По този начин ние ще загазим съвсем.“
към беседата >>
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете.
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете.
Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил.
към беседата >>
Когато ще удариш, удари!
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете.
Когато ще удариш, удари!
Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
към беседата >>
Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари!
Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва.
към беседата >>
Аз правя това уподобление.
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
Аз правя това уподобление.
Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
към беседата >>
Някой ще дойде да извърши Волята Божия.
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление.
Някой ще дойде да извърши Волята Божия.
Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това?
към беседата >>
Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил.
Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия.
Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил.
Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш.
към беседата >>
Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
Когато ще удариш, удари! Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил.
Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш.
към беседата >>
Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва.
Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва.
На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи.
към беседата >>
На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва.
На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Какво му допринасяш с това?
Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
Какво му допринасяш с това?
Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите?
към беседата >>
Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш.
Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това?
Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш.
Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие.
към беседата >>
Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш.
Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш.
Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш.
И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга.
към беседата >>
И малкият има големи работи, и големият има слаби работи.
Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва. На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш.
И малкият има големи работи, и големият има слаби работи.
Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери.
към беседата >>
Ако си слаб, какво трябва да правиш?
На човека можеш да му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат. Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи.
Ако си слаб, какво трябва да правиш?
Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга.
към беседата >>
Вие, които сте слаби, какво правите?
Какво му допринасяш с това? Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш?
Вие, които сте слаби, какво правите?
Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти.
към беседата >>
Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие.
Казваш: „Много силен човек си.“ Нищо не допринасяш. Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите?
Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие.
Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход.
към беседата >>
Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга.
Ти казваш на себе си: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш. И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие.
Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга.
Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава.
към беседата >>
Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери.
И малкият има големи работи, и големият има слаби работи. Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга.
Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери.
Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга.
към беседата >>
Да бяга.
Ако си слаб, какво трябва да правиш? Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери.
Да бяга.
Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти.
Вие, които сте слаби, какво правите? Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга.
Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти.
Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.
към беседата >>
Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход.
Слабият трябва да очаква да дойде силният да го набие. Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти.
Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход.
Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.
към беседата >>
Ще бягаш тогава.
Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва да плюе на краката си и да бяга. Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход.
Ще бягаш тогава.
Слабият трябва да бяга. А силният ще бъде публика.
към беседата >>
Слабият трябва да бяга.
Да даде ход на краката си, че като дойде силният, да не го намери. Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава.
Слабият трябва да бяга.
А силният ще бъде публика.
към беседата >>
А силният ще бъде публика.
Да бяга. Вие казвате: „Аз не съм научен да бягам.“ Щом не си научен да бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти. Пък ако не искаш да изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката си в ход. Ще бягаш тогава. Слабият трябва да бяга.
А силният ще бъде публика.
към беседата >>
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте.
Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра.
към беседата >>
Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте.
Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената.
Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
Туй е засега предназначението ви.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената.
Туй е засега предназначението ви.
Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
Ще бъдете или публика, или актьори на сцената.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви.
Ще бъдете или публика, или актьори на сцената.
Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената.
Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат.
И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра. Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра.
Следователно, ако сте слаб, вие сте на сцената, актьор сте. Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат.
И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра.
Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената. Туй е засега предназначението ви. Ще бъдете или публика, или актьори на сцената. Ако сте актьор и не играете добре, ще ви освиркат. И тогава ще кажете: „Не излезе снощи хубаво.“ А публиката ще каже: „Парите ни отидоха на вятъра.
Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката си да бягате.
към беседата >>
Пък ако се отричате, отричайте се на свят.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят.
Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него.
към беседата >>
Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят!
Пък ако се отричате, отричайте се на свят.
Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят!
Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен.
към беседата >>
Защото Петър се отрече три пъти.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят!
Защото Петър се отрече три пъти.
Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада?
към беседата >>
Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти.
Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той.
„Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля!
към беседата >>
„Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той.
„Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен.
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него?
към беседата >>
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него.
Пък ако се отричате, отричайте се на свят. Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен.
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него.
Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен.
към беседата >>
Аз мислех, че Той е силен.
Но и когато се разкайвате, пак се разкайвайте на свят! Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него.
Аз мислех, че Той е силен.
Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора.
към беседата >>
Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада?
Защото Петър се отрече три пъти. Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен.
Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада?
И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си.
към беседата >>
И мен ме вкара в тази беля!
Казва: „Право е, не го познавам този човек.“ Философ беше той. „Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада?
И мен ме вкара в тази беля!
“ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче.
към беседата >>
“ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него?
„Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен. Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля!
“ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него?
“ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво?
към беседата >>
“ – „Не, не, мен ме считайте отречен.
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти си от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него. Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него?
“ – „Не, не, мен ме считайте отречен.
Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида.
към беседата >>
Аз усетих, че Той е от слабите хора.
Аз мислех, че Той е силен. Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен.
Аз усетих, че Той е от слабите хора.
Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе!
към беседата >>
Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си.
Той, ако беше силен човек, така ли щеше да пострада? И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора.
Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си.
И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе! “ И плаче Петър, че не си устоя на думата.
към беседата >>
И като се отрече три пъти, той почна да плаче.
И мен ме вкара в тази беля! “ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си.
И като се отрече три пъти, той почна да плаче.
За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе! “ И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
За какво?
“ Питат го: „Ти ще свидетелствуваш ли за него? “ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче.
За какво?
„Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе! “ И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
„Аз за тебе и на смърт ще отида.
“ – „Не, не, мен ме считайте отречен. Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво?
„Аз за тебе и на смърт ще отида.
Готов съм да умра за тебе! “ И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
Готов съм да умра за тебе!
Аз усетих, че Той е от слабите хора. Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида.
Готов съм да умра за тебе!
“ И плаче Петър, че не си устоя на думата. Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
“ И плаче Петър, че не си устоя на думата.
Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя си. И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе!
“ И плаче Петър, че не си устоя на думата.
Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
И като се отрече три пъти, той почна да плаче. За какво? „Аз за тебе и на смърт ще отида. Готов съм да умра за тебе! “ И плаче Петър, че не си устоя на думата.
Казва: „Аз мислех, че съм бил учен човек, а съм бил глупав и страхлив.“
към беседата >>
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете.
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете.
Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели. И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му. Така сега плачат хората, за да се намали страхът им. А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
към беседата >>
Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели.
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете.
Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели.
И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му. Така сега плачат хората, за да се намали страхът им. А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
към беседата >>
И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му.
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете. Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели.
И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му.
Така сега плачат хората, за да се намали страхът им. А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
към беседата >>
Така сега плачат хората, за да се намали страхът им.
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете. Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели. И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му.
Така сега плачат хората, за да се намали страхът им.
А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
към беседата >>
А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
След като намерите вие, че сте страхливи, плачете. Вие плачете сега, за да се усили вашата воля и да станете малко по-смели. И всеки човек, който плаче, става по-смел, а който не плаче, увеличава се страхът му. Така сега плачат хората, за да се намали страхът им.
А който не плаче, той е дваж по-страхлив; който плаче, той веднъж е страхлив.
към беседата >>
И сега, бих желал вие веднъж да се плашите, отколкото два пъти.
И сега, бих желал вие веднъж да се плашите, отколкото два пъти.
Тогава ще се молите и ще превръщате сегашните несгоди и противоречия на живота в благо за вас и за благото на другите.
към беседата >>
Тогава ще се молите и ще превръщате сегашните несгоди и противоречия на живота в благо за вас и за благото на другите.
И сега, бих желал вие веднъж да се плашите, отколкото два пъти.
Тогава ще се молите и ще превръщате сегашните несгоди и противоречия на живота в благо за вас и за благото на другите.
към беседата >>
Прочетената глава представлява една драма.
Прочетената глава представлява една драма.
От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат.
към беседата >>
От единия край до другия случките са противоречиви и драматични.
Прочетената глава представлява една драма.
От единия край до другия случките са противоречиви и драматични.
Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали.
към беседата >>
Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични.
Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство.
Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо.
към беседата >>
Отиват да направят вечеря.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство.
Отиват да направят вечеря.
И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват.
към беседата >>
И туй семейство ще се разпръсне.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря.
И туй семейство ще се разпръсне.
Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те.
към беседата >>
Всички ще се разбягат.
Прочетената глава представлява една драма. От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне.
Всички ще се разбягат.
Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие.
към беседата >>
Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали.
От единия край до другия случките са противоречиви и драматични. Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат.
Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали.
Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна.
към беседата >>
Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо.
Вие може да считате 12-те души апостоли като едно семейство. Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали.
Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо.
Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание.
към беседата >>
Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват.
Отиват да направят вечеря. И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо.
Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват.
Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече.
към беседата >>
Така си мислеха те.
И туй семейство ще се разпръсне. Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват.
Така си мислеха те.
Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече. Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
Сега се случва едно голямо противоречие.
Всички ще се разбягат. Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те.
Сега се случва едно голямо противоречие.
Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече. Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна.
Учителя им ще го хванат, понеже ще направят за Него това, което те не са очаквали. Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие.
Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна.
Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече. Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
Ни глас, ни слушание.
Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо. Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна.
Ни глас, ни слушание.
И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече. Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече.
Те очакваха да станат министри, управници, да ги направят големци в този свят, да заповядват. Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание.
И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече.
Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
Така си мислеха те. Сега се случва едно голямо противоречие. Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам да се моли, да има нужда от някой, но никой не Му помогна. Ни глас, ни слушание. И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма да се отрече от Него, 3 пъти се отрече.
Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
към беседата >>
Искате да знаете какъв е смисълът на живота.
Искате да знаете какъв е смисълът на живота.
Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така?
към беседата >>
Какъв беше смисълът тогава?
Искате да знаете какъв е смисълът на живота.
Какъв беше смисълът тогава?
Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано.
към беседата >>
Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование.
Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава?
Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование.
Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука.
към беседата >>
Една трагедия!
Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование.
Една трагедия!
Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено.
към беседата >>
Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот?
Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия!
Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот?
Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука.
към беседата >>
Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така?
Искате да знаете какъв е смисълът на живота. Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот?
Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така?
Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде.
към беседата >>
Ще си кажете, че така е писано.
Какъв беше смисълът тогава? Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така?
Ще си кажете, че така е писано.
Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така.
към беседата >>
Че е писано, това още не е наука.
Тези 12 души и Христос един – 13; и едно голямо разочарование. Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано.
Че е писано, това още не е наука.
Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие.
към беседата >>
Ама така е определено.
Една трагедия! Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука.
Ама така е определено.
И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата.
към беседата >>
И това не е наука.
Сега вие някой път питате защо някои работи се случват във вашия живот? Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено.
И това не е наука.
Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо!
към беседата >>
Тъй трябвало да бъде.
Преди всичко вие си обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така? Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука.
Тъй трябвало да бъде.
То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо.
към беседата >>
То е от наше гледище така.
Ще си кажете, че така е писано. Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде.
То е от наше гледище така.
И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо.
към беседата >>
И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие.
Че е писано, това още не е наука. Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така.
И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие.
И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате.
към беседата >>
И в туй, голямото противоречие седи силата.
Ама така е определено. И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие.
И в туй, голямото противоречие седи силата.
Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо.
към беседата >>
Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо!
И това не е наука. Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата.
Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо!
Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж.
към беседата >>
Това е много нещо.
Тъй трябвало да бъде. То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо!
Това е много нещо.
Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде?
към беседата >>
Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо.
То е от наше гледище така. И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо.
Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо.
И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде? Какво ще стане?
към беседата >>
И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате.
И трябва известни работи да се извършат, въпреки голямото противоречие. И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо.
И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате.
Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде? Какво ще стане?
към беседата >>
Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо.
И в туй, голямото противоречие седи силата. Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате.
Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо.
И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде? Какво ще стане?
към беседата >>
И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж.
Да превърнеш едно голямо противоречие в живота си за едно бъдещо благо! Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо.
И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж.
Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде? Какво ще стане?
към беседата >>
Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде?
Това е много нещо. Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж.
Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде?
Какво ще стане?
към беседата >>
Какво ще стане?
Христос имаше да превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал, да го превърне в едно бъдещо благо. И вие имате една малка задача: да превърнете противоречието, което имате. Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и да го превърнете в благо. И вие мислите, както 12-те апостоли, за много работи наведнъж. Но и аз ви казвам: Един от вас ще се отрече, друг ще избяга, трети ще го хванат и ще го разпънат и, в края на краищата, какво ще бъде?
Какво ще стане?
към беседата >>
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот!
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот!
Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане.
към беседата >>
Има някои неща, от които вие трябва да се освободите.
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот!
Има някои неща, от които вие трябва да се освободите.
Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си.
към беседата >>
Това е една необходимост.
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите.
Това е една необходимост.
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа.
към беседата >>
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота.
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост.
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота.
Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете.
към беседата >>
Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли.
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота.
Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли.
И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност.
към беседата >>
И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане.
Ако може да превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот! Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли.
И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане.
Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него.
към беседата >>
Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си.
Има някои неща, от които вие трябва да се освободите. Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане.
Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си.
И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата.
към беседата >>
И после трябва да му отрежат пъпа.
Това е една необходимост. На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си.
И после трябва да му отрежат пъпа.
Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат.
към беседата >>
Това е една драма за малкото дете.
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота. Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа.
Това е една драма за малкото дете.
Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие.
към беседата >>
Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност.
Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка си, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва да я хвърли. И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете.
Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност.
Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание.
към беседата >>
Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него.
И ако не я хвърли, от него няма нищо да остане. Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност.
Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него.
Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете.
към беседата >>
Спрете върху факта как се раждат децата.
Туй дете седи в майка си обвито в мантия, като царски син, но тя трябва да се изхвърли, с нея то се държи за майка си. И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него.
Спрете върху факта как се раждат децата.
Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата.
към беседата >>
Никакви деца не се раждат.
И после трябва да му отрежат пъпа. Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата.
Никакви деца не се раждат.
Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича.
към беседата >>
Раждате се вие.
Това е една драма за малкото дете. Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат.
Раждате се вие.
Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече?
към беседата >>
Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание.
Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в себе си, че за него не съществува опасност. Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие.
Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание.
Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли?
към беседата >>
Вие гледате: ражда се едно дете.
Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора да се занимават с него. Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание.
Вие гледате: ражда се едно дете.
Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите.
към беседата >>
Изтича водата.
Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете.
Изтича водата.
Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е?
към беседата >>
Никаква вода не изтича.
Никакви деца не се раждат. Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата.
Никаква вода не изтича.
Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е.
към беседата >>
Къде може да изтече?
Раждате се вие. Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича.
Къде може да изтече?
Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е?
към беседата >>
Вън от Земята излиза ли?
Вашето съзнание, онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече?
Вън от Земята излиза ли?
Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е.
към беседата >>
Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите.
Вие гледате: ражда се едно дете. Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли?
Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите.
Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е?
към беседата >>
Като я въртите, по-голяма станала ли е?
Изтича водата. Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите.
Като я въртите, по-голяма станала ли е?
Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила.
към беседата >>
Не е.
Никаква вода не изтича. Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е?
Не е.
Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката.
към беседата >>
Смалила ли се е?
Къде може да изтече? Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е.
Смалила ли се е?
Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
Не е.
Вън от Земята излиза ли? Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е?
Не е.
Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
Нещо придобила ли е?
Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате да я въртите. Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е.
Нещо придобила ли е?
Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
Нищо не е придобила.
Като я въртите, по-голяма станала ли е? Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е?
Нищо не е придобила.
Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката. И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката.
Не е. Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила.
Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката.
И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
Смалила ли се е? Не е. Нещо придобила ли е? Нищо не е придобила. Вие сте изгубили част от вашата енергия, да въртите топката.
И ако ви питам защо я въртите, и вие не знаете.
към беседата >>
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца.
Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка.
към беседата >>
Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца.
Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева.
Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка?
към беседата >>
Дал я на детето и някой му задигнал топката.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева.
Дал я на детето и някой му задигнал топката.
И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди?
към беседата >>
И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката.
И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката.
И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде.
към беседата >>
И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката.
И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката.
Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка?
към беседата >>
Бащата го успокоява и му обещава друга топка.
Вие се безпокоите някой път и не знаете защо се безпокоите, също както малките деца. Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката.
Бащата го успокоява и му обещава друга топка.
Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка?
Бащата е взел една гумена топка, която струва 5 лева. Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка.
Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка?
Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
Ти с тази гумена топка ли се роди?
Дал я на детето и някой му задигнал топката. И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка?
Ти с тази гумена топка ли се роди?
Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
Тази топка отпосле дойде.
И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката. И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди?
Тази топка отпосле дойде.
И какво ще направиш с тази гумена топка? Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
И какво ще направиш с тази гумена топка?
И ще каже, че еди-кое си дете е много лошо, че му взело топката. Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде.
И какво ще направиш с тази гумена топка?
Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
Бащата го успокоява и му обещава друга топка. Питам: Где е нещастието, че взели твоята гумена топка? Ти с тази гумена топка ли се роди? Тази топка отпосле дойде. И какво ще направиш с тази гумена топка?
Какво направихте вие едно време с вашите гумени топки?
към беседата >>
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете.
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете.
Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода.
към беседата >>
Но един ден изгубите чашата.
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете.
Но един ден изгубите чашата.
Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава?
към беседата >>
Няма ли друг начин, по който може да пиете вода?
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата.
Няма ли друг начин, по който може да пиете вода?
Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо.
към беседата >>
Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора.
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода?
Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора.
Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите?
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора.
Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите?
И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
И с ръка можете да пиете вода.
Вие носите в джоба си чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете. Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите?
И с ръка можете да пиете вода.
Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
Да кажем, че и с ръка не може. Тогава?
Но един ден изгубите чашата. Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода.
Да кажем, че и с ръка не може. Тогава?
Ще приближите устата си и така ще пиете, направо. Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
Ще приближите устата си и така ще пиете, направо.
Няма ли друг начин, по който може да пиете вода? Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава?
Ще приближите устата си и така ще пиете, направо.
Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора. Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може да вземе чашата ви, после какво ще правите? И с ръка можете да пиете вода. Да кажем, че и с ръка не може. Тогава? Ще приближите устата си и така ще пиете, направо.
Най-важно е, че с устата си можеш да пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
към беседата >>
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин.
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин.
С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли?
към беседата >>
С него върви едно малко дете.
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин.
С него върви едно малко дете.
Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане.
към беседата >>
Гледат дрехи.
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете.
Гледат дрехи.
Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли?
към беседата >>
Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат.
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете. Гледат дрехи.
Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат.
Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли? Няма да стане.
към беседата >>
Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете?
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат.
Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете?
По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли? Няма да стане.
към беседата >>
По-добро ще стане ли?
Влиза един баща, от средна ръка човек, в един магазин. С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете?
По-добро ще стане ли?
Няма да стане. По-умно ще стане ли? Няма да стане.
към беседата >>
Няма да стане.
С него върви едно малко дете. Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли?
Няма да стане.
По-умно ще стане ли? Няма да стане.
към беседата >>
По-умно ще стане ли?
Гледат дрехи. Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане.
По-умно ще стане ли?
Няма да стане.
към беседата >>
Няма да стане.
Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия да ги вземат. Питам: Ако бащата вземе дрехите, какво ще придобие това дете? По-добро ще стане ли? Няма да стане. По-умно ще стане ли?
Няма да стане.
към беседата >>
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи.
„Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно.
към беседата >>
„Не мога да се уча, защото перото ми е желязно.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи.
„Не мога да се уча, защото перото ми е желязно.
Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне.
към беседата >>
Не мога да се уча така.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно.
Не мога да се уча така.
После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
към беседата >>
После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така.
После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта.
Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата.
към беседата >>
Пак не върви учението, и със златно перо.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта.
Пак не върви учението, и със златно перо.
Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
Казва синът: „Мастилото е черно.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина си на училище, но нещо не върви, не се учи. „Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо.
Казва синът: „Мастилото е черно.
Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне.
„Не мога да се уча, защото перото ми е желязно. Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно.
Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне.
Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
Не мога да се уча така. После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне.
Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
Сега бели мастила не употребяват в училищата. И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
Сега бели мастила не употребяват в училищата.
После, и чантата ми не е направена от хубава кожа.“ Отива бащата и купува едно златно перо и една хубава чанта. Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило.
Сега бели мастила не употребяват в училищата.
И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
Пак не върви учението, и със златно перо. Казва синът: „Мастилото е черно. Ако мастилото не беше черно, работата ще тръгне. Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси да намери бяло мастило. Сега бели мастила не употребяват в училищата.
И може би, като дойде бялото мастило, ще тръгнат работите.
към беседата >>
Казват: бели кахъри.
Казват: бели кахъри.
Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели. И българинът още чака да дойдат белите кахъри. Казва: „Много ми е патила главата. Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
към беседата >>
Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели.
Казват: бели кахъри.
Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели.
И българинът още чака да дойдат белите кахъри. Казва: „Много ми е патила главата. Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
към беседата >>
И българинът още чака да дойдат белите кахъри.
Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели.
И българинът още чака да дойдат белите кахъри.
Казва: „Много ми е патила главата. Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
към беседата >>
Казва: „Много ми е патила главата.
Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели. И българинът още чака да дойдат белите кахъри.
Казва: „Много ми е патила главата.
Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
към беседата >>
Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
Казват: бели кахъри. Но нашите кахъри са черни, не са станали още бели. И българинът още чака да дойдат белите кахъри. Казва: „Много ми е патила главата.
Но белите кахъри трябва да дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
към беседата >>
Седят двама под една череша.
Седят двама под една череша.
Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав?
към беседата >>
Единият се качва на черешата.
Седят двама под една череша.
Единият се качва на черешата.
Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха?
към беседата >>
Казва на другия: „Хубави череши!
Седят двама под една череша. Единият се качва на черешата.
Казва на другия: „Хубави череши!
“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен.
към беседата >>
“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца.
Седят двама под една череша. Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши!
“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца.
Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата.
към беседата >>
Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха.
Седят двама под една череша. Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца.
Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха.
Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало.
към беседата >>
Питам: Кой е прав?
Седят двама под една череша. Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха.
Питам: Кой е прав?
За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши.
към беседата >>
За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха?
Единият се качва на черешата. Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав?
За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха?
Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод.
към беседата >>
Въпросът е личен.
Казва на другия: „Хубави череши! “ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха?
Въпросът е личен.
И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах.
към беседата >>
И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата.
“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще си родиш деца. Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен.
И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата.
Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде.
към беседата >>
Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало.
Слава Богу, добре че ги прати Господ тези хубави череши.“ Черешата мисли, че те са пратени за нейна разтуха, а вие мислите, че черешите са пратени за ваша разтуха. Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата.
Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало.
Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението?
към беседата >>
Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши.
Питам: Кой е прав? За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало.
Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши.
Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод.
За разтухата на черешата ли има череши, или за ваша разтуха? Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши.
Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод.
Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах.
Въпросът е личен. И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод.
Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах.
Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
Изчезна, отиде някъде.
И във вас някой път се зароди едно желание, което е тъй хубаво, както плодът на черешата. Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах.
Изчезна, отиде някъде.
Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението? Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението?
Но докато ти погледнеш, туй желание изчезнало. Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде.
Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението?
Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва да си хапва череши. Всяко едно желание, то е една череша, един хубав плод. Ти го откъснеш, глътнеш го и казваш: „Една хубава мисъл имах. Изчезна, отиде някъде. Няма я.“ Питам: Кой е направил престъплението?
Вие или онзи, който е доловил и използувал желанието ви?
към беседата >>
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите?
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите?
Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива.
към беседата >>
Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете.
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите?
Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете.
Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават.
към беседата >>
Не философствувайте!
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите? Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете.
Не философствувайте!
Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш. Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш.
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите? Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте!
Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш.
Ще се молиш тогава. И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
Ще се молиш тогава.
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва да имате предвид: „Защо спите? Станете и се молете да не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете. Не философствувайте! Във време на мъчнотии няма какво да философствуваш.
Ще се молиш тогава.
И някой, като не може да се моли, той заспива. Слабите хора спят и се изкушават. Слаби хора са тези, които не бодърствуват.
към беседата >>
4.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден.
Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно.
Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден.
Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството.
към беседата >>
Аз изследвам закона на природата.
Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден.
Аз изследвам закона на природата.
То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството. Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
То е преходно състояние.
Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата.
То е преходно състояние.
Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството. Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах.
Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние.
Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах.
Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството. Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат.
Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах.
Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат.
Затуй сиромашията е едно условие към богатството. Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
Затуй сиромашията е едно условие към богатството.
Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат.
Затуй сиромашията е едно условие към богатството.
Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затуй сиромашията е едно условие към богатството.
Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
към беседата >>
Същият закон е и за болестите.
Същият закон е и за болестите.
Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав. Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
към беседата >>
Болестта е едно преходно състояние към здравето.
Същият закон е и за болестите.
Болестта е едно преходно състояние към здравето.
Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав. Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
към беседата >>
Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав.
Същият закон е и за болестите. Болестта е едно преходно състояние към здравето.
Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав.
Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
към беседата >>
Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
Същият закон е и за болестите. Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен, да стане още по-здрав.
Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
към беседата >>
Същият закон е и за грешните хора.
Същият закон е и за грешните хора.
Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили. Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си. А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
към беседата >>
Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили.
Същият закон е и за грешните хора.
Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили.
Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си. А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
към беседата >>
Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си.
Същият закон е и за грешните хора. Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили.
Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си.
А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
към беседата >>
А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
Същият закон е и за грешните хора. Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили. Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си.
А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо?
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо?
Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо?
Кое е по-хубаво?
Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка.
към беседата >>
Следователно аз говоря за поправените погрешки.
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво?
Следователно аз говоря за поправените погрешки.
Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя.
към беседата >>
Това е едно преходно състояние от покой към деятелност.
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки.
Това е едно преходно състояние от покой към деятелност.
Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя.
към беседата >>
Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е.
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност.
Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е.
Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката.
към беседата >>
Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава.
Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа, или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е.
Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава.
Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва.
към беседата >>
Твоят учител се радва, че си направил една погрешка.
Кое е по-хубаво? Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава.
Твоят учител се радва, че си направил една погрешка.
Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
Така се завързало едно отношение между тебе и учителя.
Следователно аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка.
Така се завързало едно отношение между тебе и учителя.
Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя.
Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя.
Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя.
Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката.
Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя.
Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката.
И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
И ученикът напредва, и неговият учител напредва.
Ако седнеш там, може да безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката.
И ученикът напредва, и неговият учител напредва.
Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
Ученикът учи и учителят учи от това.
Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързало едно отношение между тебе и учителя. Ако ти си учен, не може да образуваш никаква връзка между тебе и учителя. Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката. И ученикът напредва, и неговият учител напредва.
Ученикът учи и учителят учи от това.
към беседата >>
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас.
Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла.
към беседата >>
Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас.
Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек.
Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!
към беседата >>
Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек.
Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия.
И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.
към беседата >>
И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия.
И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял.
Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта.
към беседата >>
Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял.
Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им.
Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им.
Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла.
Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!
Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла.
Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!
“ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
“ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.
Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта!
“ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.
Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта.
И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.
Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта.
Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта.
Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си.
към беседата >>
Сега може да се зароди друго положение.
Сега може да се зароди друго положение.
Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец.
към беседата >>
Може да се обясни защо стават нещата.
Сега може да се зароди друго положение.
Може да се обясни защо стават нещата.
Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш.
към беседата >>
Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер.
Сега може да се зароди друго положение. Може да се обясни защо стават нещата.
Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер.
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек.
към беседата >>
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека.
Сега може да се зароди друго положение. Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер.
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека.
Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки.
към беседата >>
Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя.
Сега може да се зароди друго положение. Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека.
Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя.
Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде.
към беседата >>
Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец.
Сега може да се зароди друго положение. Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя.
Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец.
Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга!
към беседата >>
Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш.
Може да се обясни защо стават нещата. Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец.
Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш.
Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира.
към беседата >>
Та, казвам: това е умният човек.
Туй е допуснато, [за] да си създаде човек характер. Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш.
Та, казвам: това е умният човек.
Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето.
към беседата >>
Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки.
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек.
Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки.
Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си.
към беседата >>
Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде.
Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки.
Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде.
Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си. Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга!
Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде.
Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга!
“ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си. Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
“ Богатият човек умира.
Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката ум се изисква да я направиш и втори път – да я изправиш. Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга!
“ Богатият човек умира.
И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си. Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето.
Та, казвам: това е умният човек. Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира.
И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето.
Но той иска да изправи погрешката си. Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
Но той иска да изправи погрешката си.
Тази връзка, която имате, този праведният живот, който имате на Земята, вие го дължите на вашите погрешки. Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето.
Но той иска да изправи погрешката си.
Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
Че ти някога, в миналото, си бил слуга при един богаташ, задигнал си му всичкото имане, окрал си го и си забягнал някъде. Този човек е проклел: „Къде се намира този слуга! “ Богатият човек умира. И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето. Но той иска да изправи погрешката си.
Този човек го оставя, съдействува му да изправи погрешката си.
към беседата >>
Сега да обясня къде е злото.
Сега да обясня къде е злото.
Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат. В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение. Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си! “
към беседата >>
Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат.
Сега да обясня къде е злото.
Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат.
В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение. Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си! “
към беседата >>
В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение.
Сега да обясня къде е злото. Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат.
В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение.
Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си! “
към беседата >>
Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си!
Сега да обясня къде е злото. Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат. В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение.
Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си!
“
към беседата >>
“
Сега да обясня къде е злото. Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години да ти послужат. В дадения случай този безследно изчезнал слуга може да ти се притече на помощ в трудно положение. Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството си!
“
към беседата >>
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си.
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си.
Но сега не са времена за оправяне живота. Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек. Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака. Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
към беседата >>
Но сега не са времена за оправяне живота.
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си.
Но сега не са времена за оправяне живота.
Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек. Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака. Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
към беседата >>
Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек.
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си. Но сега не са времена за оправяне живота.
Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек.
Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака. Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
към беседата >>
Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака.
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си. Но сега не са времена за оправяне живота. Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек.
Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака.
Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
към беседата >>
Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме да пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме да живеем, но не може да оправим живота си. Но сега не са времена за оправяне живота. Всеки трябва да се пази, всеки трябва да е нащрек. Когато един параход потъва, всеки със спасителния си пояс да чака.
Ако чакате отсега нататък да бъдете щастливи, не си правете илюзии.
към беседата >>
Питам: Как ще се оправи светът?
Питам: Как ще се оправи светът?
Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било.
към беседата >>
Аз проповядвам, че няма да се оправи.
Питам: Как ще се оправи светът?
Аз проповядвам, че няма да се оправи.
С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата!
към беседата >>
С тази философия на проповеди не върви.
Питам: Как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи.
С тази философия на проповеди не върви.
Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос.
към беседата >>
Счупил си крака, той почнал да маже крака.
Питам: Как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви.
Счупил си крака, той почнал да маже крака.
Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден.
към беседата >>
Казвам: Тази работа с мазане не върви.
Питам: Как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака.
Казвам: Тази работа с мазане не върви.
Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден. Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било.
Питам: Как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви.
Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било.
Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден. Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
Оставете кармата!
Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било.
Оставете кармата!
Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден. Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос.
С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата!
Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос.
Някой е беден. Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
Някой е беден.
Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос.
Някой е беден.
Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
Казвам: Тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака, карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. Някой е беден.
Този, бедният човек, ще му се как да оправи работата, откъде да вземе.
към беседата >>
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал.
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал.
Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква.
към беседата >>
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят.
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е?
към беседата >>
Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени.
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал.
Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени.
Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават.
към беседата >>
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят.
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет.
Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен.
към беседата >>
Каква полза за онзи, който не може да го възприеме?
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени.
Каква полза за онзи, който не може да го възприеме?
Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете.
към беседата >>
Свещеникът казва, че няма.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет.
Свещеникът казва, че няма.
Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари.
към беседата >>
Богатството е ценно за човека, който може да го използува.
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме?
Богатството е ценно за човека, който може да го използува.
Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти.
към беседата >>
Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма.
Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш.
Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме.
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува.
Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме.
Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.
към беседата >>
Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер?
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш.
Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер?
“ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
Защото този закон навсякъде прониква.
В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме.
Защото този закон навсякъде прониква.
При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
“ – „Кой е?
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер?
“ – „Кой е?
“ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават.
Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква.
При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават.
Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
“ – „Той е Христос, преоблечен.
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е?
“ – „Той е Христос, преоблечен.
Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете.
Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават.
Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете.
Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари.
Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен.
Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари.
Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти.
Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете.
Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти.
Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
Ако е за Христа, всичко ще направя.“
Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е? “ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари.
Ако е за Христа, всичко ще направя.“
към беседата >>
Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.
Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти.
Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.
Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
Че, не е ли така?
Че, не е ли така?
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина.
към беседата >>
Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.
Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.
към беседата >>
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията.
Че, не е ли така?
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията.
Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария.
към беседата >>
Хората се смущават, че някой не е даровит.
Хората се смущават, че някой не е даровит.
То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света.
към беседата >>
Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава?
Че, не е ли така? При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията.
Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава?
Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в туй?
към беседата >>
То е свършено.
Хората се смущават, че някой не е даровит.
То е свършено.
Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва.
към беседата >>
Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек.
Че, не е ли така? При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава?
Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек.
Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в туй?
към беседата >>
Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа.
Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено.
Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа.
Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре.
към беседата >>
Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина.
Че, не е ли така? При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек.
Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина.
Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в туй?
към беседата >>
Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това.
Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа.
Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това.
Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите.
към беседата >>
Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина.
Че, не е ли така? При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина.
Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина.
Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в туй?
към беседата >>
Защо искаш?
Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това.
Защо искаш?
Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето.
към беседата >>
Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария.
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина.
Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария.
Какво зло има в туй?
към беседата >>
Има само едно изключение, което е дадено в света.
Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш?
Има само едно изключение, което е дадено в света.
Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа.
към беседата >>
Какво зло има в туй?
Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер, да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава аз срещам момата, която има оправени работи, и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария.
Какво зло има в туй?
към беседата >>
Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва.
То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света.
Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва.
Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението.
към беседата >>
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие.
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие.
Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена.
към беседата >>
Туй животно било днешното магаре.
Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва.
Туй животно било днешното магаре.
То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет.
към беседата >>
Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи.
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие.
Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи.
Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум!
към беседата >>
То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите.
Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре.
То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите.
Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири.
към беседата >>
Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас.
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи.
Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас.
Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум! “ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти.
към беседата >>
Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето.
Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите.
Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето.
Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!
към беседата >>
Аз бих желал да дойде не с тояга.
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас.
Аз бих желал да дойде не с тояга.
Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум! “ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа.
Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето.
Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа.
Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега?
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга.
Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега?
“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум! “ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението.
Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа.
Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението.
То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето?
към беседата >>
“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена.
Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега?
“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена.
Всички топове като забият „Бум, бум! “ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
То отишло при един адвокат да му даде съвет.
Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението.
То отишло при един адвокат да му даде съвет.
Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?
към беседата >>
Всички топове като забият „Бум, бум!
Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена.
Всички топове като забият „Бум, бум!
“ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
Магарето платило с английски лири.
То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет.
Магарето платило с английски лири.
То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве.
към беседата >>
“ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти.
Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум!
“ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти.
Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
То казало: „Много ми взе!
Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири.
То казало: „Много ми взе!
“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим.
към беседата >>
Формата на туй е поетическа.
Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега? “ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум! “ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти.
Формата на туй е поетическа.
към беседата >>
“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!
Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!
“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!
“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума.
към беседата >>
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре.
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре.
Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи.
към беседата >>
“ Дали е този сегашният ръст на магарето?
Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!
“ Дали е този сегашният ръст на магарето?
Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате?
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре.
Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате?
Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи.
към беседата >>
Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?
То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето?
Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?
“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам?
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате?
Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам?
Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве.
Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?
“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве.
В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата.
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам?
Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата.
Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим.
То казало: „Много ми взе! “ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве.
В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим.
Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина.
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата.
Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина.
Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума.
“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля! “ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим.
Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума.
Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Светът по друг начин не може да се оправи.
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина.
Светът по друг начин не може да се оправи.
Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас? “ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума.
Да кажеш нещата навреме, то е отлично.
към беседата >>
Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи.
Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи.
Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи.
Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят.
Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете.
към беседата >>
Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи.
Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.
към беседата >>
Сега вече ще се примирим с положението.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят.
Сега вече ще се примирим с положението.
Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето.
към беседата >>
Писанието казва: Умното дете.
Писанието казва: Умното дете.
Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар?
към беседата >>
Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението.
Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще.
Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“.
към беседата >>
Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет.
Писанието казва: Умното дете.
Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет.
На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар.
към беседата >>
Но засега е така.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще.
Но засега е така.
Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята.
към беседата >>
На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят?
Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет.
На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят?
Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите.
към беседата >>
Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така.
Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?
“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето.
към беседата >>
Какво ще ме ползува?
Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят?
Какво ще ме ползува?
“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
към беседата >>
“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете.
Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?
“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете.
Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало.
към беседата >>
“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш.
Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува?
“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш.
Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
към беседата >>
Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето.
Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете.
Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето.
Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве.
към беседата >>
Какво има сега, че си стар?
Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш.
Какво има сега, че си стар?
Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо.
към беседата >>
Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“.
Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето.
Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“.
„Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Ни най-малко не си стар.
Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет. На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар?
Ни най-малко не си стар.
Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа.
към беседата >>
„Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята.
Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“.
„Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята.
Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите.
На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар.
Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите.
Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа. Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето.
Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене? “ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята.
Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето.
И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
Какво ще ме ползува? “ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите.
Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа. Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало.
“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето.
И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало.
Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа. Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве.
Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало.
Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве.
Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо.
Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл.
Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо.
Това мога да го направя в 24 часа. Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве.
Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.
към беседата >>
Това мога да го направя в 24 часа.
Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо.
Това мога да го направя в 24 часа.
Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли.
Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо?
към беседата >>
Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
Сега може да се подмладиш в 24 часа, да [ти] се отворят очите. Аз мога да го направя, аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз мога да ти върна младостта, но ако ти решиш да лъжеш момите, няма смисъл. Аз може да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа.
Но ако речеш да живееш по другия начин, да лъжеш момите…
към беседата >>
Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли.
Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума.
Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро.
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро.
Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане!
към беседата >>
Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума.
Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание.
Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Туй добро старите ще го оставите.
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро.
Туй добро старите ще го оставите.
Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение.
към беседата >>
Плаче детето, то не е случайно.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание.
Плаче детето, то не е случайно.
Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш.
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро. Туй добро старите ще го оставите.
Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш.
Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав.
към беседата >>
Ти плачеш, но все има някакъв обект.
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно.
Ти плачеш, но все има някакъв обект.
Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога.
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро. Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш.
Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога.
Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно?
към беседата >>
Майката плаче, защо?
Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект.
Майката плаче, защо?
Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение?
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро. Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога.
Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение?
Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно? – „Ама да видя.“
към беседата >>
Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо?
Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
към беседата >>
Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане!
Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро. Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение?
Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане!
Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно? – „Ама да видя.“
към беседата >>
Мисля, че туй се е случило в България.
Мисля, че туй се е случило в България.
Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче.
към беседата >>
Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение.
Туй добро старите ще го оставите. Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане!
Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение.
Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно? – „Ама да видя.“
към беседата >>
Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба.
Мисля, че туй се е случило в България.
Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба.
Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината.
към беседата >>
Още сега може да бъдеш здрав.
Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение.
Още сега може да бъдеш здрав.
Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно? – „Ама да видя.“
към беседата >>
Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело.
Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба.
Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело.
Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място?
към беседата >>
Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно?
Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав.
Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно?
– „Ама да видя.“
към беседата >>
Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление.
Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело.
Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление.
Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
– „Ама да видя.“
Ти готов ли си всичко, което имаш, да го туриш на Негово разположение? Така може да те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила, без никакво изключение. Още сега може да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, с него заедно?
– „Ама да видя.“
към беседата >>
Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал.
Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление.
Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал.
Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
Помни: Трябва да турите „Любете Бога!
Помни: Трябва да турите „Любете Бога!
“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето.
към беседата >>
Питат го защо плаче.
Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал.
Питат го защо плаче.
– „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон.
Помни: Трябва да турите „Любете Бога!
“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон.
Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят.
към беседата >>
– „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината.
Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче.
– „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината.
Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме.
Помни: Трябва да турите „Любете Бога! “ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон.
Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме.
Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят. Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Кой е на почетното място?
Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината.
Кой е на почетното място?
Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него.
Помни: Трябва да турите „Любете Бога! “ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме.
Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него.
Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят. Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място?
Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“
към беседата >>
Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото.
Помни: Трябва да турите „Любете Бога! “ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него.
Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото.
Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят. Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е.
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е.
Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото?
към беседата >>
Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето.
Помни: Трябва да турите „Любете Бога! “ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото.
Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето.
Ако искате, този е пътят. Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва.
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е.
Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва.
Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове.
към беседата >>
Ако искате, този е пътят.
“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето.
Ако искате, този е пътят.
Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел.
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва.
Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел.
Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете миналото и живеете тъй, както в миналото. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят.
Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
към беседата >>
Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят.
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел.
Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят.
Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше.
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам.
към беседата >>
Следователно в това седи практическото приложение.
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят.
Следователно в това седи практическото приложение.
Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше.
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде.
Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам.
към беседата >>
Що е злото?
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение.
Що е злото?
Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде.
Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш.
Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия.
към беседата >>
Неосмислено добро на миналите векове.
Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото?
Неосмислено добро на миналите векове.
Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш.
Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш.
Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов.
към беседата >>
Туй е сега целта, която ние туряме.
Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове.
Туй е сега целта, която ние туряме.
към беседата >>
Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш.
Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога.
Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите.
към беседата >>
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти.
Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош.
към беседата >>
Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога.
Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам.
Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене.
към беседата >>
Най-после баща ти станал формен пияница.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти.
Най-после баща ти станал формен пияница.
Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е.
към беседата >>
Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам.
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам.
Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам.
Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи.
към беседата >>
Причината е много малка, лошо е последствието.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал формен пияница.
Причината е много малка, лошо е последствието.
Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад.
към беседата >>
Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия.
Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам.
Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия.
Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има.
към беседата >>
Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието.
Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи.
Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат.
към беседата >>
Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов.
Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия.
Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов.
Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети!
към беседата >>
Ти носиш едно лошо последствие.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи.
Ти носиш едно лошо последствие.
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка.
към беседата >>
Брат е, който люби другите.
Не на хората да служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце да служим на Бога. Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов.
Брат е, който люби другите.
Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай!
към беседата >>
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош.
Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие.
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош.
Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан.
към беседата >>
Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене.
Няма да мислите, че аз искам да ви заблуждавам. Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите.
Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене.
Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи!
към беседата >>
Трябва да определим на кое място е.
Най-после баща ти станал формен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош.
Трябва да определим на кое място е.
Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата.
към беседата >>
Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи.
Сега, ако някой мисли, да мисли, че аз го заблуждавам. Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене.
Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи.
Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби!
към беседата >>
Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад.
Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е.
Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад.
Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата. Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има.
Този, който мисли за мене, че аз мисля да го заблуждавам, той е светия. Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи.
Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има.
Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества.
към беседата >>
Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат.
Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад.
Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат.
Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата. Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш светия – свети!
Защото животът определя хората по 4 неща: светията – по своята святост, братът – по своята любов. Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има.
Ти искаш да бъдеш светия – свети!
Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи.
към беседата >>
Туй възпитание е само една дресировка.
Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат.
Туй възпитание е само една дресировка.
Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата. Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай!
Брат е, който люби другите. Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети!
Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай!
Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува.
към беседата >>
Че някой е възпитан.
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка.
Че някой е възпитан.
Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата. Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш ученик – учи!
Още две неща има, с които хората се определят: слугата – със своето служене и ученикът – със своето учене. Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай!
Ти искаш да бъдеш ученик – учи!
Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина.
към беседата >>
Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата.
Трябва да определим на кое място е. Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан.
Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата.
Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш брат – люби!
Ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи!
Ти искаш да бъдеш брат – люби!
Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби.
към беседата >>
Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
Следователно лошевината ние може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Туй възпитание е само една дресировка. Че някой е възпитан. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата.
Ако ние се отнасяме до нея, може да нямаме истински начин, по който ще сполучим да оправим живота си, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може да оправи света.
към беседата >>
Това са качества.
Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби!
Това са качества.
Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие.
към беседата >>
Сегашните хора спорят има ли Господ или не.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не.
То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам. Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло. Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник. Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Само ученикът има качеството да се учи.
Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества.
Само ученикът има качеството да се учи.
Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме.
към беседата >>
То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не.
То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам.
Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло. Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник. Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Само слугата има качеството да слугува.
Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи.
Само слугата има качеството да слугува.
Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата.
към беседата >>
Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не. То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам.
Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло.
Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник. Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина.
Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува.
Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина.
Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай!
към беседата >>
Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не. То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам. Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло.
Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник.
Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Брат е, който люби.
Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина.
Брат е, който люби.
Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам.
към беседата >>
Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
Сегашните хора спорят има ли Господ или не. То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам. Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло. Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник.
Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.
към беседата >>
Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие.
Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби.
Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие.
Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром.
към беседата >>
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?
“ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка.
към беседата >>
Всичко даром сме взели и даром ще даваме.
Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие.
Всичко даром сме взели и даром ще даваме.
Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром.
към беседата >>
“ Няма да се оправи.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?
“ Няма да се оправи.
Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна.
към беседата >>
Защото в света само любовта дава даром нещата.
Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме.
Защото в света само любовта дава даром нещата.
Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром. А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът? “ Няма да се оправи.
Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне.
Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
към беседата >>
Казвате: „Даром ми го дай!
Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата.
Казвате: „Даром ми го дай!
“ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром. А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът? “ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне.
Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ.
Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева.
към беседата >>
“ Даром може да ви го дам, ако ви обичам.
Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай!
“ Даром може да ви го дам, ако ви обичам.
Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром. А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът? “ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ.
Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна.
Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа.
към беседата >>
Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром.
Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам.
Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром.
Това са 4 категории, които слугуват даром. А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка.
Сега някой казва: „Как ще се оправи светът? “ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна.
Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка.
– „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце.
към беседата >>
Това са 4 категории, които слугуват даром.
Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром.
Това са 4 категории, които слугуват даром.
А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
– „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна.
“ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка.
– „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна.
И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце.
към беседата >>
А всичкото друго, това е било.
Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай! “ Даром може да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром.
А всичкото друго, това е било.
към беседата >>
И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна.
И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството?
към беседата >>
Аз ви говоря, във вас има възможности.
Аз ви говоря, във вас има възможности.
Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате?
към беседата >>
Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева.
Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева.
Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Вие сте дошли до един преходен период.
Аз ви говоря, във вас има възможности.
Вие сте дошли до един преходен период.
Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици.
към беседата >>
Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа.
Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева.
Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа.
Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате.
Аз ви говоря, във вас има възможности. Вие сте дошли до един преходен период.
Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате.
Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце.
Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа.
Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце.
Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Вие не сте родени за роби в света.
Аз ви говоря, във вас има възможности. Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате.
Вие не сте родени за роби в света.
Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш.
към беседата >>
Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце.
– „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце.
Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце.
Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Вие не сте родени за грешници.
Аз ви говоря, във вас има възможности. Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света.
Вие не сте родени за грешници.
Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш.
към беседата >>
Но в какво седи благородството?
И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце.
Но в какво седи благородството?
Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Защо ще се оплаквате?
Аз ви говоря, във вас има възможности. Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници.
Защо ще се оплаквате?
Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш.
към беседата >>
Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството?
Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.
към беседата >>
Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици.
Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате?
Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици.
Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш.
към беседата >>
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората.
Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици.
Какво лошо има в това?
Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си.
към беседата >>
Старите хора няма да възкръснат.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората.
Старите хора няма да възкръснат.
Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Ти си роден за светия, да светиш.
Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това?
Ти си роден за светия, да светиш.
Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат.
Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят.
Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Ти си роден за слуга, да служиш.
Вие не сте родени за грешници. Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш.
Ти си роден за слуга, да служиш.
Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят.
Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници.
Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Ти си роден за брат, да любиш.
Защо ще се оплаквате? Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш.
Ти си роден за брат, да любиш.
Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници.
Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат.
Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Ти си роден за ученик, да учиш.
Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш.
Ти си роден за ученик, да учиш.
Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията.
Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат.
Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията.
Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Чрез учението ще придобиеш знание в себе си.
Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш.
Чрез учението ще придобиеш знание в себе си.
Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията.
Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи това многото, не да се внесе това всичкото.
към беседата >>
Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си.
Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
към беседата >>
Та, казвам: В какво седи характерът на човека?
Та, казвам: В какво седи характерът на човека?
Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти.
към беседата >>
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си.
Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение.
към беседата >>
Човек трябва да има характер.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека?
Човек трябва да има характер.
Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува.
към беседата >>
Искам да имате ума на светията.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си.
Искам да имате ума на светията.
По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате.
към беседата >>
Един английски параход посещава едно пристанище в света.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер.
Един английски параход посещава едно пристанище в света.
Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват.
към беседата >>
По какво ще определиш дали е светия?
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията.
По какво ще определиш дали е светия?
Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте.
към беседата >>
Бил поканен един виден писател.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света.
Бил поканен един виден писател.
Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия?
Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети.
Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча!
към беседата >>
Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател.
Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода.
Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети.
Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си.
Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча! “, значи научил се вече.
към беседата >>
Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти.
Та, казвам: В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода.
Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти.
Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си.
Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение.
Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча! “, значи научил се вече.
към беседата >>
Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува.
Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти.
Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува.
Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате.
Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение.
Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате.
Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча! “, значи научил се вече.
към беседата >>
Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват.
Един английски параход посещава едно пристанище в света. Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува.
Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват.
Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Ако не сте светия, поне слуга да сте.
По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате.
Ако не сте светия, поне слуга да сте.
Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча! “, значи научил се вече.
към беседата >>
Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
Бил поканен един виден писател. Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода. Той се учудил, че този, който ще бъде цар на Англия, като слуга чисти. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват.
Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
към беседата >>
Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча!
Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте.
Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча!
“, значи научил се вече.
към беседата >>
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?
“ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона?
към беседата >>
“, значи научил се вече.
Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. Ако не сте светия, поне слуга да сте. Ако ти си кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми да уча!
“, значи научил се вече.
към беседата >>
“ Това са изпитания.
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?
“ Това са изпитания.
В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!
към беседата >>
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема.
Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
В какво седят изпитанията на човека?
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека? “ Това са изпитания.
В какво седят изпитанията на човека?
Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство.
към беседата >>
Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема.
Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят.
Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали.
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека? “ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека?
Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали.
Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му.
към беседата >>
Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят.
Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят.
За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
Изгубил той един милион.
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека? “ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали.
Изгубил той един милион.
Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил.
към беседата >>
За мене този и онзи свят са един свят.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят.
За мене този и онзи свят са един свят.
Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона?
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека? “ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион.
Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона?
Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него.
към беседата >>
Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят.
Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране.
И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!
“ Това са изпитания. В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона?
Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!
“ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря.
към беседата >>
И те живеят на тази Земя.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране.
И те живеят на тази Земя.
към беседата >>
“ После изгуби това богатство.
В какво седят изпитанията на човека? Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое!
“ После изгуби това богатство.
Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!
към беседата >>
Ще кажете: „На коя Земя?
Ще кажете: „На коя Земя?
“ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници.
към беседата >>
Нещастието му седи в това, че умряла жена му.
Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали. Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство.
Нещастието му седи в това, че умряла жена му.
Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи.
към беседата >>
“ Една философия има.
Ще кажете: „На коя Земя?
“ Една философия има.
Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил.
Изгубил той един милион. Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му.
Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил.
Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него.
към беседата >>
Ако питате мравите на коя Земя живеят хората?
Ще кажете: „На коя Земя? “ Една философия има.
Ако питате мравите на коя Земя живеят хората?
На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
Ама тя се отървала от него.
Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона? Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил.
Ама тя се отървала от него.
Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
На същата Земя, на която и те живеят.
Ще кажете: „На коя Земя? “ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората?
На същата Земя, на която и те живеят.
Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
Тя е една царска дъщеря.
Сто милиона кожи, за които са работили 100 милиона животни, които са одрани и щавосани добре и този човек ги е взел за богатство и казва: „Това богатство е мое! “ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него.
Тя е една царска дъщеря.
Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
Но какво е положението на мравите?
Ще кажете: „На коя Земя? “ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят.
Но какво е положението на мравите?
Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!
“ После изгуби това богатство. Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря.
Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!
“ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници.
Ще кажете: „На коя Земя? “ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите?
Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници.
Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
“ Той сега заронил сълзи.
Нещастието му седи в това, че умряла жена му. Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!
“ Той сега заронил сълзи.
Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
“ Една философия има. Ако питате мравите на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравите? Мравите нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници.
Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници.
към беседата >>
Измъчвал я и тя се спасила от него.
Като умряла, потекли сълзи, плаче за нея, че я е изгубил. Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи.
Измъчвал я и тя се спасила от него.
Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
Сега, това са символи.
Сега, това са символи.
Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов?
към беседата >>
Той си учи урока, че тя не е за него.
Ама тя се отървала от него. Тя е една царска дъщеря. Господ, като видял [как се отнася с нея] този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене! “ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него.
Той си учи урока, че тя не е за него.
към беседата >>
Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той.
Сега, това са символи.
Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той.
Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни.
към беседата >>
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата.
Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене!
към беседата >>
Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него?
Сега, това са символи. Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той.
Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него?
Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни?
към беседата >>
Ти имаш едно дете на 3 месеца.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата.
Ти имаш едно дете на 3 месеца.
То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го.
към беседата >>
Защо да не Го обичам?
Сега, това са символи. Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него?
Защо да не Го обичам?
Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? Не.
към беседата >>
То ни най-малко не е твое.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата. Ти имаш едно дете на 3 месеца.
То ни най-малко не е твое.
Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел.
към беседата >>
Той е Този, Който всичко ми е дал.
Сега, това са символи. Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам?
Той е Този, Който всичко ми е дал.
Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? Не.
към беседата >>
НАГОРЕ