НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
605
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
605
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Вие не сте готови за такава любов.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт.
Вие не сте готови за такава любов.
Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това.
към беседата >>
Нищо не се дава за вечни времена.
Горният Господ запитва долния: „Човекът, на когото дадох сила и богатство, разработи ли този капитал, върна ли го назад? " Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредит. От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад.
Нищо не се дава за вечни времена.
Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде.
Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъж се дава на човека. Добра мисъл, добра дума, само веднъж се дава. Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов.
Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде.
След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината. И те ще потропат само веднъж на вратата ти. Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад. Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
към беседата >>
Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов.
Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича.
Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме.
към беседата >>
Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ.
" Каквото напише долният Господ за човека, такъв ще бъде и неговият кредит. От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена.
Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ.
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината.
Окото веднъж се дава на човека. Добра мисъл, добра дума, само веднъж се дава. Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде.
След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината.
И те ще потропат само веднъж на вратата ти. Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад. Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
към беседата >>
Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича.
Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас.
Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план.
към беседата >>
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант.
От този отговор зависи, дали човек ще се повиши или понижи. Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ.
Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант.
Този е естественият ред на нещата. И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
И те ще потропат само веднъж на вратата ти.
Добра мисъл, добра дума, само веднъж се дава. Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде. След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината.
И те ще потропат само веднъж на вратата ти.
Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад. Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
към беседата >>
Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас.
Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога.
Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
Този е естественият ред на нещата.
Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант.
Този е естественият ред на нещата.
И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад.
Любовта ще похлопа сутрин само веднъж на вратата ти. Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде. След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината. И те ще потропат само веднъж на вратата ти.
Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад.
Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
към беседата >>
Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън.
Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога.
Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън.
Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад. Нищо не се дава за вечни времена. Понеже човек по естество е прогресивен, той трябва да ликвидира с капитала, който му е даден: той ще заплати за всичко, което е ял и пил, а спечеленото ще върне в касата на горния Господ. Той държи сметка за всичко, което е дал на хората и казва: на еди-кого си дадох пет таланта; на еди-кого – три, а на еди-кого – един талант. Този е естественият ред на нещата.
И затова всички страдания в света се явяват като естествени последствия от неразумното използване на благата, които Бог ни е дал.
към беседата >>
Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
Ако станеш да й отвориш, добре си направил; не й ли отвориш, целият ден ще минеш без любов. Тогава и да плачеш, и да се молиш, втори път тя не иде. След Любовта ще дойде Мъдростта, а най-после Истината. И те ще потропат само веднъж на вратата ти. Не им ли отвориш веднага, никакви сълзи не са в състояние да ги върнат назад.
Ще чакаш втория ден и ще бъдеш буден.
към беседата >>
Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това.
Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън.
Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това.
Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно.
– Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни.
към беседата >>
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината?
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината?
Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си.
към беседата >>
Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме.
Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това.
Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме.
Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
– Не, произволно човек не може да стане животно.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно.
– Не, произволно човек не може да стане животно.
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин.
към беседата >>
Какво представлява човек без тяхното посещение?
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината?
Какво представлява човек без тяхното посещение?
Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека.
към беседата >>
Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план.
Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме.
Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план.
Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно.
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
към беседата >>
Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря.
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение?
Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря.
Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа".
към беседата >>
Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план.
Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
към беседата >>
Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
към беседата >>
Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми.
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря.
Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми.
Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно.
Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса.
към беседата >>
Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате.
Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните.
към беседата >>
Под Истина разбираме образа на човешката душа.
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми.
Под Истина разбираме образа на човешката душа.
Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно.
Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем.
Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата?
към беседата >>
Щом слязат на земята, те стават животни.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате.
Щом слязат на земята, те стават животни.
Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога.
към беседата >>
Душата носи Истината в себе си.
Питам: какво представлява животът без Любовта, Мъдростта и Истината? Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа.
Душата носи Истината в себе си.
Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Вие го питате защо му са тези пари.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем.
Вие го питате защо му са тези пари.
Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат.
към беседата >>
Един мит предава историята на Луцифер по следния начин.
– Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни.
Един мит предава историята на Луцифер по следния начин.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души.
към беседата >>
Бог е в душата на човека.
Какво представлява човек без тяхното посещение? Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си.
Бог е в душата на човека.
Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа". Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари.
Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа.
Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава?
към беседата >>
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
към беседата >>
Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа".
Истински човек е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любов, Мъдрост и Истина и веднага им отваря. Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека.
Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа".
Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа.
Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева.
Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение.
към беседата >>
Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа.
Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява.
към беседата >>
Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
Само този човек може да каже: чух гласа на Любовта, когато похлопа на сърцето ми; чух гласа на Мъдростта, когато похлопа на ума ми; чух гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облече душата ми. Под Истина разбираме образа на човешката душа. Душата носи Истината в себе си. Бог е в душата на човека. Казано е в Битието: „Вдъхна дихание в човека и той стана жива душа".
Който разбере закона на Истината, той ще влезе в областта на далечното бъдеще, дето хората ще бъдат крилати като ангелите: крилати по ум и сърце, а мощни по душа и по дух.
към беседата >>
Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса.
Сега вие живеете на земята, която е пълна с противоречия, които вие трябва да разрешите правилно. Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева.
Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса.
Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева.
към беседата >>
" От този момент той се намерил между животните.
Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!
" От този момент той се намерил между животните.
Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
Сега от вас се иска приложение в малките работи.
Сега от вас се иска приложение в малките работи.
Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил.
към беседата >>
Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата?
Например, дойде при вас един млад човек и ви иска 1000 лв. назаем. Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса.
Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата?
Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава?
към беседата >>
Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога.
Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните.
Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога.
Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
Започнете от отношенията си към животните.
Сега от вас се иска приложение в малките работи.
Започнете от отношенията си към животните.
Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов.
към беседата >>
Утре дрехите и обущата му ще се скъсат.
Вие го питате защо му са тези пари. Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата?
Утре дрехите и обущата му ще се скъсат.
Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си.
към беседата >>
Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души.
Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога.
Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души.
Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие.
Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията си към животните.
Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие.
Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
Какво ще прави тогава?
Той ви казва, че иска да си купи с тях един костюм дрехи и един чифт обуща, за да постъпи на работа. Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат.
Какво ще прави тогава?
Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души.
Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората.
Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие.
Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората.
По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
Може да си представите и друго положение.
Казвам: аз зная, защо този човек иска от вас 1000 лева. Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава?
Може да си представите и друго положение.
Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
То не е такова, каквото външно представлява.
Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
То не е такова, каквото външно представлява.
Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон".
Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората.
По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон".
Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева.
Той е млад, 21-годишен момък, иска тия пари не за да следва някакво училище, нито да изучава някакъв занаят, но да се облече и обуе хубаво и да се яви пред някоя мома, да го хареса. Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение.
Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева.
Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява.
Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
към беседата >>
Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил.
Сега от вас се иска приложение в малките работи. Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон".
Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил.
Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов. В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
Какво ще направи той тогава?
Питам: за колко време ще може да се представлява той пред момата? Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева.
Какво ще направи той тогава?
– Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
към беседата >>
Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов.
Започнете от отношенията си към животните. Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил.
Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов.
В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
– Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си.
Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава?
– Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си.
Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
към беседата >>
В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
Бъдете внимателни и снизходителни към тях, за да не се изродите в своето развитие. Ако бъдете снизходителни към животните, ще имате правилни отношения и към хората. По този начин само ще разберете и следните Христови думи: „Ако ме любите, ще опазите и моя закон". Следователно, ако ние любим Бога, ще проявим Божията Любов и ще разберем и опазим законите, които Той е поставил. Престъпваме ли Божиите закони, не можем да имаме Неговата любов.
В какво се проявява любовта ни към Бога, ако ние разрушаваме света, който Той е създал?
към беседата >>
Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си.
Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
към беседата >>
Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата.
Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло.
Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип.
към беседата >>
Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските.
Казвам: анализирайте своите мисли, чувства и действия и следете към коя категория се отнасят: към животинските, към човешките или към ангелските.
Ще прочета псалом 119, буква Г – Гимел и ще направя един малък разбор на някои стихове.
към беседата >>
2.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Нека бъде последователен в своите разбирания.
Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга.
Нека бъде последователен в своите разбирания.
Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство.
към беседата >>
Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал.
– И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания.
Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал.
Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли?
към беседата >>
Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре.
Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал.
Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре.
Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл.
към беседата >>
Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи.
Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре.
Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи.
Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство?
към беседата >>
Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко.
Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи.
Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко.
Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото.
към беседата >>
Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство.
Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко.
Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство.
– Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо.
към беседата >>
– Тъй ли?
Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство.
– Тъй ли?
Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива.
към беседата >>
Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл.
Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли?
Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл.
Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство?
Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл.
Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство?
И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото.
Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство?
И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото.
Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо.
Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото.
Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо.
Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива.
– Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо.
Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива.
В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива.
В него се забелязва непрекъснат процес на движение.
към беседата >>
Сега става голямо преустройство на материята.
Сега става голямо преустройство на материята.
Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър.
към беседата >>
Всичко претърпява промяна.
Сега става голямо преустройство на материята.
Всичко претърпява промяна.
Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината.
към беседата >>
Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център.
Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна.
Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център.
Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен.
към беседата >>
Целият континент се движи към екватора.
Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център.
Целият континент се движи към екватора.
След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога.
към беседата >>
След хиляди години слънцето ще изгрява на север.
Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора.
След хиляди години слънцето ще изгрява на север.
Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания.
към беседата >>
Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър.
Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север.
Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър.
В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н.
към беседата >>
В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината.
Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър.
В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината.
Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта.
към беседата >>
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления.
Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка.
към беседата >>
Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен.
Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината.
Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен.
Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява.
към беседата >>
Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления.
Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена.
Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света.
към беседата >>
Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога.
Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен.
Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога.
Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена.
Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука.
Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични.
към беседата >>
Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания.
След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога.
Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания.
Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука.
Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии.
Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип.
към беседата >>
Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н.
Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания.
Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н.
Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии.
Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло.
Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични.
към беседата >>
Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта.
В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н.
Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта.
Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка.
Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло.
Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка.
Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип.
към беседата >>
Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява.
Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта.
Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява.
Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света.
Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка.
Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света.
Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява.
Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.
към беседата >>
Кривите линии в природата се наричат магнетични.
Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света.
Кривите линии в природата се наричат магнетични.
Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират.
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират.
Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя.
към беседата >>
Те представляват прояви на женския принцип.
Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични.
Те представляват прояви на женския принцип.
Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща.
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират.
Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща.
Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата.
към беседата >>
Правите линии пък са електрични.
Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип.
Правите линии пък са електрични.
Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка.
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща.
Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка.
Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов.
към беседата >>
Те представляват прояви на мъжкия принцип.
Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични.
Те представляват прояви на мъжкия принцип.
Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви.
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка.
Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви.
Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея.
към беседата >>
Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип.
Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.
към беседата >>
Той казва: много добре изхранена кокошка!
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви.
Той казва: много добре изхранена кокошка!
Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири.
към беседата >>
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга.
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга.
Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта.
към беседата >>
Тъкмо за мене е тя.
Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка!
Тъкмо за мене е тя.
Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си.
към беседата >>
Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати.
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга.
Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати.
Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло.
към беседата >>
Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата.
Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя.
Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата.
Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов.
към беседата >>
Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите".
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати.
Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите".
Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече.
към беседата >>
Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов.
Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата.
Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов.
След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така.
към беседата >>
Кривите линии образуват наклон.
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите".
Кривите линии образуват наклон.
Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета.
към беседата >>
След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея.
Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов.
След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея.
В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим.
към беседата >>
Какво показва наклона в една планинска местност?
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон.
Какво показва наклона в една планинска местност?
– Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности.
към беседата >>
В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири.
Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея.
В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири.
Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода.
към беседата >>
– Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта.
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност?
– Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта.
Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването.
към беседата >>
Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си.
Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири.
Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си.
И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар.
към беседата >>
Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло.
Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта.
Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло.
Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер.
към беседата >>
И сега аз пак проверявам неговата любов.
Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си.
И сега аз пак проверявам неговата любов.
Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота.
към беседата >>
Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече.
Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло.
Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече.
Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели.
към беседата >>
Човек, който истински люби, не постъпва така.
Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов.
Човек, който истински люби, не постъпва така.
Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета.
Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече.
Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета.
Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим.
След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така.
Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим.
Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
Същото може да правите и в планинските местности.
Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета.
Същото може да правите и в планинските местности.
Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода.
В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим.
Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода.
Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването.
– Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности.
Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването.
От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар.
Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода.
Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар.
Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер.
Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването.
От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер.
Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота.
И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар.
Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота.
Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели.
Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер.
Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели.
Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота.
Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.
към беседата >>
Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели.
Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.
към беседата >>
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти.
Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина.
към беседата >>
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка.
Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят.
към беседата >>
Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти.
Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред.
Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка.
Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност.
Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички.
към беседата >>
Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред.
Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене.
Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност.
Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места.
В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време.
към беседата >>
Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене.
Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство.
Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места.
В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване.
И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората.
към беседата >>
Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство.
Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее.
Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване.
И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи.
Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други.
към беседата >>
Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина.
Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее.
Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина.
Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи.
Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят.
Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора.
към беседата >>
Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина.
Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.
към беседата >>
Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички.
Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят.
Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички.
Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго.
към беседата >>
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества.
Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш.
към беседата >>
Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време.
Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички.
Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време.
Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него?
към беседата >>
Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества.
Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават.
Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме.
към беседата >>
Същото нещо може да се каже и за хората.
В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време.
Същото нещо може да се каже и за хората.
Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи.
към беседата >>
Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават.
Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ.
Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо?
към беседата >>
Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други.
И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората.
Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други.
Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка.
към беседата >>
Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ.
Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява.
Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи.
към беседата >>
Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора.
Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други.
Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора.
Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
Иди там и ще преминеш.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява.
Иди там и ще преминеш.
Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго.
Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора.
Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго.
Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш.
Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш.
Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него?
Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго.
Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него?
Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме.
Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш.
Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме.
Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи.
Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него?
Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи.
Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо?
Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме.
Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо?
– Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка.
Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи.
Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка.
Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
– Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи.
Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо?
– Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи.
Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка.
Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.
към беседата >>
Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи.
Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.
към беседата >>
Казвам: всяка идея представлява един планински връх.
Казвам: всяка идея представлява един планински връх.
В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно.
към беседата >>
Що е богатството?
Що е богатството?
Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят.
към беседата >>
В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове.
Казвам: всяка идея представлява един планински връх.
В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове.
И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени.
към беседата >>
Що е сиромашията?
Що е богатството?
Що е сиромашията?
– Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива.
към беседата >>
И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно.
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове.
И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно.
По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация.
към беседата >>
– Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо?
Що е богатството? Що е сиромашията?
– Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо?
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа.
към беседата >>
По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща.
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно.
По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща.
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия.
към беседата >>
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия.
Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо?
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия.
Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати.
към беседата >>
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста".
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща.
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста".
Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство.
към беседата >>
Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си.
Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия.
Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си.
Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади.
към беседата >>
Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно.
Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста".
Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно.
Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората.
към беседата >>
Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят.
Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си.
Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят.
Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира.
към беседата >>
Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени.
В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно.
Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени.
Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения.
към беседата >>
Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива.
Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят.
Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива.
Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие.
към беседата >>
Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация.
И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени.
Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация.
Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони.
към беседата >>
Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа.
– Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива.
Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа.
Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж?
към беседата >>
Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия.
По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация.
Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия.
Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния.
към беседата >>
Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати.
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа.
Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати.
Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо.
към беседата >>
Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство.
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия.
Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство.
Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка!
към беседата >>
Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади.
Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати.
Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади.
Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи.
към беседата >>
Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората.
Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство.
Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората.
Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува.
към беседата >>
Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира.
Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади.
Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира.
Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни.
към беседата >>
Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения.
Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората.
Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения.
Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея.
към беседата >>
Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие.
Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира.
Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие.
Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата.
към беседата >>
Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони.
Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения.
Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони.
Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър?
към беседата >>
Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж?
Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие.
Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж?
Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено.
към беседата >>
Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния.
Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони.
Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния.
Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север.
към беседата >>
Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо.
Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж?
Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо.
Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни.
към беседата >>
Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка!
Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния.
Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка!
Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра?
към беседата >>
Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи.
Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо.
Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи.
Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата.
към беседата >>
Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува.
Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка!
Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува.
За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура.
към беседата >>
Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни.
Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи.
Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни.
Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си.
към беседата >>
За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея.
Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува.
За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея.
– Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре.
към беседата >>
Този стремеж е естествен закон в природата.
Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни.
Този стремеж е естествен закон в природата.
Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия.
към беседата >>
– Каква е посоката, по която тече р.Искър?
Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея.
– Каква е посоката, по която тече р.Искър?
– От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща.
към беседата >>
Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено.
Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата.
Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено.
И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици.
към беседата >>
– От юг към север.
Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър?
– От юг към север.
– Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща.
към беседата >>
И двата метода, обаче са вредни.
Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено.
И двата метода, обаче са вредни.
И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна!
към беседата >>
– Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра?
Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север.
– Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра?
– Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят.
към беседата >>
И двата метода не съществуват в природата.
Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни.
И двата метода не съществуват в природата.
Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя!
към беседата >>
– Те са студени хора, неотзивчиви, без култура.
Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра?
– Те са студени хора, неотзивчиви, без култура.
Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен.
към беседата >>
Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си.
Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата.
Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си.
Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците.
към беседата >>
Следователно, те вървят отдолу нагоре.
За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура.
Следователно, те вървят отдолу нагоре.
И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив.
към беседата >>
Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия.
Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си.
Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия.
По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща.
– Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре.
И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща.
Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив.
към беседата >>
По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици.
Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия.
По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици.
Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща.
– От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща.
Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща.
Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага.
към беседата >>
Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна!
И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици.
Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна!
Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят.
– Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща.
Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят.
Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа.
към беседата >>
Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя!
И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна!
Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя!
Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен.
– Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят.
Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен.
Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?
към беседата >>
Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците.
Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя!
Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците.
Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив.
Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен.
Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив.
– Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците.
Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.
към беседата >>
– Не, материалните блага не правят човека щастлив.
И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив.
– Не, материалните блага не правят човека щастлив.
Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи.
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи.
Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви".
към беседата >>
Животът не се заключава в материалните блага.
Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив.
Животът не се заключава в материалните блага.
Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Ние не рушим, но градим.
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи.
Ние не рушим, но градим.
Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува.
към беседата >>
Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа.
Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага.
Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа.
Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Ние не се занимаваме със старото, но с новото.
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим.
Ние не се занимаваме със старото, но с новото.
Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване.
към беседата >>
Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?
Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа.
Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други.
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото.
Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други.
Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш.
към беседата >>
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?
към беседата >>
Ние нямаме време да погребваме.
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други.
Ние нямаме време да погребваме.
Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите.
към беседата >>
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение.
Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява.
към беседата >>
Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви".
Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме.
Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви".
Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто.
към беседата >>
Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение.
Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън.
Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува.
Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви".
Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува.
Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти.
към беседата >>
Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън.
Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи.
Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г.
към беседата >>
Няма защо да ми разправят за неговото оцапване.
Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува.
Няма защо да ми разправят за неговото оцапване.
Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде.
към беседата >>
Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи.
Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл.
Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия.
към беседата >>
Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш.
Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване.
Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш.
След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи.
към беседата >>
Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл.
Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира.
Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят.
към беседата >>
След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите.
Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш.
След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите.
Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила.
към беседата >>
Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява.
Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира.
Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява.
Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки.
към беседата >>
Такъв е резултатът на доброто.
Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите.
Такъв е резултатът на доброто.
Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти.
към беседата >>
Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата.
Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява.
Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата.
Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става.
към беседата >>
Доброто има сила да чисти.
Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто.
Доброто има сила да чисти.
Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите.
към беседата >>
Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г.
Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата.
Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г.
предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало.
към беседата >>
Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде.
Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти.
Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде.
Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай.
към беседата >>
предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия.
Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г.
предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия.
За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място!
към беседата >>
Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи.
Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде.
Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи.
Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте.
към беседата >>
За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят.
Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия.
За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят.
Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде.
към беседата >>
Тази мисъл има динамическа сила.
След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи.
Тази мисъл има динамическа сила.
Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод.
към беседата >>
Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки.
Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят.
Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки.
Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора.
към беседата >>
Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти.
Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила.
Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти.
Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
към беседата >>
Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става.
Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки.
Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става.
Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении.
към беседата >>
Ти не се безпокой за резултатите.
Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти.
Ти не се безпокой за резултатите.
Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение.
към беседата >>
Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало.
Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става.
Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало.
Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора?
към беседата >>
Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай.
Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите.
Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай.
Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат.
към беседата >>
Нека старото здание седи на своето място!
предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало.
Нека старото здание седи на своето място!
Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора.
към беседата >>
Посей го в сърцето си и го остави да израсте.
Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай.
Посей го в сърцето си и го остави да израсте.
То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й.
към беседата >>
Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде.
За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място!
Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде.
Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора.
към беседата >>
То ще се развие и ще даде своя плод.
Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте.
То ще се развие и ще даде своя плод.
Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала.
към беседата >>
Нека се създаде нова религия, с нови хора.
Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде.
Нека се създаде нова религия, с нови хора.
Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните.
към беседата >>
Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод.
Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката.
към беседата >>
Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении.
Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора.
Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении.
Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава?
към беседата >>
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение.
Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение.
Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
Какви са съвременните религиозни хора?
Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении.
Какви са съвременните религиозни хора?
– Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят.
към беседата >>
Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат.
Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение.
Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат.
Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
– Болни, хилави хора.
Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора?
– Болни, хилави хора.
Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога?
към беседата >>
Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й.
Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат.
Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й.
Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора.
Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора.
Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора.
Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си!
към беседата >>
Без него тя нищо не би представлявала.
То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й.
Без него тя нищо не би представлявала.
Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
Тя лекува болните.
Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора.
Тя лекува болните.
Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството!
към беседата >>
Важно е връхчето на клечката.
Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала.
Важно е връхчето на клечката.
Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
Ами на здравите какво дава?
Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните.
Ами на здравите какво дава?
– Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето!
към беседата >>
Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката.
Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.
към беседата >>
– Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят.
Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава?
– Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят.
Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
В съвременното общество има един механически начин на работа.
В съвременното общество има един механически начин на работа.
Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри.
към беседата >>
Какъв смисъл има такова познаване на Бога?
– Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят.
Какъв смисъл има такова познаване на Бога?
Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
Всеки уповава на други, които да работят вместо него.
В съвременното общество има един механически начин на работа.
Всеки уповава на други, които да работят вместо него.
Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува.
към беседата >>
Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си!
Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога?
Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си!
Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи.
В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него.
Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи.
Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди.
към беседата >>
Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството!
Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си!
Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството!
Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
Обществото е създадено от хора.
В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи.
Обществото е създадено от хора.
Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък?
към беседата >>
Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето!
Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството!
Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето!
Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни.
В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора.
Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни.
Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това.
към беседата >>
Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
– Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето!
Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!
към беседата >>
Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри.
В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни.
Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри.
Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество.
към беседата >>
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора.
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора.
Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката?
към беседата >>
Само по себе си общество не съществува.
Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри.
Само по себе си общество не съществува.
То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество?
към беседата >>
Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така.
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора.
Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така.
Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата?
към беседата >>
То е колективен резултат от дейността на много индивиди.
Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува.
То е колективен резултат от дейността на много индивиди.
Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам.
към беседата >>
Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания.
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така.
Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания.
Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар.
към беседата >>
Някой казва: какво мога да направя аз самичък?
Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди.
Някой казва: какво мога да направя аз самичък?
– Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам?
към беседата >>
Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат.
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания.
Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат.
Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика.
към беседата >>
– Ти не се безпокой за това.
Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък?
– Ти не се безпокой за това.
Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си.
към беседата >>
Питам: кои са основните черти на културата?
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат.
Питам: кои са основните черти на културата?
Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика?
към беседата >>
Един човек може да създаде цяло общество.
Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това.
Един човек може да създаде цяло общество.
Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам.
към беседата >>
Кои са основните черти на науката?
Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата?
Кои са основните черти на науката?
Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане.
към беседата >>
Кой създаде цялото човечество?
Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество.
Кой създаде цялото човечество?
– Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
Кои са основните черти на вярата?
Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката?
Кои са основните черти на вярата?
Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва.
към беседата >>
– Адам.
То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество?
– Адам.
Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар.
Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата?
Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар.
Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
Какво човечество създаде Адам?
Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам.
Какво човечество създаде Адам?
– Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика.
Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар.
Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика.
На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
– Той създаде хора, подобни на себе си.
– Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам?
– Той създаде хора, подобни на себе си.
Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
На какво се дължи побеляването на езика?
Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика.
На какво се дължи побеляването на езика?
– На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
Това можа да излезе от първия Адам.
Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си.
Това можа да излезе от първия Адам.
Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
– На неправилно храносмилане.
Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика?
– На неправилно храносмилане.
Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам.
Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.
към беседата >>
Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва.
Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане.
Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва.
Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам.
Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек.
към беседата >>
Тези са причините за белия цвят на езика.
Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва.
Тези са причините за белия цвят на езика.
към беседата >>
Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам.
Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен.
Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н.
към беседата >>
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели.
Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства.
към беседата >>
Тази философия проповядваше стария Адам.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен.
Тази философия проповядваше стария Адам.
Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш.
към беседата >>
Вие го съветвате да отиде при лекар.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели.
Вие го съветвате да отиде при лекар.
Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа.
към беседата >>
Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам.
Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана.
Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря.
към беседата >>
Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар.
Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница.
Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе!
към беседата >>
Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана.
Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят.
Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула.
към беседата >>
Значи, черният дроб на този човек е разстроен.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница.
Значи, черният дроб на този човек е разстроен.
Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе.
към беседата >>
Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек.
Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят.
Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек.
Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика.
към беседата >>
Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен.
Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде.
Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане.
към беседата >>
Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н.
Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек.
Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н.
Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш?
към беседата >>
Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства.
Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде.
Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства.
Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват.
към беседата >>
Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш.
Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н.
Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш.
– Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил.
към беседата >>
Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа.
Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства.
Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа.
Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам.
към беседата >>
– Аз не зная да свиря.
Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш.
– Аз не зная да свиря.
Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н.
към беседата >>
Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе!
Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа.
Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе!
Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно.
към беседата >>
Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула.
Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря.
Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула.
– Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате.
към беседата >>
Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе.
Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе!
Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе.
Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл?
към беседата >>
– Аз не съм учил математика.
Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула.
– Аз не съм учил математика.
Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал.
към беседата >>
Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане.
Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе.
Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане.
Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница.
към беседата >>
Ами това цвете можеш ли да нарисуваш?
Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика.
Ами това цвете можеш ли да нарисуваш?
– И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София?
към беседата >>
Знания имам, но и те не ме ползват.
Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане.
Знания имам, но и те не ме ползват.
На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек.
към беседата >>
– И рисуване не съм учил.
Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш?
– И рисуване не съм учил.
Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му.
към беседата >>
На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам.
Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват.
На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам.
Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави?
към беседата >>
Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н.
– Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил.
Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н.
Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях?
към беседата >>
Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно.
Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам.
Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно.
Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В".
към беседата >>
Не говорете неща, които не разбирате.
Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н.
Не говорете неща, които не разбирате.
Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават.
към беседата >>
Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл?
Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно.
Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл?
– Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде!
към беседата >>
Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал.
– Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате.
Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал.
– Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София.
към беседата >>
– Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница.
Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл?
– Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница.
Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ".
към беседата >>
– Какво видя в София?
Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал.
– Какво видя в София?
– запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра.
към беседата >>
Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек.
Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница.
Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек.
А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам!
към беседата >>
– запитвали го съселяните му.
– И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София?
– запитвали го съселяните му.
– Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука.
към беседата >>
А той какво прави?
На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек.
А той какво прави?
Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р".
към беседата >>
– Какво ли не видях?
Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му.
– Какво ли не видях?
– Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства.
към беседата >>
Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В".
Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави?
Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В".
– И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея!
към беседата >>
– Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават.
Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях?
– Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават.
– Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата.
към беседата >>
– И тази работа няма да я бъде!
Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В".
– И тази работа няма да я бъде!
– махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А".
към беседата >>
– Това не е София.
Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават.
– Това не е София.
Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
– махне правата линия на буквата "Ъ".
– Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде!
– махне правата линия на буквата "Ъ".
– И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние.
към беседата >>
Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра.
– Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София.
Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра.
Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
– И от това нищо не очаквам!
Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ".
– И от това нищо не очаквам!
– махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш.
към беседата >>
Истинската вяра се превръща в положителна наука.
– запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра.
Истинската вяра се превръща в положителна наука.
Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
– махне правата линия на буквата "Р".
А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам!
– махне правата линия на буквата "Р".
– И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа!
към беседата >>
Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства.
– Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука.
Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства.
Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
– И на това не се надея!
Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р".
– И на това не се надея!
– махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В".
към беседата >>
Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата.
– Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства.
Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата.
Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
– махне правата линия и на буквата "А".
– И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея!
– махне правата линия и на буквата "А".
Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди!
към беседата >>
Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
– Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата.
Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.
към беседата >>
Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние.
– махне правата линия на буквата "Ъ". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А".
Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние.
Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ".
към беседата >>
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство!
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство!
Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си.
към беседата >>
Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш.
– И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние.
Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш.
Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея!
към беседата >>
Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас.
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство!
Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас.
Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално.
към беседата >>
Кажи: ще стане тази работа!
– махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш.
Кажи: ще стане тази работа!
– тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р".
към беседата >>
Приятно е да слушате един велик музикант.
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас.
Приятно е да слушате един велик музикант.
Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример.
към беседата >>
– тури правата линия на буквата "В".
– И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа!
– тури правата линия на буквата "В".
– И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея!
към беседата >>
Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му.
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант.
Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му.
Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее.
към беседата >>
– И тази работа ще се уреди!
– махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В".
– И тази работа ще се уреди!
– тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А".
към беседата >>
Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде.
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му.
Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде.
Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс.
към беседата >>
– тури правата линия на буквата "Ъ".
Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди!
– тури правата линия на буквата "Ъ".
– И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш?
към беседата >>
Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си.
Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде.
Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си.
Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее.
към беседата >>
– И тук ще успея!
Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ".
– И тук ще успея!
– тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра.
към беседата >>
Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално.
Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си.
Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално.
Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично.
към беседата >>
– тури правата линия на буквата "Р".
Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея!
– тури правата линия на буквата "Р".
– И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока.
към беседата >>
Ще ви приведа един подобен пример.
Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално.
Ще ви приведа един подобен пример.
Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво.
към беседата >>
– И там ще успея!
– тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р".
– И там ще успея!
– тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее.
Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример.
Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее.
Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива.
към беседата >>
– тури правата линия на буквата "А".
– И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея!
– тури правата линия на буквата "А".
Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс.
Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее.
Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс.
Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее.
към беседата >>
Какво ще придобиеш?
– тури правата линия на буквата "Ъ". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А".
Какво ще придобиеш?
– Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее.
Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс.
Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее.
И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
– Вяра.
– И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш?
– Вяра.
Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
И действително, тя пеела отлично.
Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее.
И действително, тя пеела отлично.
Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока.
– тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра.
Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока.
Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво.
Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично.
Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво.
Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
– И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока.
Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.
към беседата >>
Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива.
Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво.
Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива.
От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност.
Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу.
към беседата >>
От този момент момата изгубва способността си да пее.
Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива.
От този момент момата изгубва способността си да пее.
Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
Те са хора на чувствата.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност.
Те са хора на чувствата.
Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот.
към беседата >>
Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее.
Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.
към беседата >>
Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата.
Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават.
От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста.
към беседата >>
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата.
Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора.
към беседата >>
От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават.
От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата.
Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата.
Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности.
Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества.
към беседата >>
Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата.
Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта.
Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности.
Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности.
Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага.
към беседата >>
Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу.
Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта.
Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу.
В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности.
Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина.
Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън.
към беседата >>
В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот.
Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу.
В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот.
Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина.
Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим.
Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
Подобно нещо представлява човешката уста.
Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот.
Подобно нещо представлява човешката уста.
По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора.
Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим.
Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора.
В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста.
По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.
към беседата >>
В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества.
Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора.
В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества.
У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права.
Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит.
към беседата >>
У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага.
Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества.
У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага.
Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права.
Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре.
У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява.
към беседата >>
Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън.
Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага.
Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън.
От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
У някои хора горната устна е издадена напред.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре.
У някои хора горната устна е издадена напред.
Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия.
към беседата >>
От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън.
От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.
към беседата >>
Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред.
Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред.
По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек?
към беседата >>
Казват: да бъдем добри!
Казват: да бъдем добри!
– В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание.
към беседата >>
По горната устна се определя състоянието на ума.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред.
По горната устна се определя състоянието на ума.
Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р".
към беседата >>
– В какво седи добротата на човека?
Казват: да бъдем добри!
– В какво седи добротата на човека?
Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира.
към беседата >>
Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит.
Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума.
Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит.
Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства.
към беседата >>
Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш.
Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека?
Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш.
Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля.
към беседата >>
Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява.
Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит.
Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява.
Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там.
Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш.
Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там.
Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав.
към беседата >>
Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия.
У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява.
Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия.
Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея.
Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там.
Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея.
Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият.
към беседата >>
Какво трябва тогава на този човек?
Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия.
Какво трябва тогава на този човек?
– Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание.
Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея.
Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание.
Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
– Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р".
По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек?
– Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р".
За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира.
– В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание.
Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира.
Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства.
Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р".
За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства.
Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля.
Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира.
Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля.
Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства.
Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.
към беседата >>
Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав.
Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля.
Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав.
С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
Древните философи са казали: "Познай себе си!
Древните философи са казали: "Познай себе си!
" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си.
към беседата >>
С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият.
Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав.
С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият.
Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва.
Древните философи са казали: "Познай себе си!
" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва.
Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж.
към беседата >>
Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият.
Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.
към беседата >>
Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора.
Древните философи са казали: "Познай себе си! " За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва.
Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора.
Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави.
Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
към беседата >>
Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи.
Древните философи са казали: "Познай себе си! " За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора.
Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи.
Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда.
към беседата >>
Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави.
Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си.
към беседата >>
Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя?
Древните философи са казали: "Познай себе си! " За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи.
Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя?
– Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм.
към беседата >>
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз.
Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата.
към беседата >>
– Снеми част от товара си.
Древните философи са казали: "Познай себе си! " За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя?
– Снеми част от товара си.
Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления.
към беседата >>
Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз.
Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват.
Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае.
към беседата >>
Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж.
" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си.
Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж.
Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха.
към беседата >>
Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват.
Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му.
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба.
към беседата >>
Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот.
Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж.
Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот.
Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече.
към беседата >>
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му.
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда.
Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот.
Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда.
Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено.
към беседата >>
Излиза пред паството си.
Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
Излиза пред паството си.
Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм.
Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда.
Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм.
Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек.
към беседата >>
Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата.
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си.
Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата.
На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления.
– Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм.
Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления.
Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо.
към беседата >>
На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае.
Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата.
На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае.
Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха.
Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления.
Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха.
Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
Объркал се дядо поп в своята служба.
Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае.
Объркал се дядо поп в своята служба.
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече.
Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха.
Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече.
Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба.
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено.
Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече.
Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено.
През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци.
Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.
към беседата >>
През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек.
Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено.
През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек.
Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци.
Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина.
Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Хвърлете това перо.
Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек.
Хвърлете това перо.
Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци. Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина.
Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо.
Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.
към беседата >>
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота".
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота".
Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате?
към беседата >>
Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота".
Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи.
Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час.
към беседата >>
Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи.
Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли.
Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много.
към беседата >>
Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли.
Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави.
Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й.
към беседата >>
Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време.
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави.
Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време.
За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия.
към беседата >>
За колко време се нахранвате?
И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време.
За колко време се нахранвате?
Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна.
към беседата >>
Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час.
Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате?
Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час.
Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро.
към беседата >>
Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много.
Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час.
Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много.
Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й.
Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много.
Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й.
Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия.
Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й.
Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия.
Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна.
За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия.
Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна.
Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
Той е бирник, който не носи добро.
Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна.
Той е бирник, който не носи добро.
Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро.
Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.
към беседата >>
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него.
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него.
Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих.
към беседата >>
Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си.
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него.
Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си.
Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре.
към беседата >>
Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят?
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си.
Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят?
Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам.
към беседата >>
Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата.
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят?
Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата.
Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой!
към беседата >>
Главата ми побеля от страдания!
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата.
Главата ми побеля от страдания!
Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица.
към беседата >>
Остарях, всичко загубих.
И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания!
Остарях, всичко загубих.
Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света?
към беседата >>
Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре.
Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих.
Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре.
Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела?
към беседата >>
Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам.
Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре.
Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам.
Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой!
Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам.
Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой!
Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Казвам: този човек прилича на празна воденица.
Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой!
Казвам: този човек прилича на празна воденица.
Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света?
Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица.
Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света?
Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела?
Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света?
Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела?
Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела?
Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.
към беседата >>
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си.
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си.
Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек?
към беседата >>
Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си.
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си.
Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си.
Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят.
към беседата >>
Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си?
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си.
Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си?
Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара.
към беседата >>
Ще кажеш, че си човек.
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си?
Ще кажеш, че си човек.
Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън.
към беседата >>
Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея?
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек.
Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея?
Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо?
към беседата >>
Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек?
Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея?
Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек?
В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят.
Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек?
В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят.
Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара.
Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят.
Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара.
Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън.
Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара.
Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън.
Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо?
Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън.
Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо?
– Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
– Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо?
– Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.
към беседата >>
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н.
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н.
В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар! " – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга?
към беседата >>
В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н.
В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!
" – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл?
към беседата >>
" – Тъй ли?
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!
" – Тъй ли?
Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга.
към беседата >>
Как, къде?
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар! " – Тъй ли?
Как, къде?
– И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания.
към беседата >>
– И веднага философът почва да бяга.
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар! " – Тъй ли? Как, къде?
– И веднага философът почва да бяга.
Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал.
към беседата >>
Питам: защо този философ бяга?
Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар! " – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга.
Питам: защо този философ бяга?
Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре.
към беседата >>
Нали животът няма смисъл?
В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар! " – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга?
Нали животът няма смисъл?
Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи.
към беседата >>
Преди един момент искаше да умре, а сега бяга.
" – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл?
Преди един момент искаше да умре, а сега бяга.
Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко.
към беседата >>
3.
Естествен ред на нещата
,
ООК
, София, 28.8.1929г.,
Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота.
При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето.
Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота.
Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония.
Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота.
Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония.
Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява.
Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония.
Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява.
Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето.
И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява.
Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето.
По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето.
По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща.
Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право.
към беседата >>
Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща.
Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него.
Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път.
към беседата >>
Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него.
Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието.
Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого.
към беседата >>
Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието.
Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога.
В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога.
В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок.
Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право.
Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок.
Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право.
Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път.
Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право.
Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път.
И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого.
Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път.
И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого.
Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого.
Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
към беседата >>
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода.
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода.
Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина.
към беседата >>
Без Него никакъв живот не съществува.
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода.
Без Него никакъв живот не съществува.
Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно.
към беседата >>
Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ.
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува.
Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ.
Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот.
към беседата >>
Всяко Божествено чувство е запален огън.
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ.
Всяко Божествено чувство е запален огън.
Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства?
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън.
Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства?
Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина.
Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства?
Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина.
Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Ние казваме, че този човек живее правилно.
Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина.
Ние казваме, че този човек живее правилно.
Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот.
Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно.
Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот.
Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот.
Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.
към беседата >>
Какво представлява моралът?
Какво представлява моралът?
Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес.
към беседата >>
Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото.
Какво представлява моралът?
Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото.
Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си.
към беседата >>
Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото.
Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото.
Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото.
Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил.
към беседата >>
Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото.
Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото.
Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото.
За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови.
към беседата >>
За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина.
Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото.
За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина.
Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил.
към беседата >>
Това може да стане още днес.
Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина.
Това може да стане още днес.
От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си.
към беседата >>
От човека зависи да възстанови отношенията си.
Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес.
От човека зависи да възстанови отношенията си.
Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си.
към беседата >>
Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил.
Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си.
Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил.
Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Следователно той сам трябва да ги възстанови.
Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил.
Следователно той сам трябва да ги възстанови.
Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Всеки сам е виновен за грешките, които е направил.
За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови.
Всеки сам е виновен за грешките, които е направил.
Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си.
Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил.
Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си.
Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си.
От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си.
Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си.
Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си.
Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.
към беседата >>
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот.
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот.
Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си.
към беседата >>
Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат.
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот.
Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат.
Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега.
към беседата >>
Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат.
Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?
" — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена.
към беседата >>
" — Деца имат и птичките, а не само ти.
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?
" — Деца имат и птичките, а не само ти.
— "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата.
към беседата >>
— "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш?
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти.
— "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш?
Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов.
към беседата >>
Ти си се родил с вярата си.
Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш?
Ти си се родил с вярата си.
Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне.
към беседата >>
Ти не си започнал да вярваш отсега.
Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си.
Ти не си започнал да вярваш отсега.
Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена.
Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен? " — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега.
Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена.
Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата.
" — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена.
Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата.
Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов.
— "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата.
Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов.
Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне.
Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов.
Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне.
Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне.
Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога?
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога?
Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека.
към беседата >>
Едно от условията е молитвата.
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога?
Едно от условията е молитвата.
Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си.
към беседата >>
Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата.
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата.
Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата.
— "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение.
към беседата >>
— "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота.
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата.
— "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота.
Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си.
към беседата >>
Молитвата е едно от съществените задължения на човека.
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота.
Молитвата е едно от съществените задължения на човека.
Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия.
към беседата >>
Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека.
Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека.
Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека.
Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда.
към беседата >>
Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си.
Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека.
Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си.
Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си.
към беседата >>
Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение.
Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си.
Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение.
Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля?
към беседата >>
Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си.
— "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение.
Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си.
Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш.
към беседата >>
Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия.
Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си.
Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия.
След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота.
към беседата >>
След това ще пита защо страда.
Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия.
След това ще пита защо страда.
Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения.
към беседата >>
Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си.
Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда.
Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си.
— "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят.
към беседата >>
— "Длъжен ли съм да се моля?
Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си.
— "Длъжен ли съм да се моля?
" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш.
Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля?
" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш.
Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота.
Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш.
Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота.
Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения.
След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота.
Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения.
Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят.
Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения.
Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят.
Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
— "Длъжен ли съм да се моля? " — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят.
Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.
към беседата >>
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата.
Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят.
към беседата >>
Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата.
Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й.
Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й.
Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата.
Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота.
към беседата >>
Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата.
Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини.
Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота.
към беседата >>
Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини.
Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река.
Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета.
към беседата >>
Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят.
И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река.
Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят.
Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят.
Същото се отнася и до човека.
Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи.
към беседата >>
Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота.
Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека.
Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота.
Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота.
Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота.
Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота.
Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета.
Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота.
Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета.
Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници.
Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета.
Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници.
Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи.
Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници.
Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи.
Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи.
Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
към беседата >>
Какво представлява сърденето, гневът?
Какво представлява сърденето, гневът?
Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си.
към беседата >>
Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи.
Какво представлява сърденето, гневът?
Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи.
Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди.
към беседата >>
Гневът е качество не само на човека, но и на животните.
Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи.
Гневът е качество не само на човека, но и на животните.
Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам.
към беседата >>
Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее.
Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните.
Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее.
В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си.
към беседата >>
В блеенето няма никаква наука, никаква философия.
Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее.
В блеенето няма никаква наука, никаква философия.
То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения.
към беседата >>
То е нещо старо, отживяло времето си.
Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия.
То е нещо старо, отживяло времето си.
Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам.
към беседата >>
Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди.
Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си.
Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди.
Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам.
Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди.
Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам.
Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си.
Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам.
Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си.
Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения.
В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си.
Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения.
Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам.
То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения.
Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам.
Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам.
Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.
към беседата >>
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват.
Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно.
към беседата >>
Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват.
Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат.
Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота!
към беседата >>
Например съмнението в Бога не се допуска.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат.
Например съмнението в Бога не се допуска.
Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли.
към беседата >>
Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска.
Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край.
Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли.
към беседата >>
Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край.
Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта.
Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек.
към беседата >>
Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно.
Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта.
Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно.
Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си.
към беседата >>
Невъзможно е човек да се съмнява в Живота!
Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно.
Невъзможно е човек да се съмнява в Живота!
Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване.
към беседата >>
Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли.
Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота!
Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли.
Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае.
към беседата >>
Отличителното качество на човека е способността му да мисли.
Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли.
Отличителното качество на човека е способността му да мисли.
Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света.
към беседата >>
Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек.
Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли.
Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек.
Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо?
към беседата >>
Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си.
Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек.
Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си.
Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване.
Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си.
Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване.
Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае.
Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване.
Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае.
Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света.
Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае.
Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света.
Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
Той коренно изменя отношенията си към света. Защо?
Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света.
Той коренно изменя отношенията си към света. Защо?
— Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
— Защото изгубва Светлината си.
Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо?
— Защото изгубва Светлината си.
към беседата >>
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая.
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая.
Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания.
към беседата >>
Какво може да вижда човек в тъмнината?
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая.
Какво може да вижда човек в тъмнината?
Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.
към беседата >>
Каква представа ще има той за света от тъмната стая?
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината?
Каква представа ще има той за света от тъмната стая?
Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден.
към беседата >>
Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят.
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая?
Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят.
И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха.
към беседата >>
И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания.
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят.
И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания.
Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон.
към беседата >>
Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания.
Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания.
Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания.
Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е.
към беседата >>
Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.
Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания.
Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.
За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него.
към беседата >>
За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден.
Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.
За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден.
Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Отглеждането на слона не е задача за сиромаха.
Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден.
Отглеждането на слона не е задача за сиромаха.
Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят.
към беседата >>
Само богатият, капиталистът може да отглежда слон.
И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха.
Само богатият, капиталистът може да отглежда слон.
Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват.
към беседата >>
Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е.
Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон.
Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е.
Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път.
към беседата >>
Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него.
Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е.
Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него.
Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път.
към беседата >>
Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки.
За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него.
Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки.
Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят.
Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки.
Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят.
Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват.
Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят.
Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват.
Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път.
Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват.
Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път.
Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път.
Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път.
Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път.
Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път.
Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога.
Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива.
към беседата >>
Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога.
Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено.
Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос.
към беседата >>
Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено.
Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е.
на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи.
към беседата >>
на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е.
на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни.
Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи?
към беседата >>
Светът се нуждае от работници.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни.
Светът се нуждае от работници.
Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог.
към беседата >>
Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива.
Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници.
Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива.
Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го.
към беседата >>
Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос.
Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива.
Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос.
Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори.
към беседата >>
Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи.
Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос.
Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи.
Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око.
към беседата >>
Кой ще го учи?
на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи.
Кой ще го учи?
— Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява.
към беседата >>
— Бог.
Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи?
— Бог.
Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи.
към беседата >>
Като прави Добро, Бог му говори, учи го.
Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог.
Като прави Добро, Бог му говори, учи го.
Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания.
към беседата >>
Но и като прави зло, Бог пак му говори.
Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го.
Но и като прави зло, Бог пак му говори.
Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва.
към беседата >>
Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око.
Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори.
Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око.
За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява.
Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око.
За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява.
Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
Като го укорява, Той има желание да го изправи.
— Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява.
Като го укорява, Той има желание да го изправи.
Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания.
Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи.
Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания.
Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
Щом прави добро, той се радва.
Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания.
Щом прави добро, той се радва.
Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва.
Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.
към беседата >>
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много.
И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага.
към беседата >>
И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много.
И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ.
Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат.
към беседата >>
Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ.
Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното.
Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо.
към беседата >>
Човек може да вярва в своя идеал.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното.
Човек може да вярва в своя идеал.
Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете.
към беседата >>
Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал.
Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне.
Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане.
към беседата >>
Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага.
Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне.
Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага.
Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска.
към беседата >>
Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат.
И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага.
Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат.
Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове.
към беседата >>
Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо.
Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат.
Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо.
Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия.
към беседата >>
Повечето хора дишат с горната част на дробовете.
Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо.
Повечето хора дишат с горната част на дробовете.
Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????
към беседата >>
Ние наричаме това дишане плитко дишане.
Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете.
Ние наричаме това дишане плитко дишане.
При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта.
към беседата >>
При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска.
Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане.
При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска.
За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно.
към беседата >>
За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове.
Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска.
За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове.
При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия.
Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове.
При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия.
Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????
Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия.
Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????
] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта.
Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????
] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта.
Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно.
При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта.
Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно.
Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ???? ] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно.
Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до мислите.
Същият закон се отнася и до мислите.
Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна.
към беседата >>
Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна.
Същият закон се отнася и до мислите.
Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна.
Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него.
към беседата >>
Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него.
Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна.
Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него.
Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени?
към беседата >>
Пълна ли е вашата мисъл за Бога?
Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него.
Пълна ли е вашата мисъл за Бога?
Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н.
към беседата >>
Тя обхваща ли цялото понятие Бог?
Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога?
Тя обхваща ли цялото понятие Бог?
Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни.
към беседата >>
Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна.
Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог?
Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна.
Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят.
към беседата >>
Казвате, че познавате баща си, че мислите за него.
Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна.
Казвате, че познавате баща си, че мислите за него.
Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени.
към беседата >>
Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени?
Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него.
Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени?
Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството.
към беседата >>
Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н.
Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени?
Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н.
Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата.
към беседата >>
Обаче това са белези, които не са постоянни.
Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н.
Обаче това са белези, които не са постоянни.
Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна.
към беседата >>
Те лесно могат да се променят.
Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни.
Те лесно могат да се променят.
В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени.
Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят.
В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени.
Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна.
към беседата >>
Тя е положението на бащата като глава на семейството.
Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени.
Тя е положението на бащата като глава на семейството.
Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве.
към беседата >>
Бащата е глава, начало на нещата.
Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството.
Бащата е глава, начало на нещата.
Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека.
към беседата >>
Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна.
Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата.
Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна.
Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно.
към беседата >>
Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос.
Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна.
Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос.
Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот.
към беседата >>
Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна.
В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос.
Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна.
Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея.
към беседата >>
Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве.
Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна.
Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве.
Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено.
към беседата >>
Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека.
Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве.
Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека.
Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата.
към беседата >>
Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно.
Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека.
Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно.
Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава.
към беседата >>
Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот.
Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно.
Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот.
Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви.
към беседата >>
Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея.
Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот.
Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея.
Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина.
към беседата >>
Докато тази връзка съществува, човек живее естествено.
Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея.
Докато тази връзка съществува, човек живее естествено.
Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата.
към беседата >>
Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата.
Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено.
Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата.
При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето.
към беседата >>
При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава.
Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата.
При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава.
Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота.
към беседата >>
Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви.
Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава.
Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви.
Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония.
към беседата >>
Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина.
Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви.
Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина.
И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява.
към беседата >>
И двамата се намират в естествения ред на нещата.
Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина.
И двамата се намират в естествения ред на нещата.
Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето.
към беседата >>
Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето.
Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата.
Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето.
Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.
към беседата >>
4.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве.
И в тях праната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно.
Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве.
В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.
към беседата >>
Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш.
Натъкнете ли се на него, отстъпете назад. Злото е бомба, която експлодира, без да причини съществена пакост. Неприятелят е скрит в крепостта си, напразно ще го бомбардираш. Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби.
Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш.
Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа. Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби. Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.
към беседата >>
В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно.
Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве.
В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно.
Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.
към беседата >>
Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа.
Злото е бомба, която експлодира, без да причини съществена пакост. Неприятелят е скрит в крепостта си, напразно ще го бомбардираш. Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби. Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш.
Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа.
Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби. Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.
към беседата >>
Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето.
Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно.
Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето.
Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.
към беседата >>
Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби.
Неприятелят е скрит в крепостта си, напразно ще го бомбардираш. Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби. Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш. Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа.
Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби.
Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.
към беседата >>
Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.
Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смляната храна в човека прониква в трите свята – физически, духовен и Божествен, ние казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на храносмилането в човека става правилно, той се чувства радостен и весел, радва се на отлично здраве. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето.
Не може ли храната да проникне в различните светове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.
към беседата >>
Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.
Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби. Щом осиромашееш, той ще събере бомбите, ще ги превърне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш. Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа. Той ще ти даде работа, за която ще ти плати със собствените ти думи, със собствените ти бомби.
Това, което си отправял към него, един ден ще се върне към тебе.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“.
Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм.
към беседата >>
Питам: Можете ли да приложите този закон?
Питам: Можете ли да приложите този закон?
Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека.
към беседата >>
Значи, никой уд не живее за себе си.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“.
Значи, никой уд не живее за себе си.
В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Можете ли на злото да въздействате с добро?
Питам: Можете ли да приложите този закон?
Можете ли на злото да въздействате с добро?
Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие.
към беседата >>
В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Значи, никой уд не живее за себе си.
В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си.
Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига.
Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействате с добро?
Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига.
Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.
към беседата >>
Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си.
Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка.
И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли.
Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига.
Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли.
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички.
към беседата >>
И мозъкът не работи за себе си.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка.
И мозъкът не работи за себе си.
Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него.
Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли.
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него.
Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете.
към беседата >>
Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм.
Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си“. Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си.
Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм.
Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека.
Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него.
Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека.
Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо?
към беседата >>
Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовете, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм.
Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на всеки орган, да го застави да работи.
към беседата >>
Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие.
Можете ли на злото да въздействате с добро? Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека.
Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие.
Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат.
към беседата >>
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си.
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си.
Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това?
към беседата >>
Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.
Ще кажете, че каквото прави човек, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие.
Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.
Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата.
към беседата >>
Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов.
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си.
Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов.
Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека.
към беседата >>
Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички.
Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.
Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички.
Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.
към беседата >>
Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това.
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов.
Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това.
Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това?
към беседата >>
Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете.
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички.
Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете.
Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича.
към беседата >>
Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това?
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това.
Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това?
Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста.
към беседата >>
Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо?
Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете.
Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо?
Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това?
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това?
Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това?
Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека.
към беседата >>
Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат.
Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо?
Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат.
Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това?
Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това?
Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това?
В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си.
към беседата >>
Те не се отзовават на отрицателните сили на природата.
Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат.
Те не се отзовават на отрицателните сили на природата.
Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
В ръката се крие историята на човека.
Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това?
В ръката се крие историята на човека.
Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.
към беседата >>
Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.
Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата.
Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.
Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
Какво по-приятно занимание можете да имате от това?
Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека.
Какво по-приятно занимание можете да имате от това?
Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове.
към беседата >>
Вие знаете, че подобното подобно привлича.
Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.
Вие знаете, че подобното подобно привлича.
Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста.
Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това?
Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста.
В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи.
към беседата >>
Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича.
Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват.
към беседата >>
В окото, в носа, в устата се крие историята на човека.
Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста.
В окото, в носа, в устата се крие историята на човека.
Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек.
към беседата >>
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света?
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света?
Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета.
към беседата >>
Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си.
Когато хиромантикът изучава ръката на човека, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека.
Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си.
Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
Много просто.
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света?
Много просто.
Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря?
към беседата >>
Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.
В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си.
Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.
Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите.
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто.
Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите.
– Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш.
към беседата >>
Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове.
Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.
Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове.
Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
– Каква песен трябва да свирим?
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите.
– Каква песен трябва да свирим?
– Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място.
към беседата >>
Изобщо, в природата нищо не се губи.
Има учени хора, които се занимават или само с човешкото око, или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове.
Изобщо, в природата нищо не се губи.
Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
– Според случая.
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим?
– Според случая.
Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква.
към беседата >>
Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек.
В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи.
Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек.
Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета.
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая.
Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета.
– Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли.
към беседата >>
Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
Който изучава историята на даден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства голямо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цялото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете целия човек.
Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздейства, да изправи погрешките си.
към беседата >>
– Имам ли право да свиря?
Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета.
– Имам ли право да свиря?
– Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си.
Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
– Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш.
Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря?
– Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш.
Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква?
към беседата >>
Причините са в самите тях.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си.
Причините са в самите тях.
Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
Каквото свириш, всичко е на място.
– Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш.
Каквото свириш, всичко е на място.
Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си.
към беседата >>
Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях.
Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата.
Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква.
– Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място.
Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква.
Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото.
към беседата >>
Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата.
Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния.
Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли.
Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква.
Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли.
Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото.
към беседата >>
Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния.
Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение.
Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото.
– Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли.
Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото.
Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането.
към беседата >>
Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение.
Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
към беседата >>
Защо отива днес на църква?
– Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото.
Защо отива днес на църква?
Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли.
към беседата >>
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа.
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
към беседата >>
Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си.
Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква?
Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си.
В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това.
към беседата >>
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа.
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив.
Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай.
към беседата >>
В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото.
Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си.
В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото.
Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя.
към беседата >>
Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив.
Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие.
Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
Не е лошо да играе човек на хорото.
Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото.
Не е лошо да играе човек на хорото.
Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири.
към беседата >>
Това са три състояния, през които всеки човек минава.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие.
Това са три състояния, през които всеки човек минава.
Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
Лошата страна на хорото седи в неразбирането.
Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото.
Лошата страна на хорото седи в неразбирането.
Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан.
към беседата >>
Смелият излиза от дома си и отива на работа.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава.
Смелият излиза от дома си и отива на работа.
Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли.
Защо отива днес на църква? Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането.
Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли.
Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай.
към беседата >>
Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа.
Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това.
Защото е преживял големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли.
Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това.
Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика.
към беседата >>
Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай.
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай.
Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
Някой казва: Не зная, какво да правя.
В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това.
Някой казва: Не зная, какво да правя.
– Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря?
към беседата >>
Страхливият всякога завършва работата си.
Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай.
Страхливият всякога завършва работата си.
към беседата >>
– Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири.
Не е лошо да играе човек на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя.
– Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири.
– Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се.
към беседата >>
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример.
Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща.
към беседата >>
– Нямам тъпан.
Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири.
– Нямам тъпан.
– Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората?
към беседата >>
Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример.
Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете.
Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си.
към беседата >>
– Щом нямаш тъпан, ори и копай.
Лошо е, когато човек играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан.
– Щом нямаш тъпан, ори и копай.
Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си.
към беседата >>
Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите!
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете.
Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите!
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват?
към беседата >>
Орането и копането е пак музика.
Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай.
Орането и копането е пак музика.
– Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири.
към беседата >>
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите!
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате.
Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели.
към беседата >>
– Право ли е да пея и да свиря?
Някой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика.
– Право ли е да пея и да свиря?
– Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Това значи завършване на известна работа.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате.
Това значи завършване на известна работа.
Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир.
към беседата >>
– Право е, разбира се.
– Щом не знаеш, какво да правиш, пей и свири. – Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря?
– Право е, разбира се.
– Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа.
Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща.
Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив.
към беседата >>
– Какво ще кажат хората?
– Нямам тъпан. – Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се.
– Какво ще кажат хората?
– Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Две държави се бият, започват да воюват помежду си.
Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща.
Две държави се бият, започват да воюват помежду си.
Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека.
към беседата >>
– Важно е, какво ти ще кажеш за себе си.
– Щом нямаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората?
– Важно е, какво ти ще кажеш за себе си.
Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Защо воюват?
Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си.
Защо воюват?
Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика.
към беседата >>
Щом нямаш работа, пей и свири.
Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си.
Щом нямаш работа, пей и свири.
За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Защото са смели.
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват?
Защото са смели.
Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят.
към беседата >>
За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
– Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири.
За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.
към беседата >>
Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир.
Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели.
Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир.
Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат.
към беседата >>
Съзнателният живот изисква работа.
Съзнателният живот изисква работа.
Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
към беседата >>
Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив.
Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир.
Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив.
Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“.
към беседата >>
Новата култура се нуждае от работни хора.
Съзнателният живот изисква работа.
Новата култура се нуждае от работни хора.
Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад.
към беседата >>
Страхът внася мир в човека.
Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив.
Страхът внася мир в човека.
Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха.
към беседата >>
Новата култура изключва затворите и бесилките.
Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора.
Новата култура изключва затворите и бесилките.
Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие.
към беседата >>
Върху този закон е основана съвременната педагогика.
Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека.
Върху този закон е основана съвременната педагогика.
Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои.
към беседата >>
Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости.
Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките.
Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости.
Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец?
към беседата >>
Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят.
Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика.
Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят.
Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.
към беседата >>
Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти.
Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости.
Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти.
Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец.
към беседата >>
Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат.
Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят.
Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат.
Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.
към беседата >>
Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти.
Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата?
към беседата >>
Това наричаме ние „морал на страхливите“.
Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат.
Това наричаме ние „морал на страхливите“.
Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.
към беседата >>
Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад.
Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад.
Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си.
към беседата >>
Всички велики работи, всички култури се дължат на страха.
Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“.
Всички велики работи, всички култури се дължат на страха.
Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.
към беседата >>
Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие.
Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад.
Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие.
Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно.
към беседата >>
Страхът завършва работите, но не ражда герои.
Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха.
Страхът завършва работите, но не ражда герои.
И природата използва страха.
към беседата >>
Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец?
Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие.
Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец?
Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде.
към беседата >>
И природата използва страха.
Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои.
И природата използва страха.
към беседата >>
Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец.
Срещне ли човек с някаква слабост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец?
Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец.
Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места.
към беседата >>
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта?
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта?
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
към беседата >>
Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата?
Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец.
Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата?
Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта?
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
към беседата >>
Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си.
Ако срещне на пътя си млад човек, който върви по пътя на старите, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата?
Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си.
Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх.
Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
към беседата >>
Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно.
Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо няма да придобие. Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си.
Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно.
Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
Например, имате една страхлива котка.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх.
Например, имате една страхлива котка.
Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
към беседата >>
Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде.
Какво се ползва младият, ако тръгне по пътя на фалиралия търговец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно.
Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде.
В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
Тя се плаши от най-малките изненади.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка.
Тя се плаши от най-малките изненади.
Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
В стария живот няма безопасни места.
Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи главата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде.
В стария живот няма безопасни места.
Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади.
Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърли ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вървите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните някъде. В стария живот няма безопасни места.
Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде.
към беседата >>
Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
Какви са пътищата на новата култура?
Какви са пътищата на новата култура?
Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип?
към беседата >>
Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич.
Какви са пътищата на новата култура?
Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич.
На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота.
към беседата >>
Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
На кого трябва да служи човек?
Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич.
На кого трябва да служи човек?
Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света.
към беседата >>
Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
към беседата >>
Ако служи на себе си, той ще фалира.
Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек?
Ако служи на себе си, той ще фалира.
За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората.
към беседата >>
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави.
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави.
Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби.
към беседата >>
За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко.
Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира.
За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко.
Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек?
към беседата >>
Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече.
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави.
Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече.
Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали.
към беседата >>
Къде ще намери този принцип?
Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко.
Къде ще намери този принцип?
Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита.
към беседата >>
Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми.
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече.
Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми.
Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи.
към беседата >>
Той се намира навсякъде в живота.
Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип?
Той се намира навсякъде в живота.
Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си.
към беседата >>
Защо ми е такъв живот?
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми.
Защо ми е такъв живот?
Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света.
към беседата >>
Ние го наричаме Божествено начало в света.
На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота.
Ние го наричаме Божествено начало в света.
Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут.
към беседата >>
Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите.
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот?
Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите.
Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея.
към беседата >>
Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората.
Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света.
Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората.
Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора.
към беседата >>
Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби.
Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите.
Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби.
Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави.
към беседата >>
Кого трябва да почита човек?
За да не изпадне в това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората.
Кого трябва да почита човек?
Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта.
към беседата >>
Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали.
Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби.
Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали.
Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Себе си ще почита.
Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек?
Себе си ще почита.
Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения.
към беседата >>
Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи.
Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали.
Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи.
Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си.
Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита.
Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си.
Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече.
към беседата >>
Значи, аз не съм най-страхливият в света.
Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи.
Значи, аз не съм най-страхливият в света.
Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут.
Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си.
Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут.
Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите.
към беседата >>
Щом е тъй, ще продължа да живея.
Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света.
Щом е тъй, ще продължа да живея.
Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора.
Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут.
Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора.
Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи?
към беседата >>
Заекът се отказал от решението си да се дави.
Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея.
Заекът се отказал от решението си да се дави.
Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта.
Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора.
Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта.
Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише.
към беседата >>
Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави.
Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
към беседата >>
Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения.
Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта.
Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения.
Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи.
към беседата >>
Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави.
Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави.
Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел. Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен. Все има нещо в мене, на което може да се разчита.
към беседата >>
Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече.
Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения.
Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече.
Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел.
Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави.
Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел.
Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен. Все има нещо в мене, на което може да се разчита.
към беседата >>
Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите.
Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече.
Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите.
Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен.
Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави. Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел.
Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен.
Все има нещо в мене, на което може да се разчита.
към беседата >>
Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи?
Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите.
Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи?
Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
Все има нещо в мене, на което може да се разчита.
Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави. Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става смел. Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен.
Все има нещо в мене, на което може да се разчита.
към беседата >>
Той отдалеч още мирише.
Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи?
Той отдалеч още мирише.
Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота.
Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота.
към беседата >>
Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи.
Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише.
Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи.
Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота.
Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е.
към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава?
към беседата >>
Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползва от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи.
Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
към беседата >>
към смърт.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е.
към смърт.
Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен?
към беседата >>
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич.
Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии.
към беседата >>
Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт.
Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене.
Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре?
към беседата >>
Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич.
Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора.
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки?
към беседата >>
Моята работа е загубена.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене.
Моята работа е загубена.
Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно.
към беседата >>
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора.
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.
Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова.
към беседата >>
Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота.
Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена.
Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота.
Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил.
към беседата >>
Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.
Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява.
Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи?
към беседата >>
Защо човек се обезсърчава?
Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота.
Защо човек се обезсърчава?
Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед.
към беседата >>
Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява.
Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи.
Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Защо не е смел и разумен?
към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава?
Защо не е смел и разумен?
Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано?
към беседата >>
Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии.
Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи.
Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии.
Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка.
към беседата >>
Какво ще придобие, ако умре?
Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен?
Какво ще придобие, ако умре?
Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си?
към беседата >>
Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки?
Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии.
Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки?
Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия.
към беседата >>
Сегашните хора умират преждевременно.
Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре?
Сегашните хора умират преждевременно.
Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил.
към беседата >>
Старият всеки ден се разочарова.
Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки?
Старият всеки ден се разочарова.
Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си.
към беседата >>
Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил.
Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно.
Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил.
Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи?
Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова.
Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи?
Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда.
към беседата >>
Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед.
Защо човек се обезсърчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил.
Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед.
Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни.
Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи?
Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни.
Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта.
към беседата >>
Защо се връща толкова рано?
Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед.
Защо се връща толкова рано?
Свършил ли е работата си? Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка.
Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни.
Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка.
Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта.
към беседата >>
Свършил ли е работата си?
Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано?
Свършил ли е работата си?
Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия.
Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка.
Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия.
Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария.
към беседата >>
Не я свършил.
Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си?
Не я свършил.
Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си.
Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия.
Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си.
Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш.
към беседата >>
Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил.
Щом не е свършил работата си, господарят му отново ще го изпрати на нивата да копае.
към беседата >>
Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда.
Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си.
Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда.
Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо?
към беседата >>
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си.
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си.
Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае.
към беседата >>
Младият изучава служенето, а старият – почитта.
Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда.
Младият изучава служенето, а старият – почитта.
От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека.
към беседата >>
Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне.
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си.
Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне.
Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае.
към беседата >>
От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта.
Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта.
От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта.
Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си.
към беседата >>
Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание.
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне.
Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание.
Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й.
към беседата >>
Обичта не е нито за младия, нито за стария.
Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта.
Обичта не е нито за младия, нито за стария.
Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането.
към беседата >>
Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре.
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание.
Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре.
Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт.
към беседата >>
Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш.
Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария.
Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш.
Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира.
към беседата >>
Кокошката знае ли, кога ще умре?
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре.
Кокошката знае ли, кога ще умре?
Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
към беседата >>
Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо?
Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш.
Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо?
Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта.
към беседата >>
Тя нищо не знае.
Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре?
Тя нищо не знае.
Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт.
към беседата >>
Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека.
Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо?
Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека.
Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта.
към беседата >>
Кокошката умира, когато господарят й пожелае.
Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае.
Кокошката умира, когато господарят й пожелае.
За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест!
към беседата >>
Който люби, той трябва да даде всичко от себе си.
От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека.
Който люби, той трябва да даде всичко от себе си.
В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта.
към беседата >>
За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й.
Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае.
За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й.
Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар.
към беседата >>
В любовта влиза и служенето, и почитането.
Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си.
В любовта влиза и служенето, и почитането.
Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си.
към беседата >>
Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт.
Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й.
Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт.
Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор.
към беседата >>
Който люби, той е господар на положението, в което се намира.
Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането.
Който люби, той е господар на положението, в което се намира.
Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов.
към беседата >>
Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт.
Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание.
към беседата >>
Той е господар и на смъртта.
Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира.
Той е господар и на смъртта.
Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.
към беседата >>
Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт.
Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт.
Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание.
към беседата >>
Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта.
Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта.
Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта.
Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.
към беседата >>
Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест!
Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт.
Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест!
Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание.
към беседата >>
Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта.
Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта.
Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта.
Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.
към беседата >>
Значи, болестта е негов господар.
За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест!
Значи, болестта е негов господар.
Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек?
към беседата >>
Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си.
В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта.
Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си.
Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.
към беседата >>
Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор.
Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар.
Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор.
Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати.
към беседата >>
Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов.
Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си.
Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов.
Това е любовна каша.
към беседата >>
Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание.
Привидно е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание. Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор.
Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание.
Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива.
към беседата >>
Това е любовна каша.
Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов.
Това е любовна каша.
към беседата >>
Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание.
Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание.
Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание.
Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека.
към беседата >>
Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си.
Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си.
Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света. Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.
към беседата >>
Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание.
Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание.
Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание.
Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи.
към беседата >>
Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света.
Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си.
Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света.
Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.
към беседата >>
Кога се самоубива човек?
Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание.
Кога се самоубива човек?
Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.
Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си. Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света.
Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.
към беседата >>
Когато направи големи дългове, които не може да изплати.
Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек?
Когато направи големи дългове, които не може да изплати.
За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Най-великото нещо в света е любовта.
Най-великото нещо в света е любовта.
към беседата >>
За да не изгуби достойнството си, той се самоубива.
Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати.
За да не изгуби достойнството си, той се самоубива.
Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Най-силното нещо в света е мъдростта.
Най-силното нещо в света е мъдростта.
към беседата >>
Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека.
Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива.
Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека.
Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Най-красивото нещо в света е истината.
Най-красивото нещо в света е истината.
към беседата >>
Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи.
Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека.
Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи.
Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов.
Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов.
Силен човек е онзи, който има мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.
към беседата >>
Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи.
Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който има мъдрост.
Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов.
Силен човек е онзи, който има мъдрост.
Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.
към беседата >>
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете.
За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие.
към беседата >>
Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.
Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов. Силен човек е онзи, който има мъдрост.
Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.
към беседата >>
За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете.
За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота.
Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота.
Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса.
Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса.
Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси.
Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси.
Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.
Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие.
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.
Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие.
Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите на затвора, или чрез насилие.
Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.
към беседата >>
Питам: Кое може да освободи човека от затвора?
Питам: Кое може да освободи човека от затвора?
Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото.
към беседата >>
Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа.
Питам: Кое може да освободи човека от затвора?
Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа.
За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши.
към беседата >>
За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава.
Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа.
За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава.
Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е.
към беседата >>
Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света.
Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава.
Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света.
Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото.
към беседата >>
Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности.
Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света.
Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности.
Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло.
към беседата >>
Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото.
Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности.
Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото.
Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето.
към беседата >>
Това определя постъпките на човека като добри и лоши.
Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото.
Това определя постъпките на човека като добри и лоши.
Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки.
към беседата >>
Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е.
За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши.
Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е.
от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл.
към беседата >>
от правото.
Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е.
от правото.
Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта.
към беседата >>
Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло.
Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото.
Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло.
Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето.
Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло.
Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето.
Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“?
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“?
Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели?
към беседата >>
Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки.
Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето.
Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки.
Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило?
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“?
Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило?
На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо?
към беседата >>
Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл.
Щом влезе в умствения свят, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки.
Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл.
Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек.
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило?
На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек.
Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно.
към беседата >>
Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта.
от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл.
Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта.
Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма.
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек.
Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма.
Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си.
към беседата >>
Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Например, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висшите умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той слиза от висшата област на мисълта.
Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
към беседата >>
Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма.
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма.
Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма.
Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си.
към беседата >>
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо?
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо?
От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността.
към беседата >>
Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели?
Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма.
Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели?
Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал.
към беседата >>
От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо?
От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови.
Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.
към беседата >>
Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо?
Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели?
Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо?
Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови.
Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому.
Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
към беседата >>
Защото съдържанието й е по-ценно.
На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо?
Защото съдържанието й е по-ценно.
В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому.
Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение.
Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура.
към беседата >>
В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си.
Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно.
В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си.
Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение.
Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят.
Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза.
към беседата >>
Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си.
Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си.
Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си.
Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят.
Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността.
Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
към беседата >>
Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал.
Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си.
Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал.
Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.
От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността.
Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.
Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
към беседата >>
Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал.
Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.
Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
към беседата >>
Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде“.
Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде“.
Какво трябва да бъде човек? Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човек има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живите сили на природата.
към беседата >>
в старата култура.
Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
в старата култура.
В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
към беседата >>
Какво трябва да бъде човек?
Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде“.
Какво трябва да бъде човек?
Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човек има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живите сили на природата.
към беседата >>
НАГОРЕ