НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1076
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1076
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Едно ви трябва
,
УС
, София, 18.3.1934г.,
Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат.
Момъкът, и той се изменя: връзката му е красива, чист е, спретнат, върви напето и пр. Като се разправят тези работи, другите казват: „Те са млади, зелени са, това е залъгалка и представление. Едно време и ние така правехме.“ Хубаво, това е залъгалка. Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен.
Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат.
Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това.
към беседата >>
Питам: кой е на правата страна?
Като се разправят тези работи, другите казват: „Те са млади, зелени са, това е залъгалка и представление. Едно време и ние така правехме.“ Хубаво, това е залъгалка. Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат.
Питам: кой е на правата страна?
Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът?
към беседата >>
Дали двамата млади или старият?
Едно време и ние така правехме.“ Хубаво, това е залъгалка. Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна?
Дали двамата млади или старият?
Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват.
към беседата >>
Младите започват добре, свършват зле.
Добре, старият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият?
Младите започват добре, свършват зле.
Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват.
Той мисли, че е умен. Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле.
Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват.
И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
И всички недъзи произтичат от това.
Той е турил 100–200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват.
И всички недъзи произтичат от това.
Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
Защо остарява старецът?
Питам: кой е на правата страна? Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това.
Защо остарява старецът?
Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват.
Дали двамата млади или старият? Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът?
Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват.
Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
Младите започват добре, свършват зле. Погрешката им е, че много добре са започнали, но зле свършват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старецът? Понеже младите са започнали добре, а зле свършват, затова остаряват.
Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.
към беседата >>
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как?
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как?
Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000. На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден.
към беседата >>
Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000.
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как?
Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000.
На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това?
към беседата >>
На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало.
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000.
На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало.
То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута.
към беседата >>
То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден?
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000. На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало.
То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден?
Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден?
към беседата >>
Може да се пресметне.
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000. На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден?
Може да се пресметне.
– По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса.
към беседата >>
– По девет целувки на ден.
Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000. На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне.
– По девет целувки на ден.
Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч?
към беседата >>
Че много ли е това?
Трябва да каже на сина си така: „Синко, както започваш, така свърши.“ Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втората година дал 2000 целувки, а на третата година ѝ дал 1000. На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден.
Че много ли е това?
По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута.
На десетата година ѝ дал една целувка, а на единадесетата година никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това?
По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута.
Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
Какво са деветте целувки на ден?
То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута.
Какво са деветте целувки на ден?
Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса.
Може да се пресметне. – По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден?
Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса.
Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч?
– По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса.
Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч?
Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
Че много ли е това? По 9 целувки на ден – 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема белият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Казват: „Девет пъти целува жена си.“ Съвсем механически гледат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч?
Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот?
към беседата >>
Човек е един проводник на Божественото.
Човек е един проводник на Божественото.
Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място.
към беседата >>
Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката.
Човек е един проводник на Божественото.
Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката.
Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени.
Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката.
Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени.
Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Питам: В природата чистата вода къде отива?
Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени.
Питам: В природата чистата вода къде отива?
Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Мътната вода ли помага на света или чистата вода?
Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива?
Мътната вода ли помага на света или чистата вода?
Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място.
Човек е един проводник на Божественото. Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода?
Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място.
Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
Христос говори за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат такива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място.
Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.
към беседата >>
Трябва едно разбиране на Божите пътища.
Трябва едно разбиране на Божите пътища.
„Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“? Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен. Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава.
към беседата >>
„Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“?
Трябва едно разбиране на Божите пътища.
„Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“?
Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен. Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава. Най-после минава един самарянин – един обикновен човек, и му помага.
към беседата >>
Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен.
Трябва едно разбиране на Божите пътища. „Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“?
Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен.
Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава. Най-после минава един самарянин – един обикновен човек, и му помага. Кой е ближен сега на ранения?
към беседата >>
Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен.
Трябва едно разбиране на Божите пътища. „Толкова години ние се стремим да служим на Бога“ – че какво трябва да разбираме под „служене на Бога“? Христос говори за ближния, обяснява кой е ближен.
Виждаме, онзи свещеник, хубаво облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбойниците, от които бил наранен.
Свещеникът казал на ранения: „Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.“ Минава левит – отдаден на църквата, книжник. И той казва: „За мене не е тази работа“ и отминава. Най-после минава един самарянин – един обикновен човек, и му помага. Кой е ближен сега на ранения?
към беседата >>
2.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Казваме: „Защо злото съществува в света?
Та, ние имаме един преходен момент.
Казваме: „Защо злото съществува в света?
“ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате?
към беседата >>
В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много.
Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко.
В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много.
Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко? С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години. Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
“ То е една възможност, за да се яви доброто.
Та, ние имаме един преходен момент. Казваме: „Защо злото съществува в света?
“ То е една възможност, за да се яви доброто.
Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко?
За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много.
Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко?
С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години. Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим.
Та, ние имаме един преходен момент. Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто.
Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим.
Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох.
към беседата >>
С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години.
Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко?
С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години.
Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
Сега има с какво да работим.
Та, ние имаме един преходен момент. Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим.
Сега има с какво да работим.
И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене.
към беседата >>
Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко? С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години.
Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене?
Та, ние имаме един преходен момент. Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим.
И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене?
“ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите.
към беседата >>
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден.
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден.
Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне?
към беседата >>
“ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате?
Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене?
“ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате?
Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша.
към беседата >>
Колко белтъчини, колко мазнини и т.н.
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден.
Колко белтъчини, колко мазнини и т.н.
Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът.
към беседата >>
Ако аз не бях, нямаше да има всичко това.
“ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате?
Ако аз не бях, нямаше да има всичко това.
Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение.
към беседата >>
Те определят по един механичен начин.
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н.
Те определят по един механичен начин.
Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
към беседата >>
Аз туй го създадох.
Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това.
Аз туй го създадох.
Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам.
към беседата >>
Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани?
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин.
Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани?
Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират.
към беседата >>
Бъдете умни като мене.
Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох.
Бъдете умни като мене.
Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам.
към беседата >>
Твоят организъм ще ги върне, не работи.
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани?
Твоят организъм ще ги върне, не работи.
Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго.
към беседата >>
Вие не знаете как да грешите.
И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене.
Вие не знаете как да грешите.
Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам.
към беседата >>
Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне?
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи.
Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне?
Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи.
към беседата >>
Аз греша и казвам, че греша.
“ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите.
Аз греша и казвам, че греша.
Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам. Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
Това е въпросът.
Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне?
Това е въпросът.
В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо.
към беседата >>
Аз имам такова мнение.
Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша.
Аз имам такова мнение.
На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам. Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът.
В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа.
към беседата >>
На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам.
Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение.
На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам.
Но сега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам. Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират.
Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират.
Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота.
към беседата >>
Но сега не се разкайвам.
Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам.
Но сега не се разкайвам.
Мнение имам, философия имам. Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго.
Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират.
Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго.
Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш.
към беседата >>
Мнение имам, философия имам.
Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам.
Мнение имам, философия имам.
Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи.
Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго.
Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи.
Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила.
към беседата >>
Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
Аз греша и казвам, че греша. Аз имам такова мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден ми напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, аз се разкайвам. Но сега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам.
Поддържам само своята философия.“ Тъй казва този философ.
към беседата >>
Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо.
Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи.
Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо.
Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?
Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?
“ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци. Това са твърдения, не са доказателства. Това са твърдения.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа.
В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо.
Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа.
Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
“ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци.
Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?
“ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци.
Това са твърдения, не са доказателства. Това са твърдения.
към беседата >>
Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота.
Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа.
Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота.
Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
Това са твърдения, не са доказателства.
Сега вие питате: „Защо е дяволът в света? “ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци.
Това са твърдения, не са доказателства.
Това са твърдения.
към беседата >>
Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш.
Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота.
Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш.
Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
Това са твърдения.
Сега вие питате: „Защо е дяволът в света? “ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци. Това са твърдения, не са доказателства.
Това са твърдения.
към беседата >>
Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила.
Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш.
Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила.
Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей.
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей.
Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли аз да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината? Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила.
Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.
към беседата >>
Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае.
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей.
Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае.
Не трябва ли аз да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината? Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
Тогава казвате, че вярвате в Христа.
Тогава казвате, че вярвате в Христа.
Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен.
към беседата >>
Не трябва ли аз да пожелавам доброто?
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае.
Не трябва ли аз да пожелавам доброто?
Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината? Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
Христос казва: „Ето, вие станахте здрави.
Тогава казвате, че вярвате в Христа.
Христос казва: „Ето, вие станахте здрави.
Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече.
към беседата >>
Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината?
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли аз да пожелавам доброто?
Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината?
Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат.
Тогава казвате, че вярвате в Христа. Христос казва: „Ето, вие станахте здрави.
Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат.
Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки.
към беседата >>
Какво не трябва да пожелаваш?
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли аз да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината?
Какво не трябва да пожелаваш?
Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен.
Тогава казвате, че вярвате в Христа. Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат.
Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен.
В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки. „Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш.
към беседата >>
Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
Ще цитира закона: „Не пожелай“ – казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли аз да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито любовта, нито мъдростта, нито истината? Какво не трябва да пожелаваш?
Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки.
към беседата >>
В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане.
Тогава казвате, че вярвате в Христа. Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен.
В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане.
Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки. „Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш. Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш?
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш?
Пияницата може ли да любиш? Не мога да любя пияницата. Мога да любя туй, което не е пияно. Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
към беседата >>
Новораждането е шестата степен.
Тогава казвате, че вярвате в Христа. Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане.
Новораждането е шестата степен.
Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки. „Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш. Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
Пияницата може ли да любиш?
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш?
Пияницата може ли да любиш?
Не мога да любя пияницата. Мога да любя туй, което не е пияно. Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
към беседата >>
Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече.
Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен.
Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече.
Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки. „Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш. Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
Не мога да любя пияницата.
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш? Пияницата може ли да любиш?
Не мога да любя пияницата.
Мога да любя туй, което не е пияно. Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
към беседата >>
Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки.
Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече.
Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки.
„Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш. Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
Мога да любя туй, което не е пияно.
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш? Пияницата може ли да любиш? Не мога да любя пияницата.
Мога да любя туй, което не е пияно.
Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
към беседата >>
„Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш.
Туй е вярно, аз съм съгласен, но туй е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки.
„Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш.
Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш? Пияницата може ли да любиш? Не мога да любя пияницата. Мога да любя туй, което не е пияно.
Туй, което е пияно, аз му свиря на него.
към беседата >>
Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки. „Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш.
Тъй както пеперудата, докато е пеперуда, пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво.
към беседата >>
Не смесвайте един навик като пиянството с човека.
Не смесвайте един навик като пиянството с човека.
Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост. В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш.
към беседата >>
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин.
Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни.
към беседата >>
Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост.
Не смесвайте един навик като пиянството с човека.
Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост.
В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят.
към беседата >>
Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин.
Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането.
Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора.
към беседата >>
В какво отношение е учен?
Не смесвайте един навик като пиянството с човека. Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост.
В какво отношение е учен?
Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува.
към беседата >>
Най-малко християнинът има едно новораждане.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин. Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането.
Най-малко християнинът има едно новораждане.
Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък.
към беседата >>
Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира.
Не смесвайте един навик като пиянството с човека. Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост. В какво отношение е учен?
Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира.
Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот.
към беседата >>
Седем степени християни има сега.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин. Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане.
Седем степени християни има сега.
От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството.
към беседата >>
Туй не е учен.
Не смесвайте един навик като пиянството с човека. Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост. В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира.
Туй не е учен.
Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
От първата степен на обръщението милиони има от тях.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин. Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега.
От първата степен на обръщението милиони има от тях.
Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза.
към беседата >>
Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш.
Не смесвайте един навик като пиянството с човека. Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост. В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен.
Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш.
Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
Сега всички минават за християни.
Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин. Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях.
Сега всички минават за християни.
Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза. Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Учен човек е, който може да те научи на занаят.
Не смесвайте, че някой е учен, с неговата ученост. В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш.
Учен човек е, който може да те научи на занаят.
Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора.
Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни.
Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора.
Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза. Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Учен човек е един лекар, който може да те излекува.
В какво отношение е учен? Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят.
Учен човек е един лекар, който може да те излекува.
Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък.
Най-малко християнинът има едно новораждане. Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора.
Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък.
Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза. Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот.
Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува.
Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот.
Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството.
Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък.
Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството.
Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза. Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот.
Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.
към беседата >>
Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза.
От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството.
Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза.
Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи.
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи.
Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби? “ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим.
към беседата >>
Но глупавият може да развали работата.
Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза.
Но глупавият може да развали работата.
към беседата >>
Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби?
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи.
Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби?
“ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка.
към беседата >>
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания.
Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив. Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
“ Като разбойници.
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи. Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби?
“ Като разбойници.
Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ.
към беседата >>
Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания.
Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив.
Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси.
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи. Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби? “ Като разбойници.
Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси.
Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик.
към беседата >>
Красотата е един резултат.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания. Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив.
Красотата е един резултат.
Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо!
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи. Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби? “ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси.
Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо!
За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия.
към беседата >>
Силата на човека не седи в неговата красота.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания. Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив. Красотата е един резултат.
Силата на човека не седи в неговата красота.
Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
За нашето минало няма какво да се хвалим.
Сега положението: „Ти си вече здрав.“ Най-първо, когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте на вашите стари идеи. Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби? “ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо!
За нашето минало няма какво да се хвалим.
Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом.
към беседата >>
Красотата е външната страна.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания. Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив. Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота.
Красотата е външната страна.
Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
Ти му тури една точка.
Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби? “ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим.
Ти му тури една точка.
От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали.
към беседата >>
Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
Сега както ви представям работата, понеже влизате в контраст с вашите вярвания. Запример, ако някой ми каже, че не съм толкова красив. Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна.
Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля.
към беседата >>
От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ.
“ Като разбойници. Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка.
От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ.
Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала.
към беседата >>
Но мисълта произтича от любовта.
Но мисълта произтича от любовта.
Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов. И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства. А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.
към беседата >>
Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик.
Твоят дядо, докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици той продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ.
Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик.
Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството.
към беседата >>
Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов.
Но мисълта произтича от любовта.
Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов.
И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства. А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.
към беседата >>
Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия.
Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик.
Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия.
Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки.
към беседата >>
И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства.
Но мисълта произтича от любовта. Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов.
И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства.
А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.
към беседата >>
Хвалят се тия хора, че са създали дом.
За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия.
Хвалят се тия хора, че са създали дом.
Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки. Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.
Но мисълта произтича от любовта. Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов. И следователно, ако имам тази красота, [тя] трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства.
А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.
към беседата >>
Нищо не са създали.
Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом.
Нищо не са създали.
Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки. Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
Но има една красота външна.
Но има една красота външна.
Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш.
към беседата >>
Съвременната култура нищо не е създала.
От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали.
Съвременната култура нищо не е създала.
Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки. Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето.
Но има една красота външна.
Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето.
Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш.
към беседата >>
Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството.
Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала.
Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството.
Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки. Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна.
Но има една красота външна. Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето.
Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна.
В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост.
към беседата >>
Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки.
Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството.
Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки.
Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение.
Но има една красота външна. Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна.
В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение.
В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек.
към беседата >>
Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки.
Съдии, попове, проповедници, владици са останали като вейки.
към беседата >>
В това е красивото лице.
Но има една красота външна. Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение.
В това е красивото лице.
Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
Ще съди този съдия.
Ще съди този съдия.
Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си? “ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си?
към беседата >>
Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш.
Но има една красота външна. Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице.
Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш.
Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си?
Ще съди този съдия.
Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си?
“ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма.
към беседата >>
Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш.
Тя не е изработена, тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш.
Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш.
Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
“ Първокачествен православен съм.
Ще съди този съдия. Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си?
“ Първокачествен православен съм.
Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма?
към беседата >>
Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост.
Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш.
Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост.
Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
Има ли нещо по-лесно да прославиш?
Ще съди този съдия. Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си? “ Първокачествен православен съм.
Има ли нещо по-лесно да прославиш?
Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него.
към беседата >>
Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек.
В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост.
Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек.
В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
Кой от вас не е православен?
Ще съди този съдия. Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си? “ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш?
Кой от вас не е православен?
Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него.
към беседата >>
В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Аз разбирам красиво лице онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, туй е красивият човек, туй е добрият човек, благородният човек.
В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, туй равновесие, което съществува в човешката мисъл.
към беседата >>
Кой не е хвалил жена си?
Ще съди този съдия. Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си? “ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен?
Кой не е хвалил жена си?
Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него?
към беседата >>
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек?
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек?
Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си. Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е.
към беседата >>
Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма.
Среща ме някой и казва: „Ти православен ли си? “ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си?
Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма.
Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него? Той е гайда, пълна с въздух, да свири.
към беседата >>
Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си.
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек?
Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си.
Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии?
към беседата >>
Но какво няма?
“ Първокачествен православен съм. Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма.
Но какво няма?
Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него? Той е гайда, пълна с въздух, да свири. Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си.
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек? Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си.
Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си.
Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути.
към беседата >>
Злото го няма у него.
Има ли нещо по-лесно да прославиш? Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма?
Злото го няма у него.
И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него? Той е гайда, пълна с въздух, да свири. Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
Молите се, това, онова, не минава тази мисъл.
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек? Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си. Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си.
Молите се, това, онова, не минава тази мисъл.
Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага.
към беседата >>
И като го няма, и доброто го няма у него.
Кой от вас не е православен? Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него.
И като го няма, и доброто го няма у него.
Какво няма у него? Той е гайда, пълна с въздух, да свири. Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
Направете един опит.
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек? Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си. Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл.
Направете един опит.
Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото.
към беседата >>
Какво няма у него?
Кой не е хвалил жена си? Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него.
Какво няма у него?
Той е гайда, пълна с въздух, да свири. Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
Направете един опит, без да ви кажа какъв е.
Та, казвам сега: Как може да се възпита човек? Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си. Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит.
Направете един опит, без да ви кажа какъв е.
Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага.
към беседата >>
Той е гайда, пълна с въздух, да свири.
Казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да се ожени, така казва, но като се ожени, пак казва: „Като тебе друга няма.“ Преди да го осъди съдията, казва: „Като този съдия няма“ и когато го осъди, казва: „Като този съдия няма.“ Разбира се, че е хубаво, като него няма. Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него?
Той е гайда, пълна с въздух, да свири.
Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии?
Вие не сте правили опити какво влияние може да упражните върху себе си. Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е.
Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии?
“ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст.
към беседата >>
Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
Но какво няма? Злото го няма у него. И като го няма, и доброто го няма у него. Какво няма у него? Той е гайда, пълна с въздух, да свири.
Като свири, да излезне въздухът, че тази мъртва гайда да стане жива.
към беседата >>
“ Подръж 5 минути.
Да кажем, имате една мрачна мисъл в себе си. Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии?
“ Подръж 5 минути.
Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние.
към беседата >>
Сега проповядват, че еволюцията… Но думата „еволюция“ в първоначалния език значи онзи разумния подтик на великата Божия любов, която иска всички онези същества, които са излезли от него, да използуват всичките блага, дарби, способности, сили, да бъдат щастливи, да използуват благата Божии.
Сега проповядват, че еволюцията… Но думата „еволюция“ в първоначалния език значи онзи разумния подтик на великата Божия любов, която иска всички онези същества, които са излезли от него, да използуват всичките блага, дарби, способности, сили, да бъдат щастливи, да използуват благата Божии.
Те разбират еволюцията да използуват Духа Божи.
към беседата >>
Не помага.
Молите се, това, онова, не минава тази мисъл. Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути.
Не помага.
Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там.
към беседата >>
Те разбират еволюцията да използуват Духа Божи.
Сега проповядват, че еволюцията… Но думата „еволюция“ в първоначалния език значи онзи разумния подтик на великата Божия любов, която иска всички онези същества, които са излезли от него, да използуват всичките блага, дарби, способности, сили, да бъдат щастливи, да използуват благата Божии.
Те разбират еволюцията да използуват Духа Божи.
към беседата >>
Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото.
Направете един опит. Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага.
Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото.
Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда.
към беседата >>
Тъй разбират сега еволюцията на хората.
Тъй разбират сега еволюцията на хората.
Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува. Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият.
към беседата >>
Пак не помага.
Направете един опит, без да ви кажа какъв е. Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото.
Пак не помага.
Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява.
към беседата >>
Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува.
Тъй разбират сега еволюцията на хората.
Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува.
Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото.
към беседата >>
Хвани третия пръст.
Хвани си показалеца с трите си пръста и кажи: „Може ли този пръст да ми помогне в тия мъчнотии? “ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага.
Хвани третия пръст.
15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се.
към беседата >>
Запример имате неизвестните числа x, y, z.
Тъй разбират сега еволюцията на хората. Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува.
Запример имате неизвестните числа x, y, z.
Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър.
към беседата >>
15 минути като дадеш, ще се махне това състояние.
“ Подръж 5 минути. Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст.
15 минути като дадеш, ще се махне това състояние.
Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу.
към беседата >>
Допуснете сега, че на вас x е известен.
Тъй разбират сега еволюцията на хората. Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува. Запример имате неизвестните числа x, y, z.
Допуснете сега, че на вас x е известен.
Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата.
към беседата >>
Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там.
Не помага. Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние.
Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там.
Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага.
към беседата >>
Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака.
Тъй разбират сега еволюцията на хората. Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува. Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен.
Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака.
От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има.
към беседата >>
Дойде един лекар, той се мърда.
Хвани втория, дръж го 5 минути и кажи същото. Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там.
Дойде един лекар, той се мърда.
Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай.
към беседата >>
От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият.
Тъй разбират сега еволюцията на хората. Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува. Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака.
От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият.
После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата.
към беседата >>
Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява.
Пак не помага. Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда.
Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява.
Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай. Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката.
към беседата >>
После да намерите всичките съотношения на частите на тялото.
Но те са се отклонили, на тази еволюция главата не им съответствува. Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият.
После да намерите всичките съотношения на частите на тялото.
Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре.
към беседата >>
Бутай се.
Хвани третия пръст. 15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява.
Бутай се.
После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай. Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката. Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър.
Запример имате неизвестните числа x, y, z. Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото.
Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър.
Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата.
към беседата >>
После започни отдолу.
15 минути като дадеш, ще се махне това състояние. Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се.
После започни отдолу.
Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай. Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката. Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата.
Допуснете сега, че на вас x е известен. Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър.
Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата.
Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит.
към беседата >>
Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага.
Може да не знаеш философията, но като хванеш тези пръсти, ще кажеш: „Случи се тъй.“ В природата даже много хора, които боледуват, хващат се тук и там. Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу.
Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага.
Не се обезсърчавай. Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката. Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
Съответствие има.
Представете си, че x е вашата ръка, но неизвестна е вашата глава, неизвестни са вашите крака. От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата.
Съответствие има.
От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има.
към беседата >>
Не се обезсърчавай.
Дойде един лекар, той се мърда. Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага.
Не се обезсърчавай.
Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката. Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
От ръката ще съдиш за главата.
От ръката трябва да намерите каква е формата на главата ви, какъв е дългият диаметър и късият. После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има.
От ръката ще съдиш за главата.
После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват.
към беседата >>
Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката.
Един човек, който много се мърда, той оздравява скоро; който не се мърда, мъчно оздравява. Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай.
Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката.
Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре.
После да намерите всичките съотношения на частите на тялото. Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата.
После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре.
[От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение.
към беседата >>
Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
Бутай се. После започни отдолу. Някой път може да буташ отдолу на ръцете си, не помага. Не се обезсърчавай. Събуй си чорапите и [си] хвани пръстите на краката.
Като дойдеш до третия пръст, ти си в областта на физическия свят.
към беседата >>
[От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата.
Като измерите ръката, този x, ръката има почти дължината на този напречния диаметър. Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре.
[От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата.
Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение. Показалецът показва един морален стабилитет.
към беседата >>
Като те хване туй състояние, направете опит.
Като те хване туй състояние, направете опит.
Не да го вземете като едно верую. Направете опит. Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити.
към беседата >>
Този пръст показва доколко човек е морално развит.
Широчината на ръката съответствува приблизително на широчината на главата. Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата.
Този пръст показва доколко човек е морално развит.
Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение. Показалецът показва един морален стабилитет. Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Не да го вземете като едно верую.
Като те хване туй състояние, направете опит.
Не да го вземете като едно верую.
Направете опит. Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате.
към беседата >>
Отношение има.
Съответствие има. От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит.
Отношение има.
Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение. Показалецът показва един морален стабилитет. Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Направете опит.
Като те хване туй състояние, направете опит. Не да го вземете като едно верую.
Направете опит.
Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам.
към беседата >>
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има.
Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам.
към беседата >>
Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват.
От ръката ще съдиш за главата. После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има.
Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват.
Съществуват пръсти на съотношение. Показалецът показва един морален стабилитет. Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Ако има резултат, добре, правете.
Като те хване туй състояние, направете опит. Не да го вземете като едно верую. Направете опит.
Ако има резултат, добре, правете.
Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от здравето.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има.
Няма по-хубаво нещо от здравето.
Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът.
към беседата >>
Съществуват пръсти на съотношение.
После, ще определиш от ръката колко е развита главата нагоре. [От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват.
Съществуват пръсти на съотношение.
Показалецът показва един морален стабилитет. Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите.
Като те хване туй състояние, направете опит. Не да го вземете като едно верую. Направете опит. Ако има резултат, добре, правете.
Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите.
Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо.
към беседата >>
Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето.
Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло.
А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът.
към беседата >>
Показалецът показва един морален стабилитет.
[От] отношението между първия и втория пръст ще определиш от ухото нагоре колко е подигната главата. Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение.
Показалецът показва един морален стабилитет.
Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити.
Като те хване туй състояние, направете опит. Не да го вземете като едно верую. Направете опит. Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите.
Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити.
Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили.
към беседата >>
А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло.
А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен.
Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече.
към беседата >>
Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
Този пръст показва доколко човек е морално развит. Отношение има. Който не разбира, той ще каже: „Единият пръст е по-дълъг, другият е по-къс.“ За мене дълги и къси пръсти не съществуват. Съществуват пръсти на съотношение. Показалецът показва един морален стабилитет.
Двата пръста, които ученикът дига, показват неговия стабилитет.
към беседата >>
Няма защо да се матахарате.
Не да го вземете като едно верую. Направете опит. Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити.
Няма защо да се матахарате.
Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни.
към беседата >>
Причината на болестите, това е съгрешаването.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен.
Причината на болестите, това е съгрешаването.
Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка.
към беседата >>
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината?
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината?
Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто? На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож?
към беседата >>
Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам.
Направете опит. Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате.
Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам.
Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа.
към беседата >>
Сега няма да ви обяснявам.
Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването.
Сега няма да ви обяснявам.
Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка. Нямам нищо против това.
към беседата >>
Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто?
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината?
Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто?
На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е.
към беседата >>
Някой път аз се чудя защо ви говоря.
Ако има резултат, добре, правете. Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам.
Някой път аз се чудя защо ви говоря.
Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш?
към беседата >>
Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът.
Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам.
Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът.
Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка. Нямам нищо против това.
към беседата >>
На кое място е турено доброто?
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината? Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто?
На кое място е турено доброто?
Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е?
към беседата >>
Тези хора не ми плащат нищо.
Но ако няма резултат, хич не бутай пръстите. Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря.
Тези хора не ми плащат нищо.
За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува.
към беседата >>
Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът.
Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът.
Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът.
Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка. Нямам нищо против това.
към беседата >>
Доброто е насадено (наследствено?).
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината? Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто? На кое място е турено доброто?
Доброто е насадено (наследствено?).
Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята.
към беседата >>
За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили.
Онези от вас, които искат да придобият една наука, трябва да правят опити. Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо.
За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили.
Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел.
към беседата >>
Нищо повече.
А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът.
Нищо повече.
Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка. Нямам нищо против това.
към беседата >>
Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър.
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината? Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто? На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?).
Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър.
В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята. Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността?
към беседата >>
Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни.
Няма защо да се матахарате. Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили.
Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни.
Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата.
към беседата >>
Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка.
Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече.
Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка.
Нямам нищо против това.
към беседата >>
В какво седи ценността на един нож?
Сега, който не разбира, казва: „Туй е суеверие.“ Де ще намерим истината? Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто? На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър.
В какво седи ценността на един нож?
Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята. Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността? Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа.
Ще кажете: „Възможно е“, пък аз не трябва да се матахарам. Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни.
Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа.
Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата. Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост.
към беседата >>
Нямам нищо против това.
Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка.
Нямам нищо против това.
към беседата >>
Ако дръжката му е златна, ценен е.
Казват: „Човек трябва да бъде добър.“ Де е доброто? На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож?
Ако дръжката му е златна, ценен е.
Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята. Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността? Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
Колко ще ми платиш?
Някой път аз се чудя защо ви говоря. Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа.
Колко ще ми платиш?
“ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата. Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост. На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях.
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях.
Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът?
към беседата >>
Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е?
На кое място е турено доброто? Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е.
Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е?
Значи – в съдържанието на материята. Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността? Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
“ Човекът се интересува.
Тези хора не ми плащат нищо. За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш?
“ Човекът се интересува.
Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата. Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост. На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът.
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях.
Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът.
Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек.
към беседата >>
Значи – в съдържанието на материята.
Доброто е насадено (наследствено?). Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е?
Значи – в съдържанието на материята.
Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността? Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
Показал му един кротък петел.
За такава една лекция за краката най-малко 1000 лева в една школа биха ви платили. Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува.
Показал му един кротък петел.
Той му пипнал главата. Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост. На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Откакто се е родил човек.
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът.
Откакто се е родил човек.
Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто?
към беседата >>
Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността?
Ако ръката ти не е добра, ако главата ти не е добра, ти не може да бъдеш добър. В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята.
Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността?
Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
Той му пипнал главата.
Когато Гал издал френологията си, че не знаел един орган на геройството, защо някои животни са смели, решителни. Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел.
Той му пипнал главата.
Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост. На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Кога ще изчезне?
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек.
Кога ще изчезне?
Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди.
към беседата >>
Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
В какво седи ценността на един нож? Ако дръжката му е златна, ценен е. Но ако целият нож е златен, нали още по-ценен е? Значи – в съдържанието на материята. Ако нашето тяло е направено от една фина материя, в какво седи ценността?
Ценността на човека седи в ценността на материята, от която той е направен.
към беседата >>
Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост.
Казал му един прост човек, който развъждал петли: „Аз ще ти кажа. Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата.
Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост.
На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Като умре.
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне?
Като умре.
Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото?
към беседата >>
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя.
Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата.
към беседата >>
На този простия човек трябваше да плати за този урок.
Колко ще ми платиш? “ Човекът се интересува. Показал му един кротък петел. Той му пипнал главата. Показал му един боен петел и веднага Гал познал де се намира човешката смелост.
На този простия човек трябваше да плати за този урок.
към беседата >>
Кога се е родил грехът?
Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре.
Кога се е родил грехът?
Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира.
към беседата >>
Грешните хора имат една неорганизирана материя.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя.
Грешните хора имат една неорганизирана материя.
Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони.
към беседата >>
„Ето сега ти си здрав.“ Аз бих казал така: Сега ти си здрав, изпълнявай волята [Божия и] всякога ще ти бъде добре, ще успяваш и ти, и домът ти, и децата ти, каквото вършиш, ще се благослови.
„Ето сега ти си здрав.“ Аз бих казал така: Сега ти си здрав, изпълнявай волята [Божия и] всякога ще ти бъде добре, ще успяваш и ти, и домът ти, и децата ти, каквото вършиш, ще се благослови.
към беседата >>
Когато се е пръкнал човек.
Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът?
Когато се е пръкнал човек.
Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира.
към беседата >>
Затова трябва да организираме.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя. Грешните хора имат една неорганизирана материя.
Затова трябва да организираме.
За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони. Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Кога ще дойде доброто?
Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек.
Кога ще дойде доброто?
Когато човек се роди. Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира.
към беседата >>
За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя. Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме.
За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега.
Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони. Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Когато човек се роди.
Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто?
Когато човек се роди.
Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира.
към беседата >>
Сега искат да преобразят престъпниците.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя. Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега.
Сега искат да преобразят престъпниците.
Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони. Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Кога ще престане злото?
Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди.
Кога ще престане злото?
Когато престане човек да умира.
към беседата >>
Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата.
Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с един стабилитет, съдържат една устойчива материя. Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците.
Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата.
Всички майстори знаят тези закони. Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Когато престане човек да умира.
Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото?
Когато престане човек да умира.
към беседата >>
Всички майстори знаят тези закони.
Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата.
Всички майстори знаят тези закони.
Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере.
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере.
Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън.
към беседата >>
Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони.
Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.
към беседата >>
Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение.
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере.
Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение.
Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо.
към беседата >>
Вземете един човек, който е женкар.
Вземете един човек, който е женкар.
Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито.
към беседата >>
Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва.
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение.
Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва.
Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща.
към беседата >>
Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите.
Вземете един човек, който е женкар.
Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите.
Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство.
към беседата >>
Какво е постигнала отвън?
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва.
Какво е постигнала отвън?
Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща. Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика.
Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите.
Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика.
Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар.
към беседата >>
Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава?
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън?
Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава?
фасон придобива отвън. Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща. Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Ще познаеш, пипни зад ушите.
Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика.
Ще познаеш, пипни зад ушите.
Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно.
към беседата >>
фасон придобива отвън.
Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава?
фасон придобива отвън.
Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща. Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Този център отзад е.
Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите.
Този център отзад е.
Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си.
към беседата >>
Не е лошо.
Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън.
Не е лошо.
Една боя съответствува на една хубава къща. Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Няма скрито-покрито.
Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е.
Няма скрито-покрито.
Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му.
към беседата >>
Една боя съответствува на една хубава къща.
Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо.
Една боя съответствува на една хубава къща.
Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство.
Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито.
Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство.
Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек?
към беседата >>
Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща.
Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар.
Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство.
Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар.
Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава.
към беседата >>
Сега аз не визирам някои от вас.
Сега аз не визирам някои от вас.
Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа. Може да турите колкото бои искате. Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото. Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
към беседата >>
Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно.
Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар.
Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно.
Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава. Вие ще обяснявате, че този човек е женкар.
към беседата >>
Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа.
Сега аз не визирам някои от вас.
Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа.
Може да турите колкото бои искате. Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото. Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
към беседата >>
Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си.
Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно.
Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си.
Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава. Вие ще обяснявате, че този човек е женкар. Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
Може да турите колкото бои искате.
Сега аз не визирам някои от вас. Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа.
Може да турите колкото бои искате.
Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото. Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
към беседата >>
Само жените може да купят стоката му.
Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си.
Само жените може да купят стоката му.
Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава. Вие ще обяснявате, че този човек е женкар. Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото.
Сега аз не визирам някои от вас. Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа. Може да турите колкото бои искате.
Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото.
Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
към беседата >>
Защо ще го обвиняваме този човек?
Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му.
Защо ще го обвиняваме този човек?
Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава. Вие ще обяснявате, че този човек е женкар. Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
Сега аз не визирам някои от вас. Нямам нищо против боите, понеже са дадени от Господа. Може да турите колкото бои искате. Един грях, нямам нищо против това, но турете ги на мястото.
Сега вземете в правия смисъл, сега специфично не взимайте.
към беседата >>
Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава.
Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек?
Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава.
Вие ще обяснявате, че този човек е женкар. Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е?
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е?
Цветът, това е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав.
към беседата >>
Вие ще обяснявате, че този човек е женкар.
Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава.
Вие ще обяснявате, че този човек е женкар.
Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
Цветът, това е едно естествено положение.
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е?
Цветът, това е едно естествено положение.
За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон.
към беседата >>
Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
Защото, ако този човек, женкар както го кръщават, той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава. Вие ще обяснявате, че този човек е женкар.
Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят.
към беседата >>
За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето.
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е? Цветът, това е едно естествено положение.
За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето.
Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон. Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
Да ви обясня научно сега.
Да ви обясня научно сега.
Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане.
към беседата >>
Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят.
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е? Цветът, това е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето.
Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят.
За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон. Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
Сега ще пристъпя научно де е противоречието.
Да ви обясня научно сега.
Сега ще пристъпя научно де е противоречието.
Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя.
към беседата >>
За човека говоря сега.
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е? Цветът, това е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят.
За човека говоря сега.
В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон. Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън.
Да ви обясня научно сега. Сега ще пристъпя научно де е противоречието.
Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън.
Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя. Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав.
Казвате: „Този е боялия.“ Каква боя е? Цветът, това е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега.
В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав.
Той е тон. Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия.
Да ви обясня научно сега. Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън.
Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия.
Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя. Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
Той е тон.
Цветът, това е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав.
Той е тон.
Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
Ще стане една обмяна на силите.
Да ви обясня научно сега. Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия.
Ще стане една обмяна на силите.
В него ще стане едно подигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя. Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон.
Червеният цвят носи съответствуващи трептения.
към беседата >>
В него ще стане едно подигане.
Да ви обясня научно сега. Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите.
В него ще стане едно подигане.
То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя. Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав.
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав.
Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие.
към беседата >>
То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя.
Сега ще пристъпя научно де е противоречието. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане.
То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя.
Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав.
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав.
Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав.
В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие. „Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“.
към беседата >>
Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно подигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, да извади тази нечиста материя.
Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа.
към беседата >>
В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане.
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав. Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав.
В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане.
Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие. „Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“. Какво значи „до“?
към беседата >>
Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици.
Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици.
Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране. И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот. Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия.
към беседата >>
Ще му кажа: „Хайде, стани и ела!
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав. Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане.
Ще му кажа: „Хайде, стани и ела!
Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие. „Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“. Какво значи „до“?
към беседата >>
Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране.
Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици.
Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране.
И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот. Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия.
към беседата >>
Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане.
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав. Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела!
Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане.
„Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие. „Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“. Какво значи „до“?
към беседата >>
И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот.
Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици. Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране.
И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот.
Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия.
към беседата >>
„Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие.
Съответствуващите трептения излизат [и от] другите лъчи и тогава човек е здрав. Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане.
„Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие.
„Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“. Какво значи „до“?
към беседата >>
Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия.
Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици. Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране. И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот.
Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия.
към беседата >>
„Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“.
Щом вземеш основния тон и ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие.
„Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“.
Какво значи „до“?
към беседата >>
Според този закон, ако този орган в неговия малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: „Този мъж не е за тебе, понеже и ти не си за него.
Според този закон, ако този орган в неговия малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: „Този мъж не е за тебе, понеже и ти не си за него.
Ще му намериш една жена мъжкарка, обмяната да става правилно.“ Или другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки.
към беседата >>
Какво значи „до“?
В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш „до“ и той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си.“ И човекът ще стане. „Си“ е духовен тон, „ла“ е тон на равновесие. „Бо“ е тон на „до“-то, само на „до“ му турям „бо“.
Какво значи „до“?
към беседата >>
Ще му намериш една жена мъжкарка, обмяната да става правилно.“ Или другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки.
Според този закон, ако този орган в неговия малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: „Този мъж не е за тебе, понеже и ти не си за него.
Ще му намериш една жена мъжкарка, обмяната да става правилно.“ Или другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки.
към беседата >>
Да оставим тези философски обяснения.
Да оставим тези философски обяснения.
Философията е една обща наука. Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия. Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият]. Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите. Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини.
към беседата >>
Разумно трябва да разсъждавате.
Разумно трябва да разсъждавате.
Ние може да турим ред и порядък. Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят.
към беседата >>
Философията е една обща наука.
Да оставим тези философски обяснения.
Философията е една обща наука.
Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия. Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият]. Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите. Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини. Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
Ние може да турим ред и порядък.
Разумно трябва да разсъждавате.
Ние може да турим ред и порядък.
Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление.
към беседата >>
Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия.
Да оставим тези философски обяснения. Философията е една обща наука.
Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия.
Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият]. Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите. Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини. Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали.
Разумно трябва да разсъждавате. Ние може да турим ред и порядък.
Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали.
И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи.
към беседата >>
Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият].
Да оставим тези философски обяснения. Философията е една обща наука. Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия.
Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият].
Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите. Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини. Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога.
Разумно трябва да разсъждавате. Ние може да турим ред и порядък. Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали.
И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога.
Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи. Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите.
Да оставим тези философски обяснения. Философията е една обща наука. Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия. Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият].
Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите.
Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини. Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
Казвам: Не разбираме закона.
Разумно трябва да разсъждавате. Ние може да турим ред и порядък. Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога.
Казвам: Не разбираме закона.
Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи. Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини.
Да оставим тези философски обяснения. Философията е една обща наука. Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия. Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият]. Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите.
Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини.
Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят.
Разумно трябва да разсъждавате. Ние може да турим ред и порядък. Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона.
Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят.
Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи. Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
Философията е една обща наука. Всеки може да бъде философ, всеки си има своя философия. Хубаво е, че хората са философи; само лошото е, когато философите се [спорят/бият]. Защото [защищават] една теория, която не се спогажда с другите. Най-първо се спорят с езика, след туй спорят се с ръцете и по разни начини.
Спорят се за разни философски разбирания, кой има право и кой не.
към беседата >>
Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление.
Ние може да турим ред и порядък. Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят.
Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление.
Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи. Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Това са посторонни явления в света.
Това са посторонни явления в света.
Светът както е създаден, умният човек, който е разбрал, противоречията за него са едно щастие. Запример представете си едно същество, толкова голямо, колкото Земята, че паднала една канара от 10 тона на гърба му. Разбира се, тя за един вол, за един човек ще го смаже, но за едно такова същество като Земята, че паднали 10 тона, то ще бъде като една прашинка, играчка ще бъде за него.
към беседата >>
Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи.
Природата никога няма да измени своите действия, нито онова, което ние сме начертали. И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление.
Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи.
Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Светът както е създаден, умният човек, който е разбрал, противоречията за него са едно щастие.
Това са посторонни явления в света.
Светът както е създаден, умният човек, който е разбрал, противоречията за него са едно щастие.
Запример представете си едно същество, толкова голямо, колкото Земята, че паднала една канара от 10 тона на гърба му. Разбира се, тя за един вол, за един човек ще го смаже, но за едно такова същество като Земята, че паднали 10 тона, то ще бъде като една прашинка, играчка ще бъде за него.
към беседата >>
Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
И ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: Не разбираме закона. Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, някой го ограничи.
Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление.
към беседата >>
Запример представете си едно същество, толкова голямо, колкото Земята, че паднала една канара от 10 тона на гърба му.
Това са посторонни явления в света. Светът както е създаден, умният човек, който е разбрал, противоречията за него са едно щастие.
Запример представете си едно същество, толкова голямо, колкото Земята, че паднала една канара от 10 тона на гърба му.
Разбира се, тя за един вол, за един човек ще го смаже, но за едно такова същество като Земята, че паднали 10 тона, то ще бъде като една прашинка, играчка ще бъде за него.
към беседата >>
Та, Божественото казва на този човек: „Сега ти стана здрав.“ Значи неразбиране.
Та, Божественото казва на този човек: „Сега ти стана здрав.“ Значи неразбиране.
Този човек седя 38 години, той се пречисти, стана една обмяна между него и Христа. М Христос му казва: „Не съгрешавай вече, за да не ти стане по-зле.“
към беседата >>
Разбира се, тя за един вол, за един човек ще го смаже, но за едно такова същество като Земята, че паднали 10 тона, то ще бъде като една прашинка, играчка ще бъде за него.
Това са посторонни явления в света. Светът както е създаден, умният човек, който е разбрал, противоречията за него са едно щастие. Запример представете си едно същество, толкова голямо, колкото Земята, че паднала една канара от 10 тона на гърба му.
Разбира се, тя за един вол, за един човек ще го смаже, но за едно такова същество като Земята, че паднали 10 тона, то ще бъде като една прашинка, играчка ще бъде за него.
към беседата >>
Този човек седя 38 години, той се пречисти, стана една обмяна между него и Христа.
Та, Божественото казва на този човек: „Сега ти стана здрав.“ Значи неразбиране.
Този човек седя 38 години, той се пречисти, стана една обмяна между него и Христа.
М Христос му казва: „Не съгрешавай вече, за да не ти стане по-зле.“
към беседата >>
Казвате, че някои неща тежат.
Казвате, че някои неща тежат.
Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е.
към беседата >>
М Христос му казва: „Не съгрешавай вече, за да не ти стане по-зле.“
Та, Божественото казва на този човек: „Сега ти стана здрав.“ Значи неразбиране. Този човек седя 38 години, той се пречисти, стана една обмяна между него и Христа.
М Христос му казва: „Не съгрешавай вече, за да не ти стане по-зле.“
към беседата >>
Единственото тежко нещо е грехът.
Казвате, че някои неща тежат.
Единственото тежко нещо е грехът.
Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка?
към беседата >>
Сега, как може да измениш възгледа?
Сега, как може да измениш възгледа?
Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света? “ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо.
към беседата >>
Той има тежест.
Казвате, че някои неща тежат. Единственото тежко нещо е грехът.
Той има тежест.
Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека.
към беседата >>
Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света?
Сега, как може да измениш възгледа?
Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света?
“ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат.
към беседата >>
Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са.
Казвате, че някои неща тежат. Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест.
Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са.
Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка.
към беседата >>
“ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана.
Сега, как може да измениш възгледа? Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света?
“ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана.
Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора.
към беседата >>
Грехът е тежко нещо.
Казвате, че някои неща тежат. Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са.
Грехът е тежко нещо.
Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате.
към беседата >>
Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам.
Сега, как може да измениш възгледа? Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света? “ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана.
Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам.
Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам.
към беседата >>
Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е.
Казвате, че някои неща тежат. Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо.
Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е.
Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл.
към беседата >>
Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите.
Сега, как може да измениш възгледа? Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света? “ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам.
Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите.
Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама.
към беседата >>
Кое е лекото, с което човек може да хвърка?
Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е.
Кое е лекото, с което човек може да хвърка?
То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи.
към беседата >>
Но [аз] не губя нищо.
Сега, как може да измениш възгледа? Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света? “ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите.
Но [аз] не губя нищо.
Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека.
Той има тежест. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка?
То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека.
Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората.
към беседата >>
Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат.
Допуснете сега, че аз ви проповядвам и вие казвате: „Като приемем Новото учение, какво ще внесе в света? “ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо.
Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат.
Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка.
Казвате: „Тежи ми нещо.“ Да, тежки работи са. Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека.
Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка.
Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората. Тя е добила своята тежест от греховете на хората.
към беседата >>
Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора.
“ Хубаво, казва[м]: Ако туй учение не може да подобри вашия живот, нищо не може да внесе, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат.
Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора.
Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
Тъй трябва да разбирате.
Грехът е тежко нещо. Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка.
Тъй трябва да разбирате.
Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората. Тя е добила своята тежест от греховете на хората. Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам.
Но ако от това учение зависи вашето бъдеще, вашето щастие, тогава съжалявам. Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора.
Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам.
И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама. Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
Тогава има смисъл.
Като се увие на гърба… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате.
Тогава има смисъл.
Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората. Тя е добила своята тежест от греховете на хората. Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама.
Ако вие приемете, аз не печеля нищо, вие печелите. Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам.
И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама.
Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
Казвате, че Земята тежи.
Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл.
Казвате, че Земята тежи.
Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората. Тя е добила своята тежест от греховете на хората. Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
Но [аз] не губя нищо. Защото, според този закон, ако вие не приемете, аз ще намеря хора, които да приемат. Аз ще ги извадя от камъните някъде и ще намеря тези хора. Казвам: Най-после жабите ще направя хора и пак ще им проповядвам. И Христос казва, че Бог може от тези камъни да извади чада на Авраама.
Ако вие не приемете, Бог от камъните ще извади.
към беседата >>
Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората.
То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи.
Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората.
Тя е добила своята тежест от греховете на хората. Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
Та, сега, туй е здравословно състояние.
Та, сега, туй е здравословно състояние.
Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората.
към беседата >>
Тя е добила своята тежест от греховете на хората.
Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка. Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората.
Тя е добила своята тежест от греховете на хората.
Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
Трябва една здрава мисъл на любовта.
Та, сега, туй е здравословно състояние.
Трябва една здрава мисъл на любовта.
Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа.
към беседата >>
Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
Тъй трябва да разбирате. Тогава има смисъл. Казвате, че Земята тежи. Тежи Земята, грешна е, толкова грехове като [имат] хората. Тя е добила своята тежест от греховете на хората.
Като престанат хората да грешат, Земята и едно дете ще може да я носи на гърба си.
към беседата >>
Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля.
Та, сега, туй е здравословно състояние. Трябва една здрава мисъл на любовта.
Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля.
И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние.
към беседата >>
Сега казвате, че Земята била твърда.
Сега казвате, че Земята била твърда.
Има хора, които малко особено разсъждават. Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка.
към беседата >>
И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек.
Та, сега, туй е здравословно състояние. Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля.
И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек.
Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние. Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече.
към беседата >>
Има хора, които малко особено разсъждават.
Сега казвате, че Земята била твърда.
Има хора, които малко особено разсъждават.
Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре?
към беседата >>
Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено.
Та, сега, туй е здравословно състояние. Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек.
Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено.
Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние. Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече. Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Вземете една гайда, която е напомпана с въздух.
Сега казвате, че Земята била твърда. Има хора, които малко особено разсъждават.
Вземете една гайда, която е напомпана с въздух.
Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда.
към беседата >>
Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората.
Та, сега, туй е здравословно състояние. Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено.
Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората.
Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние. Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече. Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е.
Сега казвате, че Земята била твърда. Има хора, които малко особено разсъждават. Вземете една гайда, която е напомпана с въздух.
Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е.
Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората.
към беседата >>
Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа.
Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората.
Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа.
Аз не говоря за такова състояние. Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече. Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Какво има в гайдата?
Сега казвате, че Земята била твърда. Има хора, които малко особено разсъждават. Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е.
Какво има в гайдата?
Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем.
към беседата >>
Аз не говоря за такова състояние.
Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа.
Аз не говоря за такова състояние.
Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече. Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Има някаква си материя, кората е само отвънка.
Сега казвате, че Земята била твърда. Има хора, които малко особено разсъждават. Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата?
Има някаква си материя, кората е само отвънка.
Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири.
към беседата >>
Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече.
И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние.
Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече.
Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Една малка кора има, а отвътре?
Има хора, които малко особено разсъждават. Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка.
Една малка кора има, а отвътре?
Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим.
към беседата >>
Като спре помпата, престава изворът.
Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено. Сега трябва да имаме известен принцип: трябва да оставим всеки човек да се прояви, тъй, както са го научили хората. Едно естество да се прояви в своето естествено състояние, както един извор, не да се прояви, като го помпират с помпа. Аз не говоря за такова състояние. Сегашните хора с помпа карат някой извор да тече.
Като спре помпата, престава изворът.
към беседата >>
Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда.
Вземете една гайда, която е напомпана с въздух. Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре?
Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда.
Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим. Каквато песен засвири, такава ние правим.
към беседата >>
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света.
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света.
Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото. Не искаше да реагира.
към беседата >>
Ще ме прощават хората.
Тя е лека, но като я дигнеш, тежка е. Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда.
Ще ме прощават хората.
Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим. Каквато песен засвири, такава ние правим. Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
Този закон Бог го е спазвал.
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света.
Този закон Бог го е спазвал.
Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото. Не искаше да реагира. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни.
към беседата >>
Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем.
Какво има в гайдата? Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората.
Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем.
За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим. Каквато песен засвири, такава ние правим. Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина?
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света. Този закон Бог го е спазвал.
Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина?
“ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото. Не искаше да реагира. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни. Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири.
Има някаква си материя, кората е само отвънка. Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем.
За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири.
Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим. Каквато песен засвири, такава ние правим. Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
“ Той не искаше да реагира на човека.
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света. Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина?
“ Той не искаше да реагира на човека.
Туй е великото. Не искаше да реагира. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни. Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим.
Една малка кора има, а отвътре? Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири.
Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим.
Каквато песен засвири, такава ние правим. Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
Туй е великото.
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света. Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека.
Туй е великото.
Не искаше да реагира. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни. Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
Каквато песен засвири, такава ние правим.
Сега ние казваме, че учените хора разправят, че Земята около центъра си била твърда. Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим.
Каквато песен засвири, такава ние правим.
Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
Не искаше да реагира.
От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света. Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото.
Не искаше да реагира.
Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни. Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
Ще ме прощават хората. Земята е гайда, тя си има един гайдарджия, който свири, а ние играем. За някои този гайдарджия свири разни песни, тъй бамбашка свири. Някой път като свири, се радваме, някой път като свири, плачем, някой път се боим. Каквато песен засвири, такава ние правим.
Когато гайдарджията е малко пиян (този гайдарджия има една слабост – да пие), като пийне малко, гайдата му вече…
към беседата >>
Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни.
Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото. Не искаше да реагира.
Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни.
Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно.
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно.
Съгласен съм, не е научно. Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука.
към беседата >>
Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина? “ Той не искаше да реагира на човека. Туй е великото. Не искаше да реагира. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни.
Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.
към беседата >>
Съгласен съм, не е научно.
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно.
Съгласен съм, не е научно.
Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите.
към беседата >>
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши?
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши?
“ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора.
към беседата >>
Де е онази наука тогава?
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно. Съгласен съм, не е научно.
Де е онази наука тогава?
Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите. Тя газове прави, топове прави.
към беседата >>
“ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи.
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши?
“ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи.
Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора.
към беседата >>
Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси!
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно. Съгласен съм, не е научно. Де е онази наука тогава?
Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси!
Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите. Тя газове прави, топове прави. Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
Млад греши, стар се изправя.
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши? “ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи.
Млад греши, стар се изправя.
Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата.
към беседата >>
Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука?
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно. Съгласен съм, не е научно. Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси!
Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука?
Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите. Тя газове прави, топове прави. Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
Когато старият се изправя, младият добре живее.
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши? “ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя.
Когато старият се изправя, младият добре живее.
Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение.
към беседата >>
Не сегашната наука.
Сега някои от вас може да считате, че това не е научно. Съгласен съм, не е научно. Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука?
Не сегашната наука.
Сегашната наука съвсем обърка работите. Тя газове прави, топове прави. Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
Има съотношение.
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши? “ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее.
Има съотношение.
Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай.
към беседата >>
Сегашната наука съвсем обърка работите.
Съгласен съм, не е научно. Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука.
Сегашната наука съвсем обърка работите.
Тя газове прави, топове прави. Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора.
Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши? “ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение.
Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора.
От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото.
към беседата >>
Тя газове прави, топове прави.
Де е онази наука тогава? Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите.
Тя газове прави, топове прави.
Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора.
“ Защото е свободен [да греши], но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора.
От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора.
Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
Ако разбирате, че науката ще спаси света, ние имаме наука, нека ни спаси! Да, някоя наука ще спаси света, но коя наука? Не сегашната наука. Сегашната наука съвсем обърка работите. Тя газове прави, топове прави.
Тя освен че няма да оправи работите, но ще ги забърка.
към беседата >>
Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата.
Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора.
Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата.
Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
Знаете ли как се забъркват?
Знаете ли как се забъркват?
Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си. Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи?
към беседата >>
Туй е отношение.
Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата.
Туй е отношение.
Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си.
Знаете ли как се забъркват?
Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си.
Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи?
към беседата >>
Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай.
Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение.
Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай.
Туй е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
Казва: „Не искам вече, дотегна ми!
Знаете ли как се забъркват? Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си.
Казва: „Не искам вече, дотегна ми!
Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък.
към беседата >>
Туй е хубавото.
Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай.
Туй е хубавото.
Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как?
Знаете ли как се забъркват? Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си. Казва: „Не искам вече, дотегна ми!
Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как?
“ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък. И той я пита: „Къде ходи?
към беседата >>
Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение, От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Туй е хубавото.
Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто.
към беседата >>
“ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се.
Знаете ли как се забъркват? Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си. Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как?
“ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се.
Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък. И той я пита: „Къде ходи? “ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите?
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите?
Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете?
към беседата >>
Баща ѝ я пита: „Къде ходи?
Знаете ли как се забъркват? Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си. Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се.
Баща ѝ я пита: „Къде ходи?
“ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък. И той я пита: „Къде ходи? “ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора.
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите?
Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора.
Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете? Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място.
към беседата >>
“ Майка ѝ я пита: „Къде ходи?
Една млада мома бедна била, че се оплаквала от баща си и майка си. Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи?
“ Майка ѝ я пита: „Къде ходи?
“ Оженила се тя за младия момък. И той я пита: „Къде ходи? “ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го.
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите? Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора.
Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го.
Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете? Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място. И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
“ Оженила се тя за младия момък.
Казва: „Не искам вече, дотегна ми! Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи?
“ Оженила се тя за младия момък.
И той я пита: „Къде ходи? “ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева.
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите? Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го.
Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева.
И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете? Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място. И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
И той я пита: „Къде ходи?
Искам да се избавя от тяхната простотия.“ Намерила се една баба да ѝ бае и ѝ казва: „Аз ще те освободя от тези стари, от тези дядовци.“ – „Как? “ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък.
И той я пита: „Къде ходи?
“ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
И в ума на онзи е да направи такава операция.
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите? Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева.
И в ума на онзи е да направи такава операция.
Та, сега как ще оправдаете? Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място. И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
“ Тя като не отговори, налага я, бие я.
“ – „Ще ти намеря един млад момък.“ Тя ходила, разхождала се. Баща ѝ я пита: „Къде ходи? “ Майка ѝ я пита: „Къде ходи? “ Оженила се тя за младия момък. И той я пита: „Къде ходи?
“ Тя като не отговори, налага я, бие я.
към беседата >>
Та, сега как ще оправдаете?
Та, ако вие турите ножа си в гръкляна на една кокошка, добро ли ѝ правите? Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция.
Та, сега как ще оправдаете?
Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място. И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има.
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има.
Питат я: „Къде си ходила? “ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка!
към беседата >>
Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място.
Когато един човек тури ножа си на човека на корема и направи разрез, ще намери затвора. Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете?
Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място.
И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
Питат я: „Къде си ходила?
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има.
Питат я: „Къде си ходила?
“ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме!
към беседата >>
И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
Лекарят разреже корема, изчисти го, зашие го. Не само че не го затварят, но ще му дадат 5–6000 лева. И в ума на онзи е да направи такава операция. Та, сега как ще оправдаете? Казвате: „Операция трябва да направят“, но операция трябва да направят на място.
И в търговско отношение операции има, и в морално отношение има операции, но тази операция трябва да бъде нормална, да е належаща, нужда да има от нея.
към беседата >>
“ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си.
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има. Питат я: „Къде си ходила?
“ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си.
Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш!
към беседата >>
После, ние имаме друго едно положение.
После, ние имаме друго едно положение.
Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни.
към беседата >>
Този, младият момък, закон има той, съдия е.
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има. Питат я: „Къде си ходила? “ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си.
Този, младият момък, закон има той, съдия е.
„Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи.
към беседата >>
Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи.
После, ние имаме друго едно положение.
Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи.
Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
„Как тъй ще съгрешаваш против моите закони?
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има. Питат я: „Къде си ходила? “ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е.
„Как тъй ще съгрешаваш против моите закони?
Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи. Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът!
към беседата >>
Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял.
После, ние имаме друго едно положение. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи.
Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял.
„Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
Ще пазиш реда и порядъка!
Та, сегашните наши теории в науката мязат на тази млада мома, която все излиза на разходка, но бой има. Питат я: „Къде си ходила? “ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони?
Ще пазиш реда и порядъка!
Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи. Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът! “ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
„Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение?
После, ние имаме друго едно положение. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял.
„Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение?
“ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
Ще се връщаш навреме!
Питат я: „Къде си ходила? “ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка!
Ще се връщаш навреме!
После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи. Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът! “ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
“ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота.
После, ние имаме друго едно положение. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение?
“ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота.
Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
После, няма очите си да отваряш!
“ Бащата никога не хвърли една лоша мисъл на дъщеря си. Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме!
После, няма очите си да отваряш!
Бог е направил жената да гледа със затворени очи. Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът! “ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни.
После, ние имаме друго едно положение. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота.
Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни.
Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
Бог е направил жената да гледа със затворени очи.
Този, младият момък, закон има той, съдия е. „Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш!
Бог е направил жената да гледа със затворени очи.
Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът! “ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни.
Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.
към беседата >>
Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът!
„Как тъй ще съгрешаваш против моите закони? Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи.
Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът!
“ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“.
към беседата >>
“ Че най-опасното нещо е той.
Ще пазиш реда и порядъка! Ще се връщаш навреме! После, няма очите си да отваряш! Бог е направил жената да гледа със затворени очи. Мъже няма да гледаш, опасно нещо е мъжът!
“ Че най-опасното нещо е той.
към беседата >>
Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“.
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“.
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал.
към беседата >>
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е.
Че е право, право е. Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма.
към беседата >>
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи?
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“.
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи?
Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже.
към беседата >>
Че е право, право е.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е.
Че е право, право е.
Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй.
към беседата >>
Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“.
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи?
Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“.
Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд.
към беседата >>
Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е. Че е право, право е.
Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа.
И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй. Като не я обичаш, по-лоша няма.
към беседата >>
Станали ортаци.
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“.
Станали ортаци.
Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия.
към беседата >>
И двете неща съдържа.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е. Че е право, право е. Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа.
И двете неща съдържа.
Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй. Като не я обичаш, по-лоша няма. Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“.
Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци.
Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“.
Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето.
към беседата >>
Лош е той, когато не го обичаш.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е. Че е право, право е. Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа.
Лош е той, когато не го обичаш.
Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй. Като не я обичаш, по-лоша няма. Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Но турчинът нищо не му давал.
Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“.
Но турчинът нищо не му давал.
Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“.
към беседата >>
Но когато го обичаш, по-добър от него няма.
Ако разсъждаваме сега тъй, както е, право е. Че е право, право е. Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш.
Но когато го обичаш, по-добър от него няма.
И жената е тъй. Като не я обичаш, по-лоша няма. Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже.
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал.
Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже.
Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте.
към беседата >>
И жената е тъй.
Че е право, право е. Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма.
И жената е тъй.
Като не я обичаш, по-лоша няма. Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Онзи го дал под съд.
Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже.
Онзи го дал под съд.
Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“.
към беседата >>
Като не я обичаш, по-лоша няма.
Няма нещо по-опасно от мъжа и няма нещо по-добро от мъжа. И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй.
Като не я обичаш, по-лоша няма.
Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Отиват при един турски кадия.
Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд.
Отиват при един турски кадия.
Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
И двете неща съдържа. Лош е той, когато не го обичаш. Но когато го обичаш, по-добър от него няма. И жената е тъй. Като не я обичаш, по-лоша няма.
Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея.
към беседата >>
Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето.
Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия.
Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето.
Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори.
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори.
Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности. В логиката има вметнати предложения. Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк. Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски. Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“.
Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето.
Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“.
– „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности.
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори.
Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности.
В логиката има вметнати предложения. Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк. Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски. Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
– „Е – казал съдията, – ортаци сте.
Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“.
– „Е – казал съдията, – ортаци сте.
Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
В логиката има вметнати предложения.
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори. Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности.
В логиката има вметнати предложения.
Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк. Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски. Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“.
Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте.
Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“.
Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк.
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори. Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности. В логиката има вметнати предложения.
Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк.
Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски. Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
Туй „тин“ е за него.“
Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“.
Туй „тин“ е за него.“
към беседата >>
Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски.
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори. Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности. В логиката има вметнати предложения. Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк.
Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски.
Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
Та, има едни християни, за които е само „тин“.
Та, има едни християни, за които е само „тин“.
Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин. Който не чука кафето, за него – само „тин“. И те са християни, които казват „ха“.
към беседата >>
Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори. Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности. В логиката има вметнати предложения. Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк. Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на Шекспир) – ще цитират от Шекспир, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски.
Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.).
към беседата >>
Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин.
Та, има едни християни, за които е само „тин“.
Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин.
Който не чука кафето, за него – само „тин“. И те са християни, които казват „ха“.
към беседата >>
Сега, тези състояния спадат към един живот.
Сега, тези състояния спадат към един живот.
Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите.
към беседата >>
Който не чука кафето, за него – само „тин“.
Та, има едни християни, за които е само „тин“. Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин.
Който не чука кафето, за него – само „тин“.
И те са християни, които казват „ха“.
към беседата >>
Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал.
Сега, тези състояния спадат към един живот.
Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал.
Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
И те са християни, които казват „ха“.
Та, има едни християни, за които е само „тин“. Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин. Който не чука кафето, за него – само „тин“.
И те са християни, които казват „ха“.
към беседата >>
Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал.
Сега, тези състояния спадат към един живот. Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал.
Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал.
Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
Сега ще преведете.
Сега ще преведете.
Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват. Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки.
Сега, тези състояния спадат към един живот. Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал.
Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки.
Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота.
Сега ще преведете.
Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота.
Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват. Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена.
Сега, тези състояния спадат към един живот. Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки.
Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена.
Туй го казват окултистите. Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.
Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота.
Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.
Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват. Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Туй го казват окултистите.
Сега, тези състояния спадат към един живот. Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена.
Туй го казват окултистите.
Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава.
Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.
Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава.
Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват. Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Как са го намерили, то е тяхна работа.
Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние сме се […] (Неразчетени стенографски знаци.), че изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите.
Как са го намерили, то е тяхна работа.
към беседата >>
Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват.
Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава.
Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват.
Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Как ще обясните греха в света?
Как ще обясните греха в света?
Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма.
към беседата >>
Навсякъде тази свобода я няма.
Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме: в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват.
Навсякъде тази свобода я няма.
към беседата >>
Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха.
Как ще обясните греха в света?
Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха.
Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки.
Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка.
към беседата >>
Грехът, това е човешката свобода.
Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха.
Грехът, това е човешката свобода.
Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки.
Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха.
Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли.
към беседата >>
Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода.
Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода.
Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода.
Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните?
към беседата >>
Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха.
Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши.
И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода.
Какво ще кажете на това?
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.).
към беседата >>
И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши.
И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава.
И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите.
към беседата >>
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма.
Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това?
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма.
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава.
И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават.
Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите. Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма.
Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма.
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма.
Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка.
Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават.
Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка.
Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите. Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма.
Какво ще кажете на това?
Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли.
Ето аз какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка.
Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли.
Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите. Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
Как ще си го обясните?
Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това?
Как ще си го обясните?
Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи.
Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли.
Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи.
Сега ние сме изместили работите. Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.).
Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните?
Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.).
Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Сега ние сме изместили работите.
И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи.
Сега ние сме изместили работите.
Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.).
Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, провизиите отдолу, за да може мозъкът [да има с] какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите.
Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.
към беседата >>
Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма. Какво ще кажете на това? Как ще си го обясните? Аз няма да го обяснявам „пар екселанс“, „фет-акомпли“, „ефисо“ (може би effuse (лат.) – разточително; подробно.). Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма.
към беседата >>
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва.
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва.
Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи?
към беседата >>
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто.
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто.
Какво ще кажете на това? Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто?
към беседата >>
Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда.
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва.
Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда.
Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто.
Какво ще кажете на това?
Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот.
към беседата >>
Най-първо трябва да освободят стомаха си.
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва. Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда.
Най-първо трябва да освободят стомаха си.
Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха.
към беседата >>
Това е една творческа сила, която е създала всичко.
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто. Какво ще кажете на това?
Това е една творческа сила, която е създала всичко.
Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка.
към беседата >>
Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа.
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва. Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си.
Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа.
Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът?
към беседата >>
Следователно моделира се туй.
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто. Какво ще кажете на това? Това е една творческа сила, която е създала всичко.
Следователно моделира се туй.
Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза.
към беседата >>
Е, кой така работи?
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва. Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа.
Е, кой така работи?
Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове?
към беседата >>
Злото в света е една материя.
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто. Какво ще кажете на това? Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй.
Злото в света е една материя.
Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това.
към беседата >>
Един работник отвън колко часа работи?
Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва. Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи?
Един работник отвън колко часа работи?
(– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос.
към беседата >>
Кое е доброто?
Но някои поддържат, че светът е създаден от злото и после е влязло доброто. Какво ще кажете на това? Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя.
Кое е доброто?
Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това.
към беседата >>
(– „8 часа.“) Три часа е определено да работи.
Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи?
(– „8 часа.“) Три часа е определено да работи.
Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа.
към беседата >>
Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот.
Какво ще кажете на това? Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто?
Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот.
Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това. Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
Девет часа имате за стомаха.
Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи.
Девет часа имате за стомаха.
Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва.
към беседата >>
Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка.
Това е една творческа сила, която е създала всичко. Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот.
Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка.
Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това. Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
Колко часа трябва да работи мозъкът?
Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха.
Колко часа трябва да работи мозъкът?
Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко.
към беседата >>
Вследствие на това доброто влиза.
Следователно моделира се туй. Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка.
Вследствие на това доброто влиза.
Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това. Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
Колко часа трябва да работят белите дробове?
Е, кой така работи? Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът?
Колко часа трябва да работят белите дробове?
За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много.
към беседата >>
Ние сме работници, трябва да организираме всичко това.
Злото в света е една материя. Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза.
Ние сме работници, трябва да организираме всичко това.
Злото е това. Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос.
Един работник отвън колко часа работи? (– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове?
За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос.
Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко?
към беседата >>
Злото е това.
Кое е доброто? Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това.
Злото е това.
Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
Вие ще поставите любовта като основа.
(– „8 часа.“) Три часа е определено да работи. Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос.
Вие ще поставите любовта като основа.
Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва. В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко? С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години.
към беседата >>
Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това.
Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.
към беседата >>
Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва.
Девет часа имате за стомаха. Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа.
Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва.
В сравнение с миналото ние ядем малко. В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко? С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години. Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
Та, ние имаме един преходен момент.
Та, ние имаме един преходен момент.
Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене?
към беседата >>
В сравнение с миналото ние ядем малко.
Колко часа трябва да работи мозъкът? Колко часа трябва да работят белите дробове? За бъдеще, бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва.
В сравнение с миналото ние ядем малко.
В сравнение с един мамонт, който е изяждал толкова много, колкото един човек не може да изяде за 20 години, в сравнение с допотопните животни ядем малко, но в сравнение с бъдещите ние ядем много. Някой казва: „Аз ям малко.“ Как малко? С твоето ядене, което ти на ден употребяваш, може да се хранят един кошер пчели, ще ядат 20 години. Една пчела колко може да изяде в сравнение с това, което човек изяжда?
към беседата >>
3.
Мистичната чаша. Хигиена на душата
,
ООК
, София, 21.3.1934г.,
Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе.
Някои казват, че нищо не трябва да учат.
Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе.
Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“.
Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе.
Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“.
(Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени.
към беседата >>
(Всички пеят „фа“) Вземете „до“.
Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“.
(Всички пеят „фа“) Вземете „до“.
(Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение.
към беседата >>
(Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения.
Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“.
(Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения.
Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота.
към беседата >>
Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения.
Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш.
към беседата >>
Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право.
Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право.
Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение.
към беседата >>
Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени.
Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право.
Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени.
В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление.
към беседата >>
В тази гама тоновете се движат, имат и движение.
(Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени.
В тази гама тоновете се движат, имат и движение.
Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното.
към беседата >>
Те са живите тонове на живота.
(Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение.
Те са живите тонове на живота.
И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата.
към беседата >>
И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш.
Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота.
И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш.
Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“.
към беседата >>
Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение.
Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш.
Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение.
И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи.
към беседата >>
И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление.
Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение.
И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление.
А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения.
към беседата >>
А пък това е разумното.
В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление.
А пък това е разумното.
(Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички.
към беседата >>
(Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата.
Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното.
(Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата.
(Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
(Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“.
И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата.
(Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“.
(Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
(Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи.
Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“.
(Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи.
И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения.
И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи.
И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения.
(Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
(Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички.
А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения.
(Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички.
(Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
(Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
(Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички.
(Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)
към беседата >>
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея?
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея?
“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето.
към беседата >>
“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането.
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея?
“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането.
Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон.
към беседата >>
Дишането си има свой тон.
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея? “ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането.
Дишането си има свой тон.
Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението.
към беседата >>
Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането.
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея? “ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон.
Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането.
И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви.
към беседата >>
И яденето си има свой тон.
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея? “ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането.
И яденето си има свой тон.
Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила.
към беседата >>
Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето.
Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея? “ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон.
Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето.
Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек.
към беседата >>
Също така и движението си има свой тон.
“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето.
Също така и движението си има свой тон.
Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек.
към беседата >>
Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението.
Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон.
Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението.
Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш.
към беседата >>
Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви.
Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението.
Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви.
Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете.
към беседата >>
Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила.
И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви.
Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила.
Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек.
Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила.
Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек.
Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
Ти трябва да намериш тона на този човек.
Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек.
Ти трябва да намериш тона на този човек.
Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш.
Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек.
Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш.
Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете.
Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш.
Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете.
И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете.
И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.
към беседата >>
Някой път аз гледам известни дисонанси.
Някой път аз гледам известни дисонанси.
Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце.
към беседата >>
Нямам време, можем да направим опити.
Някой път аз гледам известни дисонанси.
Нямам време, можем да направим опити.
Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре.
към беседата >>
Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим.
Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити.
Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим.
И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек!
към беседата >>
И известни парчета ще пеем, няколко парчета.
Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим.
И известни парчета ще пеем, няколко парчета.
И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства.
към беседата >>
И те ще се повторят.
Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета.
И те ще се повторят.
Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш?
към беседата >>
Някой път има скарване между вашия ум и сърце.
Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят.
Някой път има скарване между вашия ум и сърце.
Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът.
към беседата >>
Има известни дисонанси вътре.
Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце.
Има известни дисонанси вътре.
Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо!
към беседата >>
Ти казваш: „Не съм добър човек!
Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре.
Ти казваш: „Не съм добър човек!
“ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде.
към беседата >>
“ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства.
И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек!
“ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства.
С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай!
към беседата >>
С кого спориш?
И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства.
С кого спориш?
Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце.
към беседата >>
Ти спориш със своята плът.
Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш?
Ти спориш със своята плът.
Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай!
към беседата >>
Стомахът ти казва сега: „Дай нещо!
Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът.
Стомахът ти казва сега: „Дай нещо!
“ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай! “
към беседата >>
“ Нещо иска да яде.
Ти казваш: „Не съм добър човек! “ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо!
“ Нещо иска да яде.
А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай! “
към беседата >>
А пък нещо казва: „Не му давай!
“ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде.
А пък нещо казва: „Не му давай!
“ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай! “
към беседата >>
“ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце.
С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай!
“ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце.
И казва: „Дай! “
към беседата >>
И казва: „Дай!
Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце.
И казва: „Дай!
“
към беседата >>
“
Стомахът ти казва сега: „Дай нещо! “ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай! “ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай!
“
към беседата >>
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце.
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце.
Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино!
към беседата >>
Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече.
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце.
Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече.
Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие.
към беседата >>
Тогаз какво да го правя?
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце. Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече.
Тогаз какво да го правя?
“ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде.
към беседата >>
“ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ!
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце. Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя?
“ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ!
“ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво.
към беседата >>
“ Дай му да пие, но какво?
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце. Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ!
“ Дай му да пие, но какво?
Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил.
към беседата >>
Сладко вино!
Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце. Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво?
Сладко вино!
Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место.
към беседата >>
Не му отказвай, дай му да пие.
Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино!
Не му отказвай, дай му да пие.
Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време.
към беседата >>
Иска да яде.
Тогаз какво да го правя? “ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие.
Иска да яде.
Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време.
към беседата >>
Дай му да яде, но дай му нещо хубаво.
“ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ! “ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде.
Дай му да яде, но дай му нещо хубаво.
Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката.
към беседата >>
Намери оня, основния тон, който Бог е положил.
“ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво.
Намери оня, основния тон, който Бог е положил.
Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш.
към беседата >>
Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место.
Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил.
Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место.
Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Ние грешим понеже взимаме нещата не на време.
Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место.
Ние грешим понеже взимаме нещата не на време.
Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време.
Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време.
Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време.
Там ти е погрешката. Не че много говориш. Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Там ти е погрешката.
Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време.
Там ти е погрешката.
Не че много говориш. Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Не че много говориш.
Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката.
Не че много говориш.
Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш.
Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.
към беседата >>
Та всичко сега трябва да става на време.
Та всичко сега трябва да става на време.
Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш.
към беседата >>
Сега, например, вие отивате при някой приятел.
Та всичко сега трябва да става на време.
Сега, например, вие отивате при някой приятел.
Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Той е болен, неразположен е.
Та всичко сега трябва да става на време. Сега, например, вие отивате при някой приятел.
Той е болен, неразположен е.
Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се?
към беседата >>
Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как?
Та всичко сега трябва да става на време. Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е.
Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как?
Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук!
към беседата >>
Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане.
Та всичко сега трябва да става на време. Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как?
Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане.
А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук! “
към беседата >>
А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш.
Та всичко сега трябва да става на време. Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане.
А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш.
Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук! “
към беседата >>
Ти му казваш: „Как стана тази работа?
Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш.
Ти му казваш: „Как стана тази работа?
“ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук! “
към беседата >>
“ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се?
Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа?
“ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се?
Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук! “
към беседата >>
Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук!
Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се?
Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук!
“
към беседата >>
“
Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа? “ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук!
“
към беседата >>
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона.
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона.
Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение?
към беседата >>
Някой тон е понижен.
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона.
Някой тон е понижен.
„Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“.
към беседата >>
„Фа“ е понижено.
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен.
„Фа“ е понижено.
За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали?
към беседата >>
За да повишите „фа“, произволно не може.
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено.
За да повишите „фа“, произволно не може.
Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши.
към беседата >>
Трябва да понижите други два тона.
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може.
Трябва да понижите други два тона.
Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши.
към беседата >>
Що е повишение?
Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона.
Що е повишение?
Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум.
към беседата >>
Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“.
Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение?
Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“.
И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали?
„Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“.
И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали?
Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши.
За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали?
Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши.
Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши.
Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши.
Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши.
С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум.
Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши.
С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум.
За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум.
За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.
към беседата >>
Тази работа е неразбрана.
Тази работа е неразбрана.
В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си?
към беседата >>
В неразбраните работи седи знанието.
Тази работа е неразбрана.
В неразбраните работи седи знанието.
Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата.
към беседата >>
Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете.
Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието.
Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете.
Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати.
към беседата >>
Това, което разбирате, не го знаете.
Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете.
Това, което разбирате, не го знаете.
Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата.
към беседата >>
Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате.
Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете.
Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате.
Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си.
към беседата >>
Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си?
Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате.
Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си?
„Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва?
към беседата >>
„Ми“ е мъжът, „ла“ са децата.
В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си?
„Ми“ е мъжът, „ла“ са децата.
Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките.
към беседата >>
Двете страни са огънати.
Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата.
Двете страни са огънати.
Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне.
към беседата >>
Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата.
Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати.
Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата.
И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо.
към беседата >>
И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си.
Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата.
И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си.
Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо. Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
Да им каже: „Какво ви трябва?
Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си.
Да им каже: „Какво ви трябва?
“ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо. Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
“ – „Това и това.“ Да ги облече всичките.
„Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва?
“ – „Това и това.“ Да ги облече всичките.
И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо. Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне.
Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките.
И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне.
Тя им дава нещо. Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
Тя им дава нещо.
Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне.
Тя им дава нещо.
Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва? “ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо.
Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.
към беседата >>
Говори се за външните условия.
Говори се за външните условия.
Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има. Някой път времето принася полза и някой път принася вреда. Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват. Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу.
Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал.
към беседата >>
Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има.
Говори се за външните условия.
Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има.
Някой път времето принася полза и някой път принася вреда. Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват. Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу.
Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“.
Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти.
към беседата >>
Някой път времето принася полза и някой път принася вреда.
Говори се за външните условия. Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има.
Някой път времето принася полза и някой път принася вреда.
Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват. Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Тогаз имате „фа“ в естествената гама.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу. Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“.
Тогаз имате „фа“ в естествената гама.
Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ.
към беседата >>
Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват.
Говори се за външните условия. Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има. Някой път времето принася полза и някой път принася вреда.
Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват.
Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Ще понижите „фа“.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу. Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама.
Ще понижите „фа“.
Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша.
към беседата >>
Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата.
Говори се за външните условия. Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има. Някой път времето принася полза и някой път принася вреда. Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват.
Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата.
И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу. Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“.
Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи.
Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание.
към беседата >>
И тогава всичката работа отива напразно.
Говори се за външните условия. Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има. Някой път времето принася полза и някой път принася вреда. Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват. Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата.
И тогава всичката работа отива напразно.
към беседата >>
Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал.
Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу. Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи.
Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал.
Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън.
към беседата >>
Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха.
Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха.
Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе. Ще вървиш разумно. Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.
към беседата >>
Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти.
Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал.
Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти.
Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш.
към беседата >>
Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе.
Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха.
Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе.
Ще вървиш разумно. Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.
към беседата >>
Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ.
Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти.
Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ.
Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш. И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
Ще вървиш разумно.
Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха. Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе.
Ще вървиш разумно.
Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.
към беседата >>
Имаш чаша.
Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ.
Имаш чаша.
В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш. И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.
Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха. Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе. Ще вървиш разумно.
Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.
към беседата >>
В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание.
Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша.
В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание.
В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш. И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто.
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто.
Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми! “ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло.
към беседата >>
В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън.
Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание.
В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън.
Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш. И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми!
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто.
Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми!
“ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание.
към беседата >>
Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш.
Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън.
Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш.
И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
“ (Учителят чете теми.
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми!
“ (Учителят чете теми.
Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат.
към беседата >>
И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш.
И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.
към беседата >>
Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал.
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми! “ (Учителят чете теми.
Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал.
Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност.
към беседата >>
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си.
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си.
Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля.
към беседата >>
Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи.
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми! “ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал.
Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи.
И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу.
към беседата >>
Повиши ума и сърцето си и понижи волята си!
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си.
Повиши ума и сърцето си и понижи волята си!
Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия.
към беседата >>
И доброто и злото си имат тегло.
По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми! “ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи.
И доброто и злото си имат тегло.
На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи?
към беседата >>
Да не желаеш да стане както ти искаш.
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си. Повиши ума и сърцето си и понижи волята си!
Да не желаеш да стане както ти искаш.
Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде.
към беседата >>
На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание.
Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми! “ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло.
На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание.
В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг.
към беседата >>
Ще огънеш твоята воля.
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си. Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш.
Ще огънеш твоята воля.
И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи.
към беседата >>
В това отношение езикът не е богат.
“ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание.
В това отношение езикът не е богат.
Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят.
към беседата >>
И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш.
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си. Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля.
И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш.
Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости.
към беседата >>
Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност.
Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат.
Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност.
Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто?
към беседата >>
Вие сега не искате да огънете вашата воля.
Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си. Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш.
Вие сега не искате да огънете вашата воля.
В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали.
към беседата >>
Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу.
Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност.
Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу.
Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той.
към беседата >>
В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия.
Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля.
В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия.
И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас.
към беседата >>
Този човек колко ще тежи?
И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу.
Този човек колко ще тежи?
Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло.
към беседата >>
И тогава Божията воля ще дойде.
Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия.
И тогава Божията воля ще дойде.
Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля?
към беседата >>
Допуснете, че човек е 60 кг.
На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи?
Допуснете, че човек е 60 кг.
Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той.
към беседата >>
Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи.
Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде.
Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи.
Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква?
към беседата >>
Двама души го теглят.
В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг.
Двама души го теглят.
Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение.
към беседата >>
Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости.
И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи.
Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости.
Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си.
към беседата >>
Колко ще тежи доброто?
Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят.
Колко ще тежи доброто?
Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг.
към беседата >>
Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали.
Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости.
Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали.
И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си. Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той.
Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто?
Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той.
Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко?
към беседата >>
И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас.
В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали.
И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас.
Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си. Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло.
Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той.
Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло.
Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло.
към беседата >>
Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля?
И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас.
Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля?
Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си. Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той.
Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло.
Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той.
Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи?
към беседата >>
Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква?
Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля?
Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква?
Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си. Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
Някой път има изключение.
Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той.
Някой път има изключение.
Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота.
към беседата >>
Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си.
Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква?
Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си.
Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
Ако един човек е 60 кг.
Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение.
Ако един човек е 60 кг.
И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас.
към беседата >>
Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си.
Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.
към беседата >>
И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко?
Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг.
И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко?
Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява.
към беседата >>
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така?
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така?
Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш!
към беседата >>
Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло.
Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко?
Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло.
Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата.
към беседата >>
Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля.
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така?
Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля.
Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш.
към беседата >>
Като се ожени, колко ще тежи?
Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло.
Като се ожени, колко ще тежи?
Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание.
към беседата >>
Злото е в човешката воля.
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така? Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля.
Злото е в човешката воля.
Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно.
към беседата >>
Жената всякога означава живота.
Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи?
Жената всякога означава живота.
Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано.
към беседата >>
Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила.
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така? Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля.
Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила.
Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат.
към беседата >>
Това, което живее, туй е жената в нас.
Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота.
Това, което живее, туй е жената в нас.
Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано. Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти.
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така? Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила.
Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти.
Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш.
към беседата >>
Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява.
И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас.
Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява.
Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано. Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш!
Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така? Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти.
Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш!
Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Някои се заблуждават с външната форма на нещата.
Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява.
Някои се заблуждават с външната форма на нещата.
Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано. Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш.
Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш!
Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш.
А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание.
Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата.
Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание.
Някой път може да е красиво, но няма писано. Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
А волята трябва да бъде сама, отделно.
Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш.
А волята трябва да бъде сама, отделно.
Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Някой път може да е красиво, но няма писано.
Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание.
Някой път може да е красиво, но няма писано.
Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат.
Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно.
Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат.
Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Красотата трябва да има съдържание.
Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано.
Красотата трябва да има съдържание.
към беседата >>
Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш.
Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат.
Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш.
Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
Сега ще се спра върху хигиената на душата.
Сега ще се спра върху хигиената на душата.
При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си.
към беседата >>
Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш.
Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.
към беседата >>
При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате.
Сега ще се спра върху хигиената на душата.
При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате.
И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте.
към беседата >>
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право!
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право!
“ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене!
към беседата >>
И знанието не е толкова потребно.
Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате.
И знанието не е толкова потребно.
Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате.
към беседата >>
“ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави.
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право!
“ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави.
Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства.
към беседата >>
Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва.
Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно.
Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва.
И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува.
към беседата >>
Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави.
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право! “ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави.
Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави.
Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър.
към беседата >>
И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате.
Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва.
И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате.
Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува. Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави.
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право! “ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави.
Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави.
Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си.
Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате.
Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си.
Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува. Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност.
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право! “ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави.
Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност.
Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
Пребогати сте.
При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си.
Пребогати сте.
И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува. Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене!
Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право! “ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност.
Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене!
“ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
И всички страдате.
И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте.
И всички страдате.
Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува. Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
“ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства.
“ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене!
“ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства.
И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува.
Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате.
Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува.
Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър.
Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства.
И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър.
Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува.
Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.
към беседата >>
Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене! “ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър.
Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“
към беседата >>
Например, мъчи те една мисъл.
Например, мъчи те една мисъл.
Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш.
към беседата >>
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена.
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена.
Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена.
към беседата >>
Някоя мисъл може да те мъчи.
Например, мъчи те една мисъл.
Някоя мисъл може да те мъчи.
Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче.
към беседата >>
Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля.
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена.
Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля.
Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема?
към беседата >>
Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна.
Например, мъчи те една мисъл. Някоя мисъл може да те мъчи.
Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна.
Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче. Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър?
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля.
Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър?
Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема.
към беседата >>
Може би, това е една от причините.
Например, мъчи те една мисъл. Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна.
Може би, това е една от причините.
Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче. Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър.
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър?
Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър.
Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име.
към беседата >>
Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си.
Например, мъчи те една мисъл. Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините.
Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си.
И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче. Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
Който вземе ли е добър или който дава е добър?
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър.
Който вземе ли е добър или който дава е добър?
При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината.
към беседата >>
И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш.
Например, мъчи те една мисъл. Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си.
И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш.
Но и възрастният може да плаче. Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
При даването волята е повишена.
Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър?
При даването волята е повишена.
А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
Но и възрастният може да плаче.
Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш.
Но и възрастният може да плаче.
Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
А пък кой взема?
Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена.
А пък кой взема?
Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче.
Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.
към беседата >>
Лошият взема.
Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема?
Лошият взема.
Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
Сега за хигиената всеки може да говори.
Сега за хигиената всеки може да говори.
Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота.
към беседата >>
Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име.
Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема.
Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име.
„Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена.
Сега за хигиената всеки може да говори.
Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена.
За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил.
към беседата >>
„Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината.
Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име.
„Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината.
Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист.
Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена.
За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист.
Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината.
Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.
към беседата >>
Сега от хигиената зависи здравето на човека.
Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист.
Сега от хигиената зависи здравето на човека.
Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите?
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите?
– (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш.
към беседата >>
Хигиената, това е едно от условията за живота.
Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека.
Хигиената, това е едно от условията за живота.
За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
– (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата.
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите?
– (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата.
Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого?
към беседата >>
За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота.
Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота.
За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота.
Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея.
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите? – (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата.
Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея.
Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа!
към беседата >>
Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил.
Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота.
Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил.
И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение.
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите? – (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея.
Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение.
А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте.
към беседата >>
И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил.
И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.
към беседата >>
А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша.
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите? – (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение.
А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша.
Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете.
към беседата >>
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота.
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота.
Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици.
към беседата >>
Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш.
За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите? – (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша.
Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш.
Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место.
към беседата >>
Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е?
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота.
Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е?
И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо.
към беседата >>
Та кога се приближавате при някого?
– (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш.
Та кога се приближавате при някого?
– Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте!
към беседата >>
И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни.
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота. Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е?
И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни.
Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици.
към беседата >>
– Когато се връщате от Господа!
Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого?
– Когато се връщате от Господа!
Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте! “ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа.
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота. Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни.
Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа.
Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?
към беседата >>
Като отивате при Господа никого не поздравлявайте.
Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа!
Като отивате при Господа никого не поздравлявайте.
И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте! “ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така.
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота. Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа.
Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така.
Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия.
към беседата >>
И като се връщате, кажете от де идете.
А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте.
И като се връщате, кажете от де идете.
Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте! “ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици.
Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота. Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така.
Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици.
И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни.
към беседата >>
Кажете, че идете от добро место.
Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете.
Кажете, че идете от добро место.
И кажете: „Заповядайте! “ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо.
Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици.
И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо.
А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение.
към беседата >>
И кажете: „Заповядайте!
Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место.
И кажете: „Заповядайте!
“ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици.
И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо.
А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици.
Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея.
към беседата >>
“ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
– Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте!
“ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.
към беседата >>
Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?
Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици.
Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?
“ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ.
към беседата >>
“ Че щъркелите се намират при много лоши условия.
Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?
“ Че щъркелите се намират при много лоши условия.
И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ. По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни.
Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия.
И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни.
Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ. По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
Как ще обясните вие това положение.
И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни.
Как ще обясните вие това положение.
Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ. По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея.
А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение.
Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея.
Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ. По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ.
Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам? “ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея.
Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ.
По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
“ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ.
По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.
към беседата >>
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата.
Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно.
към беседата >>
Човек, който живее нечисто, няма разбиране.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата.
Човек, който живее нечисто, няма разбиране.
Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно?
към беседата >>
Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране.
Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека.
Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно.
към беседата >>
Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека.
Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл.
Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно.
към беседата >>
Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл.
Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то.
Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила.
към беседата >>
Положително число ли е или отрицателно.
Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то.
Положително число ли е или отрицателно.
Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане.
към беседата >>
Живият въглен, положително число ли е или отрицателно?
Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно.
Живият въглен, положително число ли е или отрицателно?
Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат.
към беседата >>
Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно.
Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно?
Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно.
Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си.
към беседата >>
Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно.
Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно.
Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно.
Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава.
към беседата >>
Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила.
Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно.
Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила.
Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата.
към беседата >>
Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане.
Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила.
Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане.
Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия!
към беседата >>
Други трябва да го дигат.
Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане.
Други трябва да го дигат.
Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число.
към беседата >>
Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си.
Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат.
Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си.
Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре!
към беседата >>
Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава.
Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си.
Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава.
Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две.
към беседата >>
Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата.
Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава.
Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата.
А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3.
към беседата >>
А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия!
Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата.
А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия!
“ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число.
към беседата >>
“ Този човек е някое отрицателно число.
Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия!
“ Този човек е някое отрицателно число.
Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади?
към беседата >>
Някому казвам: „Трябва да живееш добре!
Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число.
Някому казвам: „Трябва да живееш добре!
“ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш?
към беседата >>
“ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две.
Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре!
“ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две.
Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш?
към беседата >>
Добре, но тогаз какво е числото 3.
Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две.
Добре, но тогаз какво е числото 3.
Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то.
към беседата >>
Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число.
А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия! “ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3.
Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число.
И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то. Как ще направиш това?
към беседата >>
И как ще го извади?
“ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число.
И как ще го извади?
Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то. Как ще направиш това?
към беседата >>
Как ще го намериш?
Някому казвам: „Трябва да живееш добре! “ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади?
Как ще го намериш?
Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то. Как ще направиш това?
към беседата >>
Ти, с числото 3 как ще си помогнеш?
“ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш?
Ти, с числото 3 как ще си помогнеш?
От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то. Как ще направиш това?
към беседата >>
От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то.
Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш?
От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то.
Как ще направиш това?
към беседата >>
Как ще направиш това?
Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то.
Как ще направиш това?
към беседата >>
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни.
Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм.
към беседата >>
Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни.
Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално.
Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“.
към беседата >>
Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално.
Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката.
Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене.
към беседата >>
Целият живот се изразява чрез музиката.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката.
Целият живот се изразява чрез музиката.
Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално.
към беседата >>
Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката.
Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние.
Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално.
към беседата >>
Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм.
Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние.
Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм.
Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално.
към беседата >>
Например, човешкият организъм има тона „до“.
Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм.
Например, човешкият организъм има тона „до“.
Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо.
към беседата >>
Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене.
Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“.
Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене.
Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение.
към беседата >>
Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално.
Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене.
Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално.
„До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си.
към беседата >>
„До“ се движи спирално.
Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално.
„До“ се движи спирално.
Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си.
към беседата >>
Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално.
Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално.
Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално.
Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е.
към беседата >>
Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо.
Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално.
Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо.
Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене.
към беседата >>
Тогаз имаме обикновеното механическото пение.
Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо.
Тогаз имаме обикновеното механическото пение.
Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене.
към беседата >>
Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си.
Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение.
Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си.
Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене.
към беседата >>
Трябва да се научиш да пееш в чувствата си.
„До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си.
Трябва да се научиш да пееш в чувствата си.
Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене.
към беседата >>
Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е.
Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си.
Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е.
Има и трето пеене.
към беседата >>
Има и трето пеене.
Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е.
Има и трето пеене.
към беседата >>
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“.
„Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това.
към беседата >>
„Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“.
„Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим.
В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете.
към беседата >>
В до-мажорната гама няма полутонове.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“. „Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим.
В до-мажорната гама няма полутонове.
Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено.
към беседата >>
Между всичките тонове има цели тонове.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“. „Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове.
Между всичките тонове има цели тонове.
Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите.
към беседата >>
Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“. „Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове.
Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“.
Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“.
към беседата >>
Да оставим сега това.
Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“. „Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“.
Да оставим сега това.
Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“.
към беседата >>
Друго яче са наредени тоновете.
„Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това.
Друго яче са наредени тоновете.
Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние.
към беседата >>
Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено.
В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете.
Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено.
В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум.
към беседата >>
В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите.
Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено.
В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите.
А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства.
към беседата >>
А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“.
Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите.
А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“.
А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон.
към беседата >>
А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“.
Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“.
А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“.
В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.
към беседата >>
В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние.
Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“.
В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние.
Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум.
Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние.
Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум.
Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства.
В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум.
Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства.
Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон.
А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства.
Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон.
И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.
А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон.
И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.
А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез.
А пък „фа“ представлява днес материалния свят.
към беседата >>
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите.
Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи.
към беседата >>
Сега да ви обясня тази мисъл.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите.
Сега да ви обясня тази мисъл.
Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно.
към беседата >>
Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл.
Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията.
„Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят.
към беседата >>
„Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията.
„Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр.
Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние.
към беседата >>
Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр.
Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи.
„Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена.
към беседата >>
„Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи.
Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи.
„Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи.
Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
Ако не учи, ще се намери на тясно.
Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи.
Ако не учи, ще се намери на тясно.
„Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
„Фа“ е ученика, облечен в материалния свят.
Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно.
„Фа“ е ученика, облечен в материалния свят.
Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
Този ученик трябва да бъде в повишено състояние.
„Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят.
Този ученик трябва да бъде в повишено състояние.
Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
Ако го понижите, работата е свършена.
Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние.
Ако го понижите, работата е свършена.
Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
„Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена.
Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.
към беседата >>
Някои казват, че нищо не трябва да учат.
Някои казват, че нищо не трябва да учат.
Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде.
към беседата >>
4.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля.
– Какво ли ще бъде началото на живота? – И за началото няма защо да мислите. – Какъв е смисълът на всички неща в живота? – И за това не мислете. Всички неща имат смисъл.
Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля.
Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо?
към беседата >>
Как ще придобиете тази свобода?
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата.
Как ще придобиете тази свобода?
Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите.
към беседата >>
Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени?
– И за началото няма защо да мислите. – Какъв е смисълът на всички неща в живота? – И за това не мислете. Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля.
Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени?
Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата.
към беседата >>
Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина.
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода?
Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина.
Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите.
към беседата >>
Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл.
– Какъв е смисълът на всички неща в живота? – И за това не мислете. Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени?
Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл.
Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването.
към беседата >>
Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина.
Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
– Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля.
към беседата >>
Какъв смисъл ще дадете на живота?
– И за това не мислете. Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл.
Какъв смисъл ще дадете на живота?
Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата.
към беседата >>
– Какво ще правим там?
Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
– Какво ще правим там?
– Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Или какъв смисъл ще дадете на любовта?
Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота?
Или какъв смисъл ще дадете на любовта?
Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно.
към беседата >>
– Това не е ваша работа.
Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там?
– Това не е ваша работа.
По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо?
Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта?
Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо?
Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми.
към беседата >>
По този въпрос вие не трябва да мислите.
Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа.
По този въпрос вие не трябва да мислите.
Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Любовта е нещо повече от жертвата.
Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо?
Любовта е нещо повече от жертвата.
Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват.
към беседата >>
Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите.
Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите.
Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите.
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването.
Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата.
Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването.
Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля.
Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите.
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля.
Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Любовта подразбира пълнота, доволство на душата.
Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването.
Любовта подразбира пълнота, доволство на душата.
Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате.
към беседата >>
Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
– Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля.
Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.
към беседата >>
Тази пълнота, това доволство расте непреривно.
Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата.
Тази пълнота, това доволство расте непреривно.
Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите.
към беседата >>
Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия!
Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия!
Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия. С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
към беседата >>
Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми.
Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно.
Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми.
Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта.
към беседата >>
Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия.
Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия!
Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия.
С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
към беседата >>
Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват.
Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми.
Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват.
Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора.
към беседата >>
С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия! Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия.
С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.
към беседата >>
Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта.
Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват.
Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта.
Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът.
към беседата >>
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите.
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите.
Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички!
към беседата >>
Само в това хората трябва да си подражавате.
Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта.
Само в това хората трябва да си подражавате.
Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб?
към беседата >>
Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември.
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите.
Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември.
Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички!
към беседата >>
Който не живее в любовта, той не е като другите.
Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате.
Който не живее в любовта, той не е като другите.
Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане.
към беседата >>
Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим.
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември.
Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим.
Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички!
към беседата >>
Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта.
Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите.
Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта.
На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца.
към беседата >>
Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца.
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим.
Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца.
Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички!
към беседата >>
На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора.
Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта.
На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора.
Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине.
към беседата >>
Пожелавам ви добро пътешествие!
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца.
Пожелавам ви добро пътешествие!
Добър път на всички!
към беседата >>
Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът.
Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора.
Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът.
Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца.
към беседата >>
Добър път на всички!
Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие!
Добър път на всички!
към беседата >>
Трябва ли кокичето да желае да стане дъб?
Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът.
Трябва ли кокичето да желае да стане дъб?
Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му.
към беседата >>
Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане.
Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб?
Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане.
На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
На кокичето е определено да живее един-два месеца.
Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане.
На кокичето е определено да живее един-два месеца.
През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине.
На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца.
През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине.
Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца.
Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине.
Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца.
Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
Толкова е отпускът му.
Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца.
Толкова е отпускът му.
На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му.
На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.
към беседата >>
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба.
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото.
към беседата >>
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба.
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче.
Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва.
към беседата >>
Същият закон съществува и в Божествения свят.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче.
Същият закон съществува и в Божествения свят.
Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате.
към беседата >>
Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят.
Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека.
Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота.
към беседата >>
Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел?
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека.
Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел?
Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят?
към беседата >>
Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото.
Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел?
Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото.
Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края.
към беседата >>
Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва.
Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото.
Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва.
Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате.
към беседата >>
Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате.
Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва.
Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате.
И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно.
към беседата >>
И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота.
Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате.
И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота.
Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането?
към беседата >>
Казвате: Де ще му излезе краят?
Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота.
Казвате: Де ще му излезе краят?
– Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата.
към беседата >>
– Няма защо да мислите за края.
Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят?
– Няма защо да мислите за края.
Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж.
към беседата >>
Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате.
Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края.
Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате.
И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа?
към беседата >>
И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно.
Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате.
И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно.
Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек?
към беседата >>
Какво лошо има в слизането?
И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно.
Какво лошо има в слизането?
Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите.
към беседата >>
Стаята ви е в горния етаж на къщата.
Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането?
Стаята ви е в горния етаж на къщата.
Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите.
към беседата >>
Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж.
– Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата.
Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж.
Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу.
към беседата >>
Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа?
Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж.
Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа?
В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо?
към беседата >>
В кой етаж е по-добре да живее човек?
И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа?
В кой етаж е по-добре да живее човек?
Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината.
към беседата >>
Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите.
Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек?
Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите.
В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина.
към беседата >>
В най-горния етаж, таванския, живеят слугите.
Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите.
В най-горния етаж, таванския, живеят слугите.
Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни.
към беседата >>
Сега светът е обърнат с главата надолу.
Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите.
Сега светът е обърнат с главата надолу.
Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е.
към беседата >>
Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо?
Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу.
Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо?
Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти.
към беседата >>
Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината.
В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо?
Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината.
Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина.
Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината.
Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина.
Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
Съвременните господари са умни.
В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина.
Съвременните господари са умни.
Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
Те живеят в първия етаж, т. е.
Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни.
Те живеят в първия етаж, т. е.
в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти.
Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е.
в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти.
В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
В първия етаж са най-големите удобства.
Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти.
В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си.
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си.
Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо?
към беседата >>
Всеки ще ме разбере според развитието си.
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си.
Всеки ще ме разбере според развитието си.
Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават.
към беседата >>
Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето.
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си.
Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето.
Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания.
към беседата >>
Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни.
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето.
Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни.
Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги.
към беседата >>
Това говори за прогресивното разбиране.
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни.
Това говори за прогресивното разбиране.
И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши.
към беседата >>
И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо?
И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране.
И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо?
Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте!
към беседата >>
Състоянията, в които се намирали, напълно се различават.
Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо?
Състоянията, в които се намирали, напълно се различават.
На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава?
към беседата >>
На тия състояния се дължат и различните разбирания.
Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават.
На тия състояния се дължат и различните разбирания.
Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли?
към беседата >>
Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги.
Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания.
Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги.
Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите.
към беседата >>
Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши.
Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги.
Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши.
Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота.
към беседата >>
Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте!
И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши.
Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте!
Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Питам: На кого трябва да вярвате тогава?
Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте!
Питам: На кого трябва да вярвате тогава?
Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Само на този стар дядо ли?
На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава?
Само на този стар дядо ли?
Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите.
Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли?
Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите.
Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Не, това не е право разбиране на живота.
Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите.
Не, това не е право разбиране на живота.
Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Това е опаката страна на живота.
Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота.
Това е опаката страна на живота.
към беседата >>
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е.
живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид.
към беседата >>
живота на Земята.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е.
живота на Земята.
На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става.
към беседата >>
На небето, обаче, всички са 33-годишни.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята.
На небето, обаче, всички са 33-годишни.
Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така.
към беседата >>
Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни.
Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат.
Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора.
към беседата >>
Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат.
Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете.
Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания.
към беседата >>
Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид.
Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете.
Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид.
Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята.
към беседата >>
Докато сте на небето, каквото пожелаете, става.
живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид.
Докато сте на небето, каквото пожелаете, става.
На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко.
към беседата >>
На земята, обаче, не е така.
На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става.
На земята, обаче, не е така.
В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение.
към беседата >>
В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора.
Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така.
В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора.
Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството.
към беседата >>
Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания.
Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора.
Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания.
Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва.
към беседата >>
Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята.
Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания.
Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята.
По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш.
към беседата >>
По този начин те се развличат малко.
Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята.
По този начин те се развличат малко.
За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя?
към беседата >>
За тях земята е място на развлечение.
На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко.
За тях земята е място на развлечение.
Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча.
към беседата >>
Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството.
В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение.
Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството.
Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш!
към беседата >>
Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва.
Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството.
Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва.
Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем.
към беседата >>
Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш.
Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва.
Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш.
– Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува.
към беседата >>
– Как да не я ценя?
По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш.
– Как да не я ценя?
Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
Аз затова съм дошъл на земята, да се уча.
За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя?
Аз затова съм дошъл на земята, да се уча.
– Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
– Тъй, трябва да се интересуваш!
Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча.
– Тъй, трябва да се интересуваш!
– Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
– Какво е недоволството, ние не знаем.
Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш!
– Какво е недоволството, ние не знаем.
В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
В небето недоволство не съществува.
Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем.
В небето недоволство не съществува.
Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
– Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува.
Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.
към беседата >>
Казвам: смисълът на живота не е в остаряването.
Казвам: смисълът на живота не е в остаряването.
Смисълът на живота е в любовта, във вечния живот, в процеса на вечното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не греши, той не може праведен да стане. Ако разберете тези мисли, блажени сте; ако не ги разберете, ще станете като дядо си. – Защо е така?
към беседата >>
НАГОРЕ