НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
786
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
786
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Нещата трябва да се свързват.
(втори вариант)
За следния път пишете върху темата "Най-големият страх и най-голямата обич" (тема №1).
Нещата трябва да се свързват.
Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане.
към втори вариант >>
Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра.
(втори вариант)
Сега да ви представя известна картина. Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея.
Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра.
В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите. Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите. Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад. Гледате само да си спасите живота.
към втори вариант >>
Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали.
(втори вариант)
За следния път пишете върху темата "Най-големият страх и най-голямата обич" (тема №1). Нещата трябва да се свързват.
Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали.
Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си.
към втори вариант >>
В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите.
(втори вариант)
Сега да ви представя известна картина. Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра.
В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите.
Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите. Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад. Гледате само да си спасите живота.
към втори вариант >>
Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога.
(втори вариант)
За следния път пишете върху темата "Най-големият страх и най-голямата обич" (тема №1). Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали.
Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога.
Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем.
към втори вариант >>
Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите.
(втори вариант)
Сега да ви представя известна картина. Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра. В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите.
Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите.
Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад. Гледате само да си спасите живота.
към втори вариант >>
Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години.
(втори вариант)
За следния път пишете върху темата "Най-големият страх и най-голямата обич" (тема №1). Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога.
Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години.
Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане.
към втори вариант >>
Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад.
(втори вариант)
Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра. В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите. Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите.
Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад.
Гледате само да си спасите живота.
към втори вариант >>
Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога.
(втори вариант)
За следния път пишете върху темата "Най-големият страх и най-голямата обич" (тема №1). Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години.
Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога.
Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца.
към втори вариант >>
Гледате само да си спасите живота.
(втори вариант)
Казвам ви: "На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете." Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра. В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите. Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите. Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад.
Гледате само да си спасите живота.
към втори вариант >>
Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане.
(втори вариант)
Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога.
Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане.
Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота.
към втори вариант >>
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие.
Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат.
към втори вариант >>
Новото схващане носи живот в себе си.
(втори вариант)
Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане.
Новото схващане носи живот в себе си.
То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това.
към втори вариант >>
Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие.
Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо.
И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо?
към втори вариант >>
То е този момент, в който ние сега живеем.
(втори вариант)
Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си.
То е този момент, в който ние сега живеем.
И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното.
към втори вариант >>
И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо.
И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците.
Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
И в този момент ние трябва да имаме ново схващане.
(втори вариант)
Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем.
И в този момент ние трябва да имаме ново схващане.
Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни.
към втори вариант >>
Вие не се спирате пред благото да си го вземете.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците.
Вие не се спирате пред благото да си го вземете.
Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца.
(втори вариант)
Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане.
Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца.
Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Спрете се пред Божественото благо и си го вземете.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете.
Спрете се пред Божественото благо и си го вземете.
Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота.
(втори вариант)
Ще кажете: "Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите." Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца.
Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота.
Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат.
(втори вариант)
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете.
Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат.
Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това.
(втори вариант)
Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота.
Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това.
Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо?
(втори вариант)
Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат.
Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо?
Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното.
(втори вариант)
То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това.
Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното.
Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
(втори вариант)
И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо?
Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
към втори вариант >>
Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни.
(втори вариант)
И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното.
Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни.
Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Сега аз констатирам как са фактите в живота.
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота.
Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана.
към втори вариант >>
Те трябва разумно да се използват.
(втори вариант)
Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни.
Те трябва разумно да се използват.
към втори вариант >>
Аз искам да изясня едно правило.
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота.
Аз искам да изясня едно правило.
В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате.
към втори вариант >>
Сега ще направя следното сравнение.
(втори вариант)
Сега ще направя следното сравнение.
Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години. Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича. Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
към втори вариант >>
В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо?
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило.
В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо?
Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас.
към втори вариант >>
Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години.
(втори вариант)
Сега ще направя следното сравнение.
Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години.
Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича. Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
към втори вариант >>
Защото умът им е в друго направление.
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо?
Защото умът им е в друго направление.
Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас?
към втори вариант >>
Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича.
(втори вариант)
Сега ще направя следното сравнение. Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години.
Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича.
Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
към втори вариант >>
Сега да допуснем друго едно разяснение.
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление.
Сега да допуснем друго едно разяснение.
Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане.
към втори вариант >>
Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
(втори вариант)
Сега ще направя следното сравнение. Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години. Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича.
Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
към втори вариант >>
Вие се качвате на един голям параход в океана.
(втори вариант)
Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение.
Вие се качвате на един голям параход в океана.
Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана.
към втори вариант >>
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас.
Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате.
(втори вариант)
Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана.
Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате.
Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас.
Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе.
Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас.
(втори вариант)
В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате.
Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас.
Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?
към втори вариант >>
Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе.
Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш.
Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас.
Какво ще стане с вас?
Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи?
към втори вариант >>
Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш.
Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага.
Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Вие знаете какво ще стане.
(втори вариант)
Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас?
Вие знаете какво ще стане.
Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума?
към втори вариант >>
Обичта е връзка, нишка, която ни свързва.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага.
Обичта е връзка, нишка, която ни свързва.
Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана.
(втори вариант)
Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане.
Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана.
Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария?
към втори вариант >>
Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
(втори вариант)
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: "На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят." Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва.
Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
към втори вариант >>
Този е изводът, който се явява този момент в ума ви.
(втори вариант)
Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана.
Този е изводът, който се явява този момент в ума ви.
Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право.
към втори вариант >>
Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде.
(втори вариант)
Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде.
И ние трябва постоянно да крепим тази връзка. И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.
към втори вариант >>
Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?
(втори вариант)
Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви.
Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?
" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение.
към втори вариант >>
И ние трябва постоянно да крепим тази връзка.
(втори вариант)
Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде.
И ние трябва постоянно да крепим тази връзка.
И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.
към втори вариант >>
" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи?
(втори вариант)
Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?
" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи?
Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне.
към втори вариант >>
И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.
(втори вариант)
Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде. И ние трябва постоянно да крепим тази връзка.
И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.
към втори вариант >>
Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума?
(втори вариант)
Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи?
Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума?
Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него.
към втори вариант >>
Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария?
(втори вариант)
Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума?
Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария?
Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение.
към втори вариант >>
Нямате право.
(втори вариант)
Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария?
Нямате право.
Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход.
към втори вариант >>
Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение.
(втори вариант)
Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход? " и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право.
Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение.
Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Той не може да потъне.
(втори вариант)
" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение.
Той не може да потъне.
Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него.
(втори вариант)
Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне.
Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него.
Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение.
(втори вариант)
Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него.
Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение.
Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход.
(втори вариант)
Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение.
Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход.
Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
(втори вариант)
Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход.
Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
към втори вариант >>
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума.
(втори вариант)
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума.
Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас. Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.
към втори вариант >>
Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас.
(втори вариант)
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума.
Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас.
Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.
към втори вариант >>
Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се!
(втори вариант)
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас.
Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се!
Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.
към втори вариант >>
Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.
(втори вариант)
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас. Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се!
Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало.
към втори вариант >>
Казвам, това е истинското верую.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую.
Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую.
Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали.
Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали.
Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам.
Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам.
Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват.
В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
В нея има много изключения.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват.
В нея има много изключения.
Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
(втори вариант)
Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем дa cи създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения.
Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
към втори вариант >>
Следователно вие можете да дойдете до известни опитности, в които нищо не може да се случи.
(втори вариант)
Следователно вие можете да дойдете до известни опитности, в които нищо не може да се случи.
Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен. Опасани сте до пояса с вода, но ще знаете, че от кораба няма да ви смъкнат и корабът ви няма да потъне. Да те потопят във водата и да се удавиш, това не може да стане. Ти можеш да излезеш от кораба мокър до кости, но пак ще излезеш благополучно, ще накладеш огън на брега и ще се подсушиш. Като преминеш с този параход океана от единия до другия край и параходът се люшка, и ти си изпитал всички страхотии вътре, но не си изгубил вярата си в Бога, ти ще придобиеш една отлична опитност и ще кажеш: "Няма изключение в Божиите думи!
към втори вариант >>
2.
Опитност и знание / Десетях възпитани деца
,
МОК
, София, 9.10.1931г.,
сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си.
Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е.
сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си.
Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна.
Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си.
Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна.
Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
Обаче, за тая загуба той не мисли.
Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна.
Обаче, за тая загуба той не мисли.
Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
Какво е разрешил със самоубийството си?
– Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли.
Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката.
Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера.
към беседата >>
Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката.
Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти.
към беседата >>
Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си.
– Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
– Ще ти дам едно от своите красиви перца.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си.
– Ще ти дам едно от своите красиви перца.
– Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
– Не ми трябват твоите пера.
В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца.
– Не ми трябват твоите пера.
Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти.
Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера.
Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти.
Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти.
Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.
Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.
Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш.
Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш.
Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място.
Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Това изисква природата от човека.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място.
Това изисква природата от човека.
Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека.
Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н.
Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н.
Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място?
към беседата >>
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]?
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]?
Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева.
към беседата >>
Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена.
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]?
Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена.
Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева.
към беседата >>
Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама?
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]? Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена.
Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама?
Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева.
към беседата >>
Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама.
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]? Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама?
Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама.
Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“?
към беседата >>
Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв.
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]? Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама.
Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв.
Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил.
към беседата >>
Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева.
Какво означават тия линии [[Картинка:jiv_i_otn_im1.gif]]? Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв.
Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева.
Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш?
към беседата >>
Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева.
Като линии, те не струват нищо, но ако всички линия бяха от злато, щяха да имат голяма цена. Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева.
Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева.
За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре?
към беседата >>
За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева.
Колко щяха да струват, ако всяка чертичка тежи десет грама? Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева.
За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева.
Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре? За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“?
Понеже са осем чертички по десет грама, тежат 80 грама. Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева.
Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“?
Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре? За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил.
Днес един грам злато струва 80 лева, а 80 грама ще струват 6,400 лв. Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“?
Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил.
Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре? За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш?
Някога енергията, която употребяваш за изказването на една дума, струва сто хиляди лева. Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил.
Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш?
Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре? За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре?
Например, думите „мъчно ми е“ струват толкова енергия, колкото загубата на сто хиляди лева. За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш?
Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре?
За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
За тази енергия не съжаляваш, а жалиш за загубата на някакви 8-10 хиляди лева. Какво печелиш, ако изкажеш думите „много се измъчих“? Не само че нищо няма да придобиеш, но ще загубиш много повече от това, което фабрикантът на сапун е изгубил. Въпреки това, трябва ли като него да се самоубиваш? Кое е по-добре: да кажеш, че ти е много зле, или да кажеш, че ти е много добре?
За предпочитане е да кажеш, че ти е много добре, отколкото, че ти е много зле.
към беседата >>
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил.
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил.
Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе.
към беседата >>
Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани.
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил.
Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани.
В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота.
към беседата >>
В това число влизал и тоя беден човек.
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани.
В това число влизал и тоя беден човек.
Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя?
към беседата >>
Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш?
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек.
Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш?
Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило.
към беседата >>
Какво мислиш?
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш?
Какво мислиш?
Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе.
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш?
Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе.
Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Това ми се случва пръв път в живота.
Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе.
Това ми се случва пръв път в живота.
Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя?
В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота.
Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя?
Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило.
Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя?
Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило.
Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило.
Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие?
към беседата >>
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете?
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете?
Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му.
към беседата >>
Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър.
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете?
Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър.
И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри.
към беседата >>
И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее.
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете? Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър.
И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее.
– Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня.
към беседата >>
– Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете? Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее.
– Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго.
към беседата >>
Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно?
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете? Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно?
Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи.
към беседата >>
Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му.
Питам: Ако великото Провидение мине край вас и ви попита, какво мислите, какъв отговор ще дадете? Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно?
Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му.
Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото.
към беседата >>
Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри.
Ако животът ви се подобри, това показва, че сте отговорили добре; ако се влоши, отговорът ви не е бил добър. И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му.
Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри.
Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото. Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня.
И вие някога казвате на архангел Михаил, че не ви се живее. – Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри.
Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня.
На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото. Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
На мястото на това колело ще дойде друго.
– Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня.
На мястото на това колело ще дойде друго.
Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото. Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи.
Има ли право колелото, като дойде до половината път, да каже на господаря си, че не иска повече да се върти и желае да бъде свободно? Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго.
Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи.
Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото. Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото.
Даже и да не иска да се движи повече, господарят му няма да го слуша, няма да задоволи желанието му. Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи.
Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото.
Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
Ако господарят пусне колелото на свобода, положението му няма да се подобри. Друг човек ще намери това колело и ще го тури в огъня. На мястото на това колело ще дойде друго. Ще кажете, че колелото скърца и не иска да се движи. Щом започне да скърца, коларят взима едно перо и катран и намазва колелото.
Като го намаже няколко пъти, ще не ще, колелото започва да се движи – нахранило се е вече.
към беседата >>
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот.
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот.
Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи.
към беседата >>
Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша?
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот.
Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша?
Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно.
към беседата >>
Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода.
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот. Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша?
Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода.
Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв.
към беседата >>
Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш.
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот. Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода.
Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш.
Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират.
към беседата >>
Щом си здрав, ще работиш.
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот. Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш.
Щом си здрав, ще работиш.
Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа.
към беседата >>
Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи.
Сега, пренасям примера с колелото във вашия живот. Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш.
Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи.
Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите.
към беседата >>
Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно.
Ако някой от вас, като колелото, каже, че не му се живее, че иска да напусне живота, мислите ли, че Господарят ще ви послуша? Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи.
Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно.
Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам.
към беседата >>
Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв.
Господарят ще каже: Ти ще вървиш, ще стигнеш до определеното място и ако видя, че си изпълнил предназначението си както трябва, ще те пусна на свобода. Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно.
Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв.
Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява.
към беседата >>
Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират.
Ако не си решил задачата си правилно, ще те държа докато я решиш. Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв.
Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират.
И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш.
към беседата >>
И вие сте още млади, годни за работа.
Щом си здрав, ще работиш. Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират.
И вие сте още млади, годни за работа.
Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно.
към беседата >>
Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите.
Господарят ще те погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело; още може да работи. Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа.
Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите.
Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно. Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам.
Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите.
Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам.
– Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно. Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
– Свободен си, но оста те управлява.
Искаш, или не искаш, ще работиш – законът е такъв. Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам.
– Свободен си, но оста те управлява.
Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно. Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш.
Докато не си изработил пенсия, няма да те пенсионират. И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява.
Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш.
Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно. Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно.
И вие сте още млади, годни за работа. Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш.
Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно.
Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
Едва сте турени на оста на колелото на живота – ще се въртите. Казваш: Свободен съм, ще правя, каквото искам. – Свободен си, но оста те управлява. Отпред има клечка, и отзад има клечка, не можеш да мърдаш. Ти си свободен, докато си в колата, но нямаш право да се движиш наляво и надясно.
Оста на живота дава правилно разрешаване на задачата.
към беседата >>
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога.
Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля.
към беседата >>
Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога.
Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота.
Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии.
към беседата >>
Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога. Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота.
Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето.
Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено.
към беседата >>
Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога. Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето.
Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените.
За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите.
към беседата >>
За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога. Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените.
За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло.
Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът?
към беседата >>
Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля.
И тъй, който иска да разреши правилно кардиналния въпрос за живота, трябва да има вяра в Бога. Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло.
Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля.
Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля?
към беседата >>
Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии.
Само живата вяра може да разреши съществените въпроси на живота. Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля.
Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии.
За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си?
към беседата >>
За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено.
Не е нужно да се разрешават въпросите на миналото, нито въпросите на бъдещето. Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии.
За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено.
След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди.
към беседата >>
След това се чудите, какво да правите.
Важно е да се разрешат сегашните въпроси на живота – те са съществените. За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено.
След това се чудите, какво да правите.
Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката.
към беседата >>
Де остава човекът?
За да разреши правилно въпросите, човек трябва да бъде здрав, с добре организирано физическо тяло. Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите.
Де остава човекът?
Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й.
към беседата >>
Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля?
Същевременно той трябва да има отличен, светъл ум, благородно сърце и мощна воля. Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът?
Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля?
Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
към беседата >>
Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си?
Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля?
Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си?
Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката?
към беседата >>
Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди.
За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си?
Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди.
Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад.
към беседата >>
Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката.
След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди.
Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката.
Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката?
към беседата >>
Тя иска от капитала, който е под перцата й.
Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката.
Тя иска от капитала, който е под перцата й.
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго.
към беседата >>
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й.
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
– Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й?
към беседата >>
– Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката?
Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
– Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката?
– Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това!
към беседата >>
– Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад.
Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката?
– Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад.
– Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това! Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
– Какво ще остане от кокошката?
Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад.
– Какво ще остане от кокошката?
– Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това! Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
– Разхвърлените й перца – нищо друго.
Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката?
– Разхвърлените й перца – нищо друго.
Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това! Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й?
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго.
Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й?
Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това! Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това!
– Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й?
Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това!
Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
– Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това!
Ще дойде ден, когато и тебе ще хванат като кокошката и ще те оскубят на общо основание.
към беседата >>
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл.
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл.
Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите?
към беседата >>
Както сега живеете, какво ново очаквате?
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл.
Както сега живеете, какво ново очаквате?
Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си.
към беседата >>
Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал.
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл. Както сега живеете, какво ново очаквате?
Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал.
– Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих.
към беседата >>
– Какво ви очаква след това?
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл. Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал.
– Какво ви очаква след това?
– Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил?
към беседата >>
– Да уредим живота си.
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл. Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това?
– Да уредим живота си.
– Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто.
към беседата >>
– Как ще го уредите?
Казвам: Човек трябва да проникне в процесите на живота и да разбере техния вътрешен смисъл. Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си.
– Как ще го уредите?
Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта.
към беседата >>
Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си.
Както сега живеете, какво ново очаквате? Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите?
Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си.
Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта?
към беседата >>
Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих.
Ще кажете, че сте млади, но младостта е преходен капитал. – Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си.
Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих.
– Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение.
към беседата >>
– Какво загубил?
– Какво ви очаква след това? – Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих.
– Какво загубил?
Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто.
– Да уредим живота си. – Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил?
Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто.
Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Тая загуба има отношение към старостта.
– Как ще го уредите? Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто.
Тая загуба има отношение към старостта.
Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Какво представя старостта?
Покажете ми един млад и един стар капиталист, както и един млад и един стар банкер, които са уредили живота си. Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта.
Какво представя старостта?
Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение. Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение.
Старият казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, очаквах много от живота, но ето, всичко загубих. – Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта?
Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение.
Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
– Какво загубил? Лирата му спаднала не с 15 на сто, а сто на сто. Тая загуба има отношение към старостта. Какво представя старостта? Соломон, един от старите царе на миналото, имал всичко на разположение.
Той бил голям банкер: ял, пил, живял, както разбирал и в края на краищата казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“
към беседата >>
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание.
Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито.
към беседата >>
Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание.
Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми.
Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“?
към беседата >>
Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета!
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание. Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми.
Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета!
“ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене.
към беседата >>
“ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание. Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета!
“ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си.
Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си.
към беседата >>
Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание. Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си.
Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче.
Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона.
към беседата >>
Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание. Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче.
Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито.
Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай.
към беседата >>
Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“?
Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито.
Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“?
Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля.
към беседата >>
Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене.
Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“?
Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене.
Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди.
към беседата >>
Ядеш, пиеш, доволен си от положението си.
“ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене.
Ядеш, пиеш, доволен си от положението си.
Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало.
към беседата >>
Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона.
Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си.
Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона.
Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това!
към беседата >>
Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай.
Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона.
Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай.
Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи!
към беседата >>
Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля.
Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай.
Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля.
В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди.
към беседата >>
В това време дойде някой отвън и те събуди.
Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля.
В това време дойде някой отвън и те събуди.
Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш.
към беседата >>
Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало.
Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди.
Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало.
Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш.
към беседата >>
Казваш си: Какъв велик сън беше това!
Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало.
Казваш си: Какъв велик сън беше това!
Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ?
към беседата >>
Но сега трябва да се работи!
Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това!
Но сега трябва да се работи!
Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти.
към беседата >>
Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди.
Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи!
Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди.
– Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране.
към беседата >>
– Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш.
В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди.
– Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш.
Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош.
към беседата >>
Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш.
Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш.
Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш.
Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане.
към беседата >>
Питам: Има ли нужда господарят от това колело ?
Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш.
Питам: Има ли нужда господарят от това колело ?
Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош.
към беседата >>
Не е въпрос да станете песимисти.
Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ?
Не е въпрос да станете песимисти.
Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат.
към беседата >>
Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране.
Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти.
Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране.
Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат. За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
Светът не е нито много добър, нито много лош.
– Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране.
Светът не е нито много добър, нито много лош.
Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат. За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане.
Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош.
Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане.
Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат. За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош.
Питам: Има ли нужда господарят от това колело ? Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане.
Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош.
Това са твърдения, които трябва да се докажат. За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
Това са твърдения, които трябва да се докажат.
Не е въпрос да станете песимисти. Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош.
Това са твърдения, които трябва да се докажат.
За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
За живота никой нищо не може да каже.
Песимизмът е неразбиране на живота, оптимизмът е друго неразбиране. Светът не е нито много добър, нито много лош. Истината не се изразява чрез твърдение на нещата, нито чрез тяхното отричане. Мога да кажа, че животът е много добър; мога да кажа, че животът е много лош. Това са твърдения, които трябва да се докажат.
За живота никой нищо не може да каже.
към беседата >>
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош.
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош.
Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли?
към беседата >>
Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява.
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош.
Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява.
Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано.
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош. Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява.
Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано.
Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш.
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош. Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано.
Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш.
Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
Как мислиш да наредиш работите си?
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош. Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш.
Как мислиш да наредиш работите си?
Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
Като станеш щастлив ли?
Следователно, ако човешкият живот е част от целокупния живот, не може да се каже, дали той е добър, или лош. Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си?
Като станеш щастлив ли?
От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
Човек може да се произнесе само за това, което сам преживява. Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли?
От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
към беседата >>
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер.
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
към беседата >>
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер.
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
към беседата >>
Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила.
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си?
към беседата >>
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила.
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла.
Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла.
Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата.
Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата.
Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
– Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
– Изпълнила ли обещанието си?
Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
– Изпълнила ли обещанието си?
Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си?
Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
към беседата >>
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща.
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща.
Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка?
към беседата >>
Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар!
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща.
Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар!
Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна.
към беседата >>
Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й?
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар!
Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й?
Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Факт е, че й повярвала.
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й?
Факт е, че й повярвала.
Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество.
към беседата >>
Кокошката е много страхлива, но и много вярваща.
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала.
Кокошката е много страхлива, но и много вярваща.
Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.
към беседата >>
Де е нейната грешка?
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща.
Де е нейната грешка?
Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна.
Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка?
Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна.
Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна.
Същото се отнася и до човека.
Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество.
Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека.
Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество.
Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света. Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.
Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество.
Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.
Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека. Човек отчасти е отговорен за погрешките си, но той не носи отговорност за съдбата на цялото човечество. Ако е въпрос за отговорност, всички същества, всички поколения на миналото носят колективна отговорност за съдбата на света.
Тази е причината, поради която всички имат дял, както в благата и радостите, така и в страданията на човечеството.
към беседата >>
Какво представя страданието и какво – радостта?
Какво представя страданието и какво – радостта?
– Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане.
към беседата >>
– Страданието е пасив, а радостта – актив.
Какво представя страданието и какво – радостта?
– Страданието е пасив, а радостта – актив.
– Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение.
към беседата >>
– Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“?
Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив.
– Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“?
– Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата.
към беседата >>
– Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив.
Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“?
– Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив.
Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив.
към беседата >>
Активът е обръщение на пасива, т.
Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив.
Активът е обръщение на пасива, т.
е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си.
към беседата >>
е. плащане.
Какво представя страданието и какво – радостта? – Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т.
е. плащане.
От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек.
към беседата >>
От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение.
– Страданието е пасив, а радостта – актив. – Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане.
От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение.
Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен?
към беседата >>
Това зависи особено от правото разбиране на нещата.
– Какво се разбира в търговията под „пасив и актив“? – Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение.
Това зависи особено от правото разбиране на нещата.
За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят.
към беседата >>
За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив.
– Това, което дължим е пасив; което притежаваме и придобиваме, това е актив. Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата.
За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив.
Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна.
към беседата >>
Така постъпва ученик, който учи добре уроците си.
Активът е обръщение на пасива, т. е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив.
Така постъпва ученик, който учи добре уроците си.
Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие.
към беседата >>
Казвате за някого, че е пасивен човек.
е. плащане. От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си.
Казвате за някого, че е пасивен човек.
Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот?
към беседата >>
Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен?
От придобитото човек всякога туря известен капитал в обръщение. Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек.
Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен?
В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал.
към беседата >>
В природата актив и пасив са полюси, които се сменят.
Това зависи особено от правото разбиране на нещата. За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен?
В природата актив и пасив са полюси, които се сменят.
Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека.
към беседата >>
Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна.
За да бъде добър търговец, човек трябва да разбира нещата; само така, той може да превръща пасива в актив. Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят.
Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна.
В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив.
към беседата >>
В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие.
Така постъпва ученик, който учи добре уроците си. Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна.
В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие.
– От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
към беседата >>
– От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот?
Казвате за някого, че е пасивен човек. Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие.
– От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот?
– От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
към беседата >>
– От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал.
Питам: Можеш ли всякога да бъдеш активен? В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот?
– От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал.
Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината.
към беседата >>
Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека.
В природата актив и пасив са полюси, които се сменят. Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал.
Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека.
Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина.
към беседата >>
Той вади от пасива и го превръща в актив.
Така се сменят и мислите: от възходяща в низходяща и от положителна в отрицателна. В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека.
Той вади от пасива и го превръща в актив.
И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина.
към беседата >>
И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
В мисълта равновесието се сменя с колебание, а колебанието – с равновесие. – От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив.
И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта.
към беседата >>
Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
– От какво зависи активът и пасивът в човешкия живот? – От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив.
Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае.
към беседата >>
И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината.
– От умението или неумението на човека да се справи със своя капитал. Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив.
И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината.
Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие.
към беседата >>
Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина.
Страдание, разумно използвано, увеличава кредита на човека. Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината.
Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина.
При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие. Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина.
Той вади от пасива и го превръща в актив. И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина.
При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина.
Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие. Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта.
И обратно: ако радостта не се използва разумно, тя се превръща в пасив. Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина.
Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта.
Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие. Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае.
Тогава радостта не се пуска в обръщение и се превръща в пасив. И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта.
Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае.
Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие. Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие.
И науката върви по крива линия, по каквато върви и змията, и светлината. Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае.
Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие.
Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
Когато тази линия се повдига нагоре, явява се една светлина. При слизането на тази линия се забелязва едно ограничаване, намаляване светлината на вашите мисли, докато изпаднете в тъмнина. Това състояние продължава секунда – две, докато отново започне подем на мисълта. Започвате една работа и казвате: Ще имам успех, няма да имам; ще имам, няма да имам, докато най-после линията престава да се колебае. Щом спре колебанието, иде старостта; тогава банкерът прибира богатството си и ликвидира със своето предприятие.
Старостта означава още ликвидиране със загубите в живота.
към беседата >>
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка.
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка.
Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори?
към беседата >>
Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате.
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка.
Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате.
Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател.
към беседата >>
Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят.
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка. Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате.
Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят.
Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството.
към беседата >>
Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате.
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка. Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят.
Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате.
Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер?
към беседата >>
Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си.
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка. Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате.
Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си.
Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Кой човек не се е разправял със своите кредитори?
И тъй, щом кажете, че известна работа няма да я бъде, това означава ликвидация с вашата банка. Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си.
Кой човек не се е разправял със своите кредитори?
Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение.
към беседата >>
Те са членове на дружеството, а вие техен председател.
Тогава членовете на банката, които са внесли известен капитал, започват да ви убеждават да не ликвидирате. Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори?
Те са членове на дружеството, а вие техен председател.
Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие.
към беседата >>
Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството.
Ако вие ликвидирате, и те ще изгубят. Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател.
Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството.
Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие.
към беседата >>
Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер?
Те обещават да ви помагат, само да не ликвидирате. Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството.
Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер?
– Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието?
към беседата >>
– Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл.
Вие се насърчавате от това и продължавате предприятието си. Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер?
– Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл.
То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално.
към беседата >>
То представя една верига, едно предприятие или известно движение.
Кой човек не се е разправял със своите кредитори? Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл.
То представя една верига, едно предприятие или известно движение.
Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее.
към беседата >>
Ражда се дете – това е едно предприятие.
Те са членове на дружеството, а вие техен председател. Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение.
Ражда се дете – това е едно предприятие.
Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка.
към беседата >>
Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие.
Те казват: Ние ти дадохме известни права, които трябва да защищаваш, за да не фалира дружеството. Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие.
Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие.
– Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота.
към беседата >>
– Де отива банкерът, като ликвидира предприятието?
Казвате: Има ли смисъл да бъдеш банкер? – Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие.
– Де отива банкерът, като ликвидира предприятието?
– Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота. Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
– Там, дето е бил първоначално.
– Според мене, в банкерството няма никакъв смисъл. То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието?
– Там, дето е бил първоначално.
Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота. Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
Ще кажете, че и там човек живее.
То представя една верига, едно предприятие или известно движение. Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално.
Ще кажете, че и там човек живее.
– Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота. Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
– Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка.
Ражда се дете – това е едно предприятие. Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее.
– Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка.
Така е писано в книгата на живота. Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
Така е писано в книгата на живота.
Детето расте, учи се – това е друго предприятие; ожени се, работи, има деца и най-после умира – това е трето предприятие. – Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка.
Така е писано в книгата на живота.
Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
– Де отива банкерът, като ликвидира предприятието? – Там, дето е бил първоначално. Ще кажете, че и там човек живее. – Да, банкерът живее и в духовния свят със същото си име, но за него се знае, че е ликвидирал вече със своята банка. Така е писано в книгата на живота.
Кредиторите, които са го пратили на земята, започват да се съветват, да го изпратят ли отново на земята, като банкер, или да не го изпращат.
към беседата >>
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас.
Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. – Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават.
към беседата >>
Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас.
Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил.
– Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза.
към беседата >>
– Вие не знаете, как Бог е наредил нещата.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас. Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил.
– Вие не знаете, как Бог е наредил нещата.
Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене.
към беседата >>
Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас. Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. – Вие не знаете, как Бог е наредил нещата.
Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път.
Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно.
към беседата >>
Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас. Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. – Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път.
Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири.
Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието.
към беседата >>
Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават.
Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават във вас. Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. – Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири.
Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават.
В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота.
към беседата >>
В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза.
Казвате: Всичко става така, както Бог го е наредил. – Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават.
В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза.
Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица.
към беседата >>
Това не е свирене.
– Вие не знаете, как Бог е наредил нещата. Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза.
Това не е свирене.
Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си.
към беседата >>
Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно.
Ако ги знаехте, щяхте да вървите по Божия път. Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене.
Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно.
Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите.
към беседата >>
Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието.
Вие щяхте да свирите като добрия музикант, който взима правилно такта и дава точно изпълнение на това, което свири. Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно.
Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието.
Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири.
към беседата >>
Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота.
Вие само предполагате, че Бог е наредил нещата по начин, по който стават. В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието.
Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота.
Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар!
към беседата >>
Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица.
В това отношение, мнозина са като оня новак цигулар, който тегли лъка, тропа с крака си, но нищо не излиза. Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота.
Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица.
Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар.
към беседата >>
Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си.
Това не е свирене. Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица.
Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си.
Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози.
към беседата >>
Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите.
Добрият музикант, без тропане, свири чисто, точно и вярно. Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си.
Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите.
Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата.
към беседата >>
Те ръкопляскат, искат още да им свири.
Много ще свириш, много ще учиш и работиш, докато придобиеш щастието. Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите.
Те ръкопляскат, искат още да им свири.
Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата. Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
Казват: Маг е тоя цигулар!
Истинското щастие се крие в разбирането на живота, тъй както Бог го е наредил: в разбирането и съгласуването със законите на живота. Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири.
Казват: Маг е тоя цигулар!
Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата. Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар.
Да разбираш живота и да живееш според неговите закони, това значи, да владееш магическата пръчица. Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар!
Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар.
И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата. Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
И за тях се казва, че са виртуози.
Това значи, да бъдеш маг, виртуоз, да владееш слушателите си. Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар.
И за тях се казва, че са виртуози.
Те знаят, как да направят нещата. Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
Те знаят, как да направят нещата.
Достатъчно е веднъж да потеглиш лъка, за да приковеш вниманието на слушателите. Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози.
Те знаят, как да направят нещата.
Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
Те ръкопляскат, искат още да им свири. Казват: Маг е тоя цигулар! Има учени хора, професори, които са като тоя цигулар. И за тях се казва, че са виртуози. Те знаят, как да направят нещата.
Ако и вие разбирате великите Божии закони и ги следвате, ще бъдете като великия музикант.
към беседата >>
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега?
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега?
Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота.
към беседата >>
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете.
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете.
Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение.
към беседата >>
Все сте разбрали нещо.
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега?
Все сте разбрали нещо.
Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание.
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете.
Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание.
И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение.
към беседата >>
Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция.
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега? Все сте разбрали нещо.
Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция.
Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира.
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание.
И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира.
Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал?
към беседата >>
Има нещо, което е суета, но не всичко.
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега? Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция.
Има нещо, което е суета, но не всичко.
Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
Природата не обича нещата да бъдат в застой.
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира.
Природата не обича нещата да бъдат в застой.
Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера.
към беседата >>
Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета.
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега? Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко.
Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета.
Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота. Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
Веднъж дава [дала?
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой.
Веднъж дава [дала?
] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа.
към беседата >>
Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота.
Питам: Какво разбрахте от моите думи досега? Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета.
Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота.
Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение.
Всички хора носят опитности и знание, придобити от вековете. Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала?
] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение.
Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа.
към беседата >>
Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
Все сте разбрали нещо. Като цитирам стиха, казан от Соломона, че всичко е суета, правя корекция. Има нещо, което е суета, но не всичко. Суета е, когато старият банкер ликвидира със старото, но за новия банкер това не е суета. Суетата се отнася до старите банкери, които ликвидират с живота.
Младите банкери, обаче, трябва да кажат: „Всичко в живота е пълнота над пълнотата.“
към беседата >>
Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение.
Обаче, мнозина са изгубили основните положения, върху които почива това знание. И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение.
Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение.
Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата?
към беседата >>
Де се внася тоя капитал?
И в него има наслоявания, които причиняват малки или големи препятствия, но човек използва от знанието само онова, което в даден случай, може да реализира. Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение.
Де се внася тоя капитал?
– В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди.
към беседата >>
– В банката, в ръцете на касиера.
Природата не обича нещата да бъдат в застой. Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал?
– В банката, в ръцете на касиера.
Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада.
към беседата >>
Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа.
Веднъж дава [дала? ] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера.
Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа.
Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се.
към беседата >>
Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа.
] капитал, тя иска да се вложи той в обръщение. Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа.
Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа.
Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ?
към беседата >>
Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата?
Яденето, храната, например, е капитал, който всеки момент трябва да се влага в обръщение. Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа.
Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата?
Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне.
към беседата >>
Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди.
Де се внася тоя капитал? – В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата?
Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди.
Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти.
към беседата >>
Днес английската лира пада.
– В банката, в ръцете на касиера. Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди.
Днес английската лира пада.
Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата?
към беседата >>
Всички треперят, страхуват се.
Той е вратата, през която минава храната, разпределя се и се впряга на работа. Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада.
Всички треперят, страхуват се.
Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси.
към беседата >>
Какво страшно има в това ?
Както парите се внасят в банката и се турят да работа, така и храната влиза в организма, дето извършва своята работа. Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се.
Какво страшно има в това ?
Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят.
към беседата >>
Ще падне и пак ще се повдигне.
Ако касиерът получа една торба с пари, няма ли да ги тури в касата? Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ?
Ще падне и пак ще се повдигне.
Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева.
към беседата >>
Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти.
Касиерът се интересува да знае, какви са парите – сребърни, или златни, български, или чужди. Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне.
Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти.
– Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба.
към беседата >>
– Защо хората се страхуват от падането па лирата?
Днес английската лира пада. Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти.
– Защо хората се страхуват от падането па лирата?
– С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува.
към беседата >>
– С лирата са свързани техните интереси.
Всички треперят, страхуват се. Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата?
– С лирата са свързани техните интереси.
Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа.
към беседата >>
Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят.
Какво страшно има в това ? Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси.
Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят.
Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил.
към беседата >>
Някой казва: Изгубих десет милиона лева.
Ще падне и пак ще се повдигне. Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят.
Някой казва: Изгубих десет милиона лева.
– Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил?
към беседата >>
– Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба.
Като падне, ще се изцапа малко и после ще се очисти. – Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева.
– Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба.
Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е.
към беседата >>
Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува.
– Защо хората се страхуват от падането па лирата? – С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба.
Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува.
Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си.
към беседата >>
Казва: Това е празна работа.
– С лирата са свързани техните интереси. Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува.
Казва: Това е празна работа.
Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна.
към беседата >>
Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил.
Те са внесли в английските банки парите си и като пада лирата, губят. Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа.
Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил.
– Защо се самоубил? – Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли.
към беседата >>
– Защо се самоубил?
Някой казва: Изгубих десет милиона лева. – Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил.
– Защо се самоубил?
– Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
– Защото английската лира, т. е.
– Той страда, че изгубил десет милиона лева – материална загуба. Ако изгуби сто милиона в духовния или в моралния свят, не страда и не се страхува. Казва: Това е празна работа. Един фабрикант на сапун в България изгубил един милион лева и като не могъл да ги посрещне, се самоубил. – Защо се самоубил?
– Защото английската лира, т. е.
сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си?
към беседата >>
Тя пада, пък хората се страхуват, треперят.
(втори вариант)
Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо.
Тя пада, пък хората се страхуват, треперят.
Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз.
към втори вариант >>
Маг е този цигулар, защото разбира.
(втори вариант)
Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска.
Маг е този цигулар, защото разбира.
И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз!
към втори вариант >>
Какво разбирате вие с падането?
(втори вариант)
Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят.
Какво разбирате вие с падането?
Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира.
към втори вариант >>
И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар!
(втори вариант)
Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира.
И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар!
И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз! – Маг е той!
към втори вариант >>
Какво страшно има?
(втори вариант)
Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането?
Какво страшно има?
Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български?
към втори вариант >>
И не съжалява, казва: Много хубаво свири!
(втори вариант)
Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар!
И не съжалява, казва: Много хубаво свири!
Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз! – Маг е той! Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти.
(втори вариант)
Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има?
Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти.
Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона.
към втори вариант >>
Така разбира състоянието.
(втори вариант)
Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири!
Така разбира състоянието.
Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз! – Маг е той! Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите.
(втори вариант)
Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти.
Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите.
Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си.
към втори вариант >>
Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар.
(втори вариант)
Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието.
Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар.
Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз! – Маг е той! Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз.
(втори вариант)
Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите.
Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз.
Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво.
към втори вариант >>
Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз!
(втори вариант)
Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар.
Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз!
– Маг е той! Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
Това подразбира падането на тази лира.
(втори вариант)
Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз.
Това подразбира падането на тази лира.
Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува.
към втори вариант >>
– Маг е той!
(втори вариант)
И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз!
– Маг е той!
Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български?
(втори вариант)
Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира.
Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български?
(15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона.
към втори вариант >>
Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
(втори вариант)
И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар. Ти слушаш един добър цигулар, всеки казва: Такъв искам да бъда и аз! – Маг е той!
Някой професор, някой учен човек и той е маг, защото знае как да го направи и как да го представи.
към втори вариант >>
(15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона.
(втори вариант)
Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български?
(15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона.
(Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа.
към втори вариант >>
Сега какво заключение ще извадите от моите думи?
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи?
Я ми кажете какво разбрахте? Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета.
към втори вариант >>
(Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си.
(втори вариант)
Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите. Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона.
(Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си.
Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се.
към втори вариант >>
Я ми кажете какво разбрахте?
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи?
Я ми кажете какво разбрахте?
Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета.
към втори вариант >>
Е, добре. Хубаво.
(втори вариант)
Тук в умовете на хората е нанесена една мисъл с векове, че пада лирата, всички хора са заинтересувани, казват: Губя аз. Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си.
Е, добре. Хубаво.
Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той?
към втори вариант >>
Разбрахте нещо.
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи? Я ми кажете какво разбрахте?
Разбрахте нещо.
Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция.
към втори вариант >>
Сега тая загуба съществува.
(втори вариант)
Това подразбира падането на тази лира. Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво.
Сега тая загуба съществува.
Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала.
към втори вариант >>
Аз желая да видя какво сте разбрали.
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи? Я ми кажете какво разбрахте? Разбрахте нещо.
Аз желая да видя какво сте разбрали.
(Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“.
към втори вариант >>
Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона.
(втори вариант)
Ти имаш в английската банка акции, да допуснем, ти имаш в лири, сто хиляди английски лири, нали така, по 15 на сто колко правят на български? (15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува.
Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона.
А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал.
към втори вариант >>
(Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите.
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи? Я ми кажете какво разбрахте? Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали.
(Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите.
Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета.
към втори вариант >>
А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа.
(втори вариант)
(15 хиляди английски стерлинги.) Те правят повече от няколко милиона. (Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона.
А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа.
Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията.
към втори вариант >>
Не е всичко суета.
(втори вариант)
Сега какво заключение ще извадите от моите думи? Я ми кажете какво разбрахте? Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите.
Не е всичко суета.
Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета.
към втори вариант >>
Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се.
(втори вариант)
(Около 8 милиона.) Но тези 8 милиона не можете да ги носите със себе си. Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа.
Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се.
Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази.
към втори вариант >>
Но само половината е суета.
(втори вариант)
Я ми кажете какво разбрахте? Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета.
Но само половината е суета.
Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери?
към втори вариант >>
Питам, защо се самоубива той?
(втори вариант)
Е, добре. Хубаво. Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се.
Питам, защо се самоубива той?
Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
Аз правя сега корекция.
(втори вариант)
Разбрахте нещо. Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета.
Аз правя сега корекция.
„Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота.
към втори вариант >>
Че английската лира паднала.
(втори вариант)
Сега тая загуба съществува. Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той?
Че английската лира паднала.
– Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
„Суета на суетите, всичко е суета“.
(втори вариант)
Аз желая да видя какво сте разбрали. (Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция.
„Суета на суетите, всичко е суета“.
Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота. Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери?
към втори вариант >>
– Сапунът му спаднал.
(втори вариант)
Сега хората се безпокоят от материалните загуби, че някой е загубил 8 милиона. А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала.
– Сапунът му спаднал.
Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
Има неща, които са суета.
(втори вариант)
(Учителят поглежда листа, дето е писал изречението на Соломона.) Сега превърнете думите. Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“.
Има неща, които са суета.
Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота. Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери? За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Не се подига, не може да си посрещне задълженията.
(втори вариант)
А че някой път той е загубил сто милиона в моралния свят или духовния, за това казват, това е празна работа. Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал.
Не се подига, не може да си посрещне задълженията.
Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета.
(втори вариант)
Не е всичко суета. Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета.
Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета.
Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота. Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери? За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази.
(втори вариант)
Изгубил 8 милиона в материалния свят, той ще се самоубие, тук в една сапунена фабрика един даже не 8 милиона, а един милион лева изгубил и този фабрикант на сапуни, не искам да му кажа името, сега скоро е станало това, се самоубива човекът, че изгубил една загуба от един милион; той мислил, мислил и се самоубива, не може да ги посрещне и си тегли куршума, самоубива се. Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията.
Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази.
Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери?
(втори вариант)
Но само половината е суета. Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета.
Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери?
„Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота. Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери? За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
(втори вариант)
Питам, защо се самоубива той? Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази.
Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
към втори вариант >>
„Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота.
(втори вариант)
Аз правя сега корекция. „Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери?
„Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота.
Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери? За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома.
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома.
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
към втори вариант >>
Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери?
(втори вариант)
„Суета на суетите, всичко е суета“. Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота.
Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери?
За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе.
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома.
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе.
Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
към втори вариант >>
За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
(втори вариант)
Има неща, които са суета. Суета е само когато банкеринът ликвидира по отношение на стария банкер; но по отношение на новия банкер не е всичко суета. Защо ти като нов банкерин ще вземеш да цитираш изречението на старите банкери? „Суета на суетите, всичко е суета“, това се отнася до всичките банкери, които са ликвидирали с живота. Какъв трябва да бъде мотивът на младите банкери?
За старите всичко е суета, а за младите: – ВСИЧКОТО Е ПЪЛНОТА НАД ВСИЧКИТЕ ПЪЛНОТИ!
към втори вариант >>
Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо.
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома. Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе.
Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо.
– Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето. Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
Станете.
(втори вариант)
Станете.
към втори вариант >>
– Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера.
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома. Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо.
– Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера.
– А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето. Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
– А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу.
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома. Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера.
– А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу.
Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето. Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
(втори вариант)
Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома. Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу.
Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето. Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
(втори вариант)
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
(втори вариант)
Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе?
към втори вариант >>
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай.
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай.
Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите?
към втори вариант >>
Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш.
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай.
Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш.
Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите? Всяка една буква е елемент в създаването на израза.
към втори вариант >>
Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш.
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай. Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш.
Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш.
Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите? Всяка една буква е елемент в създаването на израза. Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш.
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай. Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш.
Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш.
В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите? Всяка една буква е елемент в създаването на израза. Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
В това отношение в какво седи правилността на писмената реч?
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай. Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш.
В това отношение в какво седи правилността на писмената реч?
Далеч ли да се поставят буквите? Всяка една буква е елемент в създаването на израза. Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
Далеч ли да се поставят буквите?
(втори вариант)
Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай. Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч?
Далеч ли да се поставят буквите?
Всяка една буква е елемент в създаването на израза. Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
Всяка една буква е елемент в създаването на израза.
(втори вариант)
Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите?
Всяка една буква е елемент в създаването на израза.
Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
(втори вариант)
Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш. В това отношение в какво седи правилността на писмената реч? Далеч ли да се поставят буквите? Всяка една буква е елемент в създаването на израза.
Ако не се турнат буквите на тяхното място, какво ще бъде?
към втори вариант >>
Ако човек постоянно пише:
(втори вариант)
Ако човек постоянно пише:
към втори вариант >>
Е, какво разбирате сега от тези линии?
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии?
Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо. Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева.
към втори вариант >>
Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо.
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии?
Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо.
Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят?
към втори вариант >>
Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те?
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии? Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо.
Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те?
8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво.
към втори вариант >>
8. 8×10 правят 80 грама.
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии? Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо. Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те?
8. 8×10 правят 80 грама.
Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева.
към втори вариант >>
Колко струва един грам?
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии? Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо. Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама.
Колко струва един грам?
80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО!
към втори вариант >>
80 лева.
(втори вариант)
Е, какво разбирате сега от тези линии? Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо. Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам?
80 лева.
80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева.
към втори вариант >>
80 грама по 80 лева колко правят?
(втори вариант)
Но ако всички тези пръчици бяха от злато, нещата струват нещо. Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева.
80 грама по 80 лева колко правят?
(6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих?
към втори вариант >>
(6.400 лв.) Хубаво.
(втори вариант)
Представете си, че всяка една чертица тежеше по 10 грама, колко са те? 8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят?
(6.400 лв.) Хубаво.
Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато.
към втори вариант >>
Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева.
(втори вариант)
8. 8×10 правят 80 грама. Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво.
Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева.
Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре?
към втори вариант >>
Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО!
(втори вариант)
Колко струва един грам? 80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева.
Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО!
Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре.
към втори вариант >>
Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева.
(втори вариант)
80 лева. 80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО!
Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева.
Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен.
към втори вариант >>
Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих?
(втори вариант)
80 грама по 80 лева колко правят? (6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева.
Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих?
Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш?
към втори вариант >>
Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато.
(втори вариант)
(6.400 лв.) Хубаво. Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих?
Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато.
Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш?
към втори вариант >>
Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре?
(втори вариант)
Но някой път ти за да изкажеш една дума, енергията, която ще употребиш в изказването на една дума, може да струва сто хиляди лева, а ти изказваш тези думи за 8 хиляди лева. Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато.
Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре?
Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе!
към втори вариант >>
Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре.
(втори вариант)
Запример ти имаш едно малко безпокойствие в света и ти казваш: МНОГО МИ Е МЪЧНО! Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре?
Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре.
Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети!
към втори вариант >>
Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен.
(втори вариант)
Тази дума струва сто хиляди разноски, а ти имаш една загуба от 8 хиляди лева. Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре.
Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен.
Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи?
към втори вариант >>
Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш?
(втори вариант)
Питам, какво си спечелил, ако произнесеш думата: МНОГО се измъчих? Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен.
Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш?
Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи? Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило.
към втори вариант >>
Защо мълчиш?
(втори вариант)
Освен, че няма да пренесеш нещо с тази дума, не само, че няма да се подобри материалното ти положение, но освен загубата, която имаш от 8 хиляди лева, които ти причиняват вреда, или както този сапунджия, че не може да посрещне своята загуба; изказването на тази дума му струва сто хиляди лева и то в злато. Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш?
Защо мълчиш?
И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи? Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило. Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе!
(втори вариант)
Питам, кое е по-лесно сега, да кажеш: Много ми е зле или да кажеш: Много ми е добре? Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш?
И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе!
За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи? Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило. Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети!
(втори вариант)
Аз ви съветвам да кажете: Много ми е добре. Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе!
За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети!
И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи? Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило. Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи?
(втори вариант)
Вие ще замязате на онзи бедняк, дето го посетил в старо време един цар – Тептил, тъй предрешен. Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети!
И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи?
Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило. Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило.
(втори вариант)
Като го погледнал, казал му, кажи ми нещо, какво мислиш? Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи?
Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило.
Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
(втори вариант)
Защо мълчиш? И той го погледнал и казал: Имам честта, считам го за голяма привилегия, че съм срещнал лице като тебе! За пръв път ми се случва това да срещна човек като тебе, да ме посети! И какво мислите, че е станало този ден с този просяк след като е казал тези думи? Всичката вода в света, всичките замръзнали реки в неговия живот се разтопили, всичките ниви се обработили, къщата, в която живеел и която била съборена, се поправила, дрипелите му паднали от него, като казал тези думи, всичката къща и градината, и нивите, и децата му всичко било в ред, всичко се изправило.
Но ако беше казал тъй: Считам го за голямо нещастие, че те срещнах.
към втори вариант >>
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете.
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете.
По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това?
към втори вариант >>
По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея.
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете.
По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея.
Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми?
към втори вариант >>
Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея.
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете. По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея.
Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея.
Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна.
към втори вариант >>
Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете. По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея.
Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото?
към втори вариант >>
Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен.
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете. По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее?
Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен.
Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко.
към втори вариант >>
Има ли право колелото да казва това?
(втори вариант)
Питам ви сега, когато някой път великото провидение в света е при вас и вие като този просяк се измените, като мине при вас; ако вие въздъхнете и ви попита какво искате, вие какво ще кажете. По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен.
Има ли право колелото да казва това?
И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня.
към втори вариант >>
И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми?
(втори вариант)
По някой път казвате на Михаил, не ще ми се вече да живея. Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това?
И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми?
То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване.
към втори вариант >>
То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна.
(втори вариант)
Дотегна ми вече да живея, не искам повече да живея. Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми?
То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна.
И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване. След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото?
(втори вариант)
Има ли право човек да казва, че не иска да живее? Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна.
И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото?
Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване. След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
Не, ни най-малко.
(втори вариант)
Има ли право едно колело, което е турено на колата, на половината път като го кара господарят му да каже: Не искам вече да се въртя, искам да си излезна и да бъда свободен. Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото?
Не, ни най-малко.
Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване. След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня.
(втори вариант)
Има ли право колелото да казва това? И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко.
Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня.
Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване. След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване.
(втори вариант)
И ако каже, господарят ще извади ли колелото, кажете ми? То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня.
Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване.
След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
(втори вариант)
То казва: Додея ми се да се въртя по пътя, тези страдания не мога да ги нося, искам да излезна. И ако това колело излезне, да допуснем, че този господар е толкова умен, че го извади, ще се подобри ли съдбата на колелото? Не, ни най-малко. Някой друг ще го вземе и ще го тури в огъня, а друго колело ще тури на мястото, след като излезне колелото и влезне в огъня. Защото, като излезне колелото от мястото си, то ще се спре и господарят ще го намаже малко, нали българските господари си имат такова перце и дават на колелото малко масло, катран на колелото ще му дадат оттук-оттам, ще го намажат, това е нахранване.
След като е скърцало по целия път, ще го понамаже малко, аз съм виждал така българските колари, по три, по четири пъти ще вземе перцето и катрана и намазва колелото, след като започне то да скърца и положението ще се подобри.
към втори вариант >>
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея.
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея.
Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади. Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади.
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея.
Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади.
Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата!
към втори вариант >>
Ни най-малко.
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея. Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади.
Ни най-малко.
Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш!
към втори вариант >>
Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига.
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея. Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади. Ни най-малко.
Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига.
Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране.
към втори вариант >>
Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело!
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея. Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади. Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига.
Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело!
Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте.
към втори вариант >>
Клечка има турена.
(втори вариант)
Сега пренасям, ако нашето положение, ако ние в дадения случай се намерим в положението на това колело, ти кажеш: Не ми се иска да живея. Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади. Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело!
Клечка има турена.
Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм.
към втори вариант >>
Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата!
(втори вариант)
Мислиш ли, че онзи господар на това колело ще те извади. Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена.
Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата!
Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена.
към втори вариант >>
Искаш, не искаш, ще работиш!
(втори вариант)
Ни най-малко. Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата!
Искаш, не искаш, ще работиш!
Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена. Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно.
към втори вариант >>
Не си за пенсиониране.
(втори вариант)
Господарят ще каже така: Ще пристигнеш на своето местоназначение и ще видя, ако действително ти си извършил службата си, за пенсиониране си, добре, тогава ще каже: Стига. Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш!
Не си за пенсиониране.
Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена. Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно. И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте.
(втори вариант)
Но ако си здрав, той ще го погледне оттук-оттам и ще каже: Здраво е това колело! Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране.
Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте.
Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена. Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно. И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
Ти казваш, свободен съм.
(втори вариант)
Клечка има турена. Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте.
Ти казваш, свободен съм.
Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена. Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно. И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена.
(втори вариант)
Това е законът, казва, по никой начин не се позволява да напуснеш службата! Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм.
Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена.
Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно. И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно.
(втори вариант)
Искаш, не искаш, ще работиш! Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена.
Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно.
И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
(втори вариант)
Не си за пенсиониране. Та казвам сега, единственото положение, вие сте млади сега всички, едва сте турени на оста на колелото на живота, въртите се, колело сте. Ти казваш, свободен съм. Ти си свободен, но клечка има, отзад нещо те притиска, отпред има клечка турена. Ти си свободен, когато си в колата, но никак не си свободен, да излизаш вляво или вдясно.
И трябва едно правилно разрешение на оста на живота.
към втори вариант >>
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС.
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС.
Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра. Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав!
към втори вариант >>
Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра.
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС.
Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра.
Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ!
към втори вариант >>
Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега.
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС. Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра.
Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега.
Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло.
към втори вариант >>
Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените.
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС. Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра. Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега.
Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените.
(6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло.
към втори вариант >>
(6.30 ч.с.
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС. Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра. Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените.
(6.30 ч.с.
лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля!
към втори вариант >>
лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав!
(втори вариант)
Та когато ние казваме, ВЯРАТА В БОГА Е ОНОВА ПРАВИЛНО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОНЗИ КАРДИНАЛЕН ВЪПРОС. Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра. Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с.
лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав!
ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята.
към втори вариант >>
ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ!
(втори вариант)
Единственият начин, по който ние можем правилно да разрешим живота, това е само онзи на живата вяра. Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав!
ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ!
И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
И трябва да има едно добре устроено тяло.
(втори вариант)
Аз наричам жива вяра, която разрешава тези съществените въпроси, които са сега. Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ!
И трябва да има едно добре устроено тяло.
Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава?
към втори вариант >>
Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло.
(втори вариант)
Не е въпрос за бъдещето, не е въпрос и за миналото, но въпросите, които сега се разрешават, те са най-съществените. (6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло.
Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло.
Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът?
към втори вариант >>
Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля!
(втори вариант)
(6.30 ч.с. лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло.
Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля!
Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си?
към втори вариант >>
Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята.
(втори вариант)
лампите се изгасиха.) За да се разреши един въпрос правилно в света, човек трябва да има известен капитал, той трябва да бъде здрав! ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля!
Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята.
Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво.
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗДРАВ! И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята.
Какво трябва да се прави?
Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата.
към втори вариант >>
Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава?
(втори вариант)
И трябва да има едно добре устроено тяло. Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави?
Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава?
Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
към втори вариант >>
Де остана човекът?
(втори вариант)
Второто положение с оглед на неговите работи, той трябва да има един отличен ум в това тяло. Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава?
Де остана човекът?
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
към втори вариант >>
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си?
(втори вариант)
Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът?
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си?
Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
към втори вариант >>
Кокошката е мислила криво.
(втори вариант)
Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си?
Кокошката е мислила криво.
Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката?
към втори вариант >>
Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата.
(втори вариант)
Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво.
Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата.
А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка.
към втори вариант >>
А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
(втори вариант)
Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата.
А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката?
към втори вариант >>
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
(втори вариант)
Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
към втори вариант >>
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
(втори вариант)
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
към втори вариант >>
Ще върне ли лисицата капитала на кокошката?
(втори вариант)
Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
Ще върне ли лисицата капитала на кокошката?
Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката.
към втори вариант >>
Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка.
(втори вариант)
Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката?
Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка.
А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това.
към втори вариант >>
А какво ще стане с кокошката?
(втори вариант)
А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка.
А какво ще стане с кокошката?
Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това. Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
(втори вариант)
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката?
Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това. Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
(втори вариант)
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това. Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката.
(втори вариант)
Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката.
Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това. Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това.
(втори вариант)
Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката.
Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това.
Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
(втори вариант)
А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това.
Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има.
към втори вариант >>
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл.
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл.
Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света. Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота.
към втори вариант >>
Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света.
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл.
Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света.
Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите?
към втори вариант >>
Вие казвате, че сте млади.
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл. Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света.
Вие казвате, че сте млади.
Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин.
към втори вариант >>
Но младостта е един преходен капитал.
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл. Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света. Вие казвате, че сте млади.
Но младостта е един преходен капитал.
Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал.
към втори вариант >>
Какво ви очаква?
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл. Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света. Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал.
Какво ви очаква?
Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте.
към втори вариант >>
Вие казвате, да си уредим живота.
(втори вариант)
Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл. Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света. Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква?
Вие казвате, да си уредим живота.
Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта?
към втори вариант >>
Как ще го уредите?
(втори вариант)
Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света. Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота.
Как ще го уредите?
Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
към втори вариант >>
Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин.
(втори вариант)
Вие казвате, че сте млади. Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите?
Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин.
Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз.
към втори вариант >>
Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал.
(втори вариант)
Но младостта е един преходен капитал. Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин.
Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал.
– Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета!
към втори вариант >>
– Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте.
(втори вариант)
Какво ви очаква? Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал.
– Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте.
И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади.
към втори вариант >>
И какво означава старостта?
(втори вариант)
Вие казвате, да си уредим живота. Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте.
И какво означава старостта?
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си.
към втори вариант >>
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
(втори вариант)
Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта?
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
(Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА?
към втори вариант >>
(Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз.
(втори вариант)
Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
(Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз.
Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания.
към втори вариант >>
Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета!
(втори вариант)
Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз.
Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета!
А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние.
към втори вариант >>
А той от камъчето масло ще извади.
(втори вариант)
– Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета!
А той от камъчето масло ще извади.
Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай!
към втори вариант >>
Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си.
(втори вариант)
И какво означава старостта? Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади.
Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си.
Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана.
към втори вариант >>
Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА?
(втори вариант)
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА! (Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си.
Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА?
Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги.
към втори вариант >>
Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания.
(втори вариант)
(Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА?
Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания.
Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги.
към втори вариант >>
Тъй си казваш в това сънно състояние.
(втори вариант)
Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания.
Тъй си казваш в това сънно състояние.
Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах?
към втори вариант >>
Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай!
(втори вариант)
А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние.
Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай!
И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта.
към втори вариант >>
И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана.
(втори вариант)
Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай!
И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана.
Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело.
към втори вариант >>
Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги.
(втори вариант)
Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА? Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана.
Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги.
Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги.
(втори вариант)
Да допуснем ти вечерно време сънуваш, че имаш два милиона английски лири, един отличен костюм, къща, маса, седиш, едно хубаво ядене и ти си казваш насън, благодарим вече на провидението, избавих се, уредих си живота и работите, отсега нататък всичко се свърши, сбогом на всичките страдания. Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги.
Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги.
Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина.
към втори вариант >>
Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах?
(втори вариант)
Тъй си казваш в това сънно състояние. Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги.
Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах?
Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош.
към втори вариант >>
Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта.
(втори вариант)
Изведнъж някой дойде и те бутне, и казва: Я, ставай! И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах?
Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта.
Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо.
към втори вариант >>
Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело.
(втори вариант)
И с неговото побутване всичко се разваля; той е развалил всичкото щастие и ти се събуждаш, и виждаш един юрган отгоре ти, а ти отдолу под юргана. Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта.
Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело.
Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош.
към втори вариант >>
Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота.
(втори вариант)
Подигнеш си главата и казваш: Съмнало се е вече; станеш, погледнеш, облечеш се, и казваш: Богатството, парите няма ги. Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело.
Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота.
Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса.
към втори вариант >>
Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина.
(втори вариант)
Всичките тези илюзии, маса, ядене и прочие, няма ги. Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота.
Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина.
Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване.
към втори вариант >>
Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош.
(втори вариант)
Ти станеш и казваш, трябва да се работи, тази работа насън беше хубава, но сега господарят ще дойде и те впрегне на работа; и ти казваш: Такъв ли сън сънувах? Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина.
Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош.
За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош.
към втори вариант >>
За живота никой не може да каже нищо.
(втори вариант)
Каква голяма разлика – велик сън на живота; и ти почнеш едно колело – тъка, тъка, тъка, тъка и се върнеш вечерта. Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош.
За живота никой не може да каже нищо.
Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език.
към втори вариант >>
Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош.
(втори вариант)
Сега ние идваме с въпроса, този господар има ли нужда от това колело. Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо.
Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош.
За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош?
към втори вариант >>
За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса.
(втори вариант)
Аз не искам да хванете този песимизъм в живота; песимизмът в света е едно неразбиране на живота и оптимизмът е друго неразбиране на живота. Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош.
За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса.
Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите.
към втори вариант >>
Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване.
(втори вариант)
Светът е нито много добър, нито много лош, нито твърдението, нито отричането изразяват известна истина. Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса.
Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване.
Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи?
към втори вариант >>
Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош.
(втори вариант)
Може да кажа, че животът е много добър или че животът е много лош. За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване.
Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош.
Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи? Нали искате да станете щастливи, да ви е добре?
към втори вариант >>
Това е един много общ език.
(втори вариант)
За живота никой не може да каже нищо. Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош.
Това е един много общ език.
Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи? Нали искате да станете щастливи, да ви е добре? Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата: Животът е много лош?
(втори вариант)
Ако животът е един резултат на общия живот, тогава аз не мога да кажа дали е добър или, че е лош. За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език.
Какво разбирате под думата: Животът е много лош?
Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи? Нали искате да станете щастливи, да ви е добре? Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите.
(втори вариант)
За онова, което аз преживявам, аз мога да се произнеса. Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош?
Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите.
Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи? Нали искате да станете щастливи, да ви е добре? Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи?
(втори вариант)
Като казвам много лош е животът, какво подразбирам, то е едно вътрешно преживяване. Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите.
Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи?
Нали искате да станете щастливи, да ви е добре? Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Нали искате да станете щастливи, да ви е добре?
(втори вариант)
Някой път имаме известно състояние, в което казваме, че животът е много лош. Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи?
Нали искате да станете щастливи, да ви е добре?
Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
(втори вариант)
Това е един много общ език. Какво разбирате под думата: Животът е много лош? Че нещата не вървят тъй, както вие си мислите. Но в дадения случай, според вас, как мислите да станете щастливи? Нали искате да станете щастливи, да ви е добре?
Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот?
към втори вариант >>
Тогава аз ще продължа своя разказ.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ.
Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
към втори вариант >>
Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ.
Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени.
И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
към втори вариант >>
И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени.
И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам.
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ.
към втори вариант >>
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам.
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си.
10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света.
към втори вариант >>
10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си.
10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца.
Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си.
към втори вариант >>
Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца.
Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш.
към втори вариант >>
Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
(втори вариант)
Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението.
към втори вариант >>
Преведете сега този окултен разказ.
(втори вариант)
И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
Преведете сега този окултен разказ.
Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея.
към втори вариант >>
Кой е този големият банкерин в света.
(втори вариант)
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ.
Кой е този големият банкерин в света.
Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива.
към втори вариант >>
Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си.
(втори вариант)
10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света.
Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си.
Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка?
към втори вариант >>
Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш.
(втори вариант)
Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си.
Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш.
Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си.
към втори вариант >>
Сега начина на разсъждението.
(втори вариант)
Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш.
Сега начина на разсъждението.
Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме.
към втори вариант >>
Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея.
(втори вариант)
Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението.
Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея.
Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни.
към втори вариант >>
Кокошката много вярва и много е страхлива.
(втори вариант)
Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея.
Кокошката много вярва и много е страхлива.
Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни.
към втори вариант >>
Де е погрешката на тази кокошка?
(втори вариант)
Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива.
Де е погрешката на тази кокошка?
Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни. Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си.
(втори вариант)
Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка?
Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си.
Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни. Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме.
(втори вариант)
Сега начина на разсъждението. Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си.
Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме.
За сегашното състояние на света ние не сме отговорни. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни. Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
За сегашното състояние на света ние не сме отговорни.
(втори вариант)
Питам тази кокошка, която е отишла при лисицата да залага своите деца да и ги възпита лисицата – повярвала в нея. Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме.
За сегашното състояние на света ние не сме отговорни.
До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни. Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни.
(втори вариант)
Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни.
До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни.
Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
(втори вариант)
Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни. До известна степен ние сме отговорни само отчасти за участието, което ние вземаме, за съдбата на света ние не сме отговорни.
Ако има една отговорност то имат отговорност всичките същества, всичките поколения, които са живяли досега, те имат дял в живота и за благата и за страданията, актив и пасив.
към втори вариант >>
Какво е страданието в света?
(втори вариант)
Какво е страданието в света?
Актив или пасив? Нали е пасив. А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има?
към втори вариант >>
Актив или пасив?
(втори вариант)
Какво е страданието в света?
Актив или пасив?
Нали е пасив. А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив?
към втори вариант >>
Нали е пасив.
(втори вариант)
Какво е страданието в света? Актив или пасив?
Нали е пасив.
А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите?
към втори вариант >>
А радостта?
(втори вариант)
Какво е страданието в света? Актив или пасив? Нали е пасив.
А радостта?
(Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива?
към втори вариант >>
(Актив.) И в какво седи пасивността на страданията?
(втори вариант)
Какво е страданието в света? Актив или пасив? Нали е пасив. А радостта?
(Актив.) И в какво седи пасивността на страданията?
Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща.
към втори вариант >>
Какво подразбира в търговските книги, пасив има?
(втори вариант)
Какво е страданието в света? Актив или пасив? Нали е пасив. А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията?
Какво подразбира в търговските книги, пасив има?
(Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала?
към втори вариант >>
(Това, което дължим, то е пасив.) А актив?
(втори вариант)
Актив или пасив? Нали е пасив. А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има?
(Това, което дължим, то е пасив.) А актив?
(Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение.
към втори вариант >>
(Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите?
(втори вариант)
Нали е пасив. А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив?
(Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите?
В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив.
към втори вариант >>
В актива или в пасива?
(втори вариант)
А радостта? (Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите?
В актива или в пасива?
Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив.
към втори вариант >>
Активът е в обращение на пасива, плаща.
(втори вариант)
(Актив.) И в какво седи пасивността на страданията? Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива?
Активът е в обращение на пасива, плаща.
Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен.
към втори вариант >>
Значи придобитата опитност е каква посока на капитала?
(втори вариант)
Какво подразбира в търговските книги, пасив има? (Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща.
Значи придобитата опитност е каква посока на капитала?
А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен?
към втори вариант >>
А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение.
(втори вариант)
(Това, което дължим, то е пасив.) А актив? (Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала?
А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение.
Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси.
към втори вариант >>
Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив.
(втори вариант)
(Което е налице, наше притежание.) Тогава де стават загубите? В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение.
Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив.
Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент.
към втори вариант >>
Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив.
(втори вариант)
В актива или в пасива? Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив.
Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив.
Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл.
към втори вариант >>
Но някой път вие казвате, този човек е пасивен.
(втори вариант)
Активът е в обращение на пасива, плаща. Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив.
Но някой път вие казвате, този човек е пасивен.
Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание.
към втори вариант >>
Трябва ли човек постоянно да бъде активен?
(втори вариант)
Значи придобитата опитност е каква посока на капитала? А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен.
Трябва ли човек постоянно да бъде активен?
Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу.
към втори вариант >>
Не, в природата това са полюси.
(втори вариант)
А от това, което придобивате, вие тургате известен капитал в обращение. Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен?
Не, в природата това са полюси.
Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът.
към втори вариант >>
Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент.
(втори вариант)
Обращението на капитала зависи от доброто разбиране, за да водите търговията или трябва да вярвате или доброто учение на ученика, който добре се учи, използува времето, той прилага на своя пасив. Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси.
Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент.
Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал.
към втори вариант >>
Всеки един момент си има своята противоположна мисъл.
(втори вариант)
Придобитите знания той ги превръща, това е един пасив. Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент.
Всеки един момент си има своята противоположна мисъл.
Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит.
към втори вариант >>
Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание.
(втори вариант)
Но някой път вие казвате, този човек е пасивен. Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл.
Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание.
След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива.
към втори вариант >>
След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу.
(втори вариант)
Трябва ли човек постоянно да бъде активен? Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание.
След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу.
Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен.
към втори вариант >>
Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът.
(втори вариант)
Не, в природата това са полюси. Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу.
Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът.
Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът.
към втори вариант >>
Зависи, как ще използувате вие вашия капитал.
(втори вариант)
Всеки един пасивен момент съответствува на един активен момент; и всеки един активен момент съответствува на един пасивен момент. Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът.
Зависи, как ще използувате вие вашия капитал.
Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
към втори вариант >>
Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит.
(втори вариант)
Всеки един момент си има своята противоположна мисъл. Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал.
Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит.
При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите.
към втори вариант >>
При страданието ние вземаме от пасива.
(втори вариант)
Вие не можете да желаете постоянно едно, има едно малко разколебание. След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит.
При страданието ние вземаме от пасива.
От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте.
към втори вариант >>
От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен.
(втори вариант)
След всяко разколебание ще дойде едно равновесие; и след всяко равновесие – едно постоянно клатушкане ту отгоре, ту отдолу. Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива.
От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен.
(Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза.
към втори вариант >>
(Обръщение ще има.) За да се разбере законът.
(втори вариант)
Освен това има едно друго движение в света, от което зависи активът и пасивът. Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен.
(Обръщение ще има.) За да се разбере законът.
Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия.
към втори вариант >>
Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
(втори вариант)
Зависи, как ще използувате вие вашия капитал. Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът.
Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели.
към втори вариант >>
Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите.
(втори вариант)
Ако на вас ви е дошло едно страдание, вие може да го използувате, вие ще увеличите вашия кредит. При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив.
Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите.
В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде.
към втори вариант >>
В оборота не го влагате, в пасива го внасяте.
(втори вариант)
При страданието ние вземаме от пасива. От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите.
В оборота не го влагате, в пасива го внасяте.
Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие.
към втори вариант >>
Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза.
(втори вариант)
От пасива ще извадиш този капитал, ще го направиш активен. (Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте.
Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза.
В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той?
към втори вариант >>
В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия.
(втори вариант)
(Обръщение ще има.) За да се разбере законът. Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза.
В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия.
В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба.
към втори вариант >>
В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели.
(втори вариант)
Всяка една радост, постигната от вас, тя се превръща в пасив. Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия.
В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели.
И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите?
към втори вариант >>
И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде.
(втори вариант)
Имате един придобит капитал отвън, имате един излишък от сто до двеста в злато, няма къде да го турите. В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели.
И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде.
И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка.
към втори вариант >>
И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие.
(втори вариант)
В оборота не го влагате, в пасива го внасяте. Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде.
И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие.
И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си.
към втори вариант >>
И тогава какво трябва да прави той?
(втори вариант)
Следующия момент оказва се друга нужда, веднага вие пак този пасив го тургате в оборот, в обращение; и тъй капиталът влиза и излиза. В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие.
И тогава какво трябва да прави той?
(Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо?
към втори вариант >>
(Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба.
(втори вариант)
В науката имате една крива линия, по която змията върви, по която светлината върви и почти всички неща вървят по тази линия. В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той?
(Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба.
Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят.
към втори вариант >>
Какво правят кредиторите?
(втори вариант)
В тази линия някой път има едно малко колебание и всякога в подигането на тази хубавата линия вие имате една голяма светлина, а при слизането, то е ограничение, вие усещате едно намаление на вашата личност, на вашата мисъл, чувствата, на схващането и се намирате в тъмното, не можете да се ориентирате, всичко потъмнява във вас и този момент може да трае една секунда, втора секунда веднага пак ще се смени състоянието ви, пак има подем нагоре, пак се развидели. И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба.
Какво правят кредиторите?
Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
към втори вариант >>
Правят някоя отстъпка.
(втори вариант)
И казвате: Ще я бъде, няма да я бъде, ще я бъде, няма да я бъде. И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите?
Правят някоя отстъпка.
Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори.
към втори вариант >>
Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си.
(втори вариант)
И най-после вие дойдете до една такава линия, дето тази линия спира вече това движение, дойде старостта и банкеринът ликвидира със своето богатство, със своето предприятие. И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка.
Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си.
Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
към втори вариант >>
Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо?
(втори вариант)
И тогава какво трябва да прави той? (Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си.
Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо?
Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството.
към втори вариант >>
Защото ако ликвидирате, те ще губят.
(втори вариант)
(Той ще приключи сметките си) Пък някой път ще ликвидира с известна загуба. Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо?
Защото ако ликвидирате, те ще губят.
Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора.
към втори вариант >>
Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
(втори вариант)
Какво правят кредиторите? Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят.
Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира.
към втори вариант >>
И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори.
(втори вариант)
Правят някоя отстъпка. Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори.
И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът.
към втори вариант >>
И вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
(втори вариант)
Та казвам, ние като едно предприятие в живота, един път вие казвате тъй в живота си: Няма да я бъде, значи, искате да приключите с банката си. Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори.
И вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството.
(втори вариант)
Тогава всичките членове на банката, понеже са внесли известен капитал, казват: Недейте, не ликвидирайте, защото и те са заинтересувани. Защо? Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието.
Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството.
Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение.
към втори вариант >>
Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора.
(втори вариант)
Защото ако ликвидирате, те ще губят. Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството.
Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора.
Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек.
към втори вариант >>
Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира.
(втори вариант)
Те ви казват, ние ще помогнем и вие се насърдчите и пак започнете предприятието. И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора.
Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира.
Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли?
към втори вариант >>
Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът.
(втори вариант)
И всеки един от вас е имал разправии със своите кредитори. И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира.
Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът.
В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие.
към втори вариант >>
В банкерството няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
И вие се насърдчите и пак започнете предприятието. Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът.
В банкерството няма никакъв смисъл.
Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира.
към втори вариант >>
Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение.
(втори вариант)
Сега психологически, това е един момент, втори, тези кредитори, те съставляват дружеството, са членове на дружеството, вие сте председател на дружеството. Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл.
Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение.
Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира.
към втори вариант >>
Ражда се човек.
(втори вариант)
Те казват, ние те упълномощаваме с права, дадохме ти името банкерина Иван Стоянов от Нова Загора. Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение.
Ражда се човек.
Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива?
към втори вариант >>
Какво мисли?
(втори вариант)
Сега ние сме заинтересовани и гледай сега нашето предприятие да не фалира. Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек.
Какво мисли?
Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред.
към втори вариант >>
Това е едно предприятие.
(втори вариант)
Сега някои от вас искат да знаят какъв е смисълът. В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли?
Това е едно предприятие.
Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там.
към втори вариант >>
Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира.
(втори вариант)
В банкерството няма никакъв смисъл. Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие.
Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира.
Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка.
към втори вариант >>
Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира.
(втори вариант)
Това е една верига свързана, едно предприятие, едно движение. Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира.
Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира.
Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано.
към втори вариант >>
Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива?
(втори вариант)
Ражда се човек. Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира.
Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива?
Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не?
към втори вариант >>
Там където е бил по напред.
(втори вариант)
Какво мисли? Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива?
Там където е бил по напред.
И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас.
към втори вариант >>
И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там.
(втори вариант)
Това е едно предприятие. Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред.
И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там.
Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света.
към втори вариант >>
Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка.
(втори вариант)
Този човек расте, това е едно предприятие; жени се, предприятие е; умира, ликвидира. Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там.
Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка.
В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете.
към втори вариант >>
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС.
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС.
Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието. И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал.
към втори вариант >>
В книгата на живота така е написано.
(втори вариант)
Е, питам сега, след като се е родил, раждането е създаване на предприятието; расте, развива се, учи се, умира, ликвидира. Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка.
В книгата на живота така е написано.
И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза.
към втори вариант >>
Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието.
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС.
Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието.
И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът?
към втори вариант >>
И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не?
(втори вариант)
Вие казвате, след като ликвидира банкеринът, къде отива? Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано.
И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не?
Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам.
към втори вариант >>
И в знанието има наноси.
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС. Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието.
И в знанието има наноси.
Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас.
(втори вариант)
Там където е бил по напред. И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не?
Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас.
Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането.
към втори вариант >>
Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание.
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС. Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието. И в знанието има наноси.
Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание.
И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как?
към втори вариант >>
Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света.
(втори вариант)
И като го срещнат другите, казват: Като иде човек в онзи свят, живеят те там. Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас.
Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света.
Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата.
към втори вариант >>
И вземете яденето запример, какво представлява?
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС. Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието. И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание.
И вземете яденето запример, какво представлява?
Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре.
към втори вариант >>
Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете.
(втори вариант)
Там хората живеят с названието Иван Стоянов от Нова Загора е банкерин, който сега е ликвидирал със своята банка. В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света.
Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете.
А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието.
към втори вариант >>
Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал.
(втори вариант)
ВСИЧКИ ВИЕ ИМАТЕ ЕДНА ОПИТНОСТ, ЕДНО ЗНАНИЕ НА ВЕКОВЕТЕ С ВАС. Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието. И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява?
Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал.
И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа.
към втори вариант >>
А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза.
(втори вариант)
В книгата на живота така е написано. И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете.
А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза.
(Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ.
към втори вариант >>
И къде се внася капиталът?
(втори вариант)
Всеки един от вас носи известно знание, но мнозина от вас сте изгубили ония, основните положения, това, върху което почива знанието. И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал.
И къде се внася капиталът?
В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари.
към втори вариант >>
(Смях.) Той казва, трябва да тропам.
(втори вариант)
И тогава онези кредитори, които са го кредитирали, казват, да го пратим ли пак наново като банкерин или не? Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза.
(Смях.) Той казва, трябва да тропам.
Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага.
към втори вариант >>
В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа.
(втори вариант)
И в знанието има наноси. Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът?
В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа.
По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата?
към втори вариант >>
Не е в тропането.
(втори вариант)
Сега аз говоря за вътрешния процес, който става у вас. Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам.
Не е в тропането.
Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка.
към втори вариант >>
По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как?
(втори вариант)
Но от малкото препятствия, а и от многото препятствия ползува човека само онова, което в дадения случай може да се реализира, да се употреби; защото природата никак не обича нещата в застой; тя иска капиталът, който тя дава, да е в обръщание. И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа.
По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как?
Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре.
към втори вариант >>
Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата.
(втори вариант)
Някой път някои от вас казват така: Господ така е наредил света. Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането.
Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата.
Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той.
към втори вариант >>
Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре.
(втори вариант)
И вземете яденето запример, какво представлява? Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как?
Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре.
Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири.
към втори вариант >>
Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието.
(втори вариант)
Ние не знаем още как Господ е наредил света, защото, ако знаехме, как Бог е наредил света, ние щяхме да вървим по Неговия път, ние само предполагаме как е наредил, а ако ние знаехме как Господ е наредил света, щеше да бъде, както един добър музикантин, той не се нахвърля тъй, онзи новак, който не знае, не взема добре такта, той удря с крака си такта не тъй изправно и взима фалшиви тоновете. А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата.
Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието.
ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат.
към втори вариант >>
Ще кажете, малко смешна е тази работа.
(втори вариант)
Това е един капитал, който всеки ден като възприемеш, да ти даде един капитал. И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре.
Ще кажете, малко смешна е тази работа.
Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети.
към втори вариант >>
ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ.
(втори вариант)
А който знае, той седи и свири добре, не тропа с краката си, но вярно взема тоновете, когато новакът и като тропа, пак нищо не излиза. (Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието.
ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ.
Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите.
към втори вариант >>
Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари.
(втори вариант)
И къде се внася капиталът? В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа.
Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари.
Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг?
към втори вариант >>
Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага.
(втори вариант)
(Смях.) Той казва, трябва да тропам. Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ.
Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага.
И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат.
към втори вариант >>
Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата?
(втори вариант)
В една банка, нали си има една врата, човек ще даде парите на касиера на банката и този капитал се разпределя, разхвърля в работа. По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари.
Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата?
Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се!
към втори вариант >>
И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка.
(втори вариант)
Не е в тропането. Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага.
И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка.
Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат!
към втори вариант >>
Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре.
(втори вариант)
По същия начин постъпвате и с яденето; вие възприемате храната. Как? Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата?
Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре.
Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг?
към втори вариант >>
Онзи виртуоз, цигулар, маг е той.
(втори вариант)
Ти трябва да престанеш да тропаш, защото ти си един новак и казваш не е лесна работата. Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка.
Онзи виртуоз, цигулар, маг е той.
Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той!
към втори вариант >>
Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири.
(втори вариант)
Вие внасяте всеки ден капитал вътре, някой път вие го турите в едно блюдо и вие с една лъжица започвате от този капитал да внасяте вътре. Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре.
Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири.
Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо.
към втори вариант >>
Всички му ръкопляскат.
(втори вариант)
Сега това не е смешно, но който така прави, той още не е дошъл до разрешението на онзи въпрос, който може да му донесе щастието. ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той.
Всички му ръкопляскат.
Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска.
към втори вариант >>
Сега има спадане на лирата, тези английските монети.
(втори вариант)
Ще кажете, малко смешна е тази работа. Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири.
Сега има спадане на лирата, тези английските монети.
Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят.
към втори вариант >>
Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите.
(втори вариант)
ЩАСТИЕТО СЕДИ В РАЗБИРАНЕТО НА ЖИВОТА, ТЪЙ КАКТО БОГ ГО Е ОПРАВИЛ, ДА РАЗБИРАШ ЗАКОНИТЕ, КОИТО РЕГУЛИРАТ ЖИВОТА, ДА ДОЙДЕШ В ТАКТ С ТЯХ. Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат.
Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите.
Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира.
към втори вариант >>
Какво има, че пада или се дига английският стерлинг?
(втори вариант)
Сега носите една торба пари, ти вземаш с ръката си, бъркаш в торбата, изваждаш тия пари. Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети.
Какво има, че пада или се дига английският стерлинг?
Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането?
към втори вариант >>
Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат.
(втори вариант)
Дето всичко се поправя, тогава с всичко се разполага. И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите.
Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат.
Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар!
към втори вариант >>
Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се!
(втори вариант)
Питам сега, ако вас ви донесат една торба пари, вие ще оставите ли торбата да не я турите в касата? Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг?
Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се!
Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг? Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има?
към втори вариант >>
Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат!
(втори вариант)
И ти имаш тогава тази магическа пръчица, тояжка. Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат.
Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат!
Маг е той! Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири!
към втори вариант >>
Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг?
(втори вариант)
Най-първо ще се заинтересувате да видите колко пари има вътре. Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се!
Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг?
Че падал, пак ще стане, няма нищо. Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти.
към втори вариант >>
Маг е той!
(втори вариант)
Онзи виртуоз, цигулар, маг е той. Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат!
Маг е той!
Този човек хем плаща и ръкопляска. Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието.
към втори вариант >>
Че падал, пак ще стане, няма нищо.
(втори вариант)
Хващате торбата за двата края на дъното, обръщате я и изсипвате парите през устата на торбата, виждате дали са стерлинги или лири. Сега има спадане на лирата, тези английските монети. Какво има, че пада или се дига английският стерлинг? Целият свят трепери, всички казват: Пада или качва се! Та какво има от това, че падала или се качвала английската лира или стерлинг?
Че падал, пак ще стане, няма нищо.
Тя пада, пък хората се страхуват, треперят. Какво разбирате вие с падането? Какво страшно има? Може да падне от една педя, ще клекне, ще се поизмаца малко, после ще се поизчисти. Вие ще кажете, тук малко по-друго яче стоят работите.
към втори вариант >>
Този човек хем плаща и ръкопляска.
(втори вариант)
Всички му ръкопляскат. Той ще направи всичко, каквото той иска със слушателите. Той само като тегли лъка по цигулката, кара всичките хора да викат бис и да ръкопляскат. Ти на тия хора да им плащаш, няма да ти ръкопляскат, а при него, всички ръкопляскат! Маг е той!
Този човек хем плаща и ръкопляска.
Маг е този цигулар, защото разбира. И всеки, който го е слушал, казва: Струва си този цигулар! И не съжалява, казва: Много хубаво свири! Така разбира състоянието. Ако ние разберем великия Божи закон на живота, както този цигулар.
към втори вариант >>
3.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Какво означава частицата „аш" на края на думата?
Обаче забогатява човек - това е нормална промяна. Вземете например думата „богат", богат човек - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви?
Какво означава частицата „аш" на края на думата?
Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ". Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
към беседата >>
– Такъми нямам.
– Такъми нямам.
към беседата >>
Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее.
Вземете например думата „богат", богат човек - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата?
Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее.
Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ". Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
към беседата >>
– Какво ти трябва за тези такъми?
– Какво ти трябва за тези такъми?
към беседата >>
Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво.
Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее.
Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво.
Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ". Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
към беседата >>
– Трябват ми 200 турски лири да си купя такъмите, че после ще ти кажа една дубара.
– Трябват ми 200 турски лири да си купя такъмите, че после ще ти кажа една дубара.
към беседата >>
Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ".
Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво.
Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ".
Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
към беседата >>
Тогава султанът изпратил с него заедно своя пръв министър да го придружи, да купят заедно такъмите.
Тогава султанът изпратил с него заедно своя пръв министър да го придружи, да купят заедно такъмите.
Тръгват двамата от дюкян на дюкян да търсят такъми. Цяла седмица обикаляли, дервишът изхарчил парите, но нито такъми намерил, нито дубарата казал.
към беседата >>
Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ".
Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".
към беседата >>
Тръгват двамата от дюкян на дюкян да търсят такъми.
Тогава султанът изпратил с него заедно своя пръв министър да го придружи, да купят заедно такъмите.
Тръгват двамата от дюкян на дюкян да търсят такъми.
Цяла седмица обикаляли, дервишът изхарчил парите, но нито такъми намерил, нито дубарата казал.
към беседата >>
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.
Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват.
към беседата >>
Цяла седмица обикаляли, дервишът изхарчил парите, но нито такъми намерил, нито дубарата казал.
Тогава султанът изпратил с него заедно своя пръв министър да го придружи, да купят заедно такъмите. Тръгват двамата от дюкян на дюкян да търсят такъми.
Цяла седмица обикаляли, дервишът изхарчил парите, но нито такъми намерил, нито дубарата казал.
към беседата >>
Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.
Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише.
Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено.
към беседата >>
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете?
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете?
Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави. Но с това въпросът не е решен. Ти можеш да излъжеш султана само един път. Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си.
към беседата >>
Природата в това отношение определя нещата.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише.
Природата в това отношение определя нещата.
По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено.
към беседата >>
Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете.
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете?
Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете.
Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави. Но с това въпросът не е решен. Ти можеш да излъжеш султана само един път. Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си. След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата.
По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане.
По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят.
към беседата >>
Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави.
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете? Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете.
Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави.
Но с това въпросът не е решен. Ти можеш да излъжеш султана само един път. Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си. След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
По същия закон ние не можем да живеем стария живот.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане.
По същия закон ние не можем да живеем стария живот.
Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща?
към беседата >>
Но с това въпросът не е решен.
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете? Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави.
Но с това въпросът не е решен.
Ти можеш да излъжеш султана само един път. Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си. След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват.
Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот.
Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват.
Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи.
към беседата >>
Ти можеш да излъжеш султана само един път.
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете? Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави. Но с това въпросът не е решен.
Ти можеш да излъжеш султана само един път.
Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си. След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено.
Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват.
Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено.
Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време.
към беседата >>
Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си.
Та сега и вас питат: каква дубара искате да кажете? Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави. Но с това въпросът не е решен. Ти можеш да излъжеш султана само един път.
Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си.
След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено.
Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено.
Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено.
Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини.
към беседата >>
След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
Но и вие цял живот преминавате все в търсене на такъмите - в какво да вярвате и в какво да не вярвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава целият ви живот, докато най-после се намерите в положението на един стар човек, с побеляла брада, сгушен, който се чуди какво да прави. Но с това въпросът не е решен. Ти можеш да излъжеш султана само един път. Но като остарееш, като не ти държат краката, ти вече не можеш да ходиш от дюкян на дюкян да търсиш такъмите си.
След като остарееш, ще дойдеш най-после до положението да те носят на тарга.
към беседата >>
Нещата в природата абсолютно не се повтарят.
По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено.
Нещата в природата абсолютно не се повтарят.
Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен.
към беседата >>
Ние сега трябва да изнесем нещо на света - учението, което трябва да им проповядваме.
Ние сега трябва да изнесем нещо на света - учението, което трябва да им проповядваме.
Под думите „да бъдем праведни, да бъдем свети, да бъдем учени, да бъдем благородни, възвишени и интелигентни", аз разбирам да можем да живеем един благороден живот, да разбираме законите на Природата, постоянно да се обновяваме. Казано е в свещените книги: постоянно се обновявайте във вашия дух! В какво седи това обновяване?
към беседата >>
Казвате: защо ни говорите тези неща?
По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят.
Казвате: защо ни говорите тези неща?
Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
към беседата >>
Под думите „да бъдем праведни, да бъдем свети, да бъдем учени, да бъдем благородни, възвишени и интелигентни", аз разбирам да можем да живеем един благороден живот, да разбираме законите на Природата, постоянно да се обновяваме.
Ние сега трябва да изнесем нещо на света - учението, което трябва да им проповядваме.
Под думите „да бъдем праведни, да бъдем свети, да бъдем учени, да бъдем благородни, възвишени и интелигентни", аз разбирам да можем да живеем един благороден живот, да разбираме законите на Природата, постоянно да се обновяваме.
Казано е в свещените книги: постоянно се обновявайте във вашия дух! В какво седи това обновяване?
към беседата >>
Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи.
Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща?
Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи.
Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша.
към беседата >>
Казано е в свещените книги: постоянно се обновявайте във вашия дух!
Ние сега трябва да изнесем нещо на света - учението, което трябва да им проповядваме. Под думите „да бъдем праведни, да бъдем свети, да бъдем учени, да бъдем благородни, възвишени и интелигентни", аз разбирам да можем да живеем един благороден живот, да разбираме законите на Природата, постоянно да се обновяваме.
Казано е в свещените книги: постоянно се обновявайте във вашия дух!
В какво седи това обновяване?
към беседата >>
Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време.
Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи.
Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време.
Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша.
към беседата >>
В какво седи това обновяване?
Ние сега трябва да изнесем нещо на света - учението, което трябва да им проповядваме. Под думите „да бъдем праведни, да бъдем свети, да бъдем учени, да бъдем благородни, възвишени и интелигентни", аз разбирам да можем да живеем един благороден живот, да разбираме законите на Природата, постоянно да се обновяваме. Казано е в свещените книги: постоянно се обновявайте във вашия дух!
В какво седи това обновяване?
към беседата >>
Няма защо да ви преповтарям старите истини.
Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време.
Няма защо да ви преповтарям старите истини.
Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша.
към беседата >>
Аз говоря на онези от вас, които пряко можете да разберете мисълта ми.
Аз говоря на онези от вас, които пряко можете да разберете мисълта ми.
към беседата >>
Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен.
Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини.
Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен.
Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае.
към беседата >>
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити.
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити.
Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора.
към беседата >>
Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен.
Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
към беседата >>
Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание?
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити.
Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание?
Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга.
към беседата >>
Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша.
Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша.
Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша.
Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте.
към беседата >>
Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние?
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити. Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание?
Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние?
Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
към беседата >>
Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша.
Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша.
Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша.
Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни.
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити. Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние?
Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни.
Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва.
към беседата >>
Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша.
Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша.
Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша.
Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест.
към беседата >>
Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша.
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити. Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни.
Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша.
Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне.
към беседата >>
Това и баба знае.
Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша.
Това и баба знае.
Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ?
към беседата >>
Може да е обща скръб на всички хора.
От това, което ви говоря, вие можете да направите един малък опит, не един ден, а всеки ден да правите опити. Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша.
Може да е обща скръб на всички хора.
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек.
към беседата >>
Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае.
Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ? "
към беседата >>
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга.
Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора.
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга.
Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава.
към беседата >>
Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте.
Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте.
Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ? "
към беседата >>
Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга.
Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава.
към беседата >>
Дотегна ми това нещо.
Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте.
Дотегна ми това нещо.
Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ? "
към беседата >>
Но вие си казвате: това не ми трябва.
Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете.
Но вие си казвате: това не ми трябва.
Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне.
към беседата >>
Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест.
Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо.
Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест.
- „Какъв е този Господ? "
към беседата >>
Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне.
Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва.
Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне.
Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки.
към беседата >>
- „Какъв е този Господ?
Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест.
- „Какъв е този Господ?
"
към беседата >>
Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек.
Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне.
Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек.
Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата.
към беседата >>
"
Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ?
"
към беседата >>
Не влезете ли, тъгата ще продължава.
Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек.
Не влезете ли, тъгата ще продължава.
На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога.
към беседата >>
Има неща в света, които не са верни.
Има неща в света, които не са верни.
Има неща в света, които са невъзможни, невероятни. Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно. Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане. Това е немислимо. Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава.
Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава.
На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава.
Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище.
към беседата >>
Има неща в света, които са невъзможни, невероятни.
Има неща в света, които не са верни.
Има неща в света, които са невъзможни, невероятни.
Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно. Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане. Това е немислимо. Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне.
Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава.
Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне.
А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици.
към беседата >>
Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно.
Има неща в света, които не са верни. Има неща в света, които са невъзможни, невероятни.
Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно.
Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане. Това е немислимо. Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки.
Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне.
А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки.
Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище.
към беседата >>
Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане.
Има неща в света, които не са верни. Има неща в света, които са невъзможни, невероятни. Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно.
Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане.
Това е немислимо. Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
Не да казваш: това не ми влиза в работата.
Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки.
Не да казваш: това не ми влиза в работата.
Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Това е немислимо.
Има неща в света, които не са верни. Има неща в света, които са невъзможни, невероятни. Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно. Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане.
Това е немислимо.
Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога.
Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата.
Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога.
Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
Има неща в света, които не са верни. Има неща в света, които са невъзможни, невероятни. Да ми каже например някой, че ми дал един милиард лири стерлинги на заем, това е невероятно. Невъзможно е да каже някой, че ми е подарил цялата месечина или да каже някой, че ме е направил господар на цялата Вселена, че без неговата воля нищо не може да стане. Това е немислимо.
Той сам умира като мен, сам е болен като мен, сам е бедняк като мен, търси оттук-оттам да вземе назаем стотина лева, а пък ще ми се прави господар, и то господар на цялата Вселена.
към беседата >>
Ти си изпратен в този свят на училище.
На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога.
Ти си изпратен в този свят на училище.
Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл.
Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте.
към беседата >>
Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици.
Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище.
Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици.
Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл.
Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно.
Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива.
към беседата >>
Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище.
А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици.
Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище.
Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл. Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно.
Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи.
Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива. И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище.
Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни.
към беседата >>
Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл. Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи.
Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате.
Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива. И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
„Дайте ни от вашето масло!
„Дайте ни от вашето масло!
" Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува.
към беседата >>
Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл. Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате.
Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие.
Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива. И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
" Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
„Дайте ни от вашето масло!
" Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
" Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма.
към беседата >>
Значи, човек не се преражда, но се развива, расте.
Всичко това именно показва, че трябва нова мисъл. Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие.
Значи, човек не се преражда, но се развива, расте.
Всеки момент, всеки ден той расте и се развива. И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
" Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас?
„Дайте ни от вашето масло! " Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
" Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас?
Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение.
към беседата >>
Всеки момент, всеки ден той расте и се развива.
Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте.
Всеки момент, всеки ден той расте и се развива.
И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора?
„Дайте ни от вашето масло! " Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас?
Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора?
Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес.
към беседата >>
И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива.
И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.
към беседата >>
Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава.
„Дайте ни от вашето масло! " Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора?
Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава.
Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес. Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма.
към беседата >>
Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси.
Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси.
С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал. Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции. Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.
към беседата >>
Заем в природата не съществува.
„Дайте ни от вашето масло! " Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава.
Заем в природата не съществува.
„Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес. Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма. Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал.
Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси.
С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал.
Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции. Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.
към беседата >>
„Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма.
" Така казали неразумните девици на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува.
„Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма.
Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес. Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма. Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции.
Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси. С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал.
Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции.
Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.
към беседата >>
Заемът е ограничение, заблуждение.
" Можем ли да дадем от това, което е потребно за нас? Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма.
Заемът е ограничение, заблуждение.
Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес. Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма. Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.
Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси. С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал. Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции.
Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.
към беседата >>
Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес.
Можем ли да дадем нашите добродетели в услуга на другите хора? Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение.
Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес.
Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма. Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират.
В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои.
към беседата >>
Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма.
Добродетелите назаем не се дават; любовта назаем не се дава; мъдростта на заем не се дава; истината на заем не се дава; знанието назаем не се дава. Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес.
Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма.
Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
В единия път вървят онези, които вярват в Бога.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират.
В единия път вървят онези, които вярват в Бога.
Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите.
към беседата >>
Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
Заем в природата не съществува. „Даром сте взели, даром давайте" е казано, заем в Природата няма. Заемът е ограничение, заблуждение. Даром сте взели, даром давайте - това е един Божествен процес. Божествените процеси съществуват в Божествения свят, но човешки процеси в Божествения свят няма.
Човешките процеси са само временни в нашия живот на земята и при завършване на нашата еволюция, като растем постепенно, и тези пособия се изменят.
към беседата >>
Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога.
Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им.
Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива.
към беседата >>
Напада ви една тъжна мисъл и казвате: аз съм сиромах човек, мъчно се живее така.
Напада ви една тъжна мисъл и казвате: аз съм сиромах човек, мъчно се живее така.
Хубаво, аз мога да ви направя богати.
към беседата >>
Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им.
Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони.
Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса.
към беседата >>
Хубаво, аз мога да ви направя богати.
Напада ви една тъжна мисъл и казвате: аз съм сиромах човек, мъчно се живее така.
Хубаво, аз мога да ви направя богати.
към беседата >>
Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони.
Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа.
И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това?
към беседата >>
Как?
Как?
Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо. За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи!
към беседата >>
И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои.
Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа.
И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои.
Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт.
към беседата >>
Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо.
Как?
Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо.
За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи.
към беседата >>
Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите.
В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои.
Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите.
За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя.
към беседата >>
За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо.
Как? Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо.
За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо.
В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия.
към беседата >>
За тях тя е много отзивчива.
Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите.
За тях тя е много отзивчива.
Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи.
Как? Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо. За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо.
В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи.
Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение?
към беседата >>
Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса.
Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива.
Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса.
Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи.
Как? Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо. За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи.
Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи.
Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати.
към беседата >>
Ще кажете: как може да стане това?
Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса.
Ще кажете: как може да стане това?
То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Ето, дава 250 милиона долара за две очи!
Как? Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо. За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи.
Ето, дава 250 милиона долара за две очи!
Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати.
към беседата >>
То е нейна работа, това е факт.
И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това?
То е нейна работа, това е факт.
Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи.
Ще ви направя богати, но непременно ще изгубите нещо. За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи!
Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи.
Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света!
към беседата >>
Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя.
Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт.
Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя.
На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия.
За да ви направя богати, непременно трябва да изгубите нещо. В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи.
Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия.
Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва.
към беседата >>
На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя.
На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Съгласни ли сте някои на такова предложение?
В Америка например има един голям милионер, който разполага с 500 милиона долари, но е сляп и с двете си очи. Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия.
Съгласни ли сте някои на такова предложение?
Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят?
към беседата >>
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици? " Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш.
към беседата >>
Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати.
Този милионер дава половината от богатството си на онзи, който би се съгласил да му даде двете си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение?
Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати.
Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне.
към беседата >>
" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици?
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло!
" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици?
" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде.
към беседата >>
Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати.
Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати.
Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати.
Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне!
към беседата >>
" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли.
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици?
" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли.
Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна.
към беседата >>
Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света!
Този човек е готов и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати.
Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света!
И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек.
към беседата >>
Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава.
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици? " Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли.
Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава.
Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна.
към беседата >>
И цял свят да ми дадат, не ми трябва.
Който се съгласи да му даде двете си очи, ще отиде на неговото място, а той ще заеме мястото на виждащия. Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света!
И цял свят да ми дадат, не ми трябва.
Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш.
към беседата >>
Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа.
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици? " Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава.
Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа.
Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли.
към беседата >>
Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят?
Съгласни ли сте някои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва.
Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят?
Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза.
към беседата >>
Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш.
И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло! " Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици? " Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа.
Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш.
Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна.
към беседата >>
Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне.
Да, но този, който се съгласи да даде двете си очи, той ще трябва да се подложи на операция, от която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят?
Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне.
Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии.
към беседата >>
Тя е свободна, тя си ходи навсякъде.
" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици? " Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш.
Тя е свободна, тя си ходи навсякъде.
И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път.
към беседата >>
Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне!
Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне.
Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне!
Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии. Светостта е възможна за един дълъг период от време.
към беседата >>
И човешката мисъл е напълно свободна.
" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде.
И човешката мисъл е напълно свободна.
Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека.
към беседата >>
Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек.
Та казвам: онова положение, в което сега се намирам, с нищо не го замествам в света! И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне!
Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек.
Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии. Светостта е възможна за един дълъг период от време. Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна.
Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна.
Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна.
И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви.
към беседата >>
Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш.
И цял свят да ми дадат, не ми трябва. Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек.
Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш.
В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии. Светостта е възможна за един дълъг период от време. Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли.
Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна.
И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли.
Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради.
към беседата >>
В това отношение не трябва да се бърза.
Христос казва: какво ще спечеля, ако и целия свят ми дадат, но душата ми погубят? Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш.
В това отношение не трябва да се бърза.
В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии. Светостта е възможна за един дълъг период от време. Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна.
Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли.
Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна.
Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош.
към беседата >>
В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии.
Онова, което ти дава мисъл, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човека силен не само за един момент, но това, което придружава човека през целия живот - то е мощното и силното, което човек може да постигне. Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза.
В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии.
Светостта е възможна за един дълъг период от време. Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
Тя върви във възходящ път.
Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна.
Тя върви във възходящ път.
А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош!
към беседата >>
Светостта е възможна за един дълъг период от време.
Със силите си, със способностите си, които има, той всичко може да постигне! Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии.
Светостта е възможна за един дълъг период от време.
Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека.
И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път.
А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека.
Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
Това са Божествени способности и дарби, вложени от Бога в самия човек. Ти и здрав можеш да бъдеш, и учен можеш да бъдеш - всичко можеш да направиш, това е само въпрос на време, обаче трябва да работиш. В това отношение не трябва да се бърза. В сегашния живот всички бързат и искат в 5-10 години да станат светии. Светостта е възможна за един дълъг период от време.
Ти можеш да бъдеш свят, но само за един момент, следния момент дали ще бъдеш свят, то е друг въпрос.
към беседата >>
Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви.
Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека.
Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви.
Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето.
към беседата >>
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи.
Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря.
към беседата >>
Само тази светла Мисъл е в състояние да гради.
И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви.
Само тази светла Мисъл е в състояние да гради.
Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство.
към беседата >>
Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи.
Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят.
Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си.
към беседата >>
Ще кажете, че животът е лош.
Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради.
Ще кажете, че животът е лош.
Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи. Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят.
Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж.
Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка.
към беседата >>
Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош!
Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош.
Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош!
Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи. Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж.
Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща.
Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи.
към беседата >>
Това е нещо относително, то е нещо само временно.
А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош!
Това е нещо относително, то е нещо само временно.
Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи. Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща.
Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града.
Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи. Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето.
Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно.
Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето.
Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи. Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града.
Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря.
Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи. Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство.
Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето.
Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство.
Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си.
Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря.
Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си.
По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи. Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство.
Всичко зависи от вашата разумност, която имате.
към беседата >>
По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка.
Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си.
По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка.
Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи. Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата.
Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция.
към беседата >>
Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи.
Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка.
Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи.
Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата.
Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде.
Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш.
към беседата >>
Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. Като държал снега в ръката си, светията се загледал нещо в крака и и не забелязал как снегът му постепенно почнал да се топи.
Обущарят му казал: „Братко, снегът ти се топи."
към беседата >>
Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде.
Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма.
И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо.
към беседата >>
Този момент на светост не е нещо наследствено.
Този момент на светост не е нещо наследствено.
Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти. Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш.
към беседата >>
И после, някой може да каже: аз живея много добре.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма.
И после, някой може да каже: аз живея много добре.
Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново.
към беседата >>
Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти.
Този момент на светост не е нещо наследствено.
Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти.
Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи!
към беседата >>
Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре.
Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен.
Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте.
към беседата >>
Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш.
Този момент на светост не е нещо наследствено. Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти.
Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш.
Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи! Не е голям грях и на този светия, че е паднал.
към беседата >>
Това са две фази на еволюция.
Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен.
Това са две фази на еволюция.
Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване.
към беседата >>
Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш.
Този момент на светост не е нещо наследствено. Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти. Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш.
Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш.
И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи! Не е голям грях и на този светия, че е паднал. Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш.
Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция.
Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш.
Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва.
към беседата >>
И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш.
Този момент на светост не е нещо наследствено. Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти. Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш.
И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш.
Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи! Не е голям грях и на този светия, че е паднал. Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
Всеки ден трябва да прибавяш нещо.
Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш.
Всеки ден трябва да прибавяш нещо.
Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало.
към беседата >>
Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш.
Този момент на светост не е нещо наследствено. Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти. Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш.
Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш.
Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи! Не е голям грях и на този светия, че е паднал. Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
Всеки ден си носи нещо ново.
И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо.
Всеки ден си носи нещо ново.
В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло.
към беседата >>
Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи!
Баща ти може да е бил светия, но само за известни моменти. Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш.
Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи!
Не е голям грях и на този светия, че е паднал. Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте.
Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново.
В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте.
И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си.
към беседата >>
Не е голям грях и на този светия, че е паднал.
Светостта е прогресивна, в известен момент ти можеш да паднеш и после пак можеш да станеш. Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи!
Не е голям грях и на този светия, че е паднал.
Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване.
Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте.
И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване.
И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл.
към беседата >>
Какво от това, че снегът почнал да се топи?
Нищо от това, че си паднал, но трябва пак да станеш. И като станеш, не мисли, че пак няма да паднеш. Значи, има възможност и да паднеш, и пак да станеш. Като паднеш, кажи на Бога: благодаря, че кракът ми не се счупи! Не е голям грях и на този светия, че е паднал.
Какво от това, че снегът почнал да се топи?
към беседата >>
И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва.
Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване.
И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва.
Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира.
към беседата >>
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи.
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи.
Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия.
към беседата >>
Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало.
Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва.
Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало.
То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение?
към беседата >>
Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там?
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи.
Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там?
Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост.
към беседата >>
То е мислило, като е расло.
Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало.
То е мислило, като е расло.
Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание.
към беседата >>
Само сняг да държа в ръката си.
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи. Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там?
Само сняг да държа в ръката си.
Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли?
към беседата >>
Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си.
В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло.
Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си.
Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко.
към беседата >>
Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря.
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи. Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си.
Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря.
Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото.
към беседата >>
Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл.
И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си.
Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл.
Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши?
към беседата >>
Колко хубаво щеше да бъде това!
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи. Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря.
Колко хубаво щеше да бъде това!
" Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности.
към беседата >>
Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира.
И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл.
Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира.
Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати?
към беседата >>
" Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия.
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи. Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това!
" Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия.
Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца!
към беседата >>
Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение?
Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира.
Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение?
Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила.
към беседата >>
Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост.
Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия.
Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост.
В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи.
към беседата >>
Той сам няма никакво съзнание.
То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение?
Той сам няма никакво съзнание.
Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
В кой ум не биха минали такива мисли?
Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост.
В кой ум не биха минали такива мисли?
Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома!
към беседата >>
Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко.
Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание.
Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко.
Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото.
Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли?
Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото.
Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия.
към беседата >>
Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши?
Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко.
Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши?
Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности.
Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото.
Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности.
А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи.
към беседата >>
Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати?
Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши?
Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати?
Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца!
" Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности.
А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца!
" Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери.
към беседата >>
Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила.
Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати?
Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила.
Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
" Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи.
Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца!
" Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи.
„Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери. Това обаче е мое предположение.
към беседата >>
Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила.
Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.
към беседата >>
„Всичките мои благословения да бъдат с тази мома!
В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи.
„Всичките мои благословения да бъдат с тази мома!
" - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери. Това обаче е мое предположение. Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати.
Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде.
към беседата >>
" - така трябваше да помисли този светия.
Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома!
" - така трябваше да помисли този светия.
Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери. Това обаче е мое предположение. Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Те са изпратени отвън.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати.
Те са изпратени отвън.
Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем.
към беседата >>
Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи.
Преди всичко, този светия не бил сигурен дали, ако той беше княжески син, би могъл да се ожени за тази царска дъщеря; това са възможности. А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия.
Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи.
Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери. Това обаче е мое предположение. Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън.
Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца.
Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем.
към беседата >>
Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери.
А при това постижение, което имал в планината, той трябваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Аз се радвам, че живея на планината, радвам се, че и тази царска дъщеря живее в града, радвам се, че и брат ми именно й взима мерки за обуща, радвам й се, Бог да й даде живот и здраве, както на нейния възлюбен и на нейните деца! " Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи.
Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери.
Това обаче е мое предположение. Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Те са изпратени за съграждане на човека.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца.
Те са изпратени за съграждане на човека.
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата.
към беседата >>
Това обаче е мое предположение.
" Ако той беше помислил така, снегът му нямаше да се топи. „Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери.
Това обаче е мое предположение.
Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека.
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа.
Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат.
към беседата >>
Има един закон на вероятностите.
„Всичките мои благословения да бъдат с тази мома! " - така трябваше да помисли този светия. Но щом той е помислил нещо и за себе си, снегът му почнал да се топи. Тази негова мисъл е толкова малка, че само с теглилките на небето може да се мери. Това обаче е мое предположение.
Има един закон на вероятностите.
към беседата >>
Има неща в света, които никой не може да ни ги даде.
Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа.
Има неща в света, които никой не може да ни ги даде.
Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота?
към беседата >>
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат.
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат.
С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем. Никога една свещ не трябва да напуска светилника. Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят. Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
към беседата >>
Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем.
Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде.
Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем.
Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи.
към беседата >>
С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем.
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат.
С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем.
Никога една свещ не трябва да напуска светилника. Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят. Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
към беседата >>
Само от нея можем да взимаме нещо назаем.
Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем.
Само от нея можем да взимаме нещо назаем.
Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести?
към беседата >>
Никога една свещ не трябва да напуска светилника.
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат. С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем.
Никога една свещ не трябва да напуска светилника.
Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят. Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
към беседата >>
Но тя всякога държи отчет за нещата.
Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем.
Но тя всякога държи отчет за нещата.
Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола.
към беседата >>
Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят.
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат. С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем. Никога една свещ не трябва да напуска светилника.
Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят.
Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
към беседата >>
Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат.
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата.
Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат.
Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние?
към беседата >>
Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
Казвам сега: маслото - добродетелите - никога на заем не могат да се дадат. С резултатите на нашият живот ние можем да услужим комуто и да е, но онова, което Бог е вложил у нас, никога не можем на заем да го дадем. Никога една свещ не трябва да напуска светилника. Очите на гости не трябва да ходят; ухото на гости не трябва да ходи; носът на гости не трябва да ходи; езикът на гости не трябва да ходи; сърцето на гости не трябва да ходи; краката на гости не трябва да ходят.
Сами те на гости не трябва да ходят, но с господаря си могат да отиват.
към беседата >>
Вземете например кой носи тежките работи в живота?
Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат.
Вземете например кой носи тежките работи в живота?
Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство?
към беседата >>
Има неща, които ние сами не можем да направим в света.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света.
Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка. Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека.
към беседата >>
Юнакът, здравият човек носи тежките работи.
Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота?
Юнакът, здравият човек носи тежките работи.
На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек.
към беседата >>
Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света.
Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка.
Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши.
към беседата >>
На коя кола турят повече тежести?
Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи.
На коя кола турят повече тежести?
На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата.
към беседата >>
Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света. Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка.
Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба.
Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас?
към беседата >>
На здравата кола.
Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести?
На здравата кола.
Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат.
към беседата >>
Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света. Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка. Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба.
Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква.
И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила.
към беседата >>
Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние?
Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола.
Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние?
Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя.
към беседата >>
И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света. Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка. Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква.
И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота.
Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните.
към беседата >>
Кому дават най-голямото богатство?
Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние?
Кому дават най-голямото богатство?
На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя.
към беседата >>
Това се отнася до вътрешния живот на човека.
Има неща, които ние сами не можем да направим в света. Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка. Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота.
Това се отнася до вътрешния живот на човека.
Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави.
към беседата >>
На умния човек.
Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство?
На умния човек.
Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя.
към беседата >>
Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши.
Ако ти сам си позволиш да извършиш нещо, без позволението на твоя господар, ще направиш грешка. Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека.
Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши.
Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат!
към беседата >>
Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата.
На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек.
Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата.
Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк.
към беседата >>
Хората казват: какво ни очаква нас?
Ако твоето око излезе само, без позволение от мястото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата съдба. Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши.
Хората казват: какво ни очаква нас?
И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват.
към беседата >>
Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат.
На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата.
Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат.
Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот.
към беседата >>
И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила.
Има свещени неща; има органи, които ако напуснат своето място, ние знаем какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас?
И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила.
Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел.
към беседата >>
Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя.
Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат.
Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя.
Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не.
към беседата >>
Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните.
И ако вие сами напуснете своето свещено място, което Бог ви е дал, вие сами се излагате на най-големите противоречия в живота. Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила.
Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните.
Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил?
към беседата >>
Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя.
Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя.
Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя.
Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва.
към беседата >>
Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави.
Това се отнася до вътрешния живот на човека. Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните.
Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави.
И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе.
към беседата >>
Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя.
На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя.
Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя.
Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил?
към беседата >>
И едните, и другите ще минат!
Понеже трябва да се живее на Земята, този живот, това училище трябва да се завърши. Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави.
И едните, и другите ще минат!
" На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек.
към беседата >>
Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк.
Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя.
Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк.
Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа.
към беседата >>
" На нея всички й трябват.
Хората казват: какво ни очаква нас? И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат!
" На нея всички й трябват.
За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона.
към беседата >>
Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот.
Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк.
Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот.
Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг.
към беседата >>
За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел.
И богати, и бедни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, нас всинца ни очаква една много строга участ, очаква ни смъртта - така, по всичките правила. Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват.
За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел.
На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това?
към беседата >>
Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не.
Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот.
Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не.
Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити.
към беседата >>
На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил?
Аз си представям как ще се яви Смъртта при бедните. Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел.
На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил?
Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това? Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това.
към беседата >>
Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва.
Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не.
Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва.
Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата.
към беседата >>
Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе.
Тя ще се начумери малко и ще им каже: „Съжалявам, че не сте малко по-тлъстички," На богатите, на тлъстите ще каже: „Тъй, хубаво е." На невежите пак ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромах или богат, няма какво да се прави. И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил?
Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе.
Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това? Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това. Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил?
Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва.
Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил?
Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка.
към беседата >>
Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек.
И едните, и другите ще минат! " На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе.
Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек.
Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това? Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това. Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
Преди всичко той е едностранчив в своята работа.
Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил?
Преди всичко той е едностранчив в своята работа.
Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове.
към беседата >>
Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона.
" На нея всички й трябват. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек.
Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона.
Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това? Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това. Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг.
Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа.
Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг.
Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа.
към беседата >>
Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това?
За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртта си има някаква определена цел. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона.
Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това?
Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това. Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити.
Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг.
Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити.
В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това.
На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършиш, както и бедният." - „Поне се понаядох." Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобил? Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това?
Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това.
Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата.
Морализирането, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва. Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити.
В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата.
Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
Ти мислиш, че си ял, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взел, пак ще се вземе. Ти мислиш, че си ял, казваш: „Поне ядох." Така не мисли здравомислещият човек. Така може да мисли само един анормален човек, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взел, трябва да платиш хиляди, каква разумност има в това? Ако за сто хиляди лева изгубиш всичко, каквото имаш, не зная какво предприятие ще е това.
Аз не мога да си представя какво ще спечелиш, ако за един роман пожертваш всичките твои свещени книги, които имаш в библиотеката си.
към беседата >>
Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка.
Хубаво е и това, добре е, някога с това се поощрява труда, но питам: този банкер, който дава пари на заем, какво е изработил? Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата.
Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка.
Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас.
Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква.
към беседата >>
Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове.
Преди всичко той е едностранчив в своята работа. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка.
Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове.
Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Не се спирайте върху това, че сте утвърдени.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас.
Не се спирайте върху това, че сте утвърдени.
Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата.
към беседата >>
Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа.
Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове.
Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа.
Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Мнозина мислят, че са утвърдени.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени.
Мнозина мислят, че са утвърдени.
Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата. Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа.
Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя?
към беседата >>
Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени.
Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай.
Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата. Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
Сега, да ви разправя една история.
Сега, да ви разправя една история.
Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки. При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва:
към беседата >>
Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай.
Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали.
Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата. Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки.
Сега, да ви разправя една история.
Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки.
При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва:
към беседата >>
Баща му обаче не ходел на църква.
Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали.
Баща му обаче не ходел на църква.
Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата. Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва:
Сега, да ви разправя една история. Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки.
При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва:
към беседата >>
Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата.
Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква.
Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата.
Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
- Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш.
- Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш.
За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си.
към беседата >>
Един ден то запитало баща си:
Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата.
Един ден то запитало баща си:
към беседата >>
За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си.
- Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш.
За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си.
към беседата >>
– Татко, защо ти не ходиш на църква, нито пееш, нито се молиш?
– Татко, защо ти не ходиш на църква, нито пееш, нито се молиш?
към беседата >>
- Не, с перца аз не се занимавам.
- Не, с перца аз не се занимавам.
Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?
към беседата >>
– Аз, татковото, съм утвърден, да се молят и да пеят тези, които още не са утвърдени.
– Аз, татковото, съм утвърден, да се молят и да пеят тези, които още не са утвърдени.
към беседата >>
Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?
- Не, с перца аз не се занимавам.
Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?
към беседата >>
Детето се радвало, че баща му е утвърден.
Детето се радвало, че баща му е утвърден.
Един ден то се качва с баща си на една кола с един кон, но по едно време колата спряла и конят спрял - нито напред, нито назад иска да върви. Детето казало на баща си:
към беседата >>
- Как ще ти дам това, което е под перцата ми, не го давам.
- Как ще ти дам това, което е под перцата ми, не го давам.
към беседата >>
Един ден то се качва с баща си на една кола с един кон, но по едно време колата спряла и конят спрял - нито напред, нито назад иска да върви.
Детето се радвало, че баща му е утвърден.
Един ден то се качва с баща си на една кола с един кон, но по едно време колата спряла и конят спрял - нито напред, нито назад иска да върви.
Детето казало на баща си:
към беседата >>
- Тогава и аз не мога да те приема в училище.
- Тогава и аз не мога да те приема в училище.
към беседата >>
Детето казало на баща си:
Детето се радвало, че баща му е утвърден. Един ден то се качва с баща си на една кола с един кон, но по едно време колата спряла и конят спрял - нито напред, нито назад иска да върви.
Детето казало на баща си:
към беседата >>
- Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш.
- Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш.
към беседата >>
– Татко, конят се утвърди.
– Татко, конят се утвърди.
към беседата >>
- Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото.
- Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото.
към беседата >>
Желая хората да не се утвърдяват.
Желая хората да не се утвърдяват.
По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват. И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава. И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.
към беседата >>
И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат.
И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат.
От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат. Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
към беседата >>
По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват.
Желая хората да не се утвърдяват.
По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват.
И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава. И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.
към беседата >>
От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат.
От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
към беседата >>
И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава.
Желая хората да не се утвърдяват. По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват.
И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава.
И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.
към беседата >>
Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат. От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
към беседата >>
И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.
Желая хората да не се утвърдяват. По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват. И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава.
И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.
към беседата >>
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа.
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа.
Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат?
към беседата >>
Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш?
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа.
Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш?
Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
към беседата >>
Защо изяде пилците на тази кокошка?
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш?
Защо изяде пилците на тази кокошка?
Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата?
към беседата >>
Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна?
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка?
Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна?
Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже.
към беседата >>
Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях.
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна?
Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях.
А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат?
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях.
А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат?
Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат?
Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата?
Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата?
Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
Докато тя като професор престане да лъже.
Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата?
Докато тя като професор престане да лъже.
Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже.
Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.
към беседата >>
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно.
Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
към беседата >>
Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно.
Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл.
Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще.
към беседата >>
Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл.
Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни.
към беседата >>
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
към беседата >>
На кой професор изпращаш своите свещени мисли?
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
На кой професор изпращаш своите свещени мисли?
И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина.
към беседата >>
И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли?
И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения.
към беседата >>
Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще.
Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще.
Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения.
към беседата >>
Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни.
Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще.
Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни.
Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек.
към беседата >>
Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни.
Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога.
към беседата >>
За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина.
На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина.
Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час.
към беседата >>
Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения.
И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина.
Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения.
Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината.
към беседата >>
Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения.
Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения.
Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения.
Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни.
към беседата >>
Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек.
Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения.
Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек.
Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е.
към беседата >>
Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога.
Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек.
Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога.
Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос.
към беседата >>
Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час.
За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога.
Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час.
Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена.
към беседата >>
Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината.
Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час.
Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината.
Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение.
към беседата >>
Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни.
Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината.
Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни.
Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им.
към беседата >>
Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е.
Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни.
Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е.
няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше.
към беседата >>
няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос.
Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е.
няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос.
Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми.
към беседата >>
Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена.
Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос.
Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена.
Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество?
към беседата >>
Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение.
Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена.
Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение.
Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога.
към беседата >>
Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им.
Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение.
Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им.
Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви.
към беседата >>
Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше.
Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им.
Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше.
Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори.
към беседата >>
Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми.
няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше.
Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми.
Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение.
към беседата >>
Как нарече това същество?
Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми.
Как нарече това същество?
Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога.
Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество?
Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога.
Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Името му е съставено от четири букви.
Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога.
Името му е съставено от четири букви.
Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Първата буква е „И" - принципът, който твори.
Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви.
Първата буква е „И" - принципът, който твори.
Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение.
Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори.
Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение.
Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение.
Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".
към беседата >>
Човек трябва да научи своето име.
Човек трябва да научи своето име.
Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните.
към беседата >>
Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име.
Човек трябва да научи своето име.
Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име.
Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки.
към беседата >>
Силата на човека седи в неговото име.
Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име.
Силата на човека седи в неговото име.
Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно.
Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име.
Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно.
Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира.
Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно.
Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира.
Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Не че лошо живеят животните.
Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира.
Не че лошо живеят животните.
Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки.
Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните.
Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки.
Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки.
Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания.
към беседата >>
Тази притча за светилниците Христос изнесе повече за своите ученици, за да им обърне внимание, че добрият живот - маслото - човек трябва да носи в себе си.
Тази притча за светилниците Христос изнесе повече за своите ученици, за да им обърне внимание, че добрият живот - маслото - човек трябва да носи в себе си.
То е вложено вътре в него.
към беседата >>
То е вложено вътре в него.
Тази притча за светилниците Христос изнесе повече за своите ученици, за да им обърне внимание, че добрият живот - маслото - човек трябва да носи в себе си.
То е вложено вътре в него.
към беседата >>
Всеки трябва да вярва, че се ражда с всичките заложби от Бога и трябва да живее според тия свои заложби, а всички други неща в света са само условия за неговото развитие: майка и баща, брат и сестра, общество, народ, човечество, Небе и Земя, Вселена - всичко това са условия за неговата велика мисъл, а той, в единение с Бога, ще размишлява и всичко ще използва.
Всеки трябва да вярва, че се ражда с всичките заложби от Бога и трябва да живее според тия свои заложби, а всички други неща в света са само условия за неговото развитие: майка и баща, брат и сестра, общество, народ, човечество, Небе и Земя, Вселена - всичко това са условия за неговата велика мисъл, а той, в единение с Бога, ще размишлява и всичко ще използва.
Той няма какво да се занимава с недъзите на хората; с бедните хора няма какво да се занимава, защото всъщност бедните хора не са бедни. Когато казваме, че някой е беден, той е беден само по мисъл, той не знае как да мисли.
към беседата >>
Той няма какво да се занимава с недъзите на хората; с бедните хора няма какво да се занимава, защото всъщност бедните хора не са бедни.
Всеки трябва да вярва, че се ражда с всичките заложби от Бога и трябва да живее според тия свои заложби, а всички други неща в света са само условия за неговото развитие: майка и баща, брат и сестра, общество, народ, човечество, Небе и Земя, Вселена - всичко това са условия за неговата велика мисъл, а той, в единение с Бога, ще размишлява и всичко ще използва.
Той няма какво да се занимава с недъзите на хората; с бедните хора няма какво да се занимава, защото всъщност бедните хора не са бедни.
Когато казваме, че някой е беден, той е беден само по мисъл, той не знае как да мисли.
към беседата >>
Когато казваме, че някой е беден, той е беден само по мисъл, той не знае как да мисли.
Всеки трябва да вярва, че се ражда с всичките заложби от Бога и трябва да живее според тия свои заложби, а всички други неща в света са само условия за неговото развитие: майка и баща, брат и сестра, общество, народ, човечество, Небе и Земя, Вселена - всичко това са условия за неговата велика мисъл, а той, в единение с Бога, ще размишлява и всичко ще използва. Той няма какво да се занимава с недъзите на хората; с бедните хора няма какво да се занимава, защото всъщност бедните хора не са бедни.
Когато казваме, че някой е беден, той е беден само по мисъл, той не знае как да мисли.
към беседата >>
НАГОРЕ