НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
54
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
54
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това.
Който иска да слуша Словото Божие, трябва да има Вяра. Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене.
Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това.
Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора.
към беседата >>
– “Как да се предпазим от тази киселина?
Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм.
– “Как да се предпазим от тази киселина?
” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
към беседата >>
Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това.
Който иска да слуша Словото Божие, трябва да има Вяра. Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това.
Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това.
Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е.
към беседата >>
” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек.
Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина?
” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек.
Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват.
към беседата >>
Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете.
Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това.
Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете.
Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение.
към беседата >>
Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек.
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек.
Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек.
Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете.
Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете.
Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете.
И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
към беседата >>
Затова Той е създал камъните, растенията и животните.
Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек.
Затова Той е създал камъните, растенията и животните.
Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
И двете неща са възможни.
В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете.
И двете неща са възможни.
Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват.
Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните.
Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват.
Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
Смърт съществува в религията на болните хора.
Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни.
Смърт съществува в религията на болните хора.
Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
– “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват.
Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
Обаче, в религията на здравите хора, т.е.
Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора.
Обаче, в религията на здравите хора, т.е.
в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват.
” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н.
Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват.
Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение.
Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е.
в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение.
Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват.
Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.
към беседата >>
Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение.
Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам!
към беседата >>
Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.
към беседата >>
Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици.
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици.
– "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях.
към беседата >>
Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени.
Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени.
Ще изтъкна тази разлика със следния пример. Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание. Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи.
към беседата >>
– "Кой е донесъл това гърне с трици?
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици.
– "Кой е донесъл това гърне с трици?
– си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й.
към беседата >>
Ще изтъкна тази разлика със следния пример.
Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени.
Ще изтъкна тази разлика със следния пример.
Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание. Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си.
към беседата >>
– си казала тя.
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици?
– си казала тя.
– Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици.
към беседата >>
Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание.
Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика със следния пример.
Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание.
Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.
към беседата >>
– Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него.
Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя.
– Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него.
Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам! " Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици.
към беседата >>
Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества.
Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика със следния пример. Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание.
Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества.
Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатите чаши от пода, изчистила зацапаните черги и повторно донесла сладко и кафе.
към беседата >>
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания.
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания.
За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ?
към втори вариант >>
Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
(втори вариант)
Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель.
Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ.
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания.
За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ.
Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ?
към втори вариант >>
Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление.
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ.
Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление.
Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение.
към втори вариант >>
Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука.
Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво?
към втори вариант >>
Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко.
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление.
Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко.
Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената.
към втори вариант >>
Тази наука е само за здравитѣ.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука.
Тази наука е само за здравитѣ.
Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство.
към втори вариант >>
Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата.
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко.
Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата.
Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време.
към втори вариант >>
Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ.
Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота.
Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота.
към втори вариант >>
Кога се гнѣви човѣкъ?
(втори вариант)
Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата.
Кога се гнѣви човѣкъ?
— Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота.
Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др.
Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много.
към втори вариант >>
— Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе.
(втори вариант)
За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ?
— Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе.
Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
Какво представя ревматизъмътъ?
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др.
Какво представя ревматизъмътъ?
На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си.
към втори вариант >>
Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение.
(втори вариант)
Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе.
Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение.
Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво?
(втори вариант)
Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ?
На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво?
— На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената.
(втори вариант)
Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение.
Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената.
Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
— На голѣмо гастрономство.
(втори вариант)
Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво?
— На голѣмо гастрономство.
Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време.
(втори вариант)
Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената.
Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време.
Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота.
(втори вариант)
Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство.
Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота.
Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
(втори вариант)
Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време.
Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
към втори вариант >>
Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много.
(втори вариант)
Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота.
Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много.
Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви.
Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени.
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си.
(втори вариант)
Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много.
Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си.
Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви.
Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля.
Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени?
към втори вариант >>
Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
(втори вариант)
На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си.
Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.
към втори вариант >>
Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля.
Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания.
Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита.
към втори вариант >>
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги.
(втори вариант)
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги.
Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край. Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта? Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.
към втори вариант >>
Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания.
Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно.
Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой.
към втори вариант >>
Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край.
(втори вариант)
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги.
Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край.
Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта? Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.
към втори вариант >>
Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно.
Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си.
Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ.
към втори вариант >>
Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта?
(втори вариант)
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги. Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край.
Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта?
Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.
към втори вариант >>
Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени.
(втори вариант)
Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си.
Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени.
Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
към втори вариант >>
Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието.
(втори вариант)
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги. Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край. Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта?
Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието.
Много време има още, докато дойде до Откровението.
към втори вариант >>
Защо иска да се жени?
(втори вариант)
Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени.
Защо иска да се жени?
Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
Много време има още, докато дойде до Откровението.
(втори вариант)
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги. Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край. Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта? Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието.
Много време има още, докато дойде до Откровението.
към втори вариант >>
Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита.
(втори вариант)
Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени?
Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита.
Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението.
Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари.
към втори вариант >>
Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой.
(втори вариант)
Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита.
Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой.
Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението.
Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая.
Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота.
към втори вариант >>
Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ.
(втори вариант)
Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой.
Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ.
Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая.
Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща.
Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло.
към втори вариант >>
Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
(втори вариант)
Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ.
Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща.
Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ.
Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване.
към втори вариант >>
Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
(втори вариант)
Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената.
Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.
към втори вариант >>
Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ.
Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени.
Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята.
Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь.
към втори вариант >>
Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени.
Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари.
Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се.
към втори вариант >>
Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята.
Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание.
Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта.
към втори вариант >>
Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота.
(втори вариант)
Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари.
Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота.
И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание.
Това е невъзможно.
Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание.
към втори вариант >>
И на онзи свѣтъ е свѣтло.
(втори вариант)
Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота.
И на онзи свѣтъ е свѣтло.
Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни.
към втори вариант >>
Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно.
Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава.
Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь.
към втори вариант >>
Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване.
(втори вариант)
Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло.
Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване.
Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си.
към втори вариант >>
Кога знанието възгордява?
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава.
Кога знанието възгордява?
— Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание.
към втори вариант >>
Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва.
(втори вариант)
Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване.
Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва.
Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си.
към втори вариант >>
— Когато човѣкъ нѣма любовь.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява?
— Когато човѣкъ нѣма любовь.
Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се.
(втори вариант)
Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва.
Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се.
Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви.
към втори вариант >>
Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта.
(втори вариант)
Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь.
Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта.
Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си.
(втори вариант)
Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се.
Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си.
Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи.
към втори вариант >>
Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание.
(втори вариант)
Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта.
Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание.
Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Бѫдете свободни.
(втори вариант)
И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си.
Бѫдете свободни.
Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ.
към втори вариант >>
Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь.
(втори вариант)
Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание.
Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь.
Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си.
(втори вариант)
Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни.
Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си.
Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си.
към втори вариант >>
Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание.
(втори вариант)
Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь.
Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание.
Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си.
(втори вариант)
Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си.
Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си.
Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него.
към втори вариант >>
Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
— Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание.
Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ.
Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви.
(втори вариант)
Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си.
Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви.
Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
(втори вариант)
Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ.
Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.
към втори вариант >>
Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи.
(втори вариант)
Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви.
Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи.
Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе.
към втори вариант >>
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката.
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката.
Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ?
към втори вариант >>
Гледай човѣка право въ очитѣ.
(втори вариант)
Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи.
Гледай човѣка право въ очитѣ.
Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ.
към втори вариант >>
Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква.
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката.
Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква.
Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания.
към втори вариант >>
Бѫдете искрени въ проявитѣ си.
(втори вариант)
Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ.
Бѫдете искрени въ проявитѣ си.
Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване.
към втори вариант >>
Нѣкой казва, че е християнинъ.
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква.
Нѣкой казва, че е християнинъ.
Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно.
към втори вариант >>
Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него.
(втори вариант)
Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си.
Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него.
На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка?
към втори вариант >>
Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си.
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ.
Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си.
Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната?
към втори вариант >>
На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно.
(втори вариант)
Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него.
На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно.
Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение?
към втори вариант >>
Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ.
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си.
Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ.
Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може.
към втори вариант >>
Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе.
(втори вариант)
Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно.
Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе.
Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате?
към втори вариант >>
Въ какво се състои творческиятъ принципъ?
(втори вариант)
Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ.
Въ какво се състои творческиятъ принципъ?
— Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре?
към втори вариант >>
Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ.
(втори вариант)
Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе.
Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ.
Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите.
към втори вариант >>
— Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания.
(втори вариант)
Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ?
— Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания.
Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Това не е рѫкуване.
(втори вариант)
Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ.
Това не е рѫкуване.
Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ.
към втори вариант >>
Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно.
(втори вариант)
Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания.
Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно.
Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ.
към втори вариант >>
Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка?
(втори вариант)
Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване.
Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка?
Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната?
(втори вариант)
Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно.
Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната?
Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането?
към втори вариант >>
Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение?
(втори вариант)
На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка?
Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение?
Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци.
към втори вариант >>
Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може.
(втори вариант)
Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната?
Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може.
Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е.
към втори вариант >>
Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате?
(втори вариант)
Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение?
Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате?
Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ.
към втори вариант >>
Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре?
(втори вариант)
Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може.
Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре?
— Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне.
към втори вариант >>
Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите.
(втори вариант)
Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате?
Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите.
Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания.
към втори вариант >>
— Да обърнете поне единия отъ тѣхъ.
(втори вариант)
— Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре?
— Да обърнете поне единия отъ тѣхъ.
Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие.
към втори вариант >>
Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ.
(втори вариант)
Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите.
Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ.
Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ.
към втори вариант >>
Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ.
(втори вариант)
Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ.
Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ.
— Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ.
към втори вариант >>
Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ.
Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ.
Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея.
към втори вариант >>
— Какво означава обръщането?
(втори вариант)
Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ.
— Какво означава обръщането?
— Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие.
към втори вариант >>
Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци.
(втори вариант)
Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ.
Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци.
Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
— Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е.
(втори вариант)
Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането?
— Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е.
той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия.
към втори вариант >>
Това рѫкуване има смисълъ.
(втори вариант)
Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци.
Това рѫкуване има смисълъ.
Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
той да излѣзе на лице, да изпъкне.
(втори вариант)
Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е.
той да излѣзе на лице, да изпъкне.
Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания.
(втори вариант)
Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ.
Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания.
Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие.
(втори вариант)
— Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне.
Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие.
Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ.
(втори вариант)
Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания.
Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ.
Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ.
(втори вариант)
Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие.
Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ.
Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея.
(втори вариант)
Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ.
Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея.
Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие.
(втори вариант)
— Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ.
Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие.
Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Който придобие новото, коренно се преобразява.
(втори вариант)
Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея.
Който придобие новото, коренно се преобразява.
към втори вариант >>
Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия.
(втори вариант)
— Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие.
Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия.
Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ.
Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ.
към втори вариант >>
Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
(втори вариант)
той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия.
Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.
към втори вариант >>
Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ.
Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ.
Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ.
към втори вариант >>
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе.
Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е.
към втори вариант >>
Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ.
Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване.
Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ.
към втори вариант >>
Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе.
Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель.
Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето.
към втори вариант >>
Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване.
Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея.
Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта.
към втори вариант >>
Ако е така, ще измѣните пѫтя си.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель.
Ако е така, ще измѣните пѫтя си.
— Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо.
към втори вариант >>
Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея.
Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа.
Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония?
към втори вариант >>
— Отъ мене нищо нѣма да стане.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си.
— Отъ мене нищо нѣма да стане.
— За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ.
(втори вариант)
Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа.
Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ.
Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога.
към втори вариант >>
— За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане.
— За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога.
Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Това е достояние само за здравия човѣкъ.
(втори вариант)
Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ.
Това е достояние само за здравия човѣкъ.
Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание.
към втори вариант >>
Той създаде свѣта отъ нищо, т. е.
(втори вариант)
Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога.
Той създаде свѣта отъ нищо, т. е.
отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ.
(втори вариант)
Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ.
Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ.
Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото.
към втори вариант >>
отъ нулата, отъ яйцето.
(втори вариант)
Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е.
отъ нулата, отъ яйцето.
Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Той не може да възприеме и приложи любовьта.
(втори вариант)
Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ.
Той не може да възприеме и приложи любовьта.
Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо.
(втори вариант)
Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето.
Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо.
Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония?
(втори вариант)
Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта.
Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония?
Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана!
към втори вариант >>
Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
(втори вариант)
— Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо.
Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога.
(втори вариант)
Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония?
Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога.
Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия!
към втори вариант >>
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ.
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н.
към втори вариант >>
Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание.
(втори вариант)
Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога.
Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание.
Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ.
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо.
Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо.
към втори вариант >>
Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото.
(втори вариант)
Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание.
Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото.
Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ.
към втори вариант >>
Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо.
Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо.
Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Той иде вече въ свѣта.
(втори вариант)
Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото.
Той иде вече въ свѣта.
Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ.
към втори вариант >>
Кой човѣкъ е нищо?
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо.
Кой човѣкъ е нищо?
— Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана!
(втори вариант)
Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта.
Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана!
Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни.
към втори вариант >>
— Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо?
— Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви.
Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Алилуия!
(втори вариант)
Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана!
Алилуия!
Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува.
към втори вариант >>
Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви.
Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н.
Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове.
(втори вариант)
Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия!
Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове.
Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”.
към втори вариант >>
Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н.
Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо.
Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ.
(втори вариант)
Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове.
Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ.
Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
(втори вариант)
Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо.
Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.
към втори вариант >>
Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ.
(втори вариант)
Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ.
Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ.
Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота. Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
към втори вариант >>
Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни.
(втори вариант)
Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ.
Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни.
За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта.
Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота. Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
към втори вариант >>
За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува.
(втори вариант)
Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни.
За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува.
Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта.
Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо.
Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота. Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
към втори вариант >>
Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”.
(втори вариант)
Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува.
Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”.
Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо.
Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота.
Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
към втори вариант >>
Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
(втори вариант)
Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”.
Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.
към втори вариант >>
Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота.
Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.
към втори вариант >>
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта.
Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ.
към втори вариант >>
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия.
Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта.
Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете.
Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари.
към втори вариант >>
Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия.
Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора.
Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи.
към втори вариант >>
Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете.
Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си.
Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера.
към втори вариант >>
Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора.
Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ.
Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота.
към втори вариант >>
Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си.
Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ.
Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ.
към втори вариант >>
Тя се отличава коренно отъ първата.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ.
Тя се отличава коренно отъ първата.
Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”.
към втори вариант >>
Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ.
Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога.
Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини.
към втори вариант >>
Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата.
Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ.
Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ.
към втори вариант >>
Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ.
(втори вариант)
Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога.
Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ.
Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ.
към втори вариант >>
Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ.
(втори вариант)
Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ.
Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ.
Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари.
(втори вариант)
Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ.
Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари.
Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене.
към втори вариант >>
Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи.
(втори вариант)
Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ.
Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи.
Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера.
(втори вариант)
Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари.
Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера.
Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота.
(втори вариант)
Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи.
Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота.
Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ.
(втори вариант)
Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера.
Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ.
Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”.
(втори вариант)
Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота.
Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”.
Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини.
(втори вариант)
Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ.
Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини.
Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ.
(втори вариант)
Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”.
Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ.
Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ.
(втори вариант)
Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини.
Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ.
Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ.
(втори вариант)
Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ.
Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ.
Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене.
(втори вариант)
Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ.
Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене.
На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
(втори вариант)
Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ.
Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.
към втори вариант >>
На какво приличамъ сега?
(втори вариант)
Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене.
На какво приличамъ сега?
към втори вариант >>
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е.
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е.
първата буква. Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ.
Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си.
към втори вариант >>
първата буква.
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е.
първата буква.
Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ.
Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо.
Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа.
към втори вариант >>
Коя е втората буква?
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква.
Коя е втората буква?
— Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо.
Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората.
Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
— Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха.
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква?
— Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха.
Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Следъ това той си казалъ: Ще се оженя.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората.
Следъ това той си казалъ: Ще се оженя.
Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха.
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха.
Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха.
Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя.
Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората.
Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
(втори вариант)
Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха.
Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.
към втори вариант >>
Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си.
(втори вариант)
Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората.
Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си.
— Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия.
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия.
Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта.
към втори вариант >>
— Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа.
(втори вариант)
Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си.
— Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа.
Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си.
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия.
Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си.
За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно.
към втори вариант >>
Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
(втори вариант)
Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа.
Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
За коя плъть и кръвь се говори въ стиха?
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си.
За коя плъть и кръвь се говори въ стиха?
За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта.
към втори вариант >>
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ.
Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ.
към втори вариант >>
За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна.
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха?
За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна.
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази.
към втори вариант >>
Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ.
Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ.
Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе.
към втори вариант >>
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно.
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна.
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно.
Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ.
към втори вариант >>
Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ.
Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората.
Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората.
към втори вариант >>
Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта.
(втори вариант)
Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно.
Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта.
Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина?
към втори вариант >>
Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората.
Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени.
Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ.
към втори вариант >>
Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно.
(втори вариант)
Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта.
Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно.
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь.
към втори вариант >>
Съ това става наредъ съ хората.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени.
Съ това става наредъ съ хората.
Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ.
към втори вариант >>
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта.
(втори вариант)
За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно.
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта.
Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ.
към втори вариант >>
Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ.
(втори вариант)
Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората.
Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ.
На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ.
към втори вариант >>
Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази.
(втори вариант)
За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта.
Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази.
Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ.
към втори вариант >>
На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе.
(втори вариант)
Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ.
На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе.
Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора.
към втори вариант >>
Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ.
(втори вариант)
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази.
Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ.
— Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ.
към втори вариант >>
Така той става за посмѣшище на хората.
(втори вариант)
Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе.
Така той става за посмѣшище на хората.
Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати.
към втори вариант >>
— Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина?
(втори вариант)
Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ.
— Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина?
— Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ.
към втори вариант >>
Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ.
(втори вариант)
Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората.
Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ.
Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра.
към втори вариант >>
— Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь.
(втори вариант)
Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина?
— Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь.
Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
към втори вариант >>
Това е религия и наука за болнитѣ.
(втори вариант)
Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ.
Това е религия и наука за болнитѣ.
Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи.
към втори вариант >>
Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ.
(втори вариант)
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь.
Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ.
Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ.
към втори вариант >>
Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ.
(втори вариант)
Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ.
Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ.
Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие.
към втори вариант >>
Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ.
(втори вариант)
Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ.
Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ.
Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора.
(втори вариант)
На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ.
Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора.
Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене.
към втори вариант >>
Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ.
(втори вариант)
Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ.
Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ.
Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати.
(втори вариант)
Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора.
Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати.
Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това.
към втори вариант >>
Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ.
(втори вариант)
— Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ.
Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ.
Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра.
(втори вариант)
Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати.
Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра.
Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това.
към втори вариант >>
Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
(втори вариант)
— Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ.
Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Ще кажете, че сте вѣрващи.
(втори вариант)
Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра.
Ще кажете, че сте вѣрващи.
Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете.
към втори вариант >>
Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ.
(втори вариант)
Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н.
Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ.
Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие.
(втори вариант)
Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи.
Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие.
Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете.
към втори вариант >>
Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
(втори вариант)
Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ.
Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.
към втори вариант >>
Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене.
(втори вариант)
Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие.
Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене.
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни.
към втори вариант >>
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него.
към втори вариант >>
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това.
(втори вариант)
Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене.
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това.
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора.
към втори вариант >>
Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици.
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи.
Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици.
— Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ!
към втори вариант >>
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това.
(втори вариант)
Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това.
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това.
Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е.
към втори вариант >>
— Кой донесълъ това гърне съ трици?
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици.
— Кой донесълъ това гърне съ трици?
— си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете.
(втори вариант)
Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това.
Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете.
Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение.
към втори вариант >>
— си казала тя.
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици?
— си казала тя.
Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
към втори вариант >>
Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете.
(втори вариант)
Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете.
Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете.
И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
към втори вариант >>
Азъ се моля за пари, а получавамъ трици.
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя.
Азъ се моля за пари, а получавамъ трици.
Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
И дветѣ нѣща сѫ възможни.
(втори вариант)
Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете.
И дветѣ нѣща сѫ възможни.
Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него.
(втори вариант)
Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици.
Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него.
Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора.
(втори вариант)
Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни.
Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора.
Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ!
(втори вариант)
Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него.
Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ!
Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е.
(втори вариант)
Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора.
Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е.
въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ.
(втори вариант)
— Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ!
Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ.
Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение.
(втори вариант)
Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е.
въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение.
Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
(втори вариант)
— си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ.
Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
(втори вариант)
Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение.
Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
(втори вариант)
Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ.
Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.
към втори вариант >>
Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
(втори вариант)
И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство.
Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното.
Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ.
към втори вариант >>
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени.
Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи.
към втори вариант >>
Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното.
Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна.
Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той.
към втори вариант >>
Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени.
Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ.
Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
към втори вариант >>
Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна.
Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство.
И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ.
Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание.
Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.
към втори вариант >>
И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство.
И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ.
Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание.
Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества.
Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе.
към втори вариант >>
Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ.
Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша.
Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества.
Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му.
Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена?
към втори вариант >>
Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша.
Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ.
Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи.
(втори вариант)
Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му.
Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи.
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.
към втори вариант >>
Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той.
(втори вариант)
Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ.
Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той.
Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
(втори вариант)
Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи.
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
към втори вариант >>
Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
(втори вариант)
Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той.
Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.
към втори вариант >>
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.
(втори вариант)
Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.
Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили.
към втори вариант >>
Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе.
(втори вариант)
Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала.
Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе.
Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна?
към втори вариант >>
Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си.
Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига.
към втори вариант >>
Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена?
(втори вариант)
Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе.
Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена?
Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
към втори вариант >>
Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си.
Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль.
Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ.
към втори вариант >>
Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.
(втори вариант)
Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена?
Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.
Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение.
към втори вариант >>
Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль.
Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си.
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята.
към втори вариант >>
Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
(втори вариант)
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.
Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
към втори вариант >>
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си.
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
към втори вариант >>
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна.
(втори вариант)
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна.
Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили.
Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца.
към втори вариант >>
Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна?
(втори вариант)
Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна.
Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна?
Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига.
(втори вариант)
Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили.
Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига.
Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
(втори вариант)
Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна?
Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
— Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ.
(втори вариант)
Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига.
Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ.
Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
— Това бѣше външната страна на моето поведение.
(втори вариант)
Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви?
— Това бѣше външната страна на моето поведение.
Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята.
(втори вариант)
Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ.
Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята.
Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
(втори вариант)
Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение.
Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
(втори вариант)
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята.
Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
(втори вариант)
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.
към втори вариант >>
Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца.
(втори вариант)
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца.
Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави.
Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость.
към втори вариант >>
Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
(втори вариант)
Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца.
Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.
към втори вариант >>
Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави.
Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
Ако не е слизалъ, ще слѣзе.
(втори вариант)
Ако не е слизалъ, ще слѣзе.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
към втори вариант >>
Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ.
Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ.
(втори вариант)
Ако не е слизалъ, ще слѣзе.
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ.
Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
към втори вариант >>
Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ.
Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си.
Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца.
(втори вариант)
Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ.
Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца.
Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
към втори вариант >>
Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си.
Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки.
И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
(втори вариант)
Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца.
Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
към втори вариант >>
И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость.
(втори вариант)
Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки.
И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость.
Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота.
(втори вариант)
Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота.
— Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.
към втори вариант >>
Красиви и велики работи има въ духовната наука.
(втори вариант)
Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость.
Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
— Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ.
(втори вариант)
Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота.
— Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ.
— Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.
към втори вариант >>
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение.
Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си.
към втори вариант >>
— Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.
(втори вариант)
Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ.
— Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение.
Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата.
На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава.
към втори вариант >>
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни.
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни.
Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си.
към втори вариант >>
На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата.
На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване.
За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение.
към втори вариант >>
Коя е причината за нещастието имъ?
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни.
Коя е причината за нещастието имъ?
— Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени.
към втори вариант >>
За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване.
За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна.
Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото.
към втори вариант >>
— Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили.
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ?
— Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили.
Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
към втори вариант >>
Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна.
Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ.
На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази.
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили.
Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази.
Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ.
към втори вариант >>
На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ.
На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си.
Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ.
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази.
Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ.
Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние.
към втори вариант >>
Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си.
Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава.
Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си.
(втори вариант)
Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ.
Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си.
За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение.
(втори вариант)
На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава.
Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение.
На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени.
(втори вариант)
Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си.
За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени.
Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото.
(втори вариант)
За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение.
На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото.
Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
(втори вариант)
— Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени.
Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
(втори вариант)
Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото.
Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ.
(втори вариант)
Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби.
Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ.
Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ!
към втори вариант >>
Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние.
(втори вариант)
Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ.
Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние.
Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ.
Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече.
към втори вариант >>
Това значи да посрещнемъ Исуса.
(втори вариант)
Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние.
Това значи да посрещнемъ Исуса.
към втори вариант >>
Нищо друго не ви остава, освенъ да работите.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ.
Нищо друго не ви остава, освенъ да работите.
Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си.
Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика.
към втори вариант >>
Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите.
Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново.
Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно.
към втори вариант >>
Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си.
Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни.
На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло.
към втори вариант >>
Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново.
Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми.
Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали.
към втори вариант >>
На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни.
На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ.
Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика.
към втори вариант >>
Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ!
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми.
Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ!
Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ.
към втори вариант >>
Тамъ не приематъ учащи се.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ.
Тамъ не приематъ учащи се.
Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение?
към втори вариант >>
Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече.
(втори вариант)
Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ!
Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече.
Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Човѣкъ се учи, докато е на земята.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се.
Човѣкъ се учи, докато е на земята.
Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима.
към втори вариант >>
Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
(втори вариант)
Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече.
Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика.
(втори вариант)
Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята.
Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика.
Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание.
към втори вариант >>
Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно.
(втори вариант)
Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи.
Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно.
Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло.
(втори вариант)
Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика.
Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло.
Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно.
към втори вариант >>
Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали.
(втори вариант)
Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно.
Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали.
Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика.
(втори вариант)
На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло.
Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика.
Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа.
към втори вариант >>
Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ.
(втори вариант)
Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали.
Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ.
Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Какъ разбирате това: направо или по отражение?
(втори вариант)
Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика.
Какъ разбирате това: направо или по отражение?
Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство.
към втори вариант >>
Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
(втори вариант)
Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ.
Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.
към втори вариант >>
Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима.
(втори вариант)
Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение?
Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима.
Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре.
към втори вариант >>
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ.
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ.
Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
Разбирането на нѣщата означава знание.
(втори вариант)
Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима.
Разбирането на нѣщата означава знание.
Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта.
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ.
Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта.
Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно.
(втори вариант)
Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание.
Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно.
Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
Това е казано преди две хиляди години.
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта.
Това е казано преди две хиляди години.
Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа.
(втори вариант)
Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно.
Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа.
За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
Това е казано въ рая преди осемь хиляди години.
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години.
Това е казано въ рая преди осемь хиляди години.
Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство.
(втори вариант)
Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа.
За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство.
Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е.
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години.
Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е.
ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре.
(втори вариант)
Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство.
Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре.
Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
(втори вариант)
Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е.
ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”
към втори вариант >>
Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
(втори вариант)
Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре.
Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.
към втори вариант >>
Желая ви да посрещнете вашия Исусъ, да Му дадете добъръ приемъ и да станете здравъ народъ, силенъ, крепъкъ по умъ, по сърдце, по духъ и по душа.
(втори вариант)
Желая ви да посрещнете вашия Исусъ, да Му дадете добъръ приемъ и да станете здравъ народъ, силенъ, крепъкъ по умъ, по сърдце, по духъ и по душа.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь. Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.
към втори вариант >>
Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь.
Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.
към втори вариант >>
Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь.
Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.
към втори вариант >>
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята.
Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често.
към втори вариант >>
Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята.
Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ.
Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце.
към втори вариант >>
Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха.
Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща.
към втори вариант >>
Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ.
Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно.
Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха.
Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение.
Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате.
към втори вариант >>
Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно.
Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши.
Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение.
Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко.
Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ.
към втори вариант >>
Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши.
Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ.
Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко.
Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща.
Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви.
(втори вариант)
То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ.
Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви.
Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща.
Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често.
Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце.
(втори вариант)
Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви.
Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце.
Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща.
(втори вариант)
Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често.
Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща.
Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
(втори вариант)
Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце.
Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.
към втори вариант >>
Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате.
(втори вариант)
Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща.
Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате.
Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ.
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ.
— Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно.
към втори вариант >>
Това е изключено отъ вашия животъ.
(втори вариант)
Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате.
Това е изключено отъ вашия животъ.
И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
— Защо?
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ.
— Защо?
— Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ.
към втори вариант >>
И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
(втори вариант)
Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ.
И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.
към втори вариант >>
— Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ.
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо?
— Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ.
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи.
към втори вариант >>
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”.
Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ.
към втори вариант >>
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща.
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ.
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща.
Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
към втори вариант >>
Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”.
Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява.
Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете.
към втори вариант >>
Всичко е скѫпо и го нѣма.
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща.
Всичко е скѫпо и го нѣма.
Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си.
към втори вариант >>
Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява.
Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.
Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота.
към втори вариант >>
Всички искатъ хлѣбъ, брашно.
(втори вариант)
Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма.
Всички искатъ хлѣбъ, брашно.
Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати.
към втори вариант >>
Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.
Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ.
Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса?
към втори вариант >>
Азъ не мисля като васъ.
(втори вариант)
— Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно.
Азъ не мисля като васъ.
Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане.
към втори вариант >>
Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ.
Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ.
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи.
(втори вариант)
— Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ.
Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи.
Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича.
към втори вариант >>
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ.
(втори вариант)
„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ.
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ.
Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво.
към втори вариант >>
Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
(втори вариант)
Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи.
Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество.
към втори вариант >>
Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете.
(втори вариант)
Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ.
Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете.
Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ.
към втори вариант >>
Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си.
(втори вариант)
Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо.
Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си.
Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия.
към втори вариант >>
Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота.
(втори вариант)
Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете.
Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота.
— Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа.
към втори вариант >>
Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати.
(втори вариант)
Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си.
Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати.
Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява.
към втори вариант >>
— Кѫде ще срещнемъ Исуса?
(втори вариант)
Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота.
— Кѫде ще срещнемъ Исуса?
— Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ.
към втори вариант >>
Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане.
(втори вариант)
Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати.
Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане.
Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги.
към втори вариант >>
— Навсѣкѫде.
(втори вариант)
Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса?
— Навсѣкѫде.
Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
Тѣхъ Христосъ обича.
(втори вариант)
Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане.
Тѣхъ Христосъ обича.
Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ.
към втори вариант >>
Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво.
(втори вариант)
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде.
Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво.
Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество.
(втори вариант)
Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича.
Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество.
На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ.
към втори вариант >>
Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ.
(втори вариант)
Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво.
Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ.
Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия.
(втори вариант)
Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество.
На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия.
Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ.
към втори вариант >>
Това се отнася и за жената, и за мѫжа.
(втори вариант)
Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ.
Това се отнася и за жената, и за мѫжа.
Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява.
(втори вариант)
Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия.
Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява.
Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа.
към втори вариант >>
Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ.
(втори вариант)
— Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа.
Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ.
Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги.
(втори вариант)
Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява.
Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги.
Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
към втори вариант >>
Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
(втори вариант)
— Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ.
Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.
към втори вариант >>
Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ.
(втори вариант)
Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги.
Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ.
Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь.
към втори вариант >>
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо.
Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така.
към втори вариант >>
Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ.
(втори вариант)
Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ.
Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ.
Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение?
към втори вариант >>
Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо.
Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ.
Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото.
към втори вариант >>
Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ.
(втори вариант)
На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ.
Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ.
Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ.
Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма.
Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата.
към втори вариант >>
Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа.
(втори вариант)
Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ.
Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа.
Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ?
към втори вариант >>
Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма.
Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата.
Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
(втори вариант)
Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа.
Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено.
към втори вариант >>
Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата.
Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно.
Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Каквото работите, работете съ любовь.
(втори вариант)
Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови.
Каквото работите, работете съ любовь.
Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно.
Не е така.
И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Трѣбва ли жената да готви съ неразположение?
(втори вариант)
Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь.
Трѣбва ли жената да готви съ неразположение?
Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта.
към втори вариант >>
И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото.
(втори вариант)
Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така.
И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото.
Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Ще праже лукъ и ще се гнѣви.
(втори вариант)
Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение?
Ще праже лукъ и ще се гнѣви.
Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането.
към втори вариант >>
Важенъ е принципътъ, а не формата.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото.
Важенъ е принципътъ, а не формата.
Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Кой я кара да пражи лукъ?
(втори вариант)
Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви.
Кой я кара да пражи лукъ?
Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите.
към втори вариант >>
Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
(втори вариант)
Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата.
Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.
към втори вариант >>
Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено.
(втори вариант)
Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ?
Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено.
Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите.
към втори вариант >>
„На утрешния день”.
(втори вариант)
„На утрешния день”.
При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ.
към втори вариант >>
Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ.
(втори вариант)
Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено.
Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ.
Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ.
към втори вариант >>
При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то.
(втори вариант)
„На утрешния день”.
При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то.
Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни.
към втори вариант >>
Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта.
(втори вариант)
Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ.
Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта.
И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето.
към втори вариант >>
Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта.
(втори вариант)
„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то.
Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта.
Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ.
към втори вариант >>
И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането.
(втори вариант)
Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта.
И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането.
Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица.
към втори вариант >>
Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь.
(втори вариант)
„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта.
Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь.
Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си.
към втори вариант >>
Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите.
(втори вариант)
Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането.
Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите.
Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ.
към втори вариант >>
Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение.
(втори вариант)
„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь.
Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение.
Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея.
към втори вариант >>
Не е нуждно да го пражите.
(втори вариант)
Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите.
Не е нуждно да го пражите.
Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ.
към втори вариант >>
Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ.
(втори вариант)
„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение.
Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ.
Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика.
към втори вариант >>
Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ.
(втори вариант)
Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите.
Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ.
И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ.
към втори вариант >>
Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни.
(втори вариант)
При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ.
Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни.
Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи.
към втори вариант >>
И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето.
(втори вариант)
Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ.
И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето.
Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства.
към втори вариант >>
Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ.
(втори вариант)
Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни.
Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ.
Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне?
към втори вариант >>
Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица.
(втори вариант)
И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето.
Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица.
Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си.
(втори вариант)
Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ.
Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си.
Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може.
към втори вариант >>
Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ.
(втори вариант)
Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица.
Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ.
Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея.
(втори вариант)
Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си.
Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея.
Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно.
към втори вариант >>
Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ.
(втори вариант)
Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ.
Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ.
Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика.
(втори вариант)
Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея.
Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика.
Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото.
към втори вариант >>
Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ.
(втори вариант)
Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ.
Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ.
Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи.
(втори вариант)
Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика.
Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи.
Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите.
към втори вариант >>
Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства.
(втори вариант)
И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ.
Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства.
Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне?
(втори вариант)
Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи.
Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне?
— Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени.
към втори вариант >>
Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
(втори вариант)
Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства.
Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.
към втори вариант >>
— Не може.
(втори вариант)
Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне?
— Не може.
Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния.
към втори вариант >>
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно.
към втори вариант >>
Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно.
(втори вариант)
Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може.
Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно.
Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ.
към втори вариант >>
Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”.
Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената.
Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
към втори вариант >>
Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото.
(втори вариант)
Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно.
Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото.
Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка.
към втори вариант >>
Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената.
Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената.
И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено.
към втори вариант >>
Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите.
(втори вариант)
Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото.
Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите.
Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята.
към втори вариант >>
И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената.
И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха.
Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва.
към втори вариант >>
Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени.
(втори вариант)
Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите.
Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени.
Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха.
Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ.
Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви.
към втори вариант >>
Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния.
(втори вариант)
— Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени.
Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния.
Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ.
Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно.
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко.
към втори вариант >>
Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ.
(втори вариант)
Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния.
Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ.
Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
(втори вариант)
Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно.
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
към втори вариант >>
Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка.
(втори вариант)
Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ.
Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка.
Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено.
(втори вариант)
Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено.
Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
към втори вариант >>
Това е вѣрно за земята.
(втори вариант)
Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка.
Това е вѣрно за земята.
Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва.
(втори вариант)
И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено.
Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва.
Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
(втори вариант)
Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята.
Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви.
(втори вариант)
Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва.
Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви.
Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена.
Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето.
към втори вариант >>
Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко.
(втори вариант)
Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви.
Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко.
Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена.
Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне.
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота.
към втори вариант >>
Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
(втори вариант)
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко.
Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне.
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго.
Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите.
към втори вариант >>
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
(втори вариант)
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Който падне, да стане и да благодари на Бога.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго.
Който падне, да стане и да благодари на Бога.
Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
към втори вариант >>
Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
(втори вариант)
Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.
към втори вариант >>
Падането и качването сѫ закони на физиката.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога.
Падането и качването сѫ закони на физиката.
И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество.
към втори вариант >>
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули.
Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици?
към втори вариант >>
И земята пада къмъ слънцето.
(втори вариант)
Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката.
И земята пада къмъ слънцето.
Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава.
към втори вариант >>
Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули.
Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати.
Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение.
към втори вариант >>
Падането е необходимо за движението, а движението — за живота.
(втори вариант)
Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето.
Падането е необходимо за движението, а движението — за живота.
Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили.
към втори вариант >>
Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати.
Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици.
Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си.
към втори вариант >>
Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите.
(втори вариант)
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота.
Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите.
Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното.
към втори вариант >>
Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици.
Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си.
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е.
към втори вариант >>
Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
(втори вариант)
Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите.
Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни.
към втори вариант >>
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си.
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ.
— Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
към втори вариант >>
Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество.
(втори вариант)
Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане.
Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество.
И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна.
към втори вариант >>
— Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици?
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ.
— Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици?
— Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши.
към втори вариант >>
И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава.
(втори вариант)
И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество.
И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава.
Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
— Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение.
(втори вариант)
Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици?
— Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение.
Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель.
към втори вариант >>
Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили.
(втори вариант)
Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава.
Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили.
Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си.
(втори вариант)
Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение.
Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си.
Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното.
(втори вариант)
Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили.
Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното.
Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
Той ще даде нови кѫщи, т. е.
(втори вариант)
Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си.
Той ще даде нови кѫщи, т. е.
нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни.
(втори вариант)
Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното.
Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни.
Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
(втори вариант)
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е.
нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна.
(втори вариант)
Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни.
Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна.
Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши.
(втори вариант)
— Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши.
Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
(втори вариант)
И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна.
Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.
към втори вариант >>
Така постѫпва всѣки учитель.
(втори вариант)
— Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши.
Така постѫпва всѣки учитель.
Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.
към втори вариант >>
2.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Значи, светът е пълен с попове и попадии.
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца.
Значи, светът е пълен с попове и попадии.
Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права.
към беседата >>
Мъчно се дохожда до седмото Небе.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език.
Мъчно се дохожда до седмото Небе.
Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина.
към беседата >>
Какво означава думата поп?
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии.
Какво означава думата поп?
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
към беседата >>
Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе.
Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу.
Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот.
към беседата >>
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп?
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво?
към беседата >>
Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу.
Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат.
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава.
към беседата >>
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината.
към беседата >>
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат.
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух.
Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото.
към беседата >>
Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината.
към беседата >>
Дишането пък подразбира мислене.
За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух.
Дишането пък подразбира мислене.
Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни.
към беседата >>
Тази поговорка не е права.
Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
Тази поговорка не е права.
Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината.
към беседата >>
Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина.
Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене.
Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина.
Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права.
Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
На какво? На Истината.
към беседата >>
Яденето подразбира Живот.
Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина.
Яденето подразбира Живот.
Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
На какво?
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
На какво?
На Истината.
към беседата >>
Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава.
Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот.
Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава.
Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
На Истината.
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво?
На Истината.
към беседата >>
Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото.
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава.
Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото.
Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен.
Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях.
към беседата >>
Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни.
Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото.
Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни.
Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
Той има условия за развитие.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен.
Той има условия за развитие.
Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е.
към беседата >>
Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни.
Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>
Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен. Той има условия за развитие.
Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще.
Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат.
към беседата >>
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца.
към беседата >>
Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен. Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще.
Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни.
Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват.
към беседата >>
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
към беседата >>
Някои казват, че вярват само в това, което виждат.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен. Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни.
Някои казват, че вярват само в това, което виждат.
Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус.
към беседата >>
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи.
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение. Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи.
И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята. Ангелите отговарят:
към беседата >>
Само то е реално за тях.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен. Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат.
Само то е реално за тях.
Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават.
към беседата >>
И възрастните се проявяват като децата.
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение. Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи.
И възрастните се проявяват като децата.
Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята. Ангелите отговарят:
към беседата >>
Други казват, че не вярват и в реалното, т.е.
Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях.
Други казват, че не вярват и в реалното, т.е.
не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата.
към беседата >>
Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете!
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение. Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата.
Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете!
" За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята. Ангелите отговарят:
към беседата >>
не вярват и в това, което виждат.
Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е.
не вярват и в това, което виждат.
Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа.
към беседата >>
" За Бога възрастните и старите хора са големи деца.
Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение. Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете!
" За Бога възрастните и старите хора са големи деца.
От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята. Ангелите отговарят:
към беседата >>
Значи, те вярват, че не вярват.
Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат.
Значи, те вярват, че не вярват.
Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол.
към беседата >>
От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца.
От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
Ангелите отговарят:
към беседата >>
Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус.
Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват.
Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус.
Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя.
към беседата >>
Ангелите отговарят:
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
Ангелите отговарят:
към беседата >>
Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават.
Само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус.
Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават.
В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното.
към беседата >>
– Строят големи къщи.
– Строят големи къщи.
към беседата >>
В химията наричат това обмяна на веществата.
Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават.
В химията наричат това обмяна на веществата.
Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото.
към беседата >>
– Добре правят, нека прилагат занаята си.
– Добре правят, нека прилагат занаята си.
към беседата >>
Плюсът е киселина, а минусът – основа.
не вярват и в това, което виждат. Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата.
Плюсът е киселина, а минусът – основа.
Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща.
към беседата >>
– Често се оплакват от наемателите си, търсят адвокат, да ги посъветва как да обиколят закона, да се освободят от тях.
– Често се оплакват от наемателите си, търсят адвокат, да ги посъветва как да обиколят закона, да се освободят от тях.
към беседата >>
Киселина и основа се съединяват и образуват сол.
Значи, те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа.
Киселина и основа се съединяват и образуват сол.
Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях?
към беседата >>
Понеже наемателите са влезли.
Понеже наемателите са влезли.
преди войната, плащат малки наеми, а животът е поскъпнал; искат да увеличат наема, но законът не позволява.
към беседата >>
Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя.
Първите вярват, че вярват, това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол.
Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя.
Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат.
към беседата >>
преди войната, плащат малки наеми, а животът е поскъпнал; искат да увеличат наема, но законът не позволява.
Понеже наемателите са влезли.
преди войната, плащат малки наеми, а животът е поскъпнал; искат да увеличат наема, но законът не позволява.
към беседата >>
Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното.
Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя.
Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното.
Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат.
към беседата >>
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си.
Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата.
към беседата >>
Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото.
В химията наричат това обмяна на веществата. Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното.
Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото.
Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат. Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
Като ви пъди някой, ще се научите да търпите.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си.
Като ви пъди някой, ще се научите да търпите.
Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
към беседата >>
Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща.
Плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото.
Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща.
Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат. Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си. Като ви пъди някой, ще се научите да търпите.
Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар.
Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
към беседата >>
Кое е важно за тях?
Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща.
Кое е важно за тях?
Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат. Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си. Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар.
Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите.
Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време,
към беседата >>
Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат.
Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях?
Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат.
Мъже, жени, деца – всички страдат. Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си. Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите.
Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне.
Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време,
към беседата >>
Мъже, жени, деца – всички страдат.
Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат.
Мъже, жени, деца – всички страдат.
Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
Опасно е да влезете с товар във водата.
Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си. Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне.
Опасно е да влезете с товар във водата.
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време,
към беседата >>
Разликата е само в интензивността на страданията.
Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат.
Разликата е само в интензивността на страданията.
към беседата >>
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата.
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време,
към беседата >>
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво.
Същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ще дойде време,
към беседата >>
Същото се отнася и до жените.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво.
Същото се отнася и до жените.
За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот.
към беседата >>
Ще дойде време,
Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите. Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ще дойде време,
към беседата >>
За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво. Същото се отнася и до жените.
За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е.
да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола.
към беседата >>
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството.
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството.
Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
към беседата >>
да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво. Същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е.
да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света.
Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта?
към беседата >>
Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега.
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството.
Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега.
После ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
към беседата >>
Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво. Същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света.
Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света.
Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него?
към беседата >>
После ще им дадат товара.
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството. Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега.
После ще им дадат товара.
Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
към беседата >>
Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.
По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво. Същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света.
Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.
Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел.
към беседата >>
Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството. Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара.
Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
към беседата >>
Но страхливият няма да разбере и земния живот.
Същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие.
Но страхливият няма да разбере и земния живот.
Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката.
към беседата >>
Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството. Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.
към беседата >>
Той се плаши от смъртта, от дявола.
За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот.
Той се плаши от смъртта, от дявола.
Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е.
към беседата >>
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар.
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар.
На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем. Дали ще плати някога, не се знае. Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
Умирал ли е, че се плаши от смъртта?
да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола.
Умирал ли е, че се плаши от смъртта?
Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум.
към беседата >>
На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше.
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар.
На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше.
Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем. Дали ще плати някога, не се знае. Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
Виждал ли е дявол, че се плаши от него?
Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта?
Виждал ли е дявол, че се плаши от него?
От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност.
към беседата >>
Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина.
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар. На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше.
Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина.
Той взел всичко под форма на заем. Дали ще плати някога, не се знае. Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
От човека зависи да бъде дявол или Ангел.
Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него?
От човека зависи да бъде дявол или Ангел.
Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Той взел всичко под форма на заем.
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар. На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина.
Той взел всичко под форма на заем.
Дали ще плати някога, не се знае. Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката.
Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел.
Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката.
Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Дали ще плати някога, не се знае.
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар. На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем.
Дали ще плати някога, не се знае.
Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е.
Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката.
Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е.
Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар. На тръгване, той се обърнал към търговеца с думите: "Взех, каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко." След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем. Дали ще плати някога, не се знае.
Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?
към беседата >>
Божествения си ум.
Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е.
Божествения си ум.
Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Трябва да се прави разлика между обир и кражба.
Трябва да се прави разлика между обир и кражба.
Човек обира плодовете на своите дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети.
към беседата >>
Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност.
Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум.
Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност.
Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Човек обира плодовете на своите дървета.
Трябва да се прави разлика между обир и кражба.
Човек обира плодовете на своите дървета.
Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал.
към беседата >>
Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност.
Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
към беседата >>
Кражба ли е това?
Трябва да се прави разлика между обир и кражба. Човек обира плодовете на своите дървета.
Кражба ли е това?
Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
към беседата >>
Какво нещо е Небето, т.е.
Какво нещо е Небето, т.е.
Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи.
към беседата >>
Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод.
Трябва да се прави разлика между обир и кражба. Човек обира плодовете на своите дървета. Кражба ли е това?
Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод.
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен?
към беседата >>
Духовният свят, малцина знаят.
Какво нещо е Небето, т.е.
Духовният свят, малцина знаят.
Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат.
към беседата >>
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове.
Трябва да се прави разлика между обир и кражба. Човек обира плодовете на своите дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод.
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове.
Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях?
към беседата >>
Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят.
Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е.
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Тя го кани и друг път да я посети.
Трябва да се прави разлика между обир и кражба. Човек обира плодовете на своите дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове.
Тя го кани и друг път да я посети.
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал.
към беседата >>
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е.
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал.
Човек обира плодовете на своите дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети.
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал.
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат.
Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал.
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат.
Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи.
От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Кой човек е праведен?
Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
Кой човек е праведен?
Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат.
Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи.
От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат.
За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях?
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен?
Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях?
Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат.
За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал.
Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях?
Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал.
По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега.
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега.
Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен? Кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал.
По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.
към беседата >>
Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят.
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега.
Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят.
В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията.
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията.
Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката?
към беседата >>
В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка.
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят.
В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка.
След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
Ако децата грешат, виновни са родителите.
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията.
Ако децата грешат, виновни са родителите.
Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля.
към беседата >>
След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън.
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка.
След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън.
След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството.
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите.
Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството.
Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат.
към беседата >>
След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си.
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън.
След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си.
Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца.
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството.
Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца.
Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен.
към беседата >>
Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрой една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях, и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас." Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си.
Всъщност, какво страшно има в тези скелети?
към беседата >>
Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я".
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца.
Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я".
Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си.
към беседата >>
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети.
Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно.
към беседата >>
Какво означава ръката?
Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я".
Какво означава ръката?
Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това?
към беседата >>
Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети.
Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат.
Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век.
към беседата >>
Човешката воля.
Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката?
Човешката воля.
Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони.
към беседата >>
Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат.
Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях.
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението.
към беседата >>
Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат.
Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля.
Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат.
Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си.
към беседата >>
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях.
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията.
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
към беседата >>
Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен.
Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат.
Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен.
В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията.
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат.
Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
към беседата >>
В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си.
Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я". Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен.
В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си.
Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно.
И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат.
Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно.
Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка.
към беседата >>
Как става това?
Какво означава ръката? Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си.
Как става това?
По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Това е кривата философия на XX век.
Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно.
Това е кривата философия на XX век.
Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава.
към беседата >>
По известни закони.
Човешката воля. Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това?
По известни закони.
Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си. Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението.
Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век.
Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението.
Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате.
към беседата >>
Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си.
Значи, извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони.
Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си.
Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението.
Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към беседата >>
Някога той познавал това изкуство.
Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си.
Някога той познавал това изкуство.
към беседата >>
Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат.
Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
към беседата >>
Дават ви ябълка.
Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
Дават ви ябълка.
Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат.
Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи.
И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.
към беседата >>
Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава.
Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка.
Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава.
Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи.
И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека.
Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
към беседата >>
Няма защо да се съмнявате.
Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава.
Няма защо да се съмнявате.
Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека.
Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден.
Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му.
към беседата >>
Опитайте я и после говорете.
Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате.
Опитайте я и после говорете.
Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
Той има стремеж към възвишеното.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден.
Той има стремеж към възвишеното.
Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце".
към беседата >>
Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>
Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното.
Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
към беседата >>
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място.
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място.
В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес.
към беседата >>
И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.
Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята.
И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората.
към беседата >>
В това отношение, и философията има значение.
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място.
В това отношение, и философията има значение.
Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
към беседата >>
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
Какво нещо е философията?
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място. В това отношение, и философията има значение.
Какво нещо е философията?
Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
към беседата >>
Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му.
Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му.
Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота.
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място. В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията?
Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота.
Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12.
към беседата >>
Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце".
Той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му.
Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце".
Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
Тя е съществувала още при създаването на човека.
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място. В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота.
Тя е съществувала още при създаването на човека.
Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити.
към беседата >>
Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към земята. И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце".
Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес.
Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място. В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека.
Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес.
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито.
към беседата >>
В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората.
И право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично.
В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората.
Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
В това отношение, и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес.
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния.
към беседата >>
Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората.
Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>
В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества.
към беседата >>
Ще кажете, че старите са изживели времето си.
Ще кажете, че старите са изживели времето си.
От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод.
към беседата >>
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12.
Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12.
И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
От човека зависи всичко.
Ще кажете, че старите са изживели времето си.
От човека зависи всичко.
Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието.
към беседата >>
И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити.
Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12.
И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити.
Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат.
Ще кажете, че старите са изживели времето си. От човека зависи всичко.
Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат.
Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери.
към беседата >>
Например, зрението на човека не е напълно развито.
Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити.
Например, зрението на човека не е напълно развито.
Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята.
Ще кажете, че старите са изживели времето си. От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат.
Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята.
Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар.
към беседата >>
Той вижда на ограничени разстояния.
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито.
Той вижда на ограничени разстояния.
Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони.
Ще кажете, че старите са изживели времето си. От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята.
Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони.
Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
към беседата >>
Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества.
В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния.
Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества.
Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод.
Ще кажете, че старите са изживели времето си. От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони.
Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод.
Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов.
към беседата >>
Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества.
Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.
към беседата >>
Дето е Любовта, там е изобилието.
От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод.
Дето е Любовта, там е изобилието.
Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
към беседата >>
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни.
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание.
към беседата >>
Това всеки може да провери.
Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието.
Това всеки може да провери.
Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери".
към беседата >>
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни.
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес.
Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна.
към беседата >>
Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар.
Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери.
Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар.
Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина.
към беседата >>
Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни. Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес.
Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас.
В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора?
към беседата >>
Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар.
Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото.
към беседата >>
В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни. Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас.
В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни.
Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна.
към беседата >>
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов.
Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов.
А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска.
към беседата >>
Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни. Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни.
Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни.
Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна. За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов.
А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание.
Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни. Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни.
Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание.
Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна. За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери".
Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери".
Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
Казват за някого, че главата му е празна.
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание.
Казват за някого, че главата му е празна.
Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна. За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина.
Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери".
Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина.
Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора?
Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна.
Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора?
И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна. За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото.
Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина.
Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото.
Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна.
В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора?
И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна.
За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото.
Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска.
Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна.
За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.
към беседата >>
Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска.
Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град.
Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е.
към беседата >>
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност.
Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа.
към беседата >>
Йоан си представя човека във форма на куб.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град.
Йоан си представя човека във форма на куб.
Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек.
към беседата >>
Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност.
Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала.
Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
към беседата >>
Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб.
Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг.
По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст.
към беседата >>
Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала.
Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала.
Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие.
към беседата >>
По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг.
По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет.
И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е.
към беседата >>
Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала.
Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод.
По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде.
към беседата >>
И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет.
И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб.
Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване.
към беседата >>
По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод.
По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод.
Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи.
към беседата >>
Мрежата на куба е кръстът, т.е.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб.
Мрежата на куба е кръстът, т.е.
разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб.
към беседата >>
Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа.
Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод.
Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа.
Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
разпнатият човек.
Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е.
разпнатият човек.
Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек?
към беседата >>
Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа.
Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст.
Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек.
Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст.
Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е.
към беседата >>
Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие.
Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие.
Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
Следователно, кръстът, т.е.
По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст.
Следователно, кръстът, т.е.
страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло.
към беседата >>
Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде.
Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие.
Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде.
– „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване.
И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е.
страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване.
Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
– „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи.
По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде.
– „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи.
Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб.
Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване.
Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб.
Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи.
Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>
Защо трябва да страда човек?
разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб.
Защо трябва да страда човек?
За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Ще приведа един пример из френския живот.
Ще приведа един пример из френския живот.
Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство.
към беседата >>
За да пречистят къщата му, т.е.
Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек?
За да пречистят къщата му, т.е.
неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Един млад човек се отличавал с добрия си живот.
Ще приведа един пример из френския живот.
Един млад човек се отличавал с добрия си живот.
Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро.
към беседата >>
неговото тяло.
Следователно, кръстът, т.е. страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е.
неговото тяло.
Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло.
Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот.
Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло.
Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство?
към беседата >>
Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
страданието не е нищо друго, освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло.
Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това.
Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло.
Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване.
към беседата >>
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е.
човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град.
към беседата >>
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор.
Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор.
Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
към беседата >>
човешката глава трябва да се постави на планина.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е.
човешката глава трябва да се постави на планина.
Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си.
към беседата >>
Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство.
Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор.
Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство.
Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти.
към беседата >>
Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина.
Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати.
Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река.
към беседата >>
Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро.
Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство.
Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро.
При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример?
към беседата >>
Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати.
Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства.
Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки.
към беседата >>
При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство?
Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро.
При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство?
– „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека.
към беседата >>
Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства.
Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.
При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната.
към беседата >>
– „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване.
Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство?
– „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване.
В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.
При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град.
Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен.
към беседата >>
В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване.
В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си.
човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град.
Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си.
Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност.
към беседата >>
Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти.
Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти.
Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
Той прилича на широка, но плитка река.
Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си.
Той прилича на широка, но плитка река.
Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска.
към беседата >>
Какво показва този пример?
Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти.
Какво показва този пример?
Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки.
Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река.
Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки.
Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си.
към беседата >>
Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека.
При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример?
Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека.
И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната.
Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки.
Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната.
Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски.
към беседата >>
И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
– „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека.
И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.
към беседата >>
Ако е сплесната, човек не е религиозен.
При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната.
Ако е сплесната, човек не е религиозен.
Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити.
към беседата >>
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България.
Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета.
към беседата >>
Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност.
Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен.
Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност.
И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си.
към беседата >>
Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България.
Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре.
Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.
към беседата >>
И задната област на този град не трябва да бъде плоска.
Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност.
И задната област на този град не трябва да бъде плоска.
Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш?
към беседата >>
Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре.
Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи.
Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета.
към беседата >>
Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си.
Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска.
Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си.
Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля.
към беседата >>
Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи.
Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари.
Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове?
към беседата >>
Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски.
Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си.
Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски.
И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото?
към беседата >>
Българският народ е един от слугите на Господа.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари.
Българският народ е един от слугите на Господа.
Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити.
Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски.
И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити.
Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш?
към беседата >>
Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета.
Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа.
Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета.
Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си.
Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити.
Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си.
Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна.
към беседата >>
Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.
Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре. Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета.
Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
Колко виждаш?
И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си.
Колко виждаш?
Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него.
към беседата >>
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета.
Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета.
Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля.
Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш?
Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля.
Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
Добре е човек да прескача, но през какви плетове?
Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета.
Добре е човек да прескача, но през какви плетове?
Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
Къде остава другото?
Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля.
Къде остава другото?
Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове?
Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.
към беседата >>
Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш?
И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото?
Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш?
Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
В един манастир живели двама светии.
В един манастир живели двама светии.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
към беседата >>
Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна.
Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш?
Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна.
За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
В един манастир живели двама светии.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
към беседата >>
За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него.
Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна.
За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него.
Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
към беседата >>
Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него.
Те вървят от единицата към множеството, и от множеството към единицата.
към беседата >>
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това.
Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Какво е единицата?
Какво е единицата?
Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия.
към беседата >>
Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това.
Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината.
Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Радиусът на окръжността.
Какво е единицата?
Радиусът на окръжността.
Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира.
към беседата >>
Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината.
Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея.
Какво е единицата? Радиусът на окръжността.
Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея.
Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба.
към беседата >>
Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар.
Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули.
Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея.
Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули.
Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба.
към беседата >>
Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание.
Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули.
Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание.
Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето.
към беседата >>
Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил.
Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар."
към беседата >>
Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия.
Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание.
Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия.
Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си.
към беседата >>
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място.
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място.
Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира.
Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия.
Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира.
Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце.
към беседата >>
Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас.
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място.
Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас.
Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба.
Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира.
Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба.
Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е.
към беседата >>
Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас.
Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.
Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба.
Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба.
Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба.
В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.
Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.
Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето.
Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба.
В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето.
Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.
Ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.
към беседата >>
Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си.
Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето.
Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си.
Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
Двама другари си живели добре, обичали се.
Двама другари си живели добре, обичали се.
След време те се оженили. Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си. Той запитал другаря си:
към беседата >>
Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце.
Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си.
Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце.
Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
След време те се оженили.
Двама другари си живели добре, обичали се.
След време те се оженили.
Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си. Той запитал другаря си:
към беседата >>
Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е.
Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце.
Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е.
в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си.
Двама другари си живели добре, обичали се. След време те се оженили.
Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си.
Той запитал другаря си:
към беседата >>
в разбиранията на Божествения живот.
Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е.
в разбиранията на Божествения живот.
към беседата >>
Той запитал другаря си:
Двама другари си живели добре, обичали се. След време те се оженили. Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си.
Той запитал другаря си:
към беседата >>
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване.
Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление.
към беседата >>
– Коя е причината, че ти живееш добре с жена си, а аз не мога?
– Коя е причината, че ти живееш добре с жена си, а аз не мога?
към беседата >>
Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване.
Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета.
Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление. Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
– Преди да се оженим, – казал другарят му – аз разкъсах котка пред своята възлюбена, и тя се уплаши.
– Преди да се оженим, – казал другарят му – аз разкъсах котка пред своята възлюбена, и тя се уплаши.
към беседата >>
Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета.
Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил.
Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление. Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
Тя помислила, че е попаднала на лош човек.
Тя помислила, че е попаднала на лош човек.
към беседата >>
Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил.
Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили.
Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление. Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
– Щом е така, лесно ще се оправи работата, и аз мога да разкъсам котка.
– Щом е така, лесно ще се оправи работата, и аз мога да разкъсам котка.
към беседата >>
Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили.
Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят.
Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление. Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
Той взел една котка и я разкъсал пред жена си.
Той взел една котка и я разкъсал пред жена си.
към беседата >>
Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление.
Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят.
Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление.
Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
Тя се засмяла и казала:
Тя се засмяла и казала:
към беседата >>
Бог запитва Ангелите:
Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове, е забавление.
Бог запитва Ангелите:
към беседата >>
– Късно е вече, приятелю.
– Късно е вече, приятелю.
Трябваше по-рано да направиш това.
към беседата >>
– Какво правят хората на земята?
– Какво правят хората на земята?
към беседата >>
Трябваше по-рано да направиш това.
– Късно е вече, приятелю.
Трябваше по-рано да направиш това.
към беседата >>
– Забавляват се, бият се, дърпат косите си.
– Забавляват се, бият се, дърпат косите си.
към беседата >>
Първият, които разкъсал котката, прескочил през плета и не дал възможност на злото да се разпространява.
Първият, които разкъсал котката, прескочил през плета и не дал възможност на злото да се разпространява.
Вторият не прескочил плета, допуснал злото в своя дом. След това и десет котки да разкъса, злото не се плаши.
към беседата >>
– Нека се забавляват.
– Нека се забавляват.
към беседата >>
Вторият не прескочил плета, допуснал злото в своя дом.
Първият, които разкъсал котката, прескочил през плета и не дал възможност на злото да се разпространява.
Вторият не прескочил плета, допуснал злото в своя дом.
След това и десет котки да разкъса, злото не се плаши.
към беседата >>
Понеже са много активни, трябва по някакъв начин да впрегнат енергията си на работа.
Понеже са много активни, трябва по някакъв начин да впрегнат енергията си на работа.
Като скубят косите си, те започват да мислят право. И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център.
към беседата >>
След това и десет котки да разкъса, злото не се плаши.
Първият, които разкъсал котката, прескочил през плета и не дал възможност на злото да се разпространява. Вторият не прескочил плета, допуснал злото в своя дом.
След това и десет котки да разкъса, злото не се плаши.
към беседата >>
„Не може да се укрие".
„Не може да се укрие".
Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>
Като скубят косите си, те започват да мислят право.
Понеже са много активни, трябва по някакъв начин да впрегнат енергията си на работа.
Като скубят косите си, те започват да мислят право.
И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център.
към беседата >>
Какво се иска от вас?
Какво се иска от вас?
Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва.
към беседата >>
Какво не може да се укрие?
„Не може да се укрие".
Какво не може да се укрие?
Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>
И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център.
Понеже са много активни, трябва по някакъв начин да впрегнат енергията си на работа. Като скубят косите си, те започват да мислят право.
И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център.
към беседата >>
Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря.
Какво се иска от вас?
Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря.
За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия.
към беседата >>
Град, поставен на планина.
„Не може да се укрие". Какво не може да се укрие?
Град, поставен на планина.
Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея.
След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали.
към беседата >>
За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря.
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря.
За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря.
Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания.
към беседата >>
Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен.
„Не може да се укрие". Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина.
Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен.
Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>
След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея.
След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие.
По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга.
към беседата >>
Вие трябва да вярвате в Бога.
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря.
Вие трябва да вярвате в Бога.
Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания.
към беседата >>
Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
„Не може да се укрие". Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен.
Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>
По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие.
По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него.
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари.
към беседата >>
Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват.
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога.
Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват.
Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце.
към беседата >>
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет.
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет.
Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът?
към беседата >>
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него.
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял.
Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
към беседата >>
Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва.
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват.
Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва.
Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден.
към беседата >>
Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет.
Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила.
към беседата >>
Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял.
Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години.
Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре.
към беседата >>
Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия.
Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва.
Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия.
Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна.
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна.
И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е.
към беседата >>
Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали.
Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години.
Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали.
Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата.
към беседата >>
Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания.
За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия.
Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания.
Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
И геометрията си служи с фигури.
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна.
И геометрията си служи с фигури.
Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането.
към беседата >>
Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга.
След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали.
Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга.
Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя?
към беседата >>
Не оставяйте никакви завещания.
Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания.
Не оставяйте никакви завещания.
Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл.
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури.
Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл.
Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа.
към беседата >>
Неусетно той се озовал на една от близките гари.
По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга.
Неусетно той се озовал на една от близките гари.
Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал.
към беседата >>
Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце.
Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания.
Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце.
Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
Какво означава кръгът?
Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл.
Какво означава кръгът?
Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия.
към беседата >>
Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари.
Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял.
към беседата >>
Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден.
Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце.
Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден.
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила.
Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът?
Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила.
Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри.
към беседата >>
Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре.
Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре.
Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден.
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.
към беседата >>
Ако окръжността, т.е.
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила.
Ако окръжността, т.е.
кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата.
Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре.
Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата.
Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
„Вие сте виделина на света: град, поставен на планина, не може да се укрие."
„Вие сте виделина на света: град, поставен на планина, не може да се укрие."
към беседата >>
кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането.
И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е.
кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането.
Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Какво се случило по пътя?
Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата.
Какво се случило по пътя?
Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа.
Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането.
Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа.
Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Тренът дерайлирал.
Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя?
Тренът дерайлирал.
Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
Така се разглежда кръгът в живата геометрия.
Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа.
Така се разглежда кръгът в живата геометрия.
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял.
Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал.
Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял.
Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри.
Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия.
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри.
Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял.
Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила.
към беседата >>
Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри.
Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.
към беседата >>
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно.
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно.
Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства?
към беседата >>
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина.
Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината.
към беседата >>
Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно.
Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.
Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално.
към беседата >>
Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина.
Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
към беседата >>
Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си.
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.
Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си.
Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как?
към беседата >>
Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета.
Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият.
към беседата >>
Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести.
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си.
Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести.
Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета.
Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора.
Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
към беседата >>
Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят?
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести.
Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят?
Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
Това нещо не може да се укрие.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора.
Това нещо не може да се укрие.
Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Нормално ли е да се отказва от своите чувства?
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят?
Нормално ли е да се отказва от своите чувства?
Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
Главата на човека е градът, а тялото му – планината.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие.
Главата на човека е градът, а тялото му – планината.
Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Не е нормално.
Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства?
Не е нормално.
Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината.
Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как?
Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално.
Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как?
Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият.
Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият.
С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как?
Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
към беседата >>
С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият.
С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина.
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години.
към беседата >>
Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.
към беседата >>
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина.
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго.
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината.
към беседата >>
Ще кажете, че главата на човека е малка.
Ще кажете, че главата на човека е малка.
Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск.
към беседата >>
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго.
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право.
Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си?
към беседата >>
Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък.
Ще кажете, че главата на човека е малка.
Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък.
Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка.
към беседата >>
Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право.
Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие.
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината.
към беседата >>
Не е така.
Ще кажете, че главата на човека е малка. Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък.
Не е така.
Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг.
към беседата >>
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие.
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете.
Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори.
към беседата >>
Човек изглежда малък, защото е представен перспективно.
Ще кажете, че главата на човека е малка. Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така.
Човек изглежда малък, защото е представен перспективно.
И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето?
към беседата >>
Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години.
Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете.
Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години.
– „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам.
към беседата >>
И главата му е малка по същата причина.
Ще кажете, че главата на човека е малка. Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно.
И главата му е малка по същата причина.
И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето.
към беседата >>
– „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината.
Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години.
– „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината.
Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя.
към беседата >>
И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск.
Ще кажете, че главата на човека е малка. Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина.
И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск.
Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност.
към беседата >>
Помните ли, че сте били в утробата на майка си?
След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината.
Помните ли, че сте били в утробата на майка си?
Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания.
към беседата >>
Ако е близо, можете да го хванете с ръка.
Значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск.
Ако е близо, можете да го хванете с ръка.
Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в.
към беседата >>
Ако не помните, и това не опровергава Истината.
Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си?
Ако не помните, и това не опровергава Истината.
Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко.
към беседата >>
Малките деца го рисуват във вид на малък кръг.
Не е така. Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка.
Малките деца го рисуват във вид на малък кръг.
Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете.
към беседата >>
Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори.
Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината.
Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори.
Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание.
към беседата >>
Всъщност, малко ли е Слънцето?
Човек изглежда малък, защото е представен перспективно. И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг.
Всъщност, малко ли е Слънцето?
Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика.
към беседата >>
Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам.
Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори.
Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам.
Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира.
към беседата >>
Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето.
И главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето?
Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето.
Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение?
към беседата >>
Щом се събуди от съня, всичко забравя.
– „Аз не помня нищо.” – Че ти не помниш нищо, това не опровергава Истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам.
Щом се събуди от съня, всичко забравя.
Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност.
И Слънцето изглежда малко, във вид не малък диск. Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето.
Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност.
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
към беседата >>
Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания.
Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя.
Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания.
Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в.
Ако е близо, можете да го хванете с ръка. Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност.
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в.
да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета.
към беседата >>
Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко.
Ако не помните, и това не опровергава Истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания.
Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко.
Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
да мисли и разбира нещата като дете.
Малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в.
да мисли и разбира нещата като дете.
При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н.
към беседата >>
Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание.
Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко.
Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание.
Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика.
Всъщност, малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете.
При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика.
Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние.
към беседата >>
Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира.
Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание.
Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира.
Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение?
Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика.
Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение?
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието.
към беседата >>
Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира.
Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.
към беседата >>
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение?
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета?
към беседата >>
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина.
Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата.
към беседата >>
Съмнението е червей, който се среща в големите дървета.
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
Съмнението е червей, който се среща в големите дървета.
Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Бог е канара, от която е отсечен човек.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина.
Бог е канара, от която е отсечен човек.
Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече.
към беседата >>
Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н.
да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета.
Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н.
Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек.
Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно.
Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите.
към беседата >>
Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние.
При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н.
Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние.
Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно.
Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време.
Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава.
към беседата >>
Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието.
Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние.
Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието.
Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време.
Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.
Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света.
към беседата >>
Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета?
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието.
Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета?
Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Така се развиват и децата.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.
Така се развиват и децата.
Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят.
към беседата >>
Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета?
Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.
към беседата >>
Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече.
Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата.
Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече.
После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света.
към беседата >>
"Вие сте град, поставен на планина".
"Вие сте град, поставен на планина".
Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е.
към беседата >>
После в него се явява интерес към предметите.
Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече.
После в него се явява интерес към предметите.
То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света. Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина.
"Вие сте град, поставен на планина".
Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина.
Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки.
към беседата >>
То хваща, къса ги, с цел да ги изучава.
Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите.
То хваща, къса ги, с цел да ги изучава.
Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света. Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
Планината пък е цялото човечество.
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина.
Планината пък е цялото човечество.
Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък.
към беседата >>
Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света.
Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава.
Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света.
И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света. Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората.
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество.
Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората.
При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
към беседата >>
И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят.
Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света.
И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят.
Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света. Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
При това положение, разумният човек никога не може да се укрие.
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората.
При това положение, разумният човек никога не може да се укрие.
Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион?
към беседата >>
Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света.
Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят.
Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света.
Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
Учените са изчислили, че този град. т.е.
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие.
Учените са изчислили, че този град. т.е.
човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е.
към беседата >>
Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
После в него се явява интерес към предметите. То хваща, къса ги, с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: "Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света. И аз искам да направя същото, но не мога." Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света.
Майки, които се считат за съвременни жени на XX в., не вярват в това.
към беседата >>
човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки.
Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е.
човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки.
Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град?
към беседата >>
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина?
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина?
За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
към беседата >>
Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък.
Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки.
Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък.
На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град? Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията.
към беседата >>
За да се осветява от слънцето.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина?
За да се осветява от слънцето.
Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден?
към беседата >>
На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък.
На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град? Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията. Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето.
Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина.
В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион?
При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион?
Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град? Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията. Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина.
В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления.
Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
към беседата >>
Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е.
Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион?
Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е.
поданици в своя град? Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията. Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления.
Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана.
Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
към беседата >>
поданици в своя град?
човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е.
поданици в своя град?
Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията. Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана.
Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
към беседата >>
НАГОРЕ