НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1740
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1740
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта.
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта.
Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта.
Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ?
към беседата >>
Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“.
Сега, по отношение на религията, хората мислятъ, че като станатъ религиозни – човѣкъ всичко ще придобие. Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ.
Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“.
Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла.
към беседата >>
Като го забучвашъ въ земята – то се радва.
Рибата да я хвърлятъ въ водата е едно благо. Туй, което за мене е мѫчно, за нея е едно благо. Да кажемъ, (ако) заравятъ нѣкого въ земята – ще го убиятъ. На едно житено зърно, ако го заровятъ въ земята – едно благо е за него. То нѣма да плаче, но ще се зарадва.
Като го забучвашъ въ земята – то се радва.
Сега това сѫ нѣща за обяснения.
към беседата >>
Че то се радва тамъ.
Голѣмо изпитание е, когато искашъ да откѫснешъ едно цвѣте. Нѣмашъ възпитание. То е едно живо сѫщество цъвнало. То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението.
Че то се радва тамъ.
Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери.
към беседата >>
Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега.
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта.
Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега.
Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество.
към беседата >>
Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ.
Сега, по отношение на религията, хората мислятъ, че като станатъ религиозни – човѣкъ всичко ще придобие. Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“.
Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ.
Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души.
към беседата >>
Сега това сѫ нѣща за обяснения.
Туй, което за мене е мѫчно, за нея е едно благо. Да кажемъ, (ако) заравятъ нѣкого въ земята – ще го убиятъ. На едно житено зърно, ако го заровятъ въ земята – едно благо е за него. То нѣма да плаче, но ще се зарадва. Като го забучвашъ въ земята – то се радва.
Сега това сѫ нѣща за обяснения.
към беседата >>
Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ.
Нѣмашъ възпитание. То е едно живо сѫщество цъвнало. То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ.
Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ.
Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ.
към беседата >>
Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите?
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега.
Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите?
Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга.
към беседата >>
Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка.
Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ.
Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка.
Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто.
към беседата >>
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане?
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане?
Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“.
към беседата >>
Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“.
То е едно живо сѫщество цъвнало. То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ.
Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“.
Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята.
към беседата >>
Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ?
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите?
Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ?
Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича.
към беседата >>
Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка?
Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка.
Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка?
Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ.
към беседата >>
Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална?
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане?
Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална?
Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ.
към беседата >>
Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва.
То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“.
Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва.
Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ.
към беседата >>
Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“?
Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ?
Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“?
Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ.
към беседата >>
Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България.
Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка?
Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България.
То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе?
към беседата >>
Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва.
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална?
Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва.
Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“.
към беседата >>
Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва.
Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва.
Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва.
Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече.
към беседата >>
Така ли ще кажешъ?
Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“?
Така ли ще кажешъ?
Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича.
към беседата >>
То бѣше въ Бѣла.
Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България.
То бѣше въ Бѣла.
Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“.
към беседата >>
Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“?
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва.
Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“?
Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа.
към беседата >>
Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери.
Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва.
Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери.
Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество.
Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ?
Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество.
Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“.
към беседата >>
Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души.
Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла.
Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души.
Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа.
към беседата >>
Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“.
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“?
Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“.
– „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?
към беседата >>
Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ.
Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери.
Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ.
Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения.
към беседата >>
Този човѣкъ е слуга.
Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество.
Този човѣкъ е слуга.
Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ?
към беседата >>
Нѣма друго мѣсто.
Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души.
Нѣма друго мѣсто.
Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ.
към беседата >>
– „А, (не, не)“.
Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“.
– „А, (не, не)“.
– „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото.
към беседата >>
Радватъ се цвѣтята.
Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ.
Радватъ се цвѣтята.
Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси.
към беседата >>
Задъ него седи нѣкой, който те обича.
Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга.
Задъ него седи нѣкой, който те обича.
Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича.
към беседата >>
Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ.
Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто.
Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ.
Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му.
към беседата >>
– „Да, да – казва Учительтъ.
Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“.
– „Да, да – казва Учительтъ.
Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига.
към беседата >>
Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ.
Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята.
Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ.
Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема.
към беседата >>
Той е предвидилъ и го турилъ.
Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича.
Той е предвидилъ и го турилъ.
Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се.
към беседата >>
Може ли да влѣзе?
Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ.
Може ли да влѣзе?
“ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша.
към беседата >>
Ще видишъ“.
Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ.
Ще видишъ“.
Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“.
към беседата >>
Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече.
Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ.
Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече.
Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува.
към беседата >>
Задъ него ще видишъ онзи, който те обича.
Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ.
Задъ него ще видишъ онзи, който те обича.
Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата.
към беседата >>
“ – „Може, рекохъ, що не“.
То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе?
“ – „Може, рекохъ, що не“.
Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ.
към беседата >>
Върви Петъръ, взе си ножа.
Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“.
Върви Петъръ, взе си ножа.
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“.
към беседата >>
Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има.
Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече.
Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има.
Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“.
към беседата >>
Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“.
Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича.
Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“.
Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа.
Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“.
Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа.
Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане.
към беседата >>
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?
Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа.
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?
“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“.
към беседата >>
Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения.
Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има.
Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения.
Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение.
към беседата >>
Казвашъ: „Какво ми е направилъ?
Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“.
Казвашъ: „Какво ми е направилъ?
“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ.
Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа.
Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ.
Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“.
към беседата >>
“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото.
– „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?
“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото.
Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“.
към беседата >>
Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси.
Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения.
Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси.
Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия.
към беседата >>
“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича.
Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ?
“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича.
И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му.
Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ.
Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му.
Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ.
към беседата >>
Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига.
– „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото.
Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига.
Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“.
към беседата >>
Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема.
Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси.
Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема.
Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се.
към беседата >>
И ако го обидите – спъвате се.
Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича.
И ако го обидите – спъвате се.
Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“.
към беседата >>
Казахъ му да не хърка, той не слуша.
Може ли да влѣзе? “ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му.
Казахъ му да не хърка, той не слуша.
Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави?
към беседата >>
Тази работа съ ножъ нѣма да стане“.
Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига.
Тази работа съ ножъ нѣма да стане“.
Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“.
към беседата >>
Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува.
Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема.
Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува.
Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване?
към беседата >>
Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата.
Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се.
Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата.
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ.
“ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша.
Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ.
Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“.
към беседата >>
Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“.
Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“.
Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“.
(Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави.
към беседата >>
Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“.
Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува.
Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“.
До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това.
към беседата >>
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата.
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ.
към беседата >>
Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане.
Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ.
Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане.
Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“.
към беседата >>
(Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“.
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли? “ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“.
(Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“.
Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече.
към беседата >>
До е напрежение.
Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“.
До е напрежение.
Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Казвашъ: „Какво ми е направилъ? “ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се.
към беседата >>
Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“.
Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане.
Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“.
Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече.
към беседата >>
Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“.
“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“.
Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“.
Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа.
към беседата >>
Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия.
Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение.
Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия.
Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде.
“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде.
Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ.
към беседата >>
Азъ нищо не му казвамъ.
Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“.
Азъ нищо не му казвамъ.
Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ.
към беседата >>
Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“.
Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“.
Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“.
– „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ.
към беседата >>
Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се.
Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия.
Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се.
Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“.
И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде.
Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“.
Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ.
към беседата >>
Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави?
Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ.
Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави?
Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки.
към беседата >>
– „Не, не съмъ“.
Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“.
– „Не, не съмъ“.
Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ.
към беседата >>
Какъ ще разберешъ това излюпване?
Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се.
Какъ ще разберешъ това излюпване?
Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде.
Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“.
Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде.
Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети.
към беседата >>
Този човѣкъ ме омагьоса вече“.
Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави?
Този човѣкъ ме омагьоса вече“.
Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му?
към беседата >>
Той забрави.
Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“.
Той забрави.
И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ.
към беседата >>
Единъ трепетъ има въ това.
Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване?
Единъ трепетъ има въ това.
Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ.
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде.
Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ.
Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/.
към беседата >>
Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“.
Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“.
Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“.
Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе.
към беседата >>
И втори, и трети пѫть се отрече.
(Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави.
И втори, и трети пѫть се отрече.
Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали?
към беседата >>
Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това.
Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда.
към беседата >>
Обичате – надявате се.
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ.
Обичате – надявате се.
Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече.
Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“.
Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече.
Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ.
към беседата >>
Хванаха Христа.
Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече.
Хванаха Христа.
Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа?
към беседата >>
Та казвамъ: Има какво да мислите.
Та казвамъ: Има какво да мислите.
Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ? “ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ.
към беседата >>
Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ.
Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се.
Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ.
Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ.
Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече.
Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ.
Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ.
към беседата >>
Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ.
Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа.
Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ.
Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть.
към беседата >>
Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ?
Та казвамъ: Има какво да мислите.
Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ?
“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа.
към беседата >>
Като обичашъ – пакъ ще имашъ.
Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ.
Като обичашъ – пакъ ще имашъ.
Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки.
Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ.
Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече.
към беседата >>
Сега Христосъ е вързанъ.
– „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ.
Сега Христосъ е вързанъ.
(Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?
към беседата >>
“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“.
Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ?
“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“.
Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?
към беседата >>
Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети.
Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ.
Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети.
/Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му?
Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му?
Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
(Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ.
Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ.
(Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ.
Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ.
към беседата >>
Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай.
Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ? “ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“.
Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай.
То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“.
към беседата >>
/Гледа часовника/.
Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети.
/Гледа часовника/.
Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе.
Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му?
Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе.
Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
Дали ние сме се излъгали?
И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ.
Дали ние сме се излъгали?
Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга.
към беседата >>
То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ.
Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ? “ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай.
То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ.
Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно.
към беседата >>
Днесъ е праздникъ.
Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/.
Днесъ е праздникъ.
към беседата >>
Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ.
Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе.
Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ.
Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
Каква е тази работа?
Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали?
Каква е тази работа?
Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение.
към беседата >>
Не че не може да говоримъ.
Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ? “ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ.
Не че не може да говоримъ.
Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма.
към беседата >>
По нѣкой пѫть азъ виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили.
По нѣкой пѫть азъ виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили.
Не е така.
към беседата >>
Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ.
Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ.
Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ.
То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть.
Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа?
Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть.
Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта.
към беседата >>
Може да говоримъ, но то е неразбрана работа.
Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ? “ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ.
Може да говоримъ, но то е неразбрана работа.
Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма.
към беседата >>
Не е така.
По нѣкой пѫть азъ виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили.
Не е така.
към беседата >>
То е опасно да ги пуснешъ надалече.
Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ.
То е опасно да ги пуснешъ надалече.
Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?
Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть.
Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?
“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ.
към беседата >>
Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?
“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа.
Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?
“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята.
към беседата >>
+1 + 2 = 3
+1 + 2 = 3
към беседата >>
Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече.
Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация.
към беседата >>
“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ.
(Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?
“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ.
Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“.
Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?
“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“.
То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто.
към беседата >>
−1 − 2 = −3
−1 − 2 = −3
към беседата >>
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му.
Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ.
към беседата >>
Мантия имаше, остави си мантията и избѣга.
Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ.
Мантия имаше, остави си мантията и избѣга.
Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате.
към беседата >>
То не е вѣрно.
То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“.
То не е вѣрно.
Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна?
към беседата >>
1 + 2 = 3
1 + 2 = 3
към беседата >>
Не ви съветвамъ да се заемате съ това.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му.
Не ви съветвамъ да се заемате съ това.
Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата.
към беседата >>
Сега това го изнасямъ за поучение.
Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга.
Сега това го изнасямъ за поучение.
Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма.
Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно.
Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма.
Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“.
към беседата >>
Но резултатитѣ сѫ различни.
Но резултатитѣ сѫ различни.
Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две.
към беседата >>
Самъ да ги поправи.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това.
Самъ да ги поправи.
Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ.
към беседата >>
Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта.
Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение.
Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта.
Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь.
към беседата >>
Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма.
Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма.
Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма.
Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“.
към беседата >>
Който не знае, казва: „Събиране“.
Но резултатитѣ сѫ различни.
Който не знае, казва: „Събиране“.
Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е.
към беседата >>
Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи.
Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората.
Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го.
към беседата >>
Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ.
Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта? “ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта.
Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ.
Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята.
Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ? “ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма.
Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята.
Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли?
към беседата >>
Да си туришъ.
Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“.
Да си туришъ.
Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ.
към беседата >>
Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората.
Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква.
И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него.
към беседата >>
Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание.
“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ.
Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание.
Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате.
към беседата >>
Всичко е чисто.
“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята.
Всичко е чисто.
Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните.
към беседата >>
Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно.
Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ.
Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно.
Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева.
към беседата >>
И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ.
Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква.
И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ.
Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото.
към беседата >>
Ушитѣ на хората кълцате.
Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание.
Ушитѣ на хората кълцате.
Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието.
към беседата >>
Знаешъ ли колко е тази храна?
То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто.
Знаешъ ли колко е тази храна?
Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада.
към беседата >>
Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ.
Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно.
Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ.
Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева.
към беседата >>
Подражавашъ (на) нѣщата.
Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ.
Подражавашъ (на) нѣщата.
Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира.
към беседата >>
Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ.
Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате.
Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ.
Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение.
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“.
Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна?
Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“.
Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните.
към беседата >>
Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две.
Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ.
Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две.
Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ.
към беседата >>
Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ.
Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата.
Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ.
Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ.
към беседата >>
Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь.
Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ.
Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь.
Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава.
към беседата >>
Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“.
Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“.
Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“.
Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда.
към беседата >>
Въ количествено отношение е.
Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две.
Въ количествено отношение е.
Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе.
към беседата >>
Ако има добро въ човѣка – подражавайте го.
Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ.
Ако има добро въ човѣка – подражавайте го.
Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ.
към беседата >>
Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ.
Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь.
Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ.
Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта.
към беседата >>
Какво сте яли?
Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“.
Какво сте яли?
Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ.
към беседата >>
Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ.
Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е.
Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ.
Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията.
към беседата >>
Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него.
Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го.
Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него.
Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата.
към беседата >>
Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате.
Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ.
Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате.
Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе.
към беседата >>
Може да ви говоря (така, че) да се нахраните.
Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли?
Може да ви говоря (така, че) да се нахраните.
Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре.
към беседата >>
Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева.
Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ.
Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева.
Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни.
към беседата >>
Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото.
И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него.
Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото.
Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е.
към беседата >>
Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието.
Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате.
Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието.
По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби.
към беседата >>
Може да ви говоря така, че да усиля глада.
Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните.
Може да ви говоря така, че да усиля глада.
Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение.
към беседата >>
Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева.
Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева.
Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева.
Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза.
към беседата >>
Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира.
Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото.
Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира.
Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви.
към беседата >>
По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение.
Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието.
По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение.
Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила.
към беседата >>
Може да ви говоря за яденето и да се нахраните.
Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада.
Може да ви говоря за яденето и да се нахраните.
Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?
към беседата >>
Значи си спечелилъ.
Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева.
Значи си спечелилъ.
Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря.
към беседата >>
Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ.
Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира.
Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ.
Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни.
към беседата >>
Минава любовьта и заминава.
Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение.
Минава любовьта и заминава.
Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло.
към беседата >>
Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда.
Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните.
Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда.
Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката.
към беседата >>
Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе.
Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ.
Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе.
Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе.
към беседата >>
Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ.
Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ.
Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ.
Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ.
към беседата >>
Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта.
Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава.
Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта.
Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото.
към беседата >>
Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ.
Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда.
Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ.
Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени.
към беседата >>
Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията.
Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе.
Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията.
Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема.
към беседата >>
Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата.
Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ.
Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата.
Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе.
Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта.
Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе.
Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ.
към беседата >>
Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре.
Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ.
Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре.
Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено.
към беседата >>
Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни.
Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията.
Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни.
Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета.
към беседата >>
Но онзи, който не разбира – безразлично му е.
Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата.
Но онзи, който не разбира – безразлично му е.
Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина.
към беседата >>
Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби.
Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе.
Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби.
Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения.
към беседата >>
Сега се прави възражение.
Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре.
Сега се прави възражение.
(Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна.
към беседата >>
Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза.
Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни.
Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза.
При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре.
към беседата >>
Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви.
Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е.
Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви.
Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра?
към беседата >>
Тя е една мощна сила.
По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби.
Тя е една мощна сила.
Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?
Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение.
(Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?
“ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно.
към беседата >>
При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря.
Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза.
При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря.
Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни.
към беседата >>
Нѣкои хора сѫ положителни.
Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви.
Нѣкои хора сѫ положителни.
Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ.
към беседата >>
Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло.
Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила.
Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло.
Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“.
към беседата >>
“ Има известно вещество въ ябълката.
Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?
“ Има известно вещество въ ябълката.
Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние.
към беседата >>
Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе.
Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря.
Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе.
Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма.
към беседата >>
Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ.
Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни.
Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ.
Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане.
към беседата >>
Любовьта подмладява и тѣлото.
Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло.
Любовьта подмладява и тѣлото.
Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става.
към беседата >>
Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени.
Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката.
Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени.
Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение.
към беседата >>
Синътъ привежда, дъщерята се взема.
Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе.
Синътъ привежда, дъщерята се взема.
Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята.
към беседата >>
Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина.
Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ.
Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина.
Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ?
към беседата >>
Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ.
Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото.
Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ.
Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ.
към беседата >>
Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено.
Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени.
Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено.
Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено.
към беседата >>
Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета.
Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема.
Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета.
Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати.
към беседата >>
Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина.
Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина.
Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина.
Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна.
към беседата >>
Страдаме отъ постоянни внушения.
Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ.
Страдаме отъ постоянни внушения.
Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите.
към беседата >>
Ние вземаме само физическата страна.
Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено.
Ние вземаме само физическата страна.
Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“.
към беседата >>
Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре.
Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета.
Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре.
Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята.
към беседата >>
Тогава – коя е по-добра?
Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина.
Тогава – коя е по-добра?
Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа.
към беседата >>
Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите.
Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения.
Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите.
Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото.
към беседата >>
Хубавото въ ябълката отива напраздно.
(Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ? “ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна.
Хубавото въ ябълката отива напраздно.
Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето.
към беседата >>
Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни.
При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре.
Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни.
Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата.
към беседата >>
Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ.
Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра?
Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ.
Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание.
към беседата >>
Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“.
Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите.
Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“.
То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества.
към беседата >>
Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние.
“ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно.
Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние.
Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ.
към беседата >>
Едни мисли иматъ женствена мисловна форма.
Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни.
Едни мисли иматъ женствена мисловна форма.
Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ.
към беседата >>
Сега може да се интересувате какъ ще стане.
Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ.
Сега може да се интересувате какъ ще стане.
Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката.
към беседата >>
То всѣкога става.
Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“.
То всѣкога става.
Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е.
към беседата >>
Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение.
Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние.
Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение.
Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани.
към беседата >>
Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята.
Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма.
Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята.
Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ.
към беседата >>
Какъ ставатъ работитѣ?
Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане.
Какъ ставатъ работитѣ?
То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка.
към беседата >>
Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ.
Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става.
Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ.
Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия.
към беседата >>
Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено.
Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение.
Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено.
Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание.
към беседата >>
Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати.
Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята.
Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати.
Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо.
към беседата >>
То е външна страна.
Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ?
То е външна страна.
Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси.
към беседата >>
Вие не трѣбва да седите.
Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ.
Вие не трѣбва да седите.
Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“.
Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено.
Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“.
Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание.
към беседата >>
Това е само, за да обясня идеята.
Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати.
Това е само, за да обясня идеята.
Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ.
към беседата >>
Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа.
Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна.
Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа.
То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ?
към беседата >>
Вие носите топлината на миналото.
Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите.
Вие носите топлината на миналото.
Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето.
Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“.
Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето.
Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга.
към беседата >>
Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата.
Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята.
Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата.
Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь.
към беседата >>
То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание.
Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа.
То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание.
Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа.
към беседата >>
Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества.
Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото.
Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества.
Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Така е въ книгитѣ.
Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето.
Така е въ книгитѣ.
Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“.
към беседата >>
Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ.
Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата.
Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ.
Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ.
към беседата >>
Азъ го сравнявамъ съ цигулката.
Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание.
Азъ го сравнявамъ съ цигулката.
Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката.
към беседата >>
Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е.
То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества.
Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е.
Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Много книги има писани.
Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ.
Много книги има писани.
Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ?
към беседата >>
Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ.
Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ.
Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ.
Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение.
към беседата >>
Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка.
Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката.
Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката.
към беседата >>
Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия.
Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е.
Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия.
Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание.
Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани.
Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание.
Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому.
към беседата >>
Не че е лошо.
Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ.
Не че е лошо.
Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ.
към беседата >>
Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси.
То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси.
Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ.
към беседата >>
Лошото не е тамъ, че се изплаща.
Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия.
Лошото не е тамъ, че се изплаща.
към беседата >>
Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание.
Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание.
Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание.
Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ.
към беседата >>
Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ.
Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо.
Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ.
Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ.
към беседата >>
Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ?
Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси.
Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ?
Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Освободете мисъльта си.
Та казвамъ: Освободете мисъльта си.
Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката?
към беседата >>
Но не е лесна работа да напишешъ една книга.
Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание.
Но не е лесна работа да напишешъ една книга.
Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете?
към беседата >>
Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь.
Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ.
Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь.
Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде?
към беседата >>
Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа.
То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ?
Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа.
Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“.
към беседата >>
Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е.
Та казвамъ: Освободете мисъльта си.
Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е.
Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата.
към беседата >>
Казвате: „Да обичашъ нѣкого“.
Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга.
Казвате: „Да обичашъ нѣкого“.
Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате?
към беседата >>
Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ.
Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь.
Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ.
То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“.
към беседата >>
Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката.
Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа.
Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката.
Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата?
към беседата >>
Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“.
Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е.
Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“.
Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“.
към беседата >>
Какъ ще го обичашъ?
Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“.
Какъ ще го обичашъ?
Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ.
към беседата >>
То е правилното отношение.
Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ.
То е правилното отношение.
Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре.
към беседата >>
Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката.
Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката.
Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката.
Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива?
към беседата >>
Каква е разликата между обичьта?
Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“.
Каква е разликата между обичьта?
„Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь.
към беседата >>
Представете си, че имате да плащате нѣкому.
Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ?
Представете си, че имате да плащате нѣкому.
Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете?
към беседата >>
Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ.
Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение.
Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ.
Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда.
към беседата >>
Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ.
Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката.
Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ.
И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание.
към беседата >>
„Много ви обичамъ“.
Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта?
„Много ви обичамъ“.
Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата.
към беседата >>
Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ.
Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому.
Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ.
Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви.
към беседата >>
Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ.
Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ.
Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ.
Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда.
към беседата >>
И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ.
Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ.
И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ.
Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ.
към беседата >>
Каква е мѣрката?
Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“.
Каква е мѣрката?
„Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“.
към беседата >>
Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете?
Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ.
Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете?
Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си.
към беседата >>
Какво раздавашъ навсѣкѫде?
Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ.
Какво раздавашъ навсѣкѫде?
„Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“.
Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ.
Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“.
Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми?
към беседата >>
„Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата.
Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката?
„Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата.
Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява.
към беседата >>
Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате?
Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете?
Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате?
За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“.
към беседата >>
„Даромъ сте взели, даромъ давайте“.
Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде?
„Даромъ сте взели, даромъ давайте“.
Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво.
към беседата >>
Какво нѣщо е дарбата?
Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“.
Какво нѣщо е дарбата?
Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка.
към беседата >>
Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“.
Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата.
Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“.
Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“.
към беседата >>
За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ.
Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате?
За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ.
Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“.
към беседата >>
Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре.
То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“.
Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре.
На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи.
към беседата >>
Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива?
Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата?
Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива?
Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ.
към беседата >>
Това е обичь.
Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“.
Това е обичь.
Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь.
към беседата >>
Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете?
Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ.
Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете?
Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“.
към беседата >>
На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда.
Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре.
На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда.
На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли.
към беседата >>
Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание.
Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива?
Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание.
Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“.
към беседата >>
Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата.
„Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь.
Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата.
Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото.
към беседата >>
Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви.
Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете?
Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви.
Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси.
към беседата >>
На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда.
Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда.
На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда.
На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули.
към беседата >>
Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ.
И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание.
Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ.
Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята?
към беседата >>
Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“.
Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата.
Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“.
Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си.
към беседата >>
Мислите, че сте изпълнили дълга си.
Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви.
Мислите, че сте изпълнили дълга си.
Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“.
към беседата >>
На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ.
Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда.
На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ.
Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение.
към беседата >>
Какъ ще го проявишъ, кажете ми?
Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ.
Какъ ще го проявишъ, кажете ми?
Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
Пакъ обича, но се извинява.
„Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“.
Пакъ обича, но се извинява.
Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“.
към беседата >>
Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“.
Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си.
Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“.
Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ.
към беседата >>
Не дава на всичкитѣ еднакво.
„Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ.
Не дава на всичкитѣ еднакво.
Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“.
към беседата >>
Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка.
Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми?
Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка.
Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“.
Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява.
Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“.
И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ.
към беседата >>
Той казва: „Бързамъ“.
За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“.
Той казва: „Бързамъ“.
Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“.
към беседата >>
Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи.
Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво.
Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи.
Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно.
към беседата >>
Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ.
Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка.
Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ.
Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
И то е любовь.
Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“.
И то е любовь.
Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира.
към беседата >>
Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“.
Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“.
Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“.
Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ.
към беседата >>
Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли.
На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи.
Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли.
Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Волята – после“.
Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ.
Нѣкой казва: „Волята – после“.
Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
Обичамъ повече – ще стана отъ леглото.
Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь.
Обичамъ повече – ще стана отъ леглото.
Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ.
към беседата >>
Бърза той, отива да проси.
Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“.
Бърза той, отива да проси.
Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя.
към беседата >>
Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули.
На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли.
Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули.
Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ.
към беседата >>
Кѫде е волята?
Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“.
Кѫде е волята?
Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си.
Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото.
Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си.
Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Остани за обѣдъ“.
Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси.
Казвамъ: „Остани за обѣдъ“.
Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е.
към беседата >>
Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение.
На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули.
Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение.
(Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите.
към беседата >>
Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята?
Волята е задъ ушитѣ на човѣка.
към беседата >>
Азъ съмъ готовъ да умра“.
Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си.
Азъ съмъ готовъ да умра“.
Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ.
към беседата >>
Нѣкои просяци оставатъ.
Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“.
Нѣкои просяци оставатъ.
Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“.
Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение.
(Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“.
Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието.
Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ.
към беседата >>
Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ.
Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“.
Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ.
Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава.
към беседата >>
Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“.
Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ.
Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“.
Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ.
към беседата >>
Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно.
Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“.
Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно.
Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ.
към беседата >>
Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието.
Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ.
Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ.
към беседата >>
Никой не иска да умира.
И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ.
Никой не иска да умира.
Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи.
към беседата >>
Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ.
Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“.
Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ.
Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“.
към беседата >>
Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни.
Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно.
Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни.
Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ.
Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума.
Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“.
към беседата >>
Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ.
Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира.
Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ.
Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ.
към беседата >>
Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя.
Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ.
Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя.
По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“.
към беседата >>
Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ.
Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни.
Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ.
Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума.
Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе.
Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ.
Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ.
Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ.
Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно.
към беседата >>
По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е.
Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя.
По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е.
Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия.
към беседата >>
Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите.
Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ.
Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите.
Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе.
Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти.
Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ.
към беседата >>
Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ.
Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ.
Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ.
Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване.
към беседата >>
Нѣма мантия, седи окѫсанъ.
Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е.
Нѣма мантия, седи окѫсанъ.
На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли.
(Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите.
Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли.
То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ.
Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти.
Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ.
Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ.
към беседата >>
Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава.
Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ.
Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава.
Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ.
към беседата >>
На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ.
Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ.
На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ.
Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
То е законъ.
Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли.
То е законъ.
Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ.
Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ.
Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ.
Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ.
към беседата >>
Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи.
Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава.
Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи.
При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ.
към беседата >>
Навремето не си благославялъ“.
Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ.
Навремето не си благославялъ“.
– „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
Ние искаме да бѫдемъ охолни.
Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ.
Ние искаме да бѫдемъ охолни.
към беседата >>
Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“.
Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ.
Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“.
По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ.
към беседата >>
При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ.
Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи.
При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ.
Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре.
към беседата >>
– „Сега се научихъ“.
Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“.
– „Сега се научихъ“.
– „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ.
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ.
По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте.
Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“.
По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте.
Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ.
към беседата >>
Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно.
Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ.
Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно.
То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването.
към беседата >>
– „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия.
По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“.
– „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия.
Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
По-хубавъ животъ отъ него нѣма.
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ.
По-хубавъ животъ отъ него нѣма.
На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?
към беседата >>
Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ.
Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте.
Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ.
Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе.
към беседата >>
То е влюбване.
Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно.
То е влюбване.
Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него.
към беседата >>
Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия.
Оттамъ насетне ще се уреди работата“.
към беседата >>
На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ.
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма.
На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ.
Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри.
към беседата >>
Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ.
Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ.
Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ.
Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува.
към беседата >>
Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ.
Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване.
Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ.
Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре.
към беседата >>
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена.
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена.
Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода.
към беседата >>
Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ.
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ.
Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ.
Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“.
към беседата >>
Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ.
Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ.
Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ.
Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ.
към беседата >>
Всѣки случай лесно решавашъ.
Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ.
Всѣки случай лесно решавашъ.
Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре.
към беседата >>
Каква работа бихте създали на ума си?
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена.
Каква работа бихте създали на ума си?
Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“.
към беседата >>
Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето?
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ.
Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето?
“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“.
към беседата >>
Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ.
Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ.
Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ.
(Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля.
към беседата >>
Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре.
При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ.
Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре.
Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно.
към беседата >>
Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си?
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си?
Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си?
Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте.
към беседата >>
“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето.
Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето?
“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето.
Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“.
към беседата >>
(Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ.
По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ.
(Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ.
Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ.
към беседата >>
Така разбирамъ влюбването.
Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре.
Така разбирамъ влюбването.
Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре.
към беседата >>
Възпитанието на хората не е така лесно.
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си?
Възпитанието на хората не е така лесно.
Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте?
към беседата >>
Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?
По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето.
Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?
“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ?
към беседата >>
Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе.
Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ.
Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе.
Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната.
към беседата >>
Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него.
То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването.
Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него.
Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие.
към беседата >>
Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ.
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно.
Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ.
Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде.
към беседата >>
“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри.
На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?
“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри.
Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“.
към беседата >>
Но виждате какъ се прочува.
Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе.
Но виждате какъ се прочува.
Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость.
към беседата >>
Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре.
Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него.
Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре.
Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри.
към беседата >>
Дайте свобода.
Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ.
Дайте свобода.
(Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила?
към беседата >>
Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“.
Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри.
Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“.
Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български.
към беседата >>
Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ.
Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува.
Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ.
Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“.
към беседата >>
Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре.
Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре.
Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре.
То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“.
Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода.
(Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“.
Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира.
към беседата >>
Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“.
Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето? “ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“.
Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“.
Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа.
към беседата >>
Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля.
Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ.
Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля.
Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ.
към беседата >>
То е вѣрно.
Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре.
То е вѣрно.
Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре.
към беседата >>
Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте.
Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“.
Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте.
Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е.
към беседата >>
Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“.
“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“.
Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“.
Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа.
към беседата >>
Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ.
(Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля.
Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ.
Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва.
към беседата >>
Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре.
Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно.
Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре.
Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ.
към беседата >>
Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте?
Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте.
Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте?
Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е.
към беседата >>
Сега какво трѣбва да му говоришъ?
Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене? “ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“.
Сега какво трѣбва да му говоришъ?
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ.
към беседата >>
Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната.
Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ.
Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната.
Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“.
към беседата >>
Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие.
Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре.
Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие.
Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите.
към беседата >>
Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде.
Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте?
Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде.
Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“.
“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ?
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“.
Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа.
към беседата >>
Описва той своята слабость.
Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната.
Описва той своята слабость.
Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно.
към беседата >>
Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри.
Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие.
Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри.
Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте.
към беседата >>
Ти какъ искашъ – безъ никакви правила?
Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде.
Ти какъ искашъ – безъ никакви правила?
Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Много добре знаятъ български.
Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“.
Много добре знаятъ български.
Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка.
към беседата >>
Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“.
Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость.
Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“.
По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада.
към беседата >>
Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши.
Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри.
Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши.
Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“.
към беседата >>
Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира.
(Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила?
Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира.
Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа.
Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български.
Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа.
Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия.
към беседата >>
По-напредъ не е вѣрвалъ.
Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“.
По-напредъ не е вѣрвалъ.
Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия.
към беседата >>
Такива, каквито сте, да се проявите добре.
То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши.
Такива, каквито сте, да се проявите добре.
Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози.
към беседата >>
Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е.
Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира.
Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е.
Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа.
Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа.
Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа.
Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона.
към беседата >>
Тогава започва да вѣрва.
Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ.
Тогава започва да вѣрва.
По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“.
към беседата >>
Петъръ си бѣше Петъръ.
Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре.
Петъръ си бѣше Петъръ.
Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“.
към беседата >>
Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е.
Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е.
Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е.
Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Кѫщитѣ ще си мажатъ.
Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа.
Кѫщитѣ ще си мажатъ.
Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба.
към беседата >>
По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“.
Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва.
По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“.
После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си.
към беседата >>
Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите.
Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ.
Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите.
Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили.
към беседата >>
Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е.
Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е.
към беседата >>
Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа.
Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ.
Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа.
То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи.
към беседата >>
После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно.
Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“.
После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно.
Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си.
към беседата >>
Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте.
Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите.
Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте.
(Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ.
към беседата >>
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ.
Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка.
към беседата >>
То е една обвивка.
Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа.
То е една обвивка.
Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате.
към беседата >>
Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада.
Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно.
Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада.
Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“.
Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте.
(Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“.
Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало.
към беседата >>
Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ.
Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ.
Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ.
към беседата >>
Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия.
Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка.
Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия.
Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени.
към беседата >>
Вие не сте живѣли въ самотия.
По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада.
Вие не сте живѣли въ самотия.
„Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже.
към беседата >>
Животътъ не е само отъ рози.
Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“.
Животътъ не е само отъ рози.
„Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика.
към беседата >>
Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ.
Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство.
Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене.
към беседата >>
Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона.
Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия.
Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона.
Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа.
към беседата >>
„Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“.
Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия.
„Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“.
Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ.
към беседата >>
„Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“.
Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози.
„Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“.
Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ.
към беседата >>
Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство.
Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе.
Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни.
към беседата >>
Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба.
Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона.
Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба.
Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа.
към беседата >>
Останалъ само на жена си и на себе си.
По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“.
Останалъ само на жена си и на себе си.
Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ.
към беседата >>
Животътъ не е само отъ карамфили.
Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“.
Животътъ не е само отъ карамфили.
Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика.
към беседата >>
Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе.
Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става.
Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта.
към беседата >>
Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи.
Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба.
Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи.
Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ.
към беседата >>
Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си.
После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си.
Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си.
Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи.
към беседата >>
Ти ще цъвнешъ.
Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили.
Ти ще цъвнешъ.
Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ.
към беседата >>
Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка.
Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става.
Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка.
Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта.
към беседата >>
Не искате да минавате.
То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи.
Не искате да минавате.
Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение.
към беседата >>
Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ.
Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си.
Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ.
Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво.
към беседата >>
Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало.
(Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ.
Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало.
Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта.
към беседата >>
Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ.
Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка.
Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ.
Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система.
към беседата >>
Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени.
Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате.
Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени.
Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно.
към беседата >>
Срамъ го е да каже.
Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ.
Срамъ го е да каже.
Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика.
Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало.
Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика.
То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта.
към беседата >>
Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене.
Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ.
Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене.
Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува.
към беседата >>
Не е лесна работа.
Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени.
Не е лесна работа.
Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ.
към беседата >>
Въ всинца ви има срамъ.
„Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже.
Въ всинца ви има срамъ.
Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
То е оркестъръ.
„Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика.
То е оркестъръ.
Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа.
към беседата >>
Човѣкъ смѣсва разни храни.
Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене.
Човѣкъ смѣсва разни храни.
Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство.
към беседата >>
Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа.
Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа.
Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа.
Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението.
към беседата >>
Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ.
Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ.
Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ.
Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
Само пчелицитѣ чуватъ тази музика.
Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ.
Само пчелицитѣ чуватъ тази музика.
И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя.
към беседата >>
Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта.
Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни.
Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта.
Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ.
Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа.
Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ.
Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата.
към беседата >>
Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи.
Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ.
Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи.
Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ.
Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика.
И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ.
Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя.
към беседата >>
Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта.
Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта.
Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта.
Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия.
към беседата >>
Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение.
Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ.
Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение.
Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга.
към беседата >>
Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво.
Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи.
Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво.
Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта.
Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ.
Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта.
Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото.
към беседата >>
Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система.
Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта.
Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система.
Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е.
към беседата >>
Отчасти е вѣрно.
Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение.
Отчасти е вѣрно.
Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало.
към беседата >>
Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво.
Защо ще туришъ да носишъ стари мисли?
към беседата >>
Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта.
Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта.
Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта.
Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува.
Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система.
Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува.
Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити.
към беседата >>
Ще ви погнатъ.
Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно.
Ще ви погнатъ.
Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь.
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь.
Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь?
към беседата >>
Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа.
То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта.
Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа.
Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство.
Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува.
Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство.
Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка.
към беседата >>
Вие трѣбва да учите закона за смирението.
Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ.
Вие трѣбва да учите закона за смирението.
Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана.
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь.
Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана.
Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь.
към беседата >>
Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя.
Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа.
Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя.
Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ.
Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство.
Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ.
На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
към беседата >>
Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата.
Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението.
Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата.
Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Какво има въ старата любовь, кажете ми?
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана.
Какво има въ старата любовь, кажете ми?
Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена.
към беседата >>
Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя.
И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя.
Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя.
Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия.
Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ.
На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия.
Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така?
към беседата >>
Ще ви нападне една тѫга.
Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата.
Ще ви нападне една тѫга.
Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Нѣщо минало.
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми?
Нѣщо минало.
Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява.
към беседата >>
Цвѣтята влияятъ на гърлото.
Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя.
Цвѣтята влияятъ на гърлото.
Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
Много сложно е.
Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия.
Много сложно е.
Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“.
към беседата >>
Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало.
Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга.
Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало.
Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Съ какво ще се хвалишъ?
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало.
Съ какво ще се хвалишъ?
Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба.
към беседата >>
Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото.
Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето.
към беседата >>
Правилъ съмъ много опити.
Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е.
Правилъ съмъ много опити.
Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата.
към беседата >>
Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало.
Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ.
към беседата >>
Какво има въ старата любовь?
Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ?
Какво има въ старата любовь?
Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате?
към беседата >>
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще.
Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко.
към беседата >>
Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка.
Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити.
Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка.
По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
към беседата >>
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина.
То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги.
към беседата >>
Азъ наричамъ не стара любовь.
Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь?
Азъ наричамъ не стара любовь.
Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“.
към беседата >>
Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще.
Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“.
Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво.
към беседата >>
По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка.
По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
– „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“.
към беседата >>
То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина.
То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото.
Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ.
към беседата >>
Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена.
Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь.
Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена.
Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“.
Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ.
Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ.
към беседата >>
– „Че какъ така?
На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
– „Че какъ така?
“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа.
към беседата >>
Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото.
Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ.
Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си.
към беседата >>
Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява.
Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена.
Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява.
Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ.
Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ.
Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“.
Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така?
“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“.
Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората.
към беседата >>
Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ.
Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си.
Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята.
към беседата >>
Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба.
Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява.
Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба.
Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Хората сѫ практични.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ.
Хората сѫ практични.
Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия.
към беседата >>
Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата.
Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“.
Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата.
Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата.
към беседата >>
Ти си като този Бърдъ.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си.
Ти си като този Бърдъ.
Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ.
към беседата >>
Какво ще ми препорѫчвате?
Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба.
Какво ще ми препорѫчвате?
Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко.
Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични.
Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко.
Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила.
към беседата >>
Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата.
Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството.
към беседата >>
Той поне има съобщение съ своитѣ колеги.
Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ.
Той поне има съобщение съ своитѣ колеги.
Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Много красива била едно време“.
Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате?
Казвате: „Много красива била едно време“.
Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво.
Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко.
Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво.
Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя.
към беседата >>
После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“.
По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“.
После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“.
За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи.
към беседата >>
Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ.
То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги.
Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения.
към беседата >>
Красива била, но сега каква е?
Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“.
Красива била, но сега каква е?
към беседата >>
Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ.
Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво.
Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ.
Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва.
към беседата >>
За петь пари работа.
– „Че какъ така? “ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“.
За петь пари работа.
Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него.
към беседата >>
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си.
Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва.
към беседата >>
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие.
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие.
Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость.
към беседата >>
Природата е така умна, че е направила меки възглавнички.
Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ.
Природата е така умна, че е направила меки възглавнички.
Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората.
“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа.
Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората.
Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга.
към беседата >>
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята.
Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята.
Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него.
към беседата >>
Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“.
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие.
Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“.
Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата.
към беседата >>
Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия.
Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички.
Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия.
Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата.
Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората.
Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата.
Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него.
към беседата >>
Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ.
Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята.
Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ.
Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него.
към беседата >>
Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“.
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“.
Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“.
Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги.
към беседата >>
Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила.
Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия.
Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила.
Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Иска да напусне свещеничеството.
Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата.
Иска да напусне свещеничеството.
Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ.
към беседата >>
Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ.
Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ.
Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ.
Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него.
към беседата >>
Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време.
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“.
Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време.
Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ.
към беседата >>
Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя.
Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила.
Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя.
На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи.
После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството.
Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи.
Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата.
към беседата >>
Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения.
Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ.
Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения.
И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него.
към беседата >>
Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време?
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време.
Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време?
Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма.
към беседата >>
На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва.
Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя.
На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва.
На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Иска да има винаги другъ при него.
За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи.
Иска да има винаги другъ при него.
Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“.
към беседата >>
И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения.
И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва.
Всичко е въ Него.
към беседата >>
Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость.
Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време?
Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость.
Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира.
към беседата >>
На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва.
Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва.
На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва.
На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Сега иска да бѣга.
Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него.
Сега иска да бѣга.
Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ.
към беседата >>
Всичко е въ Него.
Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва.
Всичко е въ Него.
към беседата >>
Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата.
Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость.
Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата.
Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота?
към беседата >>
На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва.
На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него.
Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга.
Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него.
Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“.
към беседата >>
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Тактове имашъ, спазвашъ ги.
Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата.
Тактове имашъ, спазвашъ ги.
Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение?
към беседата >>
Азъ не разглеждамъ любовьта практически.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически.
За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята.
към беседата >>
Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ.
Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него.
Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ.
Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ?
към беседата >>
Все, що попросите, като се надявате – ще ви бѫде.
Все, що попросите, като се надявате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ.
Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги.
Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ.
Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново.
към беседата >>
За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически.
За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре.
Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ.
към беседата >>
Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата.
Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ.
Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата.
Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество.
към беседата >>
Все, що попросите, като обичате – ще ви бѫде.
Все, що попросите, като обичате – ще ви бѫде.
към беседата >>
Времето влиза въ ритъма.
Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ.
Времето влиза въ ритъма.
Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него.
към беседата >>
Има дни, когато любовьта се проявява.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре.
Има дни, когато любовьта се проявява.
Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате.
към беседата >>
Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“.
Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата.
Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“.
– „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй.
към беседата >>
Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира.
Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма.
Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира.
Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ.
към беседата >>
Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява.
Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си.
Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате.
към беседата >>
– „Ще се изповѣдамъ.
Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“.
– „Ще се изповѣдамъ.
Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ.
към беседата >>
Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота?
Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира.
Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота?
Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има.
към беседата >>
Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си.
Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята.
Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите.
към беседата >>
Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“.
Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ.
Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“.
– „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“.
към беседата >>
Кога въ ритъма се дава изражение?
Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота?
Кога въ ритъма се дава изражение?
Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята.
Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята.
Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята.
Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма.
към беседата >>
– „Кажи самъ какво си направилъ?
Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“.
– „Кажи самъ какво си направилъ?
Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“.
към беседата >>
Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново.
Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение?
Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново.
Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ.
към беседата >>
Тогава деньтъ е приятенъ.
За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята.
Тогава деньтъ е приятенъ.
Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата.
към беседата >>
Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество.
Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ?
Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество.
Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира.
към беседата >>
Нѣма нѣщо старо въ него.
Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново.
Нѣма нѣщо старо въ него.
Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ.
към беседата >>
Не ги виждате.
Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ.
Не ги виждате.
Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ.
към беседата >>
Тази болесть се дължи на туй.
Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество.
Тази болесть се дължи на туй.
Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть.
към беседата >>
Той е като приливъ.
Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него.
Той е като приливъ.
Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ.
към беседата >>
Много добре е, че не ги виждате.
Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате.
Много добре е, че не ги виждате.
Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло?
към беседата >>
Нѣма да ме лъжешъ.
– „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй.
Нѣма да ме лъжешъ.
Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“.
към беседата >>
Приливъ на топлината има.
Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ.
Приливъ на топлината има.
Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ.
към беседата >>
Ако ги виждате, ще ги безпокоите.
Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате.
Ако ги виждате, ще ги безпокоите.
Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има?
към беседата >>
Ако лъжешъ…“.
Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ.
Ако лъжешъ…“.
(Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това?
към беседата >>
Пролѣтьта е приливъ.
Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има.
Пролѣтьта е приливъ.
Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си.
към беседата >>
Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма.
Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите.
Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма.
Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява.
към беседата >>
(Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“.
– „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“.
(Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“.
Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ.
към беседата >>
Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ.
Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ.
Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ.
Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца.
към беседата >>
Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата.
Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма.
Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата.
Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има.
към беседата >>
Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира.
Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“.
Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира.
То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората.
към беседата >>
Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ.
Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ.
Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ.
Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ.
към беседата >>
Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ.
Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата.
Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ.
Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява.
към беседата >>
То е болесть.
Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира.
То е болесть.
Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ.
към беседата >>
Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ.
Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ.
Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ.
Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло?
Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ.
Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло?
Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва.
към беседата >>
Свещеникъ си, ще се молишъ“.
Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть.
Свещеникъ си, ще се молишъ“.
Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ.
към беседата >>
Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ.
Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ.
Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ.
Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има?
Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло?
Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има?
Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява.
към беседата >>
Вие считате – какво има отъ това?
Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“.
Вие считате – какво има отъ това?
Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?
към беседата >>
Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си.
Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ.
Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си.
Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява.
Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има?
Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява.
Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ.
към беседата >>
Много болезнени състояния може да дойдатъ.
(Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това?
Много болезнени състояния може да дойдатъ.
Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи.
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца.
Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си.
Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца.
Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има.
Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява.
Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има.
Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа.
към беседата >>
Нѣмашъ право да ругаешъ хората.
Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ.
Нѣмашъ право да ругаешъ хората.
Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата.
към беседата >>
Следъ шесть месеца започва обратния процесъ.
Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца.
Следъ шесть месеца започва обратния процесъ.
Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Душата се проявява.
Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има.
Душата се проявява.
Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ.
То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората.
Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ.
Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича.
към беседата >>
Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ.
Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне.
към беседата >>
Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва.
Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява.
Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва.
Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите.
към беседата >>
Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ.
Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ.
Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ.
Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ.
към беседата >>
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота.
Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки.
към беседата >>
Периодически любовьта се проявява.
Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва.
Периодически любовьта се проявява.
Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите.
към беседата >>
Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?
Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ.
Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?
“ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ.
към беседата >>
Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота.
Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“.
Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“.
към беседата >>
Тѣзи сѫщества идатъ.
Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява.
Тѣзи сѫщества идатъ.
Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите.
към беседата >>
“ Това сѫ безпредметни работи.
Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?
“ Това сѫ безпредметни работи.
Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ.
към беседата >>
Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“.
Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса.
Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса.
към беседата >>
Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа.
Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ.
Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа.
Трѣбва да учите.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата.
Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи.
Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата.
Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка.
към беседата >>
Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса.
Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата.
Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи.
към беседата >>
Трѣбва да учите.
Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа.
Трѣбва да учите.
към беседата >>
Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича.
Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата.
Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича.
Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката.
към беседата >>
Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата.
Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса.
Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора.
към беседата >>
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/.
Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари.
към беседата >>
Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ.
Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича.
Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ.
Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“.
към беседата >>
Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки.
Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса.
Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки.
Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ.
към беседата >>
Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/.
Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ.
Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта.
към беседата >>
Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ.
Нѣма да кажешъ: „Защо го направи? “ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ.
Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ.
Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята.
към беседата >>
Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“.
Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки.
Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“.
Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия.
към беседата >>
Има още много работи, които не сѫ казани.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ.
Има още много работи, които не сѫ казани.
Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ.
“ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ.
Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ.
Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата.
към беседата >>
Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса.
Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“.
Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса.
Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите.
към беседата >>
Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани.
Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време.
Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре.
към беседата >>
Не трѣбва да разваляме Божествената връзка.
Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ.
Не трѣбва да разваляме Божествената връзка.
Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие.
към беседата >>
Тѣ сѫ изследователи.
Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса.
Тѣ сѫ изследователи.
Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра.
към беседата >>
Вие се приготовлявате тепърва за любовьта.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време.
Вие се приготовлявате тепърва за любовьта.
Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате.
към беседата >>
Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката.
Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка.
Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката.
Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява.
към беседата >>
Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора.
Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи.
Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора.
Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ.
към беседата >>
Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари.
/Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта.
Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари.
Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно.
към беседата >>
Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“.
Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката.
Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“.
Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь.
към беседата >>
Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ.
Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора.
Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ.
На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно.
към беседата >>
Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта.
Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари.
Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта.
На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави.
към беседата >>
Прости дълговетѣ на хората на земята.
Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“.
Прости дълговетѣ на хората на земята.
На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е.
към беседата >>
На екватора има благоприятни условия.
Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ.
На екватора има благоприятни условия.
По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре.
към беседата >>
На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле.
Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта.
На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле.
Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже.
към беседата >>
На земята е надеждата.
Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята.
На земята е надеждата.
Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне.
към беседата >>
По високитѣ планини ще се качите да се приспособите.
Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия.
По високитѣ планини ще се качите да се приспособите.
На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре.
Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле.
Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре.
А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето.
към беседата >>
Както Господь прощава, така прощавате и вие.
Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата.
Както Господь прощава, така прощавате и вие.
Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти.
към беседата >>
На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра.
Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите.
На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра.
Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове.
към беседата >>
А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате.
Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре.
А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате.
Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави?
към беседата >>
Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява.
Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие.
Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява.
И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ.
към беседата >>
Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ.
Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра.
Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ.
Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“.
към беседата >>
Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно.
Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате.
Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно.
Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа.
към беседата >>
И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь.
Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява.
И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь.
Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ.
към беседата >>
Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно.
Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ.
Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно.
Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ.
към беседата >>
Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави.
Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно.
Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави.
Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора.
към беседата >>
Туй е.
Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь.
Туй е.
Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво.
към беседата >>
Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре.
На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно.
Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре.
За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е.
към беседата >>
Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже.
На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави.
Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже.
Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене.
към беседата >>
Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне.
На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е.
Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне.
Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има.
към беседата >>
За да направите една стѫпка, много е трудно.
По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре.
За да направите една стѫпка, много е трудно.
Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ?
към беседата >>
Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето.
Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже.
Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето.
Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило.
към беседата >>
Азъ имамъ две рецепти.
Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне.
Азъ имамъ две рецепти.
Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове.
На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно.
Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове.
Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“.
към беседата >>
Слънцето ще се спре ли да ме поздрави?
А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето.
Слънцето ще се спре ли да ме поздрави?
Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало.
към беседата >>
Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ.
Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти.
Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ.
10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“.
Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове.
Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“.
Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ.
към беседата >>
Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа.
Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави?
Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа.
Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото.
към беседата >>
10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ.
И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ.
10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ.
Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ.
Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“.
Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ.
Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ.
към беседата >>
Слънцето гледа всичкитѣ хора.
Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа.
Слънцето гледа всичкитѣ хора.
И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено.
към беседата >>
Туй действува хубаво.
Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ.
Туй действува хубаво.
Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Трудна работа е.
Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ.
Трудна работа е.
Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ.
към беседата >>
И едно бръмбарче гледа, както и мене.
Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора.
И едно бръмбарче гледа, както и мене.
Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ.
към беседата >>
Пропорция има.
Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво.
Пропорция има.
Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Какво ще се качишъ на Еверестъ?
За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е.
Какво ще се качишъ на Еверестъ?
Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“.
към беседата >>
Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило.
Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене.
Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило.
Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има.
към беседата >>
Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има.
Съединени, счукани – хубаво действуватъ.
към беседата >>
Ще кажешъ: „Ку-ку“.
Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ?
Ще кажешъ: „Ку-ку“.
Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь.
към беседата >>
Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало.
Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило.
Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало.
Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете.
към беседата >>
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа.
Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата.
към беседата >>
Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ.
Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“.
Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ.
Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози.
към беседата >>
Въ туй поглеждане виждамъ Божественото.
Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало.
Въ туй поглеждане виждамъ Божественото.
Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга.
към беседата >>
Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа.
Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото.
Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка.
към беседата >>
Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ.
Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ.
Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ.
Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ.
към беседата >>
Туй слънце за тебе е създадено.
Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото.
Туй слънце за тебе е създадено.
На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора.
към беседата >>
Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото.
Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото.
Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това?
към беседата >>
Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ.
Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ.
Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ.
Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа.
към беседата >>
На мене говори и на другитѣ.
И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено.
На мене говори и на другитѣ.
Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни.
към беседата >>
Трѣбва да се възстанови неговата надежда.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото.
Трѣбва да се възстанови неговата надежда.
Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Божествената любовь“.
Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ.
Нѣкой казва: „Божествената любовь“.
Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
към беседата >>
Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има.
Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ.
Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има.
Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца.
към беседата >>
Той има понижени трептения на сърдцето.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда.
Той има понижени трептения на сърдцето.
Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ.
към беседата >>
Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь.
Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“.
Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь.
Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ.
към беседата >>
Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете.
Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има.
Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете.
Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца.
към беседата >>
Трѣбва да се възстанови аурата.
Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето.
Трѣбва да се възстанови аурата.
Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето.
към беседата >>
Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози.
Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь.
Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози.
Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли.
към беседата >>
Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга.
Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете.
Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга.
Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца.
към беседата >>
Има понижени трептения на мозъка.
Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата.
Има понижени трептения на мозъка.
Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ.
към беседата >>
Вие искате изведнажъ.
Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози.
Вие искате изведнажъ.
Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета.
към беседата >>
Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора.
Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга.
Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора.
Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина.
към беседата >>
Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това?
Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка.
Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това?
Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“.
към беседата >>
Не, то е опасна работа.
Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ.
Не, то е опасна работа.
Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть.
към беседата >>
Сега ние искаме децата да станатъ възрастни.
На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора.
Сега ние искаме децата да станатъ възрастни.
Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си.
към беседата >>
Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна.
Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това?
Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна.
Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ.
към беседата >>
Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа.
Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день.
към беседата >>
Децата въ своята възрасть да си останатъ деца.
Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни.
Децата въ своята възрасть да си останатъ деца.
Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ.
към беседата >>
Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ.
Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна.
Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ.
Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска.
към беседата >>
Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ.
Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ.
Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ.
към беседата >>
Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца.
Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца.
Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца.
И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ.
към беседата >>
Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето.
Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ.
Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето.
Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го.
към беседата >>
Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли.
Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ.
Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли.
Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день.
към беседата >>
И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца.
Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца.
И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца.
Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него.
към беседата >>
Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ.
Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето.
Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ.
Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана.
към беседата >>
Любовьта има малки пилюлчета.
Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли.
Любовьта има малки пилюлчета.
Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“.
към беседата >>
Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина.
Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца.
Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина.
Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“.
към беседата >>
Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“.
Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ.
Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“.
Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“.
към беседата >>
Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть.
Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета.
Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть.
Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си.
Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина.
Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си.
Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь.
към беседата >>
Мене ми разправяше единъ младъ.
Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“.
Мене ми разправяше единъ младъ.
Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день.
Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть.
Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день.
Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ.
Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си.
Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ.
Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа.
към беседата >>
Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска.
Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ.
Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска.
„Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ.
Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день.
Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ.
Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ.
Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ.
Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ.
Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола.
към беседата >>
„Лѣкувахъ го.
Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска.
„Лѣкувахъ го.
Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день.
Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ.
Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день.
Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него.
И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ.
Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него.
Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла.
към беседата >>
Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана.
Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го.
Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана.
Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“.
Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день.
Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“.
Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“.
Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него.
Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“.
Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ.
към беседата >>
Три месеца ме държа“.
Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана.
Три месеца ме държа“.
Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“.
Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ.
към беседата >>
Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь.
Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“.
Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь.
Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?
към беседата >>
Вие не сте спокойни.
Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“.
Вие не сте спокойни.
към беседата >>
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи?
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи?
Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико.
към беседата >>
Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа.
Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь.
Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа.
Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
към беседата >>
Всички искате да се представите, каквито не сте.
Всички искате да се представите, каквито не сте.
Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво.
към беседата >>
Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ.
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи?
Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ.
Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“?
към беседата >>
Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола.
Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа.
Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола.
Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“.
към беседата >>
Безъ да искате.
Всички искате да се представите, каквито не сте.
Безъ да искате.
То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора.
към беседата >>
Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце.
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ.
Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце.
Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла.
Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола.
Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла.
Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ?
към беседата >>
То е хубаво.
Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате.
То е хубаво.
Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора.
към беседата >>
Вие говорите за сърдцето, че е покварено.
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце.
Вие говорите за сърдцето, че е покварено.
Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена.
към беседата >>
Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ.
Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла.
Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ.
Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ.
към беседата >>
Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори.
Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате. То е хубаво.
Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори.
Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна.
към беседата >>
Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено.
Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко.
към беседата >>
Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?
Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ.
Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?
“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ?
към беседата >>
Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора.
Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори.
Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора.
Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора.
към беседата >>
Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико.
Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико.
Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?
“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
(Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо.
към беседата >>
Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво.
Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора.
Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво.
Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде.
към беседата >>
Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“?
Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико.
Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“?
Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
(Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“.
Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола.
(Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“.
– „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“.
към беседата >>
Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора.
Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво.
Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора.
Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ.
към беседата >>
Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце.
Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“?
Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце.
Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
– „Че какъ могатъ?
Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“.
– „Че какъ могатъ?
Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св.
към беседата >>
Когато искате да станете умни – търсете умни хора.
То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора.
Когато искате да станете умни – търсете умни хора.
Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ.
към беседата >>
Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена.
Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце.
Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена.
Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ.
Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ?
Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ.
Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола.
към беседата >>
Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна.
Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора.
Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна.
Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ.
към беседата >>
Не е грѣшно това, нацапалъ се малко.
Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена.
Не е грѣшно това, нацапалъ се малко.
Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
Какво имъ плащашъ?
Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия? “ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ.
Какво имъ плащашъ?
“ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото.
към беседата >>
Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора.
Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна.
Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора.
Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора.
към беседата >>
Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко.
Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ.
към беседата >>
“ – „Нищо.
“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ?
“ – „Нищо.
Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората.
към беседата >>
Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде.
Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора.
Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде.
Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави.
към беседата >>
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото.
Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка.
към беседата >>
Едно кандило имъ паля“.
(Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо.
Едно кандило имъ паля“.
Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей.
към беседата >>
Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ.
Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде.
Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ.
Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ.
към беседата >>
Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото.
Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи.
Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва.
към беседата >>
Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св.
– „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“.
Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св.
Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си.
към беседата >>
Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ.
Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ.
Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ.
Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали.
към беседата >>
Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи.
Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце.
Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е.
към беседата >>
Георги и Св.Никола.
Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св.
Георги и Св.Никола.
Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата.
към беседата >>
Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ.
Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ.
Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ.
Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете.
към беседата >>
Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце.
Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ.
Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно.
към беседата >>
Туря ги, запалилъ кандилото.
Какво имъ плащашъ? “ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола.
Туря ги, запалилъ кандилото.
Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“.
към беседата >>
Богъ се проявява въ всички здрави хора.
Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ.
Богъ се проявява въ всички здрави хора.
Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година.
към беседата >>
Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ.
Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка.
Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
към беседата >>
Чуло се, че наоколо обиратъ хората.
“ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото.
Чуло се, че наоколо обиратъ хората.
Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола.
към беседата >>
Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави.
Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора.
Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави.
Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ.
към беседата >>
Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка.
Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка.
Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка.
По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ.
към беседата >>
Следъ два–три дни обиратъ този бей.
Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората.
Следъ два–три дни обиратъ този бей.
Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ.
към беседата >>
Сега туй да остане за васъ.
Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави.
Сега туй да остане за васъ.
Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва.
Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка.
По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва.
Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие.
към беседата >>
Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си.
Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей.
Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си.
И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ?
към беседата >>
Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали.
Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ.
Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали.
За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа.
към беседата >>
Каквото ви нашепва – вѣрно е.
Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва.
Каквото ви нашепва – вѣрно е.
Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина.
към беседата >>
И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата.
Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си.
И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата.
Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу.
към беседата >>
За вашия опитъ говорете.
Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали.
За вашия опитъ говорете.
Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та).
към беседата >>
Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно.
Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е.
Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно.
Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна.
към беседата >>
Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“.
Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата.
Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“.
Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото.
към беседата >>
Най-първо да се занимаете цѣла една година.
Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете.
Най-първо да се занимаете цѣла една година.
Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете.
към беседата >>
Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно.
Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ?
към беседата >>
Вижда Св.Никола.
Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“.
Вижда Св.Никола.
– „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“.
към беседата >>
Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ.
Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година.
Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ.
Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша.
към беседата >>
Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ.
Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ.
Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи?
към беседата >>
– „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ.
Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола.
– „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ.
Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре.
към беседата >>
Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите.
Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ.
Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите.
Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума.
към беседата >>
Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие.
По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ.
Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие.
Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране.
към беседата >>
Защо не внимавашъ?
Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ.
Защо не внимавашъ?
“ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа.
Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите.
Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа.
Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“.
към беседата >>
Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина.
Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие.
Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина.
Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ.
към беседата >>
“ Обръща иконата съ главата надолу.
И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ?
“ Обръща иконата съ главата надолу.
Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та).
За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа.
Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та).
Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“.
към беседата >>
Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна.
Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина.
Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна.
Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия.
към беседата >>
Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото.
Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу.
Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото.
– „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете.
Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та).
Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете.
Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“.
към беседата >>
Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ?
Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна.
Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ?
Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата.
към беседата >>
– „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“.
Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото.
– „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“.
Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша.
Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете.
Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша.
Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа.
към беседата >>
Що ли си хабя живота съ такива работи?
Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ?
Що ли си хабя живота съ такива работи?
“ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ.
към беседата >>
Обръща пакъ иконата съ главата нагоре.
– „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“.
Обръща пакъ иконата съ главата нагоре.
– „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Имате желание да кажете само една дума.
Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша.
Имате желание да кажете само една дума.
Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча.
към беседата >>
“ То е наше неразбиране.
Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи?
“ То е наше неразбиране.
Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца.
към беседата >>
– „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
Защо не внимавашъ? “ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре.
– „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“.
към беседата >>
Кажете: „Ще се уреди работата“.
Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума.
Кажете: „Ще се уреди работата“.
Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ.
към беседата >>
Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ.
Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране.
Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ.
Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца.
към беседата >>
Казвамъ: Стари разбирания има.
Казвамъ: Стари разбирания има.
Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ.
към беседата >>
Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“.
Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“.
Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“.
Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ.
към беседата >>
Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия.
Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ.
Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия.
Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ.
към беседата >>
Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката.
Казвамъ: Стари разбирания има.
Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката.
Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера.
към беседата >>
Кажете: „Ще се уреди работата“.
Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“.
Кажете: „Ще се уреди работата“.
Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува.
към беседата >>
Физическиятъ животъ е за децата.
Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия.
Физическиятъ животъ е за децата.
Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Едно време бѣхме глупави“.
Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката.
Казвате: „Едно време бѣхме глупави“.
Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ.
към беседата >>
Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа.
Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“.
Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа.
Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо.
към беседата >>
Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ.
Що ли си хабя живота съ такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата.
Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ.
Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота.
към беседата >>
Не, децата не сѫ глупави.
Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“.
Не, децата не сѫ глупави.
Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се.
към беседата >>
Като се уреди работата, азъ се уча.
Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа.
Като се уреди работата, азъ се уча.
Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“.
към беседата >>
Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца.
“ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ.
Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца.
Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца.
Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави.
Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца.
Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ.
към беседата >>
Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ.
Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча.
Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ.
И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме.
към беседата >>
Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца.
Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца.
Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца.
Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете?
към беседата >>
Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ.
Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца.
Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ.
Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта.
към беседата >>
И той е благодаренъ.
Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ.
И той е благодаренъ.
Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“.
към беседата >>
Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ.
Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца.
Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ.
Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете? Въ духовния свѣтъ старостьта се опредѣля отъ това, колко пѫти той се е прераждалъ на земята.
към беседата >>
Чете ти характера.
Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ.
Чете ти характера.
Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта. Да проявя любовьта – трѣбва да открия една хубава черта въ този човѣкъ.
към беседата >>
Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува.
Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ.
Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува.
Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Че така става ли?
към беседата >>
Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ.
Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ.
Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ.
Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете? Въ духовния свѣтъ старостьта се опредѣля отъ това, колко пѫти той се е прераждалъ на земята. Прераждалъ се да кажемъ 500 пѫти по сто години – 50 000 години.
към беседата >>
Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ.
Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера.
Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ.
Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта. Да проявя любовьта – трѣбва да открия една хубава черта въ този човѣкъ. Пъкъ има.
към беседата >>
Той иска да каже нѣщо.
Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува.
Той иска да каже нѣщо.
Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Че така става ли? “ Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ, нищо не ти трѣбва“.
към беседата >>
Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота.
Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ.
Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота.
Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете? Въ духовния свѣтъ старостьта се опредѣля отъ това, колко пѫти той се е прераждалъ на земята. Прераждалъ се да кажемъ 500 пѫти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастенъ човѣкъ.
към беседата >>
Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се.
Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ.
Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се.
Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта. Да проявя любовьта – трѣбва да открия една хубава черта въ този човѣкъ. Пъкъ има. Най-малко въ едно минало сѫществувание.
към беседата >>
Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“.
Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо.
Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“.
(Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Че така става ли? “ Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ, нищо не ти трѣбва“. Следъ единъ месецъ иде, благодари, че (е) оздравѣлъ.
към беседата >>
Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози.
(втори вариант)
Там има сняг, вятър – колкото искаш. Ще се качиш горе, но трябва да имаш прибори за изкуствено дишане иначе ще се задушиш. Ако се качиш на високите области на любовта – ти ще се задушиш. Някой казва: „Божествената любов“. Ти ще се задушиш в Божествената любов.
Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози.
Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли.
към втори вариант >>
Туря ги, запалил кандилото.
(втори вариант)
(Българинът) казва: „Да ме пазят.“ – „Че как могат? Аз толкоз слуги имам и постоянно ме крадат. Какво им плащаш? “ – „Нищо. Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола.
Туря ги, запалил кандилото.
Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола.
към втори вариант >>
То ще те погледне така.
(втори вариант)
Аз искам като оздравее, да се върне и да благодари. Казвам: „Иди си, ще оздравееш.“ Хубаво е да те изпъдят и да оздравееш. Не трябва ли да те изпъдят от затвора? Да отворят вратата и да ти кажат: „Хайде, излез вън.“ Аз съм постъпвал също (така) и с хората, и с животните. Кучетата, които имат вяра, без позволение сядат на вратата.
То ще те погледне така.
Като дойде до вратата – хукне. Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае. Не е туй новото учение.
към втори вариант >>
Вие искате изведнъж.
(втори вариант)
Ще се качиш горе, но трябва да имаш прибори за изкуствено дишане иначе ще се задушиш. Ако се качиш на високите области на любовта – ти ще се задушиш. Някой казва: „Божествената любов“. Ти ще се задушиш в Божествената любов. Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози.
Вие искате изведнъж.
Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета.
към втори вариант >>
Чуло се, че наоколо обират хората.
(втори вариант)
Аз толкоз слуги имам и постоянно ме крадат. Какво им плащаш? “ – „Нищо. Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола. Туря ги, запалил кандилото.
Чуло се, че наоколо обират хората.
След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш.
към втори вариант >>
Като дойде до вратата – хукне.
(втори вариант)
Казвам: „Иди си, ще оздравееш.“ Хубаво е да те изпъдят и да оздравееш. Не трябва ли да те изпъдят от затвора? Да отворят вратата и да ти кажат: „Хайде, излез вън.“ Аз съм постъпвал също (така) и с хората, и с животните. Кучетата, които имат вяра, без позволение сядат на вратата. То ще те погледне така.
Като дойде до вратата – хукне.
Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае. Не е туй новото учение.
към втори вариант >>
Не, то е опасна работа.
(втори вариант)
Ако се качиш на високите области на любовта – ти ще се задушиш. Някой казва: „Божествената любов“. Ти ще се задушиш в Божествената любов. Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози. Вие искате изведнъж.
Не, то е опасна работа.
Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест.
към втори вариант >>
След два-три дни обират този бей.
(втори вариант)
Какво им плащаш? “ – „Нищо. Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола. Туря ги, запалил кандилото. Чуло се, че наоколо обират хората.
След два-три дни обират този бей.
Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш?
към втори вариант >>
Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае.
(втори вариант)
Не трябва ли да те изпъдят от затвора? Да отворят вратата и да ти кажат: „Хайде, излез вън.“ Аз съм постъпвал също (така) и с хората, и с животните. Кучетата, които имат вяра, без позволение сядат на вратата. То ще те погледне така. Като дойде до вратата – хукне.
Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае.
Не е туй новото учение.
към втори вариант >>
Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
(втори вариант)
Някой казва: „Божествената любов“. Ти ще се задушиш в Божествената любов. Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози. Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа.
Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден.
към втори вариант >>
Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си.
(втори вариант)
“ – „Нищо. Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола. Туря ги, запалил кандилото. Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей.
Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си.
И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу.
към втори вариант >>
Не е туй новото учение.
(втори вариант)
Да отворят вратата и да ти кажат: „Хайде, излез вън.“ Аз съм постъпвал също (така) и с хората, и с животните. Кучетата, които имат вяра, без позволение сядат на вратата. То ще те погледне така. Като дойде до вратата – хукне. Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае.
Не е туй новото учение.
към втори вариант >>
Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват.
(втори вариант)
Ти ще се задушиш в Божествената любов. Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози. Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко.
Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват.
Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките.
към втори вариант >>
И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата.
(втори вариант)
Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола. Туря ги, запалил кандилото. Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си.
И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата.
Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото.
към втори вариант >>
Всичко онова, което се случва – то е за добро.
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро.
Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш?
към втори вариант >>
Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли.
(втори вариант)
Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози. Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват.
Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли.
Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден.
към втори вариант >>
Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола.
(втори вариант)
Туря ги, запалил кандилото. Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата.
Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола.
– „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре.
към втори вариант >>
Опознават се някои души във време на болестта.
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро.
Опознават се някои души във време на болестта.
Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади!
към втори вариант >>
Любовта има малки пилюлчета.
(втори вариант)
Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли.
Любовта има малки пилюлчета.
Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден. Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
– „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш.
(втори вариант)
Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола.
– „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш.
Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре. – „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта.
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознават се някои души във време на болестта.
Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта.
Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш?
към втори вариант >>
Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест.
(втори вариант)
Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета.
Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест.
Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден. Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
Защо не внимаваш?
(втори вариант)
След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш.
Защо не внимаваш?
“ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре. – „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
Много любов имате, не знаете как да я проявите сега.
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта.
Много любов имате, не знаете как да я проявите сега.
За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество.
към втори вариант >>
Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден.
(втори вариант)
Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест.
Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден.
Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден. Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
“ Обръща иконата с главата надолу.
(втори вариант)
Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш?
“ Обръща иконата с главата надолу.
Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре. – „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите?
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега.
За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите?
Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга.
към втори вариант >>
Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките.
(втори вариант)
Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден.
Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките.
Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден. Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото.
(втори вариант)
И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу.
Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото.
– „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре. – „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш?
(втори вариант)
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите?
Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш?
Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича.
към втори вариант >>
Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден.
(втори вариант)
Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките.
Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден.
Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
– „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре.
(втори вариант)
Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото.
– „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре.
– „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади!
(втори вариант)
Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш?
Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади!
“ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил.
към втори вариант >>
Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
(втори вариант)
Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден.
Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
към втори вариант >>
– „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
(втори вариант)
– „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш? “ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре.
– „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
към втори вариант >>
“ Така ли ще кажеш?
(втори вариант)
Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади!
“ Така ли ще кажеш?
Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича.
към втори вариант >>
Като обичаш един човек, какво значи?
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи?
Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико.
към втори вариант >>
Казвам: стари разбирания има.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има.
Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера.
към втори вариант >>
Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество.
(втори вариант)
Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш?
Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество.
Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил?
към втори вариант >>
Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи?
Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум.
Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето?
към втори вариант >>
Като дойдете до тях, там е погрешката.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има.
Като дойдете до тях, там е погрешката.
Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са.
към втори вариант >>
Този човек е слуга.
(втори вариант)
За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество.
Този човек е слуга.
Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича.
към втори вариант >>
Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи? Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум.
Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце.
Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце.
към втори вариант >>
Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има. Като дойдете до тях, там е погрешката.
Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави.
Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се.
към втори вариант >>
Зад него седи някой, който те обича.
(втори вариант)
Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга.
Зад него седи някой, който те обича.
Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се.
към втори вариант >>
Вие говорите за сърцето, че е покварено.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи? Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце.
Вие говорите за сърцето, че е покварено.
Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена.
към втори вариант >>
Аз съм виждал толкоз умни деца.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има. Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави.
Аз съм виждал толкоз умни деца.
Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят.
към втори вариант >>
Той е предвидил и го турил.
(втори вариант)
Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади! “ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича.
Той е предвидил и го турил.
Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата.
към втори вариант >>
Те са изтъркани фрази, те са неща човешки.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи? Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено.
Те са изтъркани фрази, те са неща човешки.
В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко.
към втори вариант >>
Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има. Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца.
Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед.
Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта.
към втори вариант >>
Зад него ще видиш онзи, който те обича.
(втори вариант)
“ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил.
Зад него ще видиш онзи, който те обича.
Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
към втори вариант >>
В човешкото сърце има нещо чисто и велико.
(втори вариант)
Като обичаш един човек, какво значи? Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки.
В човешкото сърце има нещо чисто и велико.
Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко. Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Чете ти характера.
(втори вариант)
Казвам: стари разбирания има. Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед.
Чете ти характера.
Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек.
към втори вариант >>
Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил?
(втори вариант)
Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича.
Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил?
“ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
към втори вариант >>
Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето?
(втори вариант)
Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико.
Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето?
“ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко. Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са.
(втори вариант)
Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера.
Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са.
Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има.
към втори вариант >>
“ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича.
(втори вариант)
Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил?
“ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича.
И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде.
към втори вариант >>
“ Има нещо хубаво в човешкото сърце.
(втори вариант)
Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето?
“ Има нещо хубаво в човешкото сърце.
Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко. Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Като изменя мисълта си, оттеглят се.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са.
Като изменя мисълта си, оттеглят се.
Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание.
към втори вариант >>
И ако го обидите – спъвате се.
(втори вариант)
Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича.
И ако го обидите – спъвате се.
Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде.
към втори вариант >>
Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена.
(втори вариант)
Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце.
Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена.
Не е грешно това, нацапал се малко. Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят.
(втори вариант)
Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се.
Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят.
Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил.
към втори вариант >>
Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата.
(втори вариант)
Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се.
Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата.
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш.
към втори вариант >>
Не е грешно това, нацапал се малко.
(втори вариант)
Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена.
Не е грешно това, нацапал се малко.
Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта.
(втори вариант)
Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят.
Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта.
Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта.
към втори вариант >>
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
(втори вариант)
Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата.
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се.
към втори вариант >>
Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
(втори вариант)
В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето? “ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко.
Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
към втори вариант >>
Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек.
(втори вариант)
Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта.
Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек.
Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа.
към втори вариант >>
Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
(втори вариант)
Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил? “ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш.
към втори вариант >>
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото.
В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека.
към втори вариант >>
Пак има.
(втори вариант)
Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек.
Пак има.
Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение.
към втори вариант >>
Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде.
(втори вариант)
“ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде.
Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш.
към втори вариант >>
В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото.
В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи.
Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва.
към втори вариант >>
Най-малко в едно минало съществувание.
(втори вариант)
Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има.
Най-малко в едно минало съществувание.
Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка.
към втори вариант >>
Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде.
(втори вариант)
И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде.
Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде.
Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети.
към втори вариант >>
Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото. В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи.
Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце.
Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е.
към втори вариант >>
Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил.
(втори вариант)
Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание.
Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил.
Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре.
към втори вариант >>
Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш.
(втори вариант)
Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде.
Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш.
Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети. (Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото. В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце.
Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък.
В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно.
към втори вариант >>
Написана е една благородна черта.
(втори вариант)
Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил.
Написана е една благородна черта.
В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш.
към втори вариант >>
Обичате – надявате се.
(втори вариант)
Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш.
Обичате – надявате се.
Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети. (Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
В скоро време са го наричали сърцето на човека.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото. В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък.
В скоро време са го наричали сърцето на човека.
Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
към втори вариант >>
В миналото бил цар – направил реформа.
(втори вариант)
Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта.
В миналото бил цар – направил реформа.
Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш.
към втори вариант >>
Като вярваш – пак ще имаш.
(втори вариант)
Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се.
Като вярваш – пак ще имаш.
Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети. (Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
Там е живял, там е интуицията на човека.
(втори вариант)
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото. В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека.
Там е живял, там е интуицията на човека.
По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел.
към втори вариант >>
Бил философ – направил някакво съчинение.
(втори вариант)
Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа.
Бил философ – направил някакво съчинение.
Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот.
към втори вариант >>
Като обичаш – пак ще имаш.
(втори вариант)
Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш.
Като обичаш – пак ще имаш.
Не сполучиш по един начин, по втори, по трети. (Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва.
(втори вариант)
В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека.
По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва.
Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие.
към втори вариант >>
Била ви в миналото някоя майка.
(втори вариант)
Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение.
Била ви в миналото някоя майка.
Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни.
към втори вариант >>
Не сполучиш по един начин, по втори, по трети.
(втори вариант)
Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш.
Не сполучиш по един начин, по втори, по трети.
(Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
Каквото ви нашепва – вярно е.
(втори вариант)
Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва.
Каквото ви нашепва – вярно е.
Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина.
към втори вариант >>
Бил някой знаменит поет – писал много добре.
(втори вариант)
Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка.
Бил някой знаменит поет – писал много добре.
Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях.
към втори вариант >>
(Гледа часовника.) Днес е празник.
(втори вариант)
Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети.
(Гледа часовника.) Днес е празник.
към втори вариант >>
Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно.
(втори вариант)
Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е.
Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно.
Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна.
към втори вариант >>
Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш.
(втори вариант)
Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре.
Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш.
Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете.
към втори вариант >>
По някой път аз виждам като ви говоря – във вас има мисъл, като че имам някого предвид, като че никаква пакост не сте направили.
(втори вариант)
По някой път аз виждам като ви говоря – във вас има мисъл, като че имам някого предвид, като че никаква пакост не сте направили.
Не е така.
към втори вариант >>
Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
(втори вариант)
В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно.
Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал?
към втори вариант >>
Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш.
(втори вариант)
В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш.
Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш.
Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
По някой път аз виждам като ви говоря – във вас има мисъл, като че имам някого предвид, като че никаква пакост не сте направили.
Не е така.
към втори вариант >>
Интуицията е в слънчевия възел.
(втори вариант)
Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение.
Интуицията е в слънчевия възел.
Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи?
към втори вариант >>
Хората не обичат да се ровим в техния живот.
(втори вариант)
Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш.
Хората не обичат да се ровим в техния живот.
Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало.
към втори вариант >>
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3.
Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две.
към втори вариант >>
Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие.
(втори вариант)
По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел.
Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие.
Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране.
към втори вариант >>
Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни.
(втори вариант)
Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот.
Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни.
Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят.
към втори вариант >>
Но резултатите са различни.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3.
Но резултатите са различни.
Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е.
към втори вариант >>
Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина.
(втори вариант)
Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие.
Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина.
Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот.
към втори вариант >>
Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях.
(втори вариант)
Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни.
Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях.
Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението.
към втори вариант >>
Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3. Но резултатите са различни.
Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш.
Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен.
към втори вариант >>
Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна.
(втори вариант)
Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина.
Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна.
Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия.
към втори вариант >>
Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете.
(втори вариант)
Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях.
Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете.
Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там.
към втори вариант >>
Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3. Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш.
Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно.
В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева.
към втори вариант >>
Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал?
(втори вариант)
Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна.
Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал?
Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата.
към втори вариант >>
Нямаш възпитание.
(втори вариант)
Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете.
Нямаш възпитание.
То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш.
към втори вариант >>
В природата нещата имат друг закон.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3. Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно.
В природата нещата имат друг закон.
Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева.
към втори вариант >>
Що ли си хабя живота с такива работи?
(втори вариант)
Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал?
Що ли си хабя живота с такива работи?
“ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните.
към втори вариант >>
То е едно живо същество цъфнало.
(втори вариант)
Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание.
То е едно живо същество цъфнало.
То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва.
към втори вариант >>
Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две.
(втори вариант)
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3. Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон.
Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две.
В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил.
към втори вариант >>
“ То е наше неразбиране.
(втори вариант)
Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи?
“ То е наше неразбиране.
Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца.
към втори вариант >>
То е едно разумно изложение на духовния свят.
(втори вариант)
Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало.
То е едно разумно изложение на духовния свят.
Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва.
към втори вариант >>
В количествено отношение е.
(втори вариант)
Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две.
В количествено отношение е.
Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе.
към втори вариант >>
Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот.
(втори вариант)
Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране.
Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот.
Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца.
към втори вариант >>
Ние ще развалим изложението.
(втори вариант)
Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят.
Ние ще развалим изложението.
Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери.
към втори вариант >>
Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен.
(втори вариант)
Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е.
Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен.
В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията.
към втори вариант >>
Духовният живот не е нищо повече от физическия.
(втори вариант)
Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот.
Духовният живот не е нищо повече от физическия.
Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят.
към втори вариант >>
Че то се радва там.
(втори вариант)
Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението.
Че то се радва там.
Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал.
към втори вариант >>
В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева.
(втори вариант)
Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен.
В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева.
Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни.
към втори вариант >>
Физическият живот е за децата.
(втори вариант)
Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия.
Физическият живот е за децата.
Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят.
към втори вариант >>
Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш.
(втори вариант)
Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там.
Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш.
Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята.
към втори вариант >>
Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева.
(втори вариант)
В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева.
Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева.
Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза.
към втори вариант >>
Духовният живот е за възрастните.
(втори вариант)
Що ли си хабя живота с такива работи? “ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата.
Духовният живот е за възрастните.
Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота.
към втори вариант >>
Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва.
(втори вариант)
То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш.
Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва.
Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват.
към втори вариант >>
Значи си спечелил.
(втори вариант)
Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева.
Значи си спечелил.
В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря.
към втори вариант >>
Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца.
(втори вариант)
“ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните.
Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца.
Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади.
към втори вариант >>
Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва.
(втори вариант)
То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва.
Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва.
Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече.
към втори вариант >>
В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе.
(втори вариант)
В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил.
В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе.
Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе.
към втори вариант >>
Възрастните в духовния живот са деца.
(втори вариант)
Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца.
Възрастните в духовния живот са деца.
Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете?
към втори вариант >>
Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери.
(втори вариант)
Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва.
Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери.
Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има.
към втори вариант >>
Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията.
(втори вариант)
Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе.
Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията.
Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе. Синът привежда, дъщерята се взема.
към втори вариант >>
Всички са деца по отношение на духовния свят.
(втори вариант)
Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца.
Всички са деца по отношение на духовния свят.
Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете? В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята.
към втори вариант >>
Зарадва се, потрепери, че си го погледнал.
(втори вариант)
Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери.
Зарадва се, потрепери, че си го погледнал.
Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатните движения.
към втори вариант >>
Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни.
(втори вариант)
В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията.
Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни.
Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе. Синът привежда, дъщерята се взема. Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета.
към втори вариант >>
Божествените деца са стари хора за физическия свят.
(втори вариант)
Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят.
Божествените деца са стари хора за физическия свят.
Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете? В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята. Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години.
към втори вариант >>
Радват се цветята.
(втори вариант)
Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал.
Радват се цветята.
Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатните движения. Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси.
към втори вариант >>
Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза.
(втори вариант)
Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни.
Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза.
При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе. Синът привежда, дъщерята се взема. Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета. Някои мисли ще ги даваш навън, другите ще вземеш навътре.
към втори вариант >>
Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота.
(втори вариант)
Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят.
Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота.
Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете? В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята. Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастен човек.
към втори вариант >>
Виждам цветята като се усмихват.
(втори вариант)
Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята.
Виждам цветята като се усмихват.
Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатните движения. Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси. Другите схващат само обикновените тонове, (а) той слуша, като че един тон взема.
към втори вариант >>
При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря.
(втори вариант)
Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза.
При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря.
Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе. Синът привежда, дъщерята се взема. Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета. Някои мисли ще ги даваш навън, другите ще вземеш навътре. Едни от мислите са положителни, други са отрицателни.
към втори вариант >>
Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади.
(втори вариант)
Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота.
Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади.
Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете? В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята. Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастен човек. Като влезе там, има ясна представа.
към втори вариант >>
Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече.
(втори вариант)
Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват.
Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече.
Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатните движения. Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси. Другите схващат само обикновените тонове, (а) той слуша, като че един тон взема. Като вземе някоя песен сол или ла, или ре и вече тълкува.
към втори вариант >>
Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе.
(втори вариант)
В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря.
Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе.
Синът привежда, дъщерята се взема. Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета. Някои мисли ще ги даваш навън, другите ще вземеш навътре. Едни от мислите са положителни, други са отрицателни. Едни мисли имат женствена мисловна форма.
към втори вариант >>
Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете?
(втори вариант)
Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади.
Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете?
В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята. Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастен човек. Като влезе там, има ясна представа. Един живот на земята там като се завърти, като че е една година.
към втори вариант >>
Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има.
(втори вариант)
Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече.
Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има.
Ние не виждаме тия, деликатните движения. Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси. Другите схващат само обикновените тонове, (а) той слуша, като че един тон взема. Като вземе някоя песен сол или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде един нюанс на чувствата, някъде взел го (е) за пример.“ До е напрежение.
към втори вариант >>
Синът привежда, дъщерята се взема.
(втори вариант)
Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе.
Синът привежда, дъщерята се взема.
Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета. Някои мисли ще ги даваш навън, другите ще вземеш навътре. Едни от мислите са положителни, други са отрицателни. Едни мисли имат женствена мисловна форма. Като разглеждаш мислите – същото разнообразие има както тук, на земята.
към втори вариант >>
В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята.
(втори вариант)
Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете?
В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята.
Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастен човек. Като влезе там, има ясна представа. Един живот на земята там като се завърти, като че е една година. Там като се родиш, като се върнеш от другия свят – то е нова година.
към втори вариант >>
Ние не виждаме тия, деликатните движения.
(втори вариант)
Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има.
Ние не виждаме тия, деликатните движения.
Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси. Другите схващат само обикновените тонове, (а) той слуша, като че един тон взема. Като вземе някоя песен сол или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде един нюанс на чувствата, някъде взел го (е) за пример.“ До е напрежение. Седиш в ограничение или очакваш да дойдат благоприятни условия.
към втори вариант >>
НАГОРЕ