НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1577
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1577
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Големите блага
,
ООК
, София, 19.4.1939г.,
Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си.
Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите.
Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си.
Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага. Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете. Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно. Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
към беседата >>
Нищо не сте направили.
Ако не създадем, има много нещастия. Някой път ще ви дойде една мисъл, мъчи ви, мъчи ви нещо. Тази мисъл може да има съвсем обективен, външен характер. Вие може да направите опит. Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е.
Нищо не сте направили.
Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен.
към беседата >>
Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага.
Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите. Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си.
Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага.
Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете. Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно. Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
към беседата >>
Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие.
Някой път ще ви дойде една мисъл, мъчи ви, мъчи ви нещо. Тази мисъл може да има съвсем обективен, външен характер. Вие може да направите опит. Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е. Нищо не сте направили.
Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие.
Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост.
към беседата >>
Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете.
Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите. Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си. Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага.
Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете.
Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно. Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
към беседата >>
Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите.
Тази мисъл може да има съвсем обективен, външен характер. Вие може да направите опит. Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е. Нищо не сте направили. Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие.
Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите.
Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив.
към беседата >>
Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно.
Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите. Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си. Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага. Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете.
Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно.
Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
към беседата >>
Когато той страда и вие страдате.
Вие може да направите опит. Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е. Нищо не сте направили. Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите.
Когато той страда и вие страдате.
Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят.
към беседата >>
Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
Приложете Любовта, която носи живот, да се подмладите. Търсете тогава Мъдростта, която ще внесе знанието, ще даде светлината, вие ще израстнете и ще станете доволен от себе си. Търсете тогава истината, която ще донесе пълните свои блага. Вие ще бъдете царски облечени, ще бъдете свободни, ще вършите онова, което Бог изисква, напълно свободни ще бъдете. Това е пътя на новия живот, по който трябва да работи всеки един вътрешно.
Ще опитате благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
към беседата >>
Вярно е и другото положение.
Някой път може да чувствувате една голяма скръб и голямо неразположение и не знаете откъде е. Нищо не сте направили. Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате.
Вярно е и другото положение.
Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях.
към беседата >>
Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен.
Нищо не сте направили. Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение.
Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен.
След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад.
към беседата >>
След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост.
Не се минават 4 деня и след тази скръб получите едно писмо и четете, че именно тогава с някой ваш близък е станало едно голямо нещастие. Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен.
След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост.
Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите.
към беседата >>
Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив.
Този ваш близък, който писал писмото, със своята скръб ти предал трептенията и през въздуха са дошли и вие се мъчите. Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост.
Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив.
Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи.
към беседата >>
Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят.
Когато той страда и вие страдате. Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив.
Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят.
Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки.
към беседата >>
Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях.
Вярно е и другото положение. Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят.
Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях.
Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка.
към беседата >>
Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад.
Някой път се чувствувате подигнат, щастлив, пък не знаете защо, нищо не сте направили, но сте щастлив, радостен. След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях.
Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад.
Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6.
към беседата >>
Те са като учителите.
След 3–4 деня получите писмо, някой ваш приятел ви разправя за неговата радост. Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад.
Те са като учителите.
Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6. Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи.
Той, като мислил да ви пише, пренесла се неговата радост [от] неговия ум и вие сте щастлив. Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите.
Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи.
Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6. Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки.
Щом направите най-малкото престъпление тия трептения се предават в невидимия свят. Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи.
Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки.
Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6. Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка.
Добрите и лошите трептения се предават, понеже вие имате дух, ангел, който ви ръководи отгоре, който живее в невидимият свят и всяка ваша мисъл достига до техния ум, до тяхното сърдце и всяка лоша мисъл отива при тях и всяка добра мисъл отива при тях. Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки.
Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка.
Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6. Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6.
Щом един от тях възприеме една мисъл, те са безкористни, нищо не задържат за себе си, каквото приемат, повръщат го назад. Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка.
Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6.
Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
Те са като учителите. Направиш едно упражнение, дадеш тетрадката на учителя, той ще я вземе, ще я поправи. Учители има, които поправят по 20 пъти и след като поправи тетрадката, той ще я повърне с направените бележки. Ако е по български език или ако е за разрешаването на някоя задача, да покаже погрешките или ако няма погрешки, учителят ще се подпише отдолу и ще пише бележка. Може да пише 3, 4, 5 и ако няма никакви грешки, в краен случай, ще тури 6.
Някъде, дето има много грешки, единица е турена.
към беседата >>
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае.
Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година.
към беседата >>
Там е заблуждението.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае.
Там е заблуждението.
Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас.
към беседата >>
Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае. Там е заблуждението.
Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки.
Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас. Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае. Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки.
Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки.
Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас. Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Да кажем, през годината не подобрите никак положението.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае. Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки.
Да кажем, през годината не подобрите никак положението.
Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас. Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година.
Сега, понякой път, вие мислите, че каквото направите на земята никой не ви знае. Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението.
Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година.
Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас. Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас.
Там е заблуждението. Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година.
Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас.
Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
Никой не знае за една ваша мисъл, но от невидимият свят възвръщат една ваша мисъл и вие виждате вашите погрешки. Такива упражнения се правят и трябва да се изправят тия погрешки. Да кажем, през годината не подобрите никак положението. Вие една година може да седите в училището, но следната година ще ви уволнят, не може да следвате втора година. Мисля, че в България три години може да следвате един и същи клас.
Ако в три години вие не поправите тетрадката и всичките тия упражнения, тогава нямате право да следвате.
към беседата >>
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят.
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят.
Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло?
към беседата >>
Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска?
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят.
Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска?
Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото.
към беседата >>
Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си.
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят. Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска?
Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си.
Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум.
към беседата >>
Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш.
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят. Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си.
Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш.
Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото.
към беседата >>
Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло.
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят. Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш.
Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло.
Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света.
към беседата >>
Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло?
Най-после вие трябва да идете в невидимия свят. Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло.
Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло?
Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце.
към беседата >>
Най-после ти може да спестяваш не само от тялото.
Ако вие не можете да поправите вашия нос, ако вие не можете да поправите вашите вежди, ако вие не можете да поправите вашите уши, не да ги поправите, ако не можете да ги държите в тяхната първоначална форма, в която Бог ги е създал, тогава какъв отговор ще дадете, ако носът ви се изкриви или ако носът ви се сплеска? Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло?
Най-после ти може да спестяваш не само от тялото.
Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание.
към беседата >>
Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум.
Ако се сплеска носът – храната, която ви е давана вие не сте я употребили за вас, но сте я давали за другите хора.Давали сте на другите хора, не от щедрост, но в замяна сте я продавали и сте печелили от себе си. Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото.
Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум.
Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени.
към беседата >>
Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото.
Значи ти изнудваш себе си, за да забогатееш, да имаш пари, да спестиш пари, да се облечеш. Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум.
Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото.
Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече.
към беседата >>
Следователно, има едно вътрешно равновесие в света.
Хубаво, имаш хубава шапка, хубави дрехи, хубави обуща, с едно слабо тяло. Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото.
Следователно, има едно вътрешно равновесие в света.
Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена.
към беседата >>
Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце.
Какво те ползуват дрехите, с едно слабо тяло? Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света.
Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце.
Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа.
към беседата >>
Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание.
Най-после ти може да спестяваш не само от тялото. Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце.
Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание.
Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа. Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи.
към беседата >>
Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени.
Ти имаш едно добро тяло, но ти от ума си икономисваш, не развиваш своя ум. Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание.
Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени.
Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа. Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи. Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат.
към беседата >>
Отивам още по-далече.
Какво костува едно хубаво тяло, стройно с един слаб ум, който няма достатъчно сила да крепи тялото. Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени.
Отивам още по-далече.
Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа. Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи. Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират откровението, че там са чели, че били с бели дрехи.
към беседата >>
Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена.
Следователно, има едно вътрешно равновесие в света. Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече.
Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена.
Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа. Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи. Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят.
към беседата >>
Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа.
Едно тяло изисква един отличен ум, едно тяло изисква едно отлично сърдце. Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена.
Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа.
Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи. Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят. Ако си работил на земята, бяла дреха ще има, но ако не си работил, ще бъдеш в оня свят гол.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи.
Тялото ви без отличен ум и без отлично сърдце, губи своето съдържание. Тялото, по отношение на ума и на сърдцето, това е една дреха, в която умът и сърдцето са облечени. Отивам още по-далече. Умът и сърдцето, това са дрехи, с които душата е облечена. Следователно, трябва да имате отличен ум, отлично сърдце, това са най-хубавите дрехи, с които вие може да облечете вашия дух и вашата душа.
Човек е дошъл на земята да работи, да придобие онзи материал, който е необходим, за да се създадат тия хубавите дрехи.
Доста религиозни хора вярват, [че] като идат в онзи свят, ще ги облекат. Цитират откровението, че там са чели, че били с бели дрехи. Хубаво, идеш в оня свят. Ако си работил на земята, бяла дреха ще има, но ако не си работил, ще бъдеш в оня свят гол. Голи хора там не се държат.
към беседата >>
2.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения.
Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието.
Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения.
За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони.
към беседата >>
Едвам зайци се спират в гората.
Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка.
Едвам зайци се спират в гората.
Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни.
към беседата >>
За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни.
И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения.
За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни.
Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят.
към беседата >>
Това са непроверени работи.
Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората.
Това са непроверени работи.
Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот?
към беседата >>
Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас?
Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни.
Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас?
Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа.
към беседата >>
Или казвате: „Труден е животът.
Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи.
Или казвате: „Труден е животът.
Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен.
към беседата >>
Някой път хората казват: „Да живеем в природата!
Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас?
Някой път хората казват: „Да живеем в природата!
“ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят.
към беседата >>
Опасно е да се живее.
Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът.
Опасно е да се живее.
Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека?
към беседата >>
“ Като как разбирате вие природата?
Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата!
“ Като как разбирате вие природата?
Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи.
към беседата >>
Лош е животът.
А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее.
Лош е животът.
Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека?
към беседата >>
Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони.
Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата?
Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони.
Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай.
към беседата >>
Сегашните условия са трудни.
Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът.
Сегашните условия са трудни.
Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи.
към беседата >>
Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят.
За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони.
Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят.
Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен.
към беседата >>
Как ще прекарам този живот?
Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни.
Как ще прекарам този живот?
“ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия.
към беседата >>
Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа.
Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят.
Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа.
Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш?
към беседата >>
“ – Това е един страх неестествен.
Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот?
“ – Това е един страх неестествен.
Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата.
към беседата >>
Учат ги да работят.
Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа.
Учат ги да работят.
„Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето.
към беседата >>
Една мечка кога може да изяде човека?
Опасно е да се живее. Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен.
Една мечка кога може да изяде човека?
При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието.
към беседата >>
„Ради“, значи ратува човек, работи.
“ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят.
„Ради“, значи ратува човек, работи.
За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие.
към беседата >>
При какви условия мечката може да нападне човека?
Лош е животът. Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека?
При какви условия мечката може да нападне човека?
Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява.
към беседата >>
За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай.
Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи.
За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай.
Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък.
към беседата >>
Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи.
Сегашните условия са трудни. Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека?
Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи.
Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне.
към беседата >>
Ти си гладен.
Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да направляват другите, които не знаят. Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай.
Ти си гладен.
Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие?
към беседата >>
Мечката е много табиетлия.
Как ще прекарам този живот? “ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи.
Мечката е много табиетлия.
Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне. Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво.
към беседата >>
Какво ще работиш?
Тези, които учат последните как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен.
Какво ще работиш?
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние.
към беседата >>
Тя има особено разположение на чувствата.
“ – Това е един страх неестествен. Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия.
Тя има особено разположение на чувствата.
Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне. Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво. Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето.
Учат ги да работят. „Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш?
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето.
Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене.
към беседата >>
Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието.
Една мечка кога може да изяде човека? При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата.
Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието.
Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне. Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво. Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие.
„Ради“, значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето.
Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие.
И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде.
към беседата >>
Тя, когато си върви, размишлява.
При какви условия мечката може да нападне човека? Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието.
Тя, когато си върви, размишлява.
Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне. Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво. Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
И ако не вземат те участие, то е един недостатък.
За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие.
И ако не вземат те участие, то е един недостатък.
После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи.
към беседата >>
Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне.
Ти ако минаваш през гората и усетиш, че тя иде отнякъде, ти се отдалечи. Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява.
Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне.
Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво. Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
После в яденето, кое още ще вземе участие?
Ти си гладен. Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък.
После в яденето, кое още ще вземе участие?
Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава.
към беседата >>
Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво.
Мечката е много табиетлия. Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне.
Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво.
Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
Ще вземе участие и неговото обоняние.
Какво ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие?
Ще вземе участие и неговото обоняние.
Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия.
към беседата >>
Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
Тя има особено разположение на чувствата. Тя се сърди, когато ѝ се наруши спокойствието. Тя, когато си върви, размишлява. Ако ѝ развалиш спокойствието, тя ще те нападне. Когато тя си върви, ти се отдалечи наляво.
Щом я нападнеш, тя веднага взема нападателно положение или ще бяга.
към беседата >>
Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене.
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си, при яденето. Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние.
Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене.
Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия.
към беседата >>
Същият закон е по отношение на мислите.
Същият закон е по отношение на мислите.
Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях.
към беседата >>
Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде.
Един човек, който е сляп и който може да яде, но очите му няма да вземат участие. И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене.
Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде.
След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин.
към беседата >>
Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер.
Същият закон е по отношение на мислите.
Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер.
Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие.
към беседата >>
След като се наяде, у него се явява желание да работи.
И ако не вземат те участие, то е един недостатък. После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде.
След като се наяде, у него се явява желание да работи.
Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува?
към беседата >>
Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние.
Същият закон е по отношение на мислите. Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер.
Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние.
И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си.
към беседата >>
Стимул му се дава.
После в яденето, кое още ще вземе участие? Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи.
Стимул му се дава.
Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува.
към беседата >>
И чувствата имат различен характер.
Същият закон е по отношение на мислите. Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние.
И чувствата имат различен характер.
Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш.
към беседата >>
Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия.
Ще вземе участие и неговото обоняние. Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава.
Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия.
Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат.
към беседата >>
Те не са еднообразни.
Същият закон е по отношение на мислите. Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер.
Те не са еднообразни.
Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш.
към беседата >>
Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия.
Понеже без обонянието, без обонянието не може да се събуди в човека този стимул за ядене. Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия.
Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия.
Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си.
към беседата >>
Разнообразие има в тях.
Същият закон е по отношение на мислите. Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни.
Разнообразие има в тях.
Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности.
към беседата >>
Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин.
Ако лишим човека от обонянието и вкуса му, едва ли ще му иде наум да яде. След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия.
Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин.
Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето?
към беседата >>
Природата е пълна с голямо разнообразие.
Някои мисли имат мечешки характер, някои – вълчи характер, други имат общ характер. Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях.
Природата е пълна с голямо разнообразие.
Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си.
към беседата >>
Например, вълкът от какво се интересува?
След като се наяде, у него се явява желание да работи. Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин.
Например, вълкът от какво се интересува?
Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието?
към беседата >>
Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си.
Някоя мисъл, като дойде при тебе, произвежда неприятно състояние. И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие.
Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си.
Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други.
към беседата >>
Овцата от него не се интересува.
Стимул му се дава. Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува?
Овцата от него не се интересува.
Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът?
към беседата >>
Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш.
И чувствата имат различен характер. Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си.
Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш.
Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас.
към беседата >>
Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат.
Най-първо у вас се явява един стимул да четете, да учите, да пишете поезия. Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува.
Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат.
И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали.
към беседата >>
Ако я проучаваш, може да се ползуваш.
Те не са еднообразни. Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш.
Ако я проучаваш, може да се ползуваш.
Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас.
към беседата >>
И двамата си приличат по това, че употребяват устата си.
Всички не сте еднакво разположени да пишете поезия. Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат.
И двамата си приличат по това, че употребяват устата си.
По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците.
към беседата >>
Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности.
Разнообразие има в тях. Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш.
Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности.
Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас.
към беседата >>
По какво се отличават при яденето?
Тъй, както от яденето, всички не се интересувате по един и същ начин. Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си.
По какво се отличават при яденето?
Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците.
към беседата >>
Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си.
Природата е пълна с голямо разнообразие. Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности.
Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си.
Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими.
към беседата >>
Какво е различието?
Например, вълкът от какво се интересува? Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето?
Какво е различието?
Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето?
към беседата >>
Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други.
Та при самовъзпитанието ще изучавате мислите си, ще проучавате чувствата си и постъпките си. Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си.
Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други.
Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка?
към беседата >>
Как яде овцата и как яде вълкът?
Овцата от него не се интересува. Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието?
Как яде овцата и как яде вълкът?
Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът?
към беседата >>
Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас.
Всяка една постъпка, след като я направиш, ще я проучаваш. Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други.
Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас.
Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра?
към беседата >>
Не сте наблюдавали.
Ако дадеш на вълка трева, вълкът ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но вълкът и овцата при яденето мляскат. И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът?
Не сте наблюдавали.
Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът.
към беседата >>
Това са влияния, които идат от нас.
Ако я проучаваш, може да се ползуваш. Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас.
Това са влияния, които идат от нас.
А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли.
към беседата >>
Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците.
И двамата си приличат по това, че употребяват устата си. По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали.
Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците.
Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие.
към беседата >>
А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас.
Ако не я проучаваш, могат да се случат много големи неприятности. Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас.
А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас.
Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки.
към беседата >>
Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците.
По какво се отличават при яденето? Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците.
Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците.
И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни.
към беседата >>
Не сме толкоз независими.
Та усложненият живот седи в това, че ние не проучаваме естеството на мислите, на чувствата и на постъпките си. Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас.
Не сме толкоз независими.
Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре.
към беседата >>
И какво ще видите, каква е разликата в храненето?
Какво е различието? Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците.
И какво ще видите, каква е разликата в храненето?
Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях.
към беседата >>
Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка?
Защото има постъпки наши, а има постъпки чужди, на други. Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими.
Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка?
На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре. И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Как хваща вилушка и ножа месоядецът?
Как яде овцата и как яде вълкът? Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето?
Как хваща вилушка и ножа месоядецът?
Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи.
към беседата >>
На какво се дължи духането на вятъра?
Един ден нашите постъпки по отражение ще влияят на другите хора, които идат след нас. Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка?
На какво се дължи духането на вятъра?
Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре. И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Както ги хваща и вегетарианецът.
Не сте наблюдавали. Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът?
Както ги хваща и вегетарианецът.
Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави.
към беседата >>
Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли.
Това са влияния, които идат от нас. А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра?
Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли.
Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре. И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Но има едно различие.
Някой път, когато имате време, наблюдавайте как се хранят вълците и как овците. Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът.
Но има едно различие.
Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик.
към беседата >>
Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки.
А пък някой път ние се влияем от постъпките на хората, които са били преди нас. Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли.
Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки.
Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре. И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Месоядците в яденето са по-сръчни.
Наблюдвайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие.
Месоядците в яденето са по-сръчни.
Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик. И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна.
към беседата >>
Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре.
Не сме толкоз независими. Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки.
Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре.
И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Има една сръчност в тях.
И какво ще видите, каква е разликата в храненето? Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни.
Има една сръчност в тях.
Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик. И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна. Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
И от това се образува течението на вятъра.
Ако вятърът духа, на кого е тази постъпка? На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че известни пластове на въздуха са студени, а други – топли. Топлите пластове стават по-леки, а студените – по-тежки. Следователно, студените пластове слизат надолу, а топлите се качват нагоре.
И от това се образува течението на вятъра.
към беседата >>
Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи.
Как хваща вилушка и ножа месоядецът? Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях.
Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи.
Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик. И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна. Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека?
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека?
– Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина.
към беседата >>
Те са малко сприхави.
Както ги хваща и вегетарианецът. Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи.
Те са малко сприхави.
Даже у вегетарианците е останал този навик. И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна. Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
– Чувствата пораждат топлина.
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека?
– Чувствата пораждат топлина.
А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение.
към беседата >>
Даже у вегетарианците е останал този навик.
Но има едно различие. Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави.
Даже у вегетарианците е останал този навик.
И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна. Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
А дето има изстиване, има развита мисъл.
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека? – Чувствата пораждат топлина.
А дето има изстиване, има развита мисъл.
Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас.
към беседата >>
И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна.
Месоядците в яденето са по-сръчни. Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик.
И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна.
Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
Мисълта произвежда изстудяване.
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека? – Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл.
Мисълта произвежда изстудяване.
Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение.
към беседата >>
Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
Има една сръчност в тях. Всички тези, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи. Те са малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик. И който вегетарианец е сприхав, той скоро е почнал да яде вегетарианска храна.
Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза.
към беседата >>
Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха.
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека? – Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване.
Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха.
А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот.
към беседата >>
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум.
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум.
Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието.
към беседата >>
А с чувствата на хората се образува топлина.
Питам: На какво се дължат теченията на вътрешния живот на човека? – Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха.
А с чувствата на хората се образува топлина.
И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека.
към беседата >>
Някой път седите и се безпокоите.
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум.
Някой път седите и се безпокоите.
От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои.
към беседата >>
И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение.
– Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина.
И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение.
Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина.
към беседата >>
От какво произтича безпокойството?
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум. Някой път седите и се безпокоите.
От какво произтича безпокойството?
Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата.
към беседата >>
Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас.
А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение.
Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас.
И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот.
към беседата >>
Неразположен си.
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум. Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството?
Неразположен си.
Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни.
към беседата >>
И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение.
Мисълта произвежда изстудяване. Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас.
И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение.
И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва.
към беседата >>
Кой (е) причината на неразположението?
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум. Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си.
Кой (е) причината на неразположението?
В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата.
към беседата >>
И това движение носи правилния живот.
Та следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл и са изстудили въздуха. А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение.
И това движение носи правилния живот.
И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието.
Та казвам: В самовъзпитанието трябва да проучавате своя ум. Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението?
В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието.
Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата.
към беседата >>
И в това е вътрешното кръвообращение на човека.
А с чувствата на хората се образува топлина. И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот.
И в това е вътрешното кръвообращение на човека.
Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
Може да има нещо, което ви безпокои.
Някой път седите и се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието.
Може да има нещо, което ви безпокои.
Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива.
към беседата >>
Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина.
И тогаз чрез мислите и чувствата на хората се образува движение. Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека.
Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина.
И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
Може да ви безпокоят обущата.
От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои.
Може да ви безпокоят обущата.
Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр.
към беседата >>
И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот.
Та вашият ум ще произведе едно студено течение във вас. И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина.
И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот.
Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни.
Неразположен си. Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата.
Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни.
И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее.
към беседата >>
Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва.
И сърцето ви ще произведе едно топло течение във вас и от тези две течения се образува един въртеж, едно движение. И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот.
Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва.
И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата.
Кой (е) причината на неразположението? В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни.
И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата.
Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането.
към беседата >>
И там е всичкото противоречие.
И това движение носи правилния живот. И в това е вътрешното кръвообращение на човека. Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва.
И там е всичкото противоречие.
към беседата >>
Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата.
В дадения случай трябва да си дадете отчет какво ви безпокои в съзнанието. Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата.
Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата.
Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви?
към беседата >>
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне.
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне.
И да се образува едно движение. Изучавайте себе си. Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки. И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
към беседата >>
Тази кожа, от която са направени обущата, е жива.
Може да има нещо, което ви безпокои. Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата.
Тази кожа, от която са направени обущата, е жива.
Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си?
към беседата >>
И да се образува едно движение.
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне.
И да се образува едно движение.
Изучавайте себе си. Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки. И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
към беседата >>
Може да е от овца, от теле и пр.
Може да ви безпокоят обущата. Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива.
Може да е от овца, от теле и пр.
Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща?
към беседата >>
Изучавайте себе си.
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне. И да се образува едно движение.
Изучавайте себе си.
Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки. И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
към беседата >>
Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее.
Например, има едно съчетание на обстоятелствата: Заръчал сте си нови обуща, а обущарят ги е направил малко по-тесни. И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр.
Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее.
И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека.
към беседата >>
Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки.
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне. И да се образува едно движение. Изучавайте себе си.
Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки.
И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
към беседата >>
И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането.
И ти седиш в класа и учителят разправя по някоя тема, а пък ти мислиш и мисълта ти е между темата и обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее.
И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането.
Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга.
към беседата >>
И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
При самовъзпитанието се изисква: Да имаме само малко охладяване и малко затопляне. И да се образува едно движение. Изучавайте себе си. Вашите мисли и вашите чувства, и вашите постъпки.
И тогава ще имате малко по-малко страдания, отколкото сега.
към беседата >>
Кое е причина за стягането на крака ви?
Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата. Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането.
Кое е причина за стягането на крака ви?
Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай?
към беседата >>
Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си?
Тази кожа, от която са направени обущата, е жива. Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви?
Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си?
Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия.
към беседата >>
Кой е виновен за тесните обуща?
Може да е от овца, от теле и пр. Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си?
Кой е виновен за тесните обуща?
Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл.
към беседата >>
Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека.
Казва се: „Кожата е жива.“ Ако е от овца, овцата блее. И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща?
Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека.
Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас.
към беседата >>
Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга.
И като блее, кожата казва: „Помогни ми сега.“ Тя, като стяга вашия крак, и тя взима участие в стягането. Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека.
Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга.
Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека.
към беседата >>
Какво трябва да направите в дадения случай?
Кое е причина за стягането на крака ви? Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга.
Какво трябва да направите в дадения случай?
Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете.
към беседата >>
Сега превеждам това като една аналогия.
Овцата или майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте заръчали обущата си? Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай?
Сега превеждам това като една аналогия.
Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение.
към беседата >>
Вие седите и ви смущава известна мисъл.
Кой е виновен за тесните обуща? Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия.
Вие седите и ви смущава известна мисъл.
Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби.
към беседата >>
Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас.
Първо, виновни сте вие, второ, виновен е обущарят, и трето, виновна е овцата, че кожата ѝ не е по-мека. Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл.
Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас.
Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби.
към беседата >>
Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека.
Може би кожата не е толкова мека, не е така еластична, не може да се разтяга. Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас.
Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека.
Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата.
към беседата >>
Например, мисълта, че искате да ядете.
Какво трябва да направите в дадения случай? Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека.
Например, мисълта, че искате да ядете.
Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека.
към беседата >>
Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение.
Сега превеждам това като една аналогия. Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете.
Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение.
Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени.
към беседата >>
Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби.
Вие седите и ви смущава известна мисъл. Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение.
Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби.
Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила.
към беседата >>
Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби.
Щом една мисъл ви смущава, тя има същото отношение към вас, както обущата, както кожата към вашия крак, а пък вашият крак има отношение към вас. Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби.
Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби.
Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането.
към беседата >>
Зъбите се залепват за халвата.
Значи, всякога, когато една мисъл не е поставена на своето място, тя смущава човека. Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби.
Зъбите се залепват за халвата.
Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
към беседата >>
Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека.
Например, мисълта, че искате да ядете. Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата.
Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека.
В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
към беседата >>
В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени.
Ако сте сигурен, ако тая мисъл е поставена добре, ако знаете, че храната ви е приготвена и добре е сготвена, и имате всички удобства, вие сте разположени, но ако вашият ум има известни съмнения, че храната ви не е добре приготвена, не е хубава, вие имате известно безпокойствие, едно съмнение. Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека.
В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени.
Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е?
към беседата >>
Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила.
Питам сега: Представете си един човек, чиито зъби не са здрави или който няма зъби. Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени.
Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила.
А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда.
към беседата >>
А пък зависи много от дъвкането.
Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила.
А пък зависи много от дъвкането.
Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане.
към беседата >>
Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането.
Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите.
към беседата >>
Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна.
към беседата >>
Защо не е?
В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
Защо не е?
– Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана.
към беседата >>
– Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда.
Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е?
– Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда.
Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна.
към беседата >>
Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане.
А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда.
Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане.
Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият.
към беседата >>
Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите.
Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане.
Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите.
Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.
към беседата >>
Това е външна страна.
Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите.
Това е външна страна.
Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите.
към беседата >>
Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана.
Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна.
Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана.
Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не.
към беседата >>
Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна.
– Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана.
Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна.
Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди.
към беседата >>
Законът е все същият.
Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна.
Законът е все същият.
В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека.
към беседата >>
В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.
Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият.
В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.
И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не.
към беседата >>
И ще искате да я изхвърлите.
Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.
И ще искате да я изхвърлите.
Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано.
към беседата >>
Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не.
Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите.
Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не.
Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности.
към беседата >>
Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди.
Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не.
Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди.
Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм.
към беседата >>
Тя трябва да премине през разсъдъка на човека.
Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди.
Тя трябва да премине през разсъдъка на човека.
Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо.
към беседата >>
Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не.
В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние. И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека.
Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не.
Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо.
към беседата >>
Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано.
И ще искате да я изхвърлите. Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не.
Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано.
И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания.
към беседата >>
И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности.
Когато дойде една мисъл, ще трябва да се спрете и да разсъждавате дали трябва да възприемете или не. Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано.
И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности.
В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките.
към беседата >>
В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм.
Не само една мисъл, но и всяко едно чувство, което дойде, трябва по-рано да го проверявате, защото ако пуснете една мисъл недобре сдъвкана, тя ще ви повреди. Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности.
В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм.
И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо.
Тя трябва да премине през разсъдъка на човека. Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм.
И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо.
И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо.
Разсъдъкът, това (е) мястото, дето трябва да се прегледа мисълта, за да се види дали трябва да се възприеме или не. Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо.
И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо.
Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания.
Или ако възприемете едно чувство, което ще пращате във вашето сърце, пак трябва да го проверите по-рано. И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо.
Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания.
Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките.
И ако го правите не такова, каквото трябва, ще си създадете неприятности. В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания.
Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките.
Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
В стомаха не трябва да пращате каква да е храна, а такава храна, която е необходима за целия организъм. И в ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е за общо благо. Вие сега това не разбирате и си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и в постъпките.
Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
към беседата >>
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи?
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи?
Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората. Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си.
към беседата >>
Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората.
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи?
Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората.
Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак.
към беседата >>
Как ще развиете въпроса?
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи? Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората.
Как ще развиете въпроса?
В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак.
към беседата >>
В какво седи милосърдието?
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи? Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората. Как ще развиете въпроса?
В какво седи милосърдието?
Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле.
към беседата >>
Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност?
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи? Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората. Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието?
Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност?
Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно.
към беседата >>
Вие ще започнете от себе си.
Та казвам: В самовъзпитанието си как трябва човек да постъпи? Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората. Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност?
Вие ще започнете от себе си.
Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви.
към беседата >>
Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак.
Да кажем, че развивате темата: „Милосърдие.“ Но милосърдието само по себе си има отношение към хората. Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си.
Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак.
Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви.
към беседата >>
Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак.
Как ще развиете въпроса? В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак.
Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак.
Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви.
към беседата >>
Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле.
В какво седи милосърдието? Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак.
Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле.
И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени.
към беседата >>
И обратно.
Може ли да говорите върху една тема „Милосърдие“, ако сами не сте милосърдни, ако нямате тази вътрешна опитност? Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле.
И обратно.
Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева?
към беседата >>
Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви.
Вие ще започнете от себе си. Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно.
Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви.
И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът?
към беседата >>
И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви.
Ако вие турите тесни обуща на краката си, не вземате мярка на вашия крак. Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви.
И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви.
Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева?
към беседата >>
Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви.
Така вие развивате милосърдието спрямо вашия крак. Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви.
Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви.
Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък.
към беседата >>
Някой път сте раздразнени.
Ако вие не сте милосърд спрямо крака си, тогаз това немилосърдие ще се отрази на състоянието зле. И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви.
Някой път сте раздразнени.
Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те.
към беседата >>
Коя е причината на гнева?
И обратно. Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени.
Коя е причината на гнева?
Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка.
към беседата >>
Какво нещо е гневът?
Та ако е добре на крака ви, ще бъде добре и на главата ви. И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева?
Какво нещо е гневът?
Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква.
към беседата >>
Как бихте определили гнева?
И обратното е вярно: Когато сте заръчвали вашите обуща и не сте мислили, а сте мислили само за модата, да имате модни обуща и не сте мислили, че тези обуща трябва да бъдат добри, ще бъде зле за крака ви. Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът?
Как бихте определили гнева?
Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак.
към беседата >>
Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък.
Ако при заръчване на обущата не сте мислили добре, ще бъде зле за крака ви и след това (не) ще бъде добре и за главата ви. Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева?
Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък.
Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ.
към беседата >>
Заболи те.
Някой път сте раздразнени. Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък.
Заболи те.
Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли.
към беседата >>
Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка.
Коя е причината на гнева? Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те.
Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка.
И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде.
към беседата >>
И като ритне човек камъка, последният отхвръква.
Какво нещо е гневът? Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка.
И като ритне човек камъка, последният отхвръква.
И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате.
към беседата >>
И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак.
Как бихте определили гнева? Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква.
И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак.
И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде.
към беседата >>
И втори път не го риташ.
Един прост пример: Ти вървиш по пътя и се удряш о един камък. Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак.
И втори път не го риташ.
Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад.
към беседата >>
Същият закон е и за нашите мисли.
Заболи те. Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ.
Същият закон е и за нашите мисли.
Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия.
към беседата >>
Някой път мисълта ви препятствува някъде.
Едно възмущение се явява у тебе и ритнеш камъка. И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли.
Някой път мисълта ви препятствува някъде.
Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл.
към беседата >>
Имате известен отпор и тогава се разсърдвате.
И като ритне човек камъка, последният отхвръква. И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде.
Имате известен отпор и тогава се разсърдвате.
При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари.
към беседата >>
При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде.
И с това като че искаш да му кажеш: „Ти на пътя ми да не седиш.“ А пък този камък някой път е голям и като го ритнеш, заболи те пак. И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате.
При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде.
А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота.
към беседата >>
А понякой път вземете стратегията и отивате назад.
И втори път не го риташ. Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде.
А понякой път вземете стратегията и отивате назад.
Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката.
към беседата >>
Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия.
Същият закон е и за нашите мисли. Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад.
Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия.
Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари?
към беседата >>
Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл.
Някой път мисълта ви препятствува някъде. Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия.
Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл.
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него?
към беседата >>
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари.
Имате известен отпор и тогава се разсърдвате. При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл.
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари.
Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
към беседата >>
Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота.
При механически пример с камъка, вие ритнете камъка и той отхвръкне някъде. А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари.
Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота.
И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви.
към беседата >>
И вие му хващате ръката.
А понякой път вземете стратегията и отивате назад. Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота.
И вие му хващате ръката.
Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите?
към беседата >>
Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари?
Та в самовъзпитанието, във всичките условия, при които сте поставени, трябва да знаете как да се справяте с тези условия. Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката.
Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари?
Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите.
към беседата >>
Как бихте постъпили с него?
Вие трябва да знаете да се справите с една ваша мисъл. Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари?
Как бихте постъпили с него?
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите?
към беседата >>
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него?
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
към беседата >>
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви.
Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви.
Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава?
към беседата >>
Какво ще правите?
И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви.
Какво ще правите?
Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето?
към беседата >>
Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите.
Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите?
Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите.
Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво.
към беседата >>
Какво ще направите?
Как бихте постъпили с него? Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите.
Какво ще направите?
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница.
към беседата >>
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите?
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе?
към беседата >>
Какво ще правите тогава?
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
Какво ще правите тогава?
Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона.
към беседата >>
Питат ви: „Защо удари детето?
Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава?
Питат ви: „Защо удари детето?
“ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона.
към беседата >>
“ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво.
Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето?
“ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво.
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде.
към беседата >>
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница.
Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво.
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница.
Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои.
към беседата >>
Питам: Защо дойде плесницата върху тебе?
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница.
Питам: Защо дойде плесницата върху тебе?
Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои.
към беседата >>
Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона.
Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе?
Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона.
И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай.
към беседата >>
И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона.
Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона.
И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона.
На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех!
към беседата >>
На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде.
“ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона.
На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде.
При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават.
към беседата >>
При силния, като дойде той, парите не са твои.
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде.
При силния, като дойде той, парите не са твои.
А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят.
към беседата >>
А пък при слабия парите са твои.
Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои.
А пък при слабия парите са твои.
На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека.
към беседата >>
На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай.
Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои.
На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай.
Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете!
към беседата >>
Аз за тебе мислех!
И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай.
Аз за тебе мислех!
“ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти.
към беседата >>
“ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават.
На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех!
“ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават.
Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви.
към беседата >>
Психологически трябва да се обяснят.
При силния, като дойде той, парите не са твои. А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават.
Психологически трябва да се обяснят.
Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея.
към беседата >>
Това става не само вън, но и в умствения свят на човека.
А пък при слабия парите са твои. На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят.
Това става не само вън, но и в умствения свят на човека.
Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх.
към беседата >>
Онзи ти казва: „Горе ръцете!
На силния ще му кажеш: „Заповядай, заповядай. Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека.
Онзи ти казва: „Горе ръцете!
“ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство.
към беседата >>
“ И той бръкне в джоба ти.
Аз за тебе мислех! “ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете!
“ И той бръкне в джоба ти.
Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване.
към беседата >>
Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви.
“ Някой път разбойникът не бръква в джоба ти, но ти казва: „Горе ръцете.“ Аз ви говоря неща, които стават. Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти.
Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви.
Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно.
към беседата >>
Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея.
Психологически трябва да се обяснят. Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви.
Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея.
Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга.
към беседата >>
Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх.
Това става не само вън, но и в умствения свят на човека. Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея.
Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх.
Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат.
към беседата >>
Страхът е едно чувство.
Онзи ти казва: „Горе ръцете! “ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх.
Страхът е едно чувство.
Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение.
към беседата >>
Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване.
“ И той бръкне в джоба ти. Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство.
Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване.
Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина.
към беседата >>
Същевременно това дете стане малко по-умно.
Ако вие не си държите горе ръцете, тогаз идат неприятни работи в живота ви. Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване.
Същевременно това дете стане малко по-умно.
Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове.
към беседата >>
Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга.
Та казвам: Когато дойде една мисъл във вашия ум, трябва да знаете как да се справите с нея. Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно.
Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга.
Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга.
към беседата >>
Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат.
Допуснете сега, че във вас дойде една мисъл на страх. Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга.
Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат.
Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее.
към беседата >>
Ако пък не, тогаз вземат друго положение.
Страхът е едно чувство. Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат.
Ако пък не, тогаз вземат друго положение.
Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва.
към беседата >>
Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина.
Но при страха ти влизаш вече в разсъждаване. Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение.
Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина.
Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата.
към беседата >>
Детето се качи на едно дърво за плодове.
Същевременно това дете стане малко по-умно. Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина.
Детето се качи на едно дърво за плодове.
Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят.
към беседата >>
Като наближи пъдаринът, то бяга.
Когато ти се захласнеш някъде, то иска да бръкне в джоба ти, но същевременно това дете взема предпазителни мерки, че ако се досетиш, че то бърка, за да вземе пари, то да избяга. Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове.
Като наближи пъдаринът, то бяга.
И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече.
към беседата >>
И като се поотдалечи малко, се смее.
Децата имат предвид, щом ги хванат, да бягат, ако могат. Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга.
И като се поотдалечи малко, се смее.
Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте!
към беседата >>
Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва.
Ако пък не, тогаз вземат друго положение. Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее.
Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва.
Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си.
към беседата >>
Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата.
Аз съм гледал деца, които навлизат в чужда градина. Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва.
Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата.
Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот.
към беседата >>
Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят.
Детето се качи на едно дърво за плодове. Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата.
Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят.
Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот. Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди.
към беседата >>
Казват, че обещават, че няма да се качват вече.
Като наближи пъдаринът, то бяга. И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят.
Казват, че обещават, че няма да се качват вече.
Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот. Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди. Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте!
И като се поотдалечи малко, се смее. Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече.
Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте!
“ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот. Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди. Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
“ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си.
Някой път пъдаринът е умен и ги изненадва. Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте!
“ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си.
Та това е вярно и за вътрешния живот. Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди. Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
Та това е вярно и за вътрешния живот.
Дойде под дървото отдолу и си носи тоягата. Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си.
Та това е вярно и за вътрешния живот.
Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди. Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди.
Тогаз децата отворят устата и пеят, и се молят. Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот.
Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди.
Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
Казват, че обещават, че няма да се качват вече. Някой път пъдаринът е добър и казва: „Слезте! “ Но някой път като слезат, бие ги по задницата няколко пъти с тоягата си. Та това е вярно и за вътрешния живот. Има и такива мисли и чувствувания, които са чужди.
Вие сте се качили на едно чуждо дърво и дойде пъдаринът отдолу.
към беседата >>
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате.
Тогаз е лесна работа. Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право.
към беседата >>
Тогаз е лесна работа.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате.
Тогаз е лесна работа.
Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие.
към беседата >>
Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате. Тогаз е лесна работа.
Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж.
Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото?
към беседата >>
Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате. Тогаз е лесна работа. Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж.
Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото.
И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие.
към беседата >>
И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате. Тогаз е лесна работа. Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото.
И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание.
Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе.
към беседата >>
Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право.
Ако видите, че е дошъл пъдаринът, тогаз може да се спасите, ако избягате. Тогаз е лесна работа. Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание.
Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право.
Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания.
към беседата >>
Пъдаринът няма право да ме бие.
Тогаз е лесна работа. Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право.
Пъдаринът няма право да ме бие.
Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате?
към беседата >>
Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото?
Но някой път пъдарин дойде под дървото изведнъж. Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие.
Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото?
Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание.
към беседата >>
Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие.
Някой казва: „Много пострадах от тази мисъл.“ Значи пъдаринът е дошъл отдолу под дървото. И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото?
Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие.
Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее.
към беседата >>
Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе.
И според законите, понеже му е дадена тази власт, дава ви известно възпитание. Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие.
Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе.
И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я.
към беседата >>
И тогаз идат тия, ненужните страдания.
Вие сега не се спирате да размислите и казвате: „Не е право. Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе.
И тогаз идат тия, ненужните страдания.
От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го.
към беседата >>
От кое вие всички страдате?
Пъдаринът няма право да ме бие. Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания.
От кое вие всички страдате?
Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство.
към беседата >>
Някой път имате страдание.
Не е човек.“ А човешко ли е да се качиш на дървото? Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате?
Някой път имате страдание.
Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете?
към беседата >>
Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее.
Колкото ти имаш право да се качиш на дървото, толкова и пъдарят има право да те бие. Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание.
Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее.
В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте.
към беседата >>
В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я.
Пъдарят, и той на същото основание, без да те пита, ще приложи своя закон върху тебе. И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее.
В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я.
И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни.
към беседата >>
И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го.
И тогаз идат тия, ненужните страдания. От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я.
И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го.
Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане.
към беседата >>
Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство.
От кое вие всички страдате? Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го.
Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство.
Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
към беседата >>
Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете?
Някой път имате страдание. Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство.
Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете?
Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави.
към беседата >>
Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте.
Някой път страданията са толкова непоносими, че даже човек не иска да живее. В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете?
Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте.
Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията.
към беседата >>
Тогава яжте онези, меките храни.
В сегашния живот всяка една мисъл, която идва във вашия ум, проверявайте я. И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте.
Тогава яжте онези, меките храни.
Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си.
към беседата >>
Храната изисква дъвкане.
И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни.
Храната изисква дъвкане.
Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят.
към беседата >>
Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане.
Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата.
към беседата >>
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави.
Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави.
Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава.
към беседата >>
Трябва да разсъждавате от причините към последствията.
Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави.
Трябва да разсъждавате от причините към последствията.
Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае.
към беседата >>
Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си.
Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията.
Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си.
Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
към беседата >>
Даже има и кучета, които помнят.
Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си.
Даже има и кучета, които помнят.
Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине.
към беседата >>
Помнят кучетата.
Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят.
Помнят кучетата.
Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици.
към беседата >>
Ти, ако си го ударил с камък, то те познава.
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата.
Ти, ако си го ударил с камък, то те познава.
Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш.
към беседата >>
Като минеш покрай него, то те лае.
Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава.
Като минеш покрай него, то те лае.
А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого.
към беседата >>
А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае.
А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе.
към беседата >>
И ще си замине.
Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
И ще си замине.
Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е?
към беседата >>
Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици.
Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине.
Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици.
Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен.
към беседата >>
Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш.
Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици.
Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш.
Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание.
към беседата >>
Вие биете някого.
Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш.
Вие биете някого.
Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях?
към беседата >>
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема?
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема?
Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“. Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си.
към беседата >>
Някой път вие искате той да не ви хапе.
А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого.
Някой път вие искате той да не ви хапе.
Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли.
към беседата >>
Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“.
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема?
Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“.
Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи.
към беседата >>
Възможно ли е?
И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе.
Възможно ли е?
Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни.
към беседата >>
Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“.
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема? Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“.
Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“.
Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете?
към беседата >>
Възможно е, но само при един човек разумен.
Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е?
Възможно е, но само при един човек разумен.
А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате.
към беседата >>
Да отхраниш нещо.
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема? Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“. Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“.
Да отхраниш нещо.
Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни.
към беседата >>
А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание.
Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен.
А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание.
Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение.
към беседата >>
Да възпиташ нещо.
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема? Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“. Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо.
Да възпиташ нещо.
Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите?
към беседата >>
Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях?
Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание.
Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях?
Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване.
към беседата >>
Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си.
Ако бих ви дал една тема „Самовъзпитание“, как бихте развили тази тема? Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“. Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо.
Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си.
Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата?
към беседата >>
Има взривни мисли.
Някой път вие искате той да не ви хапе. Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях?
Има взривни мисли.
Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние.
към беседата >>
Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи.
Имаме думите „самовъзпитание“ и „отхранване“. Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си.
Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи.
Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата?
към беседата >>
Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни.
Възможно ли е? Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли.
Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни.
И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен.
към беседата >>
Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете?
Те са спомагателни думи – „отхранване“ и „възпитание“. Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи.
Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете?
Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече?
към беседата >>
И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате.
Възможно е, но само при един човек разумен. А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни.
И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате.
Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре.
към беседата >>
Изберете ми десет плодни дървета различни.
Да отхраниш нещо. Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете?
Изберете ми десет плодни дървета различни.
Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему.
към беседата >>
Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение.
А който не е разумен, той ще ви ухапе на общо основание. Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате.
Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение.
А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре.
към беседата >>
Първо кое ще турите?
Да възпиташ нещо. Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни.
Първо кое ще турите?
/Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему.
към беседата >>
А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване.
Ако вземете взривните мисли, какво ще правите с тях? Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение.
А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване.
Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си.
към беседата >>
/Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата?
Казват: „Възпитание.“ Това значи да знаете как да се справите със себе си. Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите?
/Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата?
Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае.
към беседата >>
Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние.
Има взривни мисли. Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване.
Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние.
Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната.
към беседата >>
Каква дреха ще облече черешата?
Човек, който не знае как да се самовъзпитава, той не може да се справи. Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата?
Каква дреха ще облече черешата?
/Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша.
към беседата >>
Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен.
Ако носите една бомба, която много лесно може да избухне, трябва да бъдете много внимателни. И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние.
Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен.
Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето.
към беседата >>
/Червена./ Крушата каква дреха ще облече?
Ако съберете в един клас всички плодни растения, които дават плодове, с какви дрехи ще ги облечете? Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата?
/Червена./ Крушата каква дреха ще облече?
/Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша. Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре.
И ако не сте внимателни, може да се пръсне и да се възпламени тази бомба, и да пострадате. Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен.
Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре.
Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така.
към беседата >>
/Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему.
Изберете ми десет плодни дървета различни. Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече?
/Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему.
Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша. Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят. В какво ще прогресират?
към беседата >>
Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре.
Онези, които носят тези бомби, носят ги много внимателно, да няма сътресение. А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре.
Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре.
Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът.
към беседата >>
Черешата ще започне по своему.
Първо кое ще турите? /Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему.
Черешата ще започне по своему.
Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша. Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят. В какво ще прогресират?
към беседата >>
Не че нямате храна, но не дъвчите храната си.
А ако влезете в едно здание, дето има взривни вещества и запалите цигара, вие може да мислите, че сте в безопасност, но най-малката искра може да причини избухване. Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре.
Не че нямате храна, но не дъвчите храната си.
Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува.
към беседата >>
Черешата ще започне по своему това, което тя си знае.
/Ябълка, круша, череша, праскова, дюля, слива, портокал, грозде, смокини, лимон./ След като им държите една лекция и ги пратите на работа, как ще започнат те всички работата? Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему.
Черешата ще започне по своему това, което тя си знае.
Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша. Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят. В какво ще прогресират?
към беседата >>
Когато се храните, вие не мислите върху храната.
Някой път най-малката причина може да измени вашето състояние. Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си.
Когато се храните, вие не мислите върху храната.
Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането.
към беседата >>
Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша.
Каква дреха ще облече черешата? /Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае.
Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша.
Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят. В какво ще прогресират?
към беседата >>
Умът ви не присъствува при яденето.
Та при сегашните условия, както сега живеете, човек трябва да бъде много разумен. Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната.
Умът ви не присъствува при яденето.
Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането.
към беседата >>
Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят.
/Червена./ Крушата каква дреха ще облече? /Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша.
Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят.
В какво ще прогресират?
към беседата >>
Или когато дишате също така.
Вие казвате: „Аз съм неразположен.“ Неразположението може да произтича от това, че вие не дишате добре. Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето.
Или когато дишате също така.
Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден.
към беседата >>
В какво ще прогресират?
/Жълта./ Както и да им говорите, всяко растение ще започне по своему. Черешата ще започне по своему. Черешата ще започне по своему това, което тя си знае. Тя ще слуша всички, но ще си остане пак череша. Дюлята, крушата, смокинята също(то) ще направят.
В какво ще прогресират?
към беседата >>
Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът.
Неразположението ви може да произтича от това, че не се храните добре. Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така.
Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът.
Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес.
към беседата >>
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние.
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние.
Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето.
към беседата >>
Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува.
Не че нямате храна, но не дъвчите храната си. Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът.
Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува.
За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате.
към беседата >>
Не мислите еднакво.
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние.
Не мислите еднакво.
Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство.
към беседата >>
За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането.
Когато се храните, вие не мислите върху храната. Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува.
За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането.
Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно.
към беседата >>
Някои от вас мислите за прехраната си.
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние. Не мислите еднакво.
Някои от вас мислите за прехраната си.
Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад.
към беседата >>
Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането.
Умът ви не присъствува при яденето. Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането.
Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането.
При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности.
към беседата >>
Къде му е умът тогаз?
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние. Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си.
Къде му е умът тогаз?
/Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро.
към беседата >>
При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден.
Или когато дишате също така. Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането.
При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден.
През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон.
към беседата >>
/Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна?
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние. Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз?
/Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна?
Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре.
към беседата >>
През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес.
Ако иска човек да бъде здрав, при дишането трябва да присъствува умът. Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден.
През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес.
Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон. Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната.
към беседата >>
Тук зад темето.
Вие като седите тук, нямате всички едно състояние. Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна?
Тук зад темето.
/На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив.
към беседата >>
Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате.
Ако вие дишате и сте неразположен, това не ви ползува. За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес.
Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате.
Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон. Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната. И да ти е приятно.
към беседата >>
/На темето./ Някой мисли за своето достойнство.
Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето.
/На темето./ Някой мисли за своето достойнство.
И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани.
към беседата >>
Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно.
За да дишате правилно, умът най-малко 5–10 минути на ден трябва да мисли върху дишането, върху онова, което правите при дишането. Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате.
Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно.
И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон. Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната. И да ти е приятно.
към беседата >>
И на него умът му е отзад.
Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство.
И на него умът му е отзад.
Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли?
към беседата >>
И това носи много неприятности.
Та често хората заболяват, когато техният ум не взима участие при дишането. При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно.
И това носи много неприятности.
И в яденето е същият закон. Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната. И да ти е приятно.
към беседата >>
Някой може да мисли да направи някое добро.
Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад.
Някой може да мисли да направи някое добро.
Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх.
към беседата >>
И в яденето е същият закон.
При дишането ние сме длъжни да взимаме участие най-малко по 5–10 минути на ден. През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности.
И в яденето е същият закон.
Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната. И да ти е приятно.
към беседата >>
Умът му е деятелен отпред отгоре.
/Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро.
Умът му е деятелен отпред отгоре.
А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае.
към беседата >>
Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната.
През това време да мислим върху дишането, да вземем участие с мисълта си при дишането, да мислим върху самия процес. Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон.
Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната.
И да ти е приятно.
към беседата >>
А пък някой предпазлив.
Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре.
А пък някой предпазлив.
Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“.
към беседата >>
И да ти е приятно.
Вие мислите някой път върху някои други работи и дишате. Някой път този процес става правилно, а някой път става неправилно. И това носи много неприятности. И в яденето е същият закон. Някой път трябва да се спрете при яденето и да усещате и вкуса на храната.
И да ти е приятно.
към беседата >>
Умът му е отстрани.
/На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив.
Умът му е отстрани.
Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише?
към беседата >>
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл.
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл.
И какво благо може да донесе тази мисъл? И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки.
към беседата >>
Този, който е предпазлив, какво мисли?
И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани.
Този, който е предпазлив, какво мисли?
Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята.
към беседата >>
И какво благо може да донесе тази мисъл?
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл.
И какво благо може да донесе тази мисъл?
И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите.
към беседата >>
Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх.
Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли?
Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх.
Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието.
към беседата >>
И при чувствата е същото.
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл. И какво благо може да донесе тази мисъл?
И при чувствата е същото.
Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка.
към беседата >>
Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае.
Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх.
Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае.
И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения.
към беседата >>
Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи.
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл. И какво благо може да донесе тази мисъл? И при чувствата е същото.
Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи.
Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората.
към беседата >>
И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“.
А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае.
И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“.
Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни.
към беседата >>
Та сега всички вие страдате от непроверени работи.
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл. И какво благо може да донесе тази мисъл? И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи.
Та сега всички вие страдате от непроверени работи.
Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи.
към беседата >>
Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише?
Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“.
Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише?
Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас?
към беседата >>
Казват ви, че в гората се появили две мечки.
И в умствения свят е необходимо да съзнаваш присъствието на една мисъл. И какво благо може да донесе тази мисъл? И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи.
Казват ви, че в гората се появили две мечки.
Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите. А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът.
към беседата >>
Той ще пише за нежни работи, за цветята.
Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише?
Той ще пише за нежни работи, за цветята.
Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата!
към беседата >>
Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите.
И какво благо може да донесе тази мисъл? И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки.
Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите.
А пък то няма никаква мечка. Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее.
към беседата >>
Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието.
Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята.
Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието.
Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата! “ Като как разбирате вие природата?
към беседата >>
А пък то няма никаква мечка.
И при чувствата е същото. Ако ти съзнаваш благото, което чувствата носят и благото, което мисълта носи, тогава ще имаш добри резултати, а иначе могат да се случат много нежелателни работи. Та сега всички вие страдате от непроверени работи. Казват ви, че в гората се появили две мечки. Вие искате да ги видите и като минавате през целия път, вие се безпокоите.
А пък то няма никаква мечка.
Едвам зайци се спират в гората. Това са непроверени работи. Или казвате: „Труден е животът. Опасно е да се живее. Лош е животът.
към беседата >>
3.
Естествената среда на човешката душа
,
УС
, София, 23.4.1939г.,
Това е само един символ.
Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не.
Това е само един символ.
Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен. И казваш: Този хляб не струва!
към беседата >>
Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе.
Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ.
Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе.
Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен. И казваш: Този хляб не струва! И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе.
Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе.
Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе.
Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен. И казваш: Този хляб не струва! И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот.
И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе.
Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот.
А ти ядеш и си недоволен. И казваш: Този хляб не струва! И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
А ти ядеш и си недоволен.
И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот.
А ти ядеш и си недоволен.
И казваш: Този хляб не струва! И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
И казваш: Този хляб не струва!
Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен.
И казваш: Този хляб не струва!
И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен. И казваш: Този хляб не струва!
И като кажеш, че не струва хлябът, хлябът става точно такъв, какъвто ти го мислиш.
към беседата >>
Та казвам, трябва ви една опитност.
Та казвам, трябва ви една опитност.
Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене.
към беседата >>
Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем?
Та казвам, трябва ви една опитност.
Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем?
– Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама.
към беседата >>
– Че първата наука в света е започнала с яденето.
Та казвам, трябва ви една опитност. Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем?
– Че първата наука в света е започнала с яденето.
Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено.
към беседата >>
Ние сме още в яденето.
Та казвам, трябва ви една опитност. Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето.
Ние сме още в яденето.
Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал.
към беседата >>
Тогаз ще ви приведа един пример.
Та казвам, трябва ви една опитност. Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето.
Тогаз ще ви приведа един пример.
Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему.
към беседата >>
Прегрешението в света е започнало с първото ядене.
Та казвам, трябва ви една опитност. Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример.
Прегрешението в света е започнало с първото ядене.
Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите.
към беседата >>
Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама.
Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене.
Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама.
И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа.
към беседата >>
И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено.
– Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама.
И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено.
И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа.
към беседата >>
И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал.
Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено.
И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал.
Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката?
към беседата >>
Аз го разглеждам по своему.
Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал.
Аз го разглеждам по своему.
Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво.
към беседата >>
Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите.
Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему.
Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите.
Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене.
към беседата >>
Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа.
Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите.
Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа.
Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?!
към беседата >>
Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа.
И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа.
Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа.
Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария.
към беседата >>
Сега къде е погрешката?
И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа.
Сега къде е погрешката?
Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците!
към беседата >>
Желанието на Ева да сготви беше много хубаво.
Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката?
Желанието на Ева да сготви беше много хубаво.
Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета.
към беседата >>
Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене.
Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво.
Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене.
Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде.
към беседата >>
Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?!
Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене.
Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?!
Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен.
към беседата >>
Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария.
Той внесе една лъжа, този готвач, в тая работа. Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?!
Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария.
Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене.
към беседата >>
Той казва: Културни са хора швейцарците!
Сега къде е погрешката? Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария.
Той казва: Културни са хора швейцарците!
– В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето.
към беседата >>
– В швейцарското сирене има червейчета.
Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците!
– В швейцарското сирене има червейчета.
И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари.
към беседата >>
И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде.
Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета.
И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде.
Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
Та българинът в това отношение е по-културен.
Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде.
Та българинът в това отношение е по-културен.
Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене.
Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен.
Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене.
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето.
Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене.
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето.
В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари.
– В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето.
В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари.
И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
И в религиозните учения като има червейчета, струва.
И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари.
И в религиозните учения като има червейчета, струва.
към беседата >>
Вие влизате в един свят, дето ще има опити.
Вие влизате в един свят, дето ще има опити.
А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал.
към беседата >>
А не само да важи в какво вярвате.
Вие влизате в един свят, дето ще има опити.
А не само да важи в какво вярвате.
То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е!
към беседата >>
То остава за ваша сметка.
Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате.
То остава за ваша сметка.
За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!
към беседата >>
За вас важи онова, каквото има да пренесете.
Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка.
За вас важи онова, каквото има да пренесете.
В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно.
към беседата >>
В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги?
Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете.
В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги?
Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант.
към беседата >>
Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал.
Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги?
Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал.
Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са?
към беседата >>
Единият е припечелил – значи мислил е, работил е!
А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал.
Единият е припечелил – значи мислил е, работил е!
И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат.
към беседата >>
И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!
То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е!
И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!
И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави.
към беседата >>
И на втория слуга каза подобно.
За вас важи онова, каквото има да пренесете. В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя!
И на втория слуга каза подобно.
И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил.
към беседата >>
И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант.
В какво седи смисълът на тази притча на талантите, които господарят дал на тези слуги? Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно.
И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант.
Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота.
към беседата >>
Тези с единия талант кои са?
Достойнството на тези слуги седеше в това, което припечелиха, а не в това, което им е дал. Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант.
Тези с единия талант кои са?
Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го.
към беседата >>
Те са всички онези, които се боят да не съгрешат.
Единият е припечелил – значи мислил е, работил е! И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са?
Те са всички онези, които се боят да не съгрешат.
Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш.
към беседата >>
Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави.
И казва господарят му: Добрий и верний рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя! И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат.
Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави.
Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика?
към беседата >>
Не е съгрешил, но и нищо не е направил.
И на втория слуга каза подобно. И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави.
Не е съгрешил, но и нищо не е направил.
Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори.
към беседата >>
Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота.
И най-после дошъл третият слуга, който взел един талант. Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил.
Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота.
Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим.
към беседата >>
Ти, щом намислиш нещо, направи го.
Тези с единия талант кои са? Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота.
Ти, щом намислиш нещо, направи го.
Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш.
към беседата >>
Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш.
Те са всички онези, които се боят да не съгрешат. Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го.
Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш.
Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне.
към беседата >>
Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика?
Той иска да направи нещо, но се бои да не съгреши и не го прави. Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш.
Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика?
Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги.
към беседата >>
Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори.
Не е съгрешил, но и нищо не е направил. Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика?
Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори.
Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят.
към беседата >>
Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим.
Да седиш и да се страхуваш, че можеш да съгрешиш – то е неразбиране на живота. Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори.
Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим.
Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат.
към беседата >>
Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш.
Ти, щом намислиш нещо, направи го. Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим.
Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш.
Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място.
към беседата >>
Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне.
Защото макар и да не можеш да го направиш както трябва, все таки ще придобиеш повече, отколкото ако не се упражняваш. Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш.
Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне.
Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие.
към беседата >>
Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги.
Че ако онзи, който е почнал [за] пръв път да пише, каже „Да не би да съгреша, да направя някоя погрешка в буквите или в правописа“, тогава как ще научи той езика? Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне.
Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги.
Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие. А пък духовният казва: Аз съм добър.
към беседата >>
Те работят.
Той може да направи хиляди погрешки, но с тях ще се научи хубаво да пише и да говори. Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги.
Те работят.
И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие. А пък духовният казва: Аз съм добър. – Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
И тези хора ще постигнат.
Та по-добре е да направим погрешки и да научим нещо, отколкото да не направим погрешки и нищо да не научим. Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят.
И тези хора ще постигнат.
За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие. А пък духовният казва: Аз съм добър. – Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място.
Като срещнете едного, който прави погрешки, кажете му: Братко, ти много работи ще постигнеш. Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат.
За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място.
Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие. А пък духовният казва: Аз съм добър. – Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие.
Който върши нещо, който прави нещо, той ще постигне. Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място.
Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие.
А пък духовният казва: Аз съм добър. – Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
А пък духовният казва: Аз съм добър.
Аз намирам нещо добро в хората на света, похвалявам ги. Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие.
А пък духовният казва: Аз съм добър.
– Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
Мъчни са някои работи за разбиране.
Мъчни са някои работи за разбиране.
Има много тълкувания върху тая глава. Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече.
към беседата >>
– Не зная в какво седи тяхната духовност.
Те работят. И тези хора ще постигнат. За в бъдеще тези хора ще бъдат на първо място. Те построяват цели квартали, линии, градини и прочие. А пък духовният казва: Аз съм добър.
– Не зная в какво седи тяхната духовност.
към беседата >>
Има много тълкувания върху тая глава.
Мъчни са някои работи за разбиране.
Има много тълкувания върху тая глава.
Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си.
към беседата >>
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията.
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията.
Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията. Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш?
към беседата >>
Някои искат да знаят какво е тълкуванието.
Мъчни са някои работи за разбиране. Има много тълкувания върху тая глава.
Някои искат да знаят какво е тълкуванието.
Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча.
към беседата >>
Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията.
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията.
Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията.
Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него?
към беседата >>
Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание.
Мъчни са някои работи за разбиране. Има много тълкувания върху тая глава. Някои искат да знаят какво е тълкуванието.
Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание.
Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си?
към беседата >>
Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път.
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията. Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията.
Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път.
И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо.
към беседата >>
Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът.
Мъчни са някои работи за разбиране. Има много тълкувания върху тая глава. Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание.
Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът.
Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си? Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен.
към беседата >>
И лицето ѝ било вече подобрено.
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията. Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията. Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път.
И лицето ѝ било вече подобрено.
Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете.
към беседата >>
Той се нуждае от хляб, от нищо повече.
Мъчни са някои работи за разбиране. Има много тълкувания върху тая глава. Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът.
Той се нуждае от хляб, от нищо повече.
Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си? Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен. И какво спечели?
към беседата >>
Това е вярно.
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията. Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията. Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено.
Това е вярно.
Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него.
към беседата >>
Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си.
Има много тълкувания върху тая глава. Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече.
Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си.
Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си? Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен. И какво спечели?
към беседата >>
Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш?
Слушал съм много евангелски проповедници, които са казвали, че са чели много пъти Библията. Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията. Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно.
Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш?
Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“.
към беседата >>
Някои казват: Изтълкувай ни тази притча.
Някои искат да знаят какво е тълкуванието. Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си.
Някои казват: Изтълкувай ни тази притча.
Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си? Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен. И какво спечели?
към беседата >>
Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него?
Веднъж ми привеждат за пример една американка, която чела 90 пъти Библията. Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш?
Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него?
Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така.
към беседата >>
Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си?
Ние в сегашния век не се нуждаем от тълкувание. Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча.
Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си?
Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен. И какво спечели?
към беседата >>
Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо.
Значи, тя е живяла повече от 90 години и всяка година я прочитала по един път. И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него?
Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо.
Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата.
към беседата >>
Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен.
Гладният не се нуждае от никакви тълкувания върху това какво нещо е гладът. Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си?
Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен.
И какво спечели?
към беседата >>
Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете.
И лицето ѝ било вече подобрено. Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо.
Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете.
Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат.
към беседата >>
И какво спечели?
Той се нуждае от хляб, от нищо повече. Да му разправиш какво нещо е гладът, как се образува, защо е дошъл – не е на мястото си. Някои казват: Изтълкувай ни тази притча. Питат едного: Кажи ми защо изгуби ти имането си? Онзи го тълкува: Защото е бил невнимателен.
И какво спечели?
към беседата >>
Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него.
Това е вярно. Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете.
Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него.
И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи.
към беседата >>
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот?
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот?
В какво седи ценността на един певец? В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво.
към беседата >>
И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“.
Но питам: Ако 90 пъти прочетеш Библията, какво ще придобиеш? Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него.
И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“.
И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш.
към беседата >>
В какво седи ценността на един певец?
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот?
В какво седи ценността на един певец?
В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер?
към беседата >>
И всяка неделя правел така.
Ако четеш „Отче наш“ 90 пъти, какво ще придобиеш от него? Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“.
И всяка неделя правел така.
Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“.
към беседата >>
В гласа му.
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот? В какво седи ценността на един певец?
В гласа му.
Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо.
към беседата >>
Един ден извиква едно бедно дете от улицата.
Ти можеш да го прочиташ целия си живот и все ще те ползва нещо. Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така.
Един ден извиква едно бедно дете от улицата.
Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата.
към беседата >>
Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит.
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот? В какво седи ценността на един певец? В гласа му.
Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит.
А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар?
към беседата >>
Преди да седнат, коленичат.
Но ако се спреш върху първата дума – Отче наш – ще се намериш в положението на онзи евангелски проповедник, който имал обичай да ходи и да търси едно бедно дете. Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата.
Преди да седнат, коленичат.
По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо.
към беседата >>
А хората искат в дадения случай да пее.
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот? В какво седи ценността на един певец? В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит.
А хората искат в дадения случай да пее.
И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите.
към беседата >>
По евангелски трябва да се коленичи.
Той искал да изпълни Христовия закон и затова всяка неделя довеждал по едно бедно дете вкъщи да яде с него. И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат.
По евангелски трябва да се коленичи.
Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти.
към беседата >>
И то да пее хубаво.
В какво седи ценността на един човек в света, в обикновения живот? В какво седи ценността на един певец? В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее.
И то да пее хубаво.
И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка?
към беседата >>
Той казва: Отче наш.
И понеже изпълнявал точно закона, преди да ядат, трябвало е да прочетат „Отче наш“. И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи.
Той казва: Отче наш.
И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи.
към беседата >>
И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер?
В какво седи ценността на един певец? В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво.
И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер?
Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни.
към беседата >>
И детето казва „Отче наш“.
И всяка неделя правел така. Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш.
И детето казва „Отче наш“.
Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш.
към беседата >>
Да знае да построи нещо.
В гласа му. Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер?
Да знае да построи нещо.
В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител?
към беседата >>
Той казва: Който си на небесата.
Един ден извиква едно бедно дете от улицата. Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“.
Той казва: Който си на небесата.
А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец?
към беседата >>
В какво седи ценността на един дрехар?
Той трябва да пее, не само да мисли, че знае да пее, не само да мисли, че е даровит. А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо.
В какво седи ценността на един дрехар?
Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието.
към беседата >>
А пък детето не казва нищо.
Преди да седнат, коленичат. По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата.
А пък детето не казва нищо.
Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано.
към беседата >>
Да знае да скрои и да ушие добре дрехите.
А хората искат в дадения случай да пее. И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар?
Да знае да скрои и да ушие добре дрехите.
В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм?
към беседата >>
Проповедникът казва: Да се свети Името Ти.
По евангелски трябва да се коленичи. Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо.
Проповедникът казва: Да се свети Името Ти.
Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е!
към беседата >>
В какво седи ценността на една майка?
И то да пее хубаво. И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите.
В какво седи ценността на една майка?
Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът?
към беседата >>
Детето пак мълчи.
Той казва: Отче наш. И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти.
Детето пак мълчи.
Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата?
към беседата >>
Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни.
И в какво седи ценността на един архитект, на един инженер? Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка?
Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни.
В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни.
към беседата >>
Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш.
И детето казва „Отче наш“. Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи.
Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш.
Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън?
към беседата >>
В какво седи ценността на един учител?
Да знае да построи нещо. В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни.
В какво седи ценността на един учител?
Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина.
към беседата >>
Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец?
Той казва: Който си на небесата. А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш.
Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец?
Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това?
към беседата >>
Да знае добре да предаде на учениците знанието.
В какво седи ценността на един дрехар? Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител?
Да знае добре да предаде на учениците знанието.
Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни.
към беседата >>
Проповедникът му казва: Че така е казано.
А пък детето не казва нищо. Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец?
Проповедникът му казва: Че така е казано.
Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това?
към беседата >>
Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм?
Да знае да скрои и да ушие добре дрехите. В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието.
Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм?
– Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити.
към беседата >>
Така е!
Проповедникът казва: Да се свети Името Ти. Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано.
Така е!
Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение.
към беседата >>
– Е, как се цени успехът?
В какво седи ценността на една майка? Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм?
– Е, как се цени успехът?
В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина.
към беседата >>
Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата?
Детето пак мълчи. Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е!
Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата?
– Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие.
към беседата >>
В света има две неща несъобразни.
Да знае добре да роди децата, здрави да ги ражда, а не болни. В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът?
В света има две неща несъобразни.
Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение.
към беседата >>
– Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън?
Проповедникът му казва: Няма да ти дам да ядеш. Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата?
– Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън?
Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил?
към беседата >>
Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина.
В какво седи ценността на един учител? Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни.
Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина.
Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“.
към беседата >>
Какъв извод ще извадите от това?
Детето мълчи, разсъждава и казва: Истина ли говориш, че Бог е наш Баща, наш Отец? Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън?
Какъв извод ще извадите от това?
Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му.
към беседата >>
Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни.
Да знае добре да предаде на учениците знанието. Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина.
Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни.
И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило.
към беседата >>
Как ще изтълкувате това?
Проповедникът му казва: Че така е казано. Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това?
Как ще изтълкувате това?
Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката.
към беседата >>
И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити.
Често някои ме питат: Как мислите, аз успял ли съм? – Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни.
И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити.
Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник.
към беседата >>
Проповедникът се намерил в трудно положение.
Така е! Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това?
Проповедникът се намерил в трудно положение.
Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам.
към беседата >>
Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина.
– Е, как се цени успехът? В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити.
Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина.
Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона.
към беседата >>
Той чувствал, че има противоречие.
Детето казало: Как е станало, че този нашият Баща тебе те тури тук, а мен остави на улицата? – Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение.
Той чувствал, че има противоречие.
Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега.
към беседата >>
Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение.
В света има две неща несъобразни. Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина.
Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение.
Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“.
към беседата >>
Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил?
– Как бащата оставил проповедника на хубавото място, а него оставил вън? Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие.
Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил?
Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат.
към беседата >>
Казваме „простъпулник“.
Не е добре да вземеш лошия човек и да го туриш на светлина. Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение.
Казваме „простъпулник“.
Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“.
към беседата >>
Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му.
Какъв извод ще извадите от това? Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил?
Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му.
Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш.
към беседата >>
Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило.
Тогава ти ще го туриш на поругание, понеже всичките му престъпления ще станат ясни. И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“.
Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило.
И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас.
към беседата >>
Не знае къде е погрешката.
Как ще изтълкувате това? Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му.
Не знае къде е погрешката.
Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш. Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
И един човек като проходи, правят го престъпник.
И не е добре да туриш праведния на тъмнина, понеже добрите му страни ще останат скрити. Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило.
И един човек като проходи, правят го престъпник.
В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите.
към беседата >>
Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам.
Проповедникът се намерил в трудно положение. Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката.
Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам.
Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш. Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона.
Тури престъпния в тъмнина и праведния в светлина. Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник.
В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона.
Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева.
към беседата >>
Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега.
Той чувствал, че има противоречие. Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам.
Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега.
Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш. Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“.
Думата „престъпник“ в българския език има двояко значение. Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона.
Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“.
В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“.
към беседата >>
Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат.
Значи, детето казало: Кои са причините, че този Баща ме е оставил? Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега.
Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат.
И каквото аз върша, и ти ще го вършиш. Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“.
Казваме „простъпулник“. Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“.
В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“.
Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил.
към беседата >>
И каквото аз върша, и ти ще го вършиш.
Детето не знае къде е причината – дали в Баща му, в него, или в брат му. Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат.
И каквото аз върша, и ти ще го вършиш.
Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас.
Детето прави едно престъпване, прави една крачка и родителите дават угощение, че детето е направило една крачка, че е проходило. И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“.
Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас.
Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада.
към беседата >>
Както аз живея, и ти така ще живееш.
Не знае къде е погрешката. Проповедникът казал: Господ те тури на пътя, на онова място, за да ме изпита доколко аз те обичам. Отсега нататък няма да бъдеш така, както си било досега. Ти ще бъдеш тук, в моята къща ще живееш като брат. И каквото аз върша, и ти ще го вършиш.
Както аз живея, и ти така ще живееш.
към беседата >>
Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите.
И един човек като проходи, правят го престъпник. В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас.
Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите.
Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради.
към беседата >>
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов.
И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов. И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее.
към беседата >>
Той му дава една турска лира – 100 лева.
В този случай на тая дума дават отрицателно значение според тълкуванието на закона. Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите.
Той му дава една турска лира – 100 лева.
Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва.
към беседата >>
И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов.
И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов.
И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това.
към беседата >>
Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“.
Това двояко значение на тая дума има прилика с двоякото значение на турската дума „юз“. В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева.
Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“.
А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща.
към беседата >>
И смисълът на живота е да разберем Божията Любов.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов. И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов.
И смисълът на живота е да разберем Божията Любов.
И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре.
към беседата >>
А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил.
В турския език тая дума значи „лица“, значи и „сто“. Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“.
А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил.
Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време.
към беседата >>
И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов. И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов. И смисълът на живота е да разберем Божията Любов.
И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата.
Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото.
към беседата >>
Този съдия бил с брада.
Та някой отишъл при един турски мирови съдия да разгледа едно свое дело и му казал: Аз скоро ще имам едно дело при вас. Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил.
Този съдия бил с брада.
Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият.
към беседата >>
Сега аз вземам и друго нещо в съображение.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов. И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов. И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата.
Сега аз вземам и друго нещо в съображение.
Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее.
към беседата >>
Нашите съдии сега са с обръснати бради.
Ще дойда и като ти кажа „Гледай на лицето ми“, ще знаеш, че трябва да помогнеш да ми се оправят работите. Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада.
Нашите съдии сега са с обръснати бради.
Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят.
към беседата >>
Един човек може да има доброто желание да пее.
Противоречията в света съществуват, за да се опита нашата любов. И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов. И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение.
Един човек може да има доброто желание да пее.
Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее.
към беседата >>
Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва.
Той му дава една турска лира – 100 лева. Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради.
Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва.
А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд.
към беседата >>
Може да не е погрешката му в това.
И ако можем да изправим едно противоречие, ние сме разбрали Божията Любов. И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее.
Може да не е погрешката му в това.
Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така.
към беседата >>
А ако е без брада, не се хваща.
Като му каже „Погледни на лицето ми“, другите ще разберат „Погледни на главата ми“. А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва.
А ако е без брада, не се хваща.
Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева.
към беседата >>
Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре.
И смисълът на живота е да разберем Божията Любов. И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това.
Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре.
Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия.
към беседата >>
Такова е било понятието тогава в турско време.
А пък съдията да разбере, че трябва да помисли за стоте лева, които е получил. Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща.
Такова е било понятието тогава в турско време.
След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза.
към беседата >>
Или може да се простуди и да го боли гърлото.
И като разберем като детето, ще бъдем в дома на проповедника, но ако не разберем, ще ходим пак по улицата. Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре.
Или може да се простуди и да го боли гърлото.
А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия. Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават.
към беседата >>
След този човек при съдията идва и другият.
Този съдия бил с брада. Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време.
След този човек при съдията идва и другият.
Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията.
към беседата >>
А човек с болно гърло не може да пее.
Сега аз вземам и друго нещо в съображение. Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото.
А човек с болно гърло не може да пее.
Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия. Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават. Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят.
Нашите съдии сега са с обръснати бради. Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият.
Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят.
Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото.
към беседата >>
Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее.
Един човек може да има доброто желание да пее. Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее.
Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее.
И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия. Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават. Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд.
Тогава мислели, че ако човек е с брада, по се хваща онова което казва. А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят.
Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд.
Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото. Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай!
към беседата >>
И при мисълта е така.
Може да не е погрешката му в това. Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее.
И при мисълта е така.
Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия. Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават. Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева.
А ако е без брада, не се хваща. Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд.
Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева.
И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото. Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай! Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия.
Той има всичкото желание, но не е взел в съображение, че времето може да бъде много студено, че може въздухът да е влажен, някои отровни газове могат да повлияят на гласа му и да не може да пее добре. Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така.
Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия.
Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават. Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
И ще гледаш да решиш в моя полза.
Такова е било понятието тогава в турско време. След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева.
И ще гледаш да решиш в моя полза.
С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото. Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай! Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават.
Или може да се простуди и да го боли гърлото. А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия.
Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават.
Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
С тези пари той също искал да подкупи съдията.
След този човек при съдията идва и другият. Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза.
С тези пари той също искал да подкупи съдията.
И започва делото. Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай! Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
А човек с болно гърло не може да пее. Най-първо неговото гърло трябва да се излекува, за да бъде то свободно и да може да пее. И при мисълта е така. Човек не може да мисли добре, докато не се отстранят онези препятствия. Като проникват в него противоположни мисли, те го смущават.
Значи, човек трябва да бъде в едно добро положение, за да може да мисли.
към беседата >>
И започва делото.
Първият завежда делото, а вторият е, когото съдят. Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията.
И започва делото.
Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай! Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви.
Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля. Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов.
към беседата >>
Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай!
Последният казва: Господин съдия, даден съм под съд. Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото.
Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай!
Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви.
Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля.
Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен.
към беседата >>
Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
Дава му две турски лири и му казва: Като ти кажа „Погледни ме два пъти по лицето“, ще си припомниш, че съм ти дал тези 200 лева. И ще гледаш да решиш в моя полза. С тези пари той също искал да подкупи съдията. И започва делото. Първият казал: Господин съдия, на лицето ми гледай!
Съдията му казал: Синко, ще гледам на лицето ти, но какво да правя с този с двете лица?
към беседата >>
Вън от Любовта той не може да се прояви.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви. Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля.
Вън от Любовта той не може да се прояви.
Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира.
към беседата >>
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум.
Имаме едно положение, че искаме да живеем добре. Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила.
към беседата >>
Там е силата.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви. Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля. Вън от Любовта той не може да се прояви.
Там е силата.
Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме.
към беседата >>
Имаме едно положение, че искаме да живеем добре.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум.
Имаме едно положение, че искаме да живеем добре.
Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не.
към беседата >>
Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви. Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля. Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата.
Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви.
Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос.
към беседата >>
Това е вложено във всеки човек.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум. Имаме едно положение, че искаме да живеем добре.
Това е вложено във всеки човек.
Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно.
към беседата >>
Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме едно естествено положение, в което човек може да се прояви. Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля. Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви.
Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов.
Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос. Да се обичаме, това не значи Любов.
към беседата >>
Но има една идея, която раздвоява човешкия ум.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум. Имаме едно положение, че искаме да живеем добре. Това е вложено във всеки човек.
Но има една идея, която раздвоява човешкия ум.
Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш.
към беседата >>
Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен.
Това е едно естествено положение, при което човек може да прояви своите дарби, своите чувства, своята воля. Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов.
Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен.
Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос. Да се обичаме, това не значи Любов. Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
Има една възможност за раздвояване.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум. Имаме едно положение, че искаме да живеем добре. Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум.
Има една възможност за раздвояване.
В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш. Но гледаш, че може да има дъжд.
към беседата >>
Така трябва да се разбира.
Вън от Любовта той не може да се прояви. Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен.
Така трябва да се разбира.
Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос. Да се обичаме, това не значи Любов. Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
В това раздвояване човек губи своята сила.
Приложението е: Всякога ние имаме една идея, която е раздвоена в нашия ум. Имаме едно положение, че искаме да живеем добре. Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване.
В това раздвояване човек губи своята сила.
Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш. Но гледаш, че може да има дъжд. И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
Ти казваш: Да се обичаме.
Там е силата. Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира.
Ти казваш: Да се обичаме.
– Това е друг въпрос. Да се обичаме, това не значи Любов. Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не.
Имаме едно положение, че искаме да живеем добре. Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила.
Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не.
Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш. Но гледаш, че може да има дъжд. И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
– Това е друг въпрос.
Любовта е единственото условие, при което човек може да се прояви. Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме.
– Това е друг въпрос.
Да се обичаме, това не значи Любов. Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
Гледаш, че времето е облачно.
Това е вложено във всеки човек. Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не.
Гледаш, че времето е облачно.
Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш. Но гледаш, че може да има дъжд. И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
Да се обичаме, това не значи Любов.
Ако в Любовта ти не можеш да се проявиш, ако в Любовта ти твоят ум не може да се прояви, твоето сърце не може да се прояви и твоята воля не може да се прояви – това не е Любов. Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос.
Да се обичаме, това не значи Любов.
Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш.
Но има една идея, която раздвоява човешкия ум. Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно.
Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш.
Но гледаш, че може да има дъжд. И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
Това е една среда, в която ти трябва да бъдеш потопен. Така трябва да се разбира. Ти казваш: Да се обичаме. – Това е друг въпрос. Да се обичаме, това не значи Любов.
Това, което служи, за да се прояви човешкият ум в най-добрата си обстановка, в най-доброто си положение, това, в което човешкото сърце може да се прояви и човешката воля може да се прояви или човекът може да се прояви – това е да живеем в Любовта!
към беседата >>
Но гледаш, че може да има дъжд.
Има една възможност за раздвояване. В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш.
Но гледаш, че може да има дъжд.
И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
Не съжалявайте сега за миналото.
Не съжалявайте сега за миналото.
Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо. За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха.
към беседата >>
И казваш: Няма да отида на екскурзия.
В това раздвояване човек губи своята сила. Раздвоиш се дали да отидеш на екскурзия или не. Гледаш, че времето е облачно. Ако си уверен, че времето ще бъде хубаво, ще отидеш. Но гледаш, че може да има дъжд.
И казваш: Няма да отида на екскурзия.
към беседата >>
Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо.
Не съжалявайте сега за миналото.
Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо.
За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха.
към беседата >>
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие.
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие.
Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите. Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос?
към беседата >>
За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела.
Не съжалявайте сега за миналото. Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо.
За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела.
Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот.
към беседата >>
Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите.
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие.
Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите.
Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото.
към беседата >>
Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи.
Не съжалявайте сега за миналото. Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо. За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела.
Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи.
Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения.
към беседата >>
Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб?
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие. Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите.
Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб?
В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре.
към беседата >>
Ева не знаеше, а вие знаете.
Не съжалявайте сега за миналото. Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо. За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи.
Ева не знаеше, а вие знаете.
Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения?
към беседата >>
В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден.
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие. Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите. Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб?
В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден.
Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи.
към беседата >>
Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха.
Не съжалявайте сега за миналото. Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо. За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете.
Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха.
Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения.
към беседата >>
Всеки ден – нов хляб.
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие. Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите. Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден.
Всеки ден – нов хляб.
Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай.
към беседата >>
Те се заразиха.
Често ние се спираме и съжаляваме защо се е случило нещо. За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха.
Те се заразиха.
Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство.
към беседата >>
Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос?
Сега вие дръжте в ума си, че природата не обича еднообразие. Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите. Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб.
Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос?
– Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране?
към беседата >>
Грехът, който влезе в света, това е един низш живот.
За Ева е оправдателно, защото тя не е знаела. Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха.
Грехът, който влезе в света, това е един низш живот.
Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш.
към беседата >>
– Но в Библията не е Словото.
Че с това знание, което сте имали вчера, днес не можете да си служите. Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос?
– Но в Библията не е Словото.
Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали.
към беседата >>
Това е една тения.
Но след толкоз хиляди години вие, които сте готвили толкоз пъти, за вас не е вече оправдание това, което Ева направи. Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот.
Това е една тения.
Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени.
към беседата >>
Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре.
Вие ще кажете: Защо да не може да си служа с вчерашния хляб? В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото.
Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре.
Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е тения?
Ева не знаеше, а вие знаете. Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения.
Знаете ли какво нещо е тения?
Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения.
към беседата >>
Тук са символи.
В Божествения закон пише: Има хляб за всеки ден. Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре.
Тук са символи.
А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете?
към беседата >>
Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения.
Ева сготви от едно дърво, после тя осиромаша и двамата заболяха. Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения?
Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения.
За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе.
към беседата >>
А пък Словото ще дойде в дадения случай.
Всеки ден – нов хляб. Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи.
А пък Словото ще дойде в дадения случай.
Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете?
към беседата >>
За тенията са измислили едно лекарство.
Те се заразиха. Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения.
За тенията са измислили едно лекарство.
Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата.
към беседата >>
Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране?
Но ще кажете: Но това Слово, което преди хиляди години е казал Христос? – Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай.
Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране?
Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието.
към беседата >>
Трябва хитрина, за да я изхвърлиш.
Грехът, който влезе в света, това е един низш живот. Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство.
Трябва хитрина, за да я изхвърлиш.
Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва.
към беседата >>
Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали.
– Но в Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране?
Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали.
Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът.
към беседата >>
Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени.
Това е една тения. Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш.
Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени.
Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън.
към беседата >>
Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее.
Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, отвътре. Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали.
Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее.
Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът?
към беседата >>
Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения.
Знаете ли какво нещо е тения? Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени.
Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения.
И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа.
към беседата >>
Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете?
Тук са символи. А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее.
Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете?
Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си.
към беседата >>
И ще изядеш това тиквено семе.
Като влезе в стомаха, каквито лекарства да вземете и даже ако изхвърлите прешленчетата, то ако остане главичката залепена с вендузите си за стените на червата, то тая главичка пак ще даде цяла тения. За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения.
И ще изядеш това тиквено семе.
Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха?
към беседата >>
Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете?
А пък Словото ще дойде в дадения случай. Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете?
Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете?
Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе?
към беседата >>
Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата.
За тенията са измислили едно лекарство. Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе.
Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата.
Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения.
към беседата >>
Това е буквално разбиране на Писанието.
Като прочетете това Слово, какво ще научите при това буквално разбиране? Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете?
Това е буквално разбиране на Писанието.
Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш?
към беседата >>
Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва.
Трябва хитрина, за да я изхвърлиш. Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата.
Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва.
И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той.
към беседата >>
Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Хората четат две хиляди години Библията и гладни ходят, не са я разбрали. Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието.
Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе?
към беседата >>
И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън.
Измислили са едно лекарство от семената на тиквата, опържени, хубаво опечени. Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва.
И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън.
И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш.
към беседата >>
Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът?
Аз уподобявам това буквално разбиране на Словото на следното: Когато се напише „хляб“ на книга, нали рисуват на книга хляб, самун, дават му форма, цвят и прочее. Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът?
Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе?
към беседата >>
И свършена работа.
Ще вземеш около 100 грама тиквено семе, ако имаш тения. И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън.
И свършена работа.
Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки.
към беседата >>
Никакъв път не си.
Ако Библията беше написана все с такива символи и ги четат, от този хляб какво щяхте да вземете? Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът?
Никакъв път не си.
Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината.
към беседата >>
Как ще се освободиш от греха?
И ще изядеш това тиквено семе. Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа.
Как ще се освободиш от греха?
Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе.
към беседата >>
Че колко хора са минали по тебе?
Ако бяха нарисувани круши, череши, грозде, ябълки, най-хубавите баници направени и вие четете и се ползвате от Словото с това буквално разбиране, какво ще добиете? Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си.
Че колко хора са минали по тебе?
Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода?
към беседата >>
Грехът – това е тения.
Тенията го обича и ще се освободи главичката на тенията, ще се отлепи от стените на червата. Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха?
Грехът – това е тения.
Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла.
към беседата >>
Знаеш ли какво говориш?
Това е буквално разбиране на Писанието. Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе?
Знаеш ли какво говориш?
Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него.
към беседата >>
Седи си той.
Тя се замайва от тиквеното семе и се отлепва. И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения.
Седи си той.
А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта!
към беседата >>
Колко коли, колко автомобили са минали по тебе?
Някой казва: Аз съм чел Писанието, зная Библията, зная в еди-кой си стих какво е писано, зная, че в един стих пише „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един ми казва: Аз съм пътят, истината и животът. Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш?
Колко коли, колко автомобили са минали по тебе?
Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът.
към беседата >>
А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш.
И след това ще вземеш очистително и ще я изхвърлиш навън. И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той.
А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш.
Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля.
към беседата >>
Колко мостове има построени върху тебе?
Казвам му: Ти ли си пътят, истината и животът? Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе?
Колко мостове има построени върху тебе?
После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот?
към беседата >>
Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки.
И свършена работа. Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш.
Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки.
Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме.
към беседата >>
После казва: Аз съм истината.
Никакъв път не си. Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе?
После казва: Аз съм истината.
Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си.
към беседата >>
Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе.
Как ще се освободиш от греха? Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки.
Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе.
И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме. Вие сте роби сега.
към беседата >>
Казвам му: Че на колко хора си дал свобода?
Че колко хора са минали по тебе? Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината.
Казвам му: Че на колко хора си дал свобода?
Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си.
към беседата >>
И ще си отиде там, отдето е дошла.
Грехът – това е тения. Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе.
И ще си отиде там, отдето е дошла.
Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме. Вие сте роби сега. Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него.
Знаеш ли какво говориш? Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода?
Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него.
Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си. Да можеш да даваш живот на себе си.
към беседата >>
Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта!
Седи си той. А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла.
Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта!
Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме. Вие сте роби сега. Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
Ти казваш: Аз съм животът.
Колко коли, колко автомобили са минали по тебе? Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него.
Ти казваш: Аз съм животът.
На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си. Да можеш да даваш живот на себе си. И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля.
А пък да отвориш стомаха си и да влезеш вътре – не можеш. Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта!
Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля.
И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме. Вие сте роби сега. Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
На колко хора си дал живот?
Колко мостове има построени върху тебе? После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът.
На колко хора си дал живот?
Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си. Да можеш да даваш живот на себе си. И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме.
Ще употребиш същия начин, както с тиквените семки. Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля.
И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме.
Вие сте роби сега. Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си.
После казва: Аз съм истината. Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот?
Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си.
Стани ти път за себе си. Да можеш да даваш живот на себе си. И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
Вие сте роби сега.
Щом влезеш в закона на Любовта, като ти стане Любовта среда, тенията е приела вече тиквеното семе. И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме.
Вие сте роби сега.
Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
Стани ти път за себе си.
Казвам му: Че на колко хора си дал свобода? Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си.
Стани ти път за себе си.
Да можеш да даваш живот на себе си. И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
Малки неща има, които ви безпокоят сега.
И ще си отиде там, отдето е дошла. Та единственото нещо в света, което може да ни избави, това е Любовта! Тя ще стане едно условие за нашия ум, за нашето сърце и за нашата воля. И тогава Божественият Дух в нас, който ни води, ще ни освободи от онова голямо робство, в което сега се намираме. Вие сте роби сега.
Малки неща има, които ви безпокоят сега.
към беседата >>
Да можеш да даваш живот на себе си.
Като каже някой, че е истина, трябва да даде свобода на всички, които ходят при него. Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си.
Да можеш да даваш живот на себе си.
И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум.
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум.
Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце. Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас. И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа! И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
към беседата >>
И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
Ти казваш: Аз съм животът. На колко хора си дал живот? Ти си казал така, но най-първо го направи на себе си. Стани ти път за себе си. Да можеш да даваш живот на себе си.
И да можеш да дадеш и свобода на себе си.
към беседата >>
Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце.
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум.
Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце.
Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас. И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа! И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
към беседата >>
Някой ден ти си дряхнал.
Някой ден ти си дряхнал.
Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб? Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините?
към беседата >>
Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас.
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум. Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце.
Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас.
И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа! И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
към беседата >>
Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб?
Някой ден ти си дряхнал.
Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб?
Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява.
към беседата >>
И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа!
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум. Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце. Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас.
И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа!
И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
към беседата >>
Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите.
Някой ден ти си дряхнал. Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб?
Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите.
Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука.
към беседата >>
И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
Та казвам, използвайте добрите условия на онзи талант, който Бог е дал на вашия ум. Използвайте онези хубави чувства, които Бог е вложил във вашето сърце. Използвайте и силата на вашата воля, която Бог е дал на вас. И като дойде Той, да има какво да принесете в дар на Господа!
И Господ да каже: Елате вие, благословени в Отца Моего и наследете Царството Божие, което е за вас приготвено!
към беседата >>
Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това.
Някой ден ти си дряхнал. Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб? Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите.
Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това.
И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата?
към беседата >>
И за десет години не може да я забравите.
Някой ден ти си дряхнал. Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб? Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това.
И за десет години не може да я забравите.
Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали.
към беседата >>
Кои са причините?
Някой ден ти си дряхнал. Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб? Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите.
Кои са причините?
Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд?
към беседата >>
Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява.
Вие разглеждали ли сте въпроса от какво се явява една скръб? Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините?
Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява.
Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее?
към беседата >>
Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука.
Някой път вие казвате една дума и след това ви потекат сълзи от очите. Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява.
Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука.
Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност.
към беседата >>
Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата?
Или някой път ви кажат една дума, че ви жегне това. И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука.
Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата?
Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа.
към беседата >>
Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали.
И за десет години не може да я забравите. Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата?
Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали.
Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране.
към беседата >>
Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд?
Кои са причините? Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали.
Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд?
И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски.
към беседата >>
И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее?
Има едно ново схващане на онзи Божествен живот, който сега се изявява. Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд?
И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее?
Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни.
към беседата >>
Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност.
Най-първо тези, които вървят в пътя на Божественото учение, трябва да минат един път на дисциплина, една опитна наука. Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее?
Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност.
Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва.
към беседата >>
Ние казваме: То е светска работа.
Вие ходили ли сте да видите как се приготовлява якото желязо – стоманата? Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност.
Ние казваме: То е светска работа.
Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско.
към беседата >>
Но това е неразбиране.
Колко пъти трябва да я нагорещят и после да я турят в студена вода, за да се кали. Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа.
Но това е неразбиране.
Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско.
към беседата >>
Всички незаучени работи са светски.
Знаете ли една пръст колко пъти трябва да се пресее, за да се направи от нея един добър съд? И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране.
Всички незаучени работи са светски.
А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно.
към беседата >>
А пък всички хубаво заучени работи са духовни.
И знаете ли онзи, който участва в някоя опера, колко безсънни нощи е прекарал да учи и да пее? Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски.
А пък всички хубаво заучени работи са духовни.
Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско.
към беседата >>
Ти ще заучиш една опера както трябва.
Да заучиш една цяла опера не е лесна работа – с всичките му потънкости, с всичката му дикция, с всичката взискателност. Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни.
Ти ще заучиш една опера както трябва.
То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам.
към беседата >>
То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско.
Ние казваме: То е светска работа. Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва.
То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско.
Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата.
към беседата >>
Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско.
Но това е неразбиране. Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско.
Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско.
Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка.
към беседата >>
Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно.
Всички незаучени работи са светски. А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско.
Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно.
А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо.
към беседата >>
А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско.
А пък всички хубаво заучени работи са духовни. Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно.
А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско.
Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата?
към беседата >>
Аз така тълкувам.
Ти ще заучиш една опера както трябва. То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско.
Аз така тълкувам.
Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло.
към беседата >>
Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата.
То е духовно нещо, но ако не можеш да я заучиш, то е светско. Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам.
Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата.
Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата?
към беседата >>
Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка.
Ако можеш да заучиш религиозния живот както трябва, то е духовно, а пък ако не можеш да го заучиш, то е светско. Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата.
Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка.
Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия.
към беседата >>
Хубаво е, не е лошо.
Ако се обличаш както трябва, с хубави дрехи, то е духовно. А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка.
Хубаво е, не е лошо.
Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло.
към беседата >>
Но защо е турил черната шамия на главата?
А пък ако не знаеш как да се облечеш, то е светско. Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо.
Но защо е турил черната шамия на главата?
Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло.
към беседата >>
Черното държи по-топло.
Аз така тълкувам. Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата?
Черното държи по-топло.
На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо.
към беседата >>
На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата?
Гледам, някой се облякъл, но не знае как да тури нещата. Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло.
На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата?
Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските.
към беседата >>
Главата не се нуждае от черната шамия.
Турил бяла рокля, черна шамия на главата и бяла връзка. Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата?
Главата не се нуждае от черната шамия.
Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските. Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави.
към беседата >>
Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло.
Хубаво е, не е лошо. Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия.
Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло.
А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските. Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави. И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
А пък на врата турил бяло.
Но защо е турил черната шамия на главата? Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло.
А пък на врата турил бяло.
На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските. Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави. И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо.
Черното държи по-топло. На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло.
На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо.
Трябва да има едно съчетание на краските. Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави. И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
Трябва да има едно съчетание на краските.
На краката черни чорапи – горе-долу разбирам, но защо черна шамия на главата и бяла връзка на врата? Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо.
Трябва да има едно съчетание на краските.
Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави. И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави.
Главата не се нуждае от черната шамия. Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските.
Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави.
И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
Щом краката имат черни чорапи, главата трябва да има нещо бяло. А пък на врата турил бяло. На врата не трябва да се тури ни най-малко бяло, а червено или синьо. Трябва да има едно съчетание на краските. Ако знаете какви дрехи да носите, ще бъдете здрави.
И ако вие знаете какви цветове да носите, вие ще се лекувате.
към беседата >>
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години.
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години.
– Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия. И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното?
към беседата >>
– Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия.
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години.
– Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия.
И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората.
към беседата >>
И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен.
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години. – Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия.
И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен.
Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората. – Само той знае, че под черното носи червено.
към беседата >>
Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия?
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години. – Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия. И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен.
Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия?
– Искам да живея. – А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората. – Само той знае, че под черното носи червено. И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
– Искам да живея.
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години. – Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия. И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия?
– Искам да живея.
– А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората. – Само той знае, че под черното носи червено. И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
– А защо носиш черното?
Един български свещеник ми разправяше какво правил на млади години. – Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия. И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея.
– А защо носиш черното?
– А пък черното го нося, за да не ме гледат хората. – Само той знае, че под черното носи червено. И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
– А пък черното го нося, за да не ме гледат хората.
– Имах един навик, отгоре носех черно расо, а отвътре червена антерия. И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното?
– А пък черното го нося, за да не ме гледат хората.
– Само той знае, че под черното носи червено. И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
– Само той знае, че под черното носи червено.
И когато го гледаш, отвън е черен, а пък отвътре червен. Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората.
– Само той знае, че под черното носи червено.
И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
Питат го: Дядо попе, защо носиш тази антерия? – Искам да живея. – А защо носиш черното? – А пък черното го нося, за да не ме гледат хората. – Само той знае, че под черното носи червено.
И казва: И като мисля за червеното, като нося червената антерия, всякога се усещах здрав.
към беседата >>
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота.
Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас. Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот.
към беседата >>
Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота.
Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас.
Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината?
към беседата >>
Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота. Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас.
Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го.
Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен?
към беседата >>
Казваме Му: Не по този, а по друг начин.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота. Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас. Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го.
Казваме Му: Не по този, а по друг начин.
И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат.
към беседата >>
И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота. Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас. Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин.
И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си.
Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство?
към беседата >>
Седиш ти и си недоволен от своя живот.
Това, което ни смущава, то е обикновеното неразбиране на живота. Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас. Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си.
Седиш ти и си недоволен от своя живот.
Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат.
към беседата >>
Че кой е причината?
Някой път ние ставаме учители на Духа Божий, който живее в нас. Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот.
Че кой е причината?
Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат.
към беседата >>
Защо си недоволен?
Искаме да дадем съвети на Господа, коригираме Го. Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината?
Защо си недоволен?
Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш богат.
Казваме Му: Не по този, а по друг начин. И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен?
Ти искаш да бъдеш богат.
Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга.
към беседата >>
Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство?
И тогаз влизаме в едно стълкновение със себе си. Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат.
Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство?
Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес.
към беседата >>
Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат.
Седиш ти и си недоволен от своя живот. Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство?
Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат.
Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал.
към беседата >>
Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат.
Че кой е причината? Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат.
Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат.
Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности.
към беседата >>
Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство.
Защо си недоволен? Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат.
Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство.
Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си.
към беседата >>
Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга.
Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство.
Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга.
Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила.
към беседата >>
Те си имат интерес.
Хубаво е това желание да бъдеш богат, но знаеш ли колко нещастие ще донесе твоето богатство? Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга.
Те си имат интерес.
Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот.
към беседата >>
Задигнал някой хубава книга и я продал.
Най-първо, като си богат твоите слуги ще те крадат, понеже има какво да крадат. Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес.
Задигнал някой хубава книга и я продал.
Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо.
към беседата >>
Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности.
Ако си сиромах и си имаш слуги, те няма да те крадат, понеже няма какво да крадат. Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал.
Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности.
Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях.
към беседата >>
Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си.
Ако си учен човек и имаш книги в библиотеката си, то е пак богатство. Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности.
Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си.
Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати.
към беседата >>
Богатството е известна сила.
Твоите слуги пак ще те крадат, пак ще видиш, че е изчезнала някоя и друга книга. Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си.
Богатството е известна сила.
И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо.
към беседата >>
И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот.
Те си имат интерес. Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила.
И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот.
Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват.
към беседата >>
Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо.
Задигнал някой хубава книга и я продал. Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот.
Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо.
Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте!
към беседата >>
Ти няма да мислиш хубаво за тях.
Та казвам, богатството ще ти създаде ред неприятности. Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо.
Ти няма да мислиш хубаво за тях.
Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте! Че нали сте бедни?
към беседата >>
Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати.
Ако си богат, ти трябва да бъдеш много умен човек, за да знаеш как да употребиш богатството си. Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях.
Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати.
Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте! Че нали сте бедни? Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо.
към беседата >>
Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо.
Богатството е известна сила. И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати.
Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо.
И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте! Че нали сте бедни? Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо. От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
И при това идват при мене и ми се оплакват.
И ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш нещастие в своя живот. Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо.
И при това идват при мене и ми се оплакват.
Чудни хора сте! Че нали сте бедни? Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо. От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
Чудни хора сте!
Даже като влезнат в къщата ти твоите приятели и излезнат, ти ще почнеш да ги подозираш, че са задигнали нещо. Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват.
Чудни хора сте!
Че нали сте бедни? Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо. От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
Че нали сте бедни?
Ти няма да мислиш хубаво за тях. Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте!
Че нали сте бедни?
Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо. От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо.
Та някой път аз ви гледам, че и вие сте много богати. Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте! Че нали сте бедни?
Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо.
От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
От бедния какво ще задигнат?
Аз гледам, че сте много богати, защото щом влиза някой при вас, вие казвате: Задигна ми той нещо. И при това идват при мене и ми се оплакват. Чудни хора сте! Че нали сте бедни? Идват у вас някои и вие ги подозирате, че са задигнали нещо.
От бедния какво ще задигнат?
към беседата >>
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят.
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят.
Кое е правото в света? Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците.
към беседата >>
Кое е правото в света?
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят.
Кое е правото в света?
Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците.
към беседата >>
Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род.
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят. Кое е правото в света?
Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род.
От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна.
към беседата >>
От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци.
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят. Кое е правото в света? Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род.
От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци.
Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата.
към беседата >>
Това е така.
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят. Кое е правото в света? Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци.
Това е така.
Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста.
към беседата >>
Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците.
На вас като ученици лично не говоря, под „вас“ подразбирам целия свят. Кое е правото в света? Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така.
Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците.
Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва.
към беседата >>
Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците.
Кое е правото в света? Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците.
Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците.
Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата?
към беседата >>
Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна.
Правото в света е това, което едновременно е добро за вас и за другите, не само за вашия род. От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците.
Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна.
Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога.
към беседата >>
Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата.
От гледището на вълците това, което е добро за един вълк, то е добро и за другите вълци. Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна.
Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата.
И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка.
към беседата >>
И тя не е толкоз чиста.
Това е така. Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата.
И тя не е толкоз чиста.
И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо.
към беседата >>
И тя прави това, което не трябва.
Но това, което е добро за вълците, не е добро за овците. Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста.
И тя прави това, което не трябва.
Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите.
към беседата >>
Какво трябва да прави тогаз овцата?
Следователно това, което прави вълкът, е добро за неговия род, но не е добро за овците. Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва.
Какво трябва да прави тогаз овцата?
Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога.
към беседата >>
Овцата, като яде трева, не благодари на Бога.
Ще кажете: Че овцата минава за чиста и праведна. Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата?
Овцата, като яде трева, не благодари на Бога.
Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти).
към беседата >>
Там е нейната погрешка.
Така е, но по отношение на тревата – и тя погазва тревата. И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога.
Там е нейната погрешка.
Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено!
към беседата >>
Всички хора днес правят същото нещо.
И тя не е толкоз чиста. И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка.
Всички хора днес правят същото нещо.
Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не.
към беседата >>
Вие ядете и не благодарите.
И тя прави това, което не трябва. Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо.
Вие ядете и не благодарите.
Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ.
към беседата >>
Вие, като седнете, ще благодарите на Бога.
Какво трябва да прави тогаз овцата? Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите.
Вие, като седнете, ще благодарите на Бога.
Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе.
към беседата >>
Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти).
Овцата, като яде трева, не благодари на Бога. Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога.
Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти).
И свършено! И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе.
към беседата >>
И свършено!
Там е нейната погрешка. Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти).
И свършено!
И казвате: Прочетохме молитвата. Не. Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот.
към беседата >>
И казвате: Прочетохме молитвата. Не.
Всички хора днес правят същото нещо. Вие ядете и не благодарите. Вие, като седнете, ще благодарите на Бога. Вие ще четете една молитва: Няма Любов като Божията Любов (три пъти). И свършено!
И казвате: Прочетохме молитвата. Не.
Това е само един символ. Ти като ядеш, трябва да присъства твоето съзнание, да благодариш, понеже в дадения случай Божествените енергии чрез хляба ще влезнат в тебе. Ако твоя ум го държиш буден, Божественото, което е скрито в хляба, ще се влее в тебе. Като ядеш и благодариш на Бога, ти ще станеш по-умен и по-силен в дадения случай и ще добиеш повече живот. А ти ядеш и си недоволен.
към беседата >>
4.
Новото в живота
,
НБ
, София, 23.4.1939г.,
Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш.
Казва: „Кой каквото направи за в бъдеще, ще има. А пък които сега имат, който сега е богат, за в бъдеще няма да има.“ Казвам: Когато се чете учението Христово се среща едно противоречие, понеже то не съвпада със сегашното наше разбиране. Той казва „Любете враговете си.“ Кой ти е враг? Враг е онзи, който ти сам си създал. Този човек тебе ти е направил една услуга.
Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш.
По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят.
към беседата >>
“ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице.
Ходило известно дружество да му иска, пък той им дал едва 100 долара. Той може да даде 10, 20 хиляди, но дава само 100. Отива при него една млада американка, влиза, усмихва му се, поглежда го в очите и изведнъж, смекчава се, намира трептенията на сърцето му. Той казва: „Какво обичате? “ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара?
“ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице.
Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е.
към беседата >>
По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази.
А пък които сега имат, който сега е богат, за в бъдеще няма да има.“ Казвам: Когато се чете учението Христово се среща едно противоречие, понеже то не съвпада със сегашното наше разбиране. Той казва „Любете враговете си.“ Кой ти е враг? Враг е онзи, който ти сам си създал. Този човек тебе ти е направил една услуга. Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш.
По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази.
И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш.
към беседата >>
Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа.
Той може да даде 10, 20 хиляди, но дава само 100. Отива при него една млада американка, влиза, усмихва му се, поглежда го в очите и изведнъж, смекчава се, намира трептенията на сърцето му. Той казва: „Какво обичате? “ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара? “ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице.
Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа.
Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното.
към беседата >>
И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него.
Той казва „Любете враговете си.“ Кой ти е враг? Враг е онзи, който ти сам си създал. Този човек тебе ти е направил една услуга. Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш. По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази.
И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него.
Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш.
към беседата >>
Тя влиза вътре и цени неговата душа.
Отива при него една млада американка, влиза, усмихва му се, поглежда го в очите и изведнъж, смекчава се, намира трептенията на сърцето му. Той казва: „Какво обичате? “ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара? “ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа.
Тя влиза вътре и цени неговата душа.
Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме.
към беседата >>
Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш.
Враг е онзи, който ти сам си създал. Този човек тебе ти е направил една услуга. Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш. По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него.
Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш.
Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма.
към беседата >>
Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват.
Той казва: „Какво обичате? “ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара? “ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа.
Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват.
Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува.
към беседата >>
Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката.
Този човек тебе ти е направил една услуга. Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш. По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш.
Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката.
Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта.
към беседата >>
Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде.
“ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара? “ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват.
Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде.
Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме.
към беседата >>
Защото погрешките без любов не може да се изправят.
Да кажем, той ти е дал 10 кила на заем и ти не искаш да ги върнеш. По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката.
Защото погрешките без любов не може да се изправят.
Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени.
към беседата >>
Същият закон е.
“ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде.
Същият закон е.
Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън.
към беседата >>
Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш.
По неговите разбирания, ти си обещал да върнеш житото, но не го връщаш и той те намрази. И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят.
Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш.
Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича?
към беседата >>
Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното.
Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“ Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е.
Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното.
Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи.
към беседата >>
Трябва да знаеш, как да обичаш.
И Христос казва, за да не те мрази, върни му 10-те кила, които си взел от него. Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш.
Трябва да знаеш, как да обичаш.
Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни.
към беседата >>
Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме.
Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното.
Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме.
Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви.
към беседата >>
Любовта и тя си има своя форма.
Обикни го, защото, ако нямаш любов, няма да му върнеш. Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш.
Любовта и тя си има своя форма.
Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия.
към беседата >>
Той тогава оставя туй, което в природата съществува.
Казва: „Аз вярвам не тъй, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме.
Той тогава оставя туй, което в природата съществува.
Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта.
Ако се зароди в теб любов, ще се изправи погрешката. Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма.
Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта.
Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта?
към беседата >>
Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме.
Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва тъй, ако правим нещо, съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува.
Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме.
Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича.
към беседата >>
Но начините на любовта не са изучени.
Защото погрешките без любов не може да се изправят. Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта.
Но начините на любовта не са изучени.
Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.
към беседата >>
Туй, обичането няма да дойде отвън.
Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме.
Туй, обичането няма да дойде отвън.
Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича.
към беседата >>
Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича?
Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, то е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако ти нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени.
Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича?
Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного.
към беседата >>
Никой проповедник няма да ви научи.
Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, верующите такива, каквито са, не може да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън.
Никой проповедник няма да ви научи.
Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си.
към беседата >>
Тия думи са относителни.
Трябва да знаеш, как да обичаш. Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича?
Тия думи са относителни.
Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието?
към беседата >>
Нито майка ви, нито баща ви.
Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи.
Нито майка ви, нито баща ви.
Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога.
към беседата >>
Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия.
Любовта и тя си има своя форма. Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни.
Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия.
Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере.
към беседата >>
Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс.
Той тогава оставя туй, което в природата съществува. Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви.
Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс.
Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме.
към беседата >>
Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта?
Ние, съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия.
Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта?
Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране.
към беседата >>
Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича.
Ако искаме нещо наново, Бог да се интересува от нас, ние трябва да Го обичаме. Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс.
Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича.
Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога.
към беседата >>
Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.
Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта?
Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.
Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека.
към беседата >>
Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича.
Туй, обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича.
Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича.
Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим.
към беседата >>
Обещанието не е само от едного.
Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.
Обещанието не е само от едного.
Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят.
към беседата >>
Вие ще вникнете в душата си.
Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича.
Вие ще вникнете в душата си.
Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим.
към беседата >>
Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието?
Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного.
Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието?
Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност.
към беседата >>
Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога.
Нито майка ви, нито баща ви. Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си.
Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога.
Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа.
към беседата >>
Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере.
Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието?
Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере.
Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие.
към беседата >>
Понеже настоящето, света, както сега го виждаме.
Обаче, майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога.
Понеже настоящето, света, както сега го виждаме.
Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце.
към беседата >>
Има три вида разбиране.
Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере.
Има три вида разбиране.
Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност.
към беседата >>
Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога.
Майка ви може да ви даде толкоз, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме.
Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога.
Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него?
към беседата >>
Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека.
Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране.
Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека.
То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата.
към беседата >>
Ние търсим за в бъдеще да Го намерим.
Баща ви може да ви даде дотолкоз, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога.
Ние търсим за в бъдеще да Го намерим.
Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания.
към беседата >>
То е физическият свят, видимият свят.
Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека.
То е физическият свят, видимият свят.
Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система.
към беседата >>
Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим.
Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим.
Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим.
Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това.
към беседата >>
Туй, което ние го наричаме реалност.
Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят.
Туй, което ние го наричаме реалност.
Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели.
към беседата >>
Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа.
Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш, защо трябва да обичаш Бога. Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим.
Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа.
Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват?
към беседата >>
Философите го наричат последствие.
Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност.
Философите го наричат последствие.
Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира.
към беседата >>
Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце.
Понеже настоящето, света, както сега го виждаме. Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа.
Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце.
И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Едно явление на друга една реалност.
Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие.
Едно явление на друга една реалност.
То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане.
към беседата >>
И какво направи Бог заради Него?
Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето, зависи от Бога. Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце.
И какво направи Бог заради Него?
След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста.
към беседата >>
То представя формите на нещата.
Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност.
То представя формите на нещата.
И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени.
към беседата >>
След три дни Той изчисти всичките страдания.
Ние търсим за в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него?
След три дни Той изчисти всичките страдания.
Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра.
към беседата >>
И на нас този свят се представя от стомашната система.
То е физическият свят, видимият свят. Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата.
И на нас този свят се представя от стомашната система.
И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб.
към беседата >>
Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това.
Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания.
Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това.
Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра. Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели.
Туй, което ние го наричаме реалност. Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система.
И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели.
Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват.
към беседата >>
Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват?
Ако един ден оставите, та като умрете да го търсите, то е изгубена работа. Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това.
Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват?
Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра. Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира.
Философите го наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели.
Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира.
Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума.
към беседата >>
Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал.
Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват?
Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал.
Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра. Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Ти имаш едно мрачно схващане.
Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира.
Ти имаш едно мрачно схващане.
Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум.
към беседата >>
Ти искаш да идеш на кръста.
И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал.
Ти искаш да идеш на кръста.
Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра. Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени.
То представя формите на нещата. И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане.
Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени.
Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист.
към беседата >>
Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра.
След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста.
Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра.
Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб.
И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени.
Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб.
Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той.
към беседата >>
Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме туй, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра.
Искаш да имаш туй, което Христос е имал.
към беседата >>
Тогава очите пожълтяват.
И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да турим малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб.
Тогава очите пожълтяват.
Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува.
към беседата >>
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра.
Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата.
към беседата >>
Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума.
Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват.
Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума.
Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото.
към беседата >>
Има един пример.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра.
Има един пример.
Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници?
към беседата >>
Той представя човешкия ум.
Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума.
Той представя човешкия ум.
И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си.
към беседата >>
Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример.
Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници.
Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат.
към беседата >>
И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист.
Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум.
И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист.
Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място.
към беседата >>
Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници.
Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас.
Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас.
към беседата >>
Злато е той.
Често, когато смилането на храната не става правилно, туй с което мислиш, стомахът, това е черният дроб. Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист.
Злато е той.
Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил.
към беседата >>
Ти обичаш Господа.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас.
Ти обичаш Господа.
Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство.
към беседата >>
Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува.
Тогава очите пожълтяват. Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той.
Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува.
Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб.
към беседата >>
Върви си по работата.
Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа.
Върви си по работата.
Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро.
към беседата >>
Да има онова качество на златото.
Окултистите казват, че жълтият цвят е цвят на ума. Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува.
Да има онова качество на златото.
Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си.
към беседата >>
Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници?
Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата.
Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници?
Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят.
към беседата >>
Да носи живот в себе си.
Той представя човешкия ум. И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото.
Да носи живот в себе си.
Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб.
към беседата >>
Разбойници няма да ви оберат.
Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници?
Разбойници няма да ви оберат.
Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно.
към беседата >>
Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място.
И трябва да знаете, че този жълт цвят е малко златист. Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си.
Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място.
Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
към беседата >>
Бог е, който живее във вас.
Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат.
Бог е, който живее във вас.
Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие.
към беседата >>
Било е време, когато черният дроб е мислил.
Злато е той. Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място.
Било е време, когато черният дроб е мислил.
Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.
към беседата >>
Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство.
Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас.
Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство.
В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света.
към беседата >>
Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб.
Едновременно жълтият цвят, за да бъде в своята пълнота, той трябва да има силата да лекува. Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил.
Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб.
Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не?
към беседата >>
В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро.
Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство.
В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро.
Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света.
към беседата >>
Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си.
Да има онова качество на златото. Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб.
Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си.
Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го.
към беседата >>
Минават тия зверове и нищо не му правят.
Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро.
Минават тия зверове и нищо не му правят.
Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда.
към беседата >>
Но смущава се черният дроб.
Да носи живот в себе си. Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си.
Но смущава се черният дроб.
Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази.
към беседата >>
Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно.
Разбойници няма да ви оберат. Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят.
Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно.
В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае.
към беседата >>
Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб.
Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого.
към беседата >>
В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие.
Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно.
В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие.
Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля.
към беседата >>
И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.
Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.
Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш?
към беседата >>
Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света.
Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие.
Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света.
Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно.
към беседата >>
Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не?
Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.
Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не?
Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща?
към беседата >>
Но Бог е в света.
В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света.
Но Бог е в света.
Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете.
към беседата >>
Ако ще придобиеш нещо, мрази го.
Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не?
Ако ще придобиеш нещо, мрази го.
Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма?
към беседата >>
Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда.
Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света.
Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда.
Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?
към беседата >>
Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази.
Но смущава се черният дроб. Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го.
Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази.
Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли?
към беседата >>
Когато вие страдате, това го знае.
Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда.
Когато вие страдате, това го знае.
Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни.
към беседата >>
Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого.
Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази.
Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого.
„Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело?
към беседата >>
Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля.
В момента, в който се отклони умът ти и веднага може да се случи нещастие. Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае.
Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля.
Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина.
към беседата >>
„Колко имаш да вземаш?
И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого.
„Колко имаш да вземаш?
“ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води.
към беседата >>
Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно.
Нашите нещастия в света произтичат от онова, че ние мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля.
Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно.
По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината.
към беседата >>
“ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща?
Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш?
“ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща?
“ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи.
към беседата >>
По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете.
Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно.
По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете.
Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система.
към беседата >>
“ – „Няма?
Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща?
“ – „Няма?
“ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това.
към беседата >>
Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?
Единственият, будният, който наблюдава всичко което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко туй окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете.
Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?
“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете.
към беседата >>
“ – „Ниви има ли?
Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма?
“ – „Ниви има ли?
“ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така?
към беседата >>
“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни.
Когато вие страдате, това го знае. Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?
“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни.
Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха.
към беседата >>
“ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело?
Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого. „Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли?
“ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело?
“ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа.
към беседата >>
Трябва ни една светлина.
Ако по някой път помощта не иде, то зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни.
Трябва ни една светлина.
Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят.
към беседата >>
“ Казвам: „Никакво дело не води.
„Колко имаш да вземаш? “ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело?
“ Казвам: „Никакво дело не води.
Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите.
към беседата >>
Знанието иде от светлината.
Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага замедлят, остават за по-късно. По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина.
Знанието иде от светлината.
Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани.
към беседата >>
Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи.
“ – „10 хиляди.“ Казвам: „Този човек има ли имущество, къща? “ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води.
Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи.
Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече.
към беседата >>
Горе от нашата мозъчна система.
По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината.
Горе от нашата мозъчна система.
Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде.
към беседата >>
Да кажем, че законите допущат това.
“ – „Няма? “ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи.
Да кажем, че законите допущат това.
Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари.
към беседата >>
Силата иде от дробовете.
Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете? “ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система.
Силата иде от дробовете.
Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли.
към беседата >>
Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така?
“ – „Ниви има ли? “ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това.
Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така?
“ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е.
към беседата >>
Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха.
“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни, трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни, трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете.
Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха.
Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава?
към беседата >>
“ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа.
“ – „Няма.“ Казва: „Да водя ли дело? “ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така?
“ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа.
Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено.
към беседата >>
Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят.
Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха.
Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят.
Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът?
към беседата >>
Той не иска да ти даде парите.
“ Казвам: „Никакво дело не води. Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа.
Той не иска да ти даде парите.
Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи.
към беседата >>
Има стихове, които криво са изтълкувани.
Знанието иде от светлината. Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят.
Има стихове, които криво са изтълкувани.
Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта.
към беседата >>
Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече.
Ти ще го осъдиш, ще го затвориш и той ще излежи. Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите.
Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече.
Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих.
към беседата >>
Казват, че било хубаво човек да не яде.
Горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани.
Казват, че било хубаво човек да не яде.
Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта.
към беседата >>
Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари.
Да кажем, че законите допущат това. Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече.
Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари.
По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?
към беседата >>
Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли.
Силата иде от дробовете. Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде.
Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли.
Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл.
към беседата >>
По-умно е.
Ще трябва да плащаш на адвокат и някой път ще трябва да дадеш толкоз, колкото има да вземаш.“ – Казва: „Има да ми дава.“ – „Че няма да ти ги даде, да ти кажа, няма да ти ги даде.“ – „Защо направи така? “ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари.
По-умно е.
Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него.
към беседата >>
Какво е човек тогава?
Пък туй, което трябва да се организира, да се посади наново, то иде от стомаха. Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли.
Какво е човек тогава?
Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си.
към беседата >>
Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено.
“ Казвам: „То не е твоя работа, то е негова работа. Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е.
Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено.
Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота.
към беседата >>
Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът?
Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава?
Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът?
Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система.
към беседата >>
Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи.
Той не иска да ти даде парите. Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено.
Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи.
Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало.
към беседата >>
Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта.
Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът?
Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта.
Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат.
към беседата >>
Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих.
Ти си умният човек и – казвам – не води дело сега, нищо повече. Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи.
Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих.
Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща.
към беседата >>
Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта.
Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта.
Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта.
Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа.
към беседата >>
Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?
Дето две-три години ще си събираш, посвети тия години на работа и ти ще спечелиш тия пари. По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих.
Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?
“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек.
към беседата >>
Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл.
Би било хубаво, човек да не диша, че било хубаво, човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта.
Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл.
Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа.
към беседата >>
“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него.
По-умно е. Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?
“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него.
От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева.
към беседата >>
Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си.
Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл.
Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си.
Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа.
към беседата >>
От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота.
Ако водиш дело, ти няма да спечелиш, пък и даденото и то е загубено. Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него.
От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота.
Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече.
към беседата >>
Търсите система.
Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си.
Търсите система.
Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега.
към беседата >>
Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало.
Ще имаш двойна загуба.“ И действително, този съвет работи. Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота.
Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало.
Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш.
към беседата >>
Много системи има, които нямат резултат.
Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система.
Много системи има, които нямат резултат.
Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи.
към беседата >>
Загубите са минали неща.
Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало.
Загубите са минали неща.
Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може.
към беседата >>
Впрегнете вашия ум на работа.
Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат.
Впрегнете вашия ум на работа.
Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив.
към беседата >>
Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек.
Дадох на едного повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя? “ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща.
Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек.
Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може. Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
Впрегнете вашето сърце на работа.
Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта, в неговия ум, духът му присъства в неговата мисъл. Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа.
Впрегнете вашето сърце на работа.
Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило.
към беседата >>
Ти трябваше да дадеш само хиляда лева.
“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек.
Ти трябваше да дадеш само хиляда лева.
Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може. Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
Впрегнете вашата воля на работа.
Та сега аз ви навеждам това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа.
Впрегнете вашата воля на работа.
С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите.
към беседата >>
Нищо повече.
От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева.
Нищо повече.
Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може. Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега.
Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа.
С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега.
Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла.
към беседата >>
Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш.
Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече.
Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш.
Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може. Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
Не както сега сте щастливи.
Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега.
Не както сега сте щастливи.
Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине.
към беседата >>
Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може.
Загубите са минали неща. Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш.
Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може.
Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
Човек може да бъде щастлив.
Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи.
Човек може да бъде щастлив.
Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас.
към беседата >>
Тази погрешка не я повтаряй втори път.
Погрешката е там, че ти си дал 10 хиляди лева, не трябваше да ги дадеш на този човек. Ти трябваше да дадеш само хиляда лева. Нищо повече. Той като иска 10 хиляди, хиляда да му дадеш. Хиляда лева може да ги плати, а 10 хиляди не може.
Тази погрешка не я повтаряй втори път.
към беседата >>
Тогава да ви дам едно правило.
Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив.
Тогава да ви дам едно правило.
Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете.
към беседата >>
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон.
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон.
Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя?
към беседата >>
Ако ме слушате може да го проверите.
Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило.
Ако ме слушате може да го проверите.
Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине.
към беседата >>
Всички постъпвате евангелски.
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон.
Всички постъпвате евангелски.
Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон.
към беседата >>
Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла.
С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите.
Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла.
Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават.
към беседата >>
Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски.
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон. Всички постъпвате евангелски.
Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски.
Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен.
към беседата >>
Защото, ако благодарите, тя ще си замине.
Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла.
Защото, ако благодарите, тя ще си замине.
Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат.
към беседата >>
Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал.
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон. Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски.
Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал.
Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб.
към беседата >>
Ако не благодарите, тя ще остане при вас.
Човек може да бъде щастлив. Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине.
Ако не благодарите, тя ще остане при вас.
Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане.
към беседата >>
Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява.
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон. Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал.
Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява.
Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница.
към беседата >>
Когато дойде радостта, благодарете.
Тогава да ви дам едно правило. Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас.
Когато дойде радостта, благодарете.
Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи.
към беседата >>
Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя?
Всички съвременни хора, в началото поставят Христовия закон. Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява.
Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя?
“ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба.
към беседата >>
Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине.
Ако ме слушате може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете.
Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине.
При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине.
към беседата >>
“ Изпратите го по Мойсеевия закон.
Всички постъпвате евангелски. Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя?
“ Изпратите го по Мойсеевия закон.
И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея.
към беседата >>
При благодарността, всякога радостите остават.
Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине.
При благодарността, всякога радостите остават.
А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане.
към беседата >>
И той си излезе недоволен.
Аз гледам, няма нито един от обществото да не постъпва евангелски. Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон.
И той си излезе недоволен.
Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате.
към беседата >>
А като благодарите, скърбите ще си отидат.
Защото, ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават.
А като благодарите, скърбите ще си отидат.
Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен.
към беседата >>
Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб.
Щом дойде някой гост, вие го посрещате евангелски, както Христос е казал. Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен.
Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб.
Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н.
към беседата >>
Щом не благодарите, скръбта ще остане.
Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат.
Щом не благодарите, скръбта ще остане.
Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане.
към беседата >>
Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница.
Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб.
Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница.
Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не.
към беседата >>
Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи.
Когато дойде радостта, благодарете. Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане.
Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи.
Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място.
към беседата >>
Никаква пилешка чорба.
Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница.
Никаква пилешка чорба.
Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас.
към беседата >>
Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине.
Защото, ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи.
Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине.
Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея.
“ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба.
Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея.
Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин.
към беседата >>
Ако не благодариш, тя ще остане.
При благодарността, всякога радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине.
Ако не благодариш, тя ще остане.
Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Вие го изкушавате.
И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея.
Вие го изкушавате.
След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено.
към беседата >>
Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен.
А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане.
Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен.
Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н.
Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб. Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате.
След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н.
Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре.
към беседата >>
Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане.
Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен.
Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане.
Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Не, не.
Не му правете баница, но попара малко със сирене, никаква баница. Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н.
Не, не.
Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка.
към беседата >>
Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място.
Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане.
Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място.
Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Погрешката е във вас.
Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не.
Погрешката е във вас.
И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива.
към беседата >>
Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив.
Следователно, като дойде скръбта, благодари, за да си замине. Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място.
Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив.
Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
И в любовта хората започват по същия начин.
Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас.
И в любовта хората започват по същия начин.
Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо.
към беседата >>
Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
Ако не благодариш, тя ще остане. Тъй щото, ако не благодариш, скръбта ще остане и ако не благодариш, радостта ще си иде и тогава ще бъдеш нещастен. Ако благодариш, скръбта ще си замине и ако благодариш, радостта ще остане. Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив.
Тук на земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено.
Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин.
Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено.
Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам.
към беседата >>
В разумната мисъл, в разумното чувство и в разумната воля и благодарност, това е щастието на човека.
В разумната мисъл, в разумното чувство и в разумната воля и благодарност, това е щастието на човека.
към беседата >>
Онази жена като дойде заседи в къщата вътре.
След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено.
Онази жена като дойде заседи в къщата вътре.
Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя.
към беседата >>
Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка.
Не, не. Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре.
Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка.
Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже.
към беседата >>
Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива.
Погрешката е във вас. И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка.
Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива.
Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е.
към беседата >>
Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо.
И в любовта хората започват по същия начин. Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива.
Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо.
И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава.
към беседата >>
И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам.
Като погледнете онзи писмовник на любовните писма, то е Христовото учение, готови на всички жертви, всичкото е турено. Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо.
И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам.
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо.
към беседата >>
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя.
Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам.
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя.
И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората.
към беседата >>
И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже.
Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя.
И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже.
А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща.
към беседата >>
А той започне да говори туй, което не е.
Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже.
А той започне да говори туй, което не е.
Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих!
към беседата >>
Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава.
Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е.
Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава.
Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е.
към беседата >>
Тъй както е животът, не е лошо.
И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам. Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава.
Тъй както е животът, не е лошо.
То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем.
към беседата >>
То е неразбирането на хората.
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да ударя. И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо.
То е неразбирането на хората.
То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател.
към беседата >>
То е все таки, човек има малко пали, започне една къща.
И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората.
То е все таки, човек има малко пали, започне една къща.
Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател. Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих!
А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща.
Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих!
“ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател. Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
“ Той мисли това, което не е.
Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих!
“ Той мисли това, което не е.
Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател. Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
Той мисли да направи къща, да я дава под наем.
Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е.
Той мисли да направи къща, да я дава под наем.
Той не знае какво нещо е наемател. Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
Той не знае какво нещо е наемател.
То е неразбирането на хората. То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем.
Той не знае какво нещо е наемател.
Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
То е все таки, човек има малко пали, започне една къща. Той едва има пари да си направи една стая и кухня, едва има 40–50 хиляди лева, а той започне една къща, която ще струва 300 хиляди и после казва: „Загазих! “ Той мисли това, което не е. Той мисли да направи къща, да я дава под наем. Той не знае какво нещо е наемател.
Който иска да се измъчва, който иска да си има неприятности, нека направи една три етажна къща, да ги даде под наем на наематели и тогава ще види.
към беседата >>
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи.
Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система.
към беседата >>
Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи.
Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава.
Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека.
към беседата >>
Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава.
Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят.
За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти.
към беседата >>
За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят.
За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони.
Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило.
към беседата >>
Ти не можеш без ядене.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони.
Ти не можеш без ядене.
Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Вторият възглед, то е дихателната система.
Та казвам, сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене.
Вторият възглед, то е дихателната система.
Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Той представя духовния свят, разумното в човека.
Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система.
Той представя духовния свят, разумното в човека.
Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти.
Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не може да се изменят. За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека.
Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти.
Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило.
За в бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти.
Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило.
Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
Ти не можеш без ядене. Вторият възглед, то е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило.
Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.
към беседата >>
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш.
И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден.
към беседата >>
И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш.
И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш.
По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш.
към беседата >>
По някой път дишаме без да мислим.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш. И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш.
По някой път дишаме без да мислим.
Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш.
към беседата >>
Умът е някъде другаде.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш. И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим.
Умът е някъде другаде.
Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето.
към беседата >>
Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш. И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде.
Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света.
Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре.
към беседата >>
Човек всякога да е буден.
Ето аз какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането, като приемаш въздуха трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си да го задържиш. И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света.
Човек всякога да е буден.
На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон.
към беседата >>
На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш.
И като го изпратиш навън да благодариш, че Бог ти дал свобода, да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден.
На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш.
На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум.
към беседата >>
На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш.
По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш.
На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш.
Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
Направете това да видите как ще се подобри здравето.
Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш.
Направете това да видите как ще се подобри здравето.
Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
Там, дето ума присъства, всяка работа става добре.
Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на туй отсъствие на ума, създават се всичките нещастия в света. Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето.
Там, дето ума присъства, всяка работа става добре.
И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
И при стомаха е същият закон.
Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре.
И при стомаха е същият закон.
Ти ядеш, без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
Ти ядеш, без да присъства твоя ум.
На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон.
Ти ядеш, без да присъства твоя ум.
Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, дето ума присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш, без да присъства твоя ум.
Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.
към беседата >>
Та казвам сега на хората: Кой е правоверен?
Та казвам сега на хората: Кой е правоверен?
Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят. Туй е физическото поле. Кой е правоверен? Който, като диша за въздуха, благодари. Той е правоверен.
към беседата >>
Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят.
Та казвам сега на хората: Кой е правоверен?
Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят.
Туй е физическото поле. Кой е правоверен? Който, като диша за въздуха, благодари. Той е правоверен. След туй иде неговата глава, на човека, неговата нервна система, която представя Божествения свят.
към беседата >>
Туй е физическото поле.
Та казвам сега на хората: Кой е правоверен? Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят.
Туй е физическото поле.
Кой е правоверен? Който, като диша за въздуха, благодари. Той е правоверен. След туй иде неговата глава, на човека, неговата нервна система, която представя Божествения свят. Всяка една хубава мисъл, която влезе в ума ти, ти да благодариш на Бога заради нея.
към беседата >>
Кой е правоверен?
Та казвам сега на хората: Кой е правоверен? Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят. Туй е физическото поле.
Кой е правоверен?
Който, като диша за въздуха, благодари. Той е правоверен. След туй иде неговата глава, на човека, неговата нервна система, която представя Божествения свят. Всяка една хубава мисъл, която влезе в ума ти, ти да благодариш на Бога заради нея. Ти тогава силен ще станеш.
към беседата >>
НАГОРЕ