НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
269
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
269
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим.
И като седнем вечерно време, казваме: „Какво ще се прави? “ Ами ако един ден българските пари достигнат до положението на германските марки, питам ви тогава: Какъв ще ви бъде халът? Е, как се препитават сега германците? Как се препитават! По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди.
Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим.
Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите.
към беседата >>
Език, който не предава идеите, той не е изразителен.
Какво подразбирам под думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. В съвременния наш език нямаме изразителни думи. Езикът на поезията, и той не е изразителен.
Език, който не предава идеите, той не е изразителен.
Виж, грубият език, той е много изразителен. Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те. Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш? “ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език?
към беседата >>
– Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън.
Кога?
– Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън.
Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием.
към беседата >>
Ето къде е сигурността.
“ Ами ако един ден българските пари достигнат до положението на германските марки, питам ви тогава: Какъв ще ви бъде халът? Е, как се препитават сега германците? Как се препитават! По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди. Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим.
Ето къде е сигурността.
Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница.
към беседата >>
Виж, грубият език, той е много изразителен.
Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. В съвременния наш език нямаме изразителни думи. Езикът на поезията, и той не е изразителен. Език, който не предава идеите, той не е изразителен.
Виж, грубият език, той е много изразителен.
Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те. Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш? “ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора.
към беседата >>
Всеки да действа според Любовта Христова.
Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън.
Всеки да действа според Любовта Христова.
Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни.
към беседата >>
Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои.
Е, как се препитават сега германците? Как се препитават! По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди. Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността.
Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои.
И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят.
към беседата >>
Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те.
Но тя е изразителна дума. В съвременния наш език нямаме изразителни думи. Езикът на поезията, и той не е изразителен. Език, който не предава идеите, той не е изразителен. Виж, грубият език, той е много изразителен.
Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те.
Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш? “ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.
към беседата >>
Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен.
Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова.
Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен.
Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта.
към беседата >>
И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим.
Как се препитават! По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди. Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои.
И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим.
И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат.
към беседата >>
Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“.
В съвременния наш език нямаме изразителни думи. Езикът на поезията, и той не е изразителен. Език, който не предава идеите, той не е изразителен. Виж, грубият език, той е много изразителен. Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те.
Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“.
Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш? “ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.
към беседата >>
Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим.
Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен.
Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим.
И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта!
към беседата >>
И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре.
По-рано работиха и им плащаха 10 лева, а сега работят, но им плащат милиарди. Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим.
И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре.
А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите. Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората.
към беседата >>
Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш?
Езикът на поезията, и той не е изразителен. Език, който не предава идеите, той не е изразителен. Виж, грубият език, той е много изразителен. Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те. Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“.
Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш?
“ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език? Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.
към беседата >>
И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем.
Кога? – Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим.
И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем.
А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта! Най-първо човек трябва да стане безсмъртен.
към беседата >>
А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите.
Единственото нещо, което носим в себе си, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо да се боим. Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре.
А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите.
Пак ще има караница. Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека, и всички са дали само един резултат.
към беседата >>
“ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език?
Език, който не предава идеите, той не е изразителен. Виж, грубият език, той е много изразителен. Когато някой ти каже някоя обидна дума, ти високо подскочиш от земята, засегне те. Щом говоря за любов, за обич, казваш: „С тези празни, детински работи нямам нищо общо“. Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш?
“ Е, питам тогава: Где е смисълът на нашия език?
Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение.
към беседата >>
А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием.
– Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата отвън. Всеки да действа според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова, но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем.
А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием.
Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта! Най-първо човек трябва да стане безсмъртен. Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?
към беседата >>
Пак ще има караница.
Ето къде е сигурността. Докато човек ги носи със себе си, няма защо да се бои. И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо да се боим. И като вляза в един дом на брата си, аз трябва да се радвам за туй, което има вътре. А сега казват, да вземем богатството на богатите и да го раздадем на сиромасите.
Пак ще има караница.
Не, по братски трябва да се споразумеят. Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат. Това е, което трябва днес да се насажда между хората. Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека, и всички са дали само един резултат. Туй е, което трябва да се проповядва.
към беседата >>
2.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
Тогава кой е връзката между бащата и майката?
Друго положение. Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви.
Тогава кой е връзката между бащата и майката?
(– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка.
към беседата >>
(– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата?
Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката?
(– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата?
(– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
(– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата?
(– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
Бащата не създава къщата, майката я създава.
Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
Бащата не създава къщата, майката я създава.
Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата.
Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава.
Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата.
На бащата остава да намери друга майка. Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
На бащата остава да намери друга майка.
Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата.
На бащата остава да намери друга майка.
Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
Майка и баща, това са условни величини.
(– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата. На бащата остава да намери друга майка.
Майка и баща, това са условни величини.
към беседата >>
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас.
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас.
Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща?
към беседата >>
Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят.
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас.
Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят.
Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба.
към беседата >>
Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него.
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас. Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят.
Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него.
Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство.
към беседата >>
Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе.
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас. Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него.
Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе.
При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство. Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам?
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас. Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе.
При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам?
Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство. Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща?
Представете си сега друг въпрос, който се отнася лично до вас. Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам?
Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща?
(– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство. Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
(– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба.
Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща?
(– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба.
Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство. Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство.
Низшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него. Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба.
Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство.
Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
Умът е учен, например, но иска да отиде в странство: още да се учи, да опита всичко в света, да си поиграе. При всички тия условия духът трябва ли да остави ума сам? Какво нещо е духът – мъж или жена, майка или баща? (– Майка.) Значи, между духа и плътта има борба. Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш да отидеш в странство.
Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
към беседата >>
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея.
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея.
Коя е основната идея? (– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир.
към беседата >>
Коя е основната идея?
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея.
Коя е основната идея?
(– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него.
към беседата >>
(– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата.
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея. Коя е основната идея?
(– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата.
Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения.
към беседата >>
Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята.
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея. Коя е основната идея? (– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата.
Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята.
Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение.
към беседата >>
Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо?
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея. Коя е основната идея? (– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята.
Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо?
Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално.
към беседата >>
Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир.
Та вие трябва да пазите в ума си основната идея. Коя е основната идея? (– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо?
Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир.
За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго.
към беседата >>
За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него.
Коя е основната идея? (– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир.
За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него.
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога.
към беседата >>
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения.
(– Да слушаме духа, майка си.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него.
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения.
За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите.
към беседата >>
За всяко разумно същество Бог има специално отношение.
Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения.
За всяко разумно същество Бог има специално отношение.
Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак.
към беседата >>
Това отношение, което Бог има към едного, е специално.
Тази първична мисъл трябва да пазим. Защо? Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение.
Това отношение, което Бог има към едного, е специално.
Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате.
към беседата >>
Той не може да има същото това отношение към другиго.
Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир. За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално.
Той не може да има същото това отношение към другиго.
Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея.
към беседата >>
Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога.
За да не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него. Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго.
Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога.
Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея!
към беседата >>
Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите.
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения. За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога.
Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите.
Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея!
към беседата >>
Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак.
За всяко разумно същество Бог има специално отношение. Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите.
Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак.
Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея! Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Така вие се подхлъзвате.
Това отношение, което Бог има към едного, е специално. Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак.
Така вие се подхлъзвате.
Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея! Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея.
Той не може да има същото това отношение към другиго. Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате.
Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея.
Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея! Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Не жертвайте за нищо първичната си идея!
Хората се отличават именно по това специално отношение на тази Първична Същина, на Бога. Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея.
Не жертвайте за нищо първичната си идея!
Дръжте се за нея! Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Дръжте се за нея!
Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж да расте, да се развива и тя е основната идея, за която всички трябва да се държите. Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея!
Дръжте се за нея!
Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
Изневерите ли на тази първична идея, непременно ще навлезете в сянка и в мрак. Така вие се подхлъзвате. Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея. Не жертвайте за нищо първичната си идея! Дръжте се за нея!
Ако човек се държи за първичната си идея, ще бъде смел и решителен.
към беседата >>
Някой път вие сте унили духом. Защо?
Някой път вие сте унили духом. Защо?
Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада.
към беседата >>
Понеже не се държите за вашата основна идея.
Някой път вие сте унили духом. Защо?
Понеже не се държите за вашата основна идея.
Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя?
към беседата >>
Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива.
Някой път вие сте унили духом. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея.
Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива.
Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове.
към беседата >>
Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо?
Някой път вие сте унили духом. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива.
Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо?
Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън.
към беседата >>
Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка.
Някой път вие сте унили духом. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо?
Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка.
Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените.
към беседата >>
Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада.
Някой път вие сте унили духом. Защо? Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка.
Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада.
Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива?
към беседата >>
Какво правя?
Понеже не се държите за вашата основна идея. Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада.
Какво правя?
Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада.
към беседата >>
Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове.
Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само да създам условия, при които вашата идея ще може да се развива. Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя?
Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове.
Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете.
към беседата >>
Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън.
Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може да се дойде до неблагоприятни резултати. Защо? Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове.
Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън.
Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича.
към беседата >>
Аз посадя второ, вие пак го изкорените.
Представете си, аз предвиждам, че вие искате да си построите къща на някоя могилка. Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън.
Аз посадя второ, вие пак го изкорените.
Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това?
към беседата >>
Питам: може ли вашата основна идея да се развива?
Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може да пострада. Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените.
Питам: може ли вашата основна идея да се развива?
– Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо.
към беседата >>
– Не, ще пострада.
Какво правя? Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива?
– Не, ще пострада.
Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света?
към беседата >>
Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете.
Започвам да залесявам това място с растителност, за да запазя почвата от проливните дъждове. Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада.
Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете.
Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв.
към беседата >>
Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича.
Представете си, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън. Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете.
Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича.
Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата.
към беседата >>
Ти го попиташ: Хубаво ли е това?
Аз посадя второ, вие пак го изкорените. Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича.
Ти го попиташ: Хубаво ли е това?
Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица.
към беседата >>
Той казва: Това е лошо.
Питам: може ли вашата основна идея да се развива? – Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това?
Той казва: Това е лошо.
Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1).
към беседата >>
Е, кое тогава е хубавото в света?
– Не, ще пострада. Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо.
Е, кое тогава е хубавото в света?
В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс.
към беседата >>
В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв.
Тия наводнения ще разрушат цялата местност, в която вие живеете. Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света?
В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв.
От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс. Аз означавам тия неща с плюс единица (+1).
към беседата >>
От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата.
Това представлява съвременният критически ум, който нищо не разрешава, а само отрича. Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв.
От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата.
Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс. Аз означавам тия неща с плюс единица (+1). Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица.
Ти го попиташ: Хубаво ли е това? Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата.
Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица.
Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс. Аз означавам тия неща с плюс единица (+1). Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
Аз означавам грешките с минус единица (-1).
Той казва: Това е лошо. Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица.
Аз означавам грешките с минус единица (-1).
А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс. Аз означавам тия неща с плюс единица (+1). Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс.
Е, кое тогава е хубавото в света? В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1).
А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс.
Аз означавам тия неща с плюс единица (+1). Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
Аз означавам тия неща с плюс единица (+1).
В даден момент, когато трябва да се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв. От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс.
Аз означавам тия неща с плюс единица (+1).
Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в себе си, не се стремете да намерите друга погрешка, с която да оправдаете първата. Всяка погрешка във вас, каквато и да е тя, е сянка, единица. Аз означавам грешките с минус единица (-1). А на тия неща, които са станали добре, турям отпред плюс. Аз означавам тия неща с плюс единица (+1).
Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте да намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
към беседата >>
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам.
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам.
Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо.
към беседата >>
Какво трябва да направя?
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам.
Какво трябва да направя?
Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост.
към беседата >>
Гняв имате всички и не се въздържате.
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя?
Гняв имате всички и не се въздържате.
Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
към беседата >>
Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева.
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате.
Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева.
Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване.
към беседата >>
Значи кипвате по някой път.
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева.
Значи кипвате по някой път.
Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас.
към беседата >>
Не мислете, че кипването е лошо нещо.
Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път.
Не мислете, че кипването е лошо нещо.
Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас.
към беседата >>
Кипването, това е неустойчивост.
Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо.
Кипването, това е неустойчивост.
Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв?
към беседата >>
Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
Гняв имате всички и не се въздържате. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост.
Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате.
към беседата >>
Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване.
Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете.
Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване.
Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там.
към беседата >>
Как мислите, нравственият човек може ли да бъде Духовен?
Как мислите, нравственият човек може ли да бъде Духовен?
(– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен? (– Може.) Кого поставяте по-горе? (– Духовният.)
към беседата >>
Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас.
Значи кипвате по някой път. Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване.
Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас.
Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака?
към беседата >>
(– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен?
Как мислите, нравственият човек може ли да бъде Духовен?
(– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен?
(– Може.) Кого поставяте по-горе? (– Духовният.)
към беседата >>
Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас.
Не мислете, че кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас.
Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас.
Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря.
към беседата >>
(– Може.) Кого поставяте по-горе?
Как мислите, нравственият човек може ли да бъде Духовен? (– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен?
(– Може.) Кого поставяте по-горе?
(– Духовният.)
към беседата >>
Питам ви: как лекувате вашия гняв?
Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас.
Питам ви: как лекувате вашия гняв?
Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите.
към беседата >>
(– Духовният.)
Как мислите, нравственият човек може ли да бъде Духовен? (– Може.) Духовният човек може ли да бъде нравствен? (– Може.) Кого поставяте по-горе?
(– Духовният.)
към беседата >>
Вие не го лекувате.
Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв?
Вие не го лекувате.
Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева.
към беседата >>
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото.
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото.
Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си! Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там.
Най-първо трябва да разберете закона на предохраняване. Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате.
Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там.
Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек.
към беседата >>
Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу.
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото.
Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу.
Силно опнете ръката си! Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
Кой отваря капака?
Вие трябва да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас. Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там.
Кой отваря капака?
– Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
към беседата >>
Силно опнете ръката си!
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу.
Силно опнете ръката си!
Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
– Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря.
Вие трябва да боравите с тях, а не те да боравят с вас. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака?
– Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря.
После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно.
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си!
Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно.
Движение в кръг няколко пъти. Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
После пак го захлупите.
Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря.
После пак го захлупите.
Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо.
към беседата >>
Движение в кръг няколко пъти.
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си! Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно.
Движение в кръг няколко пъти.
Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
Не, не, това не е лекуване на гнева.
Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите.
Не, не, това не е лекуване на гнева.
Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
Упражнение: Дясната ръка се издига отдолу, върви напред и с малко свити пръсти се поставя над рамото. Полека ръката се изправя, дланта се обръща надолу. Силно опнете ръката си! Ръката малко надолу в ляво, нагоре, надясно. Движение в кръг няколко пъти.
Дясната ръка настрани, като прави кръгове надолу, напред, нагоре и назад – няколко пъти.
към беседата >>
Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек.
Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева.
Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек.
Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво.
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво.
После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг. Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно. Най-после турете ръцете си върху масата. Изправете телата си!
към беседата >>
Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек.
Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг.
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво.
После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг.
Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно. Най-после турете ръцете си върху масата. Изправете телата си!
към беседата >>
Какво трябва да направите?
– Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
Какво трябва да направите?
Идете да услужите на този човек в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно.
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво. После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг.
Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно.
Най-после турете ръцете си върху масата. Изправете телата си!
към беседата >>
Идете да услужите на този човек в нещо.
После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите?
Идете да услужите на този човек в нещо.
Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
Най-после турете ръцете си върху масата.
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво. После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг. Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно.
Най-после турете ръцете си върху масата.
Изправете телата си!
към беседата >>
Това аз наричам лекуване на гнева.
Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек в нещо.
Това аз наричам лекуване на гнева.
към беседата >>
Изправете телата си!
Седнете на местата си и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво. После пак в дясно, подгъната при лакътя във вид на кръг. Ръката минава пред лицето: в ляво, напред и в полукръг се извива надясно. Най-после турете ръцете си върху масата.
Изправете телата си!
към беседата >>
На какво се дължи гневът?
На какво се дължи гневът?
Гневът е плод на едно непостигнато желание. Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
към беседата >>
Лявата ръка напред, после наляво, надясно.
Лявата ръка напред, после наляво, надясно.
Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати. Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре. Това ще направите няколко пъти. Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
към беседата >>
Гневът е плод на едно непостигнато желание.
На какво се дължи гневът?
Гневът е плод на едно непостигнато желание.
Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
към беседата >>
Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати.
Лявата ръка напред, после наляво, надясно.
Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати.
Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре. Това ще направите няколко пъти. Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
към беседата >>
Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца.
На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание.
Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца.
Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
към беседата >>
Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре.
Лявата ръка напред, после наляво, надясно. Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати.
Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре.
Това ще направите няколко пъти. Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
към беседата >>
Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание. Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца.
Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
към беседата >>
Това ще направите няколко пъти.
Лявата ръка напред, после наляво, надясно. Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати. Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре.
Това ще направите няколко пъти.
Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
към беседата >>
Тогава човек или се разгневява, или скърби.
Тогава човек или се разгневява, или скърби.
Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
Лявата ръка напред, после наляво, надясно. Лявата ръка надясно, а дясната наляво, хубаво опнати. Ръцете настрани, после пак прекръстосани – дясната отгоре. Това ще направите няколко пъти.
Веднъж дясната отгоре, веднъж лявата отгоре.
към беседата >>
Скръбта е само фаза на гнева.
Тогава човек или се разгневява, или скърби.
Скръбта е само фаза на гнева.
Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Пръстите на двете ръце се срещат и се допират пред лицето хоризонтално, с дланите надолу.
Пръстите на двете ръце се срещат и се допират пред лицето хоризонтално, с дланите надолу.
Движение ръцете нагоре, напред, надолу – кръгообразно, все пред лицето.
към беседата >>
Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева.
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева.
Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева.
Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Движение ръцете нагоре, напред, надолу – кръгообразно, все пред лицето.
Пръстите на двете ръце се срещат и се допират пред лицето хоризонтално, с дланите надолу.
Движение ръцете нагоре, напред, надолу – кръгообразно, все пред лицето.
към беседата >>
Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост.
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева.
Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост.
Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Сега ще упражните и дишането при движенията.
Сега ще упражните и дишането при движенията.
Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после напред в кръг, вие ще вдишвате. Надолу и пред гърдите – ще издишвате.
към беседата >>
Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C.
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост.
Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C.
Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после напред в кръг, вие ще вдишвате.
Сега ще упражните и дишането при движенията.
Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после напред в кръг, вие ще вдишвате.
Надолу и пред гърдите – ще издишвате.
към беседата >>
Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб A и друга B има скрито едно течение C.
Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.
към беседата >>
Надолу и пред гърдите – ще издишвате.
Сега ще упражните и дишането при движенията. Когато ръцете минават пред гърдите с допрени пръсти нагоре, после напред в кръг, вие ще вдишвате.
Надолу и пред гърдите – ще издишвате.
към беседата >>
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това.
Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите?
към беседата >>
Ръцете се разтварят настрани, после пак се събират пред лицето с допрени пръсти и дланите надолу.
Ръцете се разтварят настрани, после пак се събират пред лицето с допрени пръсти и дланите надолу.
Тъй се движат ръцете надолу-нагоре няколко пъти.
към беседата >>
Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това.
Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате.
Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв.
към беседата >>
Тъй се движат ръцете надолу-нагоре няколко пъти.
Ръцете се разтварят настрани, после пак се събират пред лицето с допрени пръсти и дланите надолу.
Тъй се движат ръцете надолу-нагоре няколко пъти.
към беседата >>
Той е много умен, добър, но иска да ви опита.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате.
Той е много умен, добър, но иска да ви опита.
Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно.
към беседата >>
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“.
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“.
Да допуснем, че имате една единица. Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“.
към беседата >>
Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита.
Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си.
Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става?
към беседата >>
Да допуснем, че имате една единица.
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“.
Да допуснем, че имате една единица.
Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици.
към беседата >>
Той намира ключа и задига парите ви.
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си.
Той намира ключа и задига парите ви.
Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“.
към беседата >>
Какво се под разбира в математиката под думата „единица“?
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“. Да допуснем, че имате една единица.
Какво се под разбира в математиката под думата „единица“?
Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери.
към беседата >>
Като видите, че парите ви липсват какво ще направите?
Сега вие ще ме попитате възможно ли е това. Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви.
Като видите, че парите ви липсват какво ще направите?
Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах!
към беседата >>
Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“?
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“. Да допуснем, че имате една единица. Какво се под разбира в математиката под думата „единица“?
Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“?
Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка.
към беседата >>
Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв.
Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите?
Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв.
Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене!
към беседата >>
Каква е основната идея?
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“. Да допуснем, че имате една единица. Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“?
Каква е основната идея?
(– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се?
към беседата >>
Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно.
Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв.
Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно.
Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах.
към беседата >>
(– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“.
Тази вечер ще говоря върху „Упътвания и образи“. Да допуснем, че имате една единица. Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея?
(– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“.
(– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко?
към беседата >>
Но какво става?
Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно.
Но какво става?
Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как?
към беседата >>
(– Двете е поредно число или две единици.
Да допуснем, че имате една единица. Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“.
(– Двете е поредно число или две единици.
И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм.
към беседата >>
Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“.
Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става?
Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“.
Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох.
към беседата >>
И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери.
Какво се под разбира в математиката под думата „единица“? Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици.
И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери.
Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират.
към беседата >>
Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах!
Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“.
Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах!
“ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал.
към беседата >>
Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка.
Вие, математиците, какво подразбирате под думата „единица“? Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери.
Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка.
Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея?
към беседата >>
“ – А-а, ти си играеш с мене!
Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах!
“ – А-а, ти си играеш с мене!
– Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел?
към беседата >>
Тази единица дели ли се?
Каква е основната идея? (– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка.
Тази единица дели ли се?
(– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина.
към беседата >>
– Не, аз ги откраднах.
Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене!
– Не, аз ги откраднах.
– Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите?
към беседата >>
(– Дели се.) На колко?
(– Единицата е неизмеримо число.) Какво подразбирате под думата „две“. (– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се?
(– Дели се.) На колко?
(– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване.
към беседата >>
– Ами как?
Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах.
– Ами как?
– Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1.
към беседата >>
(– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм.
(– Двете е поредно число или две единици. И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко?
(– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм.
Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини.
към беседата >>
– Откраднах парите ти и ги раздадох.
Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как?
– Откраднах парите ти и ги раздадох.
Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите.
към беседата >>
Дотук учените спират.
И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери. Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм.
Дотук учените спират.
Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света?
към беседата >>
Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал.
Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох.
Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал.
Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него.
към беседата >>
Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея?
Да допуснем, че метърът се взима като единица мярка. Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират.
Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея?
(– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели.
към беседата >>
Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел?
“ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал.
Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел?
Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева.
към беседата >>
(– В математиката се прави разлика между число и величина.
Тази единица дели ли се? (– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея?
(– В математиката се прави разлика между число и величина.
Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче.
към беседата >>
Как мислите?
– Не, аз ги откраднах. – Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел?
Как мислите?
(– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас?
към беседата >>
Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване.
(– Дели се.) На колко? (– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина.
Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване.
Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце.
към беседата >>
(– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1.
– Ами как? – Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите?
(– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1.
Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини.
(– На 10 и на 100 равни части.) Всяка част от тях се дели на още 10 части, значи, един метър има 100 см, 1000 мм. Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване.
Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини.
Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест.
към беседата >>
Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите.
– Откраднах парите ти и ги раздадох. Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1.
Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите.
Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света?
Дотук учените спират. Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини.
Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света?
– Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно.
към беседата >>
Вие сте изгубили доверие в него.
Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал. Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите.
Вие сте изгубили доверие в него.
Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
– Че не може да се дели.
Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли да се дели на по-малки части от нея? (– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света?
– Че не може да се дели.
(– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън.
към беседата >>
Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева.
Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията си, любовта си към вашия приятел? Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него.
Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева.
Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас? Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
(– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче.
(– В математиката се прави разлика между число и величина. Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели.
(– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче.
Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото?
към беседата >>
Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас?
Как мислите? (– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева.
Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас?
Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце.
Величините подлежат на измерване, а самите числа, понеже се смятат абстракции, не подлежат на измерване. Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче.
Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце.
Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко.
към беседата >>
Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
(– Няма.) Добре, ако ги измените, вашата постъпка е -1, ако не ги измените тя е +1. Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва да работите. Вие сте изгубили доверие в него. Този ваш приятел идва след няколко дни и ви казва: „Извини, аз съзнах своята погрешка и ти връщам наместо 10 000, 12 000 лева. Съзнавам, не трябваше да направя така.“ Какво ще стане във вас?
Вашето положение ще се подобри, но отношението ви към вашия приятел ще се влоши.
към беседата >>
Да кажем, че те имат почти еднаква тежест.
Само по себе си числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини. Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце.
Да кажем, че те имат почти еднаква тежест.
Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото.
към беседата >>
Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно.
Числото не се мери, а величината се мери.) Тогава, от чисто математическо гледище, по какво се отличава най-малката величина в света? – Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест.
Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно.
– В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н.
към беседата >>
– В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън.
– Че не може да се дели. (– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно.
– В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън.
Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се.
към беседата >>
Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото?
(– Математиката приема за най-малка величина нулата, понеже няма никакво измерване или другояче казано, има нулево измерване.) Разбира се, ако ние се занимаваме с мъртвите числа, въпросът е решен, но ако имаме едно-две-три или повече пясъчни или житни зрънца, въпросът седи другояче. Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън.
Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото?
При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това.
към беседата >>
При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко.
Имаме, например, едно житно и едно пясъчно зрънце. Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото?
При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко.
Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това. Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото.
Да кажем, че те имат почти еднаква тежест. Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко.
Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото.
На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това. Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н.
Може да попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно. – В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото.
На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н.
И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това. Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се.
– В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н.
И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се.
Само разумният човек може да направи това. Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
Само разумният човек може да направи това.
Но като посеете едно житно зърно, след като израсне и върже, новоизраслото житно зърно ще бъде ли по-голямо от посятото? При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се.
Само разумният човек може да направи това.
Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
При известни условия може да го накараме да стане и по-голямо, и по-малко. Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още повече и т.н. И ако продължаваме така, има възможност да стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се. Само разумният човек може да направи това.
Човекът може да увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
към беседата >>
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно.
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно.
Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават.
към беседата >>
Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано.
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно.
Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано.
Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят.
към беседата >>
Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала?
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно. Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано.
Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала?
Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“.
към беседата >>
Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване.
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно. Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала?
Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване.
В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“. Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
В житното зърно става размножаване.
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно. Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване.
В житното зърно става размножаване.
Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“. Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават.
Сега, да допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно. Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване.
Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават.
Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“. Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят.
Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано. Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават.
Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят.
Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“. Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“.
Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли да се получат два кристала? Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят.
Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“.
Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
Но това е тяхна особена терминология.
Ние няма да се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване. В житното зърно става размножаване. Някои окултисти считат, че и кристалите могат да се размножават. Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят. Те казват, че златото в земята расте, развива се и се размножава тъй както и ябълчното семе, и затова зърната на благородните метали те наричат „плодове“.
Но това е тяхна особена терминология.
към беседата >>
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си.
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си.
знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно?
към беседата >>
знаете ли в какво седи ясната представа?
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си.
знаете ли в какво седи ясната представа?
Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща.
към беседата >>
Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти.
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. знаете ли в какво седи ясната представа?
Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти.
Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е.
към беседата >>
Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него.
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти.
Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него.
Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
към беседата >>
Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор?
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него.
Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор?
– Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум?
към беседата >>
– Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно?
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор?
– Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно?
Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него?
към беседата >>
Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща.
знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно?
Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща.
Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува.
към беседата >>
Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е.
Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща.
Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е.
Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи?
към беседата >>
Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е.
Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб.
към беседата >>
Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум?
Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум?
Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния?
към беседата >>
Можете въобще да говорите с него?
– Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум?
Можете въобще да говорите с него?
Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата.
към беседата >>
Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува.
Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него?
Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува.
Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание?
към беседата >>
Можете ли да говорите на този човек за красиви работи?
Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува.
Можете ли да говорите на този човек за красиви работи?
Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? – С науката.
към беседата >>
Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб.
Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи?
Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб.
С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? – С науката.
към беседата >>
С какво ще можете да заинтересувате жадния?
Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб.
С какво ще можете да заинтересувате жадния?
– С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? – С науката.
към беседата >>
– С водата.
Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния?
– С водата.
С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание? – С науката.
към беседата >>
С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание?
Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата.
С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание?
– С науката.
към беседата >>
– С науката.
Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. С какво ще можете да заинтересувате жадния? – С водата. С какво ще можете да заинтересувате онзи, който търси знание?
– С науката.
към беседата >>
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея.
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея.
И тази идея, сама по себе си, е жива. Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно?
към беседата >>
И тази идея, сама по себе си, е жива.
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея.
И тази идея, сама по себе си, е жива.
Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици.
към беседата >>
Проследете това нещо в себе си.
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива.
Проследете това нещо в себе си.
Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо.
към беседата >>
Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно.
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива. Проследете това нещо в себе си.
Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно.
Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обект на неговия ум.
към беседата >>
Какво ще направите?
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива. Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно.
Какво ще направите?
Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обект на неговия ум. Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно?
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може да се задоволи само от една основна идея. И тази идея, сама по себе си, е жива. Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите?
Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно?
Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обект на неговия ум. Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици.
И тази идея, сама по себе си, е жива. Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно?
Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици.
Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обект на неговия ум. Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо.
Проследете това нещо в себе си. Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици.
Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо.
Тя е обект на неговия ум. Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Тя е обект на неговия ум.
Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете си, например, че някой ви заговори за житното зърно. Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо.
Тя е обект на неговия ум.
Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
Какво ще направите? Ще кажете: Какво ми трябва сега тази единица – житното зърно? Прави сте, в този момент вас ви интересуват други работи, други единици. Запример някой може да го интересуват житните зрънца, друг може да го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек си има известна основна идея, която го интересува най-живо. Тя е обект на неговия ум.
Оттук, и всяка идея в света, за да бъде реализирана, трябва да има обект.
към беседата >>
Ще поясня мисълта си.
Ще поясня мисълта си.
Да вземем например гнева. Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект.
към беседата >>
Да вземем например гнева.
Ще поясня мисълта си.
Да вземем например гнева.
Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо.
към беседата >>
Всеки гняв без обект е вреден за човека.
Ще поясня мисълта си. Да вземем например гнева.
Всеки гняв без обект е вреден за човека.
Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“.
към беседата >>
Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира.
Ще поясня мисълта си. Да вземем например гнева. Всеки гняв без обект е вреден за човека.
Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира.
Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой.
към беседата >>
Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете.
Ще поясня мисълта си. Да вземем например гнева. Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира.
Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете.
Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички.
към беседата >>
Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект.
Ще поясня мисълта си. Да вземем например гнева. Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете.
Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект.
Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра?
към беседата >>
Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо.
Да вземем например гнева. Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект.
Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо.
Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра!
към беседата >>
Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“.
Всеки гняв без обект е вреден за човека. Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо.
Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“.
Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни.
към беседата >>
Обира го някой.
Гневът ви трябва да има обект, за да може в този обект да се трансформира. Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“.
Обира го някой.
Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати.
към беседата >>
Той вика, сърди се, подозира всички.
Ако вие се гневите без да имате обект, значи без причина или без да знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете. Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой.
Той вика, сърди се, подозира всички.
Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече.
към беседата >>
Питат го: Кой те обра?
Като казвам да не се гневите, разбирам да не се гневите без причина, без обект. Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички.
Питат го: Кой те обра?
– Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама.
към беседата >>
– Целият свят ме обра!
Като се гневите, трябва да знаете кому се гневите и защо. Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра?
– Целият свят ме обра!
Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв.
към беседата >>
Пред него всички са виновни.
Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“. Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра!
Пред него всички са виновни.
Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв. Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини.
към беседата >>
Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати.
Обира го някой. Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни.
Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати.
Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв. Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече.
Той вика, сърди се, подозира всички. Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати.
Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече.
Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв. Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама.
Питат го: Кой те обра? – Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече.
Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама.
Законът е такъв. Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
Законът е такъв.
– Целият свят ме обра! Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама.
Законът е такъв.
Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини.
Пред него всички са виновни. Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв.
Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини.
От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
Не, в дадения момент всички не могат да бъдат виновати. Не могат да бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече. Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама. Законът е такъв. Двама души не могат да ти причинят някаква вреда, само един може да ти я причини.
От чисто окултно гледище злото в света може да произтича само от един принцип.
към беседата >>
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло.
Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност.
към беседата >>
Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло.
Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност.
Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си.
към беседата >>
Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло. Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност.
Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност.
Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата.
към беседата >>
Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло. Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност.
Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност.
Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
към беседата >>
Реалността всякога присъства в своите части.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло. Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност.
Реалността всякога присъства в своите части.
Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година.
към беседата >>
Не присъства ли в своите части, тя не е реалност.
Сега ние говорим за злото, но трябва да се знае какво нещо е зло. Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части.
Не присъства ли в своите части, тя не е реалност.
Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е.
към беседата >>
Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си.
Запример вие говорите много пъти за реалност, но не знаете какво нещо е реалност. Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност.
Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си.
Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления.
към беседата >>
Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата.
Аз определих тази сутрин в беседата си що е реалност. Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си.
Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата.
Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици.
към беседата >>
Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата.
Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици.
към беседата >>
Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година.
Реалността всякога присъства в своите части. Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година.
От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици. Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е.
Не присъства ли в своите части, тя не е реалност. Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година.
От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е.
да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици. Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
да направят нови изчисления.
Следователно ние сме единица или част, защото единицата може да има свои части, по-малки единици в себе си. Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е.
да направят нови изчисления.
Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици. Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици.
Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата. Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления.
Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици.
Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици. Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици.
Французите са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно. Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици.
Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици.
Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
Френските математици трябва да направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година. От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва да реформират метъра, т.е. да направят нови изчисления. Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици. Засега в света ние си служим с тия изкуствени единици.
Те не са лоши, но с тях не можем да разрешаваме великите задачи на живота.
към беседата >>
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим.
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим.
Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има?
към беседата >>
Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате.
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим.
Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате.
Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това!
към беседата >>
Това е едно психическо състояние.
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим. Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате.
Това е едно психическо състояние.
Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо?
към беседата >>
Защо е то?
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим. Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние.
Защо е то?
Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа.
към беседата >>
Вие трябва да разберете същността на нещата.
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим. Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то?
Вие трябва да разберете същността на нещата.
Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече.
към беседата >>
Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има?
Следователно всеки за себе си имаизвестни задачи, които трябва да разреши, но има и общи задачи, които трябва да разрешим. Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата.
Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има?
Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен!
към беседата >>
Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това!
Например някога вие сте недоволни, кисели, не знаете причината на това недоволство и кой как влезе при вас, вие кипвате. Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има?
Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това!
Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек.
към беседата >>
Защо?
Това е едно психическо състояние. Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това!
Защо?
– То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце.
към беседата >>
– То не е твоя работа.
Защо е то? Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо?
– То не е твоя работа.
И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва.
към беседата >>
И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече.
Вие трябва да разберете същността на нещата. Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа.
И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече.
Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо?
към беседата >>
Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен!
Влезе някой при вас, пита ви: Защо не си разположен, какво има? Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече.
Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен!
Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място.
към беседата >>
Ето как ме разтревожи този човек.
Вие казвате: Излез навън, не съм разположен, разбери това! Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен!
Ето как ме разтревожи този човек.
Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце.
Защо? – То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек.
Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце.
Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва.
– То не е твоя работа. И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце.
Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва.
Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо?
И после казвате: Той е причина, дойде днес при мен и ме разтревожи повече. Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва.
Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо?
– Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място. То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
– Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място.
Обаче тъй се случва, тъкмо първият излезе, идва втори и вие казвате: Излез вън, не съм разположен! Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо?
– Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място.
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
Ето как ме разтревожи този човек. Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце. Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва. Вие започвате да скачате, да се радвате. Защо? – Този ваш приятел е намерил най-чувствителното ви място.
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние да ви накара да подскачате от радост.
към беседата >>
Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека.
Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека.
Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“. Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки.
към беседата >>
Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“.
Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека.
Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“.
Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки.
към беседата >>
Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки.
Ще ме попитате на какво се дължи неразположението в човека. Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“.
Неразположението, скръбта, недоволството произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки.
към беседата >>
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце.
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце.
Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си?
към беседата >>
Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето.
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце.
Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето.
Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце?
към беседата >>
Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение.
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето.
Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение.
Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД.
към беседата >>
Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение.
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение.
Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение.
Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това?
към беседата >>
Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д.
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение.
Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д.
Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война.
към беседата >>
Как ще изменят сега посоката си?
Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д.
Как ще изменят сега посоката си?
Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото.
към беседата >>
Как ще примирите вашия ум и вашето сърце?
Да допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето. Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си?
Как ще примирите вашия ум и вашето сърце?
(– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война.
към беседата >>
(– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД.
Щом умът и сърцето се движат в две противоположни посоки, веднага в самия човек, в неговата душа, в неговото вътрешно естество се явява едно смущение, едно неразположение. Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце?
(– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД.
Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война.
към беседата >>
Какво се постига с това?
Тогава ти, човекът, ще се постараеш да склониш или твоето сърце, или твоя ум да изменят посоката на своето движение. Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД.
Какво се постига с това?
(– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война.
към беседата >>
(– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война.
Умът се движи в посока към Т, а сърцето – в посока към Д. Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това?
(– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война.
Вие по този начин ограничихте злото. В този кръг се води война.
към беседата >>
Вие по този начин ограничихте злото.
Как ще изменят сега посоката си? Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война.
Вие по този начин ограничихте злото.
В този кръг се води война.
към беседата >>
В този кръг се води война.
Как ще примирите вашия ум и вашето сърце? (– Ще съединим пътищата им.) Добре, като ги съедините, ще се образува пътя ТД. Какво се постига с това? (– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война. Вие по този начин ограничихте злото.
В този кръг се води война.
към беседата >>
Да дойдем до реалното.
Да дойдем до реалното.
Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност?
към беседата >>
Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие.
Да дойдем до реалното.
Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие.
Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство?
към беседата >>
Как ще примирите вашето сърце и вашия ум?
Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие.
Как ще примирите вашето сърце и вашия ум?
Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не.
към беседата >>
Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите.
Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум?
Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите.
От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава?
към беседата >>
От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате.
Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите.
От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате.
Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина.
към беседата >>
Как ще примирите тази противоположност?
Да дойдем до реалното. Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате.
Как ще примирите тази противоположност?
Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство.
към беседата >>
Трябва ли да се откажете да отидете в странство?
Да допуснем, че между сърцето и ума има разногласие. Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност?
Трябва ли да се откажете да отидете в странство?
– Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш.
към беседата >>
– Не.
Как ще примирите вашето сърце и вашия ум? Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство?
– Не.
Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе.
към беседата >>
Какво трябва да направите тогава?
Представете си следното положение: от една страна умът ви иска да се учи, имате силно желание да отидете в странство да учите. От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не.
Какво трябва да направите тогава?
(– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите?
към беседата >>
(– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина.
От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може да ви замести, вие трябва да останете да я гледате. Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава?
(– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина.
Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен.
към беседата >>
Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство.
Как ще примирите тази противоположност? Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина.
Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство.
Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега.
към беседата >>
Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш.
Трябва ли да се откажете да отидете в странство? – Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство.
Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш.
Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство.
към беседата >>
Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе.
– Не. Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш.
Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе.
Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите?
към беседата >>
Ако вие я обичате, как ще постъпите?
Какво трябва да направите тогава? (– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе.
Ако вие я обичате, как ще постъпите?
(– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща.
към беседата >>
(– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен.
(– Да почакаме, докато майка ни оздравее.) Да, но въпросът сега е разрешен само наполовина. Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите?
(– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен.
Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега?
към беседата >>
Друга мъчнотия се явява сега.
Представете си, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство. Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен.
Друга мъчнотия се явява сега.
Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви?
към беседата >>
Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство.
Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще си седиш. Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега.
Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство.
(– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви? (–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
(– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите?
Там можеш да се разболееш, всичко може да се случи с тебе. Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство.
(– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите?
Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви? (–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща.
Ако вие я обичате, как ще постъпите? (– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите?
Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща.
Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви? (–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
Кое е най-умното сега?
(– Ще я вземем със себе си.) Въпросът пак не е решен. Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща.
Кое е най-умното сега?
Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви? (–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви?
Друга мъчнотия се явява сега. Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега?
Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви?
(–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
(–Майката да остане при бащата.)
Баща ви е жив, тук е на служба и не пуща майка ви в странство. (– И него ще вземем.) Да, но той не може по никой начин да дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите? Той ви пуща да отидете да се учите, а майка ви иска да останете при нея, не ви пуща. Кое е най-умното сега? Да вземете майка си със себе си, като убедите баща си да я пусне, или да убедите майка си да остане при баща ви?
(–Майката да остане при бащата.)
към беседата >>
Друго положение.
Друго положение.
Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката?
към беседата >>
Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство.
Друго положение.
Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство.
Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата?
към беседата >>
Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви.
Друго положение. Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство.
Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви.
Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас. Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
към беседата >>
Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас.
Друго положение. Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви.
Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас.
Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви. Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава.
към беседата >>
Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви.
Друго положение. Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете да пропаднете в странство. Тогава по-добре за вас е да дойде и майка ви. Ако баща ви е умен човек, ще я пусне с вас.
Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва да остане при баща ви.
Тогава кой е връзката между бащата и майката? (– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата? (– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното. Бащата не създава къщата, майката я създава. Бащата като замине, майката може да подържа къщата, но майката като замине, бащата не може да подържа къщата.
към беседата >>
3.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя.
Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш.
Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя.
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате.
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите.
Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате.
Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни.
към беседата >>
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине.
Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя.
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине.
Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
към беседата >>
Туй е едно правило, спазвайте го.
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате.
Туй е едно правило, спазвайте го.
И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята?
към беседата >>
Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени.
Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине.
Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени.
Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш.
към беседата >>
И в туй правило има добри резултати.
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го.
И в туй правило има добри резултати.
И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може.
към беседата >>
Следователно този момент, който минава сега, използвай го.
Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени.
Следователно този момент, който минава сега, използвай го.
Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче.
към беседата >>
И защо да ви казвам да не се гневите?
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати.
И защо да ви казвам да не се гневите?
Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш.
към беседата >>
Ти казваш: „Утре!
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го.
Ти казваш: „Утре!
“ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това!
към беседата >>
Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората.
Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите?
Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората.
После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена.
към беседата >>
“ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл.
Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре!
“ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл.
Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка.
към беседата >>
После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни.
Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората.
После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни.
Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен.
към беседата >>
Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл.
Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг?
към беседата >>
Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята?
Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни.
Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята?
– Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен.
към беседата >>
Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш.
Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш.
Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон.
към беседата >>
– Не може.
И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята?
– Не може.
Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него.
към беседата >>
Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче.
Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш.
Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче.
И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици.
към беседата >>
Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш.
И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може.
Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш.
Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени.
към беседата >>
И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това!
Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче.
И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това!
“ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина.
към беседата >>
Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена.
Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш.
Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена.
Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим!
към беседата >>
“ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка.
“ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това!
“ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка.
Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен.
После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена.
Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен.
Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг?
Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка.
Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг?
“ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен.
Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен.
Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен.
Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски!
към беседата >>
“ Той е много хубав закон.
Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг?
“ Той е много хубав закон.
Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Щом е така, лесно ще може да се справите с него.
– Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен.
Щом е така, лесно ще може да се справите с него.
Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво.
към беседата >>
Той е закон само за ученици.
Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон.
Той е закон само за ученици.
И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Много от правилата в тази морална наука не са приложени.
Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него.
Много от правилата в тази морална наука не са приложени.
Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме!
към беседата >>
И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина.
И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици.
И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина.
Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
Казвате: „Ние трябва да се освободим!
Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени.
Казвате: „Ние трябва да се освободим!
“ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво.
към беседата >>
Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
“ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? “ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина.
Това са велики правила, с които човек трябва да борави.
към беседата >>
“ – Хубаво.
Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим!
“ – Хубаво.
– „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг!
към беседата >>
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте!
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте!
Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание?
към беседата >>
– „Ама ние трябва да живеем братски!
Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво.
– „Ама ние трябва да живеем братски!
“ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво.
към беседата >>
Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега!
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте!
Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега!
Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш.
към беседата >>
“ – Много хубаво.
Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски!
“ – Много хубаво.
– „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете!
към беседата >>
Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил.
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега!
Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил.
Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш.
към беседата >>
– „Не трябва да се подозираме!
Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво.
– „Не трябва да се подозираме!
“ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип.
към беседата >>
Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре.
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил.
Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре.
Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание.
към беседата >>
“ – Много хубаво.
Казвате: „Ние трябва да се освободим! “ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме!
“ – Много хубаво.
– „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип.
към беседата >>
Това е само игра на зар.
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре.
Това е само игра на зар.
Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла.
към беседата >>
– „Ние трябва да си помагаме един на друг!
“ – Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво.
– „Ние трябва да си помагаме един на друг!
“ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният.
към беседата >>
Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание?
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар.
Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание?
– „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш.
към беседата >>
“ – Много хубаво.
– „Ама ние трябва да живеем братски! “ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг!
“ – Много хубаво.
И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният. Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
– „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш.
Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание?
– „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш.
– „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш.
към беседата >>
И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете!
“ – Много хубаво. – „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво.
И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете!
За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният. Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
– „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш.
Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш.
– „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш.
Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив.
към беседата >>
За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип.
– „Не трябва да се подозираме! “ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете!
За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип.
Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният. Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
Това разбирам положително знание.
Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш.
Това разбирам положително знание.
Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив.
към беседата >>
Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип.
“ – Много хубаво. – „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип.
Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип.
Той е следният. Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла.
Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание.
Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла.
Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш.
към беседата >>
Той е следният.
– „Ние трябва да си помагаме един на друг! “ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип.
Той е следният.
Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш.
Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла.
Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш.
Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
към беседата >>
Ето какво казва самата Природа.
“ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният.
Ето какво казва самата Природа.
към беседата >>
Аз казвам: няма да спечелиш.
– „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш.
Аз казвам: няма да спечелиш.
Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш.
към беседата >>
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща.
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща.
Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка.
към беседата >>
Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив.
– „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш.
Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив.
Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш.
към беседата >>
Аз вземам линията АВ (фиг. 2).
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща.
Аз вземам линията АВ (фиг. 2).
Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип.
към беседата >>
Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив.
Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив.
Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив.
Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш.
към беседата >>
Това са бащата и майката.
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща. Аз вземам линията АВ (фиг. 2).
Това са бащата и майката.
И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух.
към беседата >>
Но ти хвърляш и загубваш.
Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив.
Но ти хвърляш и загубваш.
Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш.
към беседата >>
И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н.
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща. Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката.
И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н.
Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя.
към беседата >>
Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш.
Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона.
към беседата >>
Може и повече линии да спусна.
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща. Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н.
Може и повече линии да спусна.
Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв.
към беседата >>
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш.
Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път?
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш.
Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля.
към беседата >>
Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка.
На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща. Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна.
Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка.
Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях.
към беседата >>
Хвърлиш пак, не спечелваш.
Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш.
Хвърлиш пак, не спечелваш.
– „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам.
към беседата >>
Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип.
Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка.
Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип.
В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече.
към беседата >>
– „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш.
Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш.
– „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш.
Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза.
към беседата >>
В нас трябва да прониква същият Дух.
Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип.
В нас трябва да прониква същият Дух.
Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри.
към беседата >>
Хвърлиш пак, загубваш.
Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш.
Хвърлиш пак, загубваш.
Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза. Това е знание вече.
към беседата >>
Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя.
И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух.
Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя.
В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка.
към беседата >>
Тогава аз обръщам закона.
Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш.
Тогава аз обръщам закона.
Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза. Това е знание вече. Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв.
Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя.
В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв.
И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов.
към беседата >>
Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля.
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона.
Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля.
Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза. Това е знание вече. Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях.
Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв.
И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях.
Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов. Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Хвърлям и спечелвам.
Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля.
Хвърлям и спечелвам.
Каквото кажа – излиза. Това е знание вече. Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече.
Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях.
Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече.
Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов. Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Каквото кажа – излиза.
– „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам.
Каквото кажа – излиза.
Това е знание вече. Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
Има нещо чудно в такива братя и сестри.
В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече.
Има нещо чудно в такива братя и сестри.
Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов. Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Това е знание вече.
Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза.
Това е знание вече.
Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка.
Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри.
Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка.
Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов. Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Хвърля и печеля – знание имам.
Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза. Това е знание вече.
Хвърля и печеля – знание имам.
към беседата >>
Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов.
В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка.
Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов.
Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Туй е само за изяснение на въпроса.
Туй е само за изяснение на въпроса.
Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота.
към беседата >>
Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов.
Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.
към беседата >>
Това са игри, упражнения.
Туй е само за изяснение на въпроса.
Това са игри, упражнения.
Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни.
към беседата >>
Милостта при кои условия може да се прояви?
Милостта при кои условия може да се прояви?
За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър.
към беседата >>
Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си.
Туй е само за изяснение на въпроса. Това са игри, упражнения.
Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си.
Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно.
към беседата >>
За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон.
Милостта при кои условия може да се прояви?
За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон.
Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе.
към беседата >>
Всеки един от вас може да си прави опити.
Туй е само за изяснение на въпроса. Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си.
Всеки един от вас може да си прави опити.
Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това.
към беседата >>
Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа.
Милостта при кои условия може да се прояви? За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон.
Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа.
Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта.
към беседата >>
Да не си правим илюзии.
Туй е само за изяснение на въпроса. Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити.
Да не си правим илюзии.
Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път.
към беседата >>
Това е морал!
Милостта при кои условия може да се прояви? За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа.
Това е морал!
Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър.
към беседата >>
Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота.
Туй е само за изяснение на въпроса. Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии.
Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота.
Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят.
към беседата >>
Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри.
Милостта при кои условия може да се прояви? За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал!
Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри.
Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива.
към беседата >>
Тогава ще бъдем свободни.
Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота.
Тогава ще бъдем свободни.
Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него.
към беседата >>
Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър.
Милостта при кои условия може да се прояви? За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри.
Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър.
Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
към беседата >>
Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно.
Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни.
Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно.
Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе.
За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър.
Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе.
В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви.
към беседата >>
Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това.
Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно.
Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това.
Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа.
към беседата >>
В Школата вътре той ще проявява своята доброта.
Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе.
В Школата вътре той ще проявява своята доброта.
В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества.
към беседата >>
Ще се опита втори, трети път.
Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това.
Ще се опита втори, трети път.
Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно.
към беседата >>
В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър.
Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта.
В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър.
Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е.
към беседата >>
Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят.
Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път.
Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят.
Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие.
към беседата >>
Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива.
Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър.
Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива.
В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
към беседата >>
Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него.
Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят.
Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него.
Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност.
към беседата >>
В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива.
В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
към беседата >>
Злоупотреби ли, той загубва тази способност.
Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него.
Злоупотреби ли, той загубва тази способност.
Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
То ще се изяви.
Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
То ще се изяви.
Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство.
към беседата >>
Значи Природата не търпи лъжа.
Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност.
Значи Природата не търпи лъжа.
Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
Всяко семенце само ще покаже своите качества.
В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви.
Всяко семенце само ще покаже своите качества.
Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък.
към беседата >>
Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно.
Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа.
Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно.
Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е.
В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества.
Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е.
В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва.
към беседата >>
Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие.
Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно.
Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие.
И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е.
В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност.
Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие.
И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност.
Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност.
Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.
към беседата >>
Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство.
То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство.
Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно.
Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно.
Тия символи са образувани още преди хиляди години. Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.
към беседата >>
Той е някой скъпоценен камък.
Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство.
Той е някой скъпоценен камък.
Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
Тия символи са образувани още преди хиляди години.
Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно.
Тия символи са образувани още преди хиляди години.
Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.
към беседата >>
Значи той е на друга почва.
Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък.
Значи той е на друга почва.
Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.
Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно. Тия символи са образувани още преди хиляди години.
Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.
към беседата >>
Други са законите, в които той може да се развива.
В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва.
Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си.
Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си.
към беседата >>
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот.
Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. От вашия минал живот не се интересувам. И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Например аз написвам думата благост.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си.
Например аз написвам думата благост.
Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш.
към беседата >>
Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот.
Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент.
Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. От вашия минал живот не се интересувам. И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си. Например аз написвам думата благост.
Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи.
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи.
към беседата >>
Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот. Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент.
Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот.
От вашия минал живот не се интересувам. И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си. Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи.
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят.
Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.
към беседата >>
От вашия минал живот не се интересувам.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот. Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот.
От вашия минал живот не се интересувам.
И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си. Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят.
Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят.
Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л.
към беседата >>
И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот. Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. От вашия минал живот не се интересувам.
И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам.
За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Благостта трябва да има нещо материално в себе си.
Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си. Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят.
Благостта трябва да има нещо материално в себе си.
Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят.
към беседата >>
За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот. Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. От вашия минал живот не се интересувам. И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам.
За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш.
Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си.
Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш.
С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека.
към беседата >>
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си.
Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш!
към беседата >>
С това започва благостта, а не с красивите думи.
Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш.
С това започва благостта, а не с красивите думи.
Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж.
към беседата >>
Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си.
Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали.
Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил.
към беседата >>
Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи.
Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.
След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
към беседата >>
Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали.
Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте.
Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.
към беседата >>
След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л.
Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане.
След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л.
Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата?
към беседата >>
Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте.
Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото.
Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима.
към беседата >>
Тя е една преходна връзка към Умствения свят.
Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л.
Тя е една преходна връзка към Умствения свят.
Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят.
към беседата >>
Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото.
Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато.
Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи.
към беседата >>
Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека.
Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят.
Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека.
Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси.
към беседата >>
Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш!
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато.
Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш!
“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи.
към беседата >>
Това показва накъде е неговият стремеж.
С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека.
Това показва накъде е неговият стремеж.
С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място.
към беседата >>
“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил.
Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш!
“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил.
Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
към беседата >>
С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж.
С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене.
към беседата >>
Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.
Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил.
Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи.
към беседата >>
Кой търси нещата?
След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
Кой търси нещата?
– Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде.
към беседата >>
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима.
Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима.
Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека.
към беседата >>
– Само този, който чувства, само чувствата търсят.
Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата?
– Само този, който чувства, само чувствата търсят.
Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо.
към беседата >>
Там има много интересни работи.
Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима.
Там има много интересни работи.
Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите?
към беседата >>
Който мисли, не търси.
Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят.
Който мисли, не търси.
Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми.
към беседата >>
Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи.
Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи.
Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи.
Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете.
към беседата >>
Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място.
Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси.
Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място.
Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин.
към беседата >>
Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи.
Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете!
към беседата >>
Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене.
С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място.
Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене.
Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата.
към беседата >>
Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи.
Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи.
Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи.
към беседата >>
Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде.
Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене.
Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде.
Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
Започнете това, за което сте ламтели от памтивека.
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи.
Започнете това, за което сте ламтели от памтивека.
Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата.
към беседата >>
Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо.
– Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде.
Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо.
Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
Как ще го направите?
Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека.
Как ще го направите?
– И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете.
към беседата >>
Към Бога да се стреми.
Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо.
Към Бога да се стреми.
Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
– И това знаете.
Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите?
– И това знаете.
Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил.
към беседата >>
Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин.
Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми.
Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин.
Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
Не се лъжете, не се мамете!
Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете.
Не се лъжете, не се мамете!
„Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй?
към беседата >>
Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата.
Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства – значи и да мислиш, и да чувстваш – тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин.
Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата.
Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
„Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи.
Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете!
„Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи.
Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител.
към беседата >>
Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата.
Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.
към беседата >>
Всеки знае как да направи нещата.
Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи.
Всеки знае как да направи нещата.
И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене.
към беседата >>
Сега ще ви приведа едно сравнение.
Сега ще ви приведа едно сравнение.
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си?
към беседата >>
И аз зная, и вие знаете.
Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата.
И аз зная, и вие знаете.
Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш?
към беседата >>
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София.
Сега ще ви приведа едно сравнение.
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София.
Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите?
към беседата >>
Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил.
– И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете.
Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил.
Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо.
към беседата >>
Само така ще познаете каква цена имате.
Сега ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София.
Само така ще познаете каква цена имате.
Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество.
към беседата >>
Е, как тъй?
Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил.
Е, как тъй?
Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език.
към беседата >>
Това е буквата О – нулата.
Сега ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате.
Това е буквата О – нулата.
Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица.
към беседата >>
Хубаво, ученици обидят един свой учител.
„Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй?
Хубаво, ученици обидят един свой учител.
Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш.
към беседата >>
Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си.
Сега ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата.
Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си.
Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика.
към беседата >>
Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене.
Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител.
Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене.
Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ.
към беседата >>
Може ли да турите една нула в джоба си?
Сега ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си.
Може ли да турите една нула в джоба си?
Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо.
към беседата >>
Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш?
И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене.
Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш?
Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Един грош може да турите, но една нула може ли да турите?
Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си?
Един грош може да турите, но една нула може ли да турите?
Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън?
към беседата >>
Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо.
Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш?
Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо.
Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Нулата е едно качество.
Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите?
Нулата е едно качество.
Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане?
към беседата >>
Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език.
Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо.
Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език.
Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица.
Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество.
Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица.
Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села?
към беседата >>
Искаш да те обичат – ще ги обичаш.
Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език.
Искаш да те обичат – ще ги обичаш.
Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Нулата се носи само на върха на езика.
Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица.
Нулата се носи само на върха на езика.
Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат.
към беседата >>
Искаш да те почитат, ще ги почиташ.
Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш.
Искаш да те почитат, ще ги почиташ.
Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Тази нула е почти най-важното нещо.
Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика.
Тази нула е почти най-важното нещо.
Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота.
към беседата >>
Само така ще имате правилни отношения.
Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ.
Само така ще имате правилни отношения.
към беседата >>
Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън?
Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо.
Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън?
Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си.
към беседата >>
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората.
После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане.
към беседата >>
Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане?
Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън?
Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане?
Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо.
към беседата >>
После и към себе си ще спазвате същия закон.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората.
После и към себе си ще спазвате същия закон.
Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде.
към беседата >>
Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села?
Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане?
Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села?
– Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек.
към беседата >>
Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще спазвате същия закон.
Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение.
Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик.
към беседата >>
– Те ще изчезнат.
Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села?
– Те ще изчезнат.
Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е.
към беседата >>
Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение.
Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение.
Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи.
към беседата >>
Следователно нищото показва безкористие в живота.
Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат.
Следователно нищото показва безкористие в живота.
Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече!
към беседата >>
Човек в света сам учител не може да стане.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение.
Човек в света сам учител не може да стане.
И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат.
към беседата >>
Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си.
Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота.
Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си.
Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо.
към беседата >>
И ученик сам не може да стане.
Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане.
И ученик сам не може да стане.
Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само.
към беседата >>
Някои се оплакват, че били нищо.
Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си.
Някои се оплакват, че били нищо.
А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях.
към беседата >>
Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде.
После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане.
Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде.
Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане.
към беседата >>
А то, докато си нищо, ти си човек.
Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо.
А то, докато си нищо, ти си човек.
На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си!
към беседата >>
Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик.
Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде.
Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик.
Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време.
към беседата >>
На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е.
– Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек.
На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е.
те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него.
към беседата >>
Друго нещо е, което те движи.
Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик.
Друго нещо е, което те движи.
Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение.
към беседата >>
те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече!
Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е.
те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече!
И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек?
към беседата >>
Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат.
Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи.
Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат.
То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик?
към беседата >>
И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо.
Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече!
И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо.
Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек? “ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани.
към беседата >>
То не е от един живот само.
И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат.
То не е от един живот само.
Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа.
към беседата >>
Туй е закон у тях.
Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо.
Туй е закон у тях.
Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек? “ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани. И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане.
Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само.
Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане.
За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител?
към беседата >>
Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си!
А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях.
Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си!
И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек? “ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани. И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време.
Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане.
За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време.
Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител.
към беседата >>
И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него.
На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си!
И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него.
Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек? “ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани. И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение.
Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време.
Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение.
И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте?
към беседата >>
Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек?
те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него.
Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек?
“ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани. И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик?
Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител – и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение.
И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик?
Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята.
към беседата >>
“ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани.
И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек?
“ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани.
И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
Това не е лесна работа.
То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик?
Това не е лесна работа.
Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството.
към беседата >>
И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек? “ – Такъв човек навсякъде може да се прехрани.
И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.
към беседата >>
Знаете ли какви са условията да стане човек учител?
Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа.
Знаете ли какви са условията да стане човек учител?
Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш.
към беседата >>
Сега ще изпеем новото упражнение „Благост“.
Сега ще изпеем новото упражнение „Благост“.
към беседата >>
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость.
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость.
Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина.
към беседата >>
Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител.
За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител?
Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител.
Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш.
към беседата >>
Благост, Благост, Благост,
Благост, Благост, Благост,
към беседата >>
Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е.
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость.
Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е.
тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата.
към беседата >>
Майка ставали ли сте, раждали ли сте?
Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител.
Майка ставали ли сте, раждали ли сте?
Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу!
към беседата >>
носи, носи, носи
носи, носи, носи
към беседата >>
тези три букви вие ще ги разрешите.
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость. Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е.
тези три букви вие ще ги разрешите.
Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език?
към беседата >>
Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята.
И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте?
Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята.
Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
Светлината, Светлината, Светлината.
Светлината, Светлината, Светлината.
към беседата >>
Какво означава буквата С в Природата?
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость. Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите.
Какво означава буквата С в Природата?
Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото.
към беседата >>
Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството.
Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята.
Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството.
После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
Радост носи за живота (3 пъти),
Радост носи за живота (3 пъти),
към беседата >>
Ще направите едно разграничение.
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость. Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата?
Ще направите едно разграничение.
Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция.
към беседата >>
После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш.
Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството.
После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш.
И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
за живота тя (3 пъти).
за живота тя (3 пъти).
към беседата >>
Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина.
Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость. Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение.
Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина.
Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език.
към беседата >>
И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш.
Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш.
И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш.
Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
Стари вдига, млади вдига (2 пъти)
Стари вдига, млади вдига (2 пъти)
към беседата >>
Това са относителни сили, които работят в Природата.
Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина.
Това са относителни сили, които работят в Природата.
Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу.
към беседата >>
Слава Богу!
Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш.
Слава Богу!
Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
от леглото тя (3 пъти)
от леглото тя (3 пъти)
към беседата >>
Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език?
тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата.
Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език?
– Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени.
към беседата >>
Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу!
Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.
към беседата >>
Болни милва, здрави радва (2 пъти),
Болни милва, здрави радва (2 пъти),
към беседата >>
– Същото.
Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език?
– Същото.
Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени. Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
Та сега вие имате една от важните задачи.
Та сега вие имате една от важните задачи.
Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете. Добрият учител е бил добър ученик. Лошият учител е бил лош ученик. Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към беседата >>
кога иде тя (3 пъти).
кога иде тя (3 пъти).
към беседата >>
Само че там хората са в друга еволюция.
Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото.
Само че там хората са в друга еволюция.
Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени. Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете.
Та сега вие имате една от важните задачи.
Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете.
Добрият учител е бил добър ученик. Лошият учител е бил лош ученик. Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към беседата >>
И реки текат обилно, и цветя
И реки текат обилно, и цветя
към беседата >>
Вземете буквата Н във френски и английски език.
Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция.
Вземете буквата Н във френски и английски език.
Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени. Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
Добрият учител е бил добър ученик.
Та сега вие имате една от важните задачи. Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете.
Добрият учител е бил добър ученик.
Лошият учител е бил лош ученик. Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към беседата >>
цъфтят красиво (2 пъти),
цъфтят красиво (2 пъти),
към беседата >>
Тя представлява нашето У, обърнато надолу.
Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език.
Тя представлява нашето У, обърнато надолу.
Значи тия хора са по-умни, по-установени. Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
Лошият учител е бил лош ученик.
Та сега вие имате една от важните задачи. Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете. Добрият учител е бил добър ученик.
Лошият учител е бил лош ученик.
Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към беседата >>
кога иде тя (3 пъти).
кога иде тя (3 пъти).
към беседата >>
Значи тия хора са по-умни, по-установени.
Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? – Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу.
Значи тия хора са по-умни, по-установени.
Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
Та сега вие имате една от важните задачи. Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете. Добрият учител е бил добър ученик. Лошият учител е бил лош ученик.
Ученици и учители – това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към беседата >>
Музиката е диагноза.
Музиката е диагноза.
Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо.
към беседата >>
Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
– Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени.
Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).
към беседата >>
В тия разисквания сега има една малка натегнатост.
В тия разисквания сега има една малка натегнатост.
Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот.
към беседата >>
Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон.
Музиката е диагноза.
Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон.
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас.
към беседата >>
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова.
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова.
По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото.
към беседата >>
Знаете ли от какво произтича тази натегнатост?
В тия разисквания сега има една малка натегнатост.
Знаете ли от какво произтича тази натегнатост?
Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки.
към беседата >>
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени.
Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон.
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени.
Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
По какво се различават тия думи?
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова.
По какво се различават тия думи?
Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
към беседата >>
Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот.
В тия разисквания сега има една малка натегнатост. Знаете ли от какво произтича тази натегнатост?
Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот.
Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие.
към беседата >>
Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.
Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени.
Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.
Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
Тези думи нямат еднакво значение у трите народа.
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова. По какво се различават тия думи?
Тези думи нямат еднакво значение у трите народа.
Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б.
към беседата >>
Сегашен живот няма.
В тия разисквания сега има една малка натегнатост. Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот.
Сегашен живот няма.
Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало.
към беседата >>
Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове.
Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.
Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове.
Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството.
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова. По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа.
Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството.
Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво.
към беседата >>
Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога.
В тия разисквания сега има една малка натегнатост. Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма.
Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога.
Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето?
към беседата >>
Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо.
Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове.
Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо.
И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
Значи в по-мека форма е това.
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова. По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството.
Значи в по-мека форма е това.
И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец.
към беседата >>
Той е настоящият Живот.
В тия разисквания сега има една малка натегнатост. Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога.
Той е настоящият Живот.
В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало.
към беседата >>
И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас.
Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо.
И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас.
Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото.
Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова. По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това.
И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото.
Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието.
към беседата >>
В него няма спънки.
Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот.
В него няма спънки.
Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате.
към беседата >>
Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас.
Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.
към беседата >>
Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото.
Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде?
към беседата >>
Там има всички добри условия за развитие.
Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки.
Там има всички добри условия за развитие.
Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?
към беседата >>
Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до.
Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до.
Упражнете го сега само с до, ми, сол.
към беседата >>
Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б.
Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б.
Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб.
към беседата >>
Щом говорим за спънки, това е нашето минало.
Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие.
Щом говорим за спънки, това е нашето минало.
Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване.
към беседата >>
Упражнете го сега само с до, ми, сол.
Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до.
Упражнете го сега само с до, ми, сол.
към беседата >>
Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво.
Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б.
Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво.
Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата.
към беседата >>
Казва някой: „Какво да правя с настоящето?
Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало.
Казва някой: „Какво да правя с настоящето?
“ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа!
към беседата >>
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир.
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир.
Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир!
към беседата >>
Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец.
Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво.
Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец.
Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи.
към беседата >>
“ Щом има спънки в него, това е вашето минало.
Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето?
“ Щом има спънки в него, това е вашето минало.
С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам!
към беседата >>
Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя?
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир.
Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя?
Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата.
към беседата >>
Българинът е взел земеделието.
И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец.
Българинът е взел земеделието.
Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен.
към беседата >>
С него вие сами ще ликвидирате.
В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало.
С него вие сами ще ликвидирате.
Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш.
към беседата >>
Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир.
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя?
Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир.
Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
към беседата >>
Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде?
Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието.
Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде?
– Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят.
към беседата >>
Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?
Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате.
Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?
“ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо.
към беседата >>
Ама не мога да простя: Мир!
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир.
Ама не мога да простя: Мир!
– до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца.
към беседата >>
– Моряк със своя кораб.
Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде?
– Моряк със своя кораб.
Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем.
към беседата >>
“ – Два начина има за освобождаване.
Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?
“ – Два начина има за освобождаване.
Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш.
към беседата >>
– до, ми, сол.
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир!
– до, ми, сол.
Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите.
към беседата >>
Корабът нали има само един корен – котвата.
Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб.
Корабът нали има само един корен – котвата.
Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота.
към беседата >>
Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа!
Казва някой: „Какво да правя с настоящето? “ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване.
Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа!
Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш.
към беседата >>
Ще пееш тази дума: Мир!
Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол.
Ще пееш тази дума: Мир!
Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии.
към беседата >>
Като се спусне котвата в морето, корабът се държи.
Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата.
Като се спусне котвата в морето, корабът се държи.
Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен.
към беседата >>
Нямам да ти давам!
“ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа!
Нямам да ти давам!
Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен.
към беседата >>
Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата.
Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир!
Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата.
Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш.
към беседата >>
Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен.
Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи.
Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен.
Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока.
към беседата >>
Вторият начин е да платиш.
С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам!
Вторият начин е да платиш.
Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният.
към беседата >>
Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата.
Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях.
към беседата >>
Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят.
Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен.
Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят.
Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието.
към беседата >>
Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо.
Казвате: „Ами как да се освободя от миналото? “ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш.
Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо.
Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия.
към беседата >>
Аз наричам илюзиите незаконородени деца.
Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си.
Аз наричам илюзиите незаконородени деца.
Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си.
към беседата >>
Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем.
– Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят.
Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем.
Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци.
към беседата >>
Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш.
“ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо.
Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш.
Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото?
към беседата >>
Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите.
– до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца.
Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите.
Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи.
към беседата >>
Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота.
Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем.
Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота.
Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки.
към беседата >>
Ти ще въздъхнеш, но ще платиш.
Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш.
Ти ще въздъхнеш, но ще платиш.
Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове.
към беседата >>
Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии.
Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите.
Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии.
Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие?
към беседата >>
Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен.
Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота.
Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен.
Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности.
към беседата >>
Тогава ще си свободен.
Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш.
Тогава ще си свободен.
Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи.
към беседата >>
Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш.
Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии.
Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш.
Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия.
към беседата >>
Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока.
Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен.
Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока.
Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив.
към беседата >>
Вторият начин е правилният.
Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен.
Вторият начин е правилният.
Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!
към беседата >>
Туй, което другите знаят – то е истина за тях.
Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш.
Туй, което другите знаят – то е истина за тях.
По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии.
към беседата >>
Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието.
Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока.
Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието.
Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите.
към беседата >>
Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия.
Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният.
Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия.
И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде!
към беседата >>
По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си.
Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях.
По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си.
Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна.
към беседата >>
Тази бележка е, за да изучавате меките звуци.
Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието.
Тази бележка е, за да изучавате меките звуци.
Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се.
към беседата >>
И тогава знаете ли правилото?
Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия.
И тогава знаете ли правилото?
Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма.
към беседата >>
Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи.
Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си.
Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи.
А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят.
към беседата >>
Тях наричат съгласни, те са по възможност меки.
Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци.
Тях наричат съгласни, те са по възможност меки.
Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения!
към беседата >>
Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове.
Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото?
Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове.
И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време!
към беседата >>
А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие?
Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи.
А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие?
За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие.
към беседата >>
Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности.
Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки.
Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности.
Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви!
към беседата >>
И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи.
Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове.
И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи.
Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш!
към беседата >>
За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия.
Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие?
За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия.
В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка.
към беседата >>
Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив.
Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности.
Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив.
Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост.
към беседата >>
Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!
Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи.
Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!
“ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент.
към беседата >>
В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии.
Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия.
В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии.
Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания.
към беседата >>
Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите.
Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив.
Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите.
Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост.
към беседата >>
“ Чист да бъде!
Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!
“ Чист да бъде!
Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове.
към беседата >>
Там Светлината е много силна.
По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии.
Там Светлината е много силна.
Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме.
към беседата >>
Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се.
Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите.
Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се.
Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Нищо може да няма, но и дългове да няма.
И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде!
Нищо може да няма, но и дългове да няма.
А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят.
Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна.
Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят.
В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая.
към беседата >>
Никога не правете лъжливи заключения!
Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се.
Никога не правете лъжливи заключения!
Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време!
Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма.
А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време!
Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие.
А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят.
В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие.
Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие?
към беседата >>
Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви!
Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения!
Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви!
И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш!
И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време!
Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш!
Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка.
За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие.
Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка.
За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо?
към беседата >>
И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост.
Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви!
И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост.
Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Ще обичаш сега, в дадения момент.
Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам! “ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш!
Ще обичаш сега, в дадения момент.
Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания.
В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка.
За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания.
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав.
към беседата >>
Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост.
Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост.
Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост.
В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Няма да мислиш за своите минали грехове.
“ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент.
Няма да мислиш за своите минали грехове.
Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме.
Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания.
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме.
Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав. Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост.
В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове.
Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
към беседата >>
Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая.
Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме.
Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая.
Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав. Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
На всеки човек Природата е дала точно определено място.
На всеки човек Природата е дала точно определено място.
Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго.
към беседата >>
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството.
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството.
Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат!
към беседата >>
Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие?
В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая.
Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие?
Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав. Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място.
На всеки човек Природата е дала точно определено място.
Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място.
В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе.
към беседата >>
Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството.
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството.
Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството.
Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си.
към беседата >>
Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо?
Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие?
Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо?
– Стомахът му е здрав. Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб.
На всеки човек Природата е дала точно определено място. Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място.
В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб.
Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза.
към беседата >>
Всяко нещо искате да го ограничите.
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството.
Всяко нещо искате да го ограничите.
В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам.
към беседата >>
– Стомахът му е здрав.
За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо?
– Стомахът му е здрав.
Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
Той няма да те остави там.
На всеки човек Природата е дала точно определено място. Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб.
Той няма да те остави там.
Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар.
към беседата >>
В дадения момент ще бъда добър!
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите.
В дадения момент ще бъда добър!
– това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело?
към беседата >>
Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав.
Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“
към беседата >>
Туй звание ти трябва да го минеш.
На всеки човек Природата е дала точно определено място. Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там.
Туй звание ти трябва да го минеш.
Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат.
към беседата >>
– това правило турете в ума си.
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър!
– това правило турете в ума си.
В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква.
към беседата >>
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път.
После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?
към беседата >>
Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго.
На всеки човек Природата е дала точно определено място. Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш.
Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго.
Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар!
към беседата >>
В дадения момент ще бъда богат!
Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си.
В дадения момент ще бъда богат!
Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен.
към беседата >>
После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път.
После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят.
Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва.
към беседата >>
Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе.
Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго.
Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе.
Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам.
към беседата >>
Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си.
Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат!
Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си.
Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо?
към беседата >>
Разправя един американски проповедник следния анекдот.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят.
Разправя един американски проповедник следния анекдот.
Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка.
към беседата >>
Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза.
В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе.
Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза.
Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям.
към беседата >>
Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам.
Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си.
Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам.
Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса.
към беседата >>
Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот.
Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин.
Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви.
към беседата >>
Друг някой е цар.
Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза.
Друг някой е цар.
Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!
към беседата >>
Питам: туй решение каква част от времето е взело?
В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам.
Питам: туй решение каква част от времето е взело?
– Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!
към беседата >>
Детето казва на баща си.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин.
Детето казва на баща си.
„Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване.
към беседата >>
Дойдат и те повикат.
Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар.
Дойдат и те повикат.
Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си.
към беседата >>
– Никаква.
– това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело?
– Никаква.
Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа.
към беседата >>
„Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си.
„Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?
“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа.
към беседата >>
Кажат ти: „Ела, стани цар!
Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат.
Кажат ти: „Ела, стани цар!
“ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните.
към беседата >>
Този момент, в който аз реших да платя – той е важен.
В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква.
Този момент, в който аз реших да платя – той е важен.
И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение.
към беседата >>
“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва.
После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?
“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва.
Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази.
към беседата >>
“ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам.
Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар!
“ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам.
Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел.
към беседата >>
И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо?
Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен.
И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо?
– Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир.
към беседата >>
Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка.
Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва.
Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка.
Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
към беседата >>
Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям.
Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам.
Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям.
И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени.
към беседата >>
– Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса.
Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо?
– Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса.
И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри!
към беседата >>
Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви.
Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка.
Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви.
Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика.
към беседата >>
И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!
Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям.
И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!
“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията!
към беседата >>
И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!
Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса.
И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!
“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб?
към беседата >>
Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване.
Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви.
Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване.
Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи.
към беседата >>
“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си.
Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!
“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си.
Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте!
към беседата >>
“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа.
– Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!
“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа.
Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб? “ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа.
„Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване.
Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа.
Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила.
към беседата >>
Царете не всякога са били най-учените и най-благородните.
Кажат ти: „Ела, стани цар! “ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си.
Царете не всякога са били най-учените и най-благородните.
А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището.
към беседата >>
Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение.
Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа.
Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение.
Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб? “ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази.
“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа.
Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази.
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят?
към беседата >>
А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел.
“ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните.
А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел.
Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии.
към беседата >>
Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир.
И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение.
Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир.
Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб? “ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази.
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето?
към беседата >>
Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени.
Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел.
Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени.
Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии.
към беседата >>
Ще бъдете весели, бодри!
– Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир.
Ще бъдете весели, бодри!
Казват: „Какво стана с теб? “ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика.
Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика.
Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
Не роптайте, но използвайте условията!
И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар! “ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени.
Не роптайте, но използвайте условията!
Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи.
към беседата >>
Казват: „Какво стана с теб?
И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър! “ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри!
Казват: „Какво стана с теб?
“ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Неразположеният човек не пее, той си мълчи.
Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика.
Неразположеният човек не пее, той си мълчи.
Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
Не ги изменяйте, но ги облагородявайте!
“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията!
Не ги изменяйте, но ги облагородявайте!
И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път.
към беседата >>
“ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб?
“ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.
към беседата >>
Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила.
Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи.
Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила.
Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището.
Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте!
И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището.
В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение.
към беседата >>
И тъй, ще мислите бързо!
И тъй, ще мислите бързо!
Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството. На туй всеки е способен сега. Това е Истината.
към беседата >>
Защо хората пеят?
Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила.
Защо хората пеят?
Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии.
А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището.
В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии.
Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени.
към беседата >>
Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството.
И тъй, ще мислите бързо!
Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството.
На туй всеки е способен сега. Това е Истината.
към беседата >>
Защо съществува пеенето?
Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят?
Защо съществува пеенето?
По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
Няма какво да се делите на партии.
Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии.
Няма какво да се делите на партии.
Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя!
към беседата >>
На туй всеки е способен сега.
И тъй, ще мислите бързо! Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството.
На туй всеки е способен сега.
Това е Истината.
към беседата >>
По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето?
По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.
към беседата >>
Всеки ученик трябва да учи.
Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии.
Всеки ученик трябва да учи.
Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни.
към беседата >>
Това е Истината.
И тъй, ще мислите бързо! Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството. На туй всеки е способен сега.
Това е Истината.
към беседата >>
Всички пеят Мир – до, ми, сол.
Всички пеят Мир – до, ми, сол.
Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени.
към беседата >>
Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път.
Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи.
Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път.
Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя?
към беседата >>
Мир е едносложна дума, нали?
Всички пеят Мир – до, ми, сол.
Мир е едносложна дума, нали?
На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение.
И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път.
Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение.
В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина.
към беседата >>
На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен.
Всички пеят Мир – до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали?
На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен.
И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени.
В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение.
В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени.
Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си?
към беседата >>
И действително – И-то е път на възлизане и на слизане.
Всички пеят Мир – до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен.
И действително – И-то е път на възлизане и на слизане.
При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
Казвате: „Е, тия братя!
Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени.
Казвате: „Е, тия братя!
“ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил?
към беседата >>
При М-то имаме вече миньорна гама.
Всички пеят Мир – до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане.
При М-то имаме вече миньорна гама.
Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
“ Вие сте чудни.
Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя!
“ Вие сте чудни.
Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент.
към беседата >>
Тя може и да се промени.
Всички пеят Мир – до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама.
Тя може и да се промени.
При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
Ами какво са виновни тия братя?
Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни.
Ами какво са виновни тия братя?
Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги.
към беседата >>
При тона сол вървим вече нагоре.
Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени.
При тона сол вървим вече нагоре.
към беседата >>
Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина.
Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя?
Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина.
Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си.
към беседата >>
В какво седи силата на една реч?
В какво седи силата на една реч?
Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава?
към беседата >>
Че ти с меко сърце ли си?
В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина.
Че ти с меко сърце ли си?
Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си. Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота?
В какво седи силата на една реч?
Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота?
Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна?
към беседата >>
Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил?
Казвате: „Е, тия братя! “ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си?
Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил?
Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си. Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
Вземете думите обич и любов.
В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота?
Вземете думите обич и любов.
Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е.
към беседата >>
Доброто не е само за даден момент.
“ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил?
Доброто не е само за даден момент.
Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си. Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
Коя е по-звучна?
В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов.
Коя е по-звучна?
(Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата.
към беседата >>
Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги.
Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент.
Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги.
Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си. Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
(Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване.
В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна?
(Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване.
Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе.
към беседата >>
Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си.
Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги.
Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си.
Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
Буквата Б какво означава?
В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване.
Буквата Б какво означава?
Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите.
към беседата >>
Не е това положението, което определя отношенията ми.
Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си.
Не е това положението, което определя отношенията ми.
към беседата >>
Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна?
Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава?
Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна?
При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно.
към беседата >>
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик?
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик?
“ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля.
към беседата >>
При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е.
Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна?
При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е.
става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста.
към беседата >>
“ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание?
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик?
“ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание?
– „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване?
към беседата >>
става известно нагласяване на устата.
Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е.
става известно нагласяване на устата.
При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение.
към беседата >>
– „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате?
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание?
– „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате?
Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло.
към беседата >>
При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе.
(Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата.
При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе.
Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе.
към беседата >>
Аз вземам думата развиване в буквален смисъл.
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате?
Аз вземам думата развиване в буквален смисъл.
Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи.
към беседата >>
Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите.
Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе.
Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите.
При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д.
към беседата >>
Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито.
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл.
Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито.
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
към беседата >>
При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно.
Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите.
При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно.
Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1.
към беседата >>
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля.
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито.
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля.
Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
към беседата >>
Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста.
При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно.
Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста.
За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2.
към беседата >>
Развивам го, но какво показва това развиване?
“ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля.
Развивам го, но какво показва това развиване?
– Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля.
към беседата >>
За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение.
става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста.
За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение.
С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът.
към беседата >>
– Пера го, за да стане по-бяло.
– „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване?
– Пера го, за да стане по-бяло.
А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло.
към беседата >>
С – това са небцето и зъбите горе.
При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение.
С – това са небцето и зъбите горе.
При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К.
към беседата >>
А вечерта го намотая и го нося вкъщи.
Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло.
А вечерта го намотая и го нося вкъщи.
Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно.
към беседата >>
При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д.
Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе.
При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д.
При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви.
към беседата >>
Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи.
Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението.
към беседата >>
При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1.
При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д.
При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1.
При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие.
към беседата >>
Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
към беседата >>
При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2.
Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1.
При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2.
Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни.
към беседата >>
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля.
Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля.
То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли?
към беседата >>
Вижте какъв е законът.
За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2.
Вижте какъв е законът.
Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък.
към беседата >>
То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло.
– Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля.
То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло.
Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество.
към беседата >>
Знаете как се пише буквата К.
С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът.
Знаете как се пише буквата К.
Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело.
към беседата >>
Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно.
А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло.
Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно.
Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият.
към беседата >>
Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви.
При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К.
Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви.
При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К.
към беседата >>
Сега ето къде е сравнението.
Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно.
Сега ето къде е сравнението.
Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги.
към беседата >>
При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие.
При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви.
При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие.
Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав.
към беседата >>
Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението.
Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени.
към беседата >>
Но К-то има и добрите си страни.
При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие.
Но К-то има и добрите си страни.
То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества.
към беседата >>
Само да се развивам и навивам като платното ли?
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
Само да се развивам и навивам като платното ли?
Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
към беседата >>
То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък.
Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни.
То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък.
После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества. И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество.
То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли?
Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество.
Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също.
към беседата >>
После с К се пишат думите кола и колело.
Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък.
После с К се пишат думите кола и колело.
Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества. И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият.
Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество.
Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият.
Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен.
към беседата >>
Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К.
Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело.
Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К.
Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества. И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги.
Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият.
Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги.
Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават.
към беседата >>
Имаме обаче и думите клекав, кьопав.
При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К.
Имаме обаче и думите клекав, кьопав.
Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества. И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени.
Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги.
Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени.
По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са?
към беседата >>
Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества.
Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав.
Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества.
И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени.
По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са?
към беседата >>
И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества.
И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“
към беседата >>
Към шестдесетата – също.
Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
Към шестдесетата – също.
И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са? – Не.
към беседата >>
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К.
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К.
В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу.
към беседата >>
И към сто и двадесетата година човек пак е замислен.
Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също.
И към сто и двадесетата година човек пак е замислен.
Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са? – Не.
към беседата >>
В гърлото ни се намират известни чакри.
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К.
В гърлото ни се намират известни чакри.
Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви.
към беседата >>
Но тия замисляния на човешкия Дух се различават.
Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен.
Но тия замисляния на човешкия Дух се различават.
Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са? – Не.
към беседата >>
Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е.
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри.
Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е.
или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас?
към беседата >>
Обектите на тия замисляния какви са?
Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават.
Обектите на тия замисляния какви са?
Едни и същи ли са? – Не.
към беседата >>
или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо?
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е.
или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо?
– Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М.
към беседата >>
Едни и същи ли са?
По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са?
Едни и същи ли са?
– Не.
към беседата >>
– Понеже тия течения отдолу минават в гърлото.
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо?
– Понеже тия течения отдолу минават в гърлото.
Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква?
към беседата >>
– Не.
Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са?
– Не.
към беседата >>
Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу.
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото.
Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу.
И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта.
към беседата >>
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект.
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект.
Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой?
към беседата >>
И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви.
В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу.
И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви.
Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл.
към беседата >>
Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш.
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект.
Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш.
Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра!
към беседата >>
Коя буква е мека според вас?
Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви.
Коя буква е мека според вас?
– Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля.
към беседата >>
Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия.
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект. Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш.
Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия.
Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи!
към беседата >>
– Буквата М.
или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас?
– Буквата М.
Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля. После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
Питат го: „Кой те обра?
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект. Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия.
Питат го: „Кой те обра?
“ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива.
към беседата >>
Кое взема участие при произнасяне на тази буква?
– Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М.
Кое взема участие при произнасяне на тази буква?
Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля. После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
“ – „Всички ме обраха!
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект. Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра?
“ – „Всички ме обраха!
“ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв.
към беседата >>
Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта.
Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква?
Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта.
М – мисъл. Аз зная как да мисля. После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
“ – „Но кажи кой, специално кой?
Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект. Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха!
“ – „Но кажи кой, специално кой?
“ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го!
към беседата >>
М – мисъл.
И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта.
М – мисъл.
Аз зная как да мисля. После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
“ – „Целият свят ме обра!
Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой?
“ – „Целият свят ме обра!
“ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш.
към беседата >>
Аз зная как да мисля.
Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл.
Аз зная как да мисля.
После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
“ –“Но кой специално, кажи!
Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра!
“ –“Но кой специално, кажи!
“ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте!
към беседата >>
После, в мене има и милосърдие.“
– Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля.
После, в мене има и милосърдие.“
към беседата >>
“ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива.
Питат го: „Кой те обра? “ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи!
“ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива.
Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи!
към беседата >>
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас.
Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние.
към беседата >>
Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв.
“ – „Всички ме обраха! “ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива.
Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв.
Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект.
към беседата >>
Още имаме и думата милост и т. н.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас.
Още имаме и думата милост и т. н.
При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания.
към беседата >>
Щом имаш обект, дръж го!
“ – „Но кажи кой, специално кой? “ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв.
Щом имаш обект, дръж го!
Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия.
към беседата >>
При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н.
При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни.
Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват.
към беседата >>
Тогава може да се гневиш.
“ – „Целият свят ме обра! “ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го!
Тогава може да се гневиш.
В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине.
към беседата >>
Този закон до известна степен е верен.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни.
Този закон до известна степен е верен.
Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте!
“ –“Но кой специално, кажи! “ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш.
В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте!
“ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш.
към беседата >>
Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен.
Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората.
Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва.
към беседата >>
“ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи!
“ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте!
“ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи!
“ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева.
към беседата >>
Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората.
Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние.
Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава.
към беседата >>
“ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект.
Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи!
“ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект.
Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш!
към беседата >>
Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания.
Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние.
Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания.
Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано.
към беседата >>
Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия.
Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект.
Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия.
Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш.
към беседата >>
Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват.
При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания.
Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват.
Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва.
към беседата >>
Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине.
Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия.
Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине.
Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се.
към беседата >>
Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват.
Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват.
Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват.
Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече.
към беседата >>
Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш.
В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте! “ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине.
Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш.
Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал.
към беседата >>
Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва.
Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват.
Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва.
И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща.
към беседата >>
Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева.
“ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи! “ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш.
Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева.
Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини.
към беседата >>
И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава.
Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва.
И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава.
Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите.
към беседата >>
Обект трябва да имаш!
“ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева.
Обект трябва да имаш!
Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил.
към беседата >>
Оставиш ли го за после, то минава неизползвано.
Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава.
Оставиш ли го за после, то минава неизползвано.
Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща.
към беседата >>
Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш.
Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш!
Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш.
Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил. Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва.
Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано.
Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва.
Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане.
към беседата >>
Ти само го подозираш, заблуждаваш се.
Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш.
Ти само го подозираш, заблуждаваш се.
Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил. Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече.
Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва.
Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече.
Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш.
към беседата >>
Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал.
Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се.
Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал.
Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил. Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща.
Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече.
Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща.
Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя.
към беседата >>
Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини.
Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал.
Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини.
Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил. Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите.
И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща.
Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите.
Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине.
към беседата >>
Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил.
Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини.
Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил.
Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Този момент втори път не се връща.
Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите.
Този момент втори път не се връща.
Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени.
към беседата >>
Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил.
Ако не го намериш, няма да се сърдиш.
към беседата >>
Каквото си използвал, то ще ти остане.
Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща.
Каквото си използвал, то ще ти остане.
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го.
към беседата >>
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие.
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие.
Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите?
към беседата >>
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш.
Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане.
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш.
Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре!
към беседата >>
Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите.
Та в живота си може да се гневите, но само при това условие.
Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите.
Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората.
към беседата >>
4.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
– Можем.
Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят?
– Можем.
Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма.
към беседата >>
Какви ще бъдат те?
– Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем.
Какви ще бъдат те?
Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението.
към беседата >>
Вие имате и сте имали приятели.
– Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те?
Вие имате и сте имали приятели.
Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират.
към беседата >>
Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел?
Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели.
Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел?
Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място.
към беседата >>
Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма.
И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел?
Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма.
И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици.
към беседата >>
И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма.
– Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма.
И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма.
Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица.
към беседата >>
Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението.
Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма.
Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението.
От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица.
към беседата >>
От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират.
Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението.
От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират.
Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица.
към беседата >>
Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място.
Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират.
Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място.
Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат.
към беседата >>
Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици.
Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма. И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място.
Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици.
Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
Те са части на една единица.
И у вас трябва да има една отличителна черта, каквато у него няма. Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици.
Те са части на една единица.
Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица.
Следователно туй, което в тебе няма, а в него има и туй, което в него няма, а в тебе има прави съединението. От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица.
Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица.
Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
Не, не си единица.
От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат да се събират. Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица.
Не, не си единица.
Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат. Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат.
Според това единица с единица не могат да се съберат на едно място. Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица.
Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат.
Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
Това, че хората се събират на едно място, показва, че те не са единици. Те са части на една единица. Днес хората казват, всеки за себе си: Аз съм една единица. Не, не си единица. Вие видяхте, че единица с единица не могат да се съберат.
Единицата с нула, например, може да се събере, при което се получава числото десет.
към беседата >>
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица.
И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма. Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега. Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
към беседата >>
И като се съберете двамата, ще образувате една десетица.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица.
И като се съберете двамата, ще образувате една десетица.
И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма. Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега. Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
към беседата >>
И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица.
И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма.
Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега. Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
към беседата >>
Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма.
Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега.
Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
към беседата >>
Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва да е нищо, а вие единица, или вие трябва да сте нищо, а той единица. И като се съберете двамата, ще образувате една десетица. И ако те срещне някой и ти каже, че ти не струваш нищо, кажи му: Аз тъкмо това търся, една единица, която като намеря, ще я направя 10 пъти по-голяма. Ако ти си единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще си останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото си сега.
Тук приложението на тази единица е оригинално и смешно.
към беседата >>
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират.
Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот.
към беседата >>
Това обаче още не е доказателство, че е така.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират.
Това обаче още не е доказателство, че е така.
За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание.
към беседата >>
За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така.
За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон.
Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея.
към беседата >>
Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон.
Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие.
Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява.
към беседата >>
Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие.
Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване.
Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как?
към беседата >>
Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване.
Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот.
Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно.
към беседата >>
Следователно и това празно пространство има свое съзнание.
Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот.
Следователно и това празно пространство има свое съзнание.
Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват.
към беседата >>
Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея.
За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание.
Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея.
Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях.
към беседата >>
Нищото само по себе си никога не се изявява.
Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея.
Нищото само по себе си никога не се изявява.
В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия.
към беседата >>
В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как?
Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява.
В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как?
Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал.
към беседата >>
Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно.
Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как?
Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно.
Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място!
към беседата >>
Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват.
Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно.
Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват.
Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем.
към беседата >>
Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях.
Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват.
Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях.
Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро.
към беседата >>
Но това е една илюзия.
Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях.
Но това е една илюзия.
Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването.
към беседата >>
Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал.
В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия.
Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал.
Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх.
към беседата >>
Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място!
Вие може да сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете да изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно. Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал.
Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място!
Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко.
към беседата >>
Ако седим тук, скоро ще обезумеем.
Най-първо вие ще почнете да обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват. Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място!
Ако седим тук, скоро ще обезумеем.
Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила.
към беседата >>
Да се махнем по-скоро.
Ще си кажете: Откак започнах да изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях. Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем.
Да се махнем по-скоро.
Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание.
към беседата >>
Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването.
Но това е една илюзия. Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро.
Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването.
Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества.
към беседата >>
Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх.
Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването.
Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх.
Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване.
към беседата >>
Природата е взела мерки за всичко.
Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро да се махнем оттук, да не седим на това място! Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх.
Природата е взела мерки за всичко.
Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си.
към беседата >>
Тя ще ви изпразни по всички правила.
Ако седим тук, скоро ще обезумеем. Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко.
Тя ще ви изпразни по всички правила.
Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята.
към беседата >>
Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание.
Да се махнем по-скоро. Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила.
Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание.
Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука?
към беседата >>
Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества.
Вярно е това, но то е поради туй, че се намирате в закона на изпразването. Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание.
Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества.
Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене.
към беседата >>
Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване.
Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва да знаете, че това ще стане въпреки вашия страх. Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества.
Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване.
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
към беседата >>
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си.
Природата е взела мерки за всичко. Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване.
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си.
И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи.
към беседата >>
И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята.
Тя ще ви изпразни по всички правила. Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си.
И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята.
Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува.
към беседата >>
Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука?
Вие може да си говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма да ви обърне никакво внимание. Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята.
Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука?
Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра.
към беседата >>
Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене.
Този закон работи и вън от окултната наука и то много последователно – не само между хората, но и между най-висшите, най-напредналите същества. Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука?
Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене.
Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят.
към беседата >>
Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
Когато тия по-висши от нас същества поискат да слязат от висшите светове, за да изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване. И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене.
Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго?
към беседата >>
Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи.
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията си. И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи.
У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога?
към беседата >>
У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува.
И докато достигне своето първоначално положение, знанието у тях е 10 пъти повече по-префинено, по-чисто, отколкото онова, с което са слезли в материята. Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи.
У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува.
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“.
към беседата >>
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра.
Сега някой казва: Що ми трябва да се занимавам с тази наука? Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува.
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра.
Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря.
към беседата >>
Той му е опората в материалния свят.
Аз оглупях, обезумях, нищо човешко не остана в мене. Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра.
Той му е опората в материалния свят.
Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после?
към беседата >>
Защо той не уповава на нищо друго?
Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли? Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят.
Защо той не уповава на нищо друго?
Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение.
към беседата >>
Защо не уповава на Бога?
Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва да говори детински работи. У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго?
Защо не уповава на Бога?
Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго.
към беседата >>
Защото не е разбрал закона на „нищото“.
У него се явяват детински желания, капризи и от нищо не се интересува. После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога?
Защото не е разбрал закона на „нищото“.
И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря.
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна си, на него има вяра. Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“.
И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря.
И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
И какво става най-после?
Той му е опората в материалния свят. Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря.
И какво става най-после?
– Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
– Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение.
Защо той не уповава на нищо друго? Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после?
– Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение.
Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго.
Защо не уповава на Бога? Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение.
Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго.
Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
Защото не е разбрал закона на „нищото“. И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво да правя, ще се смиря. И какво става най-после? – Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение. Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго.
Всякога между два етапа, между две граници A и B на Божественото съзнание се намира една междина C, наречена „Долина на смъртта“.
към беседата >>
Това значи, че човек трябва да се освободи от всички свои лъжливи възгледи за живота.
Това значи, че човек трябва да се освободи от всички свои лъжливи възгледи за живота.
В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя да си носи последствията.
към беседата >>
В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя да си носи последствията.
Това значи, че човек трябва да се освободи от всички свои лъжливи възгледи за живота.
В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя да си носи последствията.
към беседата >>
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото.
В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея.
към беседата >>
В света съществува само една единица – тя е Бог.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото.
В света съществува само една единица – тя е Бог.
В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно.
към беседата >>
В света съществува само една вечност – тя е нищото.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица – тя е Бог.
В света съществува само една вечност – тя е нищото.
Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото.
Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността.
Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
Той представлява част от цялото.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността.
Той представлява част от цялото.
Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
Думата „част“ обаче не означава същинската идея.
И тъй, вие можете да съберете единицата с нищото. В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото.
Думата „част“ обаче не означава същинската идея.
В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно.
В света съществува само една единица – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея.
В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно.
В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той представлява част от цялото. Думата „част“ обаче не означава същинската идея. В такъв случай ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно.
В това отношение всеки човек е една идейна форма на тази първоначална единица.
към беседата >>
Това е една определена идея за вас, младите.
Това е една определена идея за вас, младите.
Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара.
към беседата >>
Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли.
Това е една определена идея за вас, младите.
Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли.
Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души?
към беседата >>
Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли.
Това е една определена идея за вас, младите. Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли.
Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли.
Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара.
към беседата >>
Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци.
Това е една определена идея за вас, младите. Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли.
Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци.
Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това?
към беседата >>
Знаете ли колко му е коствала тази вечеря?
Това е една определена идея за вас, младите. Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци.
Знаете ли колко му е коствала тази вечеря?
За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия.
към беседата >>
За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара.
Това е една определена идея за вас, младите. Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря?
За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара.
Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача.
към беседата >>
Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души?
Ако речете да я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли. Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара.
Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души?
– 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота.
към беседата >>
– 1 200 000 долара.
Можете ли да ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли. Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души?
– 1 200 000 долара.
Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен.
към беседата >>
Какво показва това?
Един богат американец повикал на угощение няколко също тъй богати американци. Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара.
Какво показва това?
– Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече.
към беседата >>
– Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия.
Знаете ли колко му е коствала тази вечеря? За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това?
– Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия.
Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството.
към беседата >>
Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача.
За всеки гост той е изразходвал 12 000 долара. Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия.
Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача.
Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота.
към беседата >>
Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота.
Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души? – 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача.
Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота.
Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака.
към беседата >>
Смисълът на живота е разрешен.
– 1 200 000 долара. Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота.
Смисълът на живота е разрешен.
Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака.
към беседата >>
Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече.
Какво показва това? – Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен.
Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече.
Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга.
към беседата >>
Разрешението му седи извън времето и пространството.
– Че великите идеи изискват изхарчване на голяма енергия. Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече.
Разрешението му седи извън времето и пространството.
Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я.
към беседата >>
Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота.
Човек, който се заема да разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача. Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството.
Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота.
Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга.
към беседата >>
Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака.
Някой казва: Аз искам да разреша смисъла на живота. Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота.
Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака.
Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства.
към беседата >>
Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака.
Смисълът на живота е разрешен. Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака.
Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака.
Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете.
към беседата >>
Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга.
Той не може да се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече. Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака.
Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга.
Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него.
към беседата >>
Аз имам тази книга, давам му я.
Разрешението му седи извън времето и пространството. Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга.
Аз имам тази книга, давам му я.
В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай.
към беседата >>
В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга.
Никога не се старайте да разрешите смисъла на живота. Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я.
В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга.
По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час?
към беседата >>
По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства.
Вървя из пътя, срещам един човек, който си счупил крака. Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга.
По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства.
Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно.
към беседата >>
НАГОРЕ